Мартин Белтов

Интересните четива продължават, любимите теми трябва да продължат да бъдат разглеждани, затова и книгата този път не е от голяма изненада. Хубавото е, че тя е съвсем „прясна“ (издадена е тази година) и има застъпен фокус върху популярната култура. Отраженията на културата на поточните медии са особено важни, именно поради факта, че те вече имат огромен дял от нашето внимание. Феномен в световен мащаб (по мое мнение) е „миграцията“ от програмно към поточно съдържание. Ползите за потребителите са многобройни.

За мен като читател е особено полезно да разбера двете основни парадигми, които са вплетени в „консумацията“ на медийно съдържание през този вид предаване – културата с която ние се идентифицирането, както и съответното символично значение, което ние придаваме и създаваме. Авторът задава посоката, че начина на консумиране на съдържание (независимо дали е видео, музика, видео игри или софтуер) има особена връзка със създаването на значение. Това и води до обособяването на специфична „поточна култура“.

Всяка глава на книгата се фокусира върху културните аспекти на специфичен вид медия. Не всичко започва и свършва с консумацията на съответната стока (или преживяване), то може свободно да бъде разпространявано и коментирано, благодарение на съвременните интернет технологии. Това задава допълнителни смислови пластове. Задават се комплексни взаимоотношения между културата и технологиите. Новите технологии се позиционират по творчески начини, които създават именно такова допълнително значение към културните носители и тяхното съдържание.

Поточна трансформация

От основно значение е промяната не само в технологичен, но и културен план. Довеждането на повсеместното поточно преживяване има своя ефект върху заобикалящия ни свят, също и върху устройствата и покупките, които правим. Хареса ми примера с твърдите дискове – много крайни потребители използват облачни библиотеки със съдържание вместо да складират своите файлове на локални носители.

На практика, достъпът ни до съдържание зависи до голяма степен от няколко основни фактора: абонамент към определен разпространител на съдържание, устройство за преглед и интернет достъп. Инфраструктурата вече е зависима от глобалната облачна мрежа, която преразпределя ресурсите и оптимизира изчислителната мощност, мрежовите заявки и другите фактори.

Потребителите като крайни клиенти на тези услуги, зависят от платформите, явяващи се като преносители на определени културни носители. Разбира се, платформите структурират и определят начина на консумация на културна продукция, но те също имат своите собствени социални, технологични, икономически и идеологически причини да съществуват по този начин. Определените модели на абонаментен принцип се променят с времето ,което и води до промяна на начина на приемане и консумиране на културно и медийно съдържание.

Културата на поточното употребяване е свързана с две основни тезиси, застъпени в книгата:

1.  С промяната към употребата на културно съдържание на абонаментен и поточен принцип, се изменя и нашето взаимодействие със съдържанието.
2. Промяната към поточно възпроизвеждане е действие на Капитализма – корпорациите се опитват да привлекат повече приходи от употребата на самите произведения.

Именно тези доводи показват, че този модел е особено полезен за големите корпорации, които създават такъв тип платформи. Това довежда до нов вид масова употреба, която повишава регулярните такси за достъп до съдържание.

 

Консуматорското поведение

Консумирането на културни произведения произлиза от консуматорската култура. Начинът на употреба на тези продукти в аналоговия свят не е по-добър или лош от този в „дигиталния“ сегашен период. Разбирането за това идва от превръщането на културни обекти в потребителски стоки (според мен дори бързооборотни). Твърдение в книгата е, че този нов употреба на култура, на практика, води до нови начини на взаимодействие със съдържанието – отвъд обичайните граници на потребителската стока.

Ясният пример е семейното гледане на телевизия, което вече е отживелица, всеки член на домакинството има свое устройство чрез което може да употребява индивидуално културен или медиен продукт. Самият акт на гледане е променен коренно. В ерата на социалните мрежи и груповото взаимодействие от самото преглеждане могат да се обособят общности от потребители.

В медийното поле се явява възможността на всеки един да конструира и да бъде част от определена общност, което е аргумент против мнението за нарастваща социална изолация – просто взаимоотношенията са строго опосредствани.

Разсъжденията по отношение на културната индустрия и капитализма са особено интересни. Съгласен съм с тезата за бързо растящия капитализъм – Интернет се е превърнал в огромен търговски център, в който постоянно се проявяват търговски съобщения и реклами, подбуждащи към покупка на растящ брой стоки. Колкото повече употребяваме стоки, толкова повече произвеждаме, съответно с ръста на консумация расте и този на производство. Дискутирането на комуникационен капитализъм показва, че медиите „завладяват“ своите потребители в огромни мрежи от удоволствие, производство на съдържание, но също и наблюдение. Следователно, нашето желание за консумиране на културни (медийно-опосредствани) произведения е свързано с нашето удоволствие от тяхната употреба. Това води до платформен капитализъм, който „задържа“ потребителите, давайки им възможност за бърз и непосредствен достъп до желани от тях продукти, но срещу необходимото заплащане.   

Авторът посочва своето становище, че е много трудно да се откаже някой и да излезе „изцяло“ от платформите. Компаниите собственици разчитат на абонаментите, които автоматично се подновяват на регулярни периоди, което допринася за техния плавен и предвидим (до голяма степен) растеж. Промените в остойностяването на продуктите също е налице – глобално компаниите правят културните продукти много по-достъпни чрез новите бизнес модели, така че да увеличат покупателната способност на възможно най-голям кръг от потенциални и настоящи клиенти.

Поточните решения за консумиране на съдържание дават данни в реално време, което дава огромни възможности на компаниите да представят максимално релевантно съдържание на своята аудитория. Смятам, че това е от особено значение – един културен продукт може да бъде „тестван“ в платформа за поточно потребление. На базата на неговия успех може да се заключи дали той може да бъде „пуснат“ в друг формат или на друг носител, което да доведе до оптимизация и контрол на приходните потоци. По този начин виждаме възможност на компаниите да имат директни взаимоотношения с тяхната аудитория, което е вече вид „разбиване“ на традиционните представи за търговия, търсене и предлагане.

Нови възможности на хоризонта

Днешната ера на свързаните технологии и взаимосвързаните платформи дават неповторими възможности за монетаризация и привличане на приходни потоци. Информацията и мета данните, които постоянно се събират, са ключови за успехите на компаниите.

Потребителите на различните платформи също така са част от „жизнения цикъл“. Добър пример е YouTube – разпространението на видео съдържание включва и задължителното поместване на различни видове данни, които съдържат подробна информация за потребителите. Те сами, според общите условия, дават възможност на платформата да използва тази информация, която от своя страна се предава на Google, които по-късно използват тези акумулирани „пакети“ за продажба на трети страни.

Изследване върху видовете споделяне на информация води до типологизирането на основни категории от данни, които най-често биват разпространявани в Интернет:

1. Достъп на някой към определено съдържание, което не е свързано с изпращащото лице. Най-често става дума за файлове с разнородно съдържание.
2. Разгласяване на информация, свързана със собствените преживявания и живот.
3. Продажба „на едро“ на бази от данни от информация между компании.

Огромен проблем в това поле е споделянето на информация в социалните мрежи. До голяма степен, и според мен, това се дължи на специфични психологически нужди на потребителите, които свободно могат да бъдат запълнени в такива виртуални общности. Ние, като потребители на такива платформи, доброволно споделяме и лична информация, която в друг случай, би била неприкосновена. Има редица „подтиквания“, които създават тази „култура на споделяне“ на профанна информация – Facebook ни дава възможност да споделяме какво мислим по определена тема (реакция), Instagram е място за споделяне на „истории“, а в Twitter публикуваме всякакви размишления в кратки форми.

Именно чрез употребата на такъв тип данни тези компании огромни приходи. Колкото повече споделяме информация, толкова повече тези данни биват въвеждани в бази от данни, които могат да бъдат изкупувани от „заинтересовани“ страни. Най-често това са маркетинг и рекламни агенции.

Нашите данни са техните ресурси. Съществуват и множество теории всъщност какъв е основния фокус:

1. Дали ние сме „разменната стока“ като потребители, регистрирани в платформите?
2. Дали данните, които създаваме, са основната стока?
3. Дали ние „работим“ за компаниите, създавайки релевантно съдържание за тяхно ползване?
4. Дали срещу размяна на информация ние биваме „компенсирани“ с определени преживявания?

Във всички случаи ние се съгласяваме нашите данни да бъдат ползвани, продавани или заменяни с трети лица според общите условия на платформите. Допълнително, с развитието на технологиите, ние предаваме и разнороден тип данни – услугите могат да съберат най-различни мета данни като специфични демографски качества, отделено време за консумиране и т.н.

Технологичната промяна

Съгласен съм с твърдението, че още от ранните времена на Интернет, предприемачите са обещавали огромна промяна на обществено и социално ниво от трансформацията на електронните услуги. Разбира се, някои са се случили, а други в доста по-малък мащаб. По отношение на цялостни (според мен) културни изживявания би било много трудно да искаме Интернет да замени изцяло някакъв вид уговорено пространство, което се обитава от нашите духовни пориви. Типичен пример е обещаното „отпадане“ на грамофонната плоча срещу съвременните поточни платформи. Това със сигурност не се е случило, защото продажбите на плочи отбелязват рекорди от десетилетия през последните години.

Изглежда, че трансформационната сила на новите услуги не са съвсем угодни за цялото общество, може би само за част от него. Винаги начинът на възприемане на някаква култура има особено значение, защото то носи някакъв вид специфично удовлетворение и отговаря на специфични нужди. Това е и причината много хора да не могат да четат електронни книги по същия начин като хартиените.

Разбира се, като сложим тези изживявания настрана, има доста успешни практики, които имат своето място в света. Не отричам нововъведенията и добрите практики, които през годините се наложиха като правила на пазара. От особено значение е даването на възможност на авторите да могат да се самоиздават през новите платформи, което дава едно добро разнообразие в полето на всички жанрове.

Основен проблем в социалните мрежи, от друга страна, е нарастващите и противопоставящи се сили на свободата и цензурата. В един момент тези общности могат да сплотят хората, а в друг буквално да ги блокират тяхната свобода на изразяване.

Този израз на „овластяване“ е най-голямата заплаха на „традиционния“ (аналогов) пазар и обмен на стоки и услуги, защото по един наистина съвършено различен начин, платформи като YouTube преобръщат бизнес модела и определят нови правила на йерархична структура и управление. И макар тази платформа да дава свобода на своите потребители да споделят своето съдържание, в крайна сметка това дава повече контрол на корпорациите да управляват глобалните медийни системи.

