Интересен материал ми попадна днес, който изследва една от придадените характеристики на Vaporwave музиката. Тъй като моята магистърска теза, която защиих, е пряко свързана с темата смятам, че е редно да обърна малко задълбочено внимание върху изводите. Материалът е от Lucy March и е поместен в списанието “Lateral”, издавано от “Journal of the Cultural Studies Association”i.
Vaporwave е истински феномен!
Авторът започва с въведението от музиколога Адам Харпър, който посочва противоречивата роля на жанра във връзка с корпоративно-спонсорираната глобализаця. Това естествено е един от водещите твърдения, които много изследователи споделят – макар и чисто идейно и естетически жанра да е създаден като пародия и един вид изкривяванена представите за капитализма, той е станал толкова популярен, че води своите последователи да водят до определен тип чисто пазарни прояви – създаване на съдържание на различни носители, мърчъндайз и т.н.
По отношение на естетиката е повече от видно, че жанра изобилства от представи, семпли, изображения и препратки към източно-азиатски култури (предимно Япония, Китай и Корея). Статията правилно посочва, че паратекстовете, сързани с Vaporwave, имат разнообразни форми: картинки, анимации, видеа, интерактивни елементи и др.
Да, правилна е и връзката, която показва Ken McLeod между Vaporwave и използването на препратки към източна Азия, както и термина „Техно-Ориентализъм“, съответстващ към параноята около Японското икономически развитие през ХХ век, представено през погледна на европейските и американските културни продукции. Според McLeod огромното наслагване на тези елементи показва и представите на японското технологично обособено развитие, което се ръководи от принципа на просперитет. Това, разбира се, води и до стереотипната представа на запад за страната на роботите и консумеризма.
Именно тази теза е и една от водещите представи за жанра – чрез музикалното и естетическо представяне на този Техно-ориентализъм слушателите могат да изпитат чувствата на носталгия и удоволствие, свързвани с консуматорската култура на тези общества, най-вече чрез половите стереотипи.
Есето продължава с кратка история на жанра, подчертавайки неговия произход, както и факта, че вече има не малко на брой жанрове, които са деривативни на него. Хубавото е, че се задава и стереотипното забавяне и разтегляне във времето на използваните семпли, което е характерен елемент на Vaporwave, заедно с други обработки като реверберацията. Визуалната естетика също е представена през най-често използваните примери: непопулярни анимирани сериали, стари софтуерни лога, изображения от отдавна забравени вече операционни системи, видеозаписи от изоставени търговски центрове и др.
Силата на въздействието
За мен като изследовател и любител на жанра е важно и споменаването на ключови компании, които биват използвани като обекти във визуалната естетика – добър пример е „Atari“, компанията, която развива най-бурно аркадните игри.
Ключов въпрос, който е представен тук е именно идентификацията на жанра – тъй като композиторите и последователите разчитат на дигитални „артефакти“ за „конструирането“ на виртуалното пространство. Тук, със сигурност, идва ролята, според мен, на цялостното културно въвличане.
Много е трудно да се възприеме музиката, ако слушателите не са запознати с материала и тематиката на „използвания материал“. До голяма степен критиката срещу капитализма и консумеризма се усеща именно чрез използването точно на такива свръх обработени ярки примери, взети от семплите. Те имат за цел да оставят трайно въздействие използвайки именно разтягането във времето като обработка.
Характерната реверберация, която е особено силно акцентирана, има за цел да създаде голямо виртуално пространство, давайки възможност на слушателите да се „изгубят“ в разнообразието от препратки. Като слушател много добре мога да кажа, че е много вероятно да бъда „изгубен“ в свръхнатоварения пейзаж, който потиска слушателя, така че той да усети натиска и напрежението.
Съгласен съм с тезата, че централно място има меланхоличната носталгия, подробно съм изследвал и доказал това в моята магистърска теза. Особено важно е подчертаването и на факта, че това е специфичен стил, който играе умело с паметта. Това е и една от характерните отлики, които се използва, за да се отличи от други ретрофутуристични жанрове.
Струва си да се прочете цялата статия, защото тя дава допълнителни интересни заключения и според мен може да бъде обект на цяла серия от изследвания и последващи коментари.
iMarch, L. (2022, June 2). Lucy March, „Satisfaction guaranteed: Techno-orientalism in vaporwave“. Lateral. Retrieved August 31, 2022, from https://csalateral.org/issue/11-1/satisfaction-guaranteed-techno-orientalism-vaporwave-march/