The Subscription Boom Ревю

Следващата книга в поредицата за дигиталната трансформация през икономиката на абонаментния принцип е „The Subscription Boom”. Разбрах за нея от читателите, които са прочели предишните книги, които описах в предишните публикации. Естествено е, че интереса ми към този тип е насочен към практическите и теоретични постановки, които изразяват този нов начин на мислене.

Както и в предишните случаи имаме множество примери, които отразяват в действителност до какви високи икономически мащаби могат да бъдат достигнати, използвайки тази методология и изключително ниска инвестиция. Любопитството ни като читателите са засилва, когато разбираме и как най-известните корпорации са доказали своята ефективност, прилагайки този модел.

Практическите ползи на потребителите е в комбинирането на няколко доказани метода на работа: абонаментния принцип на таксуване за услуга/продукт, както и автоматизацията на цикъла на покупка и доставка. Това ми се струва като особено ценен метод, който много лесно може да се реализира в почти всяко едно направление, благодарение на лесните за имплементация решения и платформи.

Важен фактор, който книгата доказва (още във въведението), е че в днешно време няма практическо разделение между предлагането на традиционен принцип и новия модел, по отношение на неговото позициониране. Продукти и услуги и от двата типа се предлагат на пазара като директни конкуренти и именно в такава среда могат да се наблюдават специфичните предимства на абонаментите. Те могат да бъдат анализирани от страна на компаниите, производителите, както и от всички участници във веригата.

Настоящото издание има за цел да представи в дълбочина успехите на различни успешни компании. Ключово предимство за фактора „успех“ се смята и набирането на „фенове“ вместо купувачи, добавяйки величината „доверие“ към уравнението. Този принцип се разисква в първата глава и ми се струва като логичен и полезен за разбиране.

Откроява се проблема на съвременната търговия: консумеризма вече не приоритизиране броя на покупките, а взаимоотношение (връзка), което трансформира бизнес средата. Говори се за отношението потребителско-центриран производител към потребителски-насочени брандове, които целево да предлагат стоки на своите заинтересовани клиенти.

Втората глава започва директно с напомнянето, че абонатния принцип не е нещо ново: първите масови опити са започнали още през седемнадесети век с продажбата на печатни произведения. Ясен пример е проекта за “Книга на месеца”, в който едно издателство публикува и разпространява книги именно чрез абонаментния принцип. Тази слуга се придружава с много висококачествен подбор и редакция, така че да се поддържа интереса и задоволството. По този начин не само се запазват съществуващите абонати, но също и да се набавят нови. Разбира се този модел може да бъде приложен за всеки един вид медия. Книгата дава и подробен преглед на модели на потребление, базирани на клубове, екслузивитет и “личен достъп”, които също биха могли да бъдат приравнени.

Третата глава се фокусира върху успехите на Amazon и по-специално тяхното специално отношение върху клиентите. Любопитни са причините, които са довели до създаването на най-успешната услуга с абонаментен достъп в света — Amazon Prime. Историята на успехите на компанията се излагат подробно, с оглед на причините за бързото израстване. Но реално това, което най-много ме заинтересова, е появата на Amazon AWS. Според мен това е наистина революционно и има потенциал да премине и сегашните представи за това какво е да си успешен. В момента няма много големи играчи на пазара на облачните услуги, а всички съвременни бизнес предприятия разчитат на поне някакъв вид дейност в интернет. С новата индустриална революция, която се опира на автоматизацията и повсеместната дигитализация и свързаност, с интерес следя и тази тема. Добавете към цялото уравнение и факта, че голямата част от световните компании са вече мигрирали своята инфраструктура и операции към някакъв вид облачни услуги, включително тези на Amazon. Автоматизацията и използването на изкуствения интелект за допълнително оптимизиране на задачите, ролята на изчисленията на големи обеми от данни и другите нововъведения правят цялото поле изключително интересно.

Следващата глава (четвърта по ред) е насочена към разискването на Netflix като лидер в поточното видео съдържание. Компанията е добре известна със своя иновативен подход, който през времето се е доказал за изключително успешен. Основната притегателна сила на предложението е смес от качествено съдържание и почти безграничен каталог от заглавия, които се получават срещу месечно заплащане. Ключов фактор за успех е въвеждането, ползването и отстояването на величината “ангажираност” — това води до задържане на абонати, и в крайна сметка все повече възможности.

Пета глава задълбочава познанията  по отношение на самите продажби и как цялостната организация се случва. Работата със специализирани платформи и прилагането на специфично знание ни дава възможност да разкрием най-подходящи и правилен подход за оптимизиране на приходите и намаляването на разходите. Използването на платформи като Salesforce и SAP, както и техните предимства е една стъпка към постигането на концепция за успех. Подобаващо към книгата, дадени са примери как такъв тип инструментариум се внедрява и като част от ежедневната работа на компаниите. В тази връзка и множеството иновации в този сектор са обект на допълнителни възможности, които още повече създават възможности за потенциален успех.

Шеста глава е ориентирана към представянето на случая с Shopify. Тук индустриалният фокус е върху сегмента на електронната търговия. Тук операцията е върху издигането на конкретното конкурентно предимство на сектора: всеки магазин се цели да създаде уникално преживяване. Разбира се, преди появата на комплексни решения и платформи като Shopify, не всеки уеб администратор е имал възможността да предложи подобно преживяване в своя вариант на магазин.

Именно тази платформа решава редица проблеми, свързани с скоростното развитие на цялостната индустрия. Ключово се оказва предлагането на програмни слоеве, които да дават възможност за интеграция с други продукти и услуги. Оказва се ключово и партньорството с други компании, така че да се предложи цялостно решение, което да трансформира бизнес средата.

Седма глава е посветена на любимата ни услуга Spotify. Предлага се и кратка история на музикалната индустрия в цифровата епоха, за да се докаже връзката с Napster. Според експертите без шума около нелегалното разпространение на музика под формата на MP3 файлове и последващото търсене на решение на този проблем, едва ли Spotify би бил възможен като успешен бизнес модел.

Едно от най-важните особености на Spotify е техния отговор на традиционния прочит на покупка на музикално съдържание: приходите идват от абонатите, но другата отлика е и самото заплащане към носителите на авторски права. Вместо да им се предлага фиксиран процент от продадените копия на тяхната музика, Spotify използват комплексна формула, която се определя от общия брой на прослушвания.

По тези тема има и няколко явления, които също могат да бъдат засегнати в детайли. Пример е „ефекта Спотифай“, който регулира изпълнителите да създават по-кратки изпълнения, съобразени с възможността да бъдат изслушани по-голям брой пъти. Това обстоятелство също така се свързва с постоянното „догонване“ на музикалните тенденции, за да се привлекат по-голям брой потенциални слушатели и съответно последователи.

Допълнителен плюс за ефективността на услугата е наличието на подкасти, позиционирайки и този тип развлечение към базата от ползватели. Това е още един стимул за използването на услугата (посредством множеството приложения). Аз бих добавил към тази глава и интеграцията на Spotify към някои от професионалните софтуери за миксиране (т.нар. „диджей програми“). Посредством лицензионна такса или абонамент потребителите на такъв софтуер могат да използват музиката за ползване.

Осмата глава е фокусирана върху един от моите любими примери: абонаментните кутии. Истинският бум на този тип предлагане е видим в множество интернет публикации за хиляди видове продукти от този вид, като съответно и интереса към тях постоянно се увеличава. Най-характерният пример, който служи като начало, е кутията с козметика Birchbox. Много любопитно е смесването на два бизнес модела чрез разнообразяването на типовете кутии, които могат да бъдат избирани: месечен абонамент за определен тип тематично представяне на продукти, както и единична покупка на предварително приготвена селекция. Това се появи и като директен конкурент и много силен противник на някои вече познати стратегии за маркетинг и разпространение като Avon и Oriflame. В тази глава се разглежда също силата на влиянието активния маркетинг за постигане на определените цели.

Девета глава говори за променената бизнес среда, днешната действителност е много благоприятна за предприемачество и развиване на бизнес. Обръща се внимание на евтините решения, които позволяват на всеки един с минимална инвестиция да може да създаде свой работещ бизнес.

Технологичните решения, базирани на облачни технологии, дават възможност да се създадат комплексни операционни вериги, както и на използването на съвременни технологии като изкуствен интелект, имплементиране на комплексни аналитични системи, връзка с платформи за цялостен контрол на процесите и т.н.

Прави се и връзката и на това какво може да привлече потенциални клиенти към нови продукти и услуги. Книгата отбелязва, че един от успешните и доказани начини е предлагането на уникални истории: хората са склонни да последват и да прочетат за дадено явление чрез привлекателно и интересно представяне. Именно затова и компаниите инвестират средства във визуален дизайн и текст, така че да се привлекат повече потенциално заинтересовани личности.