Тези платформи събират данни за своите потребители, които се използват като средство за печалба. Разбира се, Google, не се интересува пряко от каченото съдържание, стига то да е съгласно политиките и общите условия за публикуване. Всичко това става един огромен ресурс, който се разгръща повече и повече. Дигиталните медии са подчертано средство за печалба, докато идеята за Интернет утопията през 90-те години на миналия век е било това да е платформа, където „информацията да е свобода“.

 

Промени в съзнанието

Особено ценно е, че тази книга дава фокус върху аспектите на промяна на навиците в потребителите, когато се касае за музикалните албуми. Очевидно е, че вече хората не купуват и колекционират музика на своите любими групи по предишния начин, това остана в сферата на колекционерите. Много по-лесно е да отидем в някоя музикална платформа и да изберем няколко песни от любимите албуми. Компаниите знаят това и продължават да работят в тази насока.

Тук идва и дебатът и разделението между собственост и употреба – купувайки музика на физически носител, тя може да бъде преслушвана безброй пъти (стига носителя да е здрав), докато при платформите това не е така. Музиката се достъпва, докато потребителя има достъп до съответния план.

Описаният цикъл на замяна на носителите има четири основни фактора: капацитет, качество, преносимост и удобство. Размишленията в тази насока са много логични и отговарят на множество въпроси, когато се анализира музикалната индустрия.

Краят на “download ерата“ започна с масовото „мигриране“ към слушането на музика в платформи като Spotify и Tidal. Техните бизнес модели привличат своите клиенти чрез множество услуги с добавена стойност – създаването на специфични плейлисти от подбрани произведения, подкасти, високо качество на съдържанието и др.

Книгата посочва интересни наблюдения върху по-младото поколение – понеже те не са изпитали „времето“ на пазаруването на музикални албуми, за тях е напълно естествено да употребяват музикално съдържание на абонаментен принцип. Проучванията показват, че за тях дори би било неестествено да се колекционират албуми по „класическия“ начин.

От особено значение е отразяването на специфичната култура на физическия носител. Музикалните магазини са като общности, където в определена социална среда, клиент може да обогати своя вкус, да участва в разговори, както и да преживява съдържанието чрез концерти и събирания. Той е изложен на мини общност, която не само го обогатява, но и придава допълнителна стойност към продаваните продукти.

Алгоритмите и приготвените плейлисти от новите платформи, макар и да се опитват, не могат да придадат същата емоционална стойност на това преживяване, поне според мен.

Потребителско-създадено съдържание

Любимата ми тема е засегната и тук – специално внимание е насочено върху проекти като Soundcloud и Bandcamp, където най-често независими творци ползват, за да публикуват своите творения. До голяма степен успешните примери за популярни лица, започнали от тях, се използват като добър пример за разбиването на обичайния гейткийпър – големите издателски компании. Разбиването на този монопол коренно промяна  музикалната индустрия, доказвайки, че човек може да спечели многомилионна аудитория и без финансовите инжекции на инвеститори и големи компании.

Обърнато е внимание и на модела за покупка на музика при Bandcamp, който множество пъти се използва като основен мотиватор за привличане на почитатели.

Поточно видео съдържание: похватите за мултиплатформено издаване, „инди“ филми и преодоляването на цензурата

Любим пример за много изследователи е платформата на Netflix, която (правилно) е отбелязана като революционна първо чрез своята система за разпространение на филми (медийно съдържание) чрез физически носители и сложна логистична система. Благодарение на промените в потребителските нагласи, както и използването на новите бизнес модели (за което вече съм писал), те вече са се трансформирали в компания за предоставяне на съдържание според личните вкусове и предпочитания. Добре са документирани сложните процеси, които се използват от платформата, за да дадат тази възможност на своите клиенти.

Безкрайната консумация, дадена от полето на (привидно) неограничените възможности се използва от компаниите, за да се поощри продължаващата употреба на видео съдържание. И понеже тези компании контролират достъпа, техните клиенти се прихващат „в капана“. Използва се също и носталгията като комплексна емоционална система.

Особено полезно за мен беше представата за „блокбъстъра“ – как един хитов филм въздейства върху клиентелата, важното в случая е създаването на връзката между конкретно заглавие и „бранд“, което поддържа огромни линии от „мърч“, давайки възможност за допълнителни доходи от „фендом“ аудиторията.

Всички тези неща са обект на проучване и внимателно планиране от страна на издателите и разпространителите, с цел да се обособят още повече печалби. От нашите лекции в университетите ние знаем точно как да предложим добре печеливша формула на трансмедийни продукти, поредици, серии и др. Като че ли като „обикновени“ консуматори, признавам си, понякога дори не подозираме как сами попадаме в такъв тип план.

Културните промени, обаче, са налице – промяната на физическото пространство, ликвидирането на необходимостта от посещение на кино салони е свързана и с преживяването. Новите дигитални платформи премахват и рекламното съдържание, давайки възможност да се фокусираме пряко върху продукцията.

Гледането на стрийминг програми дава възможност и за разпространението на независимото кино, благодарение на богатите библиотеки от съдържание. Това е един плюс, който не е за пренебрегване.

В медийният свят съществува и редица дискриминационни и цензурни политики, които са заложени от професионалния бранш. Радвам се ,че книгата споделя и подробна информация за това. Работата на тези механизми би следвало да бъде разгледана и дори в още по-разгърнат план.

Разгърнати възможности

За мен беше много полезно да разбера по-подробна информация и за „войните“ между различните доставчици на медийно съдържание. Очевидно е, че от наблюденията става ясно, че големите играчи виждат много по-голям потенциал от новите платформи, отколкото от традиционното наземно разпространение. Този факт, на практика, създава изцяло нови модели на изместване и позициониране.

Поточното гледане на съдържание в културните направления премахва гледане на програми по график, насърчава целокупното гледане на определени серии, както и създаването на динамичен начин на гледане, съобразен с текущите желания и нужди на консуматорите.

Интересни са и наблюденията по отношение на задържането на аудиторията – промененото поведение на аудиторията изисква корекции в това отношение.

Различните аудитории имат различни интереси и покупателна способност, следователно „мрежите“ трябва да направят максималното, за да ги задържат. Продуктово позициониране, персонализирано съдържание и други техники активно се използват за такива цели.

Няма да се спирам подробно на самите техники за привличане и задържане чрез абонаменти, това вече беше подробно обяснено в предишни книги, които споменах в този блог. Полезното е, че отново ни се напомня за богатството от разнообразни данни, които се записват и обработват по отношение на достъпа на съдържание.

Практиката и при видео игрите

Драматичните промени при покупката и използването на видео игри чрез подобни практики са особено интересни за изследователите. Някои от интересните феномени в тази връзка са платформите за абонамент на игри, както и културата около видео конзолите. Особено интересни са игрите, които включват платено съдържание като добавка, рекламирането в тях, както и създаването на отделна култура на електронните спортове, „дигиталното“ приятелство и др.

Резонна е причината за създаването на конзолите и игровите системи в началото – по подобие на принципа на грамофона, системата (или конзолата) е служила като притегателно средство за консумация на отделните игри. В днешно време развитието на една игра е разширено до създаването на множество възможности за създаване на множество канали на потенциална доходност.

Интересно е как създателите на конзоли и съдържание планират своите продукти имайки предвид въображаем модел на потенциалния потребител. Съществуват и два подхода по отношение на създаването на обновления към игрите – безплатни такива, които подобряват функционалността и оправят проблеми. Другата стратегия е да се обособят „допълнения“ срещу заплащане, които принуждават играчите да продължават да купуват добавки.

Създателите на видео игри създават всевъзможни начини за създаване на допълнителни потоци за печалба: абонамент, покупки в самата игра, както и преглеждането на специфично съдържание. Покупката на абонамент до бази от данни от игри също е популярен феномен, който е адекватно разгледан. Много подробно са разгледани стратегиите при MMORPG игрите, където всички тези модели се използват по един или друг начин.

Културата на видео игрите изглежда се развива в две основни направления, подвластни на интегрирането на поточните технологии:

• Ежедневни игри – По своят характер те не са сложни, не изискват дълга инвестиция време и могат да бъдат играни в различни ситуации.
• MMORPG игри – Този тип игри се обособяват в своя собствена категория, включвайки съвсем различна стратегия.

Логични са и изводите за обособяването на платформите като потребителски общности, които имат своя собствена идентичност. Смятам, че тази тема може да бъде и още повече задълбочена.

Новите културни форми

Последната глава дава възможност да разгледаме новите културни парадигми, произлизащи от новата парадигма. Използването на теорията на Реймънд Уилямс за трите вида култури е добър способ. Хубаво е да ни се припомни правилото, че в обществото цари мнението, че доминантната култура е равносилна на обичайната. Анализът в тази насока е особено ценен.

Смятам ,че последната глава, както и заключението могат да бъдат много ценни и разчупени през личните преживявания на всеки един читател. Именно поради тази причина ще пропусна да ги коментирам. Умишлено.

Прочетете тази книга, може би тя е една от най-цените заглавия, които съм чел през последно време. Благодарен съм за това преживяване!

“Трансхуманизмът е философията на бъдещето”, по този начин обичам да обяснявам на мои познати с няколко простички думи основните ключови понятия. На първо място, това е съвременно философско движение, което е изключително популярно сред множество от най-големите академици, изобретатели и предприемачи. На второ място, това е може би най-сигурния път към нашето подобрено бъдещо развитие. Заинтригувах ли ви? Нека започнем отначало и по-подробно.

Исторически предпоставки: Стремежът ни към бъдещето винаги е бил част от човешката цивилизация

Едно от може би най-популярните определения за Трансхуманизъм се дава от Ник Бостром (един от водещите учени в това направление), който пише през 2005 г. една студия по темата, носеща името „A History of Transhumanist Thought“. В нея той започва с изначалното човешко желание за подобрението на уменията и възможностите на човека. В исторически план хората винаги са търсили нещо повече за себе си – дали това ще е завземането на нова територия от някаква племенна група, подобрени социални контакти, или дори ментални качества. В развитието на човешките цивилизации винаги е имало заложби за търсенето и преодоляването на препятствията във всички сфери на обществения живот. Оказва се, че има редица примери в историята, които изразяват стремежите и надеждите на хората да надмогват себе си под различна форма: 

• Алхимиците търсят Еликсир на живота, някои го наричат “Философския камък”.
• Източните култури създават сложни системи, които да ни донесат вечен (дори безсмъртен живот) чрез баланс на енергията и хармонията между тялото и душата.
• Митът за Прометей всъщност е ясен признак за желанието на хората радикално да изменят себе си – Той открадва огъня от Боговете, за да може човешкото общество трайно и завинаги да бъде технологично по-развито. 
• При Дедал изобретява способи, които да надмогнат човешките възможности. Реално, той има за цел да създаде своебразен вид екстензия на човешкото тяло – именно тя дава новите „суперсили“ на Икар. Въпреки, че много хора смятат този мит за първообраз на комиксите за X-Men, тук идеята е наистина изчистена и ясна за всички – търси се технологическо средство, което трайно да се интегрира в нашето тяло, давайки ни подобрена функционалност. 

