Трите дъщери на Ева Ревю

Корицата на "Трите дъщери на Ева" от Елиф Шафак, издателство "Егмонт"

“Трите дъщери на Ева” са последователен мой опит да прочета някоя друга книга на Елиф Шафак, след като имах опит не само с “Любов” (която много харесах), но също и с “Дворецът на бълхите” (която не успях да дочета). Така вече имам някакво познанство с нейния специфичен и отличителен стил на писане, който завладява толкова много читатели по света.

Изправянето през трудни теми през перото на талантлив писател

Темата за Вярата, нейното религиозно овластяване и ефектите върху обществото — какво по-хубаво от лятно четиво? Разбира се, всичко това преминава през драматичната история на главната героиня Пери, нейното семейство, техните разбирания, както и множеството трудни моменти, които тя изпитва — не само в ранните си години, но в съзнателния си живот на възрастна студентка и майка.

Като типичен роман на Шафак има наистина голям фокус върху емоциите, не е изненадващо, но именно през тях се рисува автентичната представа за емоционалното израстване на Пери. Няма нищо по-хубаво от това ние (читателите) да разберем какво толкова много тревожи нейната душа.

Премеждията са много, но Шафак умело ни води от улиците на Истанбул и после през Оксфорд, разбира се историята се разказва в няколко времеви пространства, като през главите се преплитат детството, времето през студентството и по-късно зрелия период на Пери. Типично за писателката. Свикнах с това нелинейно представяне на сюжета, като си признавам, че е въздействащо, защото поставя живота като пъзел, който постепенно се нарежда и изгражда в една цялост.

Опитът на съзряване

За мен основната тема, обаче, не е Вярата и феминизма, както и свободата, а оформянето на човешката личност. Да, макар и тези фактори да имат огромно влияние, това е история по-скоро за порастването и осъзнаването на индивидуалното място в рамките на широкия свят. Начинът по който някой индивид заявява себе си и се вписва в обществото или определената общност. А в този случай, търсенето на себе си, на автентичния Аз, който би следвало да се утвърди в завършена индивидуалност, личност и характер.  Определям романа по-скоро като историята на порастването, на взимането на решения и полагането на последствията в живота.

За Вярата

Основна тема е свободата, феминизма и Вярата – такава каквато я чувства всеки индивид, но и тази която разграничава различните общности една от друга. Специфичният културен и индивидуален код на различието, което определя една група от вярващи от друга. Разбира се, леко хуманистичния прочит и идеите на атеизма и агностицизма, както и някои леки влияния на популярен мистицизъм се прокрадват също. Романът по-скоро има някаква екуменична позиция, опитвайки се не само да обедини различни вярвания, но и през погледа на автора да създаде място на мир и уравновесеност. Погледът на човешката трагедия и отношението са силни козове в тази история.

Любовната история

Опитах се, но не намерих любовната история за особено правдоподобна. Не вярвам, че такова влечение или любов може да се случи по този начин, но от друга страна не мога и да разсъждавам от позицията на описаните дами. Вероятно харизмата е наистина била толкова голяма, че господина да успее да завладее толкова много нежни сърца.

Отбелязвам два фактора: не само умелото държание и репутацията, но и цялостния поглед върху живота и начина на изказ играят важна роля, за да привлекат женското внимание. Без да навлизам навътре в тази тема, може би просто не го разбирам. Но не мога да кажа, че за мен това са реалистични чувства.

Лична комплексна история и изповед

Разбирам, че тази книга би се харесала не само на определената целева аудитория, но и на всеки любопитен читател, който би искал да се впусне в изследването и съпреживяването на една човешка драма, на една история. Образите и чувствата са написани много ясно, майсторството на Шафак буквално може да ни пренесе навсякъде, като тя изгражда умело всякакви атмосфери – рядко умение днес, когато все повече се залага на диалозите. Тук имаме възможност не само да чуем думите на героите, но и да го почувстваме, да скърбим с тях, но и да се радваме на успехите.

И макар това да е една много богат палитра от щастливи и трагични моменти, за мен е важно да кажа – да, това е книга, която бих препоръчал!