Вдъхновени от Краля

Дойде време най-накрая да (пре)прочета този сборник, който държах настрана прекалено дълго време. Пазя го на рафта ми с книги и очаквам точния момент, когато ще имам необходимото време, за да започна този наистина велик труд. Няма смисъл да казвам, че в това безценно издание на любимото ми издателство „GAIANA“ са събрани едни от най-добрите български автори. Изключително много съжалявам, че те не присъстват в топ класациите на книжарниците, защото всички те имат много по-големи заложби от голяма част от изкуствено „бутаните“ автори. Разбира се, това е мое лично мнение. Ако прочетете този сборник или поне няколко разказа от тези хора, сигурен съм, ще се убедите в тези мои думи. Тук има шедьоври, които са на световно ниво, а тематиката е изключително подходяща за сезона, в който пиша тези редове. Разказите са резултат на литературен конкурс, така че това е допълнителна стимулация. Благодарен съм на екипа на издателството и на Явор Цанев, че реализира това издание за читателите.

Никога не съм бил фен на Стивън Кинг, може би няма и да бъда, но скорошната му книга ме подтикна да се опитам да намеря произведения, които да са обрисувани от неговите идеи и творчески стремежи. Затова и сега съм тук. убеден съм, че хората тук могат (а и са) по-добри от своя вдъхновител. Ще напиша по няколко реда за всеки един разказ, така че да добиете представа за моите преживявания и впечатления от всяка една история. Няма да издавам подробности от сюжетите, за да можете и вие да се потопите от тях. Вместо това ще дам моите наблюдения като читател.

Подходяща фонова музика за приятно четене 🙂

„Земята под хълма“ от Александър Драганов

Започваме с този впечатляващ разказ от Александър Драганов. Неговият опит като писател и преводач със сигурност му е дал възможност да изгради един свят на мистерии, както и история, която плавно се впива в съзнанието на четящия човек. Няколко неща ме впечатлиха, на първо място, как толкова лесно успях да се пренеса в съзнанието и представите на персонажите. Много ми харесаха препратките към митологията, това е бонус за всички нас, които обичаме да откриваме различни елементи от споделените вселени на ужасите и свръхестественото.

Разказът има стойност, той завладява въображението и слива в себе си няколко полета, които преплитат в себе си тъмните си злокобни манифестации. Почувствах се особено щастлив, когато прочетох за представеното тайнственото имение, наистина нямах търпение да разбера какви тайни крие то. Не съм разочарован!

„Завръщане“ от Александър Макелов

Самото заглавие подсказва, че това е директно продължение на една класическа история. Макар и да не бях чел самия роман не мисля, че това ми попречи да се насладя на разказа. Тук Александър Макелов е направил необходимото, за да ни представи една мрачна атмосфера, която много лесно може да си визуализираме, ако имаме кураж. Доброто тук не свършва само с надеждата да оцелеем, самата тревожност, дебнещия мрак и страха от неизвестното (а може би потиснатото зло), всичко това запълва целостта на един пъзел. Тази цялостност води и до крайните страници на разказа, те са дълбоко ужасяващи, изпълняващи своята мисия да представят на нашето съзнание образа на злото.

Радвам се, че се докоснах до тази история. Тя изпълни със съдържание и подчерта важността на един от архетипните персонажи от вселената на Стивън Кинг.

„Контакт“ от Андрей Велков

Абсолютно категорично заявявам още преди да кажа каквото и да е било друго, че това е един от най-оригиналните, най-запомнящите се и най-интересни разкази в целия сборник. Този литературен шедьовър блести не само със своя разказ, но и за прекрасния главен герой Григор Мамута. Много бих искал да помоля Андрей Велков, ако чете тези редове, да намери време и да ни напише цял сборник с разкази, които включват него като главно действащо лице. Не, дори роман!

Представете си, че имате възможност да представи под форма на сатиричен разказ някои от най-известните елементи от научната фантастика и ужасите, а в него да сложите и голяма доза от български национален абсурд, ето това е амалгамата на „Контакт“. Наистина, този шедьовър е на световно ниво и горещо го препоръчвам на всеки.

„5: Страх“ от Борислав Белдев

Напрежение, тъмни мисли, убийства. Този разказ изпълва тишината със страх, тръпките побиват по студената кожа на читателите. Затаете дъх, защото ще ви трябва въздух. Дишайте, защото все пак това е само разказ. Но трудностите и преживяванията са съвсем ужасяващи и реални. Хареса ми този разказ, той дава живот на натрапчивите мисли, на жаждата за свобода от мрачните мисли, а и ни дава перспективата на борбата.

