Често се въздържам от това да коментирам политически философии, защото смятам, че това е тема, която се възприема твърде лично от всеки един човек. Но все пак като гражданин с позиция за мен е важно да обърна внимание на идеите, които предизвикват едновременно влечение, а също и страх, до голяма степен го определям като страх от непознатото.
Анархизмът, по-скоро анархо-комунизма като идейна платформа ми се струва като философия, която съчетава в себе си стремежа за свобода и практически възможна форма за постигане на равенство и свобода. В разработката на Кропоткин, който е един безкрайно интелигентен човек, който има ясна и осъзната критическа позиция към идеологията, която той определя като авторитарен термин. И макар книгата да не е съвсем съвременна, засегнатите теми са безкрайно актуални и до днес.
Ценна книга, която осветява мрака
Това, което е ценно за мен като читател, е откриването на доказателства, че политически обществото не е достигнало до някаква еволюирана форма на своето развитие. До голяма степен проблемите се задълбочават, а това води и до голямо напрежение. Според мен в опит да се запази статуквото се правят жертви с огромни последици, а разделянето на света на полюси, създаването на мощни съюзи, които са водени от алчност и воля за власт, води до гибел.
И макар крайното ляво наистина да представя възможните решения като вид утопия, вярвам, че всъщност една от главните причини да не сме успели в прогреса ни към по-развито общество се корени в липсата ни на информираност и посока. Дотолкова сме водени от доктрината на Капитализма и личния егоизъм, че не сме в състояние да погледнем настрани. А „Хляб и свобода“ е един чудесен начин да се отърсим от фиксацията на парите като властови елемент.
Вдъхновение за действие
Такъв тип книги насърчават не само мисленето в посока на свободата, но също и в практически действия по отношение на нейното постигане. Кропоткин в “Хляб и свобода” често говори за безсмислието от насилствена промяна, акцентира се върху осъзнаването на проблема и масовото обществено недоволство, което постепенно да трансформира глобалната структура и йерархия. Съгласен съм със становището, че интелектуалната промяна е много важна — ако хората припознаят нуждата от това да бъдат свободни и това стане масово явление, тогава силата няма да е движещата сила.
Истината е, че всеки един човек би се засегнал от тематиката. Независимо дали изповядва лява или дясна философия, защото проблемите нямат политически пристрастия. Книгата е ценна за всеки, дори и да смята този тип идеи за утопични и немислими. Дълбоко съм убеден, че свободата и равноправието могат да бъдат достигнати чрез невоенни действия. Може би наистина интелектуална революция, промяна в масовите възприятия и обществения натиск биха могли да бъдат едно от решенията. Но за да бъдат достигнати те са нужни такъв тип книги — трудове, които да отворят очите и сърцата на масите. Може би не е твърде късно.
Всеки има своя прочит върху нещата, които не може да си обясним с прости думи. Но има хора, които се опитват да си отговорят на тези въпроси и чрез мислене отвъд границите на онова, което смятаме за „редно“. Макар и често да си мислим за такива хора като някакви по-особени смятам, че мнозинството автоматично отрича тяхната гледна точка без да се замисли. Да, не за всяка т.нар. „конспиративна теория“ може да сложим на масата масив от тежки документи и доказателства, но това не означава, че не е възможно. А напротив, някои от тези свидетелства са, на практика, неоспорими. Явно има причина и те да бъдат прикривани под една или друга форма.
Майсторство на изложението
Самата книга представя някои от най-известните хипотези и теории, които не са общоприети, но все пак предизвикват любопитството на мнозина от нас. Особено впечатление прави задълбочения поглед, илюстративните елементи, както и създадените причинно-следствени връзки, които логично се наслагват една върху друга. Да, книгата може да се чете и „на глави“, а не като целокупно произведение, но тогава се губи цялостната „картина“. Затова и препоръчвам един дълбок прочит, от начало до край, така че да можете да усетите авторовата перспектива.
А не сте и задължени да приемате всички гледни точки. Те са подробно изложени, но всеки решава за себе си. Аз за себе си съм възприел някои от тях за наистина правдоподобни, докато за други си оставам все така скептичен. Стойчо Керев е направил някои от тези неудобни и комплексни теми изключително достъпни, за което трябва да му свидетелстваме уважение към труда.
Алтернатива или реалност?
Смятам, че най-ценното в тази книга е предизвикателството към статуквото. Особено приятно е да се види как може да се мисли “извън матрицата”, по какъв начин установените норми могат да бъдат надвити и по какъв начин те моделират нашия начин на мислене. Ангажирането ни като читатели е не само да възприемем гледната точка, както и да разширим нашите познания в области, които не са популярни. Много съм доволен от това, че се споменават някои мои любими теми като Агарта, например.
“Измамна реалност” е отворен прозорец и врата към свят, който може би е много по-реален от онова, което ние смятаме за реалност. Може би наистина моделираната реалност, която приемаме за реалност всъщност наистина е илюзорна. А ако наистина допуснем някои от твърденията, тогава ще се окаже, че книга е много повече от едно добро разследване или по-скоро изследване. Смятам, че едно последващо и допълнено издание би било още по-ценно.
Изключително съм благодарен, че открих една наистина интересна книга, която да разказва за феномена „Слендърман“ на български език. Знам, че по-голямата част от нещата са разказани през видеа на влогъри и разкази в интернет форуми, затова и имаше нужда от някой, който да напише обзорен материал по темата, още повече и проследявайки реалните криминални случаи. Това е дебютната книга на Любомир Евтимов, но тя е смела и написана изключително увлекателно. Радвам се, че тя има подчертан поглед от страната на социалните науки и хуманитаристиката, а това е много ценно за мен като възпитаник именно в тази област.
Слендърман в подробен анализ
Много ми харесва как е подходено многоаспектово, проследявайки феномена през неговия генезис, медиен образ, както и психологическото въздействие. Личи си, че е направено задълбочено проучване, което е подплатено и с необходимите цитирания на източниците. Но според мен в едно последващо второ издание могат да бъдат допълнени главите, свързани с видео игрите. Допълнително има издадени и множество студии и статии, които са свързани с рецепцията на дигиталния образ и въплъщението на митологизирания образ. Бих препоръчал на автора да се запознае с някои от по-новите текстове и да ги включи в следващите издания на книгата.
Слендърман е една сложна тема, която може да бъде разгледана от много гледни точки, някой път дори самите заключения могат да си противоречат. Но Любомир Евтимов майсторски е извел множество аспекти и последиците от тяхната интерпретация. Знам колко е трудно да се направи толкова многопластов обзорен анализ. Още повече, че през цялата книга съществува и авторитета на автора, който наслоява и последователно доразказва и своя собствен поглед. Това е нещо, което е достойно за уважение. Защото, в крайна сметка, публицистиката е не само подреждане и изброяване на факти, а също и тяхната интерпретация, която да може обективно да бъде защитена.
Книгата е особено подходяща за родители и изследователи, които се интересуват от опасните влияния на имагинерни образи, които чрез силата на въздействието са се превърнали в реални заплахи за психиката на подрастващите и емоционално лабилните. Разбира се, не е правилно авоматично да се заклеймяват тези образи, самите вреди (според мен) се случват именно поради грешната интерпретация на явленията. Тази гледна точка е разгледана подробно в първата част от книгата, където се проследява и генезиса на образа и как той постепенно (въз)приема сегашната си позната форма. Но медийният образ е флуиден, виждаме как той се превъплъщава в различни носители, а вече е и част от световната интернет култура.
В заключение
Книгата би била наистина още по-успешна, ако и имаше адекватна редакция, виждам очевидни сериозни редакторски пропуски, които не са по вина на автора, а по-скоро на редактора. Въпреки всичко за мен тя си остава забележителен и добър пример за дебютна публицистика, която се опитва да разгледа един феномен в няколко аспекта. Много съм доволен от подробния психологически портрет, който е много ценен, както и изказаните гледни точки. Това доказва, че е имало вложена много мисъл и разсъждения по темата. Надявам се книгата да стигне до още читатели.
