Мартин Белтов

View this post on Instagram

A post shared by Ólafur Arnalds (@olafurarnalds)

За мен е истинска радост всеки път като слушам музиката на Ólafur Arnalds, може би един от най-добрите композитори на нашето време. Не всеки ден чуваме за толкова добър мулти-инструменталист, който може да пренесе всякакви жанрове през всякакви инструменти. Работата му със синтезаторите безспорно трудно може да се надмине. Причината ми да напиша тази кратка публикация е желанието ми да извлека част от мисловния ми поток, слушайки последния му албум. Но вместо традиционното ревю, по-скоро бих искал да оценя как музиката му въздейства върху мен. В тази връзка вероятно обхватът ще се удължи и около други негови произведения, както и неговата музикална селекция, която е част от Late Night Tales. 

Майсторство на изпълнението

Няма да правя интро на Арналдс, всичко е налично в Уикипедия и други източници. Спомняте ли си, че ви казах за синтеза на аналогово и дигитално звучене – имам предвид създаването на органична връзка между традиционните инструменти, миксирането на семпли, както и добавянето на необходимата атмосфера и дълбочина. Той използва много умело съвременните ефекти, усещам много добре контролирана реверберация, но също и много прецизен контрол над основните инструменти. Може би една от характерните черти в неговата музика е използването на пианото – то е много добре смесено по много елегантен начин със струнните инструменти. В един момент може да чуем отчетливия звук на удара на чукчетата в горните октави, а в ниските тона да преминава в пад. Преминаването между звуковите форми е изключително плавно. 

Атмосферата на привличане 

Фината употреба на реверберация е завладяваща! Рядко мога да назова музикант, който по такъв умел начин да е успял да бъде истински магьосник на този ефект. Но освен това за мен е важно това да не доминира в цялостния микс, за да може да се постигне някаква плътна цялост. Разбира се, това може да е търсен ефект в други жанрове, но не и в тази лирична музика. 

Композиторът е изкусен пианист и успява да задържи вниманието по такъв начин, че наистина да ни пренесе в едно друго състояние на ума – медитативно и успокояващо. Избягвайки от прекалените условности в музиката, Ólafur успява да постигне нещо много трудно – чрез използването само на единични писти от пиано и струнни инструменту, той успява да създаде цялостна атмосфера, която се подчинява едновременно на ембиънт и минимализма. 

Създаването на цялостни произведения и композиции, следвайки този модел, е не само предизвикателство, но също е и важна стъпка към обогатяването на музиката на световно ниво. За мен лично това е едно съкровище. 

Поучителна медитация 

Чувството да бъдеш част от аудиторията на Arnalds е не само привилегия, но и огромно удоволствие. Аз съм абсолютно убеден, че за всеки един човек е необходимо само няколко минути, за да се “потопят” в музикалното приключение, което е композирал той. Определям съвкупността от тези произведения като много поучителна медитация, съставяща няколко основни части:

• Въвличане – Създаването на атмосферата не е достатъчно. Единствено, когато се получи емоционална връзка между композицията и слушателя, тогава може да говорим за въвличане и “синхронизирането”, което води до онова състояние, което аз наричам “музикална медитация”. 
• Разрастване – Концепцията, която е вкоренена в конкретното музикално произведение, се разгръща постепенно. В случаят на Arnalds дори не е нужен текст или вокални изпълнения, музиката е достатъчно въвличаща, макар и често да се вписва в жанровата класификация на еклектичен минимализъм. 
• Удоволствие – Попадайки в такава сложна и приятна атмосфера несъмнено нашите усещания попадат в състояние на удоволствие. 

Прекрасно и неустоимо 

Със сигурност всеки един човек би се обогатил не само музикално, но и душевно въвличайки се в приключенията на неговите албуми. Те са не само едно пътуване, извън времето, но и начин да разберем един друг и непонятен свят, който ни отвежда отвъд реалността. 

Една от основните задачи на трансхуманистичната философия в практичен план е създаването на технологичните предпоставки за еволюирането и подобрението на човешкия вид от сегашния си статус на ограничено биологично съществуване. Според тази позиция е напълно необходимо и важно да използваме всякакви средства, за да подобрим не само нашите тела, но също и всички аспекти свързани с тях, включително когнитивни способности, възможности за усещания, както и теоретичното овладяване на допълнителни способности. 

В днешно време това не е нещо ново или авангардно, вече имаме изкуствени стави, дори и стави, а много други медицински уреди се разработват и имплантиран, за да подпомогнат човешкия живот, в следствие на някакво заболяване или травма. 

Целите

Една от добрите обосновки на целите идва от военните разработки, които са едни от водещите пионери в областта. Конкретните цели от една такава перспектива произлизат от Военното Министерство на Обединеното Кралство, които са подготвили специален документ, който цели да представи стратегическите последици – “Human Augmentation – The Dawn of a New Paradigm”. Той е свободно достъпен от този адрес. Разделен е на шест части, с две приложения, като в основната си част съдържа преглед на следните аспекти: 

1. Разбирането за човешкото подобрение – Дефинира термина и представя концептуален модел за неговото прилагане. 
2. Технология за човешкото подобрение – Дава преглед на наличните технологии, както и представя свързаните сфери, в които текат активни разработки. 
3. Етични съображения – Разглежда ключови етични предпоставки и възможни проблеми, свързани с човешкото подобрение.
4. Правни съображения – Разглежда ключови правни предпоставки и възможни проблеми, свързани с човешкото подобрение.
5. Последици за обществото – Разглежда последици за обществото, задавайки контекста и за последващите последици от Военното дело. 
6. Последици за Отбраната – Разглежда последиците от човешкото подобрение във връзка с актуалните рамки в системата на отбраната. 

Още във въведението се отбелязва, че възможността да се подобри физическите, психологическите и/или социалните възможности на индивид е било източник на власт и надмощие в историята на човечеството, като епитома на тази динамика е именно военните действия. Парадоксът на войната се крие в това, че хората не само са в центъра на тези явления, но също и най-слабата страна. 

Новите открития и напредък в сферата на биологическите науки (науките за живота) и свързаните технологии са довели до създаването на една нова интердисциплинарна сфера, позната която назоваваме с човешкото подобрение — със своите възможности за постигане на съществени въздействия върху абсолютно всеки аспект на човешкия живот. Разбира се, тези отправни точки произлизат от естеството на документа, но есенцията е ясна — всеки един напредък би променил начина на живот, такъв какъвто го познаваме. 

Важно е да се уточни, че няма единна дефиниция на понятието човешко подобрение. В тази връзка публикацията посочва и своето предложение за работно определение: “употребата на наука и технология временно или постоянно да подобрят човешките възможности”. 

Човекът като платформа

Подобрението на човешкото тяло ще има все по-голямо значение за общественото развитие, поради директните последствия върху възможностите на подобрените индивиди. Документът посочва, че това е и свързващия агент между хората и машините. Отбелязва се, че бъдещите (евентуални) войни ще бъдат спечелени не от онези, които имат най-напреднала технология, а тези, които най-добре могат да внедрят технологичните решения в хората. 

Фундамент към успешното прилагане на средства и технологии за подобрение на човешкото тяло е мисленето на човека като платформа. Концептуализацията би могла да бъде разгледана в три основни направления: 

1. Физически способности — Ключови компоненти, където може да има подобрения включват сила, скорост и сръчност.
2. Психологически способности — Включва мисленето, емоциите и мотивацията. В този аспект влизат способностите за придобиване на знание, разбиране, както и обработка на информация, опит и сетива. Включва се също подобрение на паметта, обосноване, решаване на проблеми и вземане на решения. 
3. Социални способности — Дефиницията определена този тип способности като възможността на един индивид да бъде част от група или общност, както и готовността да участва като част от тази група. 

Подобряването на човешкото тяло използва арсенала от научно-технически прогрес, като цялостното дефиниране на това поле няма унифицирана цел. Всяка организация или организационна единица, която се стреми към това, има свои собствени виждания по темата. Именно поради тази причина в този стратегически документ се препоръчва въвеждането и следването на човеко-центричен модел — използването на физически, психологически и социални аспекти, концентрирани в човека като платформа. 

