Infonomics Ревю

„Информацията е сила“, „Информацията е пари“ – това са често срещани фрази, които като че ли само гравитираха в масовото съзнание само като далечни метафори, но за мен бе важно да прочета по-задълбочено по тази тема, в контекст. Именно Infonomics предоставя тази важна възможност. Затова и без да губя повече време, искам да започна да пиша и моите отзиви за книгата.

Монетаризация на информацията

Основната тази, както подсказва заглавието, е възможността да се монетаризира информацията, но това идва и с всички останали процеси – управление, измерване и адаптиране (но не само!). Определено съм съгласен с тезата, че вече има специфични професии, които работят с информацията като с обективен и измерим ресурс, както и че имаме налице информационна логистична верига като отделен вид управляем продължителен процес.

По подобие на съвременният термин икономикс (както ми бе преподадено в Университета), тук Инфономикс се разглежда като съвкупен термин, включващ теорията, изучаването и управляването на икономическото влияние на информацията. Аз по-скоро бих го определил като икономическата равностойност, но това предполагам, че е въпрос на гледна точка. Изследователите посочват, че тази концепция за информацията в днешно време се посочва от бизнеса като ценен ресурс.

За мен бе важно да разбера основните модели – те са, на практика, неограничени и могат да бъдат структурирани и създадени на базата на уникалните характеристики и спрямо целевата стратегия на организацията.

Основните принципи, касаещи високата стойност на информацията като ресурс, се крие в някои от нейните основни характеристики, както са дефинирани в книгата:

  • Информацията може да бъде повторно използвана
  • Информацията може да бъде обособена в различен контекст
  • Информацията не се счита за капиталов ресурс
  • При размяна на информацията (като стока), тя не може да бъде таксувана
  • Информацията може лесно да бъде реплицирана (умножена, разпространена)
  • Информацията може лесно да бъде предадена на друг собственик
  • Информацията има експоненциален брой ползи

Моят интерес се крие именно в използването на знанието за инфономикс, когато това касае новите бизнес модели, особено тези, свързани с абонаментния принцип и достъпа до съдържание на базата на новите модели за ценообразуване.

Ясни концепции

От втората глава ми се иска да реферирам дванадесет на брой причини за монетаризиране на информацията, смятам, че този списък би могъл да бъде много полезен и вероятно към него ще се върна в някакъв определен период от време:

  1. Увеличаването на броя на привлечени и задържани клиенти
  2. Създаването на допълнителни приходни потоци
  3. Въвеждането на нови бизнес предложения
  4. Навлизане на нови пазари
  5. Създаване на конкурентно предимство
  6. Търгуване със стоки и услуги
  7. Установяване на по-изгодни предложения с партньори
  8. Оптимизиране на разходите по управление и анализ на информацията
  9. Намаляването на разходи по поддръжка
  10. Идентифицирането на рискове и измами
  11. Намаляване на възможни забавяния
  12. Подобряване на цялостното състояние на средата

Информацията има важна икономическа стойност, защото може да бъде преобразувана в стойност, главно чрез два начина: размяната му за стоки, услуги или валутна равностойност или използването ѝ за увеличаването на приходните потоци или намаляването на разходите и рисковете, свързани с цялостните бизнес операции.

Още веднъж се проявява и концепцията за предоставяне на конкретни предложения, на базата на лоялност – модел, който работи много добре при новите бизнес предложения. Радвам се, че дори и в това издание се споменава за огромната сила на използването на тактики като натрупване на имидж и потребителска общност, които да работят за утвърждаването на предлаганите продукти и/или услуги. Това е особено важно, когато имплементираме решения като SaaS, където често се използва пробен достъп и други тактики за привличане на потенциални клиенти. При задържането на потребителите могат да се изведат и множество други начини за работа.

Информацията като ценен ресурс

Един от малкото пъти, когато имаме споменаване за конкретна професия, в това издание се дава предложението организациите да имат конкретен служител, който да изпълнява ролята на информационен управител – да отговаря за информацията, идентифицирайки и подреждайки ресурсите, така че те да доведат до превръщането в икономически ресурс.

Интересни примери от практиката показват как такива специалисти се вписват в някои от най-големите компании по света. От особена радост за мен е създадената графика, която показва различните видове информационни ресурси, които могат да бъдат оползотворени в рамките на цялостната информационна стратегия.

Директното монетаризиране на информация може да се случи чрез транзакционен модел на заплащане. От друга страна индиректна монетаризация на информационни ресурси се използва основно за оптимизирането на текущите бизнес операции.

Пропускам коментарите по главата, която е съотнесена с анализирането на данните, тъй като там нямам достатъчно компетенции, за да дам аргументирано мнение.

Зрялост на информационните ресурси

Бизнес моделите и стратегиите за развитие разчитат на добре изградена информационна инфраструктура, която да служи като основа за взимането на решения и използването на всички налични ресурси. За мен едно от ценните неща от тази глава е създадената класификация на матуритет (зрялост) на наличните информационни ресурси – в точи случай, това е направено в 5 различни нива, които са пространно описани.

По отношение на лидерството, свързано с управлението на информацията, има предоставени конкретни проблеми, които са типични за днешния бизнес и произхождат от реални казуси. Наистина, съгласен съм с твърдението, че най-честата причина за проблеми е липсата на информираност за конкретна тематика.

Много добре постановени са петте категории на процеси, които са в основата на управлението на информацията. В книгата се открояват и заложени принципи, които са в основната си част приети от мнозинството бизнес лидери. В тях се крият различни отправни точки, които са особено полезни за анализа на ситуацията, както и за построяването на конкретни стратегии, които да повлияят в краткосрочен или дългосрочен план.

Адаптирането на модела на логистичната верига към информацията показва как всички процеси могат да бъдат въвлечени: планиране, снабдяване, създаване, доставяне, връщане и внедряване. Промененият модел наистина може да бъде обозначен като информационна верига на доставка, и тя е много добре въведена чрез своите отделни фази в удобен вид.

Екосистема от информация

Създаването на релевантна икономическа екосистема може е възможно чрез методи като последващи обратни връзки, икономически взаимовръзки и следването на този модел на информационно-базирана логистична верига. Съпоставката с реалните примери от практиката показват, че това не се ограничава само в теоретични постановки, а има реална представителност. Важен факт в тази насока е и екосистемата на огромни подразделения на компании и корпорации, които разчитат на постоянен поток от полезна информация. В тази връзка отново се осъзнава важната роля на управлението на информацията като ценен ресурс, който изисква задълбочено познаване.

Сравненията с биологичният модел на екосистемата ми се стори изключително релевантно към темата на книгата. Ще си позволя да сложа тук и основните органични функции, които разглеждат информацията като организъм, част от информационната екосистема. Дадените примери илюстрират много точно изказаната гледна точка до този момент: процеси на движение на организмите (свързани с постановяването на информацията на конкретно място), декомпозиция на материята (свързана с паралелите на промяна на съдържанието), репродуцирането на информация (създаване на идентични копия и разпространение на крайния информационен продукт), както и растежа (увеличаване на обема на информация), който се дължи от нутриенти (трансакции) и общ брой на енергийни ресурси. Всички тези прекрасни сравнения показват как може да се направи лесна съпоставка между привидно абстрактен теоретичен модел и реалния живот, описан от биологичните (природни) закони.

Но изследователите не спират до тук! Разбира се, че има още много заложени предпоставки на развитие, включително влиянията на останалите системи, това може да доведе до деривативни форми и други смесени видове. В тази „инфосфера“ управлението на екосистемата се случва по подобен начин на вече обособени техники от науката: реконфигуриране на моделите, почистване на определени масиви, промяна на съхранението и др.

Стандартизиран преглед

Очевидно е, че една такава комплексна система може да бъде предмет на по-широко обществено обсъждане, както и цялостния опит от управлението може да бъде систематизиран успешно. Именно затова има и обособена глава, която е свързана точно със световните стандарти, организации и сертификации.

Съществуват най-различни видове, няма да се спирам на всеки отделен вид, но е важна класификацията, която е постановена в управлението на услуги в информационните технологии: стратегия, дизайн, преход, операции и подобрения. Управлението на информационните технологии може да се постанови в рамките на тези отделни процеси. В този аспект е много важно да се отчете и важната роля на управлението на записите, които да съдържат не само контролни елементи, но също и мета данни.

В тази връзка има и специална част, отредена за управлението на знанието. Тук има и връзка с библиотечно-информационните науки, което е може би първото признание за тази наистина сериозна наука, която съм чел през последните седмици.

Остойностяване и собственост на информационните ресурси

От огромно значение за цялостната визия и стратегическа перспектива е обяснението за собствеността на информацията, както и всички важни подробности – например важността за физическото местоположение на съхранението ѝ. Важните законови предпоставки са описани, а някои от тях са наистина любопитни. Признавам си, че не бях запознат с цялостната юридическа рамка до момента на прочитането на книгата.

Сложността на тази материя може да бъде обособена в множество томове, но все пак има засегнати най-основните моменти. Наистина съм благодарен и впечатлен от коректния начин на споменаване на някои важни особености. Особено при представянето на мета данните като неизменна част от по-общия вид информационен ресурс.

Разгледани са и математически формули за изчисление на стойността на информацията, както и свързаните конкретни репрезентации като пазарна стойност, както и други принципи в световната икономика.

Изключително сериозно е представянето на всички тези постановки и затова смятам, че книгата е от огромно значение за всеки един професионалист, който работи с информацията като ресурс.

Накрая книгата продължава с полезни данни

За разлика от други подобни издания, тук книгата има за цел да продължи със своята полезност и да ни даде кратко обобщение на днешните тенденции, както и напомнянето за фигурата на CDO (Chief Data Officer), която става все по-необходима. Примерите за юридически казуси, библиографията и изведената терминология, както и кратък индекс, включително и приложения.

The Forever Transaction Ревю

Наскоро намерих още едно интересно издание, което дава още интересна информация за бизнеса на абонаментен принцип. Следя активно тази сфера и ми беше любопитно какво допълнително мога да науча от книгите, които се пишат на тази тема. Затова и естествено да продължа своите занимания, взимайки и това издание. Без да отнемам повече място, директно започвам да пиша по същество.

Новата концепция на бъдещето

Авторът посочва, че за него този вид концепция за заплащане се характеризира като „Икономика на членството“, термин, въведен чрез представения пример във въведението. Отново се дават някои от характерните белези, като се споменава, че това е в следствие на тенденциите да се изградят дълготрайни връзки между компаниите и клиентите на абонаментна основа. Преходът от заплащането на единични поръчки към заплащането на множествени „свързани порции“ за достъп до услугата представлява нов и успешен бизнес модел.

За тези от Вас, които пристъпват от предишните ми отзиви, вероятно ще ви се сторят някои от термините: клубове за лоялни клиенти, ценоразпис с абонамент, създаване на релевантна организация и други дейности. Харесва ми, че се дефинира термина „вечна трансакция“, определящ ценообразуването и процеса на достъп до предоставяните продукти.

Ценното, което може да вземем е сентенцията за успеха, изразяваща се в следното „Най-успешните организации започват своята трансформация като питат какво може да донесе (модела на) членството на техните клиенти, както и как това би променило организацията“.

Трансформирането на бизнеса започва с промяната на мисленето към центрирането към самите абонати, с цел да се създаде база на лоялност. Успешната реализация се крие в оценяването на готовността в тези области: подпомагане на лидерството, тийм лидърите, продължаващи формални отношения с клиентите, целевите клиенти, технологиите и утвърдената култура.

Специфични бизнес практики и планиране

При определянето на някои от основните цели и задачи има някои основни категории от критерии, които са разработени по-подробно. Интересното за мен беше при оценката на клиентите, едно от най-ключовите фактори, които са в постоянна динамика. Ако има нещо непредвидимо, то това са те. Важното се вписва в следните четири точки:

  1. Познаваме ли нашите целеви клиенти, както и дали служим на техните изисквания?
  2. Проследяваме ли най-ценните ни клиенти, както и техните модели на закупуване на стоки?
  3. Какъв тип данни събираме за нашите клиенти?
  4. Използваме ли силата на супер потребителите като посланици, източници на обратна връзка, както и менторите на новите потребители?