Признавам си, че това е първата книга от Рудолф Щайнер към която посягам. Знам, че това е един изключително задълбочен философски труд, който отнема на хората години да опознаят. Съществуват множество помагала и ресурси, които дават възможност за по-внимателното изследване на темата, защото наистина текста е пълен с изключително много препратки и обяснения. Тази книга се явява като едно истинско предизвикателство на ума, защото цели да ни даде възможност да разширим кръгозора си експоненциално. Още по-удивително е, че тази книга се корени и в основата на много житейски пътища и последователи на Щайнер. А като един основен фундамент на неговите философски търсения тя е и ценна придобивка в библиотеката на всеки един любител на тези теми.
Ще споделя моите впечатления, но те са на базата на един изключително лаически прочит. Към момента на четене нямам абсолютна никаква идея за цялостната идея на Антропософията, далеч съм от задълбочените познания и методи на работа на хората, които следват тази философия, но пък имам отвореното съзнание, за да започна да отбелязвам и моите впечатления от текста.
Отворено съзнание и концепцията за свободата
За мен първите глави и въведението служат не само, за да изяснят историческите опити за определянето на използваните категории и понятия, но също и за да ни въвлекат в тази сфера на познание. Лично за мен Онтологията винаги е била много интересна част от философията като цяло и смятам, че е много любопитно да се проследи генеалогията на идейните концепции по отношение на свободата. Разбира се, това е една изначална концепция, която няма как да бъде проследена като генезис, но идейните отношения към нея са ясни и проследими. Затова и Щайнер въвежда и обяснява пространно понятията, които в рамките на човешката мисъл се категоризират по различи начини.
Книгата има за цел да потърси отговор на въпроса до каква степен човешката същност може да си приписва свободата, при положение, в природните процеси не е възможно да се прозрат всички нишки на необходимостта, от които свободата произлиза. Свободната воля дали изначално е факт, който може да бъде верифициран, независимо от това, че ние няма как да сме неутрални наблюдатели. Всичко това е много тясно обвързано и с разграничаването между материализма и дуализма – на възприятието и разделянето на физически свят.
Много приятно съм изненадан от факта, че е включено и становището на Б. Спиноза, че “Бог съществува свободно от необходимостта на самата си природа. Бог опознава себе си и всичко останало, тъй като от необходимостта на самото му естество следва, че той опознава всичко”. По този начин свободата не е сведена до свободно взимане на конкретно решение, а към свободна необходимост. Този вид начин на мислене винаги ми се е струвал особено привлекателен. Разбира се, този възглед съвсем не е перфектен, Щайнер ни обръща внимание, че човек не само осъзнава своето действие, но също и може да опознае причините, от които то произхожда.
По-нататък имаме интересното изложение, че достигането на ума е възможно през сърцето.
Казват, че любовта правела човека сляп за слабостите на любимото същество. В случая може да се подходи и от обратната страна и да се твърди, че любовта отваря очите тъкмо за неговите плюсове. Мнозина нехайно минават покрай тези положителни качества, без да ги забелязват. Но един ги съзира и именно затова в душата му се пробужда любов.
Рудолф Щайнер
Но има нещо малко по-интересно, което ми направи впечатление. Според Щайнер духовния живот е непрестанното търсене между нас и света. Според мен той също е и предпоставка за интегритет и създаване на връзка между тези два свята. Интересното е дали без да сме “истински” вярващи същества този духовен свят се проявява видимо и за нас? Ако ние си затворим сетивата за него, тогава, според мен, дори и да има явни проявления, то тогава нашите затворени съзнания няма да го отразят. Щайнер казва, че откровенията от Бога (без да споменава точно кои) религиозно вярващия човек търси решение на загадките на света. Да, съгласен съм с това твърдение.
Оттук следва, че има и различни гледни точки и прояви на това търсене, изразяващи се в някаква конкретна дейност. Например, човекът на изкуството (творческия потенциал) се старае да вложи материално своите идеи на своя Аз, за да помири своята вътрешна същност с външния свят. По аналогичен начин мислителите (философите) използват явленията и понятията, за да рационализират и проникнат в идейния свят чрез наблюдението.
Следва и пространно извеждане на принципите на дуализма и монизма, които показват своите силни и слаби страни. Рудолф Щайнер отбелязва и гледната точка на спиритуализма, който отрича материята в нейното самостоятелно битие и я схваща само като продукт на Духа. В следствие от това, според него, спиритуализма е едностранчив идеализъм, който единствено отразява духовния свят в самия свят на идеите. Това, на практика, ограничава светогледа единствено в рамките на действителността на самия Аз.
В цялата тази главоблъсканица от идеи и позиции се стига до следното заключение — природата, която е извън нас, можем да открием едва след я познаем у себе си. Интересното е, че изучаването на нашето съществуване би следвало да ни доведе до това, че вече не само “Аз”, а вече имаме нещо повече от “Аз”. Всичко това е следствие от взаимодействието между природата и Духа.
Постулат в книгата е, че наблюдението и мисленето са двете основни точки за всеки един духовен стремеж. Според Рудолф Щайнер философите изхождат от различни основни противоположности, които би следвало да бъдат предхождани от наблюдението и мисленето. Тази двойка е най-важната противоположност за човека. Рудолф Щайнер дава и много подробно обяснение защо точно тези две категории са важни.
Мисленето — без мисленето няма как да се сдобием със знание, при възникваното на даден възглед то има първостепенна роля.
Наблюдението —обектите са достъпни само чрез наблюдението. Във времето то дори предхожда мисленето.
Съдържанието на усещания, възприятия и съзерцания, чувствата, волевите актове, съновиденията и образите на фантазията, представите, понятията и идеите, всички илюзии и халюцинации ни се дават чрез наблюдението.
Рудолф Щайнер
По отношение на наблюдението няма равнопоставеност между мисленето и чувстването. В природата на мисленето е, че мислещия забравя мисленето, докато го упражнява. Това се доказва от факта, че предмета на мисленето е в основата на действието по време на наблюдението на действието, а не самото мислене. Следователно, ние не наблюдаваме мисленето във всекидневния духовен живот, защото то почива в собствената ни дейност. Докато мисля, аз не виждам моето мислене, което сам произвеждам (създавам), а виждам обекта на мисленето, който аз не произвеждам.
А по отношение на самото мислене то не може да бъде наблюдавано в настоящето, но може да бъде превърнато в бент на мислене като опит, който съм направил за този процес. Следователно от по-нататъшните изложения е, че при наблюдаването на мисленето ние сами сътворяваме обектите. Самият носител на мисленето е човешкото съзнание.
Мисленето създава и възможност да възникват понятията и идеите, самите думи са инструмент за насочване на вниманието към понятията. Но само чрез тях не могат да се изкажат същността на тези понятия. Самите обекти имат своите собствени понятия, идеите за тяхната същност. Рудолф Щайнер казва, че колкото повече се разширява опитът ни, толкова по-голям става броя на нашите понятия. Тези конструкти се обединяват в едно закономерно цяло. Всички единични понятия, които се отнасят към даден обект, се присъединяват към множеството от други такива, които обрисуват една затворена понятийна система. Качествено идеи не се различават много от понятията, но те са много по-съдържателни, по-наситени и по-обемни. Понятията и идеите са предпоставка за мисленето. А понятията се прибавят към наблюдението, но не могат да бъдат директно получени от тях.
Мислещото същество свързва процеса на мисленето с наблюдението. Всичките тези обяснения имат за цел да дадат яснота за характера на човешкото съзнание — то е посредник между мислене и наблюдение. По необходимост човешкото съзнание по необходимост трябва да бъде и мебесъзнание, понеже е мислещо съзнание. Мисленето е отвъд субекта и обекта. Субектът, на практика, мисли, защото е субект, счита себе си за субект, защото е в състояние да мисли. Рудолф Щайнер казва “Ето защо дейността, упражнявана от човека като мислещо същество, не е чисто субективна, а такава, която не е нито субективна, нито обективна, тоест тя надхвърля рамките на тези две понятия”.
На тази основа почива двойствената природа на човека: той мисли и по такъв начин свързва себе си и останалия свят; но посредством мисленето той същевременно трябва да се определи като противостоящ на нещата индивид.
