Какво е Трансхуманизъм?

“Трансхуманизмът е философията на бъдещето”, по този начин обичам да обяснявам на мои познати с няколко простички думи основните ключови понятия. На първо място, това е съвременно философско движение, което е изключително популярно сред множество от най-големите академици, изобретатели и предприемачи. На второ място, това е може би най-сигурния път към нашето подобрено бъдещо развитие. Заинтригувах ли ви? Нека започнем отначало и по-подробно.

Исторически предпоставки: Стремежът ни към бъдещето винаги е бил част от човешката цивилизация

Едно от може би най-популярните определения за Трансхуманизъм се дава от Ник Бостром (един от водещите учени в това направление), който пише през 2005 г. една студия по темата, носеща името „A History of Transhumanist Thought“. В нея той започва с изначалното човешко желание за подобрението на уменията и възможностите на човека. В исторически план хората винаги са търсили нещо повече за себе си – дали това ще е завземането на нова територия от някаква племенна група, подобрени социални контакти, или дори ментални качества. В развитието на човешките цивилизации винаги е имало заложби за търсенето и преодоляването на препятствията във всички сфери на обществения живот. Оказва се, че има редица примери в историята, които изразяват стремежите и надеждите на хората да надмогват себе си под различна форма: 

  • Алхимиците търсят Еликсир на живота, някои го наричат “Философския камък”.
  • Източните култури създават сложни системи, които да ни донесат вечен (дори безсмъртен живот) чрез баланс на енергията и хармонията между тялото и душата.
  • Митът за Прометей всъщност е ясен признак за желанието на хората радикално да изменят себе си – Той открадва огъня от Боговете, за да може човешкото общество трайно и завинаги да бъде технологично по-развито. 
  • При Дедал изобретява способи, които да надмогнат човешките възможности. Реално, той има за цел да създаде своебразен вид екстензия на човешкото тяло – именно тя дава новите „суперсили“ на Икар. Въпреки, че много хора смятат този мит за първообраз на комиксите за X-Men, тук идеята е наистина изчистена и ясна за всички – търси се технологическо средство, което трайно да се интегрира в нашето тяло, давайки ни подобрена функционалност. 

Всъщност, по-късно по време на Просвещението една от най-важните характеристики на възникването на новия вид философия за света е изграждането на образа на Ренесансовия човек – този, който може да разчита на своите собствени наблюдения за света. Именно чрез тях развитието на човека може да бъде всестранно – колосите на тази епоха се развиват във всички възможни направления, за да дадат знак за своето надграждане над предишния модел на мислене. Това се случва в рамките на научни открития, морал, култура, и дори духовност. Изграждането на движението за рационален хуманизъм дава възможност за фокусирането на мисълта към емпиричната наука и критичния разум за изгражданео на света. 

Първите конкретни първообрази на трансхуманистичните идеи всъщност се зараждат през 18-ти и 19-ти век. Кондорсе, например, размишлява върху удължаването на човешкия живот чрез използването на медицината, а Бенджамин Франклин разказва за идеята Анабиоза (обратимото прекратяване на човешки живот), която по-късно прераства в движението за Крионика. С издаването и разпространението на идеята на „Произход на видовете“ се заражда и хипотезата, че Човечеството като вид не е крайната точка на развитието – това е само една фаза, която напълно естествено може да бъде подобрена. 

Френският философ Ламетри дава една доста любопитна концепция за Човека, излагайки аргументите, че той е като множество от части като зъбни колела, които взаимно се навиват. Ако се приложи тази концепция като модел на работата на този организъм, той би следвало да се подчинява на същите физични закони като всеки един обект. Това води до принципната позиция, че е възможно да се научим как да манипулираме човешката природа по същия начин, по който ремонтираме часовници. 

Джон Холдейн публикува през 1923 г. свое есе озаглавено „Дедал или Науката и Бъдещето“ (Daedalus; or, Science and the Future), в което той излага огромните ползи от възможността да контролираме своята собствена генетика, както и от употребата на наука в полза на човечеството. Той предрича едно бъдещето по-богато общество, в което има чиста енергия и науката дава възможност за генетичното подобрение на човешката раса, за да могат хората да бъдат по-високи, здрави и умни. Той дори предполага, че в бъдеще време е възможно хората да усвоят и внедрят идеята за ектогенетика: това е полагането на фетуси в изкуствени утроби, за едно по-безопасно износване на плода. 

Всъщност, спекулациите и идеите за надмогването на човека отвъд неговите биологични граници, до голяма степен, се свързва и с много други сфери от научната прогностика – колонизирането на Космоса, разнородни по вид устройства за развитие на човешката дейност, както и по-късното развитие на цели научни области. Забележете, че тук говорим не за негативните представи, които често се явяват като критика на движението, но положителната промяна, целяща се в преобразяването на Човека и достигането на Постчовека. 

Една от най-ярките контрасти на някои от идеи на философското движение се дават в класическата дистопия „Прекрасният нов свят“: биотехнологии и опиата „сома“ се използват за контролиране на човешката популация в един глобален конформизъм, който се контролира от световно управление. Децата се „произвеждат“ във фертилни клиники (подобно на фабрики) и тяхното развитие се определя по изкуствен път. Това, на практика, описва как една добра идея може да бъде дори и пагубна за човечеството, ако се приложи по неподходящ начин. До голяма степен научната фантастика изобилства от критики на Трансхуманизма и едни от най-големите шедьоври на филмовото и литературно изкуство са крайната форма на негативното представяне. 

Класиците, разбира се, се докосват до големия спектрум от идеи и създават свои собствени разбирания за един свят, преобразен от надмогнатия човек. За първи път и самата дума „трансхуманизъм“ се използва именно от брата на Олдъс Хъксли, който пише: „Човешкият вид може, ако пожелае, да надмине себе си – не само спорадично като един човек по един начин, друг по друг, а в цялостност като човечество. Имаме нужда от име за това ново убеждение. Може би трансхуманизъм е подходящо – човек остава човек, но надминал себе си, реализирайки нови възможности от и за своята човешка природа“

До този момент работната хипотеза и модел за философското движение Трансхуманизъм представлява именно това: Волевото развитие на човека отвъд неговите познати биологични и умствени предели

Напред към бъдещето

Ник Бостром ни напомня също, че човекоподобните автоматони винаги са удивлявали хората. Още от древни времена редица изобретатели са създавали самодвижещи се устройства, които да подпомагат човешките дейности. Идеята за големите и роботите като една по-зряла форма на простите устройства продължава и по-късно в развитието на концепцията за Изкуствен интелект. Възможността на машините да имат разум, подобен (или дори по-развит) от този на човека се превръща в една от най-спорните теми за дебати. Известният Тест на Тюринг е едно от най-познатите предизвикателства към машините. Той представлява следното: На човек се предоставя компютър и клавиатура като средство за комуникация с друг. Чрез писане на текстови съобщения и разговор той трябва да определи дали говори с човек или машина. Ако, в крайна сметка, той не може да каже дали разговаря с друг човек или машина, тогава машината е преминала теста. По този начин се доказва, че машината реално е успяла да размишлява, говори, и да аргументира своите отговори. Разбира се, това не изчерпва напълно и не е достатъчно, за да отсъдим, че машината има разум, който да е равностоен на човешкия, но дава една много сериозна заявка за самостоятелност и дори придаване на някакъв вид идентичност. 

Бързият темп на технологично развитие е експоненциално

Бързината на технологичното развитие и растеж на информационните технологии има огромен ефект върху човешкото общество. Именно този фактор е един от променливите, които съпътстват развитието на глобалното човечество. Гордън Мур, съосновател на Intel, през 1965 г. забелязва, че броя на транзистори на конкретен чип бързо се умножават с времето. Това и води до формулирането на т.нар. “Закон на Мур”, който гласи, че изчислителната мощност на компютрите (ориентировъчно) се удвоява през всеки 18 месеца до 2 години. В своята великолепна книга (“Сингулярността е близо”) Рей Курцвайл документира и доказва подобен растеж в голям брой други технологии. В измерими рамки се наблюдава експоненциален растеж и на глобалната възможност за производство на блага, което е движещата сила на икономиката, съответно и на възможностите, които нашата раса има. 

Разбира се, това се свързва и с друга важна тема на трансхуманистичната мисъл, която е все по-релевантна в днешни дни: Изкуствения интелект. Ако създаването на само подобряващ се изкуствен интелект е подвластен на Закона на Мур, тогава в определен момент, ще настъпи момент, когато ще се достигне точката на радикалната промяна. Достигането на ултраинтелигентни машини — всеобщото прието обяснение за това е машина, която може превъзхожда интелектуалните възможности на който и да е човек. 

Тъй като самият дизайн и създаване на машина е един вид интелектуална дейност, тогава тези ултра интелигентни машини ще могат да създадат свои собствени машини, което би довело до верижна реакция на изкуствена (небиологична) форма на интелигентност, която превъзхожда човешката раса. Тази точка на Сингулярност е огромен проблем, който има редица технологични и етични конфликти, за които няма единно разбирателство. Съществуват множество гледни точки — от вярването за това, че това е възможен сценарий, както и пълното отричане на тази хипотеза. 

Да имаме пълен контрол 

Волевото подобряване на човешкото съществуване е, на практика, главна цел на движението. Практичен начин това да се случи е да се използват налични технологични способи, както и проактивно да се търсят нови разработки.  Две от (в момента невъзможни) предложенията са предмет на научната фантастика, но и от възможната бъдеща реалност: 

  • Производство на наноботи — Създаването на биотехнологични единици, които да имат възможност да репликират или създават нови машини, даващи възможност за “поправка” на човешкото тяло. Използването на такива технологии би дало възможност за преборване с редица заболявания, както и контрола на организма. Разбира се, извън медицинските цели, тази технология би могла да има и безброй други последствия. По своята същност това е реаранжирането на атомната структура на съединенията, което би могло да доведе до трансформация на субстанции и елементи. Само някои от възможните са премахването на стареенето, “съживяването” на пациенти в крионично състояние, както и нов виж оръжия. 
  • Пренос на Съзнание — Почти утопичното и напълно хипотетично представяне на тази идея е трансфера (преноса) на Съзнанието от човешкото тяло към друг медиум (преносител), най-често небиологична информационна мрежа. Това е сложен философски и етичен въпрос, който е редно да бъде разгледан в отделна тема. Но постигането на тази цел е теоретично възможно.

Именно чрез такъв тип технологии може да се получи радикалната трансформация на човека към Постчовек, защото по революционен начин ще бъде променен начина на съществуване. Преходни технологии и социален прогрес също допринасят за постепенното изменение на  човека. Технологиите и предпоставките за взимането на контрол включват също: виртуална реалност, генетични тестове, специфични таргетни терапии, козметични операции, операции по промяна на пола, био интерфейси за връзка с машини, протези, медицински устройства и т.н.