И макар подобренията да бъдат на различни нива, разделени по условен принцип, се прокрадва и термина “оптимизация” на човешките възможности — при тях се наблюдава много по-ниска финансова инвестиция и риск за тялото на човека. Илюстративни примери за създаване на платформи за оптимизиране на личен спортен режим, сън, както и метаболизъм. Това може да бъде достигнато чрез носенето на мобилни устройства (ръкавици, очила, гривни и др.), които по някакъв начин да използват сензори и друг тип технологии, взаимодействащи си с човешкото тяло. По този начин индиректното им влияние спомага за принос към нашия живот, но без те да бъдат “интегрирани” директно в тялото. 

Някои от важни технологии, които могат да бъдат споменати включват разработки в следните направления: 

• Генетично инженерство — Обикновено говорим за промени при репродуктивните клетки или при клетките, свързани с растежа. Използването на такива технологии биха могли да доведат до добавяне на допълнителни сегменти в рамките на ДНК или премахване на определени отрязъци. Подобни промени се свързват с предотвратяването на нелечими болести или определени рискови фактори, които се свързват със състояния като рак и деменция. Генетичните промени са и първата стъпка към преодоляването на генерализираната медицина и създаване на персонализирани лекарствени агенти. И тук срещам мнението, че комбинацията между разработки на Изкуствен интелект и предложения за генетични промени могат радикално да променят медицината към едно много по-висше ниво. 
• Биоинформатика — Това е интердисциплинарна област, която използва изчислителни и аналитични инструменти, за да събере и интерпретира голямо количество от биологически данни. Свързана е с изучаването и разбирането на човешкото тяло, молекулярни взаимодействия и т.н. Това може да е ключово за “разгадаването” на причините защо някои фармако химически въздействия реагират различно при отделните индивиди.  
• Мозъчно-компютърен интерфейси — Това е една от любимите ми теми, използването на технологични средства за декодиране на сигналите от мозъка и тяхното транслиране в операции, реч и друг тип съдържание. Подобни устройства биха могли да дадат възможност за директна комуникация между човека и машината. Известен пример е кохлерания имплант, но разработките на бъдещето биха могли да предоставят възможност за трансфер на информация между човек и животно, например, или директна връзка мозък-мозък с други хора. Честа класификация на видовете са вътрешни и външни, като има постоянна разработка в тази сфера. Има огромни терапевтични възможности, които биха били безценни — лекуване на парализа, Алцхаймер, да не говорим за псхични смущения и т.н. 
• Фармацевтични продукти — Фармацевтичните продукти могат да променят начина на функциониране на човешкото тяло в различни аспекти: физически, когнитивно, емоционално, мотивационно и дори сетивно. Това е и едно от най-старите форми на човешко усъвършенстване. 

Какво следва? 

Разискваните дотук технологии и средства са само началото. На практика има неограничени идеи за тяхното оползотворяване, както и разработка. Голяма част от проектите са вече във фаза на създаване, така че се надявам скоро повечето идеи да бъдат осъществени. Цялата тази палитра от възможности би била особено полезна за развитието на човешкия вид и създава основата за нашата цялостна трансформация. 

От доста време следя изданията на “No Problema Tapes”, същевременно никога нямам достатъчно време, за да изслушам каталога им. Оказа се, че все пак успях да отделя време за точно това издание. Бях си го набелязал преди време и си купих копие. Още преди да започна да пиша подробно по темата, бих искал да ви кажа – заслужава си!

Прекрасна атмосфера

Особено много ценя доброто изграждане на атмосферата, като никога не съм харесвал прекалено ритмични секции ,а по-скоро съм се доверявал на композиторите да използват ръчно-изработени звуци, а не готови семпли. Със сигурност тук този подход е спазен, улавям много приятна работа с грануларен синтез, почти съм убеден, че долавям и много експертна обработка на крайния микс.

Това е особено видимо в началните изпълнения, забележете как сложността на всички слоеве е много добре „овладявана“. Искам да ви кажа, че за мен “Chamber Song” е едно от бижутата на албума. Страхотна композиция, която много бих искал да бъде прослушана от повече хора.

„Acid Leak” впечатлява със своите дълги и модулирани пасажи, изключителни детайлни в своето надграждане, както и с прекрасни хармоники. Би се вписало идеално в всеки един саундтрак, а като част от едно цяло, умело успява да бъде „мост“ между двете основни „арки“ в музикалния наратив.

Майсторство на изпълнението

Обръщам внимание и на факта, че всички партии в композициите са изпълнени брилянтно – може би не са въведени чрез тракер, защото си личи динамиката на истински музикант. Макар и повечето от началните изпълнения да са по-скоро разтеглени пасажи, отново тази разлика може да бъде доловена.

Ефектите и допълнителните семпли, които се използват за усилването на музикалната картина са особено добре вмъкнати. Особено добро впечатление ми направи „Floating Shrine”, там съчетанието на такова прекрасно многообразие от техники и слоеве, на практика, довежда слушателите до възможност да интерпретират повече от един наратив. Това е „история в историята“, която оживява под звуците на музиката. Едва ли би било лесно постижимо за всеки музикант. Истинска радост за ухото!

Наративи и музикални форми

Най-доброто нещо в тези жанрове е надграждането и създаването на комплексни и сложни наративи, използвайки неограниченото разнообразие от множество музикални форми. Мисля, че е постигнато с огромен финес. На практика всички възможни настроения са обхванати, като за всеки един момент са използвани характерни похвати, овладявани до майсторство.

Този албум е показателен пример за това как в една такава колекция могат да бъдат събрани сложни в музикално-композиционно отношение, богати в наративно и поднесени в една цялостна „опаковка“. Може би затова и слушането му поне 3-4 пъти е наложително – само по този начин ще можем да се насладим на сложните структури и ще имаме възможност да обърнем внимание на всяка една идея.

Наскоро получих уведомление в моята електронна поща за създаването на нова организация, в сферата на развиващите се технологии – Център за управление на изкуствения интелект (Centre for Governance of AI).

Мисията на този институт е да създаде глобална общност от експерти, които да помогнат на човечеството към преминаване към свят с развит изкуствен интелект. Разбира се, всичко това е съобразено с пространна програма, която е достъпна от уебсайта на организацията.

Преди всичко е важно да се уточнят още веднъж многото предимства от усвояването на една такава технология – ИИ може да има ключова роля в разрешаването на глобални човешки конфликти, включително военни и политически проблеми, климатични промени и др. На базата на това разбиране напреднал ИИ би могъл също така да подобрим драстично нашето здраве(опазване), щастие, богатство, наука, оцеляване, както и някои въпроси на човешкото себепознание.

Оценка на рисковете

Въпреки положителните идеали, организацията е съставена най-вече от мислещи хора, затова при всяка една оценка се прилагат и рисковете. В програмата на Центъра, те са заложени като катастрофални и произлизащи от евентуалната употреба на една такава технология (ако е уместно да наречем ИИ с този термин). Споменавам четири от най-често споменаваните проблемни области:

1. Тоталитаризъм –  Обществото би могло да използва възможните технологични придобивки, благодарение на Изкуствения интелект, с користна цел. Говорим за възможни отлични детектори на лъжата, всевъзможни сензори (извличащи и обработващи данни в реално време), социална манипулация, автономни оръжия, както и проследяването на популацията чрез различни методи. Ако всичко това се инкорпорира и е подвластно на определени групи от хора, владеещи и движещи този ИИ, това би довело до огромни неравенства, контрол, както и консолидация на власт, граничеща с тоталитаризъм.
2. Опустошителна ядрена война – Един от известните апокалиптични сценарии, които често се споменават, когато се говори за напреднал ИИ е широкомащабната и опустошителна ядрена война. Спекулира се, че това би било възможно, ако ИИ е овластен да направи собствена преценка против Велика сила, отсъждайки първи или ответен удар.
3. Несъответствие с човешките ценности – Такъв проблем би бил възможен, ако не се предвиди поведението и цялостното проектиране на Изкуствения интелект още от етапите на планиране. Проблемът не е за подценяване, защото може да доведе до унищожаването на човечеството като вид, ако имаме враждебен ИИ.
4. Ерозия на стойност – Систематичен риск на стойността на продукти, услуги и блага, би довел до премахването на „човешката“ конкуренция.

Трансформативната сила на ИИ

Когато говорим за радикални технологични решения е редно да дефинираме полето на изразяваната идея. В контекста на целите на Центъра, тяхната принципна позиция е, че трансформативната сила на напреднал Изкуствен интелект би следвало да бъде иновация, която да доведе до радикална промяна. 