Рудолф Щайнер
Образите на възприета са субективни, образуването на обекти се поражда именно от групиране на множество възприятия. Извън възприемането няма как да имаме представа за обектите.
Размишленията по отношение на реалността и свеждането за генезиса на обектите ми дадоха една перспектива, която ми се стори доста логична. Изглежда, че обектите a priori са дадени без понятия поради духовното ни устройство. Съществуването ни се дължи на елементите на възприемането и мисленето. Естеството на нещата няма корелация с това как ние сме устроени или как възприемаме Битието. Според Щайнер „чертата“ между възприемането и мисленето се появява, когато съзерцаващия застане „пред нещата“.
Съгласен съм, че човека, по своята природа, е ограничено същество. Наистина той е поставен да съществува наравно с други същества, а неговото Битие действително принадлежи на ограниченото време и пространство. Щайнер добавя и още нещо, което ми се струва като ценно знание – на човека му е дадена само една ограничена част от цялостния Универсум. Това и води до нашата вътрешна ограниченост да приемем за единично онова, което в действителност не е такова. Ние самите имаме вътрешна необходимост да разбираме по този начин нещата, защото конструктивно мислим за тях по този начин. Да, това е напълно логично и доказуемо.
Темата за (само)възприемането спрямо другите същества е особено важна. Щайнер посочва, че това определение трябва да се разграничи от „простото“ осъзнаване на себе си. Казва се, че акта на самовъзприемане не ни извежда отвъд сферата на онова, което принадлежи на нас. Да, съгласен съм. Самото самовъзприятие е ограничено в рамките на собствените разбирания. А самото мислене няма общо с тези граници.
Аз съм затворен в областта, която възприемам като област на моята личност, но съм и носител на дейност, която от по-висша сфера определя моето ограничено битие. Нашето мислене не е индивидуално като нашето усещане и чувстване, а универсално. У всеки човек то получава индивидуален оттенък само дотолкова, доколкото се опира на неговото индивидуално чувстване и усещане. Отделните хора се отличават един от друг именно по тези особени оттенъци на универсалното мислене.
Рудолф Щайнер
Концепцията за универсалността на мисленето е особено любопитна, тезата е, че има дуализъм между понятията усещане и чувстване от една страна и мисленето от друга. Всеки човек има свой собствен оттенък на мисленето дотолкова, доколкото това се случва благодарение на индивидуалното чувстване и усещане. Представена е и идеята, че има свързващо звено между нашата индивидуалност и Вселената, това се случва именно чрез акта на мисленето. Подтикът към познание възниква чрез мисленето, което се разпростира отвъд индивидуалното битие.
Особено ми харесва честността, която Щайнер споделя за неизбежното грешно схващане на дуалистичния модел — подразделя цялостното битие на две области, като всяка една следва своите собствени закони и противопоставя своята област на другата. Допълнителните разсъждения за метафизичния реализъм и монизма са доста дълбоки, още от първото четене ми е трудно да интерпретирам в много подробности казаното. Вероятно след няколко по-задълбочени прочитания на текста ще мога да формулирам и своята гледна точка върху тези гледни точки.
Важните елементи от Битието в подробности
Важното и ценното в книгат са обясненията и дефинирането на индивидуалния живот и неговит структурни елементи. Виждаме как те са представени като съставни от тези степени:
Сетивното възприемане — Онази област на нашия собствен (индивидуален) живот, където възприемането се трансформира във волев акт, който е без посредничество на някое чувство или понятие. Тук движещата сила се обозначава като нагон, той задоволява нисшитеи чисто животински нужди. Примери са храненето, половото снишение и др. Основната харакеристика е непосредствеността, с която възприятието предизвиква този волев акт. Рудолф Щайнер обаче обяснява, че такъв тип поведение не е лимитирано само до нисшите степени. Напротив, това е възможно и за по-висшите сетива. Той дава пример с това, че при възприемането на даден процес във външния свят, ние (без нататъшен размисъл и без конкретно чувство) произвеждаме действие. Тази движеща сила се назовава като такт или нравествен вкус.
Чувстване като основна сфера на човешкия живот — Възприятията на външния свят са свързани с чувствата, които могат да станат движеща сила на действията. Примери са чувството за гордост, срам, чест, смирение и т.н.
Мисленето и представянето — чрез размишлението представата или понятието става мотив за действие. Движещата сила на волята може да се нарече практически опит. Постепенно той преминава в чисто такични действия.
Висшата степен е понятийното мислене без оглед на определеното възприятийно съдържание — точно съдържанието на дадено понятие определяме чрез интуиция от идейната сфера. Първоначално това понятие не съдържа отношение към определените възприятия.
Различните хора естествено схващат максималното благо на целокупното човечество по различен начин. Горната максима не се отнася за една определена представа за това благо, а за това, че всеки отделен индивид, признаващ този принцип, се старае да върши онова, което по негово виждане в най-голяма степен способства за благото на целокупното човечество.
Рудолф Щайнер
Напълно съм съгласен от тмата, че за наивния човек действителността е съвкупност от обектите, които са видими и физически достижими. Нравствените принципи възникват на основите на авторитети, примери са: семейните, държавните, обществените, църковните и божествените. Следва и няколко бележки относно предубежденията на хората. Интересно e също и механизма на отъждествяване на съвестта.
Щайнер разказва за това какво той разбира под “свободен дух” — действие под свои собствени импулси, интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите. Разликата с несвободния дух причината за действието идва от определена интуиция от своя собствен свят на идеите, за да я положи в основата на действие, който се намери в неговия възприятиен свят, което е неизменна част от неговите преживявания.
Авторитетите и законите са подходящо разгледани в рамките на подтика. Свободният дух не се влияе от образец, страх или друг аспект, а преобразява формата в представа. Човекът като човек изхожда от съвкупността на своите идеи конкретни представи чрез въображението. Свободният дух се нуждае от нравствено въображение, за да осъществи своите идеи.
Цитира се и концепцията за това какво е радост и наслада, трудно е за интерпретиране тази тема, особено от неутрална гледна точка. Но тук има има една много интересна парадигма — сам по себе си стремежа създава радост. Съгласен съм, че изпълнението на едно желание предизвиква удоволствие, но това е пространно дефинирано и защитено в подробности.
Макар и да не мога да коментирам пространно всички изложени идеи и тези, аз съм напълно съгласен с главата, която е посветена на индивидуалността. Освобождението от характерното-родово, което е конструкт на общото съзнание и Социума, дава възможност на човек да развие в себе си качества и функции, които могат да се търсят в него самия. Щайнер отбелязва, че този аспект служи като средство за изразяване на своята индивидуална специфика и същност. И наистина и аз смятам, че един човек не е възможно да бъде разбран напълно, ако се използват обособени родови понятия.
Човекът може да се смята за свободен дух в рамките на една човешка общност само дотолкова, доколкото той се е освободил от характернородовото по посочения начин. Никой човек не застъпва напълно даден род, както и никой не представлява изцяло индивидуалност. Всеки човек обаче постепенно отлъчва по-голяма или по-малка сфера на своето същество както от характерно-родовото на животинския живот, така и от властващите над него повели на човешките авторитети.
Рудолф Щайнер
В заключение
Макар и да не се спрях подробно върху всички изразени въпроси и тези, смея да кажа, че тази книга е настолно четиво, което може да бъде четено и препрочитано хиляди пъти. Четох отзиви и рецензии от хора, които в продължение на години изучават тази книга. Просто е прекалено всеобхватна, за да бъде премислена и оценена подобаващо. Затова и няма как да напиша реални читателски отзиви, а по-скоро споделям моите съгласия и оценки на предаденото познание. Смея да кажа, че в последната глава има доста голяма доза мъдрост, която е поднесена наистина уместно. Визирам следващият цитат.
Отделният човешки индивид не е фактически отделен от света. Той е част от света и в действителност между него и всемирното цяло е налице взаимовръзка, която е прекъсната само по отношение на нашето възприятие.