Обособяването на цялостна концепция за бизнес модела на абонаментния принцип включва следните ключови предимства:

  • Възможността за създаване на лоялност
  • Поддържането на постоянен поток от приходи
  • Създаване на подробни профили на клиентите
  • Ефективен маркетинг, основан върху профилираните и таргетирани клиенти

Примери и доказателства в тази насока са дадени в главата с покупката на Dollar Shave Club на Unilever. Анализирането на този случай дава възможност за обследването на „задържането на потребителите“ като ключов фактор в развитието и приоритизирането в рамките на плановете на компаниите.

Една от моите любими теми е заложена в десета глава, тази за революцията в сферата на изхранването: доставки до дома от супермаркета (като концепцията на Blue Apron),  както и някои от тенденциите (например масовото търсене на „органик“ храни). До голяма степен успеха на всички начинания от този род зависят до голяма степен от конкуренцията помежду тях: по проследяването на тенденциите и желанията на потребителите, могат да се оптимизират до голяма степен предложенията. Разбира се, в условията на всичко това стои някакъв вид модел на покупка, основаващ се на абонаментен принцип.

При предлагането на хранителни продукти най-ключовото се оказва подбора и предлагането на качество, затова и тук услугите приоритизират този фактор. При голяма част от дадените примери планирането на концепцията зависи до голяма степен и от добре организирана логистична верига. По този признак бих казал, че тези идеи и планове са и едни от най-комплексните за изпълнение.

В тази глава се дава и ясна представа за важността на интеграцията между платформите: обработването на събраните данни може да даде задълбочена представа за желанията на потребителите, както и да подпомогне изпълнението на крайните цели, така както са заложени. Тук се дава пример за платформата на Amazon, но също и нещо много важно: работата с нея дава възможност предоставяните услуги да бъдат използвани и посредством виртуалния асистент Alexa. Това прави услугите в пъти по-достъпни, отколкото преди, именно заради богатата екосистема от поддържани устройства. С израстването на инфраструктурата от IoT-свързани устройства, прехода към умни жилища, както и другите технологични нововъведения, тази индустрия все повече ще увеличава своите възможности.

Единадесета глава дава подробен преглед на огромната промяна в пазаруването на мода. Огромните възможности се акцентират и поради глобалното намаляване на цените на тези стоки още от 90-те години на миналия век. Разбира се, традиционното предлагане чрез онлайн магазини продължава, но нов тип иновативни подходи и бизнес стратегии, използвайки абонаментния принцип се зараждат.

Абонаментният принцип фокусира не толкова върху развиването на огромни капиталови печалби, а върху създаване и поддържане на лоялност към бранда, както и към продажби, базирани на обновяване на заплащанията. Използването на проучване на аудиторията, както и персонализирани предложения са едни от най-често използваните инструменти.

Тъй като до голяма част облеклото в днешно време се категоризира като бързо оборотни стоки, наличието на голямо проучване на събраните данни и тяхната обработка води до взимане на решения за провеждане на оптимизирана маркетингова политика. Комплексни алгоритми, които се базират на постоянно развиващи се бази от данни, помагат на собствениците да вземат решение какво да предложат на всеки един клиент. А с използването на днешните технологични възможности, всякакви идеи и предложения са възможни. Примерите и проблемите, които са представени в тази глава, са много любопитни и биха били полезни за всеки един предприемач днес.

Дванадесета глава разисква интересни примери, свързани с преминаването към омни-канална комуникация и създаване на физическо присъствие от страна на традиционно електронните магазини. Това създава още допълнителни възможности за развитие, ако се планират правилно. Както и при другите бизнес модели, настоящия фокус върху абонаментния достъп до продукт/услуга също се възползва от този фактор. Разкритията довеждат и до създаване на множество успешни хибридни модели, които са разгледани.

Заключението още веднъж потвърждава колко полезни и всеобхватни могат да бъдат удивителните концепции, свързани с този бизнес модел. Книгата като цяло беше изключително полезна, защото даде реални примери от буквално всякакви индустрии и сфери. Имплементирането му би могло не само да трансформира едно предприятие, но и да доведе до успех, който (вероятно) не би бил възможен по някакъв друг начин.  Доказателство за това е, че абонаментния принцип на покупка (изначално) разчита и събира много повече информация за клиентите, отколкото традиционни и други тип взаимоотношения. Именно поради това, компаниите имат много по-ясна представа какво би било успешно като предложение.

Другите важни свойства и фактори, които бяха разгледани (като например лоялност), също би следвало да бъдат пресметнати като „част от уравнението“. Обвързването с новите технологични възможности също играе важна роля – много от цитираните примери използват именно някакъв вид облачна услуга по отношение на операциите си.

Много съм доволен от книгата, даде ми много полезни съвети, както и обогати познанието ми в тази сфера. Убеден съм, че в съвкупност с другите книги по тази тема, все повече ще се пишат и обогатяват издания като това. Имаме нужда да научаваме как работи света и как добрите идеи реално заработват. Ще продължа внимателно да следя как се развива света в тази посока.

Cyberian – Dark Orphism (Amek #50) Ревю

Много завладяващото заглавие “Dark Orphism” ми направи впечатление още с неговото обявяване на официалната Фейсбук страница на българския лейбъл Amek. Веднага след първоначалните прослушвания знаех, че трябва да притежавам и съответната грамофонна плоча. Е, сега вече мога да започна да слушам на реален носител и съответно мога да дам още повече информация. Искам да споделям моите впечатления от този албум, защото вярвам, че е ценен и би се харесал на по-широка аудитория.

Има няколко причини да искате да го чуете: може би една от най-важните е изкусната работа с текстури: звуковия фон е прекрасно „изписан“ от добре мастерирани слоеве от звуци, които действително могат да пренесат слушателите в представената звукова среда. Трябва да знаете, че сюжетната линия има много задълбочен езически привкус, съвременно явление, което става все по-осезаемо и в електронната музика.

Приятно съм изненадан от началото, което започва с „Words Left”, въвеждащия трак, който ни въвлича в имагинерното пространство. Студените филтрирани текстури изпълват звуковата картина, но това е поднесено с достатъчно на брой слоеве, така че да не бъдем „затрупани“. Разнородни по вид звукови ефекти създават и необходимата представа, ефикасно се използват различни ефекти, подсилвайки чувството за пренасяне във времето и пространството.

Не толкова клавирните (пиано) елементите ми харесват, колкото прекрасно използваните струнни пасажи. Издърпването на струните в крайната част на изпълнението е наистина завладяващо и поднася с пълна сила целостта на представяната атмосфера. Противно (може би) на идеята на композитора, аз не намирам средата за напълно мрачна. По-скоро тя се поддържа меланхолична, но в никакъв случай с мрачни конотации. Причината за използването на такива определени е, че има няколко ключови елемента, които търпят малко разсъждение. Не бива автоматично да ги пренебрегваме, защото тогава няма как да се потопим изцяло в звуковата картина. Предлагам моята интерпретация на някои от основните елементи на този трак, така както ги разбирам през последните ми няколко сесии с албума:

Поддържащата атмосфера е равна на въздуха, който поемаме. Изпълването на средата с кислород ни дава сила да дишаме, за да може да оживеем в това мислено пространство.

Макар и минимални вмъкнатите странични шумове и конструкти ни задават, че света е динамичен и жив. За разлика от чистия dark ambient, тук имаме олицетворение на жив организъм.

Използването на добре познати инструменти като пиано звука ни дава връзката с познатото: баланса се крепи на изкуствените (синтезирани атмосфери), които са в хармония с натуралния звук на утвърдените инструменти.

Атмосферата продължава да се разгръща и в “Shades of Grey”, музикална композиция, имаща съвсем различен усет. Още в началото има няколко добре заглушени силни удара, както и нискочестотните елементи, всичко това създава усещането за една много по-динамична и “извисена” атмосфера. Много приятно съм изненадан от постепенното ускоряване на темпото при звуковите ефекти, така че да се постигне увеличаването на динамиката в тези слоеве, което влияе и на честотата.

Характерното в тази композиция е движението — въвличането на слушателите в тази леко по-напрегната ситуация обаче не е самотно изпитание. Към средата имаме включване на един пад, който темброво е много близък до човешкия хор. Това дава една много ясна опора, която може да използваме по време на нашето пътешествие.

Следващият трак “Poisoned” много добре отговаря и на своето заглавие. Тук вече имаме изпадане в една ситуация на затъване, усет за неспокойство, което се засилва. Вмъкването на леко изкривените звуци насред атмосферата от перкусионни удари, както и поддържащия пад се вписват чудесно в интерпретацията на комплексната емоционалност, въведена от композитора. Аналоговата бас линия е повече от приятна за слушане. Най-приятната изненада са филтрираните викове от отчаяние, които са миксирани с адекватна реверберация. Поздравления за това.

Ехтящите пасажи продължават в „Prince of the Abyss”, където вече започва да се усеща цялостното пренасяне в една друга имагинерна реалност. Тук цялостната атмосфера създава впечатление за завършеност на обкръжението. Слушателите имат възможност да прослушат интерпретацията на цялостната идея за пространство: изобилие от ефекти, перкусионни елементи, постоянен атмосферен пад, както и други характеристики, ни подсказват за намеренията на композитора.