В другите издания, които вече разгледах, има подробна информация за технологичните промени, както и културните променливи: едновременно т.нар. „корпоративна“ култура, както и създаването на необходимия имидж, за да се създаде образ на качествен и доверен бранд. Подчертана е необходимостта от реорганизирането към подход, който да е централизиран спрямо желанията и нуждите на клиентите.

Съгласен съм с тези доводи, но разбирам, че това изисква огромна трансформация, но това е улеснено чрез избрани въпроси, които може да се зададем като представители на организацията. Следвайки техните отговори е лесно да разберем доколко сме готови за предприемането на тази стъпка. Първите няколко глави дават необходимите „знания“, така че да се подготвим ментално, както и практически за това. Най-важната промяна е тази в модела на мислене.

Ползите за потребителите и организациите могат да бъдат разделени в две основни категории, съответстващи на тези два типа ползватели на модела:

  • Организации – идентифицирането на лийдове, разработване на подробни анализи от данни, добиване на нови приходни потоци, оптимизиране на вече съществуващи приходи, както и допълнително средство за „защита от конкуренцията“.
  • Потребители – спестяване на време и пари, намаляване на риска, среща с общност от други потребители, получаване на експертни съвети, по-голяма наслада от използването на услугата, откриване на нови преживявания, по-голям избор от стоки и услуги, по-голяма гъвкавост, достъп до ексклузивно съдържание, постигане на статус и признание, както и приобщаването към значима общност.

Обещанието за промяна

Дефинирането на обещанието към потребителите е ключовото решение, което всяка организация трябва да подготви. Това се явява задължителното условие, което започва веригата на „вечната трансакция“. Правилото, което е изведено като съвет, е това обещание да таргетира сегмента от т.нар. „най-добрите клиенти“ – отговарящо на техните психологически профили, демографски показатели и цялостната представа, която сме анализира за тази група.

Хипотезата, която искаме да предложим, би следвало да бъде приоритет на постоянно плануване и оптимизиране, така че тя да създава нови предложения, наситени с висока стойност. Книгата дава много интересни и полезни примери от практиката, съгласен съм с изведените тезиси. Харесва ми разграничението между програма за лоялност, членски клуб, както и ценообразуване на стълбове като различни подходи.

Всяко начало е трудно

Разбира се, че планирането и започването на такъв тип бизнес според този иновативен модел няма как да е лесно за всички. Най-важното за мен като читател е да разбера, че този модел е универсално адаптивен, а правилата също могат да се променят. Една част от тях са взети от успешните бизнес практики, които са проследими не само от пазарните анализатори, но също и от експертите по иновации, но други могат да бъдат открити като специални само за определена индустрия. Но това е възможно и при представянето на някой определен тип продукт също!

Трудности се проявяват по време на първите етапи от развитието на бизнеса – става ясно, че множество стартъпи често се „губят“ между фазите на брейнсторминг и приоритизирането на задачи. Единствено доброто лидерство може да „избави“ екипите от това. Удачно е да се направят ранни тестове, които да проследят възможното развитие, като резултатите от тези действия са особено полезни за анализ.

Анализите на няколко нива могат да се използват за проследяването едновременно на критичната маса от клиенти, демонстрация на паричните приходни потоци, както и ангажираност към дългосрочното развитие.

Комуникацията е ключова

Развитието на добра комуникационна стратегия е едно от най-важните условия за успешна работа – не само насочена към клиентите, но и за целите на организацията (компанията). Към служителите и партньорите е важно да се изведе ясната визия и целите, така че всички участници да са наясно с това какво би следвало да се изгради. Самите клиенти би следвало да бъдат постоянно информирани за визията и концепцията на бизнеса – това би им дало увереността инвестират още на ранен етап със своя абонамент.

Важно подсещане е, че в началото има три основни категории на провали – комуникационни, продуктови и такива по изпълнението. Забележете, че именно комуникацията стои на първо място, това със сигурност не е случайно, а нарочно, за да ни зададе тон за това колко е важно това да се проумее.

Напълно е уместно да се създаде и суб бранд или отделна организация, която да „тества“ дадена концепция преди цялостното преминаване към новия трансформиран модел. Това е доста успешно, защото дава възможност да се направят необходимите тестове на новите предложения.

Книгата има подчертан акцент върху решенията за запазване на моментума – изначалния тласък, който е генериран от ранните успехи. Мисля, че описаните стратегии и опит ще бъдат много полезни за тези, които изследват този тип бизнес трансформации. Успешното „хващане“ би довело до по-нататъшното разширяване, което би помогнало като конкурентно предимство на пазара в съответната индустрия.

Емоционалните влияния не са за пренебрегване

Една от причините за силата на този бизнес модел се крие в успеваемостта да се привлекат клиенти, които залагат на репутацията и очакванията – все силни емоционални притегателни сили, които е необходимо да бъдат постоянно използвани. От важно значение е да разбираме психологическите нагласи на нашите клиенти, така че да имаме възможност да обвържем предложенията с техните липси и желания.

Важното значение тук е придържането към принципа на Северната звезда – очертаването на нещо, към което хората да се стремят, а начина да постигнат целите си е да използват предлагания продукт или услуга. Поддържането на успешното пътуване, на практика, означава постоянното подновяване на абонамента и постоянни приходни потоци.

Проблемите, обаче, могат да бъдат и от създадените емоционални блокажи от страна на самата компания. Дадени са примери, които са може би характерни за такъв тип случаи: колеги, които смятат, че това не е правилната посока на развитие; не искат да научат нови умения или пък не искат да поемат допълнителни отговорности.

Забележете, че има особени притеснения към служителите, защото те може би не биха се асоциирали с плановете и стремежите на компанията. Затова е важно да им се обясни цялостната визия и как те биха подпомогнали целия процес с техния труд и знания. За мен беше интересно да разбера за „рибния модел“ на променя на разходите и промяната на приходи, който е пряко обвързан с въздействието от трансформационната промяна. Полезната таблица, която може да се използва за самооценка, е много добър инструмент, който препоръчвам на всеки.

Привличане на успех

Съгласен съм с множеството тези и примери, че е добре да се вземат добрите примери, а това в бизнеса означава само едно – те да бъдат купени срещу съответната цена. В замяна големите компании придобиват малките, като взимат готовия опит и успех и могат спокойно да го приложат и в своята организация. Но това няма да реши проблема на променения начин на мислене – важното е концептуално да бъдат осъзнати разликите. Партньорствата не означават директното закупуване на бизнеси, но то може също да е полезно като помощно средство по време на трансформацията. Действително съм съгласен с формулираната теза, че придобиването често се ръководи от егото, а не от стратегически цели.

Има цяла глава, която дава сравнителни характеристики между това да се придобие една компания с работещ бизнес модел, на базата на абонамента, или създаването му „от нулата“. Обърнете внимание на това колко подробно са разработени тезите и в двете

Възможните проблеми

Приключението на трансформацията никога не е лесно, може би един от най-големите най-сложните и проблемни области е скалирането на процесите. Това се случва едновременно на ниво планиране, развитие и реална работа, защото дефинира краткосрочните и дългосрочни цели и обхвати. Огромна таблица указва къде са проблемните полета, както и дава перспектива от реални случаи.

 Обърнато е вниманието и на феномена на „канибализиране“ на печалбата, което е от особено значение в предлагането на съдържание под цифрова форма. Популярният пример с вестниците е подходящ за илюстриране.

От значение за развитието е и работата с посредниците – внимавайте с техните условия, интеграции, както и потенциалните рискове. Бих добавил тук и възможни злоупотреби. Неведнъж платформи за цифрово съдържание, например, са били жертва на чудовищни кибер атаки, които в крайна сметка са били за сметка на личните данни на клиентите им. Отговорността те са я поемали, което е огромен разход, а също и срив в репутацията.

Доволен съм от предложените примери, свързани с подбора на технологични средства. Този фактор далеч не се изчерпва само до избора на езици, среди и разработки, а обхваща и цялостната визия на правилен микс между библиотеки, код, процеси на работа и др. Моят коментар е, че тук бих добавил необходимостта от намесата на софтуерен архитект, който да има отговорността да поема такъв тип решения.

Отчетено е и като потенциален проблем промяната на приоритети, за което вече споменах, както и лошите изведени резултати след определените периоди на предвиждане. Не мисля, че трябва да се спирам конкретно върху тези фактори – те са универсални за всяка една компания, независимо от ползвания модел за печалба.

Технологични решения или технологични провали

Развитието на стотиците Software-as-a-Service (SaaS) решения дават възможност за лесна интеграция на услуги, както и използване на посредници и елементи, даващи възможност за участие в новия вид икономически модел. Този принцип е възприет не само чрез директното предлагане на продукти, но също и чрез използването на различни помощни системи, изискващи интеграция или пренасочване на данни към трети страни. В зависимост от желаната конфигурация има хиляди начини да се внедри или предостави някакъв вид услуга.

Забележките в специализираната глава за технологиите са удачни – не само става сложен избора на конкретните решения и похвати за постигане на целите, но също и управлението на риска става все по-сложно в днешните условия. Харесва ми как информацията е поднесена с целева аудитория: купувачи и клиенти.

Ценообразуването е от най-голямо значение

Моделите за ценообразуване и начините на избор са хиляди. Именно затова е много лесно да се предприемат стъпки от типа „проба и грешка“, заедно с анализирането на резултатите.

Има изведен съвет (като правило) за плащанията на принципа на единични плащания – всяко едно предстоящо плащане изисква някакъв вид решение от страна на клиента, което е потенциален риск то да не бъде осъществявано.

Признавам си, че ми отне малко време да разбера и да се съглася с подхода, че се предлагат „решения“, а не конкретни продукти или услуги, както и това има драстична разлика като преживяване и остойностяване. Практичните примери илюстрират прекрасно тази нова действителност, този нов модел, който дава нова перспектива. В тази връзка съм благодарен за стратегиите за ценообразуване, които дават добра подготовка.

От тях най-интересно за мен беше да прочета за т.нар. „freemium” модел, който ми се струва като най-успешен, поне в моя опит. Използвам много онлайн услуги, в личен и професионален план, и наистина това ми се струва като един много убедителен начин едновременно за привличане на клиенти, но също и на „превръщането“ на безплатни членове към абонамент или покупка на платения вариант. Съгласен съм, че това може да доведе и до успешен „органичен“ възход по отношение на рекламата, често давам за пример Mailchimp. Сигурен съм, че много колеги биха се съгласили с този мой пример.

Изчерпателни метрики за анализ

Наистина е важно да познаваме количествените методи за оценка, така че да може да инкорпорираме резултатите в нашите стратегии. Практическата част от книгата продължава сериозно и в тази насока. Ключови метрики, които могат да бъдат проследени са изложени в детайли, така че съветвам да прочетете внимателно за тях.

Извеждам ги от удобство в точи списък:

  • Цена за придобиване на клиент (Customer Acquisition Cost – CPA) – включва всички необходими усилия за придобиването на нов клиент: не само маркетинг разходите по неговото привличане, но също и всякакви пробни достъпи и услуги. Забележката в тази връзка е, че понякога пробните абонаменти директно се приравняват към разходката част на продадени единици стока (Costs of goods sold – COGS).
  • Целокупна стойност на клиента (Customer Lifetime Value – CLV) – Това е общия брой на всички приходи, генерирани от определен клиент през цялото време на неговия абонамент. Към тази метрика се добавя и частното “Очаквана стойност“ (също дефинирана като Expected CLV), което може да се използва при планирането.
  • Система за нетно промотиране (Net Promoter System – NPS) – Това е доста добре познат инструмент, който се познавам от средите на човешките ресурси. Не съм сигурен как точно се превежда, но концепцията е ясна – това е измерим показател, показващ до каква степен предлаганата от нас услуга или стока може да се препоръча от наш клиент на друг. Използва цифрова скала (в стойности от 0 до 10) и тя е от огромно значение, когато говорим за ценови модели на абонаментен принцип.

„Избутването“ и хората, които движат „избутването“ навън от покупката също е важно да бъдат установени. Това са реални пречки към развитието и намаляването на този процент е ключово за овладяването на криза, както и за постигане на стабилен растеж.