Рудолф Щайнер
Ще ми отнеме наистина много време, за да мога да си обясня голяма част от концепциите. Но в крайна сметка съм благодарен за книгата, давам си сметка колко голям авторитет в света на философията е Рудолф Щайнер. Вероятно тази книга се преподава в университетите, ще се радвам да мога да намеря време, за да разбера напълно всичко. Сигурен съм, че това ще ме обогати отвъд моите представи.
Така и така съм на тема хорър разкази, напълно е естествено моите читателски търсения да продължат с още един сборник. И този път се доверявам на новото бутиково издателство „LitDeSign“, което е под ръководството на Валентин Попов и неговия страхотен екип. Самите разкази са подбрани от конкурс, който е бил организиран за най-добър жанров разказ, така че това означава, че е имало и подходящ подбор. За повече информация по темата, можете да прочетете в предговора към изданието. Директно продължавам с бързи стъпки към включените заглавия, буквално нямам търпение.
„Нищо не е такова, каквото изглежда“ от Зорница Иванова Иванова
Разказът е добро начало за сборника и подготвя чисто емоционално за един мрачен сблъсък. Класическа история, която ни потапя в един свят, който без никакво съмнение, може да бъде и съвсем реален. Направи ми впечатление колко са живи описанията и колко искрена е самата главна героиня. Определено ми хареса и според мен има достойно място в това издание.
„Чудовището“ от Александър Парушев
Ето това е един прекрасен образец за типичен градски хорър, който наистина харесвам. Това е смразяващо четиво, което със сигурност би се харесал на всеки един читател. Според мен това е един от онези кратки истории, която би се харесала на всеки един, дори и да не е строг почитател на жанра. Определено много добро попадение, което ме накара да го препрочета няколко пъти. Адмирации!
„Живот с ръка върху релсата“ от Милен Нанков
Една доза мистерия и една доза студени тръпки, отлична комбинация от съставки, които са необходими за финалното оформяне на тази история. Основната идея е добра и ми допада начина на представяне. Макар и този разказ да се събира в рамките на няколко страници, убеден съм, че неговото прочитане ще доведе достатъчно ниво задоволство.
„Зъл, черен сняг“ от Моника Петрова
Прекрасна атмосфера и добри мотиви, този разказ започва наистина добре, особено за феновете на хеви метъл музиката. Допълнителен бонус е постоянната напрегната атмосфера, която дава възможност на всички ние да се насладим подобаващо на всичко, което се случва. Внимавайте с кръвта, внимавайте с писъците също, това е едно попълнение наистина.
„Огледален свят“ от Нора Пенчева
Време беше да прочета един добре написан разказ за тази деликатна тема, която е неизменна част от човешките отношения в някакъв момент. Поздравления за Нора Пенчева, която е успяла да хване точно онова, което е необходимо, за да ни представи тези сцени. Доволен съм от това, че е дадена светлина върху тази тема, а и наистина трябва да се чете внимателно. Защото който не внимава може да пострада.
„Това, което дебне“ от Елена Томолинова Генова
Смятам, че има някои разкази, които трябва да бъдат прочетени по няколко пъти. Това е един от тях. Причината да смятам така е,че тук има няколко наистина дълбоки емционални пласта, които изискват нужното внимание. Този разказ изисква от вас, но и дава подобаващо. Ето едно чудесно попълнение, което ще удовлетвори всякакъв вкус.
„Повелителят на безнадеждните“ от Але Горска
Много съм доволен от атмосферата и цялостната идея на този разказ. Много е хубаво да има изкусни разказвачи, които да могат да ни разкрият една такава история. Със сигурност това е един от най-впечатляващите разкази от сборника и бих го издигнал на едно по-високо ниво от някои други.
Ето как може да се създаде една страхотна история, напълно съм убеден,че и умело би могла да се адаптира към епизод на някой страховит сериал. Много съм доволен от цялостното изпълнение, наистина грабва още от първите изречения. Браво!
„Съвършената защита“ от Кръстю Гошев Мушкаров
За първи път срещам такъв тип история, не винаги темата за оцеляването в трудни условия ми е харесвала, но тук е разказана много добре. Разказът включва множество добри елементи, които със сигурност ще задоволят читателите. Подобни разкази често срещам в антологии от водещи американски издателства, което говори за високото ниво на сборника.
„Ухапване от пеперуда“ от Кръстю Гошев Мушкаров
Такъв тип разкази създават напрежение, което постепенно се увеличава и увеличава, докато най-накрая всичко избухне в една добра кулминация. Макар и да няма някакви кой знае какви ужаси от космическо ниво, тук има достатъчно причини да ви затрепти сърцето. Супер!
„Сън за кост“ от Симона Радославова Якимова
Темата за нарушенията на съня ми е любима, обичам разкази, които се концентрират върху това. Особено при положение, че това е благоприятна почва за ужаси. Ами, тук има всичко необходимо. Има и препратки към някои класически похвати, което ми хареса. Препоръчвам!
„Ефедра“ от Стефан Минчев
Промяната на съзнанието, употребата на наркотични вещества и пейзажите на българската действителност и природата дават голямо поле за изява на творческата мисъл. Обичам и митологията, така че тук има всичко необходимо за едно страховито преживяване. Поздравления и за доброто име на главния герой.
„Момиченцето“ от Андрей Руменов Андреев
Класическа хорър история, която е идеална за тъмните дъждовни нощи, когато подобни сюжети са перфектни за четене. Макар и всичко да е предвидимо, аз все пак се насладих на разказа. Смятам, че и вие ще го харесате.
„Цената“ от Андрей Руменов Андреев
О, колко хубаво би било, ако повече такива истории се четат повече. На пръв поглед всичко е прекрасно и безобидно, но всъщност има невероятен финал, който разтърсва съзнанието не четящите. Много добър текст, който заслужава своето място в сборника.
„Отмъщението“ от Надежда Тодорова – НадиКа
Точно това имах предвид, когато говоря за изграждане на злокобна атмосфера и пълзящи ледени тръпки. Изключително доволен съм от това, че наистина се почувствах впуснат в него, някакси наистина въвлечен. Супер!
Макар и да имах някакви очаквания четейки първите няколко параграфа, моето задоволство се усили многократно веднага щом стигнах до втората страница. Оттам нататък всичко започва да се развива по много страховит и благоприятен за мрачните души начин. Идеален разказ.
„12 Личности, 1 Бленуван Убиец“ от Катерина Кацарова
Разказът започва с ремарка, че той е носител на специална награда за млад талант, което напълно потвърждавам. Изключително съм впечатлен от прекрасните препратки, от описателния и богат изказ, както и от цялостното чувство, което остави в мен. Страхотна творба от един наистина талантлив творец.
„Кошмарът на Дани“ от Николай Тодоров Гешев (Един Скитник)
Превъзходен разказ, който е може би един от най-добрите в целия сборник. Невероятно въздействаща и (за съжаление) много реалистична история, която наистина ще ви накара да треперите и да се надявате на добър финал. Разбира се, има неочакван финал, а сюжета е перфектен за епизод от мини сериал. Страхотно!
„Артефактът“ от Николай Тодоров Гешев (Един Скитник)
Тук има всичко необходимо за едно преживяване, което да ви накара да настръхнете. Този разказ представя някои много строги емоционални състояния, които подсилват цялостно сюжета.
„Среднощна сянка“ От Галена Върбева
Много мразя змии, а този разказ наистина ме накара да настръхна. До такава степен ми хареса, а ме смрази, че смятам това попадение за наистина впечатляващо. Препоръчвам го на всеки.
„Любов – Вечната“ от Стелиана Иванов Петкова
Понякога е трудно да се пише за табу теми, но тук има не само интригуваща история, която завършва с истински хорър финал. Добре написан кратък разказ, който впечатлява дори и заклетите фенове.
„Ламия“ от Венета Славкова
Хареса ми начина на писане, хареса ми цялостната представена атмосфера. Разказът е добре конструиран и дава възможност да се впуснем във въображението на автора.
„Мистерията на Туз Маара“ от Антон Цветанов Меляков
Разказите на Антон Меляков никога не разочароват. Тук са приключенските елементи, тук са интересните обрати, всичко е направено с наслоеност и дълбочина. Прекрасен разказ, който е задължителен за феновете на жанра.