Точно това конкретно произведение създава едно много по-голямо и разгръщащо се чувство на напрежение. Използването на филтрирания шум е любим мой похват и се радвам да го чуя във втората половина на произведението в един много по-завършен вид.

Началото на „Seeds of Death” със струнните пасажи и продължителното наличие на падовете, които са миксирани заедно, подсказват за продължение на сюжетната линия. Музикалният наратив разкрива по-дълбоки специфики. Аз лично съотнасям този трак като своеобразно продължение на предишния – в моите представи тук композитора се опитва да изгради динамични елементи, които да служат като допълнение на вече създадената атмосфера. Резултатът е повече от добър!

Обръщам внимание на слоевете и фрагментите, както и тяхната цялост, когато имаме унисон на изпълненията. Усещам два момента, които се открояват в представите ми като слушател:

  1. Използването на доминиращ шум във втората част на трака според мен служи като една „завеса“, която не разкрива абсолютна цялото имагинерно пространство. Сякаш нарочно атмосферата е мрачна, но има някаква „сила“, която предпазва от срещата с ултимативната версия и по този начин създава една по-скоро мъглява действителност, отколкото да ни изправи пред цялата страна.
  2. Макар и слоевете да са ни вече добре познати от предишните тракове тук напрежението е малко по-отслабено: слушателите усещат тежестта на представената концепция, но те вече са „свикнали“ с това и могат да обърнат внимание на новите елементи, въведени в тази част на албума.

“Surgeons” е музикалната композиция, за която ми отне най-много време, за да мога да я осмисля напълно. Тя е изключително силно наслоена с множество елементи и на практика „разчупва“ модела на представяне на предимно големи пространства и оставянето на въображението да ни води. Тук, по-скоро, имаме възможност да проследим изграждането на множество елементи в създаденото виртуално пространство с много конкретни и ясни образи. Тази голяма съвкупност несъзнателно обрисува много предмети, персонажи, и дори локации, че изградения статичен образ на мрачната атмосфера бива изместен. Наистина, ако се заслушате няколко пъти в произведението, ще усетите дори и трудността да се преброят броя на нарисуваните обекти.

За мен лично тук и се откроява най-ясно окултния момент (както е описан в анотацията на албума) и той по-скоро се изразява в неспокойството и мистичното проявяване на различни характеристики и обекти в рамките на имагинерното пространство. Макар и като внушения те да са изцяло органични, все пак има някаква „извънчовешка“ намеса, която е привлечена към цялостната композиция.

Наситените вокални семпли, глич ефектите и филтрираните звуци, които започват още от началото на “Serenity” ни измъкват от тези пространства. Чрез въвличането ни отвъд конструираната затворена среда, ние имаме възможност да бъдем отнесени “на повърхността”. Много ясно разбирам, че този трак има за цел да представи един Катарзис от целия представен опит, от всичките емоционални усещания. Според мен това се явява като разделителната линия между константния мрак и светлата повърхност, която е наслоена от органичен живот, както и динамиката на ежедневието.

Ако пренасянето ни в една среда, където правилата се чертаят от композитора и внушенията, тук по-скоро имаме възможност да се освободим от наложените емоции и да дадем възможност на очистителната сила на звуците да ни помогне да преосмислим натрупаните идеи.

Финалният трак задоволително приключва нашето приключение с прекрасно темпо. Бийтът и звуковите ефекти съзнателно ни помагат да избягаме от имагинерния свят от една страна, а от друга могат да ни въвлекат още по-дълбоко. “The Hermit”  със своята комплексна натура може да има можество интерпретации, но за мен най-явната е тази за показването на пътя. Както се случва, вероятно имаме нужда точно от такова преживяване, което се описва в този албум. Усещанията са много индивидуални и смятам, че всеки трябва да прецени точно накъде би отишъл, слушайки тази композиция.

В заключение бих казал, че този диск е най-вече комплексен: трябваше да го прослушам поне няколко пъти, за да мога да доловя всичките нюанси. Може би “Dark Orphism” не би следвало да се разбира само като музикален диск с плътна концепция, а инструмент за проникване в нашето съзнание. Със сигурност можете да намерите отговори за себе си, ако последвате представените внушения.

Subscribed: Why the Subscription Model Will Be Your Company’s Future – and What to Do About It Ревю

Живеем в една наистина променяща се среда, щастлив съм, че точно в момента преминаваме  във времето на трансформация на бизнес моделите. Съзнателно или не ние като клиенти и консуматори сме част от успеха на компаниите, които вече изцяло променят начина, по който предлагат своите продукти – вече ние не купуваме стоки ,а ги употребяваме на принципа на абонамента. Тази радикална промяна от собственост (притежание) към употреба (абонамент) някакси се случи плавно и постепенно и дори не съм се замислял кога точно това започна да е основния начин на работа. Може би фактът, че това е така в много индустрии, не само в сферата на информационните технологии.

Парадоксално е, че дори и в професионалния си живот винаги ми е било трудно да следя всички стъпки, решения, идеи и иновации, които големите компании предприемат, за да бъдат винаги в максимално водещо положение. Конкуренцията е много жестока. Трудно е, в тази лавина от информация и възможности, да можеш да изплуваш с точно това предложение, което да завладее клиентите. Имах нужда от повече информация по темата, имах нуждата да разбера повече от един от източниците на тази промяна. Затова и реших да обърна внимание на точно това заглавие.

Авторът е не само успешен писател, но и визионер, предприемач , който има какво да каже и споделя какъв е пътя. Това е не бъдещата посока, а времето е сега, когато имаме толкова много възможности. Перспективата е наистина много благодатна.

Въведението е много надъхващо и се радвам, че започва с това какво може да бъде постигнато. Дават се много идеи, дават се примери, както и очертанията, че трябва цялостно да преосмислим бизнес модела, ако искаме да бъдем успешни в днешната ситуация.

Самите глави, на тематичен принцип, представят различните подходи и усилия, които компаниите предприемат, за да постигнат тази трансформация. Даде се и пример с моята любима компания Fender, един от най-добрите производители на музикални инструменти в света. Тяхната стратегия не е вече да продават инструменти (вещи), а цялостното преживяване и създаване на платформи, които да мотивират своите клиенти реално да станат музиканти. Книгата ми даде възможност да разбера всъщност в каква дълбочина хората са направили проучване ,за да създадат работещо решение. В крайна сметка това е увеличило продажбите и е спомогнало на компанията да остане пазарен лидер, докато някои техни конкуренти вече фалираха.

Книгата не е толкова технически богата, колкото има за цел да ни вдъхнови към технологична трансформация, но също и промяна на начина ни на мислене. Като читател в главата ми се получават две цялостни перспективи:

  1. Въвеждането на цялостно нов модел като трансформация на вече съществуващ бизнес, така че да се запази конкурентоспособността.
  2. Осмисляне на текущата реалност като вече изцяло променена, в нея съществуващите бизнес практики вече не са валидни.

За мен лично бе изключително полезно споменаването и разглеждането на “freemium” модела на абонамент при медиите, книгата специално отдава внимание на The New York Times, които успешно го прилагат. Предлага се подробен преглед на ефективността на това решение, което е и доказателство за успеха на този модел. В тази връзка се споделя и инициативата и бизнес решението на големите компании да сключват помежду си съгласия за споделяне на съдържание, което да обогатява техните платформи. В крайна сметка това води до по-голям избор от страна на абонатите и задържа плащащите потребители в рамките на техния абонамент, като същевременно и популяризира концепцията и предлаганите услуги. Важното решение е успеваемостта и да се привличат нови клиенти, така че да може да се разраства бизнеса.

Оказва се, че е валидно правилото, че търсещия качествена информация би могъл да си плати. Добре свършената журналистическа работа може да потърси своето честно заплащане чрез използване на такива канали за финансиране.

Изключително полезно беше представянето на познати компании, които са направили промяната към икономиката на абонамента, трансформирайки цялостно бизнес структурите и следователно са оптимизирали разходите, както и са довели до много по-големи приходи. Именно със случай като Adobe започва и една от главите. Вероятно всички ние, които си спомняме тази промяна, сме се чудели защо изведнъж такава голяма корпорация прави тази стъпка. Именно тази книга дава доста яснота, така че да се разбере ясно причината.

Една от движещите причини за промяна се оказва и промяната в технологическо отношение на възможностите. В началото на миналото десетилетие голяма част от цифровата инфраструктура става изключително достъпна: съхранение на данни, широколентов достъп, както и ресурси за обработка на данни. Това прави средата още по-благоприятна за разработване на подобни софтуерни решения, които вече могат да работят в облачна среда.

Отчита се спецификата, че днешните иновативни компании наблягат на модели, залагащи на модел с периодични плащания, включващи всички необходими технологични трансформации. По този начин може и да говорим за класифициране на компании на два типа: „традиционни“  и „иновативни“, в зависимост от предпочитания модел.