Предполагам, че ще се хареса на всеки, защото началото му е много добро. Няколко пъти препрочитам първите страници, те наистина са написани така, че наистина да ни грабнат. Добра работа!

„Дневникът на един луд“ от Валентин Попов

Ето този разказ е пример защо трябва да имате този сборник, абсолютен шедьовър! Валентин Попов отново избухва със своя талантлив почерк, давайки ни възможност да вникнем в една незабравима история. Този прекрасен разказ ни дава възможност да съпреживеем доброто и злото, а както винаги с това идват неочаквани ситуации.

Сюжетът не само грабва, той ни завлича навътре в дълбините на човешките души, в сърцето на страдащите. Дава ни една друга перспектива, която в крайна сметка изобличава пъкленото зло. Дава светлина върху онова зло, което олицетворява и дава образ на натрапчивия страх. Този страх, който е толкова силен, че оживява и придобива ужасна и ужасяваща форма. Реална, неестествена, свръхестествена. Страхотно, страховито!

© Pixabay

„Куклен Театър“ от Виктор Тодоров

Един наистина прекрасен трилър, едно проникване в мозъка на маниака. Изключително съм доволен, че точно този разказ е част от сборника. В него има незабравима атмосфера, особено сцената с къщата, тя придава точно това чувство на неспокойство, макар и нейната цел е точно да осигури такова. Винаги ми е било интересно как разсъждава човек, който е обзет от натрапчиви мисли, а идеята за куклите е наистина много добра. Признавам си, че имах някаква предварителна идея как би могъл се развие разказа, до някаква част познах и онова, което ще се случи. Много съм доволен от цялостното преживяване. Не е за пропускане.

„Далечните тъмни полета“ от Владимир Ангелов

Това е един от по-тежките разкази, които наложиха малко повече концентрация. Тук има насложени много слоеве от мрачната действителност, както и от фолклорната представа на персонажите за злото. Свръхестествените прояви са поднесени много подходящо, наистина успяват да грабнат вниманието. За момент може би дори е уместно да спрем за няколко секунди, за да почувстваме тревожността и всички онези чувства, които я съпровождат. Добро попадение, макар и не за всеки вкус.

„Пътят на Уил“ от Георги Връбчев

Една приятна изненада, която има и добър завършек. Обтегнатите семейни отношения, трудностите на ежедневието и борбата със собствените мрачни сенки. Тази приятна смесица от обстоятелства поднася един добър разказ, който ми допадна. Приятно е да се прочете как една такава история наистина грабва вниманието, повярвайте ми, няма да можете да пуснете сборника, ако започнете да четете. Това е от онези разкази, които спокойно бих чел в някоя дъждовна нощ под звуците на гръмотевици.

„Момичето на татко“ от Георги Христов

Впечатляващ разказ, който разкрива дълбините на човешките грехове и на мрачните последствия, които рано или късно застигат. Отмъщението, болката, а и неизвестността триумфират в едно тук. Най-добре е да се наситите на разказа наведнъж, защото той наистина може да ви погълне. Наистина ми хареса, има цветущи описания, голяма доза реализъм и реални местоположения, които го правят още по-добър.

„Органично бъдеще: Молекулярен Колизеум“ от Грандайзерн

Този разказ ми донесе огромна радост, защото включва в себе си елементи на дистопична фантастика. Моето задоволство бе допълнително подсилено от факта, че тук има някои любими мои елементи, характерни за жанра: роботи, органични маси, всичко това под тъмното и далечно небе. Прекрасно е да има и такива добри образци, бих се радвал да прочета повече от автора.

„Пишещата машина“ от Дамян Д. Рейнов

О, тук е темата за вдъхновението, за стреса от спазване на срокове, а и за една съдбоносна среща с един мрачен архетип, който познаваме от „Необходими неща“. Заинтригуващо, макар и още в началото някои от сюжетните линии да са ясни, но това в никакъв начин не попречи на това да се насладя.

Всъщност имам и да добавя нещо — всички тези емоции и цялото това напрежение е наистина реално. Навярно всеки един творец ще се стресне от историята, особено от последиците. Хареса ми.

„Неизбежно“ от Диана Петрова

Това е един от по-прочувствените разкази, които буквално запленяват още с първото изречение. Майсторство на изразяването на емоциите е на висота, избора на тематика също. Трудно е да се пише за такива травматични събития, още по-трудно е да се впишат в конкретните жанрови изисквания и да се получи добре. Ами, тук се е получило фантастично. Много съм впечатлен от тази история и смятам, че тя трябва да бъде прочетена от доста хора.