„От моята ръка“ от Мариела Нанкова Нанкова
О, тук е изпълнено с интересни обрати, с наистина добре изрисувани герои, а отношението към тях всеки от вас може да реши за себе си. Прекрасен пример е за това как трябва да се навлиза в този тип разкази.
„Натрапникът“ от Мариела Нанкова Нанкова
Интересно е как този разказ е поставен накрая, вероятно за „десерт“. Но той наистина впечатлява със своята дълбочина, както и с начина по който е разказан на читателите. Тука има някои дяволски добри изречения, които създават истинско удоволствие. Много ми хареса и наистина с удоволствие ще го препрочитам.
Заключение
Този сборник има много смислени творби, които биха се харесали не само на почитателите на жанра, но също и на хора, които биха го взели, за да опитат нещо ново. Сигурен съм, че ще отчетете, че авторите са се постарали да избягат от клишетата, в голяма част от случаите, както и да представят своите идеи на бял свят.
Издателсвото е направило добър подбор, хареса ми разнообразието от теми, както и различните нюанси на емоционална откровеност. Някои разкази са силно наслоени от подбудите на героите и антагонистите, други са приключенски настроени и водят до тъмните и неочаквани ъгълчета на мрака.
Ако ме попитате за цялостна оценка ще кажа това — българската хорър литература е поне малко по-разнообразена и представена от „свежа кръв“, която тепърва ще разгръща своите постижения. Още веднъж едно голямо „Браво!“ на издателство „LitDeSign“.
„Мечтая за теб“ от младата българска авторка е един забележителен дебютен роман, посветен на любовните терзания, който наистина прави впечатление. От една страна, той не се подчинява на типичните жанровите конструкции, а напротив — задава една вълнуваща история, която остава трайни следи в съзнанието на нейните читатели. Спокойно мога да кажа, че макар и в книгата да има описани много силни емоции, в крайна сметка те се асоциират толкова силно със самите персонажи, така че те да остават като трайни отпечатъци, свързани с героите, местата и цялостната сюжетна линия. След първото прочитане имаше и второ, а това ми даде възможност и да размишлявам върху факта, че това всъщност е много повече от любовен роман. Това е съвременен разказ за живота на влюбената, може дори да бъде и дневник на някой, който познавате. Авторката се е постарала да включи максимална доза реализъм, което води и до моята силна ангажираност да напише не само моите впечатления от романа, но и последствията от това да бъда неин читател.
Една незабравима среща
Всяка вълнуваща история започва с едно събитие, което ще преобърне представите ни и ще задвижи колелата на въображението, усещанията, терзанията и цялостните преживявания. В този случай имаме една лична изповед за едно любовно влечение, което на пръв поглед е невъзможно да се осъществи. Една мечта, един космос на възможностите, който ни се струва толкова невъзможен, но същевременно толкова реален. Как да обясним на собствените си чувства, че те трябва да бъдат един вид потиснати? А и как да спрем собствените си чувства от това да се прояват? Проследявайки низа от събития обаче се случва нагледно невъзможното — един шанс започва да се прокрадва, една неосъществена мечта може би е на път да се сбъдне. И тогава мечтите най-накрая ще се пренесат в реалността.
Нищо не е сигурно, събитията се случват в своя естествен ход на събитията, но съдбата знае точно как да подреди живота на героите. А те са наистина добре обрисувани. Изграждането на света, техните решения и емоции, а дори и начина им на поведение е пряко обвързано със ситуацията, в която се намират. Намирам голямата доза реализъм в романа като нещо, което допълнително подчертава неговите качества. Смятам, че е много важно да се предава усещането за място и обстоятелство, по този начин наистина може да асоциираме персонажите с чертите на хора, които наистина познаваме. Дали това е хубаво или лошо всеки може сам да определи.
Но един от важните фактори, които смятам важни за отбелязване, е показването на надеждата — на искрените вопли на сърцето и душата да „превземат“ своите мечти и желания. Навярно всеки го е изпитвал. Но това, разбира се, е много трудно за представяне, а не всеки опит е толкова успешен. За това се изисква и смелост, струва ми се, че за да може една такава история да е максимално искрена, то тогава тя трябва да е написана с такъв заряд, че да ни направи съпричастни не само от трето лице, а и да съпреживеем събитията.
Съдбоносни избори
„Мечтая за теб“ от Емили Бел не само е една изповед за това как любовта може да заплени всички останали чувства, но също и за човешките отношения и как те биват поставяни в ситуация на криза. Виждаме как напълно човешките съдби се преплитат, по какъв начин изборите на персонажите влияят върху цялостното развитие на историята. Липсват баналните и вечно очаквани типични конструкции и постулати, а всички диалози са напълно реални и сякаш наистина взети от устата на истински хора.
Задоволството на читателя е да успее не само да асоциира да себе си с конкретни моменти от романа, но също и с постъпките и характера на героите. Това дава допълнителни възможности за визуализирането на постъпките и последствията от представените сцени.
Заключение
Навярно всеки би протегнал ръка към кориците на тази книга от любопитство, но в нея има много повече от онова, което вероятно подозирате. Втъканите чувства, излетите думи от устата на героите, а и самите реалности дават поле на въображението да визуализира представените сцени. “Мечтая за теб” от Емили Бел е не само роман, това е искрено преживяване за цената на любовта, за всичките трудности по пътя и към неочакваните обрати.
Смятам, че би било особено обогатяващо за всеки един читател, независимо дали е почитател на жанра. Тук пределите на историята са отвъд границите на строите ограничения на жанра, тук говорим за една напълно възможна история, за една истинска и непоколебима мечта.
Дойде време най-накрая да (пре)прочета този сборник, който държах настрана прекалено дълго време. Пазя го на рафта ми с книги и очаквам точния момент, когато ще имам необходимото време, за да започна този наистина велик труд. Няма смисъл да казвам, че в това безценно издание на любимото ми издателство „GAIANA“ са събрани едни от най-добрите български автори. Изключително много съжалявам, че те не присъстват в топ класациите на книжарниците, защото всички те имат много по-големи заложби от голяма част от изкуствено „бутаните“ автори. Разбира се, това е мое лично мнение. Ако прочетете този сборник или поне няколко разказа от тези хора, сигурен съм, ще се убедите в тези мои думи. Тук има шедьоври, които са на световно ниво, а тематиката е изключително подходяща за сезона, в който пиша тези редове. Разказите са резултат на литературен конкурс, така че това е допълнителна стимулация. Благодарен съм на екипа на издателството и на Явор Цанев, че реализира това издание за читателите.
Никога не съм бил фен на Стивън Кинг, може би няма и да бъда, но скорошната му книга ме подтикна да се опитам да намеря произведения, които да са обрисувани от неговите идеи и творчески стремежи. Затова и сега съм тук. убеден съм, че хората тук могат (а и са) по-добри от своя вдъхновител. Ще напиша по няколко реда за всеки един разказ, така че да добиете представа за моите преживявания и впечатления от всяка една история. Няма да издавам подробности от сюжетите, за да можете и вие да се потопите от тях. Вместо това ще дам моите наблюдения като читател.
Подходяща фонова музика за приятно четене 🙂
„Земята под хълма“ от Александър Драганов
Започваме с този впечатляващ разказ от Александър Драганов. Неговият опит като писател и преводач със сигурност му е дал възможност да изгради един свят на мистерии, както и история, която плавно се впива в съзнанието на четящия човек. Няколко неща ме впечатлиха, на първо място, как толкова лесно успях да се пренеса в съзнанието и представите на персонажите. Много ми харесаха препратките към митологията, това е бонус за всички нас, които обичаме да откриваме различни елементи от споделените вселени на ужасите и свръхестественото.
Разказът има стойност, той завладява въображението и слива в себе си няколко полета, които преплитат в себе си тъмните си злокобни манифестации. Почувствах се особено щастлив, когато прочетох за представеното тайнственото имение, наистина нямах търпение да разбера какви тайни крие то. Не съм разочарован!