Бизнес логиката на нещата става доста интересна – ИТ купувачите предпочитат да правят капиталови разходи за технологична инвестиция, давайки им възможност да се възползват от отчитане на амортизация. Разбира се, с промяната на модела говорим вече и за фокус върху облачно разполагане на продукти и услуги. Новите модели залагат на модели, които се възползват от модели като „pay-as-you-go”, където има много по-малък процент първоначална инвестиция.  С

Разбира се, примерите не са само от чисто софтуерните компании, но също и от пазарни лидери, които доставят хардуер. Добър пример е Cisco, които предлагат решения в областта на мрежовото оборудване.

Важно място прави и главата, която е предназначена за въведение на IoT инфраструктурата – това, което и според мен цялостно ще промени света ни към нов вид живот. Услугите и възможностите, които тези устройства придават на ежедневието ни, ще става все по-осезаемо с тяхното повсеместно внедряване. Главата, дори книгата е малка, за да предскаже колко голям е обхвата на тези технологии, както и удобството от тяхното използване.

Акцентът, който се поставя чрез тази книга, е преосмислянето на идеята за собственост – вече не говорим за индивидуална собственост, а за право на достъп до някакъв ресурс. Промяната в начина на мислене се определя от новата бизнес логика. Доказателство за бърз растеж и напредък в тази област е и статистическата информация, че компаниите с новата концепция имат 8 пъти по-бързо развитие от тези от списъка на S&P 500. Макар и звучащо на пръв поглед невъзможно, това са фактите. И те са подкрепени от данни, така че това реално работи.  

Да постигнем успех с този нов модел

Втората част от книгата е свързана с практически съвети и детайли около възможността за постигане на реална трансформация. Започвайки с конкретна идея, тук авторите говорят за това как могат да бъдат постигнати целите от преминаване от традиционен към този нов модел, основаващ се на нови отношения от клиента към компанията.

Ключово тук е промяната от йерархичната структура на доставка от продукт към канал към клиент към кръговата система на предлагане на различни активности, които да са част от цялостния абонамент. Предлагането на гама от продукти и услуги, които постоянно се обновяват и създават множество възможности за взаимодействие е много по-печелившо в днешните условия.

Разбира се, условията на планиране на подобни услуги и продукти, е коренно различно. Например, това включва употребата на нови техники и модели на работа, както и въвеждането на изцяло нови термини. Във финансовата част примери за това са цената за придобиване на клиенти, оценка на стойност на клиента, годишни абонаментни приходи и др.

В частта за технологиите в книгата е отделено и специално внимание за принципа на „вечната бета“ – предлагането на продукт или услуга на пазара, който е в процес на постоянно подобряване и разработка. Макар и на пръв поглед това да ни се струва като невъзможност за успех, авторите ни подсещат за един от най-явните примери за това – електронната поща Gmail. Тя е била определена като в бета статус за цели 5 години! Факт, който често забравяме.

Тук се появява и принципа за динамично разработване на софтуер, който е много приложим за такъв тип услуги. Той съдържа четири прости, но много силни сравнителни сравнения, които имат пряко отношение към дебата за стойността:

  1. Отделните личности и взаимодействието с процеси и инструменти
  2. Работещи софтуерни продукти и необходима документация
  3. Колаборация с клиентите и преговори по договорните процеси
  4. Възможност за динамична промяна срещу следването на стриктен план

Маркетинг специалисти, внимавайте! Новата трансформация променя погледа ни през четирите П-та(Product, Price, Promotion, Place) като фундаментално измества Продукта, заменяйки го с услуга. И това прави следенето на показателите много по-различно, защото вече традиционните техники не са валидни.

Много съм щастлив, че има и отделна глава само и единствено за стратегии за разрастване на продажбите. Множество полезни съвети се дават, така че да се постигне максимална ефективност: растеж чрез придобиване, въвличане на талантливи служители, оптимизиране на ценообразуването и др.

В главата за финанси има и специално обособена формула за изчисляване на приходите от въведена икономика на абонамента, препоръчвам да се разгледа, тъй като тя обхваща всички променливи и величини, които се въвеждат с трансформирания бизнес модел.

Преминаването към новата реалност изисква и значителна промяна в ИТ инфраструктурата – преминаване от тежките статични системи към облачни системи, които да могат да поемат динамично товара, както и да са съвместими с всички предвидени технологични изисквания. Имам чувството, че по тази тема дори и цяла книга би била кратка. Все пак има отделна глава за тази тема, което е все пак някакво въведение в темата.

В краят на книгата има наистина богат материал от приложения, които не само дават солидни доказателства в подкрепа на тезата, но и са добър пример за онагледяване на концепциите и представените примери.

Смятам, че наистина се обогатих от четенето на тази книга. Но това не е просто едно четиво, което се чете еднократно. Всеки един момент заслужава своето задълбочено преглеждане. Така че със сигурност ще се връщам към нея. Благодарен съм за това заглавие.

Йоан 12:47 и Универсалното Спасение

Размишлението ми върху този стих от Йоан вероятно би преобърнало представите на много хора, които не са чели Библията и не са се замисляли за мисията на Спасението. В целостта на Словото, както и в сърцето на всеки един от нас би следвало да споделяме Истината, която се съдържа точно тук. 

На първо място, тази глава показва гледната точка на безкрайната Милост и Любов, не се гледа на хората като на виновни първо, а по-скоро като на същества, нуждаещи се от помощ. Именно това е и разликата с други религии и духовни системи, независимо от всичко Исус Христос кани своите към него. Всеки може да се покае и да бъде спасен, това е уникално предложение, което е прекрасен пример за етоса на християнската религия – тя по своя характер е Спасителна вяра. Тук се вижда и доказателството за това. 

Особено полезно е да се знае, че Спасението е възможно за всеки и то във всеки един момент, в Библията има множество примери за това как се дава прошка и дори най-големите престъпници, ако приемат Вярата и последват светлия път, могат да получат Спасение и благодат. Именно затова трябва да познаваме Пътя и да знаем кой е истинския Бог – жив и любящ. 

Важно е също да се разбере, че този стих (според мен) потвърждава и доктрината за Универсалното спасение. Не съм сигурен дали всички са съгласни с тази идея, но според мен има реален резон да се съгласим с думите на Исус. Подчинявам тези размисли на неговите думи, а не на тълкуване от някаква гледна точка. 

Следователно, Христос спасява дори и хората, които незадължително наричат себе си Християни! Достатъчно е те да се впишат в дефиницията на повярвал и покаял се човек, за да могат да получат Спасението – да признаят греховете си и да приемат Христос за свой спасител. Това са двете изисквания, които реално могат да преобърнат живота на човек и по този начин той да започне да живее отново – променен и с радост. Именно в новият свят, този на Спасението, всички ще заемем нашите места във вечна радост.

Може би следващите редове биха предизвикали и несъгласие в мнозина от вас, но смятам, че Христос не се ограничава само до определена група от хора. Точно този стих потвърждава едно от моите лични убеждения – това е универсалната вяра на Спасението, която е доказано силна. Всеки един може да получи своето Спасение независимо от други обстоятелства, стига да може да признае пред своя Бог грешките и греховете. Покаянието е възможно и то се дава. Именно затова и говорим за цялостно “Ново раждане”, което може да е равносилно и на “Нов живот”. Много богослови и коментатори често използват тази гледна точка – човек е духовно мъртъв без Христос, той получава своя живот чрез изкуплението Му. 

Но кое е най-възхитителното? Той не иска нищо в замяна – не иска нашите пари, не иска нашата вярност, не иска нищо, освен нашето приемане. Той прощава и иска да ни бъде приятел. Сигурен съм,че всеки Християнин би се съгласил с мен, казвайки как живота е по-лесен, когато Бог му помага. А той го прави активно, много често дори и ние не забелязваме това.

Следва обаче един много логичен въпрос: “Ще бъда ли спасен, ако не приема Христос конкретно?” – означава ли, че вършейки добри дела, но без да познаваме Христос отново няма да бъдем спасени? Отговорът е, че не знаем. Но Бог няма да остави тези души, прочетете отново пасажа – не е казано, че тези които не го приемат автоматично ще бъдат погубени. Много бих искал да подчертая отново истината, че Бог не е някакъв съдия, който да отрежда само по почерка на повярвалия и неповярвалия. Той никога не би оставил добрата душа извън Небесното царство, защото има и хора, които поради някаква причина не са се докоснали до него. Но Той винаги може да се появи и да проработи в живота ни, понякога без дори да подозираме. Нима Христос е ограничен единствено до една телесна фигура, до едно човешко тяло, което е живяло преди 2000 години? Със сигурност не! Той продължава да бъде жив, той е Живия Бог и със сигурност ни помага и и ни чува. 

Исус умря от името на всички хора и всички народи, етноси, раси, полове и друг вид деление. Той никога не каза, че ограничава Спасението само до определена група от хора. Чрез Библията открива и универсалната истина, така както е записана: Всеки може да приеме Бог чрез Исус Христос и следователно всеки може да стане последовател и да пристъпи към Новия живот. Именно жертвата на Христос заплаща за греховете ни на Земята, затова и трябва да се надяваме на тази Божия милост, изграждайки нашата лична връзка. 