Конкретни метрики, свързани с разходната част, са свързани с приходните потоци, като примери са средните приходи към потребител и/или акаунт (Average Revenue per User – ARPU, Average Revenue Per Account – ARPA), както и времеви отчетности (Monthly Recurring Revenue – MRR и Annual Recurring Revenue – ARR). Освен това има един много ключов и важен процентов показател – Trial Conversion Rate, показващ процента на „конветирани“ клиенти от безплатния пробен период до платен достъп.

Четейки тази глава след това се стига до интерлюд, обясняващ възвръщаемостта на инвестициите при freemium модела. Направено е кратко и в три точки: формиране на нови навици, използването на потребителската маса като добавяне на стойност към услугата, както и маркетинговата тактика за убеждаване към конверсия.

Следват кохортни анализи (по определени фиксирани времеви периоди като месец, година или източник), както и всички направления на Клиентска ангажираност (честота, дълбочина и обща оценка). Най-накрая всичко това е систематизирано в табличен вид – удобен документ, който бих извел като един изключително полезен инструмент.

За да бъде разгледана в по-големи подробности тази тема има разгледани често срещани проблеми и грешки при използването на метрики при абонаментен достъп.

Третата част включва глави, които са насочени към насоки за последващ успех и оптимизация на вече създадени и работещи модели. В тази връзка има добре създадена бележка, подчертаваща важността на изграждането на организацията на принципа на „вечната трансакция“ – книгата посочва, че това всяко решение се прави, с мисълта, че никога бизнеса няма да бъде продаден. Интересното като наблюдение е, че организации с постановяване на приоритет върху „хакер култура“ често губят пари върху всеки един нов клиент.

Последваща мъдрост

Матрицата на растежа и споделянето разкрива в графичен вид как могат да бъдат позициониране възходите на компанията и съответния пазарен дял. Влиянието на обещанието също има съществен принос към успеха и достигането на целите от предвидената стратегия. Още веднъж се подчертава, че именно даденото обещание следват пътя на очакванията на клиентите – важно е предоставяните услуги и подпомагането на клиентите продължава. Добър ключов показател за постоянно подобряване на услугата е постановяването в микса между продукт и пазар.

Няма как да подложа на коментар абсолютно всичко от изложенията на книгата, затова се спирам само на нещата, които ми правят впечатление или си заслужава да бъдат записани в този блог пост. В тази връзка ми се иска да спомена за проблема с потребителската общност, която е сериозно засегната – в опита си да съсредоточим лоялност към нашите текущи потребители, е възможно да засегнем бъдещото ни развитие. Трябва да продължим да имаме фокус върху по-голям демографски и социален (кохорт) профил, така че да се възползваме максимално от всички потенциални клиенти.

От практична гледна точка има изведени четири ключови прозрения, свързани със създаването на добро впечатление и привличане към предлаганото преживяване:

  1. Предлагането на лесен и отворен достъп до релевантна информация.
  2. Колаборация за преодоляване на бариерите и изпитанията.
  3. Успешно навигиране в процеса на промяна и усложняване.
  4. Развитие на служителите.

Добрият съвет е този, който е практически и теоретически обоснован – затова и споменавам проблемите, свързани с това как да останем винаги „свежи“ на пазара. Свързана тема е и наблюдението върху проблема от „изтощението от абонаменти“ – за първи път срещам този проблем дискутиран в тази книга. Похвала към авторите, защото има значение и този критерий върху цялостната оценка на клиентите – както настоящи, така и бъдещи.

Културата на глобалното разрастване в своето обособено място – абонамента е глобален феномен, затова е нужно да се приложи общото разбиране на ефектите на глобализация. В последствие абонаментният модел Затова и всяко управленско решение може много лесно да бъде проследено, защото то би имало почти мигновен ефект върху крайните клиентите.

Възникващите тенденции

Към краят на книгата се задават и някои от важните тенденции, които определят пазара, както и основните играчи в различни индустрии, поне до момента на писането на книгата. Наистина е факт, че има експанзия към закупуването на дигитални развлекателни стоки вместо физически, но това смятам за общия случай. Има доста всеобхватен пазарен сегмент на колекционери и почитатели, които никога не биха предпочели дигитален носител, когато говорим за лимитирани физически издания.

Ефектът на Amazon Prime и Netflix са христоматийни примери, които вече бяха засегнати в много издания, както и множество статии. Сигурен съм, че няма нужда да споменавам повече подробности по темата.

Обещаващото e също и преминаването към пациентски-центрирано здравеопазване, което също изисква голяма доза персонализация на здравните грижи, съпоставимо с целите на повечето икономики и трансакционни бизнес модели. Създаването на общностен модел, използвайки средствата на IoT също е засегнато. Много съм благодарен за информацията по тази тема.

В заключение

До този момент това е най-доброто практично ръководство по темата. Макар и предишните книги по темата, които съм изложил в този блог, да дават много информация, тук има реална дълбочина по съществена част от трансформационния и организационен процес. Наистина е добре всичко по темата да се чете в систематичен вид, така че със сигурност това издание ще се чете и препрочита многократно.

Ако правя „топ“ класация за тази година, това издание със сигурност ще бъде със сериозна преднина пред други заглавия. Препоръчвам на всеки!

Master of Chaos Ревю

Най-накрая имах възможността и времето да прочета тази книга, която от много години стои на рафта, чакаща точно този момент. За мен е удоволствие да чета след толкова време отново Дейвид Хамблинг, когото познавам от един мой стар проект, в който писах за книги преди време. Дейвид бе така добър да ми изпрати тази книга, а също така и да кръсти един от героите на мен. Просто би било ужасно нелюбезно и непочтително да не обърна внимание на тази книга. Тя е от поредицата за детектив Хари Стъбс, като сюжета отново ми отвежда в началото на миналия век, пренасяйки ни в улиците на Лондон.

Завладяващ паранормален трилър

Разбира се, че една от причините да познавам Дейвид и неговата поредица за Стъбс е неговото умение да пише в жанра на паранормалния трилър, по-точно смесването на Лъвкрафтски ужаси с убийства, персонажа на детектива, както и прекрасните заплетени истории, които формират целостта на книгата. Със сигурност и този път не съм разочарован. Тъй като това е трилър, няма да изпадам в подробности за сюжета, за да не разкривам тайните, но ще ви представя моите впечатления и ще споделя какво ме накара наистина да препоръчам книгата. 

На първо място, това е цялостната атмосфера  – влюбен съм в мрачните улици на английската столица, но също и във всички локации, които са проследени по време на приключенията на Стъбс. Това са не само въздействащи места, където въображението и перото на Дейвид ни разкриват по един чуден начин, но са също и място на което може би реално може да искаме попадем, или избягаме от тях. Давам си сметка, че когато един опитен писател ни рисува такава действителност, на нас ни е много по-лесно да се пренесем в атмосферата. Няма да спра да пиша колко добре е постигнато това! 

Другата важна черта е изграждането на персонажите, което е ключово за реалистичното представяне на сюжета, в неговата цялост, както и в дребните детайли, които допринасят за подреждането на пъзела. Няма да намерите слабости, всичко е много точно изпипано, така че да представи героя в нужната му светлина, така че да се впише в момента, в главата, в даденото действие. Премерено е всичко, за да не бъде подвластно на неясните трепети на въображението, Дейвид ни води през приключението с увереност и чертаейки абсолютно цялата реалност. 

Тъмнината ни обгръща, неясни сенки завладяват съзнанието

Особено приятно съм изненадан от обратите, разбира се, те трябва да присъстват във всеки един добър трилър, но размяната на роли, както и въвеждането на всякакви места, както и тяхното просветляване в рамките на сюжета са много интересни. 

Може би една от причините да разбирам книгата като успешна се крие в много подробното действие, което се описва от Дейвид. Той има умението да не оставя празен ред, да бъде винаги в контрол на обстановката, по този начин изграждането на света е наистина комплексно. 

Характерно за владеещите имагинерните светове са не само вписването в един определен жанр, но също и връзките към множество идеи, други творци, както и влияния. Тук усещам топлите и слузести прояви на Лъвкрафтски митос, нео ноар филми, както и добрия вкус към приключение. 

Емоционалното въздействие е ключово

Няма как да не спомена и моя личен опит с книгата. Прочетох я в рамките на няколко дни, умишлено създавайки паузи между главите, така че да мога наистина да се впусна в романа. Имах нужда се разсея от действителността чрез тази книга, както и да се отдам на един различен прочит за паранормалния детективски роман. Но има и нещо друго – за мен беше от особено значение да усетя как взимайки книгата в ръка, съдържанието да може да ме “откъсне” от реалността на живота, който живея. И мога да ви кажа, че е наистина бързо и успешно. Това е един много важен критерий за добро художествено произведение – показва как имагинерния свят завладява съзнанието ни и ни дава възможност да се впуснем в цялост в него. 

Да, смятам, че успешно съпреживявам емоциите на представените герои, но също мога и да усетя присъствието на времето и пространството, как машинното масло тече по тръбите на машините в онова подземие или как всякакви парфюми на дами се смесват в кино салона. Именно за такъв тип въздействие говоря. 

В заключение

Може би едно от най-големите достойнства на романа се крие в неговата внимателно подбрана история. Вътре има препратки към множество теми, които аз смятам за интересни, а със сигурност те биха създали и задоволително мнение и в другите хора. Окултизъм, електричество и много паранормални явления, какво повече да поиска един читател? О, да – и атмосферата на един град, който е на път да обезумее, лудостта на героите, както и тайнствените убийства. Разбирате ли сега? Няма как да пропуснете тази книга. 

Да пораснем с издателство Maverick

Maverick publishing logo image

Скоро получих известие, че едно от независимите издателства, които следя (Mad Cave Studios), е създало свой импринт с името “Maverick”. Новината бе публикувана в Publishers Weekly и всъщност дори бе спонсорирана от тях, но реших да споделя и аз, тъй като наистина ме грабна тяхната идея. Това ще е независимо студио за графични новели, имащи фокус върху историите за порастването, набиращия популярност жанр “coming-of-age”, който е може би един от вълнуващите, когато говорим за литература за подрастващи (позната още като YA – young adult). 

Иска ми се да споделя някои от моите впечатления, както и да допринеса за популярността на тези хора. Представените проекти ми изглеждат наистина интересни и са положили труд, така че е редно да почетем това. Цялата информация, която имам е от материалите на PW, спокойно можете да влезете и да прочетете и вие, ако имате интерес. 

Идеята 

Това, което ме вдъхнови да напиша този кратък материал, е описанието, което е публикувано като целите на издателството: “да се разкажат автентични и универсални истории на личните изпитания, отразяващи се и в личния живот на читателите”

За мен лично това е доста завладяващо и със сигурност бих се доверил да разгледам тяхната продукция, както и да разбера какъв екип подготвя заглавията. Пазарът, разбира се, е международен, и това предразполага към привличането на читатели от всякакви видове. Отдавна литературата за юноши не е само за тях, смятам, че в момента тя се развива добре и със сигурност подготовката на заглавия в нейните поджанрове е добра идея. Аз лично съм най-много привлечен към историите от този специфичен вид ‘coming-of-age”, тъй като те за мен имат най-висок заряд на емоционално привързване. 

Чувствам задоволство, четейки думите на главния редактор, говорейки за това как смятат да покорят сърцата на читателите чрез изкуството на илюстрацията. Той говори за това как “бариерата” е много по-лесна за преодоляване именно заради това. Двете опорни точки, които той изтъква, са класически доказателства за силата на този тип издания: 

  1. Изкусните картини и илюстрации грабват вниманието на читатели от всички възрастови групи.
  2. Такъв тип издания са особено подходящи за вдъхновението на читателите, така че да четат повече проза, като тя е поднесена по един много по-достъпен начин.

Въпреки, че една цяла глава от прозаично произведение може да бъде поместена в десетина страници при графичните новели (и романи), то интереса и емоционалната връзка остава в читателите. Те могат постоянно да се връщат към любимите моменти, да преживяват отново срещите със своите любими герои.