Всъщност, по-късно по време на Просвещението една от най-важните характеристики на възникването на новия вид философия за света е изграждането на образа на Ренесансовия човек – този, който може да разчита на своите собствени наблюдения за света. Именно чрез тях развитието на човека може да бъде всестранно – колосите на тази епоха се развиват във всички възможни направления, за да дадат знак за своето надграждане над предишния модел на мислене. Това се случва в рамките на научни открития, морал, култура, и дори духовност. Изграждането на движението за рационален хуманизъм дава възможност за фокусирането на мисълта към емпиричната наука и критичния разум за изгражданео на света. 

Първите конкретни първообрази на трансхуманистичните идеи всъщност се зараждат през 18-ти и 19-ти век. Кондорсе, например, размишлява върху удължаването на човешкия живот чрез използването на медицината, а Бенджамин Франклин разказва за идеята Анабиоза (обратимото прекратяване на човешки живот), която по-късно прераства в движението за Крионика. С издаването и разпространението на идеята на „Произход на видовете“ се заражда и хипотезата, че Човечеството като вид не е крайната точка на развитието – това е само една фаза, която напълно естествено може да бъде подобрена. 

Френският философ Ламетри дава една доста любопитна концепция за Човека, излагайки аргументите, че той е като множество от части като зъбни колела, които взаимно се навиват. Ако се приложи тази концепция като модел на работата на този организъм, той би следвало да се подчинява на същите физични закони като всеки един обект. Това води до принципната позиция, че е възможно да се научим как да манипулираме човешката природа по същия начин, по който ремонтираме часовници. 

Джон Холдейн публикува през 1923 г. свое есе озаглавено „Дедал или Науката и Бъдещето“ (Daedalus; or, Science and the Future), в което той излага огромните ползи от възможността да контролираме своята собствена генетика, както и от употребата на наука в полза на човечеството. Той предрича едно бъдещето по-богато общество, в което има чиста енергия и науката дава възможност за генетичното подобрение на човешката раса, за да могат хората да бъдат по-високи, здрави и умни. Той дори предполага, че в бъдеще време е възможно хората да усвоят и внедрят идеята за ектогенетика: това е полагането на фетуси в изкуствени утроби, за едно по-безопасно износване на плода. 

Всъщност, спекулациите и идеите за надмогването на човека отвъд неговите биологични граници, до голяма степен, се свързва и с много други сфери от научната прогностика – колонизирането на Космоса, разнородни по вид устройства за развитие на човешката дейност, както и по-късното развитие на цели научни области. Забележете, че тук говорим не за негативните представи, които често се явяват като критика на движението, но положителната промяна, целяща се в преобразяването на Човека и достигането на Постчовека. 

Една от най-ярките контрасти на някои от идеи на философското движение се дават в класическата дистопия „Прекрасният нов свят“: биотехнологии и опиата „сома“ се използват за контролиране на човешката популация в един глобален конформизъм, който се контролира от световно управление. Децата се „произвеждат“ във фертилни клиники (подобно на фабрики) и тяхното развитие се определя по изкуствен път. Това, на практика, описва как една добра идея може да бъде дори и пагубна за човечеството, ако се приложи по неподходящ начин. До голяма степен научната фантастика изобилства от критики на Трансхуманизма и едни от най-големите шедьоври на филмовото и литературно изкуство са крайната форма на негативното представяне. 

Класиците, разбира се, се докосват до големия спектрум от идеи и създават свои собствени разбирания за един свят, преобразен от надмогнатия човек. За първи път и самата дума „трансхуманизъм“ се използва именно от брата на Олдъс Хъксли, който пише: „Човешкият вид може, ако пожелае, да надмине себе си – не само спорадично като един човек по един начин, друг по друг, а в цялостност като човечество. Имаме нужда от име за това ново убеждение. Може би трансхуманизъм е подходящо – човек остава човек, но надминал себе си, реализирайки нови възможности от и за своята човешка природа“. 

До този момент работната хипотеза и модел за философското движение Трансхуманизъм представлява именно това: Волевото развитие на човека отвъд неговите познати биологични и умствени предели. 

Напред към бъдещето

Ник Бостром ни напомня също, че човекоподобните автоматони винаги са удивлявали хората. Още от древни времена редица изобретатели са създавали самодвижещи се устройства, които да подпомагат човешките дейности. Идеята за големите и роботите като една по-зряла форма на простите устройства продължава и по-късно в развитието на концепцията за Изкуствен интелект. Възможността на машините да имат разум, подобен (или дори по-развит) от този на човека се превръща в една от най-спорните теми за дебати. Известният Тест на Тюринг е едно от най-познатите предизвикателства към машините. Той представлява следното: На човек се предоставя компютър и клавиатура като средство за комуникация с друг. Чрез писане на текстови съобщения и разговор той трябва да определи дали говори с човек или машина. Ако, в крайна сметка, той не може да каже дали разговаря с друг човек или машина, тогава машината е преминала теста. По този начин се доказва, че машината реално е успяла да размишлява, говори, и да аргументира своите отговори. Разбира се, това не изчерпва напълно и не е достатъчно, за да отсъдим, че машината има разум, който да е равностоен на човешкия, но дава една много сериозна заявка за самостоятелност и дори придаване на някакъв вид идентичност. 

Бързият темп на технологично развитие е експоненциално

Бързината на технологичното развитие и растеж на информационните технологии има огромен ефект върху човешкото общество. Именно този фактор е един от променливите, които съпътстват развитието на глобалното човечество. Гордън Мур, съосновател на Intel, през 1965 г. забелязва, че броя на транзистори на конкретен чип бързо се умножават с времето. Това и води до формулирането на т.нар. “Закон на Мур”, който гласи, че изчислителната мощност на компютрите (ориентировъчно) се удвоява през всеки 18 месеца до 2 години. В своята великолепна книга (“Сингулярността е близо”) Рей Курцвайл документира и доказва подобен растеж в голям брой други технологии. В измерими рамки се наблюдава експоненциален растеж и на глобалната възможност за производство на блага, което е движещата сила на икономиката, съответно и на възможностите, които нашата раса има. 

Разбира се, това се свързва и с друга важна тема на трансхуманистичната мисъл, която е все по-релевантна в днешни дни: Изкуствения интелект. Ако създаването на само подобряващ се изкуствен интелект е подвластен на Закона на Мур, тогава в определен момент, ще настъпи момент, когато ще се достигне точката на радикалната промяна. Достигането на ултраинтелигентни машини — всеобщото прието обяснение за това е машина, която може превъзхожда интелектуалните възможности на който и да е човек. 

Тъй като самият дизайн и създаване на машина е един вид интелектуална дейност, тогава тези ултра интелигентни машини ще могат да създадат свои собствени машини, което би довело до верижна реакция на изкуствена (небиологична) форма на интелигентност, която превъзхожда човешката раса. Тази точка на Сингулярност е огромен проблем, който има редица технологични и етични конфликти, за които няма единно разбирателство. Съществуват множество гледни точки — от вярването за това, че това е възможен сценарий, както и пълното отричане на тази хипотеза. 

Да имаме пълен контрол 

Волевото подобряване на човешкото съществуване е, на практика, главна цел на движението. Практичен начин това да се случи е да се използват налични технологични способи, както и проактивно да се търсят нови разработки.  Две от (в момента невъзможни) предложенията са предмет на научната фантастика, но и от възможната бъдеща реалност: 

• Производство на наноботи — Създаването на биотехнологични единици, които да имат възможност да репликират или създават нови машини, даващи възможност за “поправка” на човешкото тяло. Използването на такива технологии би дало възможност за преборване с редица заболявания, както и контрола на организма. Разбира се, извън медицинските цели, тази технология би могла да има и безброй други последствия. По своята същност това е реаранжирането на атомната структура на съединенията, което би могло да доведе до трансформация на субстанции и елементи. Само някои от възможните са премахването на стареенето, “съживяването” на пациенти в крионично състояние, както и нов виж оръжия. 
• Пренос на Съзнание — Почти утопичното и напълно хипотетично представяне на тази идея е трансфера (преноса) на Съзнанието от човешкото тяло към друг медиум (преносител), най-често небиологична информационна мрежа. Това е сложен философски и етичен въпрос, който е редно да бъде разгледан в отделна тема. Но постигането на тази цел е теоретично възможно.

Именно чрез такъв тип технологии може да се получи радикалната трансформация на човека към Постчовек, защото по революционен начин ще бъде променен начина на съществуване. Преходни технологии и социален прогрес също допринасят за постепенното изменение на  човека. Технологиите и предпоставките за взимането на контрол включват също: виртуална реалност, генетични тестове, специфични таргетни терапии, козметични операции, операции по промяна на пола, био интерфейси за връзка с машини, протези, медицински устройства и т.н.

 

Да мислим като трансхуманисти – поле от идеи и философски търсения 

Движението има редица последователи, както и свои обособени области, в които всеки отделни организации и личности намират своите собствени приоритети. Трансхуманистичната философия е тази на плурализма и на своето собствено търсене на решение — за изход от проблемите, които произлизат от сегашното състояние на човешката природа. 

От чисто морален и онтологичен аспект, това се превърна в глобална революция на мисленето, привличайки големи имена в своите търсения. В днешно време дефинирането включва множество сфери и се описва не само като философия, но и като социално и философско движение. Прилагам превод на определението, дадено от Енциклопедия Британика: 

Трансхуманизъм е социално и философско движение, посветено на насърчаването на изследванията и разработването на мощни технологии за подобряване на човека. Тези технологии биха променили подобрили или увеличили сензорните способности на човека, неговите емоционални възможности, познавателния капацитет, както и биха подобрили радикално неговото здраве, включително удължаването на неговия живот. Такива промени, в резултат на добавянето на биологични или изкуствени технологии, биха били повече или по-малко постоянни и интегрирани в човешкото тяло. 

Енциклопедия Британика

Радикалната ни трансформация, разбира се, би следвало да бъде и последвана от развитие и на изграждащия се свят. Затова и много трансхуманисти са привлечени от идеята за достигането на машинната Сингулярност — Създаването на свръхинтелигентен Изкуствен интелект, който да бъде част от нашия свят. А защо не и част от нас самите? 