Morwan – Zola Zemlya Ревю

Открих една новата звезда на пост-пънк музиката, украинската група Morwan и техния албум „Zola-Zemlya”.  От известно време търсих някой приятен албум, който да може да ме „пренесе“ в малко по-раздвижена паралелна сюжетна действителност. Макар и леко кратък, този албум има всичко, което мога да очаквам от амбициозен нов проект, който реално се вписва в множество жанрове. Всички произведения имат характерни ритми и линии от Славянски фолклор, действащи като „украса“. Наистина съм много впечатлен от цялостния мастеринг и представяне на албума. Намирам го за една много ценна придобивка към моята колекция. Всъщност, тук е и времето да спомена, че е много забавно и интересно сам да откривам и да пиша за интересна, нова и непозната (за голяма част от хората) музика.

Албуми като този са прекрасен опит да се направи достъпна идеята за обединяване на множество музикални течения, идеи и дори идеологии. В основата на този проект е възможността за създаване на едно много комплексно произведение, състоящо се не само от жанрово-дефинираните характеристики на пост-пънк (но не само!), но също и I страшно много други елементи. Ще обърна внимание на някои от тях, струва си. За да разберете какво точно намирам в него, ще разкажа подробно за всяко едно произведение поотделно.

Едно от най-важните моменти в цялостната композиция винаги е доброто и обещаващо начало, смятам това за изпълнено, слушайки „Все будто сон“. Много приятна атмосфера, тежка реверберация на вокала, както и динамичната бас линия разгръщат трака. Под всичко това има изявени народни инструменти, барабаните се развиват в почти „брейкбийт“ и имаме няколко смени на темпото по време на композицията. На мен лично най-много ми харесва как отделните композиционни елементи преливат една в друга, неусетен преход има между въведението и средата на албума. Като настроение успявам напълно да се потопя в имагинерното пространство, очертано от Morwan.

Заглавният трак „Зола-Земля“ има подчертана darkwave характеристика, но всичко това е украсено от фолклорните мотиви, преплитащи се между персийското и славянско „звучене“. Наличието на повтарящите се мотиви допълват изгражданата обстановка. Бих казал, че това е едно от тези композиции, които се „впиват“ в съзнанието, буквално мога да я слушам по 10 пъти един след друг и няма да ми омръзне. Въвличането в този световъртеж от музикални палитри и влияния създават настроение и дават перспектива за възможностите на групата – само от тези две изпълнения вече си личи, че хората са абсолютни професионалисти. Малко групи могат да се похвалят с толкова приятно и звучене, което едновременно е характерно, но също и вписващо се идеално в жанра. И въпреки всичко не мога да кажа, че албума е конкретно само и единствено в поставените му жанрови класификации – има доста влияния и елементи, които го отнасят в различни посоки.

Продължавам с „Черное солнце“, което буквално ме накара да си пея припева, което доведе до любопитни погледи. Това е може би едно от местата в албума, който „стъпва тежко“ и би се харесало на хората, които предпочитат по-тежката музика. Определено силното начало (с придаден климакс още във въвеждащите части) е едно нещата, с които бих запомнил целия албум като цяло. Правилното поведение за всеки един почитател би било веднага да участва в някое „пого“ – тази песен е много подходяща за този случай.

Отвъд първоначалните представи за поредната „ударна“ песен, всъщност си направих експеримент – пуснах си точно тази композиция в началото на работния ден, след което се върнах към нея по-късно. И познайте какво! Преоткрих много от елементите, които изграждат изпълнението и разбрах, че всъщност множеството от „слоеве“, които се добавят динамично по време на изпълнението изиграха правилно своите цели. Функциите на отделните елементи определям в няколко точки по този начин:

  • Поддържащи елементи – всички жанрово-типични елементи служат, за да се впишат в цялостната структура на произведението. Изпълненията и тайминга са безупречни!
  • Прогресивни елементи – Ключово в това произведение е използването на смяна на темпо, акцентиране върху определени линии и др.
  • Музикални влияния –  В основата на концепцията на албума е използването му като „платформа“ за развиване и задълбочаване на различни влияния, които произхождат отвъд традиционната „западна“ музика.

Точно в това произведение може да видим една завършена концепция за едно прекрасно изпълнение, което не само представя една идея в музикален вид, но и може да бъде използвано като „корица“ на цялостния албум. Изпълнителите често използват някое произведение като част от „визитната картичка“ на албума, смятам точно „Черное солнце“ за такъв пример. Но има и още, разбира се.

Продължаваме с изпълнението на „Волны“, което също води с приятни изненади. Грабна ме още в началото с този дронов звук, който буквално завладява въведението. Цялото произведение е едно прекрасно пътуване към цялостната идея на група. Тук се концентрира толкова много енергия, че към средата на изпълнението насложените линии започват да се кръстосват и припокриват, създавайки усещането за преувеличение. Но в точно този момент настъпва кратка пауза, обогатена с реверберирания дронов фон отново, а след това започва следващия куплет. Всичко продължава по същия начин, а китарните рифове обогатяват цялостната атмосфера. Колкото повече слушате това произведение, толкова повече разбирате, че сте се пристрастили, поне при мен е така. Може би тези редове са твърде кратки, за да опишат цялостните ми впечатления конкретно за точно тази част от албума, но имам да кажа още нещо – и то е за следващата (и финална) композиция.

Албумът завършва с „Где-то там вдали“, което за мен звучи направо като химн, достоен за жанра. Уникална енергия и страхотен ритъм, който действително ме въвлича в дълбините на музиката. Динамичната структура и забързването на ритъма, на практика, довежда до едно наистина хипнотично слушане. Трудно бих казал, че мога да стоя на едно място – това е толкова танцувално и страхотно, че просто трябва да го чуете. Силното присъствие на това изпълнение вълнува, то е може би едно от скритите тайни на музикалните открития през последната седмица.

Колкото и да пиша за този албум все няма да стигне. Продължавам да си го въртя от начало до край и се наслаждавам истински. Вероятно в някой момент ще се върна да допиша този отзив. Пожелавам на всеки да открие своята нова надежда в музикално отношение – за мен Morwan категорично се доказаха като една прекрасна възможност да разчупите музикалните си вкусове. Приятно слушане на престрашилите се!

VA – An Embrace (Amek #053) Ревю

Започвам музикалното приключение с тази кратка, но невероятна компилация от Amek Collective. Запознаването с това произведение се случи след като видях в Bandcamp за новото издание, а непосредствено преди това се бях видял и лично с Ангел. Буквално нямах търпение да започна, но първо трябваше да подготвя. Винаги избирам точното време за определения тип жанр. За мен е важно да имам фокус върху музиката, затова и избрах същата вечер. Сложих слушалките и започнах да слушам, в следващите няколко реда ще ви разкажа и за моите впечатления. Важно уточнение е, че нямам много опит в писането на отзиви за този конкретен жанр, затова и с времето предполагам, че ще се връщам към тази публикация и ще я обновявам.


Първият трак е Koyu (Тъмно), който има няколко много характерни и въздействащи елемента. На първо място, това е щедрото използване на реверберация (ехо), което много ярко подсилва вокалния трак. Самото вокално изпълнение ми звучи като подводен шепот, в съзнанието ми изниква картината на морска нимфа или русалка, която *буквално* примамва пътешествениците. Самият пад, който поддържа атмосферата, на основата е много деликатен. Ако увеличите звука и се вслушате вероятно ще го познаете – използва се много често в арт филми и други жанрови произведения. Друг инструментален съпровод тук са и внимателно изсвирените разложени китарни акорди. Ясната представа, която изградих чрез това произведение е едно странно усещане. Ще се опитам да ви го нарисувам в следващия параграф.


Представете си един тунел ,един прост и обикновен тунел. Може би няма много светлина, но е ясно къде е неговия край. Тръгвате по него, навън е мокро, а вътре е сухо. Чувствате се притеснени, защото не ви достига времето, може би закъснявате за важна среща. Някой вече е вървял по този тунел, така че насред локвите има и отпечатъци от предишни пътешественици. Изведнъж, започвате да чувате този звънлив шепот, който идва от някъде, тъмно е и не знаем. Но гласът ни води, води ни извън тунела, там където светлината ще ни отведе към целта. Вътре ние усещаме колко е студено, лампите едвам светят, но ние се държим за този глас. Усещате ли присъствието на гласа? Не знаем какъв е този източник, но знаем че той е някъде там. Не го виждаме, но го усещаме.

Не особено близък по смисъл е следващия трак Vigor Halt, той започва много по-спокойно. Мога да свържа първите *звукови картини* с разходка в гората. Атмосферният пад с времето се модифицира от високочестотния филтър – винаги съм смятал, че тази техника има една конкретна цел. Винаги, когато някой направи това в музикално произведение, си мисля, че по този начин „разкрива“ заложения смисъл. Щом това вече се е случило (и то съвсем скоро, след като е изминала една минута), тогава ние имаме свободата да дадем възмоност на въображението ни да отлети. Но да се върнем към гората на Vigor Halt – оприличавам цялостната атмосфера като по-скоро светла, това е място за отдих. Покрай цялата зеленина се крие чувство на спокойствие. Ние знаем, че това е специално място и специален момент, възможност за отдих и отпускане от останалия свят. Препоръчвам дори преслушването няколко пъти, за да може всеки един от вас да разбере за себе си какво най-много му въздейства.