Nightmare in Savannah

Очакваме тази книжка през Октомври тази година. В нея се разказва за Алекса, която се мести в Савана, бягайки от своето минало. Разбираме, че нейното минало е публично в Интернет, а нейните родители са опетнени от престъпления. Разбира се, това превръща момичето в отхвърлена от обществото. Тя се сприятелява с Фей, Хлои и Скай и те се превръщат в група приятели, които ще променят градчето, в което живеят. Наистина изглежда като интригуващ разказ, в който усещам елементи на трилър и на много драматични обрати. 

Needle & Thread

Историята за два персонажа, които искат да открият себе си и да изразят своята индивидуалност през хобито на косплей. Представянето на тази история ми се струва като израз на смелост, това в една определена възраст е много трудно. Давам си сметка, че имаме нужа точно от такива истории, да успеем да се преборим със статуквото на представите и да имаме куража да бъдем себе си. Очакваме издаването през Септември тази година. 

Бъдещите издания 

Добрите новини са, че имаме информация и за планирането издания. Все още за тях не е издадена датата на публикация, но вероятно те ще останат за края на годината, ако правилно подозирам. Първото издание се казва “Good Game, Well Played” и разказва за група от ученици, които трябва да спасят магазина за видео игри, в който работят, от разруха. Ако видите корицата и стилистиката, веднага ще познаете и някои препратки към някои съвременни идеи като “Stranger Things”.

Другото издание е “World Class” и е по-спортно насочено, разказвайки за главния герой Адриан Молина, който е колумбийски футболист, встъпващ в английско училище. Както разбирате, тук главните теми са толерантността, справянето с хулигански прояви, хормоните, както и собствената му несигурност в една чужда среда, където той трябва да докаже себе си. 

Прегледайте информационните материали, със сигурност това е едно много обещаващо начало. Ще следя развитието на тези хора, защото вярвам в успеха на такъв тип издания. Пожелавам успех! Връзки към всички важни места, където издателството развива своя общност, ще намерите тук.

Strategic Writing for UX Ревю

Започвайки новата седмица с въпроса „Какво да науча сега?“, най-логичната стъпка бе да продължа по пътя на новите знания за писането. Разбира се, все повече ми се налага да пиша специално за потребителски интерфейси, затова и се разрових. Когато видях, че издателство O’Reilly има специално създаден наръчник по тази тема, тогава си казах, че не мога да го пропусна. Именно затова и започнах да чета внимателно това издание.

Ролята на съдържанието в рамките на организацията, която подготвя дадена услуга (или продукт), е от особено значение. От една страна информацията от различен вид се тълкува като най-мощния маркетингов инструмент за привличане на нови клиенти. Работи се чрез различни носители и жанрове като реклами, билбордове, банери и др., за да се стигне до успешния микс, който да реализира тези цели.

Но тази книга се фокусира върху другата роля на информацията: задържането и помагането на клиентите да използват продукта или услугата, така че да могат успешно да изпълнят своите цели. Вече в няколко публикации коментираме как техническата документация може да бъде изпълнена: какви начини на употреба има, по какъв начин може да напишем и структурираме съдържанието там, но се оказва, че средството „текст“ на ниво потребителски интерфейс е също толкова важно. Може и да не го съзнаваме, но ако нямаме конкретни и точни елементи, това би „разрушило“ абсолютно цялото изживяване от употребата на продукта. Текстът и правилното оформление е от най-голяма важност. Това е и предпоставката, с която започва книгата.

Но отвъд традиционните подходи към предоставяне на информация, в днешно време има и много интерактивни случаи, където е нужно да се планира: съобщения за грешки, допълнителни изскачащи прозорци и т.н. Обърнато е внимание на модела на „геймификация“, успешно внедрен в множество продукти – създаването на специални определители и названия също се вписва в задължението са описване на текстове.

Предпоставки за писане

Едно от важните условия за успешното написване на какъвто и да е текст е знанието за ограниченията. Писането започва заедно с дизайна и разработката, тъй като това е един от стълбовете на създаване на всеки един продукт: идентифицирането на целите, възможностите, но също и на ограниченията. Напълно съм съгласен с това становище. Винаги при планирането на каквото и да е, очертавам тези характеристики.

Направи ми впечатление много полезната илюстративна фигура, която е поместена в началото на книгата, показваща, че има цикличен модел на разработка със следните елементи: първоначално проучване, идентификация, представяне, избор, разработка, публикуване и постоянен анализ.

Тук се споменава и честия проблем за отговорността при организации, които нямат самостоятелно разработен екип. Там става много по-трудно разработването на информационни материали, тъй като няма единен съгласуван стандарт на изразяване. Няма определен професионалист, който да е натоварен с отговорността да спазва тези стандарти, което може да се окаже съществен проблем по време на разработването.

Дават се множество полезни примери, които илюстрират голяма част от принципите и проблемите. Новото, което научих, е съвета за създаване на графика на изказа в табличен вид, която да съдържа аспектите, които да ръководят изготвянето на терминология и текстове. Елементите изглеждат по този начин:

  1. Продуктови принципи – основите, които дефинират изживяването, което искаме да предадем на нашите клиенти.
  2. Концепции – Това са идеи и теми, които искаме да подчертаем като имащи важно място в предаденото изживяване. 
  3. Речник – По какъв начин използване специфични думи и термини, за да представим някакъв принцип.
  4. Многословие – Тази категория е свързана с използването на специфични термини, които са подходящи, когато са взети предвид определени предпоставки. Добър пример е случаи, когато е нужно да се използват само няколко думи за описването на сложен процес.
  5. Граматика – Използването на достатъчно ясни и прости текстови конструкции, за да се придаде максимална ефективност на посланието.
  6. Пунктуация – Следването на специфичен стил на писане, който да задава нормите при създаване на текстово съдържание.
  7. Капитализация (в стилови смисъл) –  Спазването на утвърден стандарт при дефинирането на имена, както и заглавни елементи.

Използването на този подход тепърва ще изпитам в реалния живот, но ми се струва особено полезен. Логични са изводите за създаване на такива категории, а още повече те са защитени и чрез примери. Подготовката на текстовете следва да бъде на разбираем за потребителите ни език. Има две основни категории от потребители, които изграждат целевата ни аудитория: заинтересованите лица  от организацията и хората, които ще използват продукта – партньори и клиенти. Книгата продължава с описването на типичния творчески процес, вероятно това е полезно за хората, които прохождат в тази сфера.

Планиране на текстови шаблони за потребителски интерфейс

Има отделна глава, която описва подробно процеса по изграждане на специфични шаблони за текстове, когато става дума за потребителски интерфейси. Това включва и група от основни елементи: заглавия, бутони и интерактивен текст, описания, празни статуси, лейбъли, контролни елементи, полета за вмъкване на текст, текстове при промяна на състоянието, съобщения за потвърждение, известия и съобщения за грешки. Изданието прави подробен преглед на всеки един от тези елементи, което е особено полезно.

Заглавията има за цел да предоставят веднага разпознаваем текст, който да се вписва в контекста и необходимите действия, които могат да бъдат предприети. Това е и средство, което показва най-високото ниво в информационната архитектура. Важна особеност е и това, че повечето потребители четат единствено заглавията и затова те трябва да поднасят информация в контекст. Има поне четири вида заглавни елемента, които могат да бъдат определени като самостоятелни: име на съдържание, заглавия за неопределени цели, заглавия за единични цели, както и заглавни елементи за конкретен бранд.

Бутоните, връзките, и другите команди дават възможност на потребителите да продължат към изпълнението на някакво действие. По дефиниция бутоните обикновено са само няколко думи, но те трябва да бъдат много ясни: да изразяват концепциите ясно.

Описанията имат за цел да помогнат на потребителите да взаимодействат с представените изживявания, вмъкнати в текстовите единици. Добър пример е при използването на тялото от текст, вътре описанията могат да бъдат фрази, обособени части, както и носителите на параграфите.

Празните състояния имат основна цел да посочат очаквания, както и да спомогнат за изграждането им, посочвайки ги като умишлено създадени.

Лейбълите служат за минимализирането не усилията, за да се разбере цялостното преживяване. Те са обикновено фразеология и прилагателни имена за представянето на дадени концепции. Намират се най-често в текстовите единици като секции, категории, статус, прогрес, количества или конкретни обекти. Те трябва да бъдат избрани по начин, който да съответства на избрания стил.

Елементите за контрол информират потребителите за възможностите за взаимодействие с потребителския интерфейс и съответно за работа с определените функции. Важното е да се отбележи, че е важно текстовете да показват промяната в състоянията, които се появяват в системата. Уточнението, което може да дадем като автори, е това да помогнем на хората да взаимодействат ефективно.

Текстовите полета за въвеждане на данни дава възможност за поднасяне на данни към продукта. Част от текста, който може да попадне под тази категория обекти, има полета като лейбъли и елементи, които са част от тази част от преживяването.

Текстовете при промяна на състоянието показват обозначение, че дадено действие се случва. Подобна категория текстови елементи са и съобщенията за потвърждаване, които постановяват за приключване на взаимодействията. Информирането за статус

или процес на обработка се случва чрез текстове за уведомления.

Всички тези подробности смятам за полезни и това е причината да ги напиша в резюме.

Редактирането е основна дейност

Разбира се, че огромна част от изданието има специално създадена глава е отделена за този процес. В нея това е описано като “флуидно” занимание, което има множество променливи, в зависимост от “вдъхновението”. Не съм особено съгласен с това определение, защото то задава много по-голяма “тежест” върху творческата работа,  а когато това е професионална отговорност, тук е по-важното да се следват установените правила. Разбирам, че всеки редактор може би има свой различен поглед върху материалите, които работи, но все пак аз бих заложил много повече на последователното действие, а не на случайностите на въображението. Казвам това, с уговорката, че не съм против този подход, а по-скоро се старая да бъда систематизиран в работата си.

Четирите фази на създаване на текст, така както е предвидена в тази книга като подход, са свързани с изпълнението на тези цели: целенасоченост, стегнат вид, разбираем и недвусмислен начин на изразяване. Книгата подчертава, че е възможно да се следват тези правила в цикличен модел на разработка, но според мен може да се вмъкне бележка, че това важи за общия случай. Винаги ще има някои изключения от правилата.

В тази част от книгата ми хареса подхода към редактирането на известията, които са много важна част от всеки един програмен продукт – много ми се иска това да бъде разбрано от по-голям кръг от хора. Радвам се, че в организацията, за която работя в момента, проявява това разбиране.

За мен е особено важна уговорката, която споменава как да планираме краткия и разбираем текст – трябва да предприемем стъпките по подготовка на текста като не предполагаме, че всеки един потребител нарочно би прочел всички текстове, по-скоро те искат да пристъпят към безпроблемното използване на продукта. Текстовете имат основна спомагателна роля, като те могат да бъдат ограничени от дизайнерска гледна точка и до определени лимити за брой знаци. Имайки това предвид, работата не е чак толкова проста. Редактирането следва не само да оптимизира дължината, но и да запази значението на представената концепция – без да прави компромис с нея.

Ефективност и ефективност!

Интересно бе за мен да науча повече за подходите за ефективно писане на текстове. Точно тази книга ми се стори изключително полезна, защото резюмира цели шест начина за количествено и/или качествено измерване на възприемането на предадените текстове. Това се случва не само по време на специфични процеси, но също и като самостоятелно задание.

В тази връзка прави впечатление колко е важно да имаме познание за това как се възприема информацията, така че да може да я оптимизираме или коригираме своевременно, в изпълнението на нашите задачи.

Отново тук е мястото за постановяване на различни методики за проучване на необходимата информация. Както повечето водещи организации, аз също използвам методиката за определяне на отделна фаза за самостоятелно проучване. Харесва ми, че има обособена информация за конкретни методи, някои от тях са следните: анализи на въпросници, интервюта в малки групи или „1:1 сесии“, упражнения за оптимизиране на текстовете, тествания на ефективност на употребата и др.

Намирам за много полезно и предоставения шаблон за оценка на съдържанието, който е подготвен за читателите. Той е доста обширен и би било трудно да го копирам, но включва всичко най-необходимо, за да се прецени доколко е успешно изпълнена текстовата задача.

Работата с езика е особено важна – затова се обръща внимание на тези потребители, на които съответния език на продукта, който се разработва, не им е роден. Имаме възможност да обозначим читаемостта с показатели, така че да проследим доколко е ефективна комуникацията и последващата употреба на продукта и неговите разработени функции, там където е поставен самия текст.