Това би дало възможност за конвергенция на Човешкото съзнание и това на този ИИ, което би довело до невероятен ръст на нашите възможности. 

Има множество аспекти, гледни точки и дори отделни направления в цялостното движение, но тези редове дават общата представа. 

Като активен пропонент на тези мисли, имам за цел да представя тези идеи на по-широката общественост. 

С огромно вълнение пиша тази публикация, която може би ще се окаже прекалено дълга и със сигурност ще бъде допълвана с времето. Но ерата на научната фантастика и епизодите на “Отвъд краен предел” вече не са само фикционални наративи. Едно от най-авторитетните научни списания Cell публикува пространно изследване, в което се показват резултатите от серия от експерименти, свързани със сънната комуникация. Не, не се шегувам, установено е, че е възможно да се комуникира със спящи хора, по време на фазата на бързо движение на очите (т.нар. REM). Статията е публикувана с отворен достъп и се нарича “Real-time dialogue between experimenters and dreamers during REM sleep”, може да бъде достъпена оттук. Цитиране по ISO-690:

Колкото и невероятно да звучи, това задава не само множество въпроси, но и напълно ще пренапише всички учебници и голяма част от философските търсения, свързани със съзнанието. Тъй като не съм експерт по когнитивни науки или други свързани специалности няма как да коментирам сложните психофизиологични процеси, но мога да коментирам някои от следствията от това откритие. Разбира се, че медиите ще бъдат преобразени и по този показател. 

“Не може да се отрече обаче, че понякога сънищата ни са белязани от приглушени отгласи с чужд, неземен, безтелесен характер, който не подлежи на обикновена интерпретация и чието тревожно въздействие ни загатва, че можем — макар и за миг — да надзърнем в сферата на менталното; сфера, която е не по-малко значима от физическия живот, макар и да е отделена от него с непреодолима (поне в повечето случаи) преграда.”

Х. Ф. Лъвкрафт

Експериментът

Сънищата не са добре изследвана област от човешкия опит, тъй като все още нямаме добри механизми за тяхното задълбочено изследване. Още във въведението авторите посочват, че до голяма степен възможностите за тяхното пространно разказване и описване е доста ограничено — след сън често спомените са изкривени или фрагментирани, поради не добре развитата способност за формиране на спомени в сънно състояние. 

Възможните неврологични сигнали на съдържанието на сънищата е придобито от няколко екипи от учени по време на проведени изследвания. Това се случва много скоро след пробуждането на респондентите. Използването на свобразна техника за “неврално декодиране” се случва благодарение на комбинация от анализ на електрически и хемодинамични промени, наблюдавани чрез методи. Статията говори за конкретното проследяване на моментите, когато има инициирани сънища. Това позволява на учените достъп до самите сънуващи хора. Възможно е хора да бъдат интервюирани по време на сън. 

Експерименталните цели са зададени ,така че да се говори директно с хората, които са пренесени в свят, който е изцяло “фабрикуван” от мозъка, на базата на спомени и създадени връзки между тях. Интересно е понятието за “интерактивен сън”, който се дефинира като възможност между интервюиращ и сънуващ човек да комуникират помежду си в реално време. 

Типичното сънуване се характеризира с липса на възможност за критика на реалността – много е трудно да се разграничат реални и нереални образи и преживявания, именно затова и участниците не могат да разберат, че всъщност сънуват. Противоположното състояние е т.нар. “Ясно сънуване”, където сънуващите ясно разбират, че сънуват. Това се случва най-често по време на REM фазата, съчетава се с ясни индикатори на движението на очите. Процентно това се случв рядко при повечето хора и затова е трудно да бъде волево изпълнено или репликирано в лабораторни условия при поискване. Но не е невъзможно!

Изумителни резултати

В статията се показват резултатите от четири екипа от учени във Франция, Нидерландия, Германия и САЩ, които са успели да документират двупосочна комуникация на базата на различни стратегии и методи. Участниците в експериментите са могли да пристъпят към следните действия: 

• Решаване на математически операции
• Да отговарят на въпроси с “ДА” или “НЕ”
• Различаване на стимули във визуален, тактилен или аудиторен канал. 

Три основни типа участници са разграничени от екипите: 

1. Опитни “ясно сънуващи” 
2. Здрави хора, които са обучени как да постигнат “ясно сънуване” 
3. Нарколептик 

И трите типа участници са демонстрирали комуникация и по време на нощен сън, както и по време на дневна дрямка. 

Факт е, че независими екипи от различни държави са стигнали до един и същ краен резултат – сънна комуникация, която е доказана и описана в подробности. Макар и да се използват различни методи и способи за постигането на тази задача, това отваря вратата към множество допълнителни сфери, които могат да бъдат изследвани. Смятам, че този фундамент е първата крачка към цялостно ново поле, което тепърва ще бъде разкрито.  

Участниците в експериментите са могли да приемат и възприемат въпросите от анкетьорите, действайки като получател и изпращач. Предварително не са знаели за съдържанието на въпросите, което е важно уточнение. 

Обърнете внимание и на метода на изследване, след като учените са установили успешен контакт при субектите, те будят участниците, които (в повечето случаи) потвърждават своите спомени от въпросите и дадените отговори. 

Готови ли сме за медиите на съня?

Напредъкът тепърва ще може да се оцени, сигурен съм, че в близките десетилетия това ще дове до множество нови хоризонти и открития, които едва ли може да си представим за възможни и реални. 

В момента разполагаме със следното — двупосочна комуникация, предварително неизвестна за комуникаторите, която бива пренасяна в двете посоки под формата на своебразен разговор. Двата фактори, които са новост за нашето познание са, че те са проведени по време на сън, както и че следват умения, обикновено изискващи съзнателни усилия (математическите операции са пример).  Имаме и доказателството, че множество сложни когнитивни умения могат да се проявят в сънно състояние, както и те да бъдат съобщени в реално време. 

В момента има действителни трудности при установяването на комуникационен процес – има проблем със създаването на стандартизиран начин на обмен на информация. До голяма степен успехът се дължи на комбинация от фактори, включващи не само усилието на учените, но също и техниката на получателите, както и правилното разкодиране на съобщенията. 

Забележете, че някои от сигналите биват възприемани като “идващи отвън съня” или като въведени ‘над” преживяването. Някои думи са чувани от реципиентите като анонсирани от радио станция или някакъв друг медиум, който не е пряк човешки източник. Случва се също да има и объркване в зададените въпроси, вероятно в резултат от сложната среда, в която е поставено съзнанието. 

Важно е да отразим всички тези фактори, защото те допринасят за размиването на комуникационната среда. Реално няма директна връзка между участниците в комуникационния процес, а опосредстването е особено сложно. 

Посочват се и предишни случаи на подобни изследвания, където при пациенти са прилагани много кратковременни стимули за получаване на отговор. При тях има доста по-нисък резултат от диалогичност — отговор и размяна на информация. Някои от въпросите, до които стигат учените се опират до естеството на този процес — Доколко минималният трансфер на информация може да бъде възприет като комуникация? И дал има значение типа отговор за успешната реализация на ясно общуване. 

Следствия и възможности 

Сигурен съм, че с разработването на адекватен и много по-сигурен метод на комуникация, това би довело не само до използването на различни стимули и средства, но и до възможността за групово общуване. В момента моделът е насочен само между опосредствена комуникация между два участника. Засега. 

Напълно е възможно в бъдеще да видим устройства или методи, които да ни помогнат с трансфера на информация, дори и по време на сън. Предлагам да се замислим за теоретичната представа за медия на съня — изпращането на предварително създадено съдържание до хора в подобно състояние, които да могат адекватно да възприемат изпратената до тях информация. Още през 2014 г. представих на българските читател материал за бинауралните тонове. Възможно е използването на модулационни тонове, които да доведат до промяна на съзнанието. Защо да не е възможно да ги използваме като информационни носители? 

Множество електронни устройства, които използваме, могат да бъдат използвани като източници. Въпросът остава отворен, а ние ще следим за новостите. 

“Трите дъщери на Ева” са последователен мой опит да прочета някоя друга книга на Елиф Шафак, след като имах опит не само с “Любов” (която много харесах), но също и с “Дворецът на бълхите” (която не успях да дочета). Така вече имам някакво познанство с нейния специфичен и отличителен стил на писане, който завладява толкова много читатели по света.

Изправянето през трудни теми през перото на талантлив писател

Темата за Вярата, нейното религиозно овластяване и ефектите върху обществото — какво по-хубаво от лятно четиво? Разбира се, всичко това преминава през драматичната история на главната героиня Пери, нейното семейство, техните разбирания, както и множеството трудни моменти, които тя изпитва — не само в ранните си години, но в съзнателния си живот на възрастна студентка и майка.

Като типичен роман на Шафак има наистина голям фокус върху емоциите, не е изненадващо, но именно през тях се рисува автентичната представа за емоционалното израстване на Пери. Няма нищо по-хубаво от това ние (читателите) да разберем какво толкова много тревожи нейната душа.

Премеждията са много, но Шафак умело ни води от улиците на Истанбул и после през Оксфорд, разбира се историята се разказва в няколко времеви пространства, като през главите се преплитат детството, времето през студентството и по-късно зрелия период на Пери. Типично за писателката. Свикнах с това нелинейно представяне на сюжета, като си признавам, че е въздействащо, защото поставя живота като пъзел, който постепенно се нарежда и изгражда в една цялост.

Опитът на съзряване

За мен основната тема, обаче, не е Вярата и феминизма, както и свободата, а оформянето на човешката личност. Да, макар и тези фактори да имат огромно влияние, това е история по-скоро за порастването и осъзнаването на индивидуалното място в рамките на широкия свят. Начинът по който някой индивид заявява себе си и се вписва в обществото или определената общност. А в този случай, търсенето на себе си, на автентичния Аз, който би следвало да се утвърди в завършена индивидуалност, личност и характер.  Определям романа по-скоро като историята на порастването, на взимането на решения и полагането на последствията в живота.

За Вярата

Основна тема е свободата, феминизма и Вярата – такава каквато я чувства всеки индивид, но и тази която разграничава различните общности една от друга. Специфичният културен и индивидуален код на различието, което определя една група от вярващи от друга. Разбира се, леко хуманистичния прочит и идеите на атеизма и агностицизма, както и някои леки влияния на популярен мистицизъм се прокрадват също. Романът по-скоро има някаква екуменична позиция, опитвайки се не само да обедини различни вярвания, но и през погледа на автора да създаде място на мир и уравновесеност. Погледът на човешката трагедия и отношението са силни козове в тази история.