 

Да мислим като трансхуманисти – поле от идеи и философски търсения 

Движението има редица последователи, както и свои обособени области, в които всеки отделни организации и личности намират своите собствени приоритети. Трансхуманистичната философия е тази на плурализма и на своето собствено търсене на решение — за изход от проблемите, които произлизат от сегашното състояние на човешката природа. 

От чисто морален и онтологичен аспект, това се превърна в глобална революция на мисленето, привличайки големи имена в своите търсения. В днешно време дефинирането включва множество сфери и се описва не само като философия, но и като социално и философско движение. Прилагам превод на определението, дадено от Енциклопедия Британика: 

Трансхуманизъм е социално и философско движение, посветено на насърчаването на изследванията и разработването на мощни технологии за подобряване на човека. Тези технологии биха променили подобрили или увеличили сензорните способности на човека, неговите емоционални възможности, познавателния капацитет, както и биха подобрили радикално неговото здраве, включително удължаването на неговия живот. Такива промени, в резултат на добавянето на биологични или изкуствени технологии, биха били повече или по-малко постоянни и интегрирани в човешкото тяло. 

Енциклопедия Британика
Трансхуманистичната философия и неговата практична страна има за цел да ни постави в ситуация, която ни доближава до възможността да достигнем волева еволюция от човек към Постчовек — чрез силата на технологиите да достигнем нов етап в нашето съществуване и развитие. Този нов вид, на базата на технологични и генетични подобрения, биха ни дали възможност да се справим много по-добре с предизвикателствата на света. 

Радикалната ни трансформация, разбира се, би следвало да бъде и последвана от развитие и на изграждащия се свят. Затова и много трансхуманисти са привлечени от идеята за достигането на машинната Сингулярност — Създаването на свръхинтелигентен Изкуствен интелект, който да бъде част от нашия свят. А защо не и част от нас самите? 

Това би дало възможност за конвергенция на Човешкото съзнание и това на този ИИ, което би довело до невероятен ръст на нашите възможности. 

Има множество аспекти, гледни точки и дори отделни направления в цялостното движение, но тези редове дават общата представа. 

Като активен пропонент на тези мисли, имам за цел да представя тези идеи на по-широката общественост. 

Сънната комуникация е възможна: Очакват ли ни медиите на съня?

С огромно вълнение пиша тази публикация, която може би ще се окаже прекалено дълга и със сигурност ще бъде допълвана с времето. Но ерата на научната фантастика и епизодите на “Отвъд краен предел” вече не са само фикционални наративи. Едно от най-авторитетните научни списания Cell публикува пространно изследване, в което се показват резултатите от серия от експерименти, свързани със сънната комуникация. Не, не се шегувам, установено е, че е възможно да се комуникира със спящи хора, по време на фазата на бързо движение на очите (т.нар. REM). Статията е публикувана с отворен достъп и се нарича “Real-time dialogue between experimenters and dreamers during REM sleep”, може да бъде достъпена оттук. Цитиране по ISO-690:

KONKOLY, Karen R., APPEL, Kristoffer, CHABANI, Emma, MANGIARUGA, Anastasia, GOTT, Jarrod, MALLETT, Remington, CAUGHRAN, Bruce, WITKOWSKI, Sarah, WHITMORE, Nathan W., MAZUREK, Christopher Y., BERENT, Jonathan B., WEBER, Frederik D., TÜRKER, Başak, LEU-SEMENESCU, Smaranda, MARANCI, Jean-Baptiste, PIPA, Gordon, ARNULF, Isabelle, OUDIETTE, Delphine, DRESLER, Martin and PALLER, Ken A., 2021. Real-time dialogue between experimenters and dreamers during REM sleep. Current Biology. 12 April 2021. Vol. 31, no. 7, p. 1417- 1427.e6. DOI 10.1016/j.cub.2021.01.026.

Колкото и невероятно да звучи, това задава не само множество въпроси, но и напълно ще пренапише всички учебници и голяма част от философските търсения, свързани със съзнанието. Тъй като не съм експерт по когнитивни науки или други свързани специалности няма как да коментирам сложните психофизиологични процеси, но мога да коментирам някои от следствията от това откритие. Разбира се, че медиите ще бъдат преобразени и по този показател. 

“Не може да се отрече обаче, че понякога сънищата ни са белязани от приглушени отгласи с чужд, неземен, безтелесен характер, който не подлежи на обикновена интерпретация и чието тревожно въздействие ни загатва, че можем — макар и за миг — да надзърнем в сферата на менталното; сфера, която е не по-малко значима от физическия живот, макар и да е отделена от него с непреодолима (поне в повечето случаи) преграда.”

Х. Ф. Лъвкрафт

Експериментът

Сънищата не са добре изследвана област от човешкия опит, тъй като все още нямаме добри механизми за тяхното задълбочено изследване. Още във въведението авторите посочват, че до голяма степен възможностите за тяхното пространно разказване и описване е доста ограничено — след сън често спомените са изкривени или фрагментирани, поради не добре развитата способност за формиране на спомени в сънно състояние. 

Възможните неврологични сигнали на съдържанието на сънищата е придобито от няколко екипи от учени по време на проведени изследвания. Това се случва много скоро след пробуждането на респондентите. Използването на свобразна техника за “неврално декодиране” се случва благодарение на комбинация от анализ на електрически и хемодинамични промени, наблюдавани чрез методи. Статията говори за конкретното проследяване на моментите, когато има инициирани сънища. Това позволява на учените достъп до самите сънуващи хора. Възможно е хора да бъдат интервюирани по време на сън

Експерименталните цели са зададени ,така че да се говори директно с хората, които са пренесени в свят, който е изцяло “фабрикуван” от мозъка, на базата на спомени и създадени връзки между тях. Интересно е понятието за “интерактивен сън”, който се дефинира като възможност между интервюиращ и сънуващ човек да комуникират помежду си в реално време. 

Типичното сънуване се характеризира с липса на възможност за критика на реалността – много е трудно да се разграничат реални и нереални образи и преживявания, именно затова и участниците не могат да разберат, че всъщност сънуват. Противоположното състояние е т.нар. “Ясно сънуване”, където сънуващите ясно разбират, че сънуват. Това се случва най-често по време на REM фазата, съчетава се с ясни индикатори на движението на очите. Процентно това се случв рядко при повечето хора и затова е трудно да бъде волево изпълнено или репликирано в лабораторни условия при поискване. Но не е невъзможно!

Изумителни резултати

В статията се показват резултатите от четири екипа от учени във Франция, Нидерландия, Германия и САЩ, които са успели да документират двупосочна комуникация на базата на различни стратегии и методи. Участниците в експериментите са могли да пристъпят към следните действия: 

  • Решаване на математически операции
  • Да отговарят на въпроси с “ДА” или “НЕ”
  • Различаване на стимули във визуален, тактилен или аудиторен канал. 

Три основни типа участници са разграничени от екипите: 

  1. Опитни “ясно сънуващи” 
  2. Здрави хора, които са обучени как да постигнат “ясно сънуване” 
  3. Нарколептик 

И трите типа участници са демонстрирали комуникация и по време на нощен сън, както и по време на дневна дрямка. 

Факт е, че независими екипи от различни държави са стигнали до един и същ краен резултат – сънна комуникация, която е доказана и описана в подробности. Макар и да се използват различни методи и способи за постигането на тази задача, това отваря вратата към множество допълнителни сфери, които могат да бъдат изследвани. Смятам, че този фундамент е първата крачка към цялостно ново поле, което тепърва ще бъде разкрито.  

Участниците в експериментите са могли да приемат и възприемат въпросите от анкетьорите, действайки като получател и изпращач. Предварително не са знаели за съдържанието на въпросите, което е важно уточнение. 

Обърнете внимание и на метода на изследване, след като учените са установили успешен контакт при субектите, те будят участниците, които (в повечето случаи) потвърждават своите спомени от въпросите и дадените отговори. 

Готови ли сме за медиите на съня?

Напредъкът тепърва ще може да се оцени, сигурен съм, че в близките десетилетия това ще дове до множество нови хоризонти и открития, които едва ли може да си представим за възможни и реални. 

В момента разполагаме със следното — двупосочна комуникация, предварително неизвестна за комуникаторите, която бива пренасяна в двете посоки под формата на своебразен разговор. Двата фактори, които са новост за нашето познание са, че те са проведени по време на сън, както и че следват умения, обикновено изискващи съзнателни усилия (математическите операции са пример).  Имаме и доказателството, че множество сложни когнитивни умения могат да се проявят в сънно състояние, както и те да бъдат съобщени в реално време. 

В момента има действителни трудности при установяването на комуникационен процес – има проблем със създаването на стандартизиран начин на обмен на информация. До голяма степен успехът се дължи на комбинация от фактори, включващи не само усилието на учените, но също и техниката на получателите, както и правилното разкодиране на съобщенията. 

Забележете, че някои от сигналите биват възприемани като “идващи отвън съня” или като въведени ‘над” преживяването. Някои думи са чувани от реципиентите като анонсирани от радио станция или някакъв друг медиум, който не е пряк човешки източник. Случва се също да има и объркване в зададените въпроси, вероятно в резултат от сложната среда, в която е поставено съзнанието. 

Важно е да отразим всички тези фактори, защото те допринасят за размиването на комуникационната среда. Реално няма директна връзка между участниците в комуникационния процес, а опосредстването е особено сложно. 

Посочват се и предишни случаи на подобни изследвания, където при пациенти са прилагани много кратковременни стимули за получаване на отговор. При тях има доста по-нисък резултат от диалогичност — отговор и размяна на информация. Някои от въпросите, до които стигат учените се опират до естеството на този процес — Доколко минималният трансфер на информация може да бъде възприет като комуникация? И дал има значение типа отговор за успешната реализация на ясно общуване. 

Следствия и възможности 

Сигурен съм, че с разработването на адекватен и много по-сигурен метод на комуникация, това би довело не само до използването на различни стимули и средства, но и до възможността за групово общуване. В момента моделът е насочен само между опосредствена комуникация между два участника. Засега. 

Напълно е възможно в бъдеще да видим устройства или методи, които да ни помогнат с трансфера на информация, дори и по време на сън. Предлагам да се замислим за теоретичната представа за медия на съня — изпращането на предварително създадено съдържание до хора в подобно състояние, които да могат адекватно да възприемат изпратената до тях информация. Още през 2014 г. представих на българските читател материал за бинауралните тонове. Възможно е използването на модулационни тонове, които да доведат до промяна на съзнанието. Защо да не е възможно да ги използваме като информационни носители? 

Множество електронни устройства, които използваме, могат да бъдат използвани като източници. Въпросът остава отворен, а ние ще следим за новостите. 

