Признавам си, че започнах да чета романа след като изгледах сериала по Netflix. Може би фактът, че прочетох книгата едва няколко месеца след като бях гледал всички епизоди, ми помогна да започна да премислям всичко на чисто. Честно казано исках да опитам различно четиво, затова и избрах това заглавие.
Няма да се впускам в губене на време, а директно започвам с важното — това е книга за битката със зависимостите, за възможността да израснеш отвъд пределите на съдбата, буквално да надвиеш съдбата. Няма как да не симпатизирам на Бет, няма как да не я критикувам за някои от нейните избори, но това е разбираемо предвид факта, че тя няма ролеви модел. Единствената ѝ страст, единственото ѝ влечение е шахмата. В романът много (а и в сериала) много ясно се вижда как тя изглежда изгубена до момента, в който среща чистача, който я обучава в мазето на сиропиталището. Най-забележителното, разбира се, е нейната способност да разсъждава, да мисли, да успее да вложи цялата си сила в разгадаването на ходовете — тя е не само гениален играч, а дори пример за подражание.
Гениалната, единствената, а и неповторимата Бет израства
Великото при Бет е нейното израстване, въпреки обстоятелствата тя е непоколебима в това да развие таланта си. Използва всякакви ситуации, за да задълбочи себе си. И макар да води борба със своите страхове, амбициите я повеждат. Тя знае какво иска да се случи, знае как да канализира себе си. Най-интересното, според мен, е и битката ѝ с пороците. Бавно и старателно те започват да я завладяват, в началото неусетно, но идва един момент, когато я изяжда. И тогава трябва да спре и да се фокусира отново.
Какво по-интересно от една история за израстването? За постигането на една висша мечта, за трудния път. Разбира се, писателското перо не е пропуснало нито един детайл! В Интернет има дълги записи и анализи на всички изписани шахматни игри, всичките стратегии и хватки, както и много положителни коментари от удивителните и подробни описания. Аз като човек, който изобщо не играе шах, успях да разбера една част от въвеждащите атаки. Смятам, че това е изключително трудно да бъде написано, още повече да доведе до такъв положителен читателски наплив. Присъединявам се към тях. Майсторство е да пренесеш тази цяла вселена от неизвестното, от фантазията и въображението на Бет към видимия свят.
Изразяване на надеждите, сбъдването на мечтите
В светът на Бет няма случайности. Всяко едно събитие има своето последователно и градиращо място в линията на сюжета. Персонажите са запомнящи, локациите са иконични, а всички подробности , свързани с нейния живот, са описани до най-малкия детайл (дори и бутилката “Гибсън”). Изключително много съм впечатлен от романа, той дава не само задълбочена перспектива в света на гениалния шахматист, но също и в съзнанието на гения. Бет наистина е невероятна, но никой не е перфектен. Нейните слабости са изтъкнати, но тя успява да попадне в една “дупка”, от която успява и все пак накрая да излезе.
Имам резерви към финала, бих казал, че е предвидим, но ми се искаше да разбера повече за Бет след края на голямото първенство. Със сигурност би било интересно да има продължение, но вероятно отворения край би се харесал на много хора. За мен е важно да разбера как тя би продължила своя живот след това, как ще израсте и в какви отношения ще се впусне. Но очевидно фокусът е нейното израстване. Историята е вдъхновяваща, тя е изключително интересна и е прекрасно да бъде прочетена. Силно препоръчвам за всеки — не е нужно да сте любител на шаха (както и аз), а просто да търсите невероятна книга.