Любовната история

Опитах се, но не намерих любовната история за особено правдоподобна. Не вярвам, че такова влечение или любов може да се случи по този начин, но от друга страна не мога и да разсъждавам от позицията на описаните дами. Вероятно харизмата е наистина била толкова голяма, че господина да успее да завладее толкова много нежни сърца.

Отбелязвам два фактора: не само умелото държание и репутацията, но и цялостния поглед върху живота и начина на изказ играят важна роля, за да привлекат женското внимание. Без да навлизам навътре в тази тема, може би просто не го разбирам. Но не мога да кажа, че за мен това са реалистични чувства.

Лична комплексна история и изповед

Разбирам, че тази книга би се харесала не само на определената целева аудитория, но и на всеки любопитен читател, който би искал да се впусне в изследването и съпреживяването на една човешка драма, на една история. Образите и чувствата са написани много ясно, майсторството на Шафак буквално може да ни пренесе навсякъде, като тя изгражда умело всякакви атмосфери – рядко умение днес, когато все повече се залага на диалозите. Тук имаме възможност не само да чуем думите на героите, но и да го почувстваме, да скърбим с тях, но и да се радваме на успехите.

И макар това да е една много богат палитра от щастливи и трагични моменти, за мен е важно да кажа – да, това е книга, която бих препоръчал!

Mea Culpa: Заблудите на (ана)баптизма

Четейки класическите текстове на Протестантското богословие, а именно Аугсбурското изповедание (в неговата непроменена версия от 1530 г.) разбрах, че някои мои вярвания са били грешни. Основен проблем, който ме е тормозил през годините е именно Кръщението като акт на вярата или другите негови функции, които могат да бъдат различни, в зависимост от деноминационните възгледи. През годините със своето четене на различни текстове и гледни точки разбрах, че има доста различни варианти, например: 

1. Кръщението като начална точка на Вярата
2. Кръщението като обозначение на Християнина
3. Кръщението като символичен знак
4. Кръщението като източник на Благодат
5. Кръщението като тайнство или като просто едно тържество

Човек се учи цял живот, затова и е нормално да променям мнението си, както и вярванията си спрямо онова, което считам за Истина. Смятам, че моето мнение е правилно – Авторитет има само Библията, затова и нейното правилно прочитане би следвало да бъде водещата светлина. За съжаление, особено през последните години, кризата на Вярата породи в мен множество грешни възгледи, които в момента се опитвам да изчистя от съзнанието ми. 

Отговорът е дори в началото на Изповеданието

Търсейки еднозначен отговор на тази дилема стигнах до пети член от Изповеданието, който се отнася до Институцията на проповядването и полагането на Тайнствата. Именно тук се дава обяснението за конкретната функция на тази част от Вярата, в която чрез Божието Слово и Тайнствата се предава Писанието. Лутераните пишат, че именно това се прави за Прослава, а не за наша собствена заслуга, пазейки принципа на Sola Fide – опрощението е само чрез Вяра, а не чрез дела.

Точно преди да се премине към следващата точка забележете, че на това основание се отричат анабаптистите (и съответно косвено и баптистите), тъй като те считат, че Светия дух “слиза” в душите на хората без Словото, тоест чрез техните собствени постъпки. 

Опитах се да си преведа това на разбираем и по-прост език, изпълнен с примери, така че да мога да се върна към този момент и да си припомня този важен Богословски принцип. 

Класическото убеждение при баптистките и анабаптистките общества е, че те признават две условия, които са нужни за обозначаването на някой като последовател на Христос, тоест християнин, вярващ човек: 

1. Личното покаяние на греховете пред Христос 
2. Приемането на Исус Христос като личен спасител

Именно Кръщението се явява като символен акт, който няма спасителна стойност, защото то е външно отражение на вътрешната вяра. Твърдението на тези хора е, че това трябва да стане в съзнателна възраст, когато индивида може самостоятелно да изрази своята Воля да стане част от Църквата като общност от вярващи. Задължително и спазват ритуала както е описан в Новия Завет чрез пълното потапяне във вода, а не чрез други методи. Тройната формула на кръщение също се спазва, както е постановена и при други деноминации. 

Различията идват от това, че при Класическото Изповедално Протестантство (Лутеранство) Кръщението се счита за необходимо тайнство, което има съвсем различна стойност. Разбирам това и от Девети член, който е още по-конкретен: 

Кръщението е необходимост за Спасение, чрез него се предлага Божията благодат. Децата трябва да се кръщават, като по този начин те получават Неговата благодат. 

Разбира се, има хиляди изписани цели книги по темата, както подкрепящи тази теза, така и противни на тази идея. 

Тъй като този въпрос е много любопитен за мен, а и важен за правилното тълкуване на Вярата, ми се иска да предложа малко по-дълбоки размишления. Искам да мога да се връщам конкретно към тази публикация винаги, когато имам някакво разколебаване по темата, за да мога да си припомня казаните тук думи. 

Апология на детското Кръщение

За допълнителна информация и защита на твърденията, че е нужно децата да бъдат кръстени във Вяра, с цел да получат Благодат, следователно и Спасение, се обръщам към Апологията на Аугсбургското изповедание. Самият Филип Меланхтон го написва, за да представи в подробности възгледите на Реформацията, както и да даде повече светлина върху основните Богословски тезиси. Отново подчертавам класическата гледна точка на Лутер – това не е някаква иновация във Вярването, а е завръщане към автентичното Християнство, такова каквото е запазено в Свещеното Писание и запазено във вековете. 

В четвъртата глава на този труд се намира и защитата на Кръщението, като аргументите в подкрепа на тези теза са логични и последователни. Още в първото изречение се дава и каноничната позиция, която гласи следното: “Кръщението е необходимо за Спасението”, както и “Децата трябва да бъдат кръщавани”. Продължава нататък с “Кръщението на децата не е напразно, a е необходимо и ефективно за Спасениетo”. 

В Апологията една от подкрепящите тези е, че благодарение на този Акт, на това Тайнство, на децата не се отказва и обещанието за Спасение. Царството Божие е възможно да бъде постигнато чрез институцията на християнската вяра чрез Словото (Благовестието) и заедно с Тайнствата. Тази формула е постигната като се дава възможност на известния стих от Матей 28:19 да бъде подчинен в реално действие. Според заповедта на Христос е необходимо дори и малките деца да бъдат покръстени, по този начин на тях не им се отнема възможността да бъдат част от Църквата. 

На това място Апологията продължава с автентичното послание (а не догмат), че Спасението се предлага на всички, следователно и Кръщението: без оглед на пол и възраст. От това следва, че тези, които са против това, на практика, отричат заповедта на Христос. 

Още нещо – Филип ясно пише, че Светия дух се подарява на кръстените, дори на тези в детските си години. Ако кръщението е било напразно, тогава Той не би бил даден, следователно тези души не биха били спасени. Това е достатъчно, за да говорим за една цялостна църква от вярващи, които следват законите на Бог. Това е и достатъчно доказателство, за да говорим за ценността на това Тайнство. 

Функция на кръщението

Малкият катехизис на М. Лутер дава допълнителна информация относно самата функция на Кръщението и как то се вписва в християнския живот. Може би е важно да спомена, че този документ е предвиден за домашно обучение на децата от семейството, тоест дори и самите деца в своето първоначално обучение за Вярата би би следвало да знаят за този свещен акт. Това говори достатъчно за важното място на това събитие. Самото подзаглавие гласи “С прости думи, за да бъде разказано от главата на семейството”. 

Естеството на Кръщението не е просто поръсването с вода, а разбирането, че Водата е свързана с Божието Слово и заповед. Самото тайнство дарява носителя с четири подаръка: 

• Опрощение на греховете
• Спасява ни от смъртта, давайки ни вечен живот в Христос
• Защита от злото и Дявола
• Дава Спасение за всички, които вярват в Словото, както и Божието обещание

Богословите дават пространното обяснение, че не водата дарява тези следствия, а Божието Слово, което се свързва с водата, както и с нашата Вяра. Водата без Словото е просто вода и това не води до истинско Кръщение. Но когато това се посвети чрез Словото, както ни е дадено, тогава говорим за Тайнството. 

Водата ни отмива от греховете, както и ни осветява със Светия дух, който започва да живее с нас. Символното значение на Водното кръщение е част от добре познатата формула: Старият Адам (съгрешилия човек) умира чрез удавянето, за да може на неговото място да има ново раждане, нов живот и Възкресение, който ще живее в присъствието на Бог и неговата чистота. 

За повече информация по темата може би е добре да попитате във Вашата църква. Аз единствено резюмирах Библейската гледна точка по темата. 

„Информацията е сила“, „Информацията е пари“ – това са често срещани фрази, които като че ли само гравитираха в масовото съзнание само като далечни метафори, но за мен бе важно да прочета по-задълбочено по тази тема, в контекст. Именно Infonomics предоставя тази важна възможност. Затова и без да губя повече време, искам да започна да пиша и моите отзиви за книгата.

Монетаризация на информацията

Основната тази, както подсказва заглавието, е възможността да се монетаризира информацията, но това идва и с всички останали процеси – управление, измерване и адаптиране (но не само!). Определено съм съгласен с тезата, че вече има специфични професии, които работят с информацията като с обективен и измерим ресурс, както и че имаме налице информационна логистична верига като отделен вид управляем продължителен процес.

По подобие на съвременният термин икономикс (както ми бе преподадено в Университета), тук Инфономикс се разглежда като съвкупен термин, включващ теорията, изучаването и управляването на икономическото влияние на информацията. Аз по-скоро бих го определил като икономическата равностойност, но това предполагам, че е въпрос на гледна точка. Изследователите посочват, че тази концепция за информацията в днешно време се посочва от бизнеса като ценен ресурс.

За мен бе важно да разбера основните модели – те са, на практика, неограничени и могат да бъдат структурирани и създадени на базата на уникалните характеристики и спрямо целевата стратегия на организацията.

Основните принципи, касаещи високата стойност на информацията като ресурс, се крие в някои от нейните основни характеристики, както са дефинирани в книгата:

• Информацията може да бъде повторно използвана
• Информацията може да бъде обособена в различен контекст
• Информацията не се счита за капиталов ресурс
• При размяна на информацията (като стока), тя не може да бъде таксувана
• Информацията може лесно да бъде реплицирана (умножена, разпространена)
• Информацията може лесно да бъде предадена на друг собственик
• Информацията има експоненциален брой ползи

Моят интерес се крие именно в използването на знанието за инфономикс, когато това касае новите бизнес модели, особено тези, свързани с абонаментния принцип и достъпа до съдържание на базата на новите модели за ценообразуване.