Отзиви за Clarkesworld Magazine бр. 180 (Септември 2021)

Корицата на Clarkesworld Magazine 180
Корицата на броя

След краят на лятната почивка дойде и момента за новия брой на Clarkesworld Magazine, номериран като 180-то поредно издание. С нетърпение чаках този момент, тъй като именно от него започна и моя личен абонамент. Интересно ми е какви ли ще бъдат първите ми впечатления като нов абонат, затова и без да крия своя ентусиазъм започвам и моя преглед на поместеното съдържание.

Yesterday’s Wolf от Ray Nayler

Преживянето беше вълнуващо, това е един приключенски по духа си разказ, който разкрива как една местна общност преживява в един пост-аполакиптичен свят. Всички сюжетни линии обозначават разрухата и човешката дейност, както и загубената надежда за цивилизацията, която познаваме ние.

Най-силно впечатление ми направи митологизирания кръговрат, който е възприет като начин на живот. Всеки, който се е занимавал да чете за различните общности от миналото, ще му се стори познат този похват – посрещането на ежегодните налози, лова, както и цеността на асоциираната общност. Любопитен разказ, който ни дава една интересна перспектива върху едно възможно бъдеще.

Това, което е ценно за мен и бих задържал като спомен от този разказ е стремежа към постигането на мечтите. Онези, които са извън нормите и против правилата. А правилата изглежда са онези закони, които сами създаваме за нашето собствено робство.

Връзка към разказа

It is a Pleasure to Receive You от Ziggy Schutz

Самота и изолация, но също и въображение и сила. Такива силни емоции, макар и противоположни, се преплитат в този кратък разказ. Направи ми силно впечатление как с лека ръка се разкриват дълбините на космоса, но когато става дума за съобщения и комуникации, тогава сякаш всичко е близо. Невероятното спокойствие на космоса е в притововес на ограниченото пространство и липса на физическа близост на протагониста с какъвто и да е друг човек. Там, на онзи сателит, той е оставен съвсем сам да изпълнява своя дълг.

Всичките реклами, съобщения, предавания, както и послания преминават през него като своебразен водовъртеж. Самият разказ е повече преживяване, отколкото история. Интересно е да се прочете!

Връзка към разказа

Xialongbao: Soup Dumplings от D. A. Xiaolin Spires

Ето един много по-особен разказ, който трудно бих характеризирал с един единствен етикет. Може би просто мога да го нарека „история“ – едно преживяване, което е толкова автентично азиатско и приказно, че ми напомня на някои от интересните филми от Изтока. Да, в Clarkesworld Magazine има разнообразие от стилове, а това е повече от добре дошло.

Може би просто рябва да го прочетете няколко пъти, за да се наситите на пълната атмосфера, която ни пренася в един коренно различен свят. Много съм благодарен, че е включен в този брой, защото ми помогна да прозра една друга перспектива върху живота. Забележете как тежката драма и трагедия някакси е прескочена като безкрайно труден и болезнен момент, по-скоро цялостната картина създава едно такова усещане на един свят, който не е както трябва.

Връзка към разказа

Dog and Pony Show от Robert Jeschonek

Чувството, което имам четейки този разказ, ми напомня на усещането от въвличането в .hack вселената – има цял свят, който изглежда толкова истински, но всъщност е илюзорен. А е толкова лесно да повярваш на авсичко, което е пред очите ти. Много ми е приятно, когато има толкова целенасочено силно послание иа изказ.

Винаги съм намирал такъв тип истории много вдъхновяващи, защото те поставят границата между реалността и фикцията, представяйки ни сливането на световете, а в случая не говорим за класическото изживяване, както ни е до болка познато. Показването на илюзията среща упорството, което още веднъж ни дава ценна поука – понякога сме свикнали прекалено много с онова, което ни изглежда като истинско. Отново, всичко е в представите ни. Чудесен разказ!

Връзка към разказа

The Winter Garden от Regina Kanyu Wang, превод от Emily Jin

Магнетичен разказ за пътуванията в алтернативни (паралелни) вселени, като в основата на сюжета имаме много интересна и драматична история. В този разказ се вплитат не само емоционалните вълнения, но също и много интерсни обрати. Може би това е една от тези истории, които най-много биха предизвикали емпатия от този брой.

Особено съм впечатлен от детайлите, от прекрасния изказ на това как хората могат да почувстват тъгата. Всички сме пропадали до дъното и не сме имали шанс да върнем назад някои от решенията си, съгласен съм. Но тук имаме начин да разберем какво би направил един наистина съсипан човек в неговия опит да избяга от света. Или дори от цялата вселена.

Това е наистина магнетичен разказ, който ме впечатли със своето послание, както и с трудността на човешките стремежи. Прочетете го!

Връзка към разказа

In a Net I Seek to Hold the Wind от Gregory Feeley

Точно от такова разнообразие имах нужда! Космически сюжети, водовъртеж от странни и непознати светове, както и невероятни структури, които се издигат към звездите. Страхотна комбинация от осъществени мечти и разнообразни участници. На фонът на такъв тип преживяване е особено приятно да прочета и задълбочените и наистина страхотни описания на създадения фикционален свят. Личи си, че писателското перо е много умело! Разбирам и защо точно този разказ се е откроил от редактора.

Интересно е, когато се впускаме в такъв тип творби, действително преживяването си заслужава. Характеризирам този тип разкази като приключение на въображението, защото наистина богатия език позволява на читателите да пресъздадат света и да се наситят на богатствата в неговото изобилие.

Връзка към разказа

Excerpt from the Text of an Explanatory Stele Erected for Our Edification by the Scholars of the Outer Orion Tendril от Timons Esaias

Страхотна сатира на човешкото съществуване, изпълнен не само с картина от един пост-апокалиптичен сценарий, който би бил възможен, но също така и разгърната критика на нашия всеобхватен и масов консумеризъм. Обожавам истории, които излагат вредоносното човешко набюдение, а тук има и някои от съвременните гърчове на човечеството – вманиачаването на хората със смарт устройства, социални мрежи, както и свръхзависимостта от тях.

Представете си как този свят била погълнат, какво би станало с всичко онова, което познаваме? Един интересен подход, нетрадиционен поглед върху тази страшна действителност, е изразен в този разказ.

Връзка към разказа

Нехудожествената част

Много ми беше интересно да прочета пространното изложение за възможностите на живот на Ганимед и други подобни спътници, озаглавено „Under Pressure: Life’s Last Dance?“ от Julie Novakova. Харесвам научно-популярни текстове от този вид, защото превеждат на разбираем език изключително любопитни хипотези. В този случай има и доста фактология, която ни дава възможност да приемем предложените възможности.

Интересно е интервюто с Nina Allan, което е проведено от Arley Sorg. Дава въмозжност да погледнем върху начина на работа на един писател, както и перспективата върху жанра. Друг интересен разговор е този с Cat Rambo, който също ми се стори любопитен. Колкото повече мнения и коментари чета, толкова по-добре разбирам точн колко е възнаграждаващо да си писател в днешно време.

От лична гледна точка най-ценното за мен е и статията на самия Neil Clarke, в която той споделя своя опит с работа с преводен художествен текст. Това е практическа изповед, която според мен всеки би следвало да прочете внимателно. В него се съдържа важното прозрение, че никога не бива да ограничаваме писаното слово само до онова, което може да прочетем. Глобалният свят наистина може да ни предложи много качествна художествена литература.

Очаквам с нетърпение и следващия брой!

Отзиви за някои трансхуманистични разкази от Clarkesworld Magazine

От няколко дни съм дарител и абонат на международното списание за научна фантастика „Clarkesworld Magazine”, ръководено от гениалния редактор Нийл Кларк. В момента това мястото, където се публикуват най-много разкази, отличени с награди за творчество. Тази информация е взета от публикацията на Ерик Шфицгебел, който е направил необходимото проучване.

Тъй като това е месечно списание, а искам да започна своите още от следващия месец, попитах в читателската общност за някои разкази от предишни издания, които се фокусират върху една от моите любими теми – трансхуманизма. Само след няколко часа имах вече списък от заглавия, които да прочета. Създавам обособена категория в блога, за да мога да подреждам тук мислите, които са обвързани от моите приключения с това списание.  

Моето желание и план е не само да използвам празните страници на моя текстов редактор, за да споделя впечатленията си, но и също да популяризирам авторите, които заслужават това. Нийл Кларк като редактор е безупречен, той не само е един от живите експерти на научната фантастика, но има и много добро „око“ за световната литература по темата. Със сигурност всички тези творци биха имали нужда от популярност, нека и аз да допринеса за това.

Благодаря и на всички от общността на списанието, които ми предложиха заглавията, които са част от тази публикация. Радвам се да бъда част от това семейство от почитатели на качествена литература.

“Thirty-three Percent Joe” от Suzanne Palmer (Clarkesworld Magazine Брой 145 – Октомври 2018)

Обещаващо начало и страхотен замисъл! Това е моето встъпване в тази тематика, а още от първите редове знаех, че това ще е нещо интересно. Този разказ разказва за войника Джо (със сигурност името е тропа) и по-точно за неговите кибернетични импланти, които комуникират помежду си. Идеята за биомеханични подобрения изобщо не е нова, но да изследваме как изкуствения интелект говори с други части е особено интересно.

Впечатление ми направи как наистина „по човешки“ тези механични части свързват своята съдба и функция, в подчинение на своя собственик. Връзката между подчинен и господар не е нещо ново в литературата, но в тази трансхуманистична светлина, това е нещо, което си заслужава да бъде прочетено.

Представена е битката за човешкото надмощие. За това как всеки ден се борим, губи, продължаваме на следващия ден, а лимитите на нашите способности ни дърпат все надолу. Наистина, ако имахме възможност да подобрим себе си, да надмогнем нашите слабости, тогава бихме могли да издържим и на по-големи трудности. Но това понякога не винаги е така. Светът е труден, той е изпълнен с изпитания, които като че ли никога не свършват. И тогава разбираме, че е възможно да се радваме и на малките победи от деня. Поне докато не дойде утрешния ден.

Вечната борба, всяка загубена битка и несгодите, които се случват на Джо, както и неговите емоционални преживявания са ключа към спечелването на внимаието към неговата личност. А тук разбирам не само личността на човека, но и на неговите части, които дори демонстрират чувство за хумор в някои ситуации. Поредността на важност и значение са според класическите разбирания – от глава до пети, като контролния модул встъпва в длъжността на модератор.

Няколко пъти препрочитах първите параграфи, наистина майсторски разказ, който препоръчвам на всеки. Страхотно!

Връзка към разказа

“Carouseling” от Rich Larson (Clarkesworld Magazine Брой 139 – Април 2018)

Един провален експеримент, смърт и една вечна любов. Триъгълник от важни свързани събития и истини, които се вплитат в тази фантастична история. Хубаво е, когато се създават разкази за сплотенността и истинската връзка, която в този случай е и отвъд реалността на нашия свят. Без да давам много подробности за сюжета, бих казал, че това е една история, която би резонирала с всеки един човек, ако той наистина се е влюбвал поне веднъж.