Промяната на света под въздействието на овластен Изкуствен интелект би довела до цялостна промяна на Световния ред — промяната при властовите структури, създаването на “раса на ИИ”, както и всички следствия от това.

Центърът работи по специфичен план за управлениа на Изкуствения интелект и свързаните разработки. Тяхната теория за въздействие е обоснована върху два основни принципа — решенията по отношение на работата и разработката на такъв вид технологии, както и тяхното внедряване и използване от институции и организации.

Това е дълбоко разгледано в няколко перспективи:

1. Перспективата за Суперинтелект — Отнася се до презумпцията, че напреднал Изкуствен интелект би могъл да бъде действащ агент в свят, в който той би доминирал със своите интелектуални способности над хората.
2. Екология и Технология в общ план — Подобни агенти биха могли да решат трайни проблеми, които човечеството е неспособно да координира.
3. Управление на риска — Водещ проблем при проектирането и цялостното създаване на интелигентни агенти се свързва с проблема за неправилна употреба.

Приканвам да разгледате подробно документите и възможностите, които се разглеждат в сайта на Центъра.

Стареенето е биологически процес, който е основен фактор, регулиращ човешкия живот. Следователно подлежи и на промяна, може да мислим за него като за променлива, която  се регулира чрез технологични способи. Този въпрос се разглежда не само от медиците, но и от специалистите по Биоетика, както и от последователите на Трансхуманизма. Важно е да се запознаем с опорните точки на тази тема, защото тя тепърва ще се развива. 

Възможно е! 

Добър аргумент в полза на позицията, че стареенето е полезно да бъде предотвратено, се крие в статията на Ник Бостром, озаглавена “Случаят против Стареенето” (връзка). Още в уводните изречения се излага тезата, че стареенето е по своята същност биохимичен процес, който в един момент хората ще научат как да спрат, на теория това е възможно. Следователно остава неизвестното “Кога?”, а не “Защо?”. 

В исторически план продължителността на човешкия живот се показва с нарастването на качеството на живот. Възможно е да се приложат няколко различни методики, които да ни позволят да продължим своя живот, в определени случаи и възможности, това да бъде дори и без установен край (безсмъртие): 

• Стволови клетки — Човешките стволови клетки могат да се преобразуват в други видове клиенти, което води до същественото развитие на нов дял в науката, наречен регенеративна медицина. Такива терапии могат да бъдат използвани за лечението на тежки дегенеративни състояния като Паркинсон и Алцхаймер, деменция и други. При достатъчно добре развита технология бихме могли дори да “отгледаме” органи извън тялото, които после да бъдат имплантирани, замествайки вече отказващ или увреден орган. 
• Теломераза – Индивидуални клетки могат да бъдат направени “безсмъртни” чрез редактирането на техните теломери, които са крайните окончания на отделните хромозоми. Чрез това действие се премахва ограничението на делението на клетката. 
• Генна терапия — Телесната (соматична) генна терапия би могла да въведе “полезни” гени в клетките на възрастните, така че да премахне наследствени заболявания, както и да предотврати някои състояния. Някои изследователи правят и връзка с методите на евгениката, макар тя да не се споменав от трансхуманистите. 
• Наномедицина — Създаването на “молекулни машини”, които да бъдат въведени в човешкото тяло и лекуващи болни тъкани, клетки и структури, би могло да бъде трайно решение при някои заболявания. Това, на практика, би ни дало възможност да имаме контрол над биохимичните процеси в тялото. 

Един от основните гледни точки, изтъкнати от Бостром, по отношение на удължаването на човешкия живот, се свързва с това как този феномен би рефлектирало върху обществото. Според него отделните човешки същества биха могли да заменяттрадиционната линейна парадигма с циклична такава. Следователно, би било нормално 50-годишните да се завърнат в училище, а на 70  да се започне нова работа. Този нов “модел на живота” съществено би променил генерално навиците в обществото, но също и би допринесло с положителни черти — хората с дълготраен живот биха имали много по-голям опит и мъдрост и в контекста на това биха допринесли многократно за бъдещия напредък на обществото като цяло. 

Д-р Обри де Грей, един от героите на бъдещата революция

Обри де Грей е добре познат в световните и българските медии като един от най-изтъкнатите говорители на каузата за предотвратяването на стареенето. Той е съосновател на SENS, които си поставят за амбициозната цел да постигнат значителен принос в обособяването на регенеративната медицина. Тази фондация привлича талантливи учени, които споделят визията да работят в тази авангардна област. Според д-р де Грей щетите, нанесени върху отделните митохондрии, са причините за стареене. Неговото обяснение за всичко това е свързано с клетъчния метаболизъм — клетките с времето се увреждат, което води до патологични процеси и директно причинява стареене. Основното наблюдение на де Грей се крие в това, че сегашните начини за справяне с този процес не са достатъчно ефективни. 

Според него е нужно да се създаде инженерен подход, който да предотврати това “износване”. Той извежда седем причини за стареене, свързани с клетъчните повреди: 

1. Вътреклетъчни отпадъци
2. Междуклетъчни отпадъци
3. Ядрени мутации
4. Митохондриални мутации
5. Загуба на стволови клетки
6. Увеличаване на стареещите клетки
7. Увеличаване на междуклетъчните протеинови връзки

За всеки един тип проблем се предлага и конкретно решение, което е потенциално възможно да се постигне, ако разработката бъде възможна и доказана. 

Някои от тези подходи в момента се разработват активно и очакваме скоро да видим реални клинични изпитания, с надежда за успех. 

Етичният въпрос

Един от водещите трансхуманисти по темата Золтан Ищван в едно свое интервю изтъква позицията, че удължаването на човешкия живот не бива да се допуска да стане привилегия само за определени групи от хора (например, богатите). Обществото трябва да застане зад тази кауза, което би довело до обществена, културна, както и правителствена подкрепа. Това би извело подкрепящите отвъд тяхната затворена група и би направило тази възможност достъпна за (потенциално) всички. 

Едно от решенията, които се предлагат в тази посока, е свързано именно с разгласяването — чрез създаването и насърчаването на глобална награда за дълголетие. Смъртта и стареенето влияе на абсолютно всички хора — не само на богатите и образованите, но също и на бедните и онеправданите. Радикалното удължаване на живота би следвало да бъде също толкова всеобхватно, както и да бъде достъпно за всички. 

Систематизиран поглед върху Теорията на информацията

Теорията на информацията винаги е била задължително познание, което всеки един студент от социалните науки, е трябвало да овладее. Да си призная освен Шанън не съм особено запознат с останалите трудове по темата. Именно през тези зимни дни реших да се посветя малко на тази интересна част от науката. Затова и избрах именно това издание – то не само дава много голям поглед върху проблематиката на тематиката, но също и дава възможност да разбера по какъв начин информацията е основната единица не само в математически, но също и икономически и дори биологичен план.

Информацията като част от всеобща система на структурирани единици е важно да бъде разбрана правилна, както и разграничена от други понятия като познание и „know-how”.

Множество примери и обобщения по системи

Макар и първите глави да са обвързани предимно с класическото разбиране, породено от математическата част на Теорията, в следващите има добре разработени примери как информацията е единица и в други системи, както е икономиката (и особено макроикономиката). Макар и да съм наясно с логичните обяснения, те са много полезни за онези хора, които не са сблъсквали с такъв тип размишления. Но кое прави примерите ценни? Именно тяхната практична насоченост – чрез прости и ясни примери от реалния свят.

Добър пример в това отношение е и създаването на ясни представи за това как тази теория се интерпретира от икономисти, социолози и други свързани науки. Книгата има подчертана насоченост към директните ефекти от употребата на информацията като ресурс и благо върху икономическите системи.

Няма да се впускам в излишни подробности, за мен четенето си струва и със сигурност би било много полезно не само за тесни специалисти, но и за по-широка аудитория.

Желанието ми да продължа с темата за новите бизнес модели и променената медийна среда естествено продължава с един пример, който се дава вече хиляди пъти – дигиталната промяна при Netflix. Платформата е в основата на новата култура на преглед на поточно съдържание и за мен е много любопитно да се опитам да разгадая всяка една интересна подробност.