Малко думи за инструментите

Създаването на различен тип съдържание, както казахме, се изпълнява на различни етапи. Разбира се, че има специфични инструменти, които са полезни не само в отделните фази, но и има и такива, които са специализирани. В тази част от книгата също имам някои забележки: според мен трябваше да бъдат създадени две категории: т.нар. “лидери в индустрията”, както и самостоятелно разработени инструменти за специфични цели. В тази връзка не трябва да се забравя, че има и добри решения с отворен код, както и безплатни такива.

Харесва ми предложеният метод за “рисуване” върху скрийншоти, както и огромния избор от примери, които са дадени за по-лесното подготвяне на черновите. Тук е и любимата ми Canva, която е много полезна за инфографики. Много добре е, че е поставен и практически пример за това как по-лесно да редактираме вече съществуващи съобщения. Това е на базата на слоеве: всеки, който някога е използвал повечето популярни редактори на изображения е запознат с концепцията.

Инструментите за колаборативна работа са полезни и за нас: практически пример е създаване на документ, който да илюстрира прегледа на създадените промени във фазата на тестване на промените, точно преди да встъпим в имплементирането на новия готов текст към продукта.

Работа или работен план

В рамките на практическите примери и конкретни идеи за повишаване на ефективността на работата, книгата има специално създадена глава за работните планове. Разделени са на различни типове, според нуждите, и илюстрират примерни фази на работа, както и конкретни задания, които могат да бъдат включени. Това, разбира се, е особено важно, когато тепърва работата на такъв екип или професионалист се определя. Методиката за професионална работа според мен би трябвало да се определя по строго индивидуален план. Същата уговорка е зададена и във въведението на главата.

За мен най-ключовото за определяне на работния план е съставянето на списъка за действие, който е изцяло в наша полза по време на срещите с другите екипи. Посочвам го тук в неговите основни категории:

  1. Дефинирането на изживяването
  2. Мотиви на клиентите
  3. Приоритети на организацията
  4. Приоритети на стратегията за изготвяне на съдържание
  5. Екипи и заинтересовани лица
  6. Списък от вече съществуващо съдържание
  7. Рецензенти
  8. Терминология

Създаването на множество ревизии, срещи, подобряване на целите и задачите, както и процеса на изпълнението, водят до цялостната представа за това какво трябва да се свърши като цялостна работа. Много съм доволен от илюстрирането на работните фази, както и от подробното описание на типичен процес ,разделен в рамките на тези времеви периоди. Доволен съм от реалистичното представяне, което е в съответствие с това на реални организации.

Приоритизирането на задачите е важна част от нашите задачи, затова и в книгата се споделя и конкретна стратегия за това чрез създаването на специална матрица. Можете да я откриете към края на изданието.

Заключение

Цялостното ми впечатление е добро, книгата определено попълва някои липси, които не са споменати в други такива издания. В никакъв случай не мога да кажа, че книгата може да бъде използвана като наръчник за работа, а по-скоро като илюстративен материал, който дава примери от реална работна среда.

Интересните концепции са свързани най-вече с полезните таблици и матрици, които представляват един много удобен инструмент за организирането на информацията в съответните етапи. Бих препоръчал тази книга като допълнителен материал, който е по-скоро практичен, отколкото теоретичен. Със сигурност някои от концепциите, които са разгледани, могат да бъдат допълнени с доста повече информация.

Но да не забравяме, че изданието е насочено главно към изготвянето на текстове за потребителски интерфейси и изживявания. Така че очаквам и повече хора да се изкажат по темата.

TRIGAIDA – ELATE Ревю

Изключително много се зарадвах, когато разбрах за този нов фолктроника проект. Не само поради факта, че в него участват някои от най-добрите български музиканти, но и защото по-голямата част от тези композиции са концептуални. Самият факт, че основната доза от вдъхновението за разработването на тези композиции е самата фолклорна музика, го прави много интересен за мен. Никога не съм имал влечение към „чистата“ народна музика, но пък затова имам уважение към нея. Такъв тип музика, която смесва „съвременно“ звучене с традиционни елементи, е особено подходяща за слушатели като мен. Припознах се в архетипен слушател, купих си албума (включително и на плоча) и започнах своето музикално приключение.

Разбира се, всеки един трак включва множество елементи от различни жанрове, но реших да фокусирам моя слушателски отзив по-скоро върху настроението, отколкото да давам пространни и (понякога дори и прекалено) дълги описания. Тъй като това по принцип не е музиката, в която съм добре запознат, би било добре да представя как всяка една композиция в емоционален план.

TRIGAIDA - ELATE

Моето собствено копие

Слънце грее

Едно от най-хубавите моменти на всяка композиция е началото. „Слънцето трепти“ започва с „воднист“ падов звук, който поетапно включва слоевете, както и прекрасната вокална линия. Харесва ми прогресивният леко дъбстеп ритъм, който хармонизира чудесно с цялостното настроение. Винаги съм смятал , че именно ритмичните стилове са особено подходящи за развиването на такъв тип звукови картини. Използвам този момент, за да подчертая и факта, че Иван Шопов е един от големите майстори на българската сцена. Още от ученическите си години той е доказал своите музикални заложби в създаването на невероятни композиции.

Не само, че музиката предава положителни послания, но те се преплитат в народните песни, олицетворение не само на музикална хармония ( и ритъм), но и съвкупност от преживяванията. Народните песни винаги са били колективен инструмент за съхраняване на родова памет. В тази връзка използването на всякакъв тип доработки, ремикси и др. подобни техники не само „обновяват“ историята с допълнителни послания, но и помагат на нея да оцелее в днешния свят, където паметта не се оценява както преди.

В този смисъл Sluntseto Trepti ни отпраща към една представа, която е далеч (отвъд) нашите ежедневни реалности. Това е имагинерната среда на свободата: слънчевите лъчи, природата и реещите се звуци в една безкрайна шир. Едва ли имало по-добро начало за албума.

Разбира се, следващата композиция продължава в този дух. За мен лично Zalibih Siе един шедьовър! Още от първият път се влюбих в прекрасната мелодия на гайдата, както и от прекрасното пеене. Напрежението, което се натрупва, с разгръщането на историята е ненадминато. Музиката не само подчертава прилагателните имена, сравненията и акцентите, но също и дава много ярка основа, върху която да изградим менталната картина.

В същият дух продължава и Vita Oro“, едно от произведенията, което ме насити със звука на диджеридото. Радвам се, че този инструмент придобива все по-широка популярност в нашите географски ширини. До преди няколко десетилетия той изобщо не беше използван в масовата музика, а вече се среща в разнообразни жанрове.

Страхотно попадение е Verba”, което поднася една прекрасна музикална идея през няколко стила и допълнения. Нейното пълно разгръщане не само помага да се създадат множество свързани звукови картини, но също и за да ни направи съпричастни с представите за българските традиции. Именно в тази композиция имаме много силно взаимодействие между съвременни стилове, както и народните инструменти, характерни за нашата музика. Разбира се, това е мотив, който се повтаря в по-голямата част от албума, но тук като че ли има нарочен фокус.

Втората половина продължава да изненадва

От прекрасният и лек бийт в началото на Maichinko” и поетапното въвеждане на повече слоеве от богати композиции, наистина имам чувството за „поглъщане“. Това е един от онези тракове, които могат да бъдат слушани по много пъти, дори и един след друг. Възхитен съм от прекрасните ефекти и семпли, които деликатно са вмъкнати, за да направят една наистина комплексна представа. Самите вокални партии са изключително въздействащи и са майсторски вплетени в цялостната композиция. Уникален ритъм и превъзходен мастеринг!

“Konyo” е едно от любимите ми парчета, представя в себе си толкова много елементи и вдъхновения, че изпитвам голяма трудност да ги назова всичките. Само едно мога да кажа – поставянето на слоя с акустичното пиано по този начин е едно от най-гениалните похвати, които съм чувал напоследък. Вслушайте се как песента ехти, а пианото подчертава (изключително точно) посланието. Няма как да не спомена и мелодията от струнните инструменти, великолепно!

За този трак мога да напиша отделна публикация, защото наистина служи като мощно вдъхновение за съвкупяване с музиката. И то по най-изразителният възможен начин. Толкова много вселени са нарисувани, толкова много чувства са изразени, а цялата тази вселена е вплетена в една почти пет-минутна композиция. За мен това е истинския шедьовър на албума.

“Kosovsko Horo” е най-яркият представител на фолктроника жанра, който може да бъде изведен от всички композиции. Ако харесвате гайда, динамика и неподправени мелодии, това е истинска магия. Наистина не мога да кажа нищо повече!

“Yano” е прекрасен пример за неземното съвършенство на българската народна песен. Заедно с леки инструментални фонове, се дава гласност (и глас) на тази красота. Вълнуващо е не само начина на пеене, но и всички съпровождащи елементи. Те не само декорират, но и също приканват повече слушатели към мистичното уединение, такова каквото е възможно само в душите и сърцата ни.

Силата на музиката е отприщена!

Чрез “Momina Myka” успях да изпитам нещо много странно в себе си. На ментално ниво успях да усетя колко дълбока е връзката ни с нашата родна култура. Макар това да е още една (със сигурност гениална) композиция, която е част от този проект, има нещо неземно в тази песен. Не мога да го обясня с конкретиката на думите, макар и да се опитвам, а единственото, което мога да кажа е, че точно тази композиция има някаква скрита сила. Усетете сами и пишете после на авторите! Споделете я и с тези около Вас. Сигурен съм, че сте достигнете до същото заключение.

Тъжно ми е като прекрасните албуми доближават своя край, но поне има достоен финал. Това е в лицето на по-меланхоличната “Nidelyo”, която е една прекрасна балада. Лиричен текст, нежна музика, честни чувства и инструментални партии, които не разочароват. Тази прекрасна комбинация от толкова много съвършени фактори истински изумява.

Имам молба към всеки един, който се докосне до този албум. Подкрепете музикантите, купете си собствен екземпляр и споделяйте това вълшебство. Но освен това направете и пътешествието на музиката в душата ви. Това ще ви обогати, ще разберете неща за себе си, които и не сте подозирали.

Музиката е любов, а тази е и с любов създадена. Божествено!

Журналистика и дронове: Новите възможности

Изображение на дронове

Дроновете вече отдавна са част от нашето ежедневие като потребителски продукт. Използването им се използва не само от любители на пътуванията, но също и за представяне на дадени събития, както и във филмовото изкуство. Разбира се, всяко едно технологично нововъведение би могло да даде и своето отражение и в сферата на медиите, и по-точно в създаването на съдържание. 

Ролята на дроновете в журналистиката 

Именно чрез новите технологии в последните години се наблегна много повече и на термина „immersive content“ (поглъщащо съдържание), което има за цел да предложи нови възможности за предоставяне на „усещане“ за представената информация. Главно това се случва чрез способите на добавената и виртуалната реалност (AR и VR). Една от целите всъщност е даването на възможността на читателите (реципиентите) да имат възможност по някакъв начин да си взаимодействат с предложеното съдържание. 

Създаването на такъв тип медиен продукт до голяма степен е в резултат и на употребата на дроновете и последващата им употреба от специалистите. Нека погледнем малко по-надълбоко в тази тема, защото дроновете все повече ще се налагат като норма в създаването на определен тип новини и продукции от медиите. 

Много интересната и подробна статия по темата, публикувана в „Media and Communication“ от Джон Павлик, дава насоки как този феномен се развива в рамките на създаването на новинарско съдържание. Активната роля на дроновете и употребата им от журналистите дава възможност на медията да даде възможност на своите реципиенти да пресъздадат много по-ярко представената история чрез методите на добавената, виртуалната и смесена реалност. Това е новото поле на журналистика, което работи много по-ярко с комуникационните канали и дава възможност за наистина всепоглъщащо пресъздаване на дадено явление. 