Фантастичното и сюреалистичното, но земно и съвсем точно се превръщат в една динамична картина, която накрая стига до такова положение, че е отвъд възможностите на хората да си обяснят ситуацията. Само се съзнава, че това е възможно, но не е ясно как. Този разказ е вдъхновяващ, защото посочва нещо изключително ценно – някои неща ясно са отвъд нашите разбирания, не е възможно да ги осъзнаем, но се радваме, че съществуват.

Връзка към разказа

“Forever Bound” от Joe Haldeman (Clarkesworld Magazine Брой 130 – Юли 2017)

Споделянето на съзнанието е една наистина възхитителна тематика, която винаги е стояла като трудна за разказване в рамките на литературата. Има много подходи за нейното описване, а още по-трудно е това да стане в кратката форма на разказа. Но тук е постигнато, смея да кажа дори доста добре.

Разбира се, всичките емоционални въздействия, бих казал дори и шокиращата и трудна за разбиране реалност, в която трябва да се сподели съзнанието с други, е наистина интересна тема. Отново имаме война като „заден фон“, но това служи не само като сюжетен елемент, а като контраст между вътрешния и външния свят.

Разбирате ли, когато един човек позволи на друг да „проникне“ в неговото съзнание, тогава се случва и борба за надмощие над мислите, над тялото, над всичко, което може да влезе в описанието на съзнание. Наистина съм възхитен от тази тема, трудно ми е да спря да мисля, а да не го говорим, че идеята за сексуалната активност между хора, които споделят съзнанията си, е наистина зашеметяваща. Трудно е да се преразкаже, за това си има нужда от много наситена творческа енергия. Превъзходен разказ! Наистина!

Връзка към разказа

„Meshed” от Rich Larson (Clarkesworld Magazine Брой 101 – Февруари 2015)

Имплантите, подобряващи човешкото тяло, това е темата тук. Биомеханични елементи, които се впиват в нас и не само по някакъв начин усъвършенстват нашите възможности, но и ни предоставят усещания и преживявания, които не биха били възможни по органичен начин. Тази тема винаги е била интересна, но тук има и допълнителен поглед върху нещата – ами, ако тези импланти се предлагат като днешните технологични продукти, на принципа на бързо оборотната стока?  Ами, ако днес реша да си сложа най-новата биомеханична добавка на “Nike”, а друг някой реши да вземе “Adidas”? Това не са обувки, които да може да сменим с едно движение – а спомнете си как децата (особено) постоянно гледат едно от друго.

Концепцията за пазарно предлагане на такива импланти на принципа на днешните стоки, които остаряват само за няколко години, наистина тревожи. И макар това да не е част от основния сюжет, за мен това е темата, която има значение. Разбира се, както и при другите истории, тук сюжета е многопластов – визията за бъдещето е доста интересна, препоръчвам да се прочете. Но след този кратък разказ ми се искаше да споделя тези редове, наистина е тревожно. Особено с тези няколко изречения – може би имплантите могат да бъдат управлявани от някой друг, тогава вече ние губим властта над собственото си тяло. Защо някой друг да управлява (например) ръката ми? Още едно доказателство да останем органични, бих добавил „за всеки случай“.

Връзка към разказа

“God Decay” от Rich Larson (Clarkesworld magazine Брой 138 – Март 2018)

Връзката между създател и създание, по подобие на много велики литературни творби, се преобразява и в сферата на научната фантастика. Един кратък, но съществен разказ за това как създадената личност едва ли би могла да бъде отличена от останалите, освен ако не знаем какво се крие в черупката. Идеите не са непознати, но са свързани в една цялостна творба, която също заслужава внимание.

Без да коментирам задълбочено достойнствата на творбата, а тя има такива, бих казал, че този разказ наистина се вписва добре в представената за мен извадка. Личи си, че има финес в изразяването, както и автентични чувства и тревоги, без да бъдем затормозявани от прекалено дълбоки атмосферни или диалогични пристрастия.

Връзка към разказа

Трите дъщери на Ева Ревю

Корицата на "Трите дъщери на Ева" от Елиф Шафак, издателство "Егмонт"

“Трите дъщери на Ева” са последователен мой опит да прочета някоя друга книга на Елиф Шафак, след като имах опит не само с “Любов” (която много харесах), но също и с “Дворецът на бълхите” (която не успях да дочета). Така вече имам някакво познанство с нейния специфичен и отличителен стил на писане, който завладява толкова много читатели по света.

Изправянето през трудни теми през перото на талантлив писател

Темата за Вярата, нейното религиозно овластяване и ефектите върху обществото — какво по-хубаво от лятно четиво? Разбира се, всичко това преминава през драматичната история на главната героиня Пери, нейното семейство, техните разбирания, както и множеството трудни моменти, които тя изпитва — не само в ранните си години, но в съзнателния си живот на възрастна студентка и майка.

Като типичен роман на Шафак има наистина голям фокус върху емоциите, не е изненадващо, но именно през тях се рисува автентичната представа за емоционалното израстване на Пери. Няма нищо по-хубаво от това ние (читателите) да разберем какво толкова много тревожи нейната душа.

Премеждията са много, но Шафак умело ни води от улиците на Истанбул и после през Оксфорд, разбира се историята се разказва в няколко времеви пространства, като през главите се преплитат детството, времето през студентството и по-късно зрелия период на Пери. Типично за писателката. Свикнах с това нелинейно представяне на сюжета, като си признавам, че е въздействащо, защото поставя живота като пъзел, който постепенно се нарежда и изгражда в една цялост.

Опитът на съзряване

За мен основната тема, обаче, не е Вярата и феминизма, както и свободата, а оформянето на човешката личност. Да, макар и тези фактори да имат огромно влияние, това е история по-скоро за порастването и осъзнаването на индивидуалното място в рамките на широкия свят. Начинът по който някой индивид заявява себе си и се вписва в обществото или определената общност. А в този случай, търсенето на себе си, на автентичния Аз, който би следвало да се утвърди в завършена индивидуалност, личност и характер.  Определям романа по-скоро като историята на порастването, на взимането на решения и полагането на последствията в живота.

За Вярата

Основна тема е свободата, феминизма и Вярата – такава каквато я чувства всеки индивид, но и тази която разграничава различните общности една от друга. Специфичният културен и индивидуален код на различието, което определя една група от вярващи от друга. Разбира се, леко хуманистичния прочит и идеите на атеизма и агностицизма, както и някои леки влияния на популярен мистицизъм се прокрадват също. Романът по-скоро има някаква екуменична позиция, опитвайки се не само да обедини различни вярвания, но и през погледа на автора да създаде място на мир и уравновесеност. Погледът на човешката трагедия и отношението са силни козове в тази история.

Любовната история

Опитах се, но не намерих любовната история за особено правдоподобна. Не вярвам, че такова влечение или любов може да се случи по този начин, но от друга страна не мога и да разсъждавам от позицията на описаните дами. Вероятно харизмата е наистина била толкова голяма, че господина да успее да завладее толкова много нежни сърца.

Отбелязвам два фактора: не само умелото държание и репутацията, но и цялостния поглед върху живота и начина на изказ играят важна роля, за да привлекат женското внимание. Без да навлизам навътре в тази тема, може би просто не го разбирам. Но не мога да кажа, че за мен това са реалистични чувства.

Лична комплексна история и изповед

Разбирам, че тази книга би се харесала не само на определената целева аудитория, но и на всеки любопитен читател, който би искал да се впусне в изследването и съпреживяването на една човешка драма, на една история. Образите и чувствата са написани много ясно, майсторството на Шафак буквално може да ни пренесе навсякъде, като тя изгражда умело всякакви атмосфери – рядко умение днес, когато все повече се залага на диалозите. Тук имаме възможност не само да чуем думите на героите, но и да го почувстваме, да скърбим с тях, но и да се радваме на успехите.

И макар това да е една много богат палитра от щастливи и трагични моменти, за мен е важно да кажа – да, това е книга, която бих препоръчал!

За Кръщението според Библията

Снимка от кръщение от Шведската църква
Снимка от кръщение от Шведската църква

Mea Culpa: Заблудите на (ана)баптизма

Четейки класическите текстове на Протестантското богословие, а именно Аугсбурското изповедание (в неговата непроменена версия от 1530 г.) разбрах, че някои мои вярвания са били грешни. Основен проблем, който ме е тормозил през годините е именно Кръщението като акт на вярата или другите негови функции, които могат да бъдат различни, в зависимост от деноминационните възгледи. През годините със своето четене на различни текстове и гледни точки разбрах, че има доста различни варианти, например: 

  1. Кръщението като начална точка на Вярата
  2. Кръщението като обозначение на Християнина
  3. Кръщението като символичен знак
  4. Кръщението като източник на Благодат
  5. Кръщението като тайнство или като просто едно тържество

Човек се учи цял живот, затова и е нормално да променям мнението си, както и вярванията си спрямо онова, което считам за Истина. Смятам, че моето мнение е правилно – Авторитет има само Библията, затова и нейното правилно прочитане би следвало да бъде водещата светлина. За съжаление, особено през последните години, кризата на Вярата породи в мен множество грешни възгледи, които в момента се опитвам да изчистя от съзнанието ми. 

Отговорът е дори в началото на Изповеданието

Търсейки еднозначен отговор на тази дилема стигнах до пети член от Изповеданието, който се отнася до Институцията на проповядването и полагането на Тайнствата. Именно тук се дава обяснението за конкретната функция на тази част от Вярата, в която чрез Божието Слово и Тайнствата се предава Писанието. Лутераните пишат, че именно това се прави за Прослава, а не за наша собствена заслуга, пазейки принципа на Sola Fide – опрощението е само чрез Вяра, а не чрез дела.

Точно преди да се премине към следващата точка забележете, че на това основание се отричат анабаптистите (и съответно косвено и баптистите), тъй като те считат, че Светия дух “слиза” в душите на хората без Словото, тоест чрез техните собствени постъпки. 

Опитах се да си преведа това на разбираем и по-прост език, изпълнен с примери, така че да мога да се върна към този момент и да си припомня този важен Богословски принцип. 

Класическото убеждение при баптистките и анабаптистките общества е, че те признават две условия, които са нужни за обозначаването на някой като последовател на Христос, тоест християнин, вярващ човек: 

  1. Личното покаяние на греховете пред Христос 
  2. Приемането на Исус Христос като личен спасител

Именно Кръщението се явява като символен акт, който няма спасителна стойност, защото то е външно отражение на вътрешната вяра. Твърдението на тези хора е, че това трябва да стане в съзнателна възраст, когато индивида може самостоятелно да изрази своята Воля да стане част от Църквата като общност от вярващи. Задължително и спазват ритуала както е описан в Новия Завет чрез пълното потапяне във вода, а не чрез други методи. Тройната формула на кръщение също се спазва, както е постановена и при други деноминации. 

