Какво е Трансхуманизъм?

“Трансхуманизмът е философията на бъдещето”, по този начин обичам да обяснявам на мои познати с няколко простички думи основните ключови понятия. На първо място, това е съвременно философско движение, което е изключително популярно сред множество от най-големите академици, изобретатели и предприемачи. На второ място, това е може би най-сигурния път към нашето подобрено бъдещо развитие. Заинтригувах ли ви? Нека започнем отначало и по-подробно.

Исторически предпоставки: Стремежът ни към бъдещето винаги е бил част от човешката цивилизация

Едно от може би най-популярните определения за Трансхуманизъм се дава от Ник Бостром (един от водещите учени в това направление), който пише през 2005 г. една студия по темата, носеща името „A History of Transhumanist Thought“. В нея той започва с изначалното човешко желание за подобрението на уменията и възможностите на човека. В исторически план хората винаги са търсили нещо повече за себе си – дали това ще е завземането на нова територия от някаква племенна група, подобрени социални контакти, или дори ментални качества. В развитието на човешките цивилизации винаги е имало заложби за търсенето и преодоляването на препятствията във всички сфери на обществения живот. Оказва се, че има редица примери в историята, които изразяват стремежите и надеждите на хората да надмогват себе си под различна форма: 

• Алхимиците търсят Еликсир на живота, някои го наричат “Философския камък”.
• Източните култури създават сложни системи, които да ни донесат вечен (дори безсмъртен живот) чрез баланс на енергията и хармонията между тялото и душата.
• Митът за Прометей всъщност е ясен признак за желанието на хората радикално да изменят себе си – Той открадва огъня от Боговете, за да може човешкото общество трайно и завинаги да бъде технологично по-развито. 
• При Дедал изобретява способи, които да надмогнат човешките възможности. Реално, той има за цел да създаде своебразен вид екстензия на човешкото тяло – именно тя дава новите „суперсили“ на Икар. Въпреки, че много хора смятат този мит за първообраз на комиксите за X-Men, тук идеята е наистина изчистена и ясна за всички – търси се технологическо средство, което трайно да се интегрира в нашето тяло, давайки ни подобрена функционалност. 

Всъщност, по-късно по време на Просвещението една от най-важните характеристики на възникването на новия вид философия за света е изграждането на образа на Ренесансовия човек – този, който може да разчита на своите собствени наблюдения за света. Именно чрез тях развитието на човека може да бъде всестранно – колосите на тази епоха се развиват във всички възможни направления, за да дадат знак за своето надграждане над предишния модел на мислене. Това се случва в рамките на научни открития, морал, култура, и дори духовност. Изграждането на движението за рационален хуманизъм дава възможност за фокусирането на мисълта към емпиричната наука и критичния разум за изгражданео на света. 

Първите конкретни първообрази на трансхуманистичните идеи всъщност се зараждат през 18-ти и 19-ти век. Кондорсе, например, размишлява върху удължаването на човешкия живот чрез използването на медицината, а Бенджамин Франклин разказва за идеята Анабиоза (обратимото прекратяване на човешки живот), която по-късно прераства в движението за Крионика. С издаването и разпространението на идеята на „Произход на видовете“ се заражда и хипотезата, че Човечеството като вид не е крайната точка на развитието – това е само една фаза, която напълно естествено може да бъде подобрена. 

Френският философ Ламетри дава една доста любопитна концепция за Човека, излагайки аргументите, че той е като множество от части като зъбни колела, които взаимно се навиват. Ако се приложи тази концепция като модел на работата на този организъм, той би следвало да се подчинява на същите физични закони като всеки един обект. Това води до принципната позиция, че е възможно да се научим как да манипулираме човешката природа по същия начин, по който ремонтираме часовници. 

Джон Холдейн публикува през 1923 г. свое есе озаглавено „Дедал или Науката и Бъдещето“ (Daedalus; or, Science and the Future), в което той излага огромните ползи от възможността да контролираме своята собствена генетика, както и от употребата на наука в полза на човечеството. Той предрича едно бъдещето по-богато общество, в което има чиста енергия и науката дава възможност за генетичното подобрение на човешката раса, за да могат хората да бъдат по-високи, здрави и умни. Той дори предполага, че в бъдеще време е възможно хората да усвоят и внедрят идеята за ектогенетика: това е полагането на фетуси в изкуствени утроби, за едно по-безопасно износване на плода. 