Третото произведение от списъка е „Fallow“ и е може би любимото ми до този момент (преслушал съм целия албум може би около 5-6 пъти). Смятам, че има много дълбок замисъл, който все още не мога да открия напълно. Има една чудесна бас линия, която излъчва топъл аналолог звук. Почти съм сигурен, че тук се използва похвата за „разходка“ из звуковата картина – слушателите биват повеждани от една инструментална писта, докато останалите елементи служат като фон. Произведението има малко по-динамично темпо и всички използвани зуци се вписват отлично, но всеки път откривам нови и нови впечатления. Дали това произведение служи като един вид „събуждане“ и ни позволява да се фокусираме или неговата функция е по-скоро да ни въведе в един имагинерен свят? Възможно е да е и двете! Наистина, в този конкретен момент на писане ми е трудно да преценя кое е вярното, но съм сигурен, че вие ще разберете за себе си. Мой съвет е да продължим да слушаме, докато тази представа ни стане по-ясна.


Последното заглавие от този албум „Life A Curse“ говори достатъчно за себе си. Това е и един от по-динамичните изрази на съзнанието, поставено в такава емоционална ситуация. Много по-разгръщащата се картина дава явно място на движещите се елементи да ни разкрият по-дълбокия замисъл. Слушайки това произведение имам чувството, че то играе две основни функции. Първата му роля е в това да бъде заключителен етап на историята на преживяното. Но това изобщо не е края. Всъщност, смятам, че това произведение може спокойно да измести първото и да се пренареди последователността на албума. Преслушах го няколко пъти и всеки път откривам нещо ново за мен – все ще не мога да кажа кое точно емоционално състояние доминира, но посоката е ясна – това е раздвижващ етап, който дава много възможности за размишление. Радвам се, че за мен дори има и функция на Катарзис – движещите се елементи разчистват досегашната обстановка. Като цяло смятам, че слушането няколко пъти един след друг на точно това произведение може да бъде изключително полезно за съзнанието. Може да се използва като средство за трениране на нашето разбиране – всеки път като че ли разбирам нещо повече за себе си.


В заключение смятам, че много хора вероятно биха пропуснали този албум, но за мен той се оказа изключително важен. Дадох шанс на талантливите изпълнители да *открехнат* една нова пътека, един нов разказ, който всъщност ме води обратно към мен. Смятам, че не само успях да се отпусна, но също и да проверя до каква степен могад а разчитам на способностите ми да анализирам съдържанието и да открия какво е важно за мен. Музиката винаги е имала скрит смисъл, просто понякога е трудно да го разгадаеш. Но това е индивидуална истина за всеки един. Радвам се, че бях на това пътуване, разбрах доста неща и за мен е истинско удоволствие. Може би следващите пъти ще открия и нови пътеки. Нямам търпение да разбера!

Scrum: The Art of Doing Twice the Work in Half the Time Ревю

Съвсем малко преди да започна да чета книгата на Джеф Съдърланд разбрах въобще какво е методологията Scrum. Естествено е, че няколкото обяснения и търсения в Google ми дадоха общо въвеждащо познание, но това не ми се стори достатъчно. Самият процес по разработване на каквото и да е изисква внимателно планиране и усърдна работа. Но едва ли съм си давал сметка колко изискващо и сложно е, когато става дума за големи проекти. Признавам си, че мащабите ми са убягвали до този момент, не съм разбирал цялостно как стоят нещата. Затова и се впуснах в дълбокото, исках да разбера перспективата и смисъла за работата по такъв проект – Какво е това, което дава силата и възможността да наречем разработката ефективна? Какви са премеждията и защо въобще трябва да говорим за Scrum? Впускам се в дълбокото сега с тази страхотна книга по темата.

Първата глава (“The Way the World Works Is Broken”) започва с актуален пример от близкото минало, илюстриращо реален казус. Информационната система на ФБР има нужда от сериозно подобрение, така че да се впише в изискванията на сегашното време. Сложността и трудностите по нейното използване не само забавят работата на федералните служители, но също и изобщо не се вписват в дефиницията на това, което ние наричаме „съвременна среда“. Нейният заместник така и не проработи, това е било просто повод да бъдат изхарчени парите на данъкоплатците.

Това, което се е случило е, че разработчиците, които са спечелили договора за изработка на софтуер, реално са запланирали системата чрез алгоритмичния модел, наречен водопад – при него всеки един проект се планира в конкретни фази: проучване, дизайн, разработка и тестване. Но реално цялата тази сложност предизвиква едно: големи поръчки и сложен софтуер по-скоро биват забавяни в тяхната разработка. Логиката е, че може да се случи огромно забавяне на всяка една стъпка. Това довежда и до идеята за Scrum. Разделението между традиционната (водопадна) методология и Scrum се отстоява по отношение на пестенето на време и усилия.  Scrum търси отговор на въпроса и задава метод на работа по отношение на това как работят хората, а не какво те казват, че работят.

Методологията залага не върху планирането и следването на консервативни и заложени процедури, а по-скоро върху творческото решаване на проблем. Екипите, които въвеждат някаква нова функционалност, изразяват не само какво са свършили, но също и по какъв начин. Полага се огромна грижа, за да се разберат какво реално води екипа към осъществяването на техните резултати. Интересното е, че смисъла на цялата идея може да се систематизира в една посока от точки:

  • Когато се започва един проект е благоприятно често да се проверява прогреса към свършването на задачата.
  • Полезно е да се знае дали предоставеното решение съвпада с това, което реално се изисква.
  • Има ли някакви начини как целия процес може да бъде подобрен?
  • Какво  е това, което пречи или затруднява една задача да бъде свършена?

Главата продължава по-нататък с примера за системата на ФБР, давайки ни възможност да прегледаме проблемите от една малко по-различна от традиционната гледна точка. Как преценяваме проблемите и ги приоритизираме, кое е по-важното да се оправи, ако имаме много проблеми, а не знаем кое заслужава най-много внимание? Отговорът може би се крие в това кое носи най-голяма стойност към проекта?

Ключово в плавното разработване е контрола на „потока“ – създаването на нова функционалност или решаването на някакъв проблем трябва да се проследява, така че да няма съществени пречки. Ефективното справяне с проблемите може да бъде направено чрез работата в цикли – времево определени периоди, които да решават някакви задачи в рамките на това време. Логиката на тази организация е контрола по изпълнението и възможността за получаване на бърза обратна връзка. Идеята е, че в края на всеки цикъл (ако всичко е минало коректно) вече има произведена някаква новост или подобрение в рамките на продукта. Scrum е мощен инструмент, защото дава възможност да разберем как да работим по-добре, забележете, не като се работи по-дълго, а по-ефективно.

Направи ми впечатление, че възприетия подход за доказване на резултатите е гениално прост – екипите по разработка демонстрират в края на спринта какво са постигнали. Чрез презентирането на новата функционалност те реално могат да отчетат измеримо своя успех.

Въведението в тази глава не само обяснява за огромната сила на Scrum, но и задава един много важен въпрос – По какъв начин бихме могли да интегрираме този подход в нашата организация? Виждайки резултатите от примерите в тази глава наистина би си струвало поне да се опитаме.

Втората глава („The Origin of Scrum”) показват и част от личния живот на автора на книгата. Чрез житейските разкази разбираме как той е стигнал до някои от ключовите идеи за термини като Product Owner, Product Backlog и седмичните спринтове. Дава се и обяснението, че голяма и сложна разработка може да бъде разпределена на множество по-малки екипи. Показва се също, че ефективна стратегия е полагането на бонус система не на базата на индивидуалния принос, а на екипния прогрес.

Ценното за мен в тази глава бяха многото практически примери от реални компании, както и обяснения, давайки ми обяснението, че е важно да измерим и подобряване качеството на работата, което води до количествено по-голям успех.

Третата глава („Teams”) задава цялостно нова перспектива върху начина на организация на екипите по разработка. Оказва се, че е особено важно да разберем, че е важно да отчитаме груповите фактори на цялостната група, отколкото да следим индивидуалните възможности. Отново, множество изследвания и доказателства дават яснота, че е важно да дадем възможност на успешните отбори да ни зададат пример за работа. Именно тук е мястото, където се задават и характеристиките на някои от най-успешните екипи от света на реалния бизнес:

  1. Те са надминаващи – Екипите имат много по-ярко изразено чувство за смисъл от останалите. Тяхната гледка точка и заложена позиция е да бъдат не просто справящи се, но и да надмогват добрите резултати. Аз лично бих използвал думата „свръхмотивирани“.
  2. Те са автономни – Екипите имат възможността сами да решат как да управляват своите вътрешни процеси. Дава им се свободата да решат за себе си как ще решат възложените им задачи.
  3. Те са крос-функционални – Отделните екипи могат самостоятелни да свършат всички заложени задачи и изисквания. Отделните членове постоянно развиват своите умения и компетентности и могат да споделят наученото помежду си.