Уводът започва с факти и обстоятелства, които са ни добре известни, но за незапознатите това би било изключително интересно. За мен беше добре отбелязването за това в какви направления се концентрират изследователските опити, съотнесени в направления: алгоритмична култура, системата за автоматизирани предложения за нови заглавия, както и мястото на компанията в медийната индустрия. В тази връзка има и много силно влияние върху културата, икономиката и технологията.

Отбелязват се и подробния преглед върху съдържателните аспекти, които се асоциират с тази платформа: създаването на сериали и продукции, които могат да бъдат гледани в бърза последователност, което е обратно на традиционните начини за програмиране на съдържание. Оригиналните продукции също така предлагат теми, които не се засягат толкова често в масовите серии и филми.

Интересното е как също и се трансформират нагласите на зрителите – особено, когато това се комбинира с практиките на абонаментен достъп. Netflix като платформа се използва не само като основен източник на съдържание, но също и като допълнителен спомагателен източник на разнообразяване. Използването на данните за нагласите се използва не само за куриране на предлаганите заглавия, но също и като изследователски материал за бъдещо създаване и планиране на продукции.

Платформата

Хегемонията на услугата като платформа и доставчик на медийно съдържание се обуславя и поради факта, че в нея се акумулират заглавия от най-различни студия. Огромното разнообразие от възможности задържа потребителите, като допълнителен бонус за абонатите е постоянното допълване на списъка от възможности. Самата платформа стратегически акцентира върху задържането на вниманието и максимализиране на срока на абонамента. Това, естествено би довежда до многостранна конкуренция – едновременно със създателите, продуцентите, както и разпространителите на съдържание.

Отбелязва се обаче и факта, че все още някои класически разбирания за телевизия са все още налице – например при програмирането отново имаме работа по график, който наподобява предишните „поколения“ от похвати.

Индивидуалният профил на всеки един зрител се калкулира от сложен алгоритъм, който взима предвид множество фактори, включително какъв тип съдържание преглеждат, къде се задържа вниманието, както и профилиран на база на демографски показатели. Всичко това показва колко е важно да се създаде една адаптивна система, която постоянно да следи данните в реално време, създавайки възможност за постоянна оптимизация на предложенията.

Книгата разисква в големи подробности самия смисъл на гледането на съдържание наведнъж, консумирайки цялото съдържание в кратък период от време. Интересни са разсъжденията по тази тема, като те са подплатени и с конкретни примери. За мен беше важно и отбелязването, че самото отношение на платформата и дори самия замисъл на потребителския интерфейс (и като цяло изживяването) е специално разработено, за да може да задържи максимален брой зрители.

Чувството за контрол

Интересно е как с употребата на платформи като тази ние губим чувството на самоконтрол – системата автоматично „тегли“ данни за нашето ползване и ги използва за собствените си нужди. Проблематизирането на темата за контрола е важно, затова и тя заема обособено място в рамките на книгата.

Красноречив пример за желанието на платформата да държи „под контрол“ данните и достъпа е и нейната война с VPN услугите, които заобикалят географските ограничения, поставени от компанията.

Хипотезата за “мекото” овладяване на масите се придава и при Netflix — контролирането на общностите (или обществата) и тяхната необходимост от модулатори на поведението. Тези механизми лесно могат да бъдат създадени чрез ограничаването на някои свободи, както и на създаване на механизми за саморегулация, на базата на рецепция на такава необходимост.  Адаптирането към отделния абонат се случва чрез автоматичното предлагане на съдържание чрез функцията “Autoplay”, постоянно предлагаща съдържание. По подразбиране този механизъм ни приобщава към предварително зададени масиви от съдържание, според алгоритъма на услугата.

Изследователите посочват адаптирането на индивидуалния профил към колективните системни параметри – това създава изкуственото чувство за контрол в абонатите. Това служи и като средство за убеждаване на връзката (взаимоотношението) между потребителите и системата.

Алгоритъмът се превръща в силен агент не само за създаване на взаимовръзки между потребителските нужди и предлаганото съдържание, но също и за създаване на обособена културна общност. Интересно е също как комплексните алгоритми създават и индивидуални „типажи“ от потребители, създавайки необходимите описания и архетипни персонажи.

Трансформации

Интересно е подробното експозе за историята на кинематографската индустрия, това дава сведения за това как бизнеса се отнася към зрителите и по какъв начин големите студия функционират. Ключово е и отношението на този сектор към технологичните промени, създавайки определени принципни позиции.

Във връзка с представяне на конкурентно предимство Netflix създава огромно разнообразие от оригинални продукции, не само в тематично отношение, но също и като формат: серии, филми, адаптации и др. Ключово е и таргетирането на международната аудитория. Интересна е представата за създаването на специфични слоеве — виртуален такъв, който се използва за опосредстване на дигиталната информация от един източник към друг в рамките на една мрежа. Дигитализацията на съдържанието преминава през такъв тип качествени трансформации в цифровата икономика.

Създава се и чувство за “надмогване” на физическите връзки и необходимост от връзка с конкретен доставчик — услугата е дигитална и единственото, което е нужно е достъп до Световната мрежа.

Прозренията по отношение на пиратството, ремикс културата, както и създаването и за утвърждаването на онлайн общности е особено интересно. За разлика от другите книги, които наскоро представих, тук има и някои интересни забележки, които ми се струват много полезни.

Съдържанието

За мен лично прозренията по отношение на съдържанието са изключително интересни — особено за това какво се счита за успешна продукция. Важното е, че книгата в тази секция подчертава тези особености и специфични качества. Това, до голяма степен, е и причината да говорим за успешна платформа.

Филмът вече може да се опише като съдържание, подредено по линеен начин. Похватите, които се използват, за неговото “разбиране”, всъщност се дължат и на експериментирането с различни видове форми.

Благодарение на дигитализацията филмите вече са изгубили някои от своите “иконични” качества. Зрителите вече имат контрол над сюжета, имайки възможност свободно да контролират “линията на времето”, както и да гледат от различна перспектива. Това води до съвсем други усещания, както и свободата от погледа на режисьора, който предвижда начина на консумиране на съдържанието. Самите продукции вече създават по начин, който обединява телевизионния и филмовия език на кинематография и сюжет. Наративът е унифициран в една точна последователност, докато формата е сериализирана. Това създава един нов начин на изживяване и преживяване на сюжетните линии. Netflix поради тази своя специфика има възможност да експериментира с представянето на разказа, както и да създава собствени стилове на предаване на изживяването.

Собствените успехи

Подробен и интересен анализ на собствените продукции показва точно как платформата използва голямо разнообразие от нишови теми, за да повдигне интереса към тях. Това показва как компанията се цели във възможно най-разнообразна аудитория, като и се стреми свободно да разисква теми, извън широкомащабния „мейнстрийм“. Това не само е един смел ход, но и дава поле на реализирането на множество идеи и теми, които чакат да бъдат показани. Заслуженото внимание към тях е и стъпката към успеха. Пространните анализи за пост-феминизма и позиционирането на филмовите герои в една конкурентна среда на изобилие и тематични пространства са наистина ценни.

Медийната система

Харесва ми как се фокусира тезата за средата на медиите — разделението между “старите” масови медии, предназначени за пасивно употребяване и тяхната антитеза “новите” медии, които предоставят интерактивно съдържание. В днешно време парадигмата на медиите е изцяло променена: имаме новите преживявания и средствата на Web 2.0 , както и възможност за употреба на съдържание срещу абонамент, свободно манипулиране на линията на времето по време на гледане, както и възможност за комуникираме в реално време с активна аудитория.

В резултат на това класическите медийни модели са разбити — ролята на създатели и получатели на съобщението са почти на изчерпваме в техния изчистен вариант — в този смисъл има и премахване на индивидуалните форми на създатели и консуматори на съдържание.

Някои изследователи твърдят, че тази нова действителност налага създаването на нов вид медийна среда, която се изгражда от платформи и крайни устройства за преглед на съдържание, а не отделни единични създатели и техни преки консуматори. Когато става дума за телевизия гледането вече е много персонализиран акт и той вече не зависи от предварителното програмиране от страна на медията. В резултат на това зрителя (според мен) се овластява и може да предприема свои собствени решения по какъв начин и какви съобщения да възприема и получава на базата на собствените си индивидуални желания. Това е много по-добър начин за преодоляването на всякакви идеологически внушения, които някои видове продукции прилагат.