Диана Петрова е успяла да пресъздаде изключително чупливото съзнание и да ни даде една идея как привидно една травма може да има наистина много тежки последици. Прекрасно!

© Pexels

„В колата“ от Димитър Димитров

Прекрасно изпълнение, бързи обороти на добър трилър и студени тръпки побиват читателите. Според мен това е една от тези истории, които обичам да наричам „впиващи“, буквално те захапва и не те пуска до самия край. Това е един страхотен разказ, който би се харесал на всеки, който (до този момент) се е смятал за смел. Самите описания са толкова живи, самата нагнетена атмосфера е толкова тежка, че мога да усетя затаения си дъх. Много съм доволен от това преживяване. Наистина, четенето се превърна в едно изживяване, което ще задоволи читателските изисквания и на най-заклетите почитатели на жанра. Гарантирам!

„Антикварят“ от Димитър Цолов – Доктора

Още един разказ, който е директно вдъхновен от „Необходими неща“, което означава, че отново оставам с приятно добро впечатление. Има общи елементи с предишния разказ, който представих по-рано, но е и доста по-различен. Тук има много приятна и постепенна прогресия от мрак. И това се превръща в една последователност от събития, които имат наистина ужасяващи последици.

Описанията и използваните думи оставят ярки впечатления, а обрисуваните моменти са наистина представителни за жанра. Силно препоръчвам да се прочете!

„Нещото в нас“ от Ивайло Иванов

Този конкретен разказ има всичко, което да бих описал за приятна история — съвкупност от мрачна атмосфера, добре изградени персонажи, включително и така необходимите интересни развръзки и добре представен сюжет. Според мен това би служело като прекрасно въведение в сборника, ако някога би могло да бъде разместван по някакъв друг принцип.

Бих препоръчал на четящите да обърнат внимание на този разказ първо и след това да се насочат към другите. По този начин те ще са напълно обгърнати от мрака и ще се настроят още по-добре.

„Опашката на дявола“ от Иван Атанасов

Много, много хубав разказ. Буквално ме държа в плен, впи се в мозъка ми и не исках да го пусна, докато не разбера цялата истина до самия край. Страхотно и страховито преживяване, което действително заслужава своето внимание и място в тази антология. Обърнете внимание на това как прекрасно се борави със самите персонажи. Много въздействащо са представени, а това не е лесно.

„2013“ от Коста Сивов

Ето! Ето как се пише завладяващо, и това писане идва с една добре подготвена история. Разбирате ли, тук е много лесно да се отдадем на приятното четене, защото чрез този разказ е представена психиката на загубеняка, на алчния човек и как той ще направи всичко по силите си, за да задоволи своята почернена душа. В този напрегнат момент, разбира се, има и неочаквани обрати, както и велик завършек. Много силно препоръчвам!

„Убиец на дракони“ от Мария Вергова

Това е перфектно за мен, защото показва същината на психиката на увредените. Винаги сме се впечатлявали от психопатите, от това как те разсъждават и защо те са такива каквито са. Именно този разказ разкрива всички тези тъмни реалности и ни обрисува света, но през техните очи. Мисля, че това е много ценно. Разбира се, доволен съм и от самия сюжет, но тук има и за какво да се замислим. Самата визия, самите мисли на протагониста ме впечатлиха дълбоко. Чудесно е!

„Вкус(на) любов“ от Мартин Дж. Марти

Обърнете внимание на думите и на описанията. Много рядко може да се направи една такава кръвожадна история изключително завладяваща. Може би на някои от вас ще им се стори леко отвратително, но има чар в начина на поднасяне. Буквално и преносно. Трудно е да се пише на тази тема, трудно е дори да се представи, а самия факт, че това е направено прекрасно тук, говори за много добре развити писателски умения. Поздравления!

© Pixabay

„Кристин“ от Нели Цветкова

Отново е време да кажа нещо, което вярвам — този сборник е бижу. Една от причините това да е така е именно включването на „Кристин“ в него. Този разказ е едно разтърсващо преживяване, което трудно би било описано (дори и от мен), затова ще ви помоля да отделите време и да се насладите както подобава. Разказът е невероятен.

„Точна бройка“ от Николай Николов

Както и други вече отбелязаха това е най-краткото произведение, което е включено в сборника. Но въпреки това и то има своите достойнства, обрисува една действителност, която не се различава много от нашия действителен свят. Инцидентите, травмата, загубата и яростта, всичко това е е събрано в няколко страници, от които бликат сурови емоции и преживявания. Смятам, че тази история е особена подходяща за отмора, защото ни показва, че винаги може да стане по-лошо. По-лошо и от по-лошото.