Различията идват от това, че при Класическото Изповедално Протестантство (Лутеранство) Кръщението се счита за необходимо тайнство, което има съвсем различна стойност. Разбирам това и от Девети член, който е още по-конкретен: 

Кръщението е необходимост за Спасение, чрез него се предлага Божията благодат. Децата трябва да се кръщават, като по този начин те получават Неговата благодат. 

Разбира се, има хиляди изписани цели книги по темата, както подкрепящи тази теза, така и противни на тази идея. 

Тъй като този въпрос е много любопитен за мен, а и важен за правилното тълкуване на Вярата, ми се иска да предложа малко по-дълбоки размишления. Искам да мога да се връщам конкретно към тази публикация винаги, когато имам някакво разколебаване по темата, за да мога да си припомня казаните тук думи. 

Апология на детското Кръщение

За допълнителна информация и защита на твърденията, че е нужно децата да бъдат кръстени във Вяра, с цел да получат Благодат, следователно и Спасение, се обръщам към Апологията на Аугсбургското изповедание. Самият Филип Меланхтон го написва, за да представи в подробности възгледите на Реформацията, както и да даде повече светлина върху основните Богословски тезиси. Отново подчертавам класическата гледна точка на Лутер – това не е някаква иновация във Вярването, а е завръщане към автентичното Християнство, такова каквото е запазено в Свещеното Писание и запазено във вековете. 

В четвъртата глава на този труд се намира и защитата на Кръщението, като аргументите в подкрепа на тези теза са логични и последователни. Още в първото изречение се дава и каноничната позиция, която гласи следното: “Кръщението е необходимо за Спасението”, както и “Децата трябва да бъдат кръщавани”. Продължава нататък с “Кръщението на децата не е напразно, a е необходимо и ефективно за Спасениетo”

В Апологията една от подкрепящите тези е, че благодарение на този Акт, на това Тайнство, на децата не се отказва и обещанието за Спасение. Царството Божие е възможно да бъде постигнато чрез институцията на християнската вяра чрез Словото (Благовестието) и заедно с Тайнствата. Тази формула е постигната като се дава възможност на известния стих от Матей 28:19 да бъде подчинен в реално действие. Според заповедта на Христос е необходимо дори и малките деца да бъдат покръстени, по този начин на тях не им се отнема възможността да бъдат част от Църквата. 

Стих от Матей 28:19
Матей 28:19

На това място Апологията продължава с автентичното послание (а не догмат), че Спасението се предлага на всички, следователно и Кръщението: без оглед на пол и възраст. От това следва, че тези, които са против това, на практика, отричат заповедта на Христос. 

Още нещо – Филип ясно пише, че Светия дух се подарява на кръстените, дори на тези в детските си години. Ако кръщението е било напразно, тогава Той не би бил даден, следователно тези души не биха били спасени. Това е достатъчно, за да говорим за една цялостна църква от вярващи, които следват законите на Бог. Това е и достатъчно доказателство, за да говорим за ценността на това Тайнство. 

Функция на кръщението

Малкият катехизис на М. Лутер дава допълнителна информация относно самата функция на Кръщението и как то се вписва в християнския живот. Може би е важно да спомена, че този документ е предвиден за домашно обучение на децата от семейството, тоест дори и самите деца в своето първоначално обучение за Вярата би би следвало да знаят за този свещен акт. Това говори достатъчно за важното място на това събитие. Самото подзаглавие гласи “С прости думи, за да бъде разказано от главата на семейството”

Естеството на Кръщението не е просто поръсването с вода, а разбирането, че Водата е свързана с Божието Слово и заповед. Самото тайнство дарява носителя с четири подаръка: 

  • Опрощение на греховете
  • Спасява ни от смъртта, давайки ни вечен живот в Христос
  • Защита от злото и Дявола
  • Дава Спасение за всички, които вярват в Словото, както и Божието обещание

Богословите дават пространното обяснение, че не водата дарява тези следствия, а Божието Слово, което се свързва с водата, както и с нашата Вяра. Водата без Словото е просто вода и това не води до истинско Кръщение. Но когато това се посвети чрез Словото, както ни е дадено, тогава говорим за Тайнството. 

Водата ни отмива от греховете, както и ни осветява със Светия дух, който започва да живее с нас. Символното значение на Водното кръщение е част от добре познатата формула: Старият Адам (съгрешилия човек) умира чрез удавянето, за да може на неговото място да има ново раждане, нов живот и Възкресение, който ще живее в присъствието на Бог и неговата чистота. 

Стих от Римляни 6:4
Римляни 6:4

За повече информация по темата може би е добре да попитате във Вашата църква. Аз единствено резюмирах Библейската гледна точка по темата. 

Infonomics Ревю

„Информацията е сила“, „Информацията е пари“ – това са често срещани фрази, които като че ли само гравитираха в масовото съзнание само като далечни метафори, но за мен бе важно да прочета по-задълбочено по тази тема, в контекст. Именно Infonomics предоставя тази важна възможност. Затова и без да губя повече време, искам да започна да пиша и моите отзиви за книгата.

Монетаризация на информацията

Основната тази, както подсказва заглавието, е възможността да се монетаризира информацията, но това идва и с всички останали процеси – управление, измерване и адаптиране (но не само!). Определено съм съгласен с тезата, че вече има специфични професии, които работят с информацията като с обективен и измерим ресурс, както и че имаме налице информационна логистична верига като отделен вид управляем продължителен процес.

По подобие на съвременният термин икономикс (както ми бе преподадено в Университета), тук Инфономикс се разглежда като съвкупен термин, включващ теорията, изучаването и управляването на икономическото влияние на информацията. Аз по-скоро бих го определил като икономическата равностойност, но това предполагам, че е въпрос на гледна точка. Изследователите посочват, че тази концепция за информацията в днешно време се посочва от бизнеса като ценен ресурс.

За мен бе важно да разбера основните модели – те са, на практика, неограничени и могат да бъдат структурирани и създадени на базата на уникалните характеристики и спрямо целевата стратегия на организацията.

Основните принципи, касаещи високата стойност на информацията като ресурс, се крие в някои от нейните основни характеристики, както са дефинирани в книгата:

  • Информацията може да бъде повторно използвана
  • Информацията може да бъде обособена в различен контекст
  • Информацията не се счита за капиталов ресурс
  • При размяна на информацията (като стока), тя не може да бъде таксувана
  • Информацията може лесно да бъде реплицирана (умножена, разпространена)
  • Информацията може лесно да бъде предадена на друг собственик
  • Информацията има експоненциален брой ползи

Моят интерес се крие именно в използването на знанието за инфономикс, когато това касае новите бизнес модели, особено тези, свързани с абонаментния принцип и достъпа до съдържание на базата на новите модели за ценообразуване.

Ясни концепции

От втората глава ми се иска да реферирам дванадесет на брой причини за монетаризиране на информацията, смятам, че този списък би могъл да бъде много полезен и вероятно към него ще се върна в някакъв определен период от време:

  1. Увеличаването на броя на привлечени и задържани клиенти
  2. Създаването на допълнителни приходни потоци
  3. Въвеждането на нови бизнес предложения
  4. Навлизане на нови пазари
  5. Създаване на конкурентно предимство
  6. Търгуване със стоки и услуги
  7. Установяване на по-изгодни предложения с партньори
  8. Оптимизиране на разходите по управление и анализ на информацията
  9. Намаляването на разходи по поддръжка
  10. Идентифицирането на рискове и измами
  11. Намаляване на възможни забавяния
  12. Подобряване на цялостното състояние на средата

Информацията има важна икономическа стойност, защото може да бъде преобразувана в стойност, главно чрез два начина: размяната му за стоки, услуги или валутна равностойност или използването ѝ за увеличаването на приходните потоци или намаляването на разходите и рисковете, свързани с цялостните бизнес операции.

Още веднъж се проявява и концепцията за предоставяне на конкретни предложения, на базата на лоялност – модел, който работи много добре при новите бизнес предложения. Радвам се, че дори и в това издание се споменава за огромната сила на използването на тактики като натрупване на имидж и потребителска общност, които да работят за утвърждаването на предлаганите продукти и/или услуги. Това е особено важно, когато имплементираме решения като SaaS, където често се използва пробен достъп и други тактики за привличане на потенциални клиенти. При задържането на потребителите могат да се изведат и множество други начини за работа.

Информацията като ценен ресурс

Един от малкото пъти, когато имаме споменаване за конкретна професия, в това издание се дава предложението организациите да имат конкретен служител, който да изпълнява ролята на информационен управител – да отговаря за информацията, идентифицирайки и подреждайки ресурсите, така че те да доведат до превръщането в икономически ресурс.

Интересни примери от практиката показват как такива специалисти се вписват в някои от най-големите компании по света. От особена радост за мен е създадената графика, която показва различните видове информационни ресурси, които могат да бъдат оползотворени в рамките на цялостната информационна стратегия.

Директното монетаризиране на информация може да се случи чрез транзакционен модел на заплащане. От друга страна индиректна монетаризация на информационни ресурси се използва основно за оптимизирането на текущите бизнес операции.

Пропускам коментарите по главата, която е съотнесена с анализирането на данните, тъй като там нямам достатъчно компетенции, за да дам аргументирано мнение.

Зрялост на информационните ресурси

Бизнес моделите и стратегиите за развитие разчитат на добре изградена информационна инфраструктура, която да служи като основа за взимането на решения и използването на всички налични ресурси. За мен едно от ценните неща от тази глава е създадената класификация на матуритет (зрялост) на наличните информационни ресурси – в точи случай, това е направено в 5 различни нива, които са пространно описани.

По отношение на лидерството, свързано с управлението на информацията, има предоставени конкретни проблеми, които са типични за днешния бизнес и произхождат от реални казуси. Наистина, съгласен съм с твърдението, че най-честата причина за проблеми е липсата на информираност за конкретна тематика.

Много добре постановени са петте категории на процеси, които са в основата на управлението на информацията. В книгата се открояват и заложени принципи, които са в основната си част приети от мнозинството бизнес лидери. В тях се крият различни отправни точки, които са особено полезни за анализа на ситуацията, както и за построяването на конкретни стратегии, които да повлияят в краткосрочен или дългосрочен план.

Адаптирането на модела на логистичната верига към информацията показва как всички процеси могат да бъдат въвлечени: планиране, снабдяване, създаване, доставяне, връщане и внедряване. Промененият модел наистина може да бъде обозначен като информационна верига на доставка, и тя е много добре въведена чрез своите отделни фази в удобен вид.