Ранните опити за употребата на дронове се използваха основно за получаване на т.нар. „въздушна перспектива“ – набиране на кадри от високо, за да се илюстрира някакво наземно събитие. Този подход е много ценен и дава възможност на зрителите да разберат как определено събитие на Земята рефлектира върху околността, както и да се получи представа за „частите от пъзела“. Разбира се, дроновете са и значително по-евтин и достъпен начин за получаването на такъв тип кадри от наемането на хеликоптери. С развитието на регулациите за използването им употребата им от журналистите нараства, за сметка на употребата им от други лица. Само част от съвременните приложения на дроновете са следните: 

  • Проследяване на спортни мероприятия
  • Контрол на населението по време на безредици
  • Заснемане на кадри за документални продукции

Дроновете не са само летателни апарати, вече се правят и експерименти за употребата на подводни и наземни модели. Те биха могли да дадат картина и видео за труднодостъпни места, където човешки оператор не би могъл да достигне. Т.нар. експериментална журналистика въвежда нови подходи при създаването на медийно съдържание, където се употребява цялата налична функционалност на тези устройства. При заснемането на едно събитие може да се получи не само картина и звук, но и цялостна палитра от данни, които да служат за предоставянето на подробна информация. Това е възможно чрез употребата на вградените сензори в конкретните устройства, които могат да дадат данни за дълбочина, движение, нощно заснемане и др. 

Джон Павлик разглежда качествата на експерименталната журналистика и произведеното съдържание в шест направления

  1. Взаимодействие – Реципиентите имат възможност динамично да избират данни и факти, които представляват интерес за тях.
  2. Потапяне – Използването на аудио и видео комуникационни канали за пресъздаване на атмосфера и среда, което има и допълнителен психологически ефект. 
  3. Мултисензорно съдържание – Потребителите биха могли не само да чуят и видят фактите и събитията, но и да използват различен тип устройства, за да добият и друг вид усещания, например тактилни. 
  4. Съдържание чрез данни и алгоритми – Някои видове новини могат да бъдат ясно разпознати чрез използването на съвременни техники за извличане на информация от бази от данни и услуги за управление на информация в реално време. 
  5. Перспектива от първо лице – Дава възможност на зрителите реално да съпреживеят от нова перспектива събитието. 
  6. Естествен потребителски интерфейс – Използването на нови форми на контрол над съдържанието като гласови команди и жестове.

Използването на добавена, виртуална и смесена реалност, заедно с новите технически възможности за видео запис и обработка дават възможност за този вид много по-задълбочено възпроизвеждане на събитията. 

Последствия от употребата на дроновете в сферата на журналистиката

Наблюденията показват, че една от основните предимства на дроновете като начин за видеографиране и заснемане на събития, е възможността за създаване на 360-градусови панорамни изгледи. Това дава възможност за много по-всеобхватно препредаване, както и всякаква последваща обработка. Точно тази технология дава възможност и за създаване на новинарско съдържание, което се преживява чрез виртуалната реалност. При работа с труднодостъпни терени дроновете се явяват и една от единствените възможности за добиване на кадри за илюстриране на историята. 

Обръща се внимание и на факта, че роботизираните дронове биха могли да бъдат дори още по-полезни. По дефиниция те са самостоятелни и не изискват човешка намеса, за да работят върху зададената задача. Практически ползи от тяхната употреба би било навлизането в опасна територия, която не би била достъпна за хората, поради съображения от сигурност или директна опасност за човешкия живот. 

Подробното триизмерно заснемане чрез камерите и сензорите на устройствата води и до възможността за интегриране на подробен интерфейс за възпроизвеждане. В практически смисъл това би могло да позволи на реципиентите да могат да избират перспективата, от която да наблюдават, както и да манипулират гледната точка в рамките на предаването. При заснемане и предаване на важни събития това би било ключово за даване на по-всеобхватна информация. 

Второ важно последствие и част от функционалния арсенал на устройствата е възможността за събиране на метаданни и географско позициониране в реално-време по време на заснемане. Това е от изключително важно значение, защото потоците от данни представляват отделен набор от събрана информация, която може последващо да бъде обработена и използвана за създаване на новини и разнообразно по вид медийно съдържание. 

Събраните данни от множество дронове дори могат да бъдат използвани за генериране на компютърно-създадени графични и видео образи, които допълнително да подсилят възможността за „впускане“ през перспективата от първо лице. Едно от основните предимства на географските данни е, че те дават възможност за посочване в реално време на координатите по време на полета – това позволява на журналистите и редакторите да използват софтуер, който да „очертае“ пътя на карта. В практически случаи това дава възможност да се ограничи физически едно събитие от друго, както и да се представи даден феномен в съответните му физически измерения. 

Създаването на обемни 360-градусови видео и аудио образи е практическото нововъведение в сферата на новинарството. Възможността за комбиниране на кадри и панорамни изображения, които могат дори да бъдат излъчени в реално време, както и работата с налично фотографско съдържание за дадено събитие, дава възможност за постигането на максимална по възможност точност при предаването на дадено събитие. Чрез модерните технологии всичко това може да бъде използвано в среда с виртуална, добавена или смесена реалност, за да пресъздаде картината към всеки един зрител. По този начин те могат да бъдат поставени на мястото на пряк свидетел и участник, което води до преобразената им позиция – те не са вече лица, на които им се преразказва случката, а могат лично да видят и да добият представа за случващото се. 

Благодарение на съвременните дронове и фотографската техника журналистите могат да използват и възможностите на фотограметрията в създаването и проучването на своите материали – това е научната дисциплина, която позволява да се конкретизира форма, обем, размер и положение на обекти чрез използването на снимки и друг вид входящи данни. Дроновете заснемат определено събитие и чрез използването на специални обработки специалистите могат да пресъздадат точни планове и карти. При по-подробно заснемане е възможност и създаване на обемни и сложни образи, които да могат да бъдат използвани в рамките на съдържанието към реципиентите. Отбелязваме, че съвременните дронове са комплексни апарати, които имат множество камери, сензори, но също и микрофони. Важен фактор при пресъздаването на перспективата е също и записа на звуковите канали – когато това се прави чрез множество микрофони, това дава възможност за създаване на обемно пресъздаване на звуковата картина. При финалният монтаж, когато това се съчетава с видео данните, както и другите елементи от съдържанието, всички тези елементи дават почти точно пресъздаване на събитието. 

Новите възможности в перспектива

Важно за нас като специалисти е новата парадигма на създаване на новинарско съдържание в четири измерения, което е основополагащо при използване на подходи при смесена, виртуална или добавена реалност. Новото съдържание не само дава възможност за преглед на дадена новина през двуизмерното представяне чрез определено устройство, а по изцяло нов начин. Четирите измерения са дефинирани както следва:

  • Триизмерно обемно представяне.
  • Измерение за време (включващо предаване в реално време).
  • Пълна възможност за ротация на визуалното поле, благодарение на пълното пресъздаване на картината.
  • Транслокационна възможност за „прелитане“ през цялото събитие.

Това, разбира се, се явява и една от най-сериозните трансформации на професията, защото дава възможност за създаване на пространствено-обогатени репортажи. За разлика от традиционните репортажи, където се предава от мястото на събитието, тук самите зрители ще могат да се „пренесат“ там и да преживеят случилото се. 

Нововъведенията в тази област на журналистиката дават възможност за създаването на изцяло нов начин за предаването на дадено събитие или явление. Чрез използването на интерфейси, които позволяват реална обратна връзка към реципиентите по време на възпроизвеждането на съдържанието, журналистиката вече не само ще използва познатите ни досега комуникационни канали. Тези нововъведения позволяват съдържанието не само да бъде видяно и чуто, но също и усетено – новите потребителски устройства, които възпроизвеждат тактилна информация, могат да генерират допир, натиск, вибрации, температура (топло и студено), дори и болка и определено чувство за позиция на тялото (проприоцепция). 

Прилагането на тактилните усещания при консумацията на новинарско съдържание придава изцяло ново измерения на по-всеобхватно разбиране на историята – по този начин зрителите могат много по-ясно да разберат причините и ефектите , предизвикани от даден феномен. За първи път те ще могат директно да възпроизведат и усетят какво е реално да си на мястото на събитието, което е изцяло нова перспектива. Богатият набор от данни, които се генерират от различните видове устройства, дават възможност за цялостно обогатяване на новината – това може да включва интерактивни карти, реалистични триизмерни фигури и др. 

Този нов вид журналистика също така би могла да бъде много по-достъпна за хората а с увреждания, тъй като тя разчита не само строго на аудио и визуалния канал на комуникация, но също и на допир. Работат с множество сензори и нови технологии би направило съдържанието много по-лесно за възприемане за тях. Адаптирането на новините и информацията към техните специфични нужди е много по-лесно. 

Проучванията посочват, че въвличането във виртуалната реалност може да помогне на реципиентите да бъдат по-добре въвлечени в представената история. Поражда се емпатия с новината. Използването на такъв тип техники за продуциране са ключови към трансформацията от ползвател на информационно съдържание към виртуален участник в самото събитие. 

Новата парадигма в контекст 

За правилната употреба на този нов вид съдържание са необходими специфични технически средства под формата на оборудване за виртуална реалност. Добавената реалност от друга страна изисква специализирано устройство, което да служи като преносители на тази информация. 

Журналистите използват умело комбинациите от тези технологични възможности за създаването на сложни модели, репрезентации и визуализации, така че да могат да предадат сложна информация към своите зрители. В статията се споменава и процеса на работа с метода на фотограметрията за създаване на такъв тип модели. 

Съществена роля има и използването на триизмерно видео съдържание от дроновете, съчетано с фотографии и комбинирането им използването за продуцирането на новинарско съдържание. Основният информационен корпус се допълва чрез техниките на усъвършенстване и допълване, както следва: 

  • Усъвършенстване на информацията чрез използването на техники за улавяне на движението и връзка с изображенията.
  • Използване на GPS координати и събиране на метаданни.

Разбирането е, че различните консуматори на новини се фокусират върху различен аспект от историята, която те намират за привлекателно. При предлагането на повече и допълнителна информация по този начин се създават различни перспективи за едно и също събитие. Този плуралитет от гледни точки комбинира не само визуалното и звуково представяне на фактите, но също и позволява цялостно взаимодействие с представеното съдържание. Дава се възможност за комбинирането, допълването и подобряването на преживяването чрез поглъщащо разказване на историята. Поставени в такава среда, реципиентите могат да използват подбор на съдържанието чрез многоекранна селекция, добавена проектирана реалност, адаптивност на мястото и езика, канално и терминално-ориентирано възпроизвеждане, виртуална навигация и др

Статията е особено подробна и в този кратък пост рефлектирам само някои от важните предпоставки, със сигурност бихте могли да извлечете доста повече, ако се задълбочим още повече. За мен беше важно да представя някои от важните теоретични обосновки, показващи как този тип журналистика “работи”. 

The Product is Docs Ревю

Бях много развълнувам да започна да чета това издание. От доста препоръки от професионалните среди разбрах, че си струва да бъде прочетено. Написана е от екип от разработчици на техническа документация, което дава много полезен практически опит, свързан с реални казуси.

Изданието, което държа в ръцете си е второто и преработено, което е подобрено на базата на отзиви и коментари от професионалната потребителска общност „Write the Docs”, в която наскоро започнах да членувам. Именно оттам получих и едната препоръка. Литературният клуб създаде много подробни бележки, които са взети предвид от авторите и издателството. Това придава на книгата още по-голям авторитет. Надявам се, че прочетената информация ще ми бъде полезна. Въведението към второто издание включва и подробен списък на главите и нововъведенията в тях от преработката.  Разбира се, това включва и подробни стилистични подобрения, както и други редакции.

Предпоставки

Много важно за мен като професионалист в дадена сфера е винаги да намирам адекватни за времето обучителни материали. Изглежда, че именно хора като мен са целевата аудитория, защото има множество важни допълнения и включва информация, която е особено необходима, а е трудна за откриване и систематизиране. Във въведението се говори за целта за написването на изданието, а то е да представи как реално се работи „по стандарт“ – спазване на методологии на работа, стилистични правила, както и взаимодействие с други участници в процеса на разработка.