„Завръщане“ от Александър Макелов
Самото заглавие подсказва, че това е директно продължение на една класическа история. Макар и да не бях чел самия роман не мисля, че това ми попречи да се насладя на разказа. Тук Александър Макелов е направил необходимото, за да ни представи една мрачна атмосфера, която много лесно може да си визуализираме, ако имаме кураж. Доброто тук не свършва само с надеждата да оцелеем, самата тревожност, дебнещия мрак и страха от неизвестното (а може би потиснатото зло), всичко това запълва целостта на един пъзел. Тази цялостност води и до крайните страници на разказа, те са дълбоко ужасяващи, изпълняващи своята мисия да представят на нашето съзнание образа на злото.
Радвам се, че се докоснах до тази история. Тя изпълни със съдържание и подчерта важността на един от архетипните персонажи от вселената на Стивън Кинг.
„Контакт“ от Андрей Велков
Абсолютно категорично заявявам още преди да кажа каквото и да е било друго, че това е един от най-оригиналните, най-запомнящите се и най-интересни разкази в целия сборник. Този литературен шедьовър блести не само със своя разказ, но и за прекрасния главен герой Григор Мамута. Много бих искал да помоля Андрей Велков, ако чете тези редове, да намери време и да ни напише цял сборник с разкази, които включват него като главно действащо лице. Не, дори роман!
Представете си, че имате възможност да представи под форма на сатиричен разказ някои от най-известните елементи от научната фантастика и ужасите, а в него да сложите и голяма доза от български национален абсурд, ето това е амалгамата на „Контакт“. Наистина, този шедьовър е на световно ниво и горещо го препоръчвам на всеки.
„5: Страх“ от Борислав Белдев
Напрежение, тъмни мисли, убийства. Този разказ изпълва тишината със страх, тръпките побиват по студената кожа на читателите. Затаете дъх, защото ще ви трябва въздух. Дишайте, защото все пак това е само разказ. Но трудностите и преживяванията са съвсем ужасяващи и реални. Хареса ми този разказ, той дава живот на натрапчивите мисли, на жаждата за свобода от мрачните мисли, а и ни дава перспективата на борбата.
Предполагам, че ще се хареса на всеки, защото началото му е много добро. Няколко пъти препрочитам първите страници, те наистина са написани така, че наистина да ни грабнат. Добра работа!
„Дневникът на един луд“ от Валентин Попов
Ето този разказ е пример защо трябва да имате този сборник, абсолютен шедьовър! Валентин Попов отново избухва със своя талантлив почерк, давайки ни възможност да вникнем в една незабравима история. Този прекрасен разказ ни дава възможност да съпреживеем доброто и злото, а както винаги с това идват неочаквани ситуации.
Сюжетът не само грабва, той ни завлича навътре в дълбините на човешките души, в сърцето на страдащите. Дава ни една друга перспектива, която в крайна сметка изобличава пъкленото зло. Дава светлина върху онова зло, което олицетворява и дава образ на натрапчивия страх. Този страх, който е толкова силен, че оживява и придобива ужасна и ужасяваща форма. Реална, неестествена, свръхестествена. Страхотно, страховито!
Един наистина прекрасен трилър, едно проникване в мозъка на маниака. Изключително съм доволен, че точно този разказ е част от сборника. В него има незабравима атмосфера, особено сцената с къщата, тя придава точно това чувство на неспокойство, макар и нейната цел е точно да осигури такова. Винаги ми е било интересно как разсъждава човек, който е обзет от натрапчиви мисли, а идеята за куклите е наистина много добра. Признавам си, че имах някаква предварителна идея как би могъл се развие разказа, до някаква част познах и онова, което ще се случи. Много съм доволен от цялостното преживяване. Не е за пропускане.
„Далечните тъмни полета“ от Владимир Ангелов
Това е един от по-тежките разкази, които наложиха малко повече концентрация. Тук има насложени много слоеве от мрачната действителност, както и от фолклорната представа на персонажите за злото. Свръхестествените прояви са поднесени много подходящо, наистина успяват да грабнат вниманието. За момент може би дори е уместно да спрем за няколко секунди, за да почувстваме тревожността и всички онези чувства, които я съпровождат. Добро попадение, макар и не за всеки вкус.
„Пътят на Уил“ от Георги Връбчев
Една приятна изненада, която има и добър завършек. Обтегнатите семейни отношения, трудностите на ежедневието и борбата със собствените мрачни сенки. Тази приятна смесица от обстоятелства поднася един добър разказ, който ми допадна. Приятно е да се прочете как една такава история наистина грабва вниманието, повярвайте ми, няма да можете да пуснете сборника, ако започнете да четете. Това е от онези разкази, които спокойно бих чел в някоя дъждовна нощ под звуците на гръмотевици.
„Момичето на татко“ от Георги Христов
Впечатляващ разказ, който разкрива дълбините на човешките грехове и на мрачните последствия, които рано или късно застигат. Отмъщението, болката, а и неизвестността триумфират в едно тук. Най-добре е да се наситите на разказа наведнъж, защото той наистина може да ви погълне. Наистина ми хареса, има цветущи описания, голяма доза реализъм и реални местоположения, които го правят още по-добър.
„Органично бъдеще: Молекулярен Колизеум“ от Грандайзерн
Този разказ ми донесе огромна радост, защото включва в себе си елементи на дистопична фантастика. Моето задоволство бе допълнително подсилено от факта, че тук има някои любими мои елементи, характерни за жанра: роботи, органични маси, всичко това под тъмното и далечно небе. Прекрасно е да има и такива добри образци, бих се радвал да прочета повече от автора.
„Пишещата машина“ от Дамян Д. Рейнов
О, тук е темата за вдъхновението, за стреса от спазване на срокове, а и за една съдбоносна среща с един мрачен архетип, който познаваме от „Необходими неща“. Заинтригуващо, макар и още в началото някои от сюжетните линии да са ясни, но това в никакъв начин не попречи на това да се насладя.
Всъщност имам и да добавя нещо — всички тези емоции и цялото това напрежение е наистина реално. Навярно всеки един творец ще се стресне от историята, особено от последиците. Хареса ми.
„Неизбежно“ от Диана Петрова
Това е един от по-прочувствените разкази, които буквално запленяват още с първото изречение. Майсторство на изразяването на емоциите е на висота, избора на тематика също. Трудно е да се пише за такива травматични събития, още по-трудно е да се впишат в конкретните жанрови изисквания и да се получи добре. Ами, тук се е получило фантастично. Много съм впечатлен от тази история и смятам, че тя трябва да бъде прочетена от доста хора.
Диана Петрова е успяла да пресъздаде изключително чупливото съзнание и да ни даде една идея как привидно една травма може да има наистина много тежки последици. Прекрасно!
Прекрасно изпълнение, бързи обороти на добър трилър и студени тръпки побиват читателите. Според мен това е една от тези истории, които обичам да наричам „впиващи“, буквално те захапва и не те пуска до самия край. Това е един страхотен разказ, който би се харесал на всеки, който (до този момент) се е смятал за смел. Самите описания са толкова живи, самата нагнетена атмосфера е толкова тежка, че мога да усетя затаения си дъх. Много съм доволен от това преживяване. Наистина, четенето се превърна в едно изживяване, което ще задоволи читателските изисквания и на най-заклетите почитатели на жанра. Гарантирам!
„Антикварят“ от Димитър Цолов – Доктора
Още един разказ, който е директно вдъхновен от „Необходими неща“, което означава, че отново оставам с приятно добро впечатление. Има общи елементи с предишния разказ, който представих по-рано, но е и доста по-различен. Тук има много приятна и постепенна прогресия от мрак. И това се превръща в една последователност от събития, които имат наистина ужасяващи последици.
Описанията и използваните думи оставят ярки впечатления, а обрисуваните моменти са наистина представителни за жанра. Силно препоръчвам да се прочете!
„Нещото в нас“ от Ивайло Иванов
Този конкретен разказ има всичко, което да бих описал за приятна история — съвкупност от мрачна атмосфера, добре изградени персонажи, включително и така необходимите интересни развръзки и добре представен сюжет. Според мен това би служело като прекрасно въведение в сборника, ако някога би могло да бъде разместван по някакъв друг принцип.
Бих препоръчал на четящите да обърнат внимание на този разказ първо и след това да се насочат към другите. По този начин те ще са напълно обгърнати от мрака и ще се настроят още по-добре.