Ефективността на възможностите на даден екип по отношение на неговите възможности има все пак ограничения. Те най-явно се появяват при допълването на екипа, доказано е, че когато бройката на хора в един екип превиши 9 човека, тогава общата скорост на изпълнение спада. Доказва се по емпиричен начин, че 7 човека в един екип (в по-голямата част от случаите) е оптималния брой. Причините за това са две:

  1. Нужно е време да приравнят хората в екипа – Добавянето на нов човек означава той да бъде обучен и приведен до състоянието на ежедневна работа на всички, а това отнема време. Синхронизацията не винаги е лесна.
  2. Комуникацията става по-затруднена с повече участници – Необходимостта от комуникирането на идеи и готов продукт между участниците става много по-трудно, когато броя им е по-голям.

Въвеждането на фигурата на Scrum Master реално решава доста проблеми – той е този, който следи за спазването на методологията. Разграничава се от ръководителя и има по-скоро поддържаща функция. До този момент вече познаваме и основните движещи сили на Scrum итерацията: спринт, дневен stand-up, прегледи и срещи за ретроспекция. Всички те имат за цел да ни дадат конкретен фокус, и в крайна сметка, да ни доведат до успеха в края на спринта. Крайната цел при спазването на спринтовете е да ни доведе до отговорите на два въпроса:

  1. Какво може да променим по отношение на начина ни на работа?
  2. Какво ни забави през този период?

В  четвъртата глава (“Time”) ни се представят размишления за нашия най-ограничен ресурс – времето. Тук реално се дава и практическата полза от това всеки един спринт да бъде в определени времеви граници – задават се правила за спазването на планираните задачи. Според моето разбиране за нещата това води и до създаване на много полезни навици, защото веднъж щом нещо е планирано в тези рамки, то тогава имаме измерими цели. Дневните срещи, които екипите използват, служат като контрол и отчет на свършената работа. Трите въпроса, които всеки си задава по време на тези кратки (15-минутни) сесии са следните:

  1. Какво свърши вчера, за да помогнеш на екипа да завърши спринта?
  2. Какво ще направиш днес, за да приключите всички успешно спринта?
  3. Какви пречки има в осъществяването на задачите?

Интересното за мен е това, че това решава един много съществен проблем, а именно комуникацията. Когато целият екип се събира и се докладва тази информация, тогава всички са наясно с това какво се случва. Така не се губи време всеки да се запознава индивидуално със свършеното до този момент от отделните членове. Някои от характеристиките на тези срещи имат и своите уникални специфики. На първо място, се премахват рамките на йерархичната структура – всички членове на екипите равнопоставено взимат участие. За целите на интегритета и равнопосочната комуникация, ако някой липсва от срещата, тогава тя не се състои: по този начин не се предава съобщението откъслечно само към определени членове на екипа.

Реално, групата от хора разсъждават не като отделни членове, а като едно цяло. По този начин и самите задачи се задават не от единствено, а от множествено число. Съвкупността от всички тези фактори водят до една изключително ефективна организация. Най-важното е, че този работещ модел може да бъде приложен във всяка една индустрия.

Петата глава („Waste is a Crime”) обръща специално внимание на важността за правилното разпределение на труда. Създаването и поддържането на работен режим в методология на Scrum е създадено на базата на естествените човешки потребности за навици. Хората са свикнали да работят на структурирани периоди, така че да има някаква предвидимост. Когато това се обвърже с работния процес, тогава имаме възможност да оптимизиране и на тази база.

Чрез емпирични подходи се доказва и позицията, че е по-добре да има краткотраен (или по-дълъг) фокус върху разрешаването на един частен проблем, отколкото да се работи по множество задачи. Загубата на енергия и разсейването може буквално „да убие“ продуктивността. А когато говорим за постоянни итерации, следване на план и въвличане в този планиран процес, е добре това да се избегне. Много полезното нововъведение за нас като читатели е термина „дефиницията на свършеното“ – би следвало итерацията да може да достави реално работеща функционалност към крайния продукт.

Тази глава също разисква и темата за физическото и ментално изтощение – преумората играе много важна роля, която често бива пренебрегвана. Множество примери от реалния свят показват колко е пагубно, когато един служител се измори. Той започва да допуска грешки и още по-лошото да изгуби фокуса. Именно затова следва да се спазват ограничителните времеви рамки и да не се излиза от тях. Научих за нов термин „изтощение на егото“ – взимането на каквото и да е решение изисква изчерпването на една единица енергия. Разбирам го като в компютърните игри – прекалено много изчерпана енергия ще доведе до умора и в крайна сметка няма да може да продължим напред.

Авторът идентифицира и няколко основни вида „боклук“, който затруднява екипите и, в крайна сметка, води до забавяне или невъзможност да се справят със зададените цели:

  1. Абсурдност – Поставянето на неизпълними и невъзможни цели в рамките на спринта.
  2. Невъзможни очаквания – Това се свежда до наблюдаването на т.нар. „героични постъпки“ – действията на един или двама човека от екипа, които успяват да „спасят“ спринта. Наличието на такъв тип случка генерално означава, че екипа реално разчита на отделни свои членове и те се явяват като незаменими.
  3. Претоварване – Това включва всякакви корпоративни политики, сложни доклади и други задължителни процедури, които затрудняват реалната работа.

Посочва се и четвърти допълнителен тип товар, който наричаме „емоционален“ и той се свързва с личните взаимоотношения в екипа. Типичен пример за такъв тип проблем е „надут“ мениджър или „токсична“ атмосфера вътре в екипа.

Шестата глава („Plan Reality, Not Fantasy”) разкрива повече подробности за това как може да се случи ефективното планиране, така че то да е успешно за организациите, опериращи по Scrum подход. Чрез дадените примери стигаме до заключението, че много често планирането става толкова подробно и приоритизирано, че то измества реалното изпълнение. Отнемането на огромно количество енергия (по смисъла на предишните глави за този термин) реално води до забавяне. Създаването на сложни и комплексни планове реално по-скоро би забавило цялостната работа. Затова и по тази методология е много по-добре цялостната задача е да бъде „разбита“ на по-малки „парчета“, които да бъдат решени в рамките на спринтовете.

Другата важна информация за мен в тази глава е разсъждението за това как хората възприемат някакъв план. Оказва се, че е много по-лесно да се мисли по различен начин. Разбираме плановете и това, което трябва да свършим, по-лесно като истории (сюжетни линии и наративи). По точи начин може да възлагаме и роли на конкретни персонажи, които имат определен тип взаимодействие и участие в рамките на историите. Тази концепция задава и възможност за открехването на по-творчески решения на проблемите, защото хората биха се почувствали и много по-комфортни, използвайки препратки, терминология и методи от разнообразни сфери.

В тази насока, ако използваме препратката с историите, би следвало да си зададем два въпроса, които да ни помогнат с цялостната подготовка и изпълнение на целевата задача: „Историята готова ли е?“ и „Как да разберем, че е готова?“. Предложението в тази насока е използването на мнемоника INVEST, давайки набор от критерии:

  • Independent (Самостоятелен) – Историята трябва да може да бъде приключена самостоятелно и да не зависи от други такива.
  • Negotiable (Договорен) – Докато бъде завършена трябва да може да бъде пренаписвана свободно, за да достигне крайната си форма. 
  • Valuable (Полезен) – Готовата история трябва да допринася с някаква реална стойност към крайния потребител.
  • Estimable (Оценен) – Историята трябва да може да бъде преценена като обем, в съпоставка с други такива форми.
  • Small (Малък) – Историята трябва да може да бъде толкова малка, така че да се впише в цялост в една итерация. Ако е много голяма, тогава тя би следвало да се „разбие“ в по-малки парчета.
  • Testable (Проверен) – Цялата история трябва да може да бъде верифицирана за цялост.

В Scrum среда планирането се случва на специална среща, отредена за това. Тя е регулярна и се случва в началото на всеки един спринт. Всички участници в спринта се събират заедно и дискутират кои истории да влязат в новия спринт и по какъв начин те могат да бъдат решени. Важно уточнение е, че се прави и качествен преглед и на самите истории – дали те са достатъчно „готови“, за да бъдат включени, както и дали е практически възможно те да бъдат готови до края на итерацията.

Измеримата величина, която може да бъде наблюдавана, е скоростта на екипа. Тя е измерим фактор, който определя колко бързо работи екипа. Тази скорост се определя от формулата на завършените истории, събрани заедно с отредените им точки. Сравнението между скоростта на различните спринтове дава възможност на Scrum Master-а и екипа да разбере кой е фактора, който ефективно ги възпира от по-нататъшно ускорение.