Практически това означава, че конкретно за някои глави от книгата е било нужно авторите да направят свои собствени проучвания, така че да задоволят цялостните изисквания на такава целева аудитория. Въведението конкретно посочва и някои от особеностите и разликите с други издания от тази категория:

  • Книгата включва множество препоръки и примери за работа с екипите по качествен контрол (QA), които са неизменна част от всяка една компания, касаеща разработка на продукт
  • Дискутира се подробно работата с колеги от отделите по продуктово управление и поддръжка на клиенти
  • Създаването на техническа документация и информационни материали по реда на Agile методология
  • Съвместна работа с дистанционни екипи

Разбира се, книгата не е изчерпателен учебник, а по-скоро наръчник за професионалиста, който е създаден на базата на реално работещи примери и създаден най-вече от необходимост.

Целта на това ревю е по-скоро да отбележа неща, които са ми направили впечатление и биха били общополезни за всякакви специалисти, които работят с информация. Не си поставям за цел да реферирам или да обобщавам книгата. Смятам, че всеки заинтересован от този тема би следвало сам да прочете книгата и да придобие представа за темите и опита, който се съдържа в нея. Няма и да се спирам върху всяка една глава, а само там, където смятам, че има необходимост от повече внимание. Със сигурност ще трябва сами да прочетете книгата, за да добиете пълната представа за дълбочината на материята. 

Agile

Работата по методология изисква от нас да следване някои специфични добри практики, така че да впишем в ролята си като създатели на съдържание. Професионалното ни задължение да създаване документация и други материали се определя и от някои супер важни характеристики, които трябва да притежаваме: адаптивност и проактивност. Причината за това е, че по принцип основния фокус винаги се залага върху самата разработка на продукта. Чест страничен ефект е не толкова добрата комуникация с екипа по разработка на документация. Затова и трябва да си поставяме за цел да се стремим да бъдем „интегрирани“ в цялостния процес.

Някои от добрите съвети и стъпки за по-добрата комуникация с другите колеги са създадени в този кратък списък:

  • Да имаме достъп до всяка една дискусионна (чат) група, за да може да следим различните разговори по теми
  • Да бъдем включени в електронните списъци
  • Да преглеждаме таблата на Agile екипите
  • Да участваме във възможно най-много дневни срещи, отчети, спринтове и планирания. Това включва също демонстрациите и сесиите по ретроспекция

Важна цел е да се създаде чувството в цялостната организация, че разработката на дадена функционалност или продукт не е завършена, докато няма готова документация. Авторите отбелязват, че една от добрите практики и правила на информационните е употребата на постоянен цикъл за обратна връзка. Това включва употребата на най-различни по вид комуникационни средства: форуми, чат стаи, директна и индиректна личностна комуникация, потребителски групи, конференции и др.

Хубаво припомняне е факта, че Agile методологията се списва най-добре при приложения, които са разработени за облака или Интернет средата. Причината е, че промени в програмния продукт могат да бъдат правени в работещата среда и това не обвързва клиентите към сваляне на обновления на тяхното локално устройство. Според авторите най-трудно се оказва разработването по тази методология при бизнес софтуера, който разчита на специално конфигуриране за определени индустрии и цели. Подробни примери за прилагането на Agile в различни по вид начини на доставка са представени в тази глава.

Книгата задава и списък от документация, която не е определена за конкретен екип и е универсална за компанията. Като създатели на съдържание тя се вписва в общите задължения: бележки по изданието, информация при възникнали проблеми, миграции към по-нова версия на програмния продукт, цялостно обновяване, добри практики, обучителни материали, документация към библиотеки и др.

В тази връзка се разглеждат и някои от задълженията, които имаме извън изработката на някакъв вид информация:  разработката на персони за потребителското изживяване, обучение на колеги и клиенти, редактиране, подобряване на съществуващото съдържание, както и работа с получената обратна връзка.

В Agile ключово се оказва и включването не само като директен участник в сесиите на различните екипи, но също и създаването на отделен Scrum, който да е отделен за авторите на техническа документация.

Авторите посочват, че работата в такава обстановка включва комплексни процеси, които могат да бъдат обяснени чрез кръгова диаграма:

Кръгов модел на Agile разработка

Кръгов модел на Agile разработка 

Целева Аудитория

За разлика от някои други позиции в повечето технологични компании, авторите на техническа документация работят всъщност с два вида аудитория. Може би това не е толкова добре познато, затова и това се дискутира в подробности:

  1. Аудитория – Това са потребители и клиенти, които могат да се различават в своя опит, знания, бизнес роля или специфична употреба спрямо документацията и съответно продукта.
  2. Персона –  Това е изграден архетипен персонаж, който дефинира конкретен тип представител.

За мен лично факторите при създаване на техническа документация спрямо тези два типа целева аудитория е от съществено значение. Много често трябва да взимаме решения спрямо това как най-добре би се разбрала информацията от тези два основни типа ползватели.

Доброто познаване на аудиторията позволява да се подобри не само създаването на информация, но също и да доведе до добри практики при нейното разпространение и публикуване.

Хареса ми много подробния опит, който е описан при структурирането на съдържание. Книгата дава много добри разяснения как на базата на опита с аудиторията бихме могли да оптимизираме нашата документация.

Добрите практики мога да обобщя в два основни типа: тези, които засягат самата структура на документа (разбиването на параграфи, дължина и т.н.) и смислови решения. По втората точка има написано много, но само някои от идеите, които влизат тук включват фактори като запознатост с терминологията, дефинирането на термини, както и създаване на локализирани версии за дадени езици и региони.

Не е за пренебрегване и факта, че може да ползваме като източници на информация и опита на колеги, както и вътрешна документация, за да създадем най-оптимизирания и добър вариант, подходящ за клиентите.

В тази глава има и подробни съвети за колаборативното съавторство за целите на създаване на различни видове съдържание. Споменава се и как трябва да бъде създадена програма за проверка на качеството на документ през независимия прочит.

За мен лично беше много полезна и частта, свързана с работата с потребителската общност. Дадоха се много практически примери и съвети, които със сигурност смятам, че биха полезни за всеки един специалист. Именно от тази глава смятам, че мога да попрочета малко повече за управлението на общността. Има и такава професия „общностен мениджър“, която вече се реализира успешно в много компании. Страхотен пример е Jono Bacon, който дълго време заемаше такава позиция в Canonical.

Документация на продукти от трети страни

Тази глава е особено ценна за мен, тъй като дава много полезни насоки за една област, която не винаги е добре дискутирана сред специалистите. Сложните казуси по документиране на функционалности и продукти на трети страни, които по някакъв начин са свързани с нашите собствени проекти, са особен случай. Книгата разяснява в много подробности по планирането и осъществяването на този процес, но също и при какви условия и до каква дълбочина това би било най-ефективно.

Авторският колектив се е постарал и да създаде една изключително полезна диаграма, която веднага ще си сложа на бюрото. Систематизирането на такъв тип решения в алгоритъм наистина не е лека задача, а предлагането на този безкрайно полезен инструмент е незаменимо.

Учебни цели

Методите на работа чрез създаване на учебни цели и фокусирането върху необходимостта от информация е супер важно. Много ми харесва, че има създаден класификатор на видовете цели според типологията им. Струва ми се уместно да ги спомена тук:

  • Осведоменост – Включва способността на потребителите да могат да опишат или перифразират дадена концепция, функция или списък от възможности.
  • Разбиране – Това описва способността на потребителите да могат да правят информирани решения за това как дадена концепция или функция може да се приложен към техния собствен случай.
  • Приложими умения – Това е придобиването на възможността на потребителите да следват инструкции, за да могат да изпълнят дадена задача.

Улесненията в създаването на информация, която се основават на тази платформа са описани подробно в следните направления: по-лесно проучване и писане, по-лесна организация, по-лесна поддръжка и по-лесна употреба. Именно в тази глава има и специално създадена матрица, която позволява по-лесното формулиране на критериите и планирането.

Разработка на информация според сценарий

Разработването на сценарий е от особено значение, когато става дума за документиране на определени теми. Това е метод на работа, който се подчинява на една специфична цел: създаването на списък от теми, които да предоставят цялостно разрешаване на конкретен проблем или изпълнението на някаква цел. Важното в този случай е необходимостта от представянето на проблем от реална ситуация, за да може максимално добре да се илюстрира тази необходимост.

В тази връзка трябва да се разграничи сценария от типичните инструкции, които имат основна цел да обяснят дадена концепция. Сценарият е точното впрягане на идеята и информацията за употребата на дадената концепция в точен и конкретен вид. Това е много полезно при представяне на функции от особено значение, защото дава работеща перспектива и как това се вписва в определения бизнес модел.

Инструменти и представяне на съдържание

В тази глава се дискутират някои от моите любими теми, а именно как ефективно могат да се представят различните изготвени информационни материали. Винаги съм се стремял да бъда добре информиран за различни подходи, както и добрите системи за управление на съдържание. Интересното е, че тук намерих много по-конкретна информация, специално направена за професионална употреба. Сведени са до абсолютния минимум типичните заучени фрази и се дават много задълбочени познания по темата.

В тази част от книгата се дискутират различните подходи към създаване на документация – от една страна това е работата в някаква определена среда, но това може да бъде и чрез използване на инструменти като Git. Не липсва и споменаването на XML-базираните формати като DITA, на маркъп езиците като Markdown и други начини. Всички те са посочени по начин, който да дава възможност на нас да изберем най-доброто съобразно нашите изисквания и нужди. Систематизирането на информацията по тази тема е практически безценно!

По време на цялата тази дискусия се говори и за конкретни метрики и SEO индикации, които също биха могли да бъдат използвани в цялостната стратегия и планиране. Книгата дава и съвети при някои определения решения, така че предварително да сме наясно с някои от опциите и възможностите при тях.

Някои от темите, които се дискутират тук са следните (правя този кратък списък като подсещане):

  • Създаване на PDF изходни файлове
  • Повторна употреба на готовото съдържание
  • Управление на хипервръзки
  • Употребата на маркъп езици срещу визуалното редактиране
  • Интегриране на уики съдържание с други системи
  • Дефиниране на роли за достъп

Тази глава дава и подробен преглед на това как уики-базираната структура може да бъде използвана за целите на създаване на цялостна документация.

Разработка на SaaS документация

За мен лично това е една от най-интересните глави от книгата. В днешният бум на всякакви софтуерни решения, които се развиват с изключително бързи темпове, документацията има огромна роля. От много години (още преди да се занимавам професионално с тази област) винаги съм харесвал т.нар. „rolling release” модел на разработка, който на практика се явява като отличителна характеристика на облачните услуги.

Точно заради тези характеристики има и глава, която специфично се занимава с тези въпроси. За справянето с тази трудна задача трябва да се имат предвид и някои от ограниченията на този тип платформи, най-вече свързани с конкретните нужди на техните клиенти. Някои от обособените компоненти, които са свързани с тoва включва и следните типове информация: вътрешна документация, материали за подготовка на нова версия, крос-функционални информационни материали и т.н.

Тази глава дава задава и три ключови компетенции, които са свързани с успешното създаване на информация:

  1. Посрещането на очакванията на аудиторията
  2. Гъвкавата роля на разработчика на информационни материали
  3. Нуждата от създаване на подробна вътрешна документация

Изключително интересна част от книгата е това и си заслужава да бъде четена и препрочитана многократно, за да може да се усвоят всички важни особености. А те наистина имат значение.

В заключение

Съзнавам, че това е практическо много кратко и частично ревю, но се постарах да включа само това, което ми се струва важно и ново. Всеки човек има различен опит и затова смятам, че книгата би била подходяща за всеки един професионалист от сферата. Вие ще разберете нови неща за себе си.

За мен достойнството на това издание е, че препълва от реални и практически примери от ситуации, които аз самия съм преживял. Със сигурност поне половината диаграми и таблици ще принтирам и ще залепя на бюрото в офиса. Благодарен съм на авторския колектив за наистина положения труд. И макар книгата да не претендира да бъде учебник, за мен тя има изключително висока образователна стойност.

Fog Lake – Tragedy Reel Ревю

Чувствени пасажи, искрена емоция и мелодия на осъзнаването, това е моето впечатление от продължителното ми слушане на този албум. Радвам се, че случайно попаднах на него, ровейки се в безграничната вселена на Bandcamp. В следващите редове ми се иска да ви запозная със света, така както е отразен в “Tragedy Reel”.