Ясни концепции

От втората глава ми се иска да реферирам дванадесет на брой причини за монетаризиране на информацията, смятам, че този списък би могъл да бъде много полезен и вероятно към него ще се върна в някакъв определен период от време:

1. Увеличаването на броя на привлечени и задържани клиенти
2. Създаването на допълнителни приходни потоци
3. Въвеждането на нови бизнес предложения
4. Навлизане на нови пазари
5. Създаване на конкурентно предимство
6. Търгуване със стоки и услуги
7. Установяване на по-изгодни предложения с партньори
8. Оптимизиране на разходите по управление и анализ на информацията
9. Намаляването на разходи по поддръжка
10. Идентифицирането на рискове и измами
11. Намаляване на възможни забавяния
12. Подобряване на цялостното състояние на средата

Информацията има важна икономическа стойност, защото може да бъде преобразувана в стойност, главно чрез два начина: размяната му за стоки, услуги или валутна равностойност или използването ѝ за увеличаването на приходните потоци или намаляването на разходите и рисковете, свързани с цялостните бизнес операции.

Още веднъж се проявява и концепцията за предоставяне на конкретни предложения, на базата на лоялност – модел, който работи много добре при новите бизнес предложения. Радвам се, че дори и в това издание се споменава за огромната сила на използването на тактики като натрупване на имидж и потребителска общност, които да работят за утвърждаването на предлаганите продукти и/или услуги. Това е особено важно, когато имплементираме решения като SaaS, където често се използва пробен достъп и други тактики за привличане на потенциални клиенти. При задържането на потребителите могат да се изведат и множество други начини за работа.

Информацията като ценен ресурс

Един от малкото пъти, когато имаме споменаване за конкретна професия, в това издание се дава предложението организациите да имат конкретен служител, който да изпълнява ролята на информационен управител – да отговаря за информацията, идентифицирайки и подреждайки ресурсите, така че те да доведат до превръщането в икономически ресурс.

Интересни примери от практиката показват как такива специалисти се вписват в някои от най-големите компании по света. От особена радост за мен е създадената графика, която показва различните видове информационни ресурси, които могат да бъдат оползотворени в рамките на цялостната информационна стратегия.

Директното монетаризиране на информация може да се случи чрез транзакционен модел на заплащане. От друга страна индиректна монетаризация на информационни ресурси се използва основно за оптимизирането на текущите бизнес операции.

Пропускам коментарите по главата, която е съотнесена с анализирането на данните, тъй като там нямам достатъчно компетенции, за да дам аргументирано мнение.

Зрялост на информационните ресурси

Бизнес моделите и стратегиите за развитие разчитат на добре изградена информационна инфраструктура, която да служи като основа за взимането на решения и използването на всички налични ресурси. За мен едно от ценните неща от тази глава е създадената класификация на матуритет (зрялост) на наличните информационни ресурси – в точи случай, това е направено в 5 различни нива, които са пространно описани.

По отношение на лидерството, свързано с управлението на информацията, има предоставени конкретни проблеми, които са типични за днешния бизнес и произхождат от реални казуси. Наистина, съгласен съм с твърдението, че най-честата причина за проблеми е липсата на информираност за конкретна тематика.

Много добре постановени са петте категории на процеси, които са в основата на управлението на информацията. В книгата се открояват и заложени принципи, които са в основната си част приети от мнозинството бизнес лидери. В тях се крият различни отправни точки, които са особено полезни за анализа на ситуацията, както и за построяването на конкретни стратегии, които да повлияят в краткосрочен или дългосрочен план.

Адаптирането на модела на логистичната верига към информацията показва как всички процеси могат да бъдат въвлечени: планиране, снабдяване, създаване, доставяне, връщане и внедряване. Промененият модел наистина може да бъде обозначен като информационна верига на доставка, и тя е много добре въведена чрез своите отделни фази в удобен вид.

Екосистема от информация

Създаването на релевантна икономическа екосистема може е възможно чрез методи като последващи обратни връзки, икономически взаимовръзки и следването на този модел на информационно-базирана логистична верига. Съпоставката с реалните примери от практиката показват, че това не се ограничава само в теоретични постановки, а има реална представителност. Важен факт в тази насока е и екосистемата на огромни подразделения на компании и корпорации, които разчитат на постоянен поток от полезна информация. В тази връзка отново се осъзнава важната роля на управлението на информацията като ценен ресурс, който изисква задълбочено познаване.

Сравненията с биологичният модел на екосистемата ми се стори изключително релевантно към темата на книгата. Ще си позволя да сложа тук и основните органични функции, които разглеждат информацията като организъм, част от информационната екосистема. Дадените примери илюстрират много точно изказаната гледна точка до този момент: процеси на движение на организмите (свързани с постановяването на информацията на конкретно място), декомпозиция на материята (свързана с паралелите на промяна на съдържанието), репродуцирането на информация (създаване на идентични копия и разпространение на крайния информационен продукт), както и растежа (увеличаване на обема на информация), който се дължи от нутриенти (трансакции) и общ брой на енергийни ресурси. Всички тези прекрасни сравнения показват как може да се направи лесна съпоставка между привидно абстрактен теоретичен модел и реалния живот, описан от биологичните (природни) закони.

Но изследователите не спират до тук! Разбира се, че има още много заложени предпоставки на развитие, включително влиянията на останалите системи, това може да доведе до деривативни форми и други смесени видове. В тази „инфосфера“ управлението на екосистемата се случва по подобен начин на вече обособени техники от науката: реконфигуриране на моделите, почистване на определени масиви, промяна на съхранението и др.

Стандартизиран преглед

Очевидно е, че една такава комплексна система може да бъде предмет на по-широко обществено обсъждане, както и цялостния опит от управлението може да бъде систематизиран успешно. Именно затова има и обособена глава, която е свързана точно със световните стандарти, организации и сертификации.

Съществуват най-различни видове, няма да се спирам на всеки отделен вид, но е важна класификацията, която е постановена в управлението на услуги в информационните технологии: стратегия, дизайн, преход, операции и подобрения. Управлението на информационните технологии може да се постанови в рамките на тези отделни процеси. В този аспект е много важно да се отчете и важната роля на управлението на записите, които да съдържат не само контролни елементи, но също и мета данни.

В тази връзка има и специална част, отредена за управлението на знанието. Тук има и връзка с библиотечно-информационните науки, което е може би първото признание за тази наистина сериозна наука, която съм чел през последните седмици.

Остойностяване и собственост на информационните ресурси

От огромно значение за цялостната визия и стратегическа перспектива е обяснението за собствеността на информацията, както и всички важни подробности – например важността за физическото местоположение на съхранението ѝ. Важните законови предпоставки са описани, а някои от тях са наистина любопитни. Признавам си, че не бях запознат с цялостната юридическа рамка до момента на прочитането на книгата.

Сложността на тази материя може да бъде обособена в множество томове, но все пак има засегнати най-основните моменти. Наистина съм благодарен и впечатлен от коректния начин на споменаване на някои важни особености. Особено при представянето на мета данните като неизменна част от по-общия вид информационен ресурс.

Разгледани са и математически формули за изчисление на стойността на информацията, както и свързаните конкретни репрезентации като пазарна стойност, както и други принципи в световната икономика.

Изключително сериозно е представянето на всички тези постановки и затова смятам, че книгата е от огромно значение за всеки един професионалист, който работи с информацията като ресурс.

Накрая книгата продължава с полезни данни

За разлика от други подобни издания, тук книгата има за цел да продължи със своята полезност и да ни даде кратко обобщение на днешните тенденции, както и напомнянето за фигурата на CDO (Chief Data Officer), която става все по-необходима. Примерите за юридически казуси, библиографията и изведената терминология, както и кратък индекс, включително и приложения.

Наскоро намерих още едно интересно издание, което дава още интересна информация за бизнеса на абонаментен принцип. Следя активно тази сфера и ми беше любопитно какво допълнително мога да науча от книгите, които се пишат на тази тема. Затова и естествено да продължа своите занимания, взимайки и това издание. Без да отнемам повече място, директно започвам да пиша по същество.

Новата концепция на бъдещето

Авторът посочва, че за него този вид концепция за заплащане се характеризира като „Икономика на членството“, термин, въведен чрез представения пример във въведението. Отново се дават някои от характерните белези, като се споменава, че това е в следствие на тенденциите да се изградят дълготрайни връзки между компаниите и клиентите на абонаментна основа. Преходът от заплащането на единични поръчки към заплащането на множествени „свързани порции“ за достъп до услугата представлява нов и успешен бизнес модел.

За тези от Вас, които пристъпват от предишните ми отзиви, вероятно ще ви се сторят някои от термините: клубове за лоялни клиенти, ценоразпис с абонамент, създаване на релевантна организация и други дейности. Харесва ми, че се дефинира термина „вечна трансакция“, определящ ценообразуването и процеса на достъп до предоставяните продукти.

Ценното, което може да вземем е сентенцията за успеха, изразяваща се в следното „Най-успешните организации започват своята трансформация като питат какво може да донесе (модела на) членството на техните клиенти, както и как това би променило организацията“.

Трансформирането на бизнеса започва с промяната на мисленето към центрирането към самите абонати, с цел да се създаде база на лоялност. Успешната реализация се крие в оценяването на готовността в тези области: подпомагане на лидерството, тийм лидърите, продължаващи формални отношения с клиентите, целевите клиенти, технологиите и утвърдената култура.

Специфични бизнес практики и планиране

При определянето на някои от основните цели и задачи има някои основни категории от критерии, които са разработени по-подробно. Интересното за мен беше при оценката на клиентите, едно от най-ключовите фактори, които са в постоянна динамика. Ако има нещо непредвидимо, то това са те. Важното се вписва в следните четири точки:

1. Познаваме ли нашите целеви клиенти, както и дали служим на техните изисквания?
2. Проследяваме ли най-ценните ни клиенти, както и техните модели на закупуване на стоки?
3. Какъв тип данни събираме за нашите клиенти?
4. Използваме ли силата на супер потребителите като посланици, източници на обратна връзка, както и менторите на новите потребители?

В другите издания, които вече разгледах, има подробна информация за технологичните промени, както и културните променливи: едновременно т.нар. „корпоративна“ култура, както и създаването на необходимия имидж, за да се създаде образ на качествен и доверен бранд. Подчертана е необходимостта от реорганизирането към подход, който да е централизиран спрямо желанията и нуждите на клиентите.