Всъщност, спекулациите и идеите за надмогването на човека отвъд неговите биологични граници, до голяма степен, се свързва и с много други сфери от научната прогностика – колонизирането на Космоса, разнородни по вид устройства за развитие на човешката дейност, както и по-късното развитие на цели научни области. Забележете, че тук говорим не за негативните представи, които често се явяват като критика на движението, но положителната промяна, целяща се в преобразяването на Човека и достигането на Постчовека. 

Една от най-ярките контрасти на някои от идеи на философското движение се дават в класическата дистопия „Прекрасният нов свят“: биотехнологии и опиата „сома“ се използват за контролиране на човешката популация в един глобален конформизъм, който се контролира от световно управление. Децата се „произвеждат“ във фертилни клиники (подобно на фабрики) и тяхното развитие се определя по изкуствен път. Това, на практика, описва как една добра идея може да бъде дори и пагубна за човечеството, ако се приложи по неподходящ начин. До голяма степен научната фантастика изобилства от критики на Трансхуманизма и едни от най-големите шедьоври на филмовото и литературно изкуство са крайната форма на негативното представяне. 

Класиците, разбира се, се докосват до големия спектрум от идеи и създават свои собствени разбирания за един свят, преобразен от надмогнатия човек. За първи път и самата дума „трансхуманизъм“ се използва именно от брата на Олдъс Хъксли, който пише: „Човешкият вид може, ако пожелае, да надмине себе си – не само спорадично като един човек по един начин, друг по друг, а в цялостност като човечество. Имаме нужда от име за това ново убеждение. Може би трансхуманизъм е подходящо – човек остава човек, но надминал себе си, реализирайки нови възможности от и за своята човешка природа“. 

До този момент работната хипотеза и модел за философското движение Трансхуманизъм представлява именно това: Волевото развитие на човека отвъд неговите познати биологични и умствени предели. 

Напред към бъдещето

Ник Бостром ни напомня също, че човекоподобните автоматони винаги са удивлявали хората. Още от древни времена редица изобретатели са създавали самодвижещи се устройства, които да подпомагат човешките дейности. Идеята за големите и роботите като една по-зряла форма на простите устройства продължава и по-късно в развитието на концепцията за Изкуствен интелект. Възможността на машините да имат разум, подобен (или дори по-развит) от този на човека се превръща в една от най-спорните теми за дебати. Известният Тест на Тюринг е едно от най-познатите предизвикателства към машините. Той представлява следното: На човек се предоставя компютър и клавиатура като средство за комуникация с друг. Чрез писане на текстови съобщения и разговор той трябва да определи дали говори с човек или машина. Ако, в крайна сметка, той не може да каже дали разговаря с друг човек или машина, тогава машината е преминала теста. По този начин се доказва, че машината реално е успяла да размишлява, говори, и да аргументира своите отговори. Разбира се, това не изчерпва напълно и не е достатъчно, за да отсъдим, че машината има разум, който да е равностоен на човешкия, но дава една много сериозна заявка за самостоятелност и дори придаване на някакъв вид идентичност. 

Бързият темп на технологично развитие е експоненциално

Бързината на технологичното развитие и растеж на информационните технологии има огромен ефект върху човешкото общество. Именно този фактор е един от променливите, които съпътстват развитието на глобалното човечество. Гордън Мур, съосновател на Intel, през 1965 г. забелязва, че броя на транзистори на конкретен чип бързо се умножават с времето. Това и води до формулирането на т.нар. “Закон на Мур”, който гласи, че изчислителната мощност на компютрите (ориентировъчно) се удвоява през всеки 18 месеца до 2 години. В своята великолепна книга (“Сингулярността е близо”) Рей Курцвайл документира и доказва подобен растеж в голям брой други технологии. В измерими рамки се наблюдава експоненциален растеж и на глобалната възможност за производство на блага, което е движещата сила на икономиката, съответно и на възможностите, които нашата раса има. 

Разбира се, това се свързва и с друга важна тема на трансхуманистичната мисъл, която е все по-релевантна в днешни дни: Изкуствения интелект. Ако създаването на само подобряващ се изкуствен интелект е подвластен на Закона на Мур, тогава в определен момент, ще настъпи момент, когато ще се достигне точката на радикалната промяна. Достигането на ултраинтелигентни машини — всеобщото прието обяснение за това е машина, която може превъзхожда интелектуалните възможности на който и да е човек. 