Екосистема от информация

Създаването на релевантна икономическа екосистема може е възможно чрез методи като последващи обратни връзки, икономически взаимовръзки и следването на този модел на информационно-базирана логистична верига. Съпоставката с реалните примери от практиката показват, че това не се ограничава само в теоретични постановки, а има реална представителност. Важен факт в тази насока е и екосистемата на огромни подразделения на компании и корпорации, които разчитат на постоянен поток от полезна информация. В тази връзка отново се осъзнава важната роля на управлението на информацията като ценен ресурс, който изисква задълбочено познаване.

Сравненията с биологичният модел на екосистемата ми се стори изключително релевантно към темата на книгата. Ще си позволя да сложа тук и основните органични функции, които разглеждат информацията като организъм, част от информационната екосистема. Дадените примери илюстрират много точно изказаната гледна точка до този момент: процеси на движение на организмите (свързани с постановяването на информацията на конкретно място), декомпозиция на материята (свързана с паралелите на промяна на съдържанието), репродуцирането на информация (създаване на идентични копия и разпространение на крайния информационен продукт), както и растежа (увеличаване на обема на информация), който се дължи от нутриенти (трансакции) и общ брой на енергийни ресурси. Всички тези прекрасни сравнения показват как може да се направи лесна съпоставка между привидно абстрактен теоретичен модел и реалния живот, описан от биологичните (природни) закони.

Но изследователите не спират до тук! Разбира се, че има още много заложени предпоставки на развитие, включително влиянията на останалите системи, това може да доведе до деривативни форми и други смесени видове. В тази „инфосфера“ управлението на екосистемата се случва по подобен начин на вече обособени техники от науката: реконфигуриране на моделите, почистване на определени масиви, промяна на съхранението и др.

Стандартизиран преглед

Очевидно е, че една такава комплексна система може да бъде предмет на по-широко обществено обсъждане, както и цялостния опит от управлението може да бъде систематизиран успешно. Именно затова има и обособена глава, която е свързана точно със световните стандарти, организации и сертификации.

Съществуват най-различни видове, няма да се спирам на всеки отделен вид, но е важна класификацията, която е постановена в управлението на услуги в информационните технологии: стратегия, дизайн, преход, операции и подобрения. Управлението на информационните технологии може да се постанови в рамките на тези отделни процеси. В този аспект е много важно да се отчете и важната роля на управлението на записите, които да съдържат не само контролни елементи, но също и мета данни.

В тази връзка има и специална част, отредена за управлението на знанието. Тук има и връзка с библиотечно-информационните науки, което е може би първото признание за тази наистина сериозна наука, която съм чел през последните седмици.

Остойностяване и собственост на информационните ресурси

От огромно значение за цялостната визия и стратегическа перспектива е обяснението за собствеността на информацията, както и всички важни подробности – например важността за физическото местоположение на съхранението ѝ. Важните законови предпоставки са описани, а някои от тях са наистина любопитни. Признавам си, че не бях запознат с цялостната юридическа рамка до момента на прочитането на книгата.

Сложността на тази материя може да бъде обособена в множество томове, но все пак има засегнати най-основните моменти. Наистина съм благодарен и впечатлен от коректния начин на споменаване на някои важни особености. Особено при представянето на мета данните като неизменна част от по-общия вид информационен ресурс.

Разгледани са и математически формули за изчисление на стойността на информацията, както и свързаните конкретни репрезентации като пазарна стойност, както и други принципи в световната икономика.

Изключително сериозно е представянето на всички тези постановки и затова смятам, че книгата е от огромно значение за всеки един професионалист, който работи с информацията като ресурс.

Накрая книгата продължава с полезни данни

За разлика от други подобни издания, тук книгата има за цел да продължи със своята полезност и да ни даде кратко обобщение на днешните тенденции, както и напомнянето за фигурата на CDO (Chief Data Officer), която става все по-необходима. Примерите за юридически казуси, библиографията и изведената терминология, както и кратък индекс, включително и приложения.

The Forever Transaction Ревю

Наскоро намерих още едно интересно издание, което дава още интересна информация за бизнеса на абонаментен принцип. Следя активно тази сфера и ми беше любопитно какво допълнително мога да науча от книгите, които се пишат на тази тема. Затова и естествено да продължа своите занимания, взимайки и това издание. Без да отнемам повече място, директно започвам да пиша по същество.

Новата концепция на бъдещето

Авторът посочва, че за него този вид концепция за заплащане се характеризира като „Икономика на членството“, термин, въведен чрез представения пример във въведението. Отново се дават някои от характерните белези, като се споменава, че това е в следствие на тенденциите да се изградят дълготрайни връзки между компаниите и клиентите на абонаментна основа. Преходът от заплащането на единични поръчки към заплащането на множествени „свързани порции“ за достъп до услугата представлява нов и успешен бизнес модел.

За тези от Вас, които пристъпват от предишните ми отзиви, вероятно ще ви се сторят някои от термините: клубове за лоялни клиенти, ценоразпис с абонамент, създаване на релевантна организация и други дейности. Харесва ми, че се дефинира термина „вечна трансакция“, определящ ценообразуването и процеса на достъп до предоставяните продукти.

Ценното, което може да вземем е сентенцията за успеха, изразяваща се в следното „Най-успешните организации започват своята трансформация като питат какво може да донесе (модела на) членството на техните клиенти, както и как това би променило организацията“.

Трансформирането на бизнеса започва с промяната на мисленето към центрирането към самите абонати, с цел да се създаде база на лоялност. Успешната реализация се крие в оценяването на готовността в тези области: подпомагане на лидерството, тийм лидърите, продължаващи формални отношения с клиентите, целевите клиенти, технологиите и утвърдената култура.

Специфични бизнес практики и планиране

При определянето на някои от основните цели и задачи има някои основни категории от критерии, които са разработени по-подробно. Интересното за мен беше при оценката на клиентите, едно от най-ключовите фактори, които са в постоянна динамика. Ако има нещо непредвидимо, то това са те. Важното се вписва в следните четири точки:

  1. Познаваме ли нашите целеви клиенти, както и дали служим на техните изисквания?
  2. Проследяваме ли най-ценните ни клиенти, както и техните модели на закупуване на стоки?
  3. Какъв тип данни събираме за нашите клиенти?
  4. Използваме ли силата на супер потребителите като посланици, източници на обратна връзка, както и менторите на новите потребители?

В другите издания, които вече разгледах, има подробна информация за технологичните промени, както и културните променливи: едновременно т.нар. „корпоративна“ култура, както и създаването на необходимия имидж, за да се създаде образ на качествен и доверен бранд. Подчертана е необходимостта от реорганизирането към подход, който да е централизиран спрямо желанията и нуждите на клиентите.

Съгласен съм с тези доводи, но разбирам, че това изисква огромна трансформация, но това е улеснено чрез избрани въпроси, които може да се зададем като представители на организацията. Следвайки техните отговори е лесно да разберем доколко сме готови за предприемането на тази стъпка. Първите няколко глави дават необходимите „знания“, така че да се подготвим ментално, както и практически за това. Най-важната промяна е тази в модела на мислене.

Ползите за потребителите и организациите могат да бъдат разделени в две основни категории, съответстващи на тези два типа ползватели на модела:

  • Организации – идентифицирането на лийдове, разработване на подробни анализи от данни, добиване на нови приходни потоци, оптимизиране на вече съществуващи приходи, както и допълнително средство за „защита от конкуренцията“.
  • Потребители – спестяване на време и пари, намаляване на риска, среща с общност от други потребители, получаване на експертни съвети, по-голяма наслада от използването на услугата, откриване на нови преживявания, по-голям избор от стоки и услуги, по-голяма гъвкавост, достъп до ексклузивно съдържание, постигане на статус и признание, както и приобщаването към значима общност.

Обещанието за промяна

Дефинирането на обещанието към потребителите е ключовото решение, което всяка организация трябва да подготви. Това се явява задължителното условие, което започва веригата на „вечната трансакция“. Правилото, което е изведено като съвет, е това обещание да таргетира сегмента от т.нар. „най-добрите клиенти“ – отговарящо на техните психологически профили, демографски показатели и цялостната представа, която сме анализира за тази група.

Хипотезата, която искаме да предложим, би следвало да бъде приоритет на постоянно плануване и оптимизиране, така че тя да създава нови предложения, наситени с висока стойност. Книгата дава много интересни и полезни примери от практиката, съгласен съм с изведените тезиси. Харесва ми разграничението между програма за лоялност, членски клуб, както и ценообразуване на стълбове като различни подходи.

Всяко начало е трудно

Разбира се, че планирането и започването на такъв тип бизнес според този иновативен модел няма как да е лесно за всички. Най-важното за мен като читател е да разбера, че този модел е универсално адаптивен, а правилата също могат да се променят. Една част от тях са взети от успешните бизнес практики, които са проследими не само от пазарните анализатори, но също и от експертите по иновации, но други могат да бъдат открити като специални само за определена индустрия. Но това е възможно и при представянето на някой определен тип продукт също!

Трудности се проявяват по време на първите етапи от развитието на бизнеса – става ясно, че множество стартъпи често се „губят“ между фазите на брейнсторминг и приоритизирането на задачи. Единствено доброто лидерство може да „избави“ екипите от това. Удачно е да се направят ранни тестове, които да проследят възможното развитие, като резултатите от тези действия са особено полезни за анализ.

Анализите на няколко нива могат да се използват за проследяването едновременно на критичната маса от клиенти, демонстрация на паричните приходни потоци, както и ангажираност към дългосрочното развитие.

Комуникацията е ключова

Развитието на добра комуникационна стратегия е едно от най-важните условия за успешна работа – не само насочена към клиентите, но и за целите на организацията (компанията). Към служителите и партньорите е важно да се изведе ясната визия и целите, така че всички участници да са наясно с това какво би следвало да се изгради. Самите клиенти би следвало да бъдат постоянно информирани за визията и концепцията на бизнеса – това би им дало увереността инвестират още на ранен етап със своя абонамент.

Важно подсещане е, че в началото има три основни категории на провали – комуникационни, продуктови и такива по изпълнението. Забележете, че именно комуникацията стои на първо място, това със сигурност не е случайно, а нарочно, за да ни зададе тон за това колко е важно това да се проумее.

Напълно е уместно да се създаде и суб бранд или отделна организация, която да „тества“ дадена концепция преди цялостното преминаване към новия трансформиран модел. Това е доста успешно, защото дава възможност да се направят необходимите тестове на новите предложения.

Книгата има подчертан акцент върху решенията за запазване на моментума – изначалния тласък, който е генериран от ранните успехи. Мисля, че описаните стратегии и опит ще бъдат много полезни за тези, които изследват този тип бизнес трансформации. Успешното „хващане“ би довело до по-нататъшното разширяване, което би помогнало като конкурентно предимство на пазара в съответната индустрия.