Съгласен съм с тези доводи, но разбирам, че това изисква огромна трансформация, но това е улеснено чрез избрани въпроси, които може да се зададем като представители на организацията. Следвайки техните отговори е лесно да разберем доколко сме готови за предприемането на тази стъпка. Първите няколко глави дават необходимите „знания“, така че да се подготвим ментално, както и практически за това. Най-важната промяна е тази в модела на мислене.

Ползите за потребителите и организациите могат да бъдат разделени в две основни категории, съответстващи на тези два типа ползватели на модела:

• Организации – идентифицирането на лийдове, разработване на подробни анализи от данни, добиване на нови приходни потоци, оптимизиране на вече съществуващи приходи, както и допълнително средство за „защита от конкуренцията“.
• Потребители – спестяване на време и пари, намаляване на риска, среща с общност от други потребители, получаване на експертни съвети, по-голяма наслада от използването на услугата, откриване на нови преживявания, по-голям избор от стоки и услуги, по-голяма гъвкавост, достъп до ексклузивно съдържание, постигане на статус и признание, както и приобщаването към значима общност.

Обещанието за промяна

Дефинирането на обещанието към потребителите е ключовото решение, което всяка организация трябва да подготви. Това се явява задължителното условие, което започва веригата на „вечната трансакция“. Правилото, което е изведено като съвет, е това обещание да таргетира сегмента от т.нар. „най-добрите клиенти“ – отговарящо на техните психологически профили, демографски показатели и цялостната представа, която сме анализира за тази група.

Хипотезата, която искаме да предложим, би следвало да бъде приоритет на постоянно плануване и оптимизиране, така че тя да създава нови предложения, наситени с висока стойност. Книгата дава много интересни и полезни примери от практиката, съгласен съм с изведените тезиси. Харесва ми разграничението между програма за лоялност, членски клуб, както и ценообразуване на стълбове като различни подходи.

Всяко начало е трудно

Разбира се, че планирането и започването на такъв тип бизнес според този иновативен модел няма как да е лесно за всички. Най-важното за мен като читател е да разбера, че този модел е универсално адаптивен, а правилата също могат да се променят. Една част от тях са взети от успешните бизнес практики, които са проследими не само от пазарните анализатори, но също и от експертите по иновации, но други могат да бъдат открити като специални само за определена индустрия. Но това е възможно и при представянето на някой определен тип продукт също!

Трудности се проявяват по време на първите етапи от развитието на бизнеса – става ясно, че множество стартъпи често се „губят“ между фазите на брейнсторминг и приоритизирането на задачи. Единствено доброто лидерство може да „избави“ екипите от това. Удачно е да се направят ранни тестове, които да проследят възможното развитие, като резултатите от тези действия са особено полезни за анализ.

Анализите на няколко нива могат да се използват за проследяването едновременно на критичната маса от клиенти, демонстрация на паричните приходни потоци, както и ангажираност към дългосрочното развитие.

Комуникацията е ключова

Развитието на добра комуникационна стратегия е едно от най-важните условия за успешна работа – не само насочена към клиентите, но и за целите на организацията (компанията). Към служителите и партньорите е важно да се изведе ясната визия и целите, така че всички участници да са наясно с това какво би следвало да се изгради. Самите клиенти би следвало да бъдат постоянно информирани за визията и концепцията на бизнеса – това би им дало увереността инвестират още на ранен етап със своя абонамент.

Важно подсещане е, че в началото има три основни категории на провали – комуникационни, продуктови и такива по изпълнението. Забележете, че именно комуникацията стои на първо място, това със сигурност не е случайно, а нарочно, за да ни зададе тон за това колко е важно това да се проумее.

Напълно е уместно да се създаде и суб бранд или отделна организация, която да „тества“ дадена концепция преди цялостното преминаване към новия трансформиран модел. Това е доста успешно, защото дава възможност да се направят необходимите тестове на новите предложения.

Книгата има подчертан акцент върху решенията за запазване на моментума – изначалния тласък, който е генериран от ранните успехи. Мисля, че описаните стратегии и опит ще бъдат много полезни за тези, които изследват този тип бизнес трансформации. Успешното „хващане“ би довело до по-нататъшното разширяване, което би помогнало като конкурентно предимство на пазара в съответната индустрия.

Емоционалните влияния не са за пренебрегване

Една от причините за силата на този бизнес модел се крие в успеваемостта да се привлекат клиенти, които залагат на репутацията и очакванията – все силни емоционални притегателни сили, които е необходимо да бъдат постоянно използвани. От важно значение е да разбираме психологическите нагласи на нашите клиенти, така че да имаме възможност да обвържем предложенията с техните липси и желания.

Важното значение тук е придържането към принципа на Северната звезда – очертаването на нещо, към което хората да се стремят, а начина да постигнат целите си е да използват предлагания продукт или услуга. Поддържането на успешното пътуване, на практика, означава постоянното подновяване на абонамента и постоянни приходни потоци.

Проблемите, обаче, могат да бъдат и от създадените емоционални блокажи от страна на самата компания. Дадени са примери, които са може би характерни за такъв тип случаи: колеги, които смятат, че това не е правилната посока на развитие; не искат да научат нови умения или пък не искат да поемат допълнителни отговорности.

Забележете, че има особени притеснения към служителите, защото те може би не биха се асоциирали с плановете и стремежите на компанията. Затова е важно да им се обясни цялостната визия и как те биха подпомогнали целия процес с техния труд и знания. За мен беше интересно да разбера за „рибния модел“ на променя на разходите и промяната на приходи, който е пряко обвързан с въздействието от трансформационната промяна. Полезната таблица, която може да се използва за самооценка, е много добър инструмент, който препоръчвам на всеки.

Привличане на успех

Съгласен съм с множеството тези и примери, че е добре да се вземат добрите примери, а това в бизнеса означава само едно – те да бъдат купени срещу съответната цена. В замяна големите компании придобиват малките, като взимат готовия опит и успех и могат спокойно да го приложат и в своята организация. Но това няма да реши проблема на променения начин на мислене – важното е концептуално да бъдат осъзнати разликите. Партньорствата не означават директното закупуване на бизнеси, но то може също да е полезно като помощно средство по време на трансформацията. Действително съм съгласен с формулираната теза, че придобиването често се ръководи от егото, а не от стратегически цели.

Има цяла глава, която дава сравнителни характеристики между това да се придобие една компания с работещ бизнес модел, на базата на абонамента, или създаването му „от нулата“. Обърнете внимание на това колко подробно са разработени тезите и в двете

Възможните проблеми

Приключението на трансформацията никога не е лесно, може би един от най-големите най-сложните и проблемни области е скалирането на процесите. Това се случва едновременно на ниво планиране, развитие и реална работа, защото дефинира краткосрочните и дългосрочни цели и обхвати. Огромна таблица указва къде са проблемните полета, както и дава перспектива от реални случаи.

 Обърнато е вниманието и на феномена на „канибализиране“ на печалбата, което е от особено значение в предлагането на съдържание под цифрова форма. Популярният пример с вестниците е подходящ за илюстриране.

От значение за развитието е и работата с посредниците – внимавайте с техните условия, интеграции, както и потенциалните рискове. Бих добавил тук и възможни злоупотреби. Неведнъж платформи за цифрово съдържание, например, са били жертва на чудовищни кибер атаки, които в крайна сметка са били за сметка на личните данни на клиентите им. Отговорността те са я поемали, което е огромен разход, а също и срив в репутацията.

Доволен съм от предложените примери, свързани с подбора на технологични средства. Този фактор далеч не се изчерпва само до избора на езици, среди и разработки, а обхваща и цялостната визия на правилен микс между библиотеки, код, процеси на работа и др. Моят коментар е, че тук бих добавил необходимостта от намесата на софтуерен архитект, който да има отговорността да поема такъв тип решения.

Отчетено е и като потенциален проблем промяната на приоритети, за което вече споменах, както и лошите изведени резултати след определените периоди на предвиждане. Не мисля, че трябва да се спирам конкретно върху тези фактори – те са универсални за всяка една компания, независимо от ползвания модел за печалба.

Технологични решения или технологични провали

Развитието на стотиците Software-as-a-Service (SaaS) решения дават възможност за лесна интеграция на услуги, както и използване на посредници и елементи, даващи възможност за участие в новия вид икономически модел. Този принцип е възприет не само чрез директното предлагане на продукти, но също и чрез използването на различни помощни системи, изискващи интеграция или пренасочване на данни към трети страни. В зависимост от желаната конфигурация има хиляди начини да се внедри или предостави някакъв вид услуга.

Забележките в специализираната глава за технологиите са удачни – не само става сложен избора на конкретните решения и похвати за постигане на целите, но също и управлението на риска става все по-сложно в днешните условия. Харесва ми как информацията е поднесена с целева аудитория: купувачи и клиенти.

Ценообразуването е от най-голямо значение

Моделите за ценообразуване и начините на избор са хиляди. Именно затова е много лесно да се предприемат стъпки от типа „проба и грешка“, заедно с анализирането на резултатите.

Има изведен съвет (като правило) за плащанията на принципа на единични плащания – всяко едно предстоящо плащане изисква някакъв вид решение от страна на клиента, което е потенциален риск то да не бъде осъществявано.

Признавам си, че ми отне малко време да разбера и да се съглася с подхода, че се предлагат „решения“, а не конкретни продукти или услуги, както и това има драстична разлика като преживяване и остойностяване. Практичните примери илюстрират прекрасно тази нова действителност, този нов модел, който дава нова перспектива. В тази връзка съм благодарен за стратегиите за ценообразуване, които дават добра подготовка.

От тях най-интересно за мен беше да прочета за т.нар. „freemium” модел, който ми се струва като най-успешен, поне в моя опит. Използвам много онлайн услуги, в личен и професионален план, и наистина това ми се струва като един много убедителен начин едновременно за привличане на клиенти, но също и на „превръщането“ на безплатни членове към абонамент или покупка на платения вариант. Съгласен съм, че това може да доведе и до успешен „органичен“ възход по отношение на рекламата, често давам за пример Mailchimp. Сигурен съм, че много колеги биха се съгласили с този мой пример.

Изчерпателни метрики за анализ

Наистина е важно да познаваме количествените методи за оценка, така че да може да инкорпорираме резултатите в нашите стратегии. Практическата част от книгата продължава сериозно и в тази насока. Ключови метрики, които могат да бъдат проследени са изложени в детайли, така че съветвам да прочетете внимателно за тях.