Друг голям плюс е преодоляването на националните и културни бариери, които съществуваха до този момент. Възможността за създаването на глобални общности от зрители дава възможност и за много по-голямо разнообразие от тенденции и комплексни наративи.

Преодоляването на културните бариери е много по-лесно, когато аудиторията е много добре запозната с представяните култури предварително. Именно благодарение на представеното съдържание този процес е много добре подкрепен.

В заключение

Книгата включва още множество интересни аспекти, но те биха направили тази публикация доста дълга, ако поместя всичко. Основните неща вече ги написах. Това е важно издание, което ще препрочитам още дълго време и вероятно с всеки един прочит някой определен аспект ще бъде прояснен допълнително. В книгата има редица любопитни примери и анализи върху съдържанието и програмирането, което е особено ценно за медийните изследователи.

Интересните четива продължават, любимите теми трябва да продължат да бъдат разглеждани, затова и книгата този път не е от голяма изненада. Хубавото е, че тя е съвсем „прясна“ (издадена е тази година) и има застъпен фокус върху популярната култура. Отраженията на културата на поточните медии са особено важни, именно поради факта, че те вече имат огромен дял от нашето внимание. Феномен в световен мащаб (по мое мнение) е „миграцията“ от програмно към поточно съдържание. Ползите за потребителите са многобройни.

За мен като читател е особено полезно да разбера двете основни парадигми, които са вплетени в „консумацията“ на медийно съдържание през този вид предаване – културата с която ние се идентифицирането, както и съответното символично значение, което ние придаваме и създаваме. Авторът задава посоката, че начина на консумиране на съдържание (независимо дали е видео, музика, видео игри или софтуер) има особена връзка със създаването на значение. Това и води до обособяването на специфична „поточна култура“.

Всяка глава на книгата се фокусира върху културните аспекти на специфичен вид медия. Не всичко започва и свършва с консумацията на съответната стока (или преживяване), то може свободно да бъде разпространявано и коментирано, благодарение на съвременните интернет технологии. Това задава допълнителни смислови пластове. Задават се комплексни взаимоотношения между културата и технологиите. Новите технологии се позиционират по творчески начини, които създават именно такова допълнително значение към културните носители и тяхното съдържание.

Поточна трансформация

От основно значение е промяната не само в технологичен, но и културен план. Довеждането на повсеместното поточно преживяване има своя ефект върху заобикалящия ни свят, също и върху устройствата и покупките, които правим. Хареса ми примера с твърдите дискове – много крайни потребители използват облачни библиотеки със съдържание вместо да складират своите файлове на локални носители.

На практика, достъпът ни до съдържание зависи до голяма степен от няколко основни фактора: абонамент към определен разпространител на съдържание, устройство за преглед и интернет достъп. Инфраструктурата вече е зависима от глобалната облачна мрежа, която преразпределя ресурсите и оптимизира изчислителната мощност, мрежовите заявки и другите фактори.

Потребителите като крайни клиенти на тези услуги, зависят от платформите, явяващи се като преносители на определени културни носители. Разбира се, платформите структурират и определят начина на консумация на културна продукция, но те също имат своите собствени социални, технологични, икономически и идеологически причини да съществуват по този начин. Определените модели на абонаментен принцип се променят с времето ,което и води до промяна на начина на приемане и консумиране на културно и медийно съдържание.

Културата на поточното употребяване е свързана с две основни тезиси, застъпени в книгата:

1.  С промяната към употребата на културно съдържание на абонаментен и поточен принцип, се изменя и нашето взаимодействие със съдържанието.
2. Промяната към поточно възпроизвеждане е действие на Капитализма – корпорациите се опитват да привлекат повече приходи от употребата на самите произведения.

Именно тези доводи показват, че този модел е особено полезен за големите корпорации, които създават такъв тип платформи. Това довежда до нов вид масова употреба, която повишава регулярните такси за достъп до съдържание.

 

Консуматорското поведение

Консумирането на културни произведения произлиза от консуматорската култура. Начинът на употреба на тези продукти в аналоговия свят не е по-добър или лош от този в „дигиталния“ сегашен период. Разбирането за това идва от превръщането на културни обекти в потребителски стоки (според мен дори бързооборотни). Твърдение в книгата е, че този нов употреба на култура, на практика, води до нови начини на взаимодействие със съдържанието – отвъд обичайните граници на потребителската стока.

Ясният пример е семейното гледане на телевизия, което вече е отживелица, всеки член на домакинството има свое устройство чрез което може да употребява индивидуално културен или медиен продукт. Самият акт на гледане е променен коренно. В ерата на социалните мрежи и груповото взаимодействие от самото преглеждане могат да се обособят общности от потребители.

В медийното поле се явява възможността на всеки един да конструира и да бъде част от определена общност, което е аргумент против мнението за нарастваща социална изолация – просто взаимоотношенията са строго опосредствани.

Разсъжденията по отношение на културната индустрия и капитализма са особено интересни. Съгласен съм с тезата за бързо растящия капитализъм – Интернет се е превърнал в огромен търговски център, в който постоянно се проявяват търговски съобщения и реклами, подбуждащи към покупка на растящ брой стоки. Колкото повече употребяваме стоки, толкова повече произвеждаме, съответно с ръста на консумация расте и този на производство. Дискутирането на комуникационен капитализъм показва, че медиите „завладяват“ своите потребители в огромни мрежи от удоволствие, производство на съдържание, но също и наблюдение. Следователно, нашето желание за консумиране на културни (медийно-опосредствани) произведения е свързано с нашето удоволствие от тяхната употреба. Това води до платформен капитализъм, който „задържа“ потребителите, давайки им възможност за бърз и непосредствен достъп до желани от тях продукти, но срещу необходимото заплащане.   

Авторът посочва своето становище, че е много трудно да се откаже някой и да излезе „изцяло“ от платформите. Компаниите собственици разчитат на абонаментите, които автоматично се подновяват на регулярни периоди, което допринася за техния плавен и предвидим (до голяма степен) растеж. Промените в остойностяването на продуктите също е налице – глобално компаниите правят културните продукти много по-достъпни чрез новите бизнес модели, така че да увеличат покупателната способност на възможно най-голям кръг от потенциални и настоящи клиенти.

Поточните решения за консумиране на съдържание дават данни в реално време, което дава огромни възможности на компаниите да представят максимално релевантно съдържание на своята аудитория. Смятам, че това е от особено значение – един културен продукт може да бъде „тестван“ в платформа за поточно потребление. На базата на неговия успех може да се заключи дали той може да бъде „пуснат“ в друг формат или на друг носител, което да доведе до оптимизация и контрол на приходните потоци. По този начин виждаме възможност на компаниите да имат директни взаимоотношения с тяхната аудитория, което е вече вид „разбиване“ на традиционните представи за търговия, търсене и предлагане.

Нови възможности на хоризонта

Днешната ера на свързаните технологии и взаимосвързаните платформи дават неповторими възможности за монетаризация и привличане на приходни потоци. Информацията и мета данните, които постоянно се събират, са ключови за успехите на компаниите.

Потребителите на различните платформи също така са част от „жизнения цикъл“. Добър пример е YouTube – разпространението на видео съдържание включва и задължителното поместване на различни видове данни, които съдържат подробна информация за потребителите. Те сами, според общите условия, дават възможност на платформата да използва тази информация, която от своя страна се предава на Google, които по-късно използват тези акумулирани „пакети“ за продажба на трети страни.

Изследване върху видовете споделяне на информация води до типологизирането на основни категории от данни, които най-често биват разпространявани в Интернет:

1. Достъп на някой към определено съдържание, което не е свързано с изпращащото лице. Най-често става дума за файлове с разнородно съдържание.
2. Разгласяване на информация, свързана със собствените преживявания и живот.
3. Продажба „на едро“ на бази от данни от информация между компании.

Огромен проблем в това поле е споделянето на информация в социалните мрежи. До голяма степен, и според мен, това се дължи на специфични психологически нужди на потребителите, които свободно могат да бъдат запълнени в такива виртуални общности. Ние, като потребители на такива платформи, доброволно споделяме и лична информация, която в друг случай, би била неприкосновена. Има редица „подтиквания“, които създават тази „култура на споделяне“ на профанна информация – Facebook ни дава възможност да споделяме какво мислим по определена тема (реакция), Instagram е място за споделяне на „истории“, а в Twitter публикуваме всякакви размишления в кратки форми.