„Опашката на дявола“ от Иван Атанасов
Много, много хубав разказ. Буквално ме държа в плен, впи се в мозъка ми и не исках да го пусна, докато не разбера цялата истина до самия край. Страхотно и страховито преживяване, което действително заслужава своето внимание и място в тази антология. Обърнете внимание на това как прекрасно се борави със самите персонажи. Много въздействащо са представени, а това не е лесно.
„2013“ от Коста Сивов
Ето! Ето как се пише завладяващо, и това писане идва с една добре подготвена история. Разбирате ли, тук е много лесно да се отдадем на приятното четене, защото чрез този разказ е представена психиката на загубеняка, на алчния човек и как той ще направи всичко по силите си, за да задоволи своята почернена душа. В този напрегнат момент, разбира се, има и неочаквани обрати, както и велик завършек. Много силно препоръчвам!
„Убиец на дракони“ от Мария Вергова
Това е перфектно за мен, защото показва същината на психиката на увредените. Винаги сме се впечатлявали от психопатите, от това как те разсъждават и защо те са такива каквито са. Именно този разказ разкрива всички тези тъмни реалности и ни обрисува света, но през техните очи. Мисля, че това е много ценно. Разбира се, доволен съм и от самия сюжет, но тук има и за какво да се замислим. Самата визия, самите мисли на протагониста ме впечатлиха дълбоко. Чудесно е!
„Вкус(на) любов“ от Мартин Дж. Марти
Обърнете внимание на думите и на описанията. Много рядко може да се направи една такава кръвожадна история изключително завладяваща. Може би на някои от вас ще им се стори леко отвратително, но има чар в начина на поднасяне. Буквално и преносно. Трудно е да се пише на тази тема, трудно е дори да се представи, а самия факт, че това е направено прекрасно тук, говори за много добре развити писателски умения. Поздравления!
Отново е време да кажа нещо, което вярвам — този сборник е бижу. Една от причините това да е така е именно включването на „Кристин“ в него. Този разказ е едно разтърсващо преживяване, което трудно би било описано (дори и от мен), затова ще ви помоля да отделите време и да се насладите както подобава. Разказът е невероятен.
„Точна бройка“ от Николай Николов
Както и други вече отбелязаха това е най-краткото произведение, което е включено в сборника. Но въпреки това и то има своите достойнства, обрисува една действителност, която не се различава много от нашия действителен свят. Инцидентите, травмата, загубата и яростта, всичко това е е събрано в няколко страници, от които бликат сурови емоции и преживявания. Смятам, че тази история е особена подходяща за отмора, защото ни показва, че винаги може да стане по-лошо. По-лошо и от по-лошото.
„Ще лакирам ноктите си с кръвта ви“ от Симеон Трифонов
Признавам си, че за този разказ мислих най-дълго какво да напиша. От една страна искам да напиша моите възхвали за всяко едно изречение, което е внимателно построено и вмъкнато в всеобщия сюжет, от друга си мисля, че би било невъзможно да напишеш нещо гениално за това, което вече е гениално. Симеон Трифонов само с един разказ доказа, че е един от най-талантливите хора, които съм чел в последно време. Трудно бих дал за пример някой, който може да му бъде конкурент. Вярвам, че именно затова и той е поставен в страниците на този сборник, където да бъде на подиума с други големи творци.
Самият по себе си той е един от най-прекрасните разказвачи и истински повелител на ужасите. Това определено е един от най-добрите разкази не само в сборника, но и изобщо в света на българския хорър.
„Последният зов на Зимбру“ от Слави Ганев
Това е един добър образец на разказвателното изкуство. Ето една добра идея, която е интересно развита и, бих казал, със запомнящи се персонажи. Макар и да не харесвам животинската тематика, с интерес проследих историята и съм доволен от цялостното преживяване, което ми беше доставено. Според мен това е един от онези разкази, които биха се били на по-широка аудитория.
„Джаспър, Алабама: Търси се помощ“ от Страхил Събев
О, тук със сигурност ще има похвали. Атмосферата на юга и драмата са перфектен пакет, който идва точно като по покана. Много си падам по такъв тип истории и смятам, че те са особено привлекателни, показвайки една по-мрачна страна на действителността, когато емоциите започнат да контролират душите, а те от своя страна и действията.
„Животът в къщата“ от Septembria
Мрачна и супер добра трилър история, която е достойна за този сборник. Бих характеризирал преживяванията като едно пътуване, като едно предизвикателство, даващо ни възможност да видим света по един друг начин. Тук има силни емоции на травма, на гняв, на страх. Радвам се да прочета как те са превърнати в елементите, които изграждат цялостната конструкция.
Признавам си, че не бях чел поемата до този момент. Още от първата страница си личи как тя може да вдъхнови творците в различни направления. Тя е изпълнена с толкова много сцени, че би било наистина трудно да се изгубим в многообразието от възможности, които тя ни дава, за да тръгнем към един тъмен път.
„Априлска жътва“ от Бранимир Събев
Бранимир Събев отново изненадва с един прекрасно написан разказ. Той прави впечатление, че ни въвлича в болните мозъци на двама убийци, които обрисуват своите мотиви на садизъм, но също и показват колко е опасно да се наслагват мрачните вдъхновители в ума на мъртвото съзнание. За да постигнеш такива зверства именно това е нужно — да нямаш ясно съзнание, то е силно увредено е вече не отговаря на тази дефиниция.
Прекрасен разказ, макар и наистина смутително, защото най-малкото предизвиква огромно неудобство в четящия. Наистина се ужасих от това какво е възможно, когато се даде оръжие на истински садисти.
„Мечето“ от Сибин Майналовски
Един от любимите ми български разказвачи ни представя една кратка и сладка история, която ще задоволи апетита и най-капризните познавачи на жанра. Много добра история, бързо и ясно изграждане на този трилър. Разбирам, че е останал „за десерт“ и това е добър избор. Защото поставя и една от последните съставки на цялостната компилация от ужасии и истории, които покоряват съзнанието ни.
„Endless Misery“ от Явор Цанев
Мрачният господар и повелител на сборника ни оставя и нещо свое. Аз наистина много харесвам разказите на Явор Цанев и смятам, че той е един от най-добрите в България, всепризнат е в писателските среди на жанра. Именно това е и причината да го видим и тук. А за почитателите на метъл музиката този разказ е истинско блаженство.
Историята наистина ме впечатли, малко е кърваво, дори и за моя вкус, но като цяло това се вписва прекрасно в цялостната атмосфера. Велико, велико!
В заключение
Отново ще повторя, и то след като прочетох няколко пъти голяма част от разказите, това издание е задължително за всеки един читател, който би искал да има наистина ценна колекция от стойностни литературни издания. Имената, събрани в него, са класици в жанра в България, а ако бъдат преведени, сигурен съм, и в световен мащаб. Благодарен съм на всички за изживяването.
С огромно задоволство и очакване започнах да чета невероятните разкази, поеми и стихотворения на този велик майстор. Кларк Аштън Смит (Clark Ashton Smith) е феномен и един от най-ярките примери за истински мрачен талант. Неговите творби са отвъд жанровото определение, а майсторството на неговото перо е наистина трудно достижимо. Много рядко мога бих посмял да сравня някой с Х. Ф. Лъвкрафт, но двамата са близки приятели, а в този сборник дори има и стихотворение посветено на него. Това влияние е видимо и благотворно.
Много съжалявам, че Кларк Аштън Смит не е толкова добре познат на българските читатели, особено ако не са запленени от жанровете на фентъзи и ужаси. Но според мен, ако някой дръзне да го прочете, тогава ще се влюби истински. Разбирате ли, не става дума само за добрия разказ, става дума за изключително високо ниво на писане. Всяка една дума, всяко едно изречение, всичко е толкова премерено, че да доведе до желаното емоционално състояние.
Този сборник е наистина доста пълен с огромна колекция от най-доброто от творчеството му, затова и няма да се спирам над всяка една творба. Ще говоря общо, за да добиете впечатление за мащабите на въображението и за силата на писателското изкуство.