Извеждам ги от удобство в точи списък:

• Цена за придобиване на клиент (Customer Acquisition Cost – CPA) – включва всички необходими усилия за придобиването на нов клиент: не само маркетинг разходите по неговото привличане, но също и всякакви пробни достъпи и услуги. Забележката в тази връзка е, че понякога пробните абонаменти директно се приравняват към разходката част на продадени единици стока (Costs of goods sold – COGS).
• Целокупна стойност на клиента (Customer Lifetime Value – CLV) – Това е общия брой на всички приходи, генерирани от определен клиент през цялото време на неговия абонамент. Към тази метрика се добавя и частното “Очаквана стойност“ (също дефинирана като Expected CLV), което може да се използва при планирането.
• Система за нетно промотиране (Net Promoter System – NPS) – Това е доста добре познат инструмент, който се познавам от средите на човешките ресурси. Не съм сигурен как точно се превежда, но концепцията е ясна – това е измерим показател, показващ до каква степен предлаганата от нас услуга или стока може да се препоръча от наш клиент на друг. Използва цифрова скала (в стойности от 0 до 10) и тя е от огромно значение, когато говорим за ценови модели на абонаментен принцип.

„Избутването“ и хората, които движат „избутването“ навън от покупката също е важно да бъдат установени. Това са реални пречки към развитието и намаляването на този процент е ключово за овладяването на криза, както и за постигане на стабилен растеж.

Конкретни метрики, свързани с разходната част, са свързани с приходните потоци, като примери са средните приходи към потребител и/или акаунт (Average Revenue per User – ARPU, Average Revenue Per Account – ARPA), както и времеви отчетности (Monthly Recurring Revenue – MRR и Annual Recurring Revenue – ARR). Освен това има един много ключов и важен процентов показател – Trial Conversion Rate, показващ процента на „конветирани“ клиенти от безплатния пробен период до платен достъп.

Четейки тази глава след това се стига до интерлюд, обясняващ възвръщаемостта на инвестициите при freemium модела. Направено е кратко и в три точки: формиране на нови навици, използването на потребителската маса като добавяне на стойност към услугата, както и маркетинговата тактика за убеждаване към конверсия.

Следват кохортни анализи (по определени фиксирани времеви периоди като месец, година или източник), както и всички направления на Клиентска ангажираност (честота, дълбочина и обща оценка). Най-накрая всичко това е систематизирано в табличен вид – удобен документ, който бих извел като един изключително полезен инструмент.

За да бъде разгледана в по-големи подробности тази тема има разгледани често срещани проблеми и грешки при използването на метрики при абонаментен достъп.

Третата част включва глави, които са насочени към насоки за последващ успех и оптимизация на вече създадени и работещи модели. В тази връзка има добре създадена бележка, подчертаваща важността на изграждането на организацията на принципа на „вечната трансакция“ – книгата посочва, че това всяко решение се прави, с мисълта, че никога бизнеса няма да бъде продаден. Интересното като наблюдение е, че организации с постановяване на приоритет върху „хакер култура“ често губят пари върху всеки един нов клиент.

Последваща мъдрост

Матрицата на растежа и споделянето разкрива в графичен вид как могат да бъдат позициониране възходите на компанията и съответния пазарен дял. Влиянието на обещанието също има съществен принос към успеха и достигането на целите от предвидената стратегия. Още веднъж се подчертава, че именно даденото обещание следват пътя на очакванията на клиентите – важно е предоставяните услуги и подпомагането на клиентите продължава. Добър ключов показател за постоянно подобряване на услугата е постановяването в микса между продукт и пазар.

Няма как да подложа на коментар абсолютно всичко от изложенията на книгата, затова се спирам само на нещата, които ми правят впечатление или си заслужава да бъдат записани в този блог пост. В тази връзка ми се иска да спомена за проблема с потребителската общност, която е сериозно засегната – в опита си да съсредоточим лоялност към нашите текущи потребители, е възможно да засегнем бъдещото ни развитие. Трябва да продължим да имаме фокус върху по-голям демографски и социален (кохорт) профил, така че да се възползваме максимално от всички потенциални клиенти.

От практична гледна точка има изведени четири ключови прозрения, свързани със създаването на добро впечатление и привличане към предлаганото преживяване:

1. Предлагането на лесен и отворен достъп до релевантна информация.
2. Колаборация за преодоляване на бариерите и изпитанията.
3. Успешно навигиране в процеса на промяна и усложняване.
4. Развитие на служителите.

Добрият съвет е този, който е практически и теоретически обоснован – затова и споменавам проблемите, свързани с това как да останем винаги „свежи“ на пазара. Свързана тема е и наблюдението върху проблема от „изтощението от абонаменти“ – за първи път срещам този проблем дискутиран в тази книга. Похвала към авторите, защото има значение и този критерий върху цялостната оценка на клиентите – както настоящи, така и бъдещи.

Културата на глобалното разрастване в своето обособено място – абонамента е глобален феномен, затова е нужно да се приложи общото разбиране на ефектите на глобализация. В последствие абонаментният модел Затова и всяко управленско решение може много лесно да бъде проследено, защото то би имало почти мигновен ефект върху крайните клиентите.

Възникващите тенденции

Към краят на книгата се задават и някои от важните тенденции, които определят пазара, както и основните играчи в различни индустрии, поне до момента на писането на книгата. Наистина е факт, че има експанзия към закупуването на дигитални развлекателни стоки вместо физически, но това смятам за общия случай. Има доста всеобхватен пазарен сегмент на колекционери и почитатели, които никога не биха предпочели дигитален носител, когато говорим за лимитирани физически издания.

Ефектът на Amazon Prime и Netflix са христоматийни примери, които вече бяха засегнати в много издания, както и множество статии. Сигурен съм, че няма нужда да споменавам повече подробности по темата.

Обещаващото e също и преминаването към пациентски-центрирано здравеопазване, което също изисква голяма доза персонализация на здравните грижи, съпоставимо с целите на повечето икономики и трансакционни бизнес модели. Създаването на общностен модел, използвайки средствата на IoT също е засегнато. Много съм благодарен за информацията по тази тема.

В заключение

До този момент това е най-доброто практично ръководство по темата. Макар и предишните книги по темата, които съм изложил в този блог, да дават много информация, тук има реална дълбочина по съществена част от трансформационния и организационен процес. Наистина е добре всичко по темата да се чете в систематичен вид, така че със сигурност това издание ще се чете и препрочита многократно.

Ако правя „топ“ класация за тази година, това издание със сигурност ще бъде със сериозна преднина пред други заглавия. Препоръчвам на всеки!

Най-накрая имах възможността и времето да прочета тази книга, която от много години стои на рафта, чакаща точно този момент. За мен е удоволствие да чета след толкова време отново Дейвид Хамблинг, когото познавам от един мой стар проект, в който писах за книги преди време. Дейвид бе така добър да ми изпрати тази книга, а също така и да кръсти един от героите на мен. Просто би било ужасно нелюбезно и непочтително да не обърна внимание на тази книга. Тя е от поредицата за детектив Хари Стъбс, като сюжета отново ми отвежда в началото на миналия век, пренасяйки ни в улиците на Лондон.

Завладяващ паранормален трилър

Разбира се, че една от причините да познавам Дейвид и неговата поредица за Стъбс е неговото умение да пише в жанра на паранормалния трилър, по-точно смесването на Лъвкрафтски ужаси с убийства, персонажа на детектива, както и прекрасните заплетени истории, които формират целостта на книгата. Със сигурност и този път не съм разочарован. Тъй като това е трилър, няма да изпадам в подробности за сюжета, за да не разкривам тайните, но ще ви представя моите впечатления и ще споделя какво ме накара наистина да препоръчам книгата. 

На първо място, това е цялостната атмосфера  – влюбен съм в мрачните улици на английската столица, но също и във всички локации, които са проследени по време на приключенията на Стъбс. Това са не само въздействащи места, където въображението и перото на Дейвид ни разкриват по един чуден начин, но са също и място на което може би реално може да искаме попадем, или избягаме от тях. Давам си сметка, че когато един опитен писател ни рисува такава действителност, на нас ни е много по-лесно да се пренесем в атмосферата. Няма да спра да пиша колко добре е постигнато това! 

Другата важна черта е изграждането на персонажите, което е ключово за реалистичното представяне на сюжета, в неговата цялост, както и в дребните детайли, които допринасят за подреждането на пъзела. Няма да намерите слабости, всичко е много точно изпипано, така че да представи героя в нужната му светлина, така че да се впише в момента, в главата, в даденото действие. Премерено е всичко, за да не бъде подвластно на неясните трепети на въображението, Дейвид ни води през приключението с увереност и чертаейки абсолютно цялата реалност. 

Тъмнината ни обгръща, неясни сенки завладяват съзнанието

Особено приятно съм изненадан от обратите, разбира се, те трябва да присъстват във всеки един добър трилър, но размяната на роли, както и въвеждането на всякакви места, както и тяхното просветляване в рамките на сюжета са много интересни. 

Може би една от причините да разбирам книгата като успешна се крие в много подробното действие, което се описва от Дейвид. Той има умението да не оставя празен ред, да бъде винаги в контрол на обстановката, по този начин изграждането на света е наистина комплексно. 

Характерно за владеещите имагинерните светове са не само вписването в един определен жанр, но също и връзките към множество идеи, други творци, както и влияния. Тук усещам топлите и слузести прояви на Лъвкрафтски митос, нео ноар филми, както и добрия вкус към приключение. 

Емоционалното въздействие е ключово

Няма как да не спомена и моя личен опит с книгата. Прочетох я в рамките на няколко дни, умишлено създавайки паузи между главите, така че да мога наистина да се впусна в романа. Имах нужда се разсея от действителността чрез тази книга, както и да се отдам на един различен прочит за паранормалния детективски роман. Но има и нещо друго – за мен беше от особено значение да усетя как взимайки книгата в ръка, съдържанието да може да ме “откъсне” от реалността на живота, който живея. И мога да ви кажа, че е наистина бързо и успешно. Това е един много важен критерий за добро художествено произведение – показва как имагинерния свят завладява съзнанието ни и ни дава възможност да се впуснем в цялост в него. 

Да, смятам, че успешно съпреживявам емоциите на представените герои, но също мога и да усетя присъствието на времето и пространството, как машинното масло тече по тръбите на машините в онова подземие или как всякакви парфюми на дами се смесват в кино салона. Именно за такъв тип въздействие говоря. 

В заключение

Може би едно от най-големите достойнства на романа се крие в неговата внимателно подбрана история. Вътре има препратки към множество теми, които аз смятам за интересни, а със сигурност те биха създали и задоволително мнение и в другите хора. Окултизъм, електричество и много паранормални явления, какво повече да поиска един читател? О, да – и атмосферата на един град, който е на път да обезумее, лудостта на героите, както и тайнствените убийства. Разбирате ли сега? Няма как да пропуснете тази книга.