Именно чрез употребата на такъв тип данни тези компании огромни приходи. Колкото повече споделяме информация, толкова повече тези данни биват въвеждани в бази от данни, които могат да бъдат изкупувани от „заинтересовани“ страни. Най-често това са маркетинг и рекламни агенции.

Нашите данни са техните ресурси. Съществуват и множество теории всъщност какъв е основния фокус:

1. Дали ние сме „разменната стока“ като потребители, регистрирани в платформите?
2. Дали данните, които създаваме, са основната стока?
3. Дали ние „работим“ за компаниите, създавайки релевантно съдържание за тяхно ползване?
4. Дали срещу размяна на информация ние биваме „компенсирани“ с определени преживявания?

Във всички случаи ние се съгласяваме нашите данни да бъдат ползвани, продавани или заменяни с трети лица според общите условия на платформите. Допълнително, с развитието на технологиите, ние предаваме и разнороден тип данни – услугите могат да съберат най-различни мета данни като специфични демографски качества, отделено време за консумиране и т.н.

Технологичната промяна

Съгласен съм с твърдението, че още от ранните времена на Интернет, предприемачите са обещавали огромна промяна на обществено и социално ниво от трансформацията на електронните услуги. Разбира се, някои са се случили, а други в доста по-малък мащаб. По отношение на цялостни (според мен) културни изживявания би било много трудно да искаме Интернет да замени изцяло някакъв вид уговорено пространство, което се обитава от нашите духовни пориви. Типичен пример е обещаното „отпадане“ на грамофонната плоча срещу съвременните поточни платформи. Това със сигурност не се е случило, защото продажбите на плочи отбелязват рекорди от десетилетия през последните години.

Изглежда, че трансформационната сила на новите услуги не са съвсем угодни за цялото общество, може би само за част от него. Винаги начинът на възприемане на някаква култура има особено значение, защото то носи някакъв вид специфично удовлетворение и отговаря на специфични нужди. Това е и причината много хора да не могат да четат електронни книги по същия начин като хартиените.

Разбира се, като сложим тези изживявания настрана, има доста успешни практики, които имат своето място в света. Не отричам нововъведенията и добрите практики, които през годините се наложиха като правила на пазара. От особено значение е даването на възможност на авторите да могат да се самоиздават през новите платформи, което дава едно добро разнообразие в полето на всички жанрове.

Основен проблем в социалните мрежи, от друга страна, е нарастващите и противопоставящи се сили на свободата и цензурата. В един момент тези общности могат да сплотят хората, а в друг буквално да ги блокират тяхната свобода на изразяване.

Този израз на „овластяване“ е най-голямата заплаха на „традиционния“ (аналогов) пазар и обмен на стоки и услуги, защото по един наистина съвършено различен начин, платформи като YouTube преобръщат бизнес модела и определят нови правила на йерархична структура и управление. И макар тази платформа да дава свобода на своите потребители да споделят своето съдържание, в крайна сметка това дава повече контрол на корпорациите да управляват глобалните медийни системи.

Тези платформи събират данни за своите потребители, които се използват като средство за печалба. Разбира се, Google, не се интересува пряко от каченото съдържание, стига то да е съгласно политиките и общите условия за публикуване. Всичко това става един огромен ресурс, който се разгръща повече и повече. Дигиталните медии са подчертано средство за печалба, докато идеята за Интернет утопията през 90-те години на миналия век е било това да е платформа, където „информацията да е свобода“.

 

Промени в съзнанието

Особено ценно е, че тази книга дава фокус върху аспектите на промяна на навиците в потребителите, когато се касае за музикалните албуми. Очевидно е, че вече хората не купуват и колекционират музика на своите любими групи по предишния начин, това остана в сферата на колекционерите. Много по-лесно е да отидем в някоя музикална платформа и да изберем няколко песни от любимите албуми. Компаниите знаят това и продължават да работят в тази насока.

Тук идва и дебатът и разделението между собственост и употреба – купувайки музика на физически носител, тя може да бъде преслушвана безброй пъти (стига носителя да е здрав), докато при платформите това не е така. Музиката се достъпва, докато потребителя има достъп до съответния план.

Описаният цикъл на замяна на носителите има четири основни фактора: капацитет, качество, преносимост и удобство. Размишленията в тази насока са много логични и отговарят на множество въпроси, когато се анализира музикалната индустрия.

Краят на “download ерата“ започна с масовото „мигриране“ към слушането на музика в платформи като Spotify и Tidal. Техните бизнес модели привличат своите клиенти чрез множество услуги с добавена стойност – създаването на специфични плейлисти от подбрани произведения, подкасти, високо качество на съдържанието и др.

Книгата посочва интересни наблюдения върху по-младото поколение – понеже те не са изпитали „времето“ на пазаруването на музикални албуми, за тях е напълно естествено да употребяват музикално съдържание на абонаментен принцип. Проучванията показват, че за тях дори би било неестествено да се колекционират албуми по „класическия“ начин.

От особено значение е отразяването на специфичната култура на физическия носител. Музикалните магазини са като общности, където в определена социална среда, клиент може да обогати своя вкус, да участва в разговори, както и да преживява съдържанието чрез концерти и събирания. Той е изложен на мини общност, която не само го обогатява, но и придава допълнителна стойност към продаваните продукти.

Алгоритмите и приготвените плейлисти от новите платформи, макар и да се опитват, не могат да придадат същата емоционална стойност на това преживяване, поне според мен.

Потребителско-създадено съдържание

Любимата ми тема е засегната и тук – специално внимание е насочено върху проекти като Soundcloud и Bandcamp, където най-често независими творци ползват, за да публикуват своите творения. До голяма степен успешните примери за популярни лица, започнали от тях, се използват като добър пример за разбиването на обичайния гейткийпър – големите издателски компании. Разбиването на този монопол коренно промяна  музикалната индустрия, доказвайки, че човек може да спечели многомилионна аудитория и без финансовите инжекции на инвеститори и големи компании.

Обърнато е внимание и на модела за покупка на музика при Bandcamp, който множество пъти се използва като основен мотиватор за привличане на почитатели.

Поточно видео съдържание: похватите за мултиплатформено издаване, „инди“ филми и преодоляването на цензурата

Любим пример за много изследователи е платформата на Netflix, която (правилно) е отбелязана като революционна първо чрез своята система за разпространение на филми (медийно съдържание) чрез физически носители и сложна логистична система. Благодарение на промените в потребителските нагласи, както и използването на новите бизнес модели (за което вече съм писал), те вече са се трансформирали в компания за предоставяне на съдържание според личните вкусове и предпочитания. Добре са документирани сложните процеси, които се използват от платформата, за да дадат тази възможност на своите клиенти.

Безкрайната консумация, дадена от полето на (привидно) неограничените възможности се използва от компаниите, за да се поощри продължаващата употреба на видео съдържание. И понеже тези компании контролират достъпа, техните клиенти се прихващат „в капана“. Използва се също и носталгията като комплексна емоционална система.

Особено полезно за мен беше представата за „блокбъстъра“ – как един хитов филм въздейства върху клиентелата, важното в случая е създаването на връзката между конкретно заглавие и „бранд“, което поддържа огромни линии от „мърч“, давайки възможност за допълнителни доходи от „фендом“ аудиторията.

Всички тези неща са обект на проучване и внимателно планиране от страна на издателите и разпространителите, с цел да се обособят още повече печалби. От нашите лекции в университетите ние знаем точно как да предложим добре печеливша формула на трансмедийни продукти, поредици, серии и др. Като че ли като „обикновени“ консуматори, признавам си, понякога дори не подозираме как сами попадаме в такъв тип план.

Културните промени, обаче, са налице – промяната на физическото пространство, ликвидирането на необходимостта от посещение на кино салони е свързана и с преживяването. Новите дигитални платформи премахват и рекламното съдържание, давайки възможност да се фокусираме пряко върху продукцията.

Гледането на стрийминг програми дава възможност и за разпространението на независимото кино, благодарение на богатите библиотеки от съдържание. Това е един плюс, който не е за пренебрегване.