Емоционалните влияния не са за пренебрегване

Една от причините за силата на този бизнес модел се крие в успеваемостта да се привлекат клиенти, които залагат на репутацията и очакванията – все силни емоционални притегателни сили, които е необходимо да бъдат постоянно използвани. От важно значение е да разбираме психологическите нагласи на нашите клиенти, така че да имаме възможност да обвържем предложенията с техните липси и желания.

Важното значение тук е придържането към принципа на Северната звезда – очертаването на нещо, към което хората да се стремят, а начина да постигнат целите си е да използват предлагания продукт или услуга. Поддържането на успешното пътуване, на практика, означава постоянното подновяване на абонамента и постоянни приходни потоци.

Проблемите, обаче, могат да бъдат и от създадените емоционални блокажи от страна на самата компания. Дадени са примери, които са може би характерни за такъв тип случаи: колеги, които смятат, че това не е правилната посока на развитие; не искат да научат нови умения или пък не искат да поемат допълнителни отговорности.

Забележете, че има особени притеснения към служителите, защото те може би не биха се асоциирали с плановете и стремежите на компанията. Затова е важно да им се обясни цялостната визия и как те биха подпомогнали целия процес с техния труд и знания. За мен беше интересно да разбера за „рибния модел“ на променя на разходите и промяната на приходи, който е пряко обвързан с въздействието от трансформационната промяна. Полезната таблица, която може да се използва за самооценка, е много добър инструмент, който препоръчвам на всеки.

Привличане на успех

Съгласен съм с множеството тези и примери, че е добре да се вземат добрите примери, а това в бизнеса означава само едно – те да бъдат купени срещу съответната цена. В замяна големите компании придобиват малките, като взимат готовия опит и успех и могат спокойно да го приложат и в своята организация. Но това няма да реши проблема на променения начин на мислене – важното е концептуално да бъдат осъзнати разликите. Партньорствата не означават директното закупуване на бизнеси, но то може също да е полезно като помощно средство по време на трансформацията. Действително съм съгласен с формулираната теза, че придобиването често се ръководи от егото, а не от стратегически цели.

Има цяла глава, която дава сравнителни характеристики между това да се придобие една компания с работещ бизнес модел, на базата на абонамента, или създаването му „от нулата“. Обърнете внимание на това колко подробно са разработени тезите и в двете

Възможните проблеми

Приключението на трансформацията никога не е лесно, може би един от най-големите най-сложните и проблемни области е скалирането на процесите. Това се случва едновременно на ниво планиране, развитие и реална работа, защото дефинира краткосрочните и дългосрочни цели и обхвати. Огромна таблица указва къде са проблемните полета, както и дава перспектива от реални случаи.

 Обърнато е вниманието и на феномена на „канибализиране“ на печалбата, което е от особено значение в предлагането на съдържание под цифрова форма. Популярният пример с вестниците е подходящ за илюстриране.

От значение за развитието е и работата с посредниците – внимавайте с техните условия, интеграции, както и потенциалните рискове. Бих добавил тук и възможни злоупотреби. Неведнъж платформи за цифрово съдържание, например, са били жертва на чудовищни кибер атаки, които в крайна сметка са били за сметка на личните данни на клиентите им. Отговорността те са я поемали, което е огромен разход, а също и срив в репутацията.

Доволен съм от предложените примери, свързани с подбора на технологични средства. Този фактор далеч не се изчерпва само до избора на езици, среди и разработки, а обхваща и цялостната визия на правилен микс между библиотеки, код, процеси на работа и др. Моят коментар е, че тук бих добавил необходимостта от намесата на софтуерен архитект, който да има отговорността да поема такъв тип решения.

Отчетено е и като потенциален проблем промяната на приоритети, за което вече споменах, както и лошите изведени резултати след определените периоди на предвиждане. Не мисля, че трябва да се спирам конкретно върху тези фактори – те са универсални за всяка една компания, независимо от ползвания модел за печалба.

Технологични решения или технологични провали

Развитието на стотиците Software-as-a-Service (SaaS) решения дават възможност за лесна интеграция на услуги, както и използване на посредници и елементи, даващи възможност за участие в новия вид икономически модел. Този принцип е възприет не само чрез директното предлагане на продукти, но също и чрез използването на различни помощни системи, изискващи интеграция или пренасочване на данни към трети страни. В зависимост от желаната конфигурация има хиляди начини да се внедри или предостави някакъв вид услуга.

Забележките в специализираната глава за технологиите са удачни – не само става сложен избора на конкретните решения и похвати за постигане на целите, но също и управлението на риска става все по-сложно в днешните условия. Харесва ми как информацията е поднесена с целева аудитория: купувачи и клиенти.

Ценообразуването е от най-голямо значение

Моделите за ценообразуване и начините на избор са хиляди. Именно затова е много лесно да се предприемат стъпки от типа „проба и грешка“, заедно с анализирането на резултатите.

Има изведен съвет (като правило) за плащанията на принципа на единични плащания – всяко едно предстоящо плащане изисква някакъв вид решение от страна на клиента, което е потенциален риск то да не бъде осъществявано.

Признавам си, че ми отне малко време да разбера и да се съглася с подхода, че се предлагат „решения“, а не конкретни продукти или услуги, както и това има драстична разлика като преживяване и остойностяване. Практичните примери илюстрират прекрасно тази нова действителност, този нов модел, който дава нова перспектива. В тази връзка съм благодарен за стратегиите за ценообразуване, които дават добра подготовка.

От тях най-интересно за мен беше да прочета за т.нар. „freemium” модел, който ми се струва като най-успешен, поне в моя опит. Използвам много онлайн услуги, в личен и професионален план, и наистина това ми се струва като един много убедителен начин едновременно за привличане на клиенти, но също и на „превръщането“ на безплатни членове към абонамент или покупка на платения вариант. Съгласен съм, че това може да доведе и до успешен „органичен“ възход по отношение на рекламата, често давам за пример Mailchimp. Сигурен съм, че много колеги биха се съгласили с този мой пример.

Изчерпателни метрики за анализ

Наистина е важно да познаваме количествените методи за оценка, така че да може да инкорпорираме резултатите в нашите стратегии. Практическата част от книгата продължава сериозно и в тази насока. Ключови метрики, които могат да бъдат проследени са изложени в детайли, така че съветвам да прочетете внимателно за тях.

Извеждам ги от удобство в точи списък:

  • Цена за придобиване на клиент (Customer Acquisition Cost – CPA) – включва всички необходими усилия за придобиването на нов клиент: не само маркетинг разходите по неговото привличане, но също и всякакви пробни достъпи и услуги. Забележката в тази връзка е, че понякога пробните абонаменти директно се приравняват към разходката част на продадени единици стока (Costs of goods sold – COGS).
  • Целокупна стойност на клиента (Customer Lifetime Value – CLV) – Това е общия брой на всички приходи, генерирани от определен клиент през цялото време на неговия абонамент. Към тази метрика се добавя и частното “Очаквана стойност“ (също дефинирана като Expected CLV), което може да се използва при планирането.
  • Система за нетно промотиране (Net Promoter System – NPS) – Това е доста добре познат инструмент, който се познавам от средите на човешките ресурси. Не съм сигурен как точно се превежда, но концепцията е ясна – това е измерим показател, показващ до каква степен предлаганата от нас услуга или стока може да се препоръча от наш клиент на друг. Използва цифрова скала (в стойности от 0 до 10) и тя е от огромно значение, когато говорим за ценови модели на абонаментен принцип.

„Избутването“ и хората, които движат „избутването“ навън от покупката също е важно да бъдат установени. Това са реални пречки към развитието и намаляването на този процент е ключово за овладяването на криза, както и за постигане на стабилен растеж.

Конкретни метрики, свързани с разходната част, са свързани с приходните потоци, като примери са средните приходи към потребител и/или акаунт (Average Revenue per User – ARPU, Average Revenue Per Account – ARPA), както и времеви отчетности (Monthly Recurring Revenue – MRR и Annual Recurring Revenue – ARR). Освен това има един много ключов и важен процентов показател – Trial Conversion Rate, показващ процента на „конветирани“ клиенти от безплатния пробен период до платен достъп.

Четейки тази глава след това се стига до интерлюд, обясняващ възвръщаемостта на инвестициите при freemium модела. Направено е кратко и в три точки: формиране на нови навици, използването на потребителската маса като добавяне на стойност към услугата, както и маркетинговата тактика за убеждаване към конверсия.

Следват кохортни анализи (по определени фиксирани времеви периоди като месец, година или източник), както и всички направления на Клиентска ангажираност (честота, дълбочина и обща оценка). Най-накрая всичко това е систематизирано в табличен вид – удобен документ, който бих извел като един изключително полезен инструмент.

За да бъде разгледана в по-големи подробности тази тема има разгледани често срещани проблеми и грешки при използването на метрики при абонаментен достъп.

Третата част включва глави, които са насочени към насоки за последващ успех и оптимизация на вече създадени и работещи модели. В тази връзка има добре създадена бележка, подчертаваща важността на изграждането на организацията на принципа на „вечната трансакция“ – книгата посочва, че това всяко решение се прави, с мисълта, че никога бизнеса няма да бъде продаден. Интересното като наблюдение е, че организации с постановяване на приоритет върху „хакер култура“ често губят пари върху всеки един нов клиент.

Последваща мъдрост

Матрицата на растежа и споделянето разкрива в графичен вид как могат да бъдат позициониране възходите на компанията и съответния пазарен дял. Влиянието на обещанието също има съществен принос към успеха и достигането на целите от предвидената стратегия. Още веднъж се подчертава, че именно даденото обещание следват пътя на очакванията на клиентите – важно е предоставяните услуги и подпомагането на клиентите продължава. Добър ключов показател за постоянно подобряване на услугата е постановяването в микса между продукт и пазар.

Няма как да подложа на коментар абсолютно всичко от изложенията на книгата, затова се спирам само на нещата, които ми правят впечатление или си заслужава да бъдат записани в този блог пост. В тази връзка ми се иска да спомена за проблема с потребителската общност, която е сериозно засегната – в опита си да съсредоточим лоялност към нашите текущи потребители, е възможно да засегнем бъдещото ни развитие. Трябва да продължим да имаме фокус върху по-голям демографски и социален (кохорт) профил, така че да се възползваме максимално от всички потенциални клиенти.

От практична гледна точка има изведени четири ключови прозрения, свързани със създаването на добро впечатление и привличане към предлаганото преживяване:

  1. Предлагането на лесен и отворен достъп до релевантна информация.
  2. Колаборация за преодоляване на бариерите и изпитанията.
  3. Успешно навигиране в процеса на промяна и усложняване.
  4. Развитие на служителите.