Седмата глава („Happiness”) има важната роля да даде повече информация за това какво разбираме под термина „щастие“: според Scrum това включва не само крайните клиенти, но и всички „по веригата“, включително разработчици, мениджъри и т.н. Оказва се, че този (често неглижиран) фактор има огромен ефект върху цялостната разработка. Направените анализи и примери доказват, че щастливите и емоционално Необременени хора имат много по-висока продуктивност. Това означава, че повлиявайки (положително) върху емоциите на всички, ангажирани в разработката, бихме постигнали много по-добри резултати. Допълнително на това всичко това може да бъде измерено по емпиричен начин. Следователно, методологията има какво да допринесе.

Разбира се, когато става дума за производителност не е възможно да достигнем абсолютно нереалистични цели, трябва да бъдем реалисти. Затова и всички предложения за това какво може да подобрим реалистично и ефективно се дискутират в групата на Спринт ретроспекцията – специална среща, част от Scrum методологията. Авторът посочва два много важни фактора за една успешна сесия:

  1. Емоционална зрялост – Изразява се в това да се потърси логиката в процеса на извършената итерация. Ако някой някъде се е забавил или е допуснал пропуск, това не е мястото и времето да се поднасят критики. Взимането на отговорност не е индивидуално, а е групово, което в е контраст с традиционните практики.
  2. Доверие –  Всеки участник има възможност да сподели, ако има някакви притеснения по отношение на следващите задачи. Това е времето, когато предложения могат да бъдат обсъдени и взети под внимание.

Друго интересно нововъведение в Scrum е възможността да използваме мерилото „Оценка на щастието“ – това е използването на кратък въпросник, за да оценим отношението на участниците в екипа спрямо спринта. Състои се от четири въпроса:

  1. В скала от 1 до 5 как бихте оценили Вашата роля в компанията?
  2. Използвайки същата скала какво мислите за компанията?
  3. Защо се чувствате по този начин?
  4. Кое е нещото, което би Ви накарало да се почувствате по-добре през следващия спринт?

Важното в този случай е всеки от екипа да е имал възможност изговорил това в рамките на групата. Всъщност, едно от важните моменти тук е да се стигне до конкретна идея за това какво може да се подобри и то да се включи в рамките на следващия спринт.

Много ключов момент е прозрачността – тя дава възможност да постигнем високо ниво на автономност, успех и следване на целта. В Scrum основополагаща черта е липсата на тайни канали, всичко трябва да е ясно видимо за всички, за да могат всички да бъдат разпознати в рамките на организацията. Това довежда и до създаването на т.нар. „Правило на слънчевата светлина“ – всички срещи са отворени за всички, записите на тези срещи да бъдат достъпни, както и да няма нищо скрито от дискутираното за определени лица.

Реално, възможностите за Scrum и организацията за работа се случва на „Таблото“, визуална репрезентация на това какво екипите работят. Категоризацията на елементите се прави най-основно в три групи: „Какво да се направи“, „Работа в момента“ и „Бъдещи задачи“. Една от целите на тази прозрачност е даването на възможност за контрол в реално време на случващото се. При ситуация, когато някой изпитва затруднения с неговата задача, друг би могъл да проследи това и да му помогне. По този начин се създава една доста по-добра организация от традиционните методологии.

Оказва се, че щастието на хората може да бъде насърчено и от самата организация. Дава се пример с компания, която създава т.нар. „корпоративна култура“, създавайки и подкрепяйки междуличностната комуникация между колегите. Компанията активно се опитва да премахне „бариерите“, които привидно поддържат строгата делова комуникация. Създаването на възможности за по-голяма близост и доверие води до по-малко стрес, следователно и до повече доволни служители.

Направи ми впечатление и една много важна подробност – организациите предпочитат да наемат хора вътрешно. По този начин се стимулира и кариерното израстване, дори и това да е обвързано с по-дълготрайно обучение или някакъв вид менторство. Това също създава едно високо ниво на доверие и помага на компаниите да задържат своите служители. Реално, голямата борба е да се повлияят служителите, така че да припознаят целите на компанията като собствени. Ако компанията прилича повече на семейство, отколкото на скучно задължение, тогава и отношението към работата се променя.  Въпреки всичко е важно хората да останат реалисти, да могат реално да разберат доколко цялата тази формула е работеща.

В осма глава („Priorities”) може да намерите нещо много важно – определението за визия на продукта. Това е съвкупността от три фактора, които се срещат и се комбинират в общата картина. Визията разчита на възможностите за постигане, какво може да продадем на нашите клиенти и сферата, в която искаме да допринесем промяната. Особено важно уточнение е факта, че автора използва думата „страст“ – показва ни се, че трябва да имаме убедената вътрешна мотивация, така че да може максимално да разгърнем продуктовата визия.

Списъкът със задачи по Scrum е каталога на всичко онова, което е нужно да се направи, за да се постигне тази визия. Именно итерациите, които се явяват опитите за конструирането на финалния образ, са тези ,които „чистят“ този каталог. Разбира се, този набор постоянно бива обновяван и затова е нужно да се стигнат до безброй много успешни спринтове преди да има готов продукт на някакъв етап. Забележете, че не става дума за абсолютно финална версия – би следвало да се мисли в рамките на конкретни версии (вариации) на продукта, но той трябва да е напълно работещ и да отговаря на изискванията на клиентите. Именно затова и Scrum разчита толкова много на въведените по-рано дефиниции за завършеност. Приоритизирането е толкова важно, колкото и самото разработване.

В разработването на продукти важи доказаното правило „80% от стойността се намира в 20% от възможностите“—това означава да разработим първо най-търсеното и често използвано от клиентите като функционалност, след което да се насочим към останалата част от продукта. Прилагането на тази формула е един голям шанс за успех. В Scrum методологията има конкретна роля за човека, който е отговорен за визията и за определянето на печелившата формула – той се нарича Product Owner. Този човек е отговорен за „превеждането“ на продуктивността на екипа към реалната стойност. Има четири основни характеристики, които могат да се използват, за да се опишат неговите качества:

  1. Той трябва да е добре образован в дадената сфера на действие. Това означава до познава самия процес на работа в самите екипи. По този начин той може да проследи евентуалните спънки и да наблюдава прогреса по напредване със задачите. С познаването на пазара идва и точната преценка за това кое би било най-полезно и приоритетно.
  2. Product Owner трябва да бъде „овластен“ с правата и задълженията да взима свободно решенията за цялостната визия на продукта. Екипът може да взима решения по какъв начин да реши евентуалните проблеми, но те трябва да следват заложената визия.
  3. Product Owner трябва да бъде достъпен за екипа, той би следвало да може да обясни в подробности концепциите и идеите, които се въвеждат. Освен по работата по списъка със задачи, Product Owner изпълнява и задължения по отношение на разузнаване на конкуренцията и може да направи съпоставка между възможностите на собствения и чуждия продукт.
  4. Product Owner е отговорен за добиването на необходимата стойност в рамките на активната разработка.

Заложената цел на Scrum методологията е да даде работеща частица на съответния продукт, което дава възможност на Product Owner да направи реална оценка на придобитата стойност на пазара. Това означава, че той може с измерими (количествени и качествени) данни да прецени доколко е спазена формулата и е постигната задоволителна итерация.

Чрез множество примери се показва как работата на Product Owner-а е динамична и постоянна. Всеки един спринт променя реда на задачите, така че да се впишат оптимално във визията. С развитието на разработвания продукт се задават и нови цели ,които следва да бъдат изпълнени. Оказва се, че възможността за правилно приотиритизане е от наистина ключово значение.

Голямото предимство от създаването на „бързо оборотни версии“, които са в продължителна разработка е обратната връзка. Компаниите могат да проследят как клиентите реагират на нововъведенията и да преразпределят ресурсите си към определена функционалност или приоритет, така че да угодят максимално на техните потребности.

Последната глава (“Change the World) дава много любопитни примери как Scrum като подход се използва в най-различни ситуации, не само в сферата на разработката на софтуерни продукти. Много е любопитно как тази концепция се прилага от доста хора, а вероятно те дори и не подозират, че стъпват върху една доста ефективна и градивна теоретична концепция на работа. Една от основните цели на тази част от книгата е да „надъха“ читателите. Едновременно с това се стимулира съзнанието, така че да помислим и ние в какви ситуации Scrum би ни помогнало като стратегия на работа.

Книгата приключва с кратък апендикс, който дава бързи и лесни стъпки за въвеждането на Scrum подход. Макар и цялостното произведение да представя сложната методология под формата на разказ с примери, всичко е обяснено по лесен начин. Имах конкретната идея да разбера повече за методологията на съвсем базово ниво – след като оставих книгата почувствах, че съм цялостно обогатен. Препоръчвам я на всеки, който би искал да разбере как работят софтуерните разработчици по Agile методология. Но след прочитането разбрах и още нещо – силно я препоръчвам и на всеки, който иска да оптимизира своя собствен начин на работа. Книгата изобилства от полезни примери от буквално всички индустрии и сфери на живота. Благодарен съм за съветите. Успех пожелавам на всеки, който захване точно това заглавие. Чете се лесно и си заслужава. Наистина!