В медийният свят съществува и редица дискриминационни и цензурни политики, които са заложени от професионалния бранш. Радвам се ,че книгата споделя и подробна информация за това. Работата на тези механизми би следвало да бъде разгледана и дори в още по-разгърнат план.

Разгърнати възможности

За мен беше много полезно да разбера по-подробна информация и за „войните“ между различните доставчици на медийно съдържание. Очевидно е, че от наблюденията става ясно, че големите играчи виждат много по-голям потенциал от новите платформи, отколкото от традиционното наземно разпространение. Този факт, на практика, създава изцяло нови модели на изместване и позициониране.

Поточното гледане на съдържание в културните направления премахва гледане на програми по график, насърчава целокупното гледане на определени серии, както и създаването на динамичен начин на гледане, съобразен с текущите желания и нужди на консуматорите.

Интересни са и наблюденията по отношение на задържането на аудиторията – промененото поведение на аудиторията изисква корекции в това отношение.

Различните аудитории имат различни интереси и покупателна способност, следователно „мрежите“ трябва да направят максималното, за да ги задържат. Продуктово позициониране, персонализирано съдържание и други техники активно се използват за такива цели.

Няма да се спирам подробно на самите техники за привличане и задържане чрез абонаменти, това вече беше подробно обяснено в предишни книги, които споменах в този блог. Полезното е, че отново ни се напомня за богатството от разнообразни данни, които се записват и обработват по отношение на достъпа на съдържание.

Практиката и при видео игрите

Драматичните промени при покупката и използването на видео игри чрез подобни практики са особено интересни за изследователите. Някои от интересните феномени в тази връзка са платформите за абонамент на игри, както и културата около видео конзолите. Особено интересни са игрите, които включват платено съдържание като добавка, рекламирането в тях, както и създаването на отделна култура на електронните спортове, „дигиталното“ приятелство и др.

Резонна е причината за създаването на конзолите и игровите системи в началото – по подобие на принципа на грамофона, системата (или конзолата) е служила като притегателно средство за консумация на отделните игри. В днешно време развитието на една игра е разширено до създаването на множество възможности за създаване на множество канали на потенциална доходност.

Интересно е как създателите на конзоли и съдържание планират своите продукти имайки предвид въображаем модел на потенциалния потребител. Съществуват и два подхода по отношение на създаването на обновления към игрите – безплатни такива, които подобряват функционалността и оправят проблеми. Другата стратегия е да се обособят „допълнения“ срещу заплащане, които принуждават играчите да продължават да купуват добавки.

Създателите на видео игри създават всевъзможни начини за създаване на допълнителни потоци за печалба: абонамент, покупки в самата игра, както и преглеждането на специфично съдържание. Покупката на абонамент до бази от данни от игри също е популярен феномен, който е адекватно разгледан. Много подробно са разгледани стратегиите при MMORPG игрите, където всички тези модели се използват по един или друг начин.

Културата на видео игрите изглежда се развива в две основни направления, подвластни на интегрирането на поточните технологии:

• Ежедневни игри – По своят характер те не са сложни, не изискват дълга инвестиция време и могат да бъдат играни в различни ситуации.
• MMORPG игри – Този тип игри се обособяват в своя собствена категория, включвайки съвсем различна стратегия.

Логични са и изводите за обособяването на платформите като потребителски общности, които имат своя собствена идентичност. Смятам, че тази тема може да бъде и още повече задълбочена.

Новите културни форми

Последната глава дава възможност да разгледаме новите културни парадигми, произлизащи от новата парадигма. Използването на теорията на Реймънд Уилямс за трите вида култури е добър способ. Хубаво е да ни се припомни правилото, че в обществото цари мнението, че доминантната култура е равносилна на обичайната. Анализът в тази насока е особено ценен.

Смятам ,че последната глава, както и заключението могат да бъдат много ценни и разчупени през личните преживявания на всеки един читател. Именно поради тази причина ще пропусна да ги коментирам. Умишлено.

Прочетете тази книга, може би тя е една от най-цените заглавия, които съм чел през последно време. Благодарен съм за това преживяване!

“Трансхуманизмът е философията на бъдещето”, по този начин обичам да обяснявам на мои познати с няколко простички думи основните ключови понятия. На първо място, това е съвременно философско движение, което е изключително популярно сред множество от най-големите академици, изобретатели и предприемачи. На второ място, това е може би най-сигурния път към нашето подобрено бъдещо развитие. Заинтригувах ли ви? Нека започнем отначало и по-подробно.

Исторически предпоставки: Стремежът ни към бъдещето винаги е бил част от човешката цивилизация

Едно от може би най-популярните определения за Трансхуманизъм се дава от Ник Бостром (един от водещите учени в това направление), който пише през 2005 г. една студия по темата, носеща името „A History of Transhumanist Thought“. В нея той започва с изначалното човешко желание за подобрението на уменията и възможностите на човека. В исторически план хората винаги са търсили нещо повече за себе си – дали това ще е завземането на нова територия от някаква племенна група, подобрени социални контакти, или дори ментални качества. В развитието на човешките цивилизации винаги е имало заложби за търсенето и преодоляването на препятствията във всички сфери на обществения живот. Оказва се, че има редица примери в историята, които изразяват стремежите и надеждите на хората да надмогват себе си под различна форма: 

• Алхимиците търсят Еликсир на живота, някои го наричат “Философския камък”.
• Източните култури създават сложни системи, които да ни донесат вечен (дори безсмъртен живот) чрез баланс на енергията и хармонията между тялото и душата.
• Митът за Прометей всъщност е ясен признак за желанието на хората радикално да изменят себе си – Той открадва огъня от Боговете, за да може човешкото общество трайно и завинаги да бъде технологично по-развито. 
• При Дедал изобретява способи, които да надмогнат човешките възможности. Реално, той има за цел да създаде своебразен вид екстензия на човешкото тяло – именно тя дава новите „суперсили“ на Икар. Въпреки, че много хора смятат този мит за първообраз на комиксите за X-Men, тук идеята е наистина изчистена и ясна за всички – търси се технологическо средство, което трайно да се интегрира в нашето тяло, давайки ни подобрена функционалност. 

Всъщност, по-късно по време на Просвещението една от най-важните характеристики на възникването на новия вид философия за света е изграждането на образа на Ренесансовия човек – този, който може да разчита на своите собствени наблюдения за света. Именно чрез тях развитието на човека може да бъде всестранно – колосите на тази епоха се развиват във всички възможни направления, за да дадат знак за своето надграждане над предишния модел на мислене. Това се случва в рамките на научни открития, морал, култура, и дори духовност. Изграждането на движението за рационален хуманизъм дава възможност за фокусирането на мисълта към емпиричната наука и критичния разум за изгражданео на света. 

Първите конкретни първообрази на трансхуманистичните идеи всъщност се зараждат през 18-ти и 19-ти век. Кондорсе, например, размишлява върху удължаването на човешкия живот чрез използването на медицината, а Бенджамин Франклин разказва за идеята Анабиоза (обратимото прекратяване на човешки живот), която по-късно прераства в движението за Крионика. С издаването и разпространението на идеята на „Произход на видовете“ се заражда и хипотезата, че Човечеството като вид не е крайната точка на развитието – това е само една фаза, която напълно естествено може да бъде подобрена. 

Френският философ Ламетри дава една доста любопитна концепция за Човека, излагайки аргументите, че той е като множество от части като зъбни колела, които взаимно се навиват. Ако се приложи тази концепция като модел на работата на този организъм, той би следвало да се подчинява на същите физични закони като всеки един обект. Това води до принципната позиция, че е възможно да се научим как да манипулираме човешката природа по същия начин, по който ремонтираме часовници. 

Джон Холдейн публикува през 1923 г. свое есе озаглавено „Дедал или Науката и Бъдещето“ (Daedalus; or, Science and the Future), в което той излага огромните ползи от възможността да контролираме своята собствена генетика, както и от употребата на наука в полза на човечеството. Той предрича едно бъдещето по-богато общество, в което има чиста енергия и науката дава възможност за генетичното подобрение на човешката раса, за да могат хората да бъдат по-високи, здрави и умни. Той дори предполага, че в бъдеще време е възможно хората да усвоят и внедрят идеята за ектогенетика: това е полагането на фетуси в изкуствени утроби, за едно по-безопасно износване на плода. 