„Ще лакирам ноктите си с кръвта ви“ от Симеон Трифонов

Признавам си, че за този разказ мислих най-дълго какво да напиша. От една страна искам да напиша моите възхвали за всяко едно изречение, което е внимателно построено и вмъкнато в всеобщия сюжет, от друга си мисля, че би било невъзможно да напишеш нещо гениално за това, което вече е гениално. Симеон Трифонов само с един разказ доказа, че е един от най-талантливите хора, които съм чел в последно време. Трудно бих дал за пример някой, който може да му бъде конкурент. Вярвам, че именно затова и той е поставен в страниците на този сборник, където да бъде на подиума с други големи творци. 

Самият по себе си той е един от най-прекрасните разказвачи и истински повелител на ужасите. Това определено е един от най-добрите разкази не само в сборника, но и изобщо в света на българския хорър. 

„Последният зов на Зимбру“ от Слави Ганев

Това е един добър образец на разказвателното изкуство. Ето една добра идея, която е интересно развита и, бих казал, със запомнящи се персонажи. Макар и да не харесвам животинската тематика, с интерес проследих историята и съм доволен от цялостното преживяване, което ми беше доставено. Според мен това е един от онези разкази, които биха се били на по-широка аудитория.

„Джаспър, Алабама: Търси се помощ“ от Страхил Събев

О, тук със сигурност ще има похвали. Атмосферата на юга и драмата са перфектен пакет, който идва точно като по покана. Много си падам по такъв тип истории и смятам, че те са особено привлекателни, показвайки една по-мрачна страна на действителността, когато емоциите започнат да контролират душите, а те от своя страна и действията.

„Животът в къщата“ от Septembria

Мрачна и супер добра трилър история, която е достойна за този сборник. Бих характеризирал преживяванията като едно пътуване, като едно предизвикателство, даващо ни възможност да видим света по един друг начин. Тук има силни емоции на травма, на гняв, на страх. Радвам се да прочета как те са превърнати в елементите, които изграждат цялостната конструкция.

© Pixabay

„Чайлд Роланд кулата достигна“ от Робърт Браунинг

Признавам си, че не бях чел поемата до този момент. Още от първата страница си личи как тя може да вдъхнови творците в различни направления. Тя е изпълнена с толкова много сцени, че би било наистина трудно да се изгубим в многообразието от възможности, които тя ни дава, за да тръгнем към един тъмен път.

„Априлска жътва“ от Бранимир Събев

Бранимир Събев отново изненадва с един прекрасно написан разказ. Той прави впечатление, че ни въвлича в болните мозъци на двама убийци, които обрисуват своите мотиви на садизъм, но също и показват колко е опасно да се наслагват мрачните вдъхновители в ума на мъртвото съзнание. За да постигнеш такива зверства именно това е нужно — да нямаш ясно съзнание, то е силно увредено е вече не отговаря на тази дефиниция.

Прекрасен разказ, макар и наистина смутително, защото най-малкото предизвиква огромно неудобство в четящия. Наистина се ужасих от това какво е възможно, когато се даде оръжие на истински садисти.

„Мечето“ от Сибин Майналовски

Един от любимите ми български разказвачи ни представя една кратка и сладка история, която ще задоволи апетита и най-капризните познавачи на жанра. Много добра история, бързо и ясно изграждане на този трилър. Разбирам, че е останал „за десерт“ и това е добър избор. Защото поставя и една от последните съставки на цялостната компилация от ужасии и истории, които покоряват съзнанието ни.

„Endless Misery“ от Явор Цанев

Мрачният господар и повелител на сборника ни оставя и нещо свое. Аз наистина много харесвам разказите на Явор Цанев и смятам, че той е един от най-добрите в България, всепризнат е в писателските среди на жанра. Именно това е и причината да го видим и тук. А за почитателите на метъл музиката този разказ е истинско блаженство.

Историята наистина ме впечатли, малко е кърваво, дори и за моя вкус, но като цяло това се вписва прекрасно в цялостната атмосфера. Велико, велико!

В заключение

Отново ще повторя, и то след като прочетох няколко пъти голяма част от разказите, това издание е задължително за всеки един читател, който би искал да има наистина ценна колекция от стойностни литературни издания. Имената, събрани в него, са класици в жанра в България, а ако бъдат преведени, сигурен съм, и в световен мащаб. Благодарен съм на всички за изживяването.