Добрият съвет е този, който е практически и теоретически обоснован – затова и споменавам проблемите, свързани с това как да останем винаги „свежи“ на пазара. Свързана тема е и наблюдението върху проблема от „изтощението от абонаменти“ – за първи път срещам този проблем дискутиран в тази книга. Похвала към авторите, защото има значение и този критерий върху цялостната оценка на клиентите – както настоящи, така и бъдещи.

Културата на глобалното разрастване в своето обособено място – абонамента е глобален феномен, затова е нужно да се приложи общото разбиране на ефектите на глобализация. В последствие абонаментният модел Затова и всяко управленско решение може много лесно да бъде проследено, защото то би имало почти мигновен ефект върху крайните клиентите.

Възникващите тенденции

Към краят на книгата се задават и някои от важните тенденции, които определят пазара, както и основните играчи в различни индустрии, поне до момента на писането на книгата. Наистина е факт, че има експанзия към закупуването на дигитални развлекателни стоки вместо физически, но това смятам за общия случай. Има доста всеобхватен пазарен сегмент на колекционери и почитатели, които никога не биха предпочели дигитален носител, когато говорим за лимитирани физически издания.

Ефектът на Amazon Prime и Netflix са христоматийни примери, които вече бяха засегнати в много издания, както и множество статии. Сигурен съм, че няма нужда да споменавам повече подробности по темата.

Обещаващото e също и преминаването към пациентски-центрирано здравеопазване, което също изисква голяма доза персонализация на здравните грижи, съпоставимо с целите на повечето икономики и трансакционни бизнес модели. Създаването на общностен модел, използвайки средствата на IoT също е засегнато. Много съм благодарен за информацията по тази тема.

В заключение

До този момент това е най-доброто практично ръководство по темата. Макар и предишните книги по темата, които съм изложил в този блог, да дават много информация, тук има реална дълбочина по съществена част от трансформационния и организационен процес. Наистина е добре всичко по темата да се чете в систематичен вид, така че със сигурност това издание ще се чете и препрочита многократно.

Ако правя „топ“ класация за тази година, това издание със сигурност ще бъде със сериозна преднина пред други заглавия. Препоръчвам на всеки!

Master of Chaos Ревю

Най-накрая имах възможността и времето да прочета тази книга, която от много години стои на рафта, чакаща точно този момент. За мен е удоволствие да чета след толкова време отново Дейвид Хамблинг, когото познавам от един мой стар проект, в който писах за книги преди време. Дейвид бе така добър да ми изпрати тази книга, а също така и да кръсти един от героите на мен. Просто би било ужасно нелюбезно и непочтително да не обърна внимание на тази книга. Тя е от поредицата за детектив Хари Стъбс, като сюжета отново ми отвежда в началото на миналия век, пренасяйки ни в улиците на Лондон.

Завладяващ паранормален трилър

Разбира се, че една от причините да познавам Дейвид и неговата поредица за Стъбс е неговото умение да пише в жанра на паранормалния трилър, по-точно смесването на Лъвкрафтски ужаси с убийства, персонажа на детектива, както и прекрасните заплетени истории, които формират целостта на книгата. Със сигурност и този път не съм разочарован. Тъй като това е трилър, няма да изпадам в подробности за сюжета, за да не разкривам тайните, но ще ви представя моите впечатления и ще споделя какво ме накара наистина да препоръчам книгата. 

На първо място, това е цялостната атмосфера  – влюбен съм в мрачните улици на английската столица, но също и във всички локации, които са проследени по време на приключенията на Стъбс. Това са не само въздействащи места, където въображението и перото на Дейвид ни разкриват по един чуден начин, но са също и място на което може би реално може да искаме попадем, или избягаме от тях. Давам си сметка, че когато един опитен писател ни рисува такава действителност, на нас ни е много по-лесно да се пренесем в атмосферата. Няма да спра да пиша колко добре е постигнато това! 

Другата важна черта е изграждането на персонажите, което е ключово за реалистичното представяне на сюжета, в неговата цялост, както и в дребните детайли, които допринасят за подреждането на пъзела. Няма да намерите слабости, всичко е много точно изпипано, така че да представи героя в нужната му светлина, така че да се впише в момента, в главата, в даденото действие. Премерено е всичко, за да не бъде подвластно на неясните трепети на въображението, Дейвид ни води през приключението с увереност и чертаейки абсолютно цялата реалност. 

Тъмнината ни обгръща, неясни сенки завладяват съзнанието

Особено приятно съм изненадан от обратите, разбира се, те трябва да присъстват във всеки един добър трилър, но размяната на роли, както и въвеждането на всякакви места, както и тяхното просветляване в рамките на сюжета са много интересни. 

Може би една от причините да разбирам книгата като успешна се крие в много подробното действие, което се описва от Дейвид. Той има умението да не оставя празен ред, да бъде винаги в контрол на обстановката, по този начин изграждането на света е наистина комплексно. 

Характерно за владеещите имагинерните светове са не само вписването в един определен жанр, но също и връзките към множество идеи, други творци, както и влияния. Тук усещам топлите и слузести прояви на Лъвкрафтски митос, нео ноар филми, както и добрия вкус към приключение. 

Емоционалното въздействие е ключово

Няма как да не спомена и моя личен опит с книгата. Прочетох я в рамките на няколко дни, умишлено създавайки паузи между главите, така че да мога наистина да се впусна в романа. Имах нужда се разсея от действителността чрез тази книга, както и да се отдам на един различен прочит за паранормалния детективски роман. Но има и нещо друго – за мен беше от особено значение да усетя как взимайки книгата в ръка, съдържанието да може да ме “откъсне” от реалността на живота, който живея. И мога да ви кажа, че е наистина бързо и успешно. Това е един много важен критерий за добро художествено произведение – показва как имагинерния свят завладява съзнанието ни и ни дава възможност да се впуснем в цялост в него. 

Да, смятам, че успешно съпреживявам емоциите на представените герои, но също мога и да усетя присъствието на времето и пространството, как машинното масло тече по тръбите на машините в онова подземие или как всякакви парфюми на дами се смесват в кино салона. Именно за такъв тип въздействие говоря. 

В заключение

Може би едно от най-големите достойнства на романа се крие в неговата внимателно подбрана история. Вътре има препратки към множество теми, които аз смятам за интересни, а със сигурност те биха създали и задоволително мнение и в другите хора. Окултизъм, електричество и много паранормални явления, какво повече да поиска един читател? О, да – и атмосферата на един град, който е на път да обезумее, лудостта на героите, както и тайнствените убийства. Разбирате ли сега? Няма как да пропуснете тази книга. 

Да пораснем с издателство Maverick

Maverick publishing logo image

Скоро получих известие, че едно от независимите издателства, които следя (Mad Cave Studios), е създало свой импринт с името “Maverick”. Новината бе публикувана в Publishers Weekly и всъщност дори бе спонсорирана от тях, но реших да споделя и аз, тъй като наистина ме грабна тяхната идея. Това ще е независимо студио за графични новели, имащи фокус върху историите за порастването, набиращия популярност жанр “coming-of-age”, който е може би един от вълнуващите, когато говорим за литература за подрастващи (позната още като YA – young adult). 

Иска ми се да споделя някои от моите впечатления, както и да допринеса за популярността на тези хора. Представените проекти ми изглеждат наистина интересни и са положили труд, така че е редно да почетем това. Цялата информация, която имам е от материалите на PW, спокойно можете да влезете и да прочетете и вие, ако имате интерес. 

Идеята 

Това, което ме вдъхнови да напиша този кратък материал, е описанието, което е публикувано като целите на издателството: “да се разкажат автентични и универсални истории на личните изпитания, отразяващи се и в личния живот на читателите”

За мен лично това е доста завладяващо и със сигурност бих се доверил да разгледам тяхната продукция, както и да разбера какъв екип подготвя заглавията. Пазарът, разбира се, е международен, и това предразполага към привличането на читатели от всякакви видове. Отдавна литературата за юноши не е само за тях, смятам, че в момента тя се развива добре и със сигурност подготовката на заглавия в нейните поджанрове е добра идея. Аз лично съм най-много привлечен към историите от този специфичен вид ‘coming-of-age”, тъй като те за мен имат най-висок заряд на емоционално привързване. 

Чувствам задоволство, четейки думите на главния редактор, говорейки за това как смятат да покорят сърцата на читателите чрез изкуството на илюстрацията. Той говори за това как “бариерата” е много по-лесна за преодоляване именно заради това. Двете опорни точки, които той изтъква, са класически доказателства за силата на този тип издания: 

  1. Изкусните картини и илюстрации грабват вниманието на читатели от всички възрастови групи.
  2. Такъв тип издания са особено подходящи за вдъхновението на читателите, така че да четат повече проза, като тя е поднесена по един много по-достъпен начин.

Въпреки, че една цяла глава от прозаично произведение може да бъде поместена в десетина страници при графичните новели (и романи), то интереса и емоционалната връзка остава в читателите. Те могат постоянно да се връщат към любимите моменти, да преживяват отново срещите със своите любими герои.

Nightmare in Savannah

Очакваме тази книжка през Октомври тази година. В нея се разказва за Алекса, която се мести в Савана, бягайки от своето минало. Разбираме, че нейното минало е публично в Интернет, а нейните родители са опетнени от престъпления. Разбира се, това превръща момичето в отхвърлена от обществото. Тя се сприятелява с Фей, Хлои и Скай и те се превръщат в група приятели, които ще променят градчето, в което живеят. Наистина изглежда като интригуващ разказ, в който усещам елементи на трилър и на много драматични обрати. 

Needle & Thread

Историята за два персонажа, които искат да открият себе си и да изразят своята индивидуалност през хобито на косплей. Представянето на тази история ми се струва като израз на смелост, това в една определена възраст е много трудно. Давам си сметка, че имаме нужа точно от такива истории, да успеем да се преборим със статуквото на представите и да имаме куража да бъдем себе си. Очакваме издаването през Септември тази година. 

Бъдещите издания 

Добрите новини са, че имаме информация и за планирането издания. Все още за тях не е издадена датата на публикация, но вероятно те ще останат за края на годината, ако правилно подозирам. Първото издание се казва “Good Game, Well Played” и разказва за група от ученици, които трябва да спасят магазина за видео игри, в който работят, от разруха. Ако видите корицата и стилистиката, веднага ще познаете и някои препратки към някои съвременни идеи като “Stranger Things”.

Другото издание е “World Class” и е по-спортно насочено, разказвайки за главния герой Адриан Молина, който е колумбийски футболист, встъпващ в английско училище. Както разбирате, тук главните теми са толерантността, справянето с хулигански прояви, хормоните, както и собствената му несигурност в една чужда среда, където той трябва да докаже себе си. 

Прегледайте информационните материали, със сигурност това е едно много обещаващо начало. Ще следя развитието на тези хора, защото вярвам в успеха на такъв тип издания. Пожелавам успех! Връзки към всички важни места, където издателството развива своя общност, ще намерите тук.