Всъщност, спекулациите и идеите за надмогването на човека отвъд неговите биологични граници, до голяма степен, се свързва и с много други сфери от научната прогностика – колонизирането на Космоса, разнородни по вид устройства за развитие на човешката дейност, както и по-късното развитие на цели научни области. Забележете, че тук говорим не за негативните представи, които често се явяват като критика на движението, но положителната промяна, целяща се в преобразяването на Човека и достигането на Постчовека. 

Една от най-ярките контрасти на някои от идеи на философското движение се дават в класическата дистопия „Прекрасният нов свят“: биотехнологии и опиата „сома“ се използват за контролиране на човешката популация в един глобален конформизъм, който се контролира от световно управление. Децата се „произвеждат“ във фертилни клиники (подобно на фабрики) и тяхното развитие се определя по изкуствен път. Това, на практика, описва как една добра идея може да бъде дори и пагубна за човечеството, ако се приложи по неподходящ начин. До голяма степен научната фантастика изобилства от критики на Трансхуманизма и едни от най-големите шедьоври на филмовото и литературно изкуство са крайната форма на негативното представяне. 

Класиците, разбира се, се докосват до големия спектрум от идеи и създават свои собствени разбирания за един свят, преобразен от надмогнатия човек. За първи път и самата дума „трансхуманизъм“ се използва именно от брата на Олдъс Хъксли, който пише: „Човешкият вид може, ако пожелае, да надмине себе си – не само спорадично като един човек по един начин, друг по друг, а в цялостност като човечество. Имаме нужда от име за това ново убеждение. Може би трансхуманизъм е подходящо – човек остава човек, но надминал себе си, реализирайки нови възможности от и за своята човешка природа“. 

До този момент работната хипотеза и модел за философското движение Трансхуманизъм представлява именно това: Волевото развитие на човека отвъд неговите познати биологични и умствени предели. 

Напред към бъдещето

Ник Бостром ни напомня също, че човекоподобните автоматони винаги са удивлявали хората. Още от древни времена редица изобретатели са създавали самодвижещи се устройства, които да подпомагат човешките дейности. Идеята за големите и роботите като една по-зряла форма на простите устройства продължава и по-късно в развитието на концепцията за Изкуствен интелект. Възможността на машините да имат разум, подобен (или дори по-развит) от този на човека се превръща в една от най-спорните теми за дебати. Известният Тест на Тюринг е едно от най-познатите предизвикателства към машините. Той представлява следното: На човек се предоставя компютър и клавиатура като средство за комуникация с друг. Чрез писане на текстови съобщения и разговор той трябва да определи дали говори с човек или машина. Ако, в крайна сметка, той не може да каже дали разговаря с друг човек или машина, тогава машината е преминала теста. По този начин се доказва, че машината реално е успяла да размишлява, говори, и да аргументира своите отговори. Разбира се, това не изчерпва напълно и не е достатъчно, за да отсъдим, че машината има разум, който да е равностоен на човешкия, но дава една много сериозна заявка за самостоятелност и дори придаване на някакъв вид идентичност. 

Бързият темп на технологично развитие е експоненциално

Бързината на технологичното развитие и растеж на информационните технологии има огромен ефект върху човешкото общество. Именно този фактор е един от променливите, които съпътстват развитието на глобалното човечество. Гордън Мур, съосновател на Intel, през 1965 г. забелязва, че броя на транзистори на конкретен чип бързо се умножават с времето. Това и води до формулирането на т.нар. “Закон на Мур”, който гласи, че изчислителната мощност на компютрите (ориентировъчно) се удвоява през всеки 18 месеца до 2 години. В своята великолепна книга (“Сингулярността е близо”) Рей Курцвайл документира и доказва подобен растеж в голям брой други технологии. В измерими рамки се наблюдава експоненциален растеж и на глобалната възможност за производство на блага, което е движещата сила на икономиката, съответно и на възможностите, които нашата раса има. 

Разбира се, това се свързва и с друга важна тема на трансхуманистичната мисъл, която е все по-релевантна в днешни дни: Изкуствения интелект. Ако създаването на само подобряващ се изкуствен интелект е подвластен на Закона на Мур, тогава в определен момент, ще настъпи момент, когато ще се достигне точката на радикалната промяна. Достигането на ултраинтелигентни машини — всеобщото прието обяснение за това е машина, която може превъзхожда интелектуалните възможности на който и да е човек. 

Тъй като самият дизайн и създаване на машина е един вид интелектуална дейност, тогава тези ултра интелигентни машини ще могат да създадат свои собствени машини, което би довело до верижна реакция на изкуствена (небиологична) форма на интелигентност, която превъзхожда човешката раса. Тази точка на Сингулярност е огромен проблем, който има редица технологични и етични конфликти, за които няма единно разбирателство. Съществуват множество гледни точки — от вярването за това, че това е възможен сценарий, както и пълното отричане на тази хипотеза. 

Да имаме пълен контрол 

Волевото подобряване на човешкото съществуване е, на практика, главна цел на движението. Практичен начин това да се случи е да се използват налични технологични способи, както и проактивно да се търсят нови разработки.  Две от (в момента невъзможни) предложенията са предмет на научната фантастика, но и от възможната бъдеща реалност: 

• Производство на наноботи — Създаването на биотехнологични единици, които да имат възможност да репликират или създават нови машини, даващи възможност за “поправка” на човешкото тяло. Използването на такива технологии би дало възможност за преборване с редица заболявания, както и контрола на организма. Разбира се, извън медицинските цели, тази технология би могла да има и безброй други последствия. По своята същност това е реаранжирането на атомната структура на съединенията, което би могло да доведе до трансформация на субстанции и елементи. Само някои от възможните са премахването на стареенето, “съживяването” на пациенти в крионично състояние, както и нов виж оръжия. 
• Пренос на Съзнание — Почти утопичното и напълно хипотетично представяне на тази идея е трансфера (преноса) на Съзнанието от човешкото тяло към друг медиум (преносител), най-често небиологична информационна мрежа. Това е сложен философски и етичен въпрос, който е редно да бъде разгледан в отделна тема. Но постигането на тази цел е теоретично възможно.

Именно чрез такъв тип технологии може да се получи радикалната трансформация на човека към Постчовек, защото по революционен начин ще бъде променен начина на съществуване. Преходни технологии и социален прогрес също допринасят за постепенното изменение на  човека. Технологиите и предпоставките за взимането на контрол включват също: виртуална реалност, генетични тестове, специфични таргетни терапии, козметични операции, операции по промяна на пола, био интерфейси за връзка с машини, протези, медицински устройства и т.н.

 

Да мислим като трансхуманисти – поле от идеи и философски търсения 

Движението има редица последователи, както и свои обособени области, в които всеки отделни организации и личности намират своите собствени приоритети. Трансхуманистичната философия е тази на плурализма и на своето собствено търсене на решение — за изход от проблемите, които произлизат от сегашното състояние на човешката природа. 

От чисто морален и онтологичен аспект, това се превърна в глобална революция на мисленето, привличайки големи имена в своите търсения. В днешно време дефинирането включва множество сфери и се описва не само като философия, но и като социално и философско движение. Прилагам превод на определението, дадено от Енциклопедия Британика: 

Трансхуманизъм е социално и философско движение, посветено на насърчаването на изследванията и разработването на мощни технологии за подобряване на човека. Тези технологии биха променили подобрили или увеличили сензорните способности на човека, неговите емоционални възможности, познавателния капацитет, както и биха подобрили радикално неговото здраве, включително удължаването на неговия живот. Такива промени, в резултат на добавянето на биологични или изкуствени технологии, биха били повече или по-малко постоянни и интегрирани в човешкото тяло. 

Енциклопедия Британика

Радикалната ни трансформация, разбира се, би следвало да бъде и последвана от развитие и на изграждащия се свят. Затова и много трансхуманисти са привлечени от идеята за достигането на машинната Сингулярност — Създаването на свръхинтелигентен Изкуствен интелект, който да бъде част от нашия свят. А защо не и част от нас самите? 

Това би дало възможност за конвергенция на Човешкото съзнание и това на този ИИ, което би довело до невероятен ръст на нашите възможности. 

Има множество аспекти, гледни точки и дори отделни направления в цялостното движение, но тези редове дават общата представа. 

Като активен пропонент на тези мисли, имам за цел да представя тези идеи на по-широката общественост.