Тъй като самият дизайн и създаване на машина е един вид интелектуална дейност, тогава тези ултра интелигентни машини ще могат да създадат свои собствени машини, което би довело до верижна реакция на изкуствена (небиологична) форма на интелигентност, която превъзхожда човешката раса. Тази точка на Сингулярност е огромен проблем, който има редица технологични и етични конфликти, за които няма единно разбирателство. Съществуват множество гледни точки — от вярването за това, че това е възможен сценарий, както и пълното отричане на тази хипотеза. 

Да имаме пълен контрол 

Волевото подобряване на човешкото съществуване е, на практика, главна цел на движението. Практичен начин това да се случи е да се използват налични технологични способи, както и проактивно да се търсят нови разработки.  Две от (в момента невъзможни) предложенията са предмет на научната фантастика, но и от възможната бъдеща реалност: 

• Производство на наноботи — Създаването на биотехнологични единици, които да имат възможност да репликират или създават нови машини, даващи възможност за “поправка” на човешкото тяло. Използването на такива технологии би дало възможност за преборване с редица заболявания, както и контрола на организма. Разбира се, извън медицинските цели, тази технология би могла да има и безброй други последствия. По своята същност това е реаранжирането на атомната структура на съединенията, което би могло да доведе до трансформация на субстанции и елементи. Само някои от възможните са премахването на стареенето, “съживяването” на пациенти в крионично състояние, както и нов виж оръжия. 
• Пренос на Съзнание — Почти утопичното и напълно хипотетично представяне на тази идея е трансфера (преноса) на Съзнанието от човешкото тяло към друг медиум (преносител), най-често небиологична информационна мрежа. Това е сложен философски и етичен въпрос, който е редно да бъде разгледан в отделна тема. Но постигането на тази цел е теоретично възможно.

Именно чрез такъв тип технологии може да се получи радикалната трансформация на човека към Постчовек, защото по революционен начин ще бъде променен начина на съществуване. Преходни технологии и социален прогрес също допринасят за постепенното изменение на  човека. Технологиите и предпоставките за взимането на контрол включват също: виртуална реалност, генетични тестове, специфични таргетни терапии, козметични операции, операции по промяна на пола, био интерфейси за връзка с машини, протези, медицински устройства и т.н.

 

Да мислим като трансхуманисти – поле от идеи и философски търсения 

Движението има редица последователи, както и свои обособени области, в които всеки отделни организации и личности намират своите собствени приоритети. Трансхуманистичната философия е тази на плурализма и на своето собствено търсене на решение — за изход от проблемите, които произлизат от сегашното състояние на човешката природа. 

От чисто морален и онтологичен аспект, това се превърна в глобална революция на мисленето, привличайки големи имена в своите търсения. В днешно време дефинирането включва множество сфери и се описва не само като философия, но и като социално и философско движение. Прилагам превод на определението, дадено от Енциклопедия Британика: 

Трансхуманизъм е социално и философско движение, посветено на насърчаването на изследванията и разработването на мощни технологии за подобряване на човека. Тези технологии биха променили подобрили или увеличили сензорните способности на човека, неговите емоционални възможности, познавателния капацитет, както и биха подобрили радикално неговото здраве, включително удължаването на неговия живот. Такива промени, в резултат на добавянето на биологични или изкуствени технологии, биха били повече или по-малко постоянни и интегрирани в човешкото тяло. 

Енциклопедия Британика

Радикалната ни трансформация, разбира се, би следвало да бъде и последвана от развитие и на изграждащия се свят. Затова и много трансхуманисти са привлечени от идеята за достигането на машинната Сингулярност — Създаването на свръхинтелигентен Изкуствен интелект, който да бъде част от нашия свят. А защо не и част от нас самите? 

Това би дало възможност за конвергенция на Човешкото съзнание и това на този ИИ, което би довело до невероятен ръст на нашите възможности. 

Има множество аспекти, гледни точки и дори отделни направления в цялостното движение, но тези редове дават общата представа. 

Като активен пропонент на тези мисли, имам за цел да представя тези идеи на по-широката общественост.