Противно на очакванията на много, за мен лично това не е меланхоличен албум. Не усещам в него такъв тип усещания, а по-скоро завръщането към едно състояние на духа, което бих описал като „мир“. Макар и този албум да е съставен само от три песни, той съдържа в себе си богато многообразие от изповеди.

Мога да кажа своето собствено разбиране за смисъла и как цялостната музикална композиция рефлектира върху моето възприятие за света. Както всяко друго произведение, което е написано от сърцето, и тук имаме пренасяне на съзнанието някъде другаде. Отвъд един океан от преживявания, всяка една песен предлага конкретен спомен: едно собствено изживяване, подвластно на паметта.

Както много пъти преди и тук композициите не са само пояснение или знак към конкретна ситуация, а цялостно пресъздават емоционално състояние и конкретни случки. Внимателното слушане ще ви отведе през времето и пространството в една друга реалност, където през множеството врати на въображението ще можете да вникнете в спомените на композитора.

Смятам, че цялостният албум е една завършена картини от много истории, затова и ще говоря общо за неговата цялост, а няма да се спирам на всяко произведение. Този подход намирам за успешен, когато коментирам концептуални композиции.

Най-важното в това да успееш да предадеш спомена е чрез използването на правилните изразни средства, в този случай това се случва чрез прекрасно избраните музикални инструменти и необходимата стилистиката, за да може това да се случи. Отделните песни имат точната динамика и съдържание, както и страстта, показвайки ни картините от имагинерното пространство. Всичко това е направено по изключително жив начин, така че аз като слушател спокойно преминах през множество състояния.

Вместо описания, предлагам цялостна интерпретация на усещането ми

Със сигурност мога да определя поне няколко вида състояния и впечатленията от тях, за да илюстрирам ефекта от албума върху мен:

  • Дом – Домът е онова място, което едновременно е близко до сърцето, но същевременно и толкова далеч физически. Песните проследяват движението на тялото, което се отдалечава, но мислите винаги ни завръщат към дома. Класическите представи за място на спокойствие и сигурност са много силен акцент тук. Очарован съм от представянето на тази идея, тя е изключително деликатна, но същевременно много важна.
  • Вяра – Алюзиите и препратките към религиозните теми са много близки до мен. Винаги внимавам, когато интерпретирам такъв тип съдържание, но тук е ясно, че това е в основата на съзнанието и на това преживяване. Според мен дори е добре те да бъдат засилени, защото външната проява на вяра показва вътрешния свят.
  • Копнеж – Основен акцент е копнежа, емоционалната връзка и заряда, който ни крепи, независимо къде се намираме. Но дали той може да ни бъде опорната точка или е само причината да страдаме?
  • Приятелство – Харесва ми, че приятелството е реалистично представено. Вероятно от житейски опит, тук се споменава не само силната връзка с другите, но и факта, че не винаги приятелството е розово. Ние като индивиди винаги може да сгрешим и да нараним другите. Или те да наранят нас. Но такъв е живота, приятелите отиват и идват. Малцина са тези, които са до нас дълго време.
  • Възприемането – Харесва ми как неразбирането се представя. Това е смел да бъде показано положението, че не винаги сме приети в определена общност или обществото като цяло.

Красивата музика оставя следи в съзнанието ни. Мисля често за този албум. Той ми дава не само начин да се пренеса на едно друго място, но също и да преживея пътуването надалеч, на това да бъдеш някъде там. Разбира се, всичко това е направено в съвсем човешки вид – не и без видимите емоционални причини за това „От какво бягам?“, които са наистина естествени. Въпреки този емоционален товар, според мен това си струва. Може би дори ще ни покаже и части от нашия собствен живот. Може би вече сме преживели някои от темите, които са засегнати тук, а може би те тепърва предстоят.

ДА 8:26-40: Филип и Етиопският евнух

Деяния на Апостолите 8:26-28
Откъс от книгата „Деяния на Апостолите“

Четейки ранната история на Църквата забелязах един много любопитен момент, който ме накара да се замисля. Това е срещата на Филип и Етиопецът, което се разказва в осма глава от Деяния на Апостолите. За мен лично това е една от онези разкази, които на пръв поглед не са нещо много важно, но всъщност имат едно много дълбоко послание и много слоеве от важна информация. Затова и ми се иска да дам малко повече яснота. 

Това е разказ за един пътуващ Етиопец, който се сблъсква с един апостол, дякон и евангелизатор от току-що сформираната църква – Филип. Разбира се, срещата е продиктувана от поръчението на ангел (пратеник от Бога), който казва на Филип да тръгне точно по този път, който ще го срещне с Етиопецът. Явно тази среща не е била случайна, а ще изиграе ключова роля в историята на човечеството в бъдещето. За последиците ще стане дума след малко. И Филип тръгва. Точно по време на своето пътуване той среща този Етиопски евнух (както е описан), който служи в армията на африканската кралица Кандакия. Този човек е заемал изключително важна роля – той е бил личния пазител на съкровището на тази царица, което означава, че той е имал и голям авторитет сред това общество. 

Етиопецът и неговата уникална роля в Писанието

Причината Словото да говори точно за този човек се крои в разкриването на неговата идентичност. Кой беше той и защо той е важен, така че да се появи в началото на една от най-важните книги в Библията? Съществуват няколко гледни точки и позиции, но всички те споделят, че той е човек с положение, който има отворено сърце и явно търси Бог. 

Фактите показват, че той се връща от поклонническо пътуване от Йерусалим и явно познава Писанията, цитирайки Пророк Исая. Най-вероятно той е бил езичник, който е повярвал в еврейската религия. Разбира се, ако това е вярно, тогава съществува и обстоятелството, че няма как той да е ортодоксален евреин. Причината за това е, че кастрираните мъже не са пригодни, за да влязат в Храма според Мойсеевия закон. За справка в Петокнижието това е отбелязано още в началото на 23 глава на книгата “Второзаконие”по този начин: 

“Онзи, който е скопен или му е отрязан детеродният член, не бива да влиза в обществото на Господа.” (ВТ 23:2)

Множество източници посочват, че е вероятно в “Деяния на апостолите” причината да се включи този пасаж е именно да се подчертае, че Християнската вяра показва, че всеки може да бъде част от Божието царство. Цитирането на Пророк Исая изобщо не е случайно, защото в книгата се съдържа пасаж, който е точно отреден за евнусите (Исая 56 глава): 

4Защото така каза Господ за скопците: „На онези, които спазват Моите съботи и избират това, което Ми е угодно, и се придържат здраво към завета с Мене, 5на тях ще дам място и по-добро име в дома Си и между стените Си, отколкото на синовете и дъщерите; ще им дам вечно име, което няма да се заличи.”

Смятам, че това може би леко парадоксално състояние би следвало да се интерпретира със съжденията в настоящия текст. 

Едно от горещите въпроси на евнуха е дали точно писанието от Исая говори за него или за някой друг? Именно в този момент Филип заема възможността да евангелизира и да му разкаже, че именно Вярата чрез Христос е освободителната истина. В тези пасажи виждаме как Филип изпълнява ролята на проповедник и доказва, както и вдъхновява този човек да приеме Християнството. Изобщо не е случайно и наличието на вода, за да може точи човек да приеме водното кръщение на вярата. Според мен това е и поредното доказателство, че Вярата е задължителното условие за спазване на Кръщение като акт на приемане към семейството на вярващите. 

Друг прочит, който ми се струва от изключително значение е смисъла на новата вяра. Очевидно е, че етиопеца е приел друга религия, за да може да намери смисъл в живота си. Вероятно не е случайно споменаването, че той е бил от онези хора, които търсят Бога. Естествено е човек да изпита криза на вярата и да търси най-подходящите за това. Но освен това той беше и добре осигурен, за да срещне Истината в тази съдбоносна среща. Забележете и някои от факторите, които имат голямо значение за личностното развитие на този човек:

  • Неговото образование му позволява да чете 
  • Очевидно е имал достъп до Свещенното Писание и е познавал Словото
  • Неговата висока позиция му е дала възможност да посети Йерусалим, идвайки от далечна земя
  • Очевидно е бил богат, за да може да си закупи свитък от текста на Исая

Но най-важната особеност и характеристика е, че той е бил разочарован от собствената се религия. Самата тя му е забранила да бъде пълноправен член от обществото на вярващи, тъй като му е забранила да влиза в Храма, поради своето състояние. Именно поради тази причина той е изпитвал духовен глад. Неговите търсения са един много силен вик на страдание, защото той не е бил спокоен при това негово състояние. 

Вяра в Исус Христос

Спасителната Вяра е достъпна за всички

Реалността на цялата тази част от книгата е в показването на това, че всеки един човек може да бъде приет като част от Християните. Идентификацията с това общество става чрез акт на Вяра, изложено чрез приемането на Христос за Бог и Спасител, както и чрез акта на покръстване. Много е важно да се отбележи, че самото покръстване идва след като човек е повярвал, тоест вярата е необходимо условие. Всичките пасажи в Библията говорят, че покръстването идва като символичен акт и се използва като инструмент за идентификация на причисляване. Чрез него повярвалите хора публично изразяват своята вяра пред множеството. 

Разбира се, тук има множество различия по отношение на елементите на покръстването, но в Библията става ясно, че това се отъждествява чрез няколко основни момента: 

  1. Вярата мотивира хората да станат част от Царството Небесно, но също и да принадлежат към църквата – определението за това е връзката с Водното кръщение. 
  2. Водното кръщение има много силен символизъм, който е характеризиран с основните постановки от Библията: победата над смъртта и раждането за нов живот. Потапянето е символичното “умиране” на стария човек, а възраждането от водата е живота, който ни е даден от Христос. Новата вяра и новото начало следват от този момент. 
  3. Условията са покръстване са две: покаяние за греховете и вярата в Христос. 

Основна важна част за мен лично е характерния пример за Чужденеца — този, който не произхожда от страната на Исус, но този който активно го търси. Това е едно от най-явните доказателства в Библията, че Християнството е универсална религия. Тя не дели хората по националност, цвят на кожата или какъвто и да е друг признак. Всеки може да стане последовател на Христос и това може да се случи чрез Вярата. Не е необходимо да се дават материални жертви или да се следват сложни ритуали, за да може някой да бъде причислен към вярващите, към Църквата. 

Христос е универсален Бог и той е достъпен за абсолютно всеки, който има нужда от него. Именно в това се коренят и някои от основните учения на тази религия — тя е достъпна за всички. 

Нуждата от Евангелизация

Бог използва Филип като инструмент на евангелизацията, добавяйки още една душа към Небесното царство. Интересното тук е, че това поставя и въпроса за Вярата срещу Знанието. На практика, това са две различни парадигми: всеки, който е прочел Словото може да повярва, но не всички автоматично повярват. Съответно и не всички, които са се докоснали до Божието слово са спасени, защото те не са разпознали Бог (Исус) като спасител. Именно пораждането на Вярата се явява предпоставка за спасителната сила и осъществяването на връзката между творението и твореца — човек и Бог. 

Особено важно е да се разбере, че може и този, който чете, да не разбира в цялост Божието слово. В такива случаи той има нужда от обяснения от други хора, тоест някой, който е извървял пътя. Именно тук се появява и фигурата на проповедника, който може да предаде Благата вест и да помогне в това начинание. Според мен тук се акцентира и характеристиката на Свещеничество на всички вярващи — всеки един християнин може да заеме тази роля и да помогне на търсещите да намерят Светлината на спасението. 

Разбира се, по време на евангелизацията трябва да помним и централната идея на вярата — Христос е спасението и той трябва да е в центъра на всичко. Именно това е и в проповедта на Филип: Христос и никой друг не може да спаси човека. 

В заключение

Историята завършва с щастлив край, това е началото на едно наистина голямо покръстване в етиопските земи. За кратко време Етиопия става един от големи центрове на Християнството в африканските земи, а Етиопската църква е една от най-древните традиции. Тази библейска история е пример как един човек може да стане мощен инструмент и да предаде Божието слово на голямо множество от хора. 

И в днешно време съществуват много мисионерски организации и отделни личности, които са си поставили за цел да проповядват и да разпространяват Благата вест. Със сигурност тази история е един много силен мотиватор за тях. Но това би трябвало да е и за нас — ние също като християни би следвало да казваме истината на тези, които се колебаят или са в момент на духовна криза.