Вярно е всичко, което може би сте чували — Кларк Аштън Смит е повелител на въображението. Той твори с цялата си душа, съживява цели сънища, съгражда цели светове, които черпят вдъхновение от най-тъмните кътчета на нашето съзнание и подсъзнание. Доволен съм да кажа, че голяма част от разказите споделят една обща вселена, правейки изживяванията още по-интензивни. Разбирате ли, вие може би бихте оцелели в един разказ, но живота ви може би ще виси на тънък конец над дълбока и бездънна яма. Вълнуващо е да препускаме между редовете, да бъдем гонени от зли демони и същества, но и да гоним злото. Всеки един разказ е приключение, но не всяко приключение може да гарантира нашето завръщане.
След като затворя страниците след прочетения разказ си казвам, че това просто не е възможно да се случи с всеки. Обичам да си представям как бих могъл да участвам в някой от имагинерните светове, какво бих направил в тази ситуация. Разбира се, това би било най-малко глупаво, вероятно бих си загубил разсъдъка още след третата страница. Но именно тези силни емоции, тези искрени преживявания от страх и от вълнение, точно те ни поддържат в четенето. Нужно е също и смелост и търпение, защото ужасите леко и по-леко, по-тихо, но същевременно силно и старателно, се впиват в съзнанието ни. А и винаги идва един момент, когато вече няма връщане назад — те вече са ни завладели.
Бъдете смели, докоснете един прекрасен свят, едно неземно съкровище от дълбините на мрачното фентъзи, на ужасите, но и на един от литературните великани. Кларк Аштън Смит е недостижим, но ние читателите заслужаваме удоволствието от това да го четем. Силно го препоръчвам за прочитане, препрочитане, както и за един безлимитен източник на вдъхновение.
Случайно или не, но попаднах на този шедьовър, а сега ще ми се наложи и да разкажа за него. Може би малко хора в България са чували за Менахем Мендел Шмеерсон, но той е един от най-великите духовни учители на миналия век. Този велик равин е в основата на разрастването на движението „Хабад“, а то в момента изпитва наистина огромен разцвет. Много ми се иска да се впусна в мислите и разсъжденията на един такъв велик лидер, както и да почерпя мъдрост от традицията на Юдаизма. Затова нека сега ви разкажа повече.
Впечатляваща проницателност
Признавам си, че нямах някакви предварителни очаквания, а с чисто сърце и любопитство започнах да чета. И познайте какво – още при първите страници има приятна изненада, рави Шмеерсон започва да ни разказва мъдростите си още от началните етапи на развитието – още от детската възраст. Какво е да си дете? Бях просто изумен, зададените въпроси, а и самите отговори наистина провокираха не само със своята дълбочина, но и със смелост. Всъщност, оказва се, че дори не съм очаквал някога да си задам подобно питане. Виждате ли, дори и самата мисъл, че някой би си помислил да си зададе едно наистина трудно за определяне съждение говори за достигането на едно наистина високо интелектуално ниво. После се сетих, че всъщност всички тези въпроси и отговори са продиктувани от реални срещи с реални хора, с хиляди часове на дискусии и четене на дълбоките източници. Може би най-точната дума, за да опиша всичко това е да кажа, че книгата е само една малка част от съкровищницата на знание, която е Менахем Шмеерсон.
Давам си сметка, че нямам особено много задълбочени познания в Юдаизма, но съм благодарен за възможността да почерпя знания от тази велика традиция. Още повече от едно от най-известните негови движения, една жива и движеща сила на промяната. Много други читатели споделят и моето мнение – не е нужно да си евреин, за да вникнеш и приемеш истините и съветите, които са посочени от рави Шмеерсон. Дори бих казал следното – книгата е абсолютно подходяща и за невярващи и агностици, защото тя може да вдъхнови. Казвам го съвсем честно, самите послания, самата дълбочина на изказа, на мисълта, логическата последователност и дълбочината на отговорите пленяват сетивата и ума. Те предизвикват емоции, създават впечатление, правят връзки между истини и традиции, свързват старото с новото, а и успяват да помогнат във всякакви ситуации.
Всеки един аспект от човешкия живот е дълбоко изследван, разкрит и обмислен. Когато говорим за духовно лице може би едно от несъзнателните притеснения са свързани с откровеността – дали те не са просто мотиватори, които винаги намират начин да ни покажат само добрата страна на монетата (тяхната традиция) и това е просто опит за привличане на нови вярващи и поклонници? Отговарям ви, в този случай категорично не е така. И това е продиктувано от самия факт, че Юдаизма не е просто религия – това е идентичност, това е принадлежност към потеклото на евреите и спазването на Завет, който е между Б-г и тях. Разбира се, изключвам обществото на Бней Ноах, защото това е отделна тема, в която не искам да се пускам. Искам да кажа, че не е нужно да сте евреи, за да приемете и спазвате истината и съветите посочени тук, те са човешки и универсални.
Ако мога да направя някакъв паралел, то тогава бих сравнил някои от изложените теми с разговорите с Гурудев Шри Шри Рави Шанкар, който също е един наистина забележителен човек. И двамата имат таланта да преведат многовековна и изключително богата духовна традиция на разбираем език, за да прегърнем словото на мир и човешко единение, както и да се докоснем до Божественото. А имаме нужда от това сега, бих казал повече от всякога. Направете нещо добро за себе си и прочетете тази книга. Отворете си очите, ще видите колко много светлина може да ви обгърне. А тя е топла, защото носи топлотата на Божествената прегръдка.
Дойде време за прочитане и на нещо малко по-различно — религиозна научна фантастика! Със сигурност това ще е нещо вълнуващо, така че директно се впускам в прекрасния роман “Our Lady of the Artilects” от Andrew Gillsmith. Историята преплита една смесица от прекрасни сюжетни линии и елементи, които въздействат неочаквано добре: Трите тайни на Фатима, трансхуманизъм, роботи, както и глобална конспирация. Този микс е съграден в едно алтернативно бъдеще, където има съживена Свещената Римска империя и световен Калифат. Бонус факт, това е дебютен роман за автора, а той се е справил наистина отлично!
Вълнуващ и вдъхновяващ технотрилър
Особено много се радвам, когато всичко върви гладко. Атмосферата е описана по един прекрасен начин, всички необходими елементи са налице, а сюжета се разкрива постепенно, старателно и внимателно. С всяка една прочетена страница се задвижва колелото на конспиративната машина.
Уютът на сигурното, страх от ужасяващото минало, както и несигурността на бъдещето — всичко това се пропива в атмосферата. Смес от неудобни чувства, лепкав микс от неудобство и трудности, всичко това съпровожда героите по време на романа. Всяка една несигурност, всяка една подминаваща сянка, всички те се преплитат в мрежата от тайни и загадки. Мистериозните събития, трудностите, Вярата, а и вътрешните убеждения на всеки един съграждат и съдбоносните решения.
Красотата в майсторството на писането се крие в цялостната перспектива, изграждането на света. Разбирате ли, не е чак толкова лесно да се съчетае сложната религиозна тематика (конкретно в този роман Римокатолическа деноминация на Християнството) с една добра научна фантастика. Има много теми, има много социални каузи и специфики, които са изконно човешки и въздействат върху читателите.
Елементите, които показват личното отношение на автора, закодирани в сюжета, са много силни и според мен изискват уважение. Съпротивата срещу контрола, срещу геноцида и срещу насилието. Има много теми, има много социални каузи и специфики, които са изконно човешки и въздействат върху читателите.
Прекрасно е показано личното отношение на автора, закодирани в сюжета, са много силни и според мен изискват уважение.
Романът е прекрасен пример и повод за предприемане на едно пътуване в това спекулативно бъдеще. Точно затова и катаклизмите и мистериозните събития се случват и се завърта едно колело, една поредица от неочаквани случки. Като читател за мен е особено приятно да съм част от тази история. Пиша го точно така, защото книга въвлича максимално, дотолкова, че дори мога да усетя студа от леда, изгарящото слънце от пустинята и напрежението. Действително, това е наистина вълнуващ роман, който е предизвикателство не само за опитния и взискателен читател, но и за всеки един, който търси своето ново приключение.
