Мартин Белтов

Дойде време за прочитане и на нещо малко по-различно — религиозна научна фантастика! Със сигурност това ще е нещо вълнуващо, така че директно се впускам в прекрасния роман “Our Lady of the Artilects” от Andrew Gillsmith. Историята преплита една смесица от прекрасни сюжетни линии и елементи, които въздействат неочаквано добре: Трите тайни на Фатима, трансхуманизъм, роботи, както и глобална конспирация. Този микс е съграден в едно алтернативно бъдеще, където има съживена Свещената Римска империя и световен Калифат. Бонус факт, това е дебютен роман за автора, а той се е справил наистина отлично! 

Вълнуващ и вдъхновяващ технотрилър

Особено много се радвам, когато всичко върви гладко. Атмосферата е описана по един прекрасен начин, всички необходими елементи са налице, а сюжета се разкрива постепенно, старателно и внимателно. С всяка една прочетена страница се задвижва колелото на конспиративната машина. 

Уютът на сигурното, страх от ужасяващото минало, както и несигурността на бъдещето — всичко това се пропива в атмосферата. Смес от неудобни чувства, лепкав микс от неудобство и трудности, всичко това съпровожда героите по време на романа. Всяка една несигурност, всяка една подминаваща сянка, всички те се преплитат в мрежата от тайни и загадки. Мистериозните събития, трудностите, Вярата, а и вътрешните убеждения на всеки един съграждат и съдбоносните решения.

Красотата в майсторството на писането се крие в цялостната перспектива, изграждането на света. Разбирате ли, не е чак толкова лесно да се съчетае сложната религиозна тематика (конкретно в този роман Римокатолическа деноминация на Християнството) с една добра научна фантастика. Има много теми, има много социални каузи и специфики, които са изконно човешки и въздействат върху читателите. 

Елементите, които показват личното отношение на автора, закодирани в сюжета, са много силни и според мен изискват уважение. Съпротивата срещу контрола, срещу геноцида и срещу насилието. Има много теми, има много социални каузи и специфики, които са изконно човешки и въздействат върху читателите. 

Прекрасно е показано личното отношение на автора, закодирани в сюжета, са много силни и според мен изискват уважение.

Романът е прекрасен пример и повод за предприемане на едно пътуване в това спекулативно бъдеще. Точно затова и катаклизмите и мистериозните събития се случват и се завърта едно колело, една поредица от неочаквани случки. Като читател за мен е особено приятно да съм част от тази история. Пиша го точно така, защото книга въвлича максимално, дотолкова, че дори мога да усетя студа от леда, изгарящото слънце от пустинята и напрежението. Действително, това е наистина вълнуващ роман, който е предизвикателство не само за опитния и взискателен читател, но и за всеки един, който търси своето ново приключение.

Започнах да чета тази книга в момент, когато имах нужда да си изместя съзнанието от напрегнатото напрежение. Предполагам, че е това е стереотипно поведение, но много исках да се впусна в едно приключение в далечни страни, както и да изпитам терзанията на герои, които имат свои собствени битки за водене. Преди да започна да пиша по-задълбочено искам да кажа следното — каквито и очаквания да имах, те бяха изцяло разрушени. Разбрах, че това е една много дълбока и многопластова история, един разказ за уважението и успеха, както и за следването на мечтите. Много съм впечатлен, останах много впечатлен от дълбочината, от лекия изказ, и срещите с тези впечатляващи герои. Но нека ви разкажа повече. 

Мечти, неочаквани обрати и глътка свеж въздух

Целият разказ се фокусира върху Люси от Сиатъл, която в труден за нея момент трябва да намери начин да спаси своя бизнес. Самата тя наскоро е претърпяла тежка загуба на своя втори баща, а и динамиката в нейното семейство създава допълнителни емоционални трудности. Точно в тежък момент тя получава неочаквано обаждане от Англия, далечна страна, разбирайки, че нейния биологичен баща е починал, а тя получава тайнствено наследство. А наследството е една невероятна приказна книжарница в прекрасния малък град Wakeby, в който е почти невъзможно да не се влюбиш.

Люси предприема пътуването в труден момент, за да успее да разбере повече, надявайки се да може да продаде този имот, за да използва средствата за спасението на своя бизнес. Разбира се, не точно това се случва. Тя дори и не подозира какви личности ще срещне, как ще се влюби в това невероятно място, а и най-важното – какъв е бил нейния биологичен баща и какъв наистина е бил.

Именно от този тип романи може да се очаква едновременно много лошо, но и много добро. Според мен това е един изключителен разказ, достоен и неповторим. Успя да ме грабне, въпреки че не съм фен на този жанр. Този роман успя да разсмее, да ме разплаче, да ме накара да се усмихна, да почувствам толкова много чувства, а и да следя с интерес. Определено Janis Wildy умее да твори. Но нека споделя още, имам пресен запас от прекрасни впечатления.

Вятърът на промените

Хубавите отзиви започват още с първите прочетени глави. Историята върви гладко, героите са добре пресъздадени, да не говорим за прекрасно изградената атмосфера. Сиатъл със своя индустриален облик е представен много добре. Разбира се, истинското удоволствие идва при представянето на английското градче. Почти съм сигурен, че то е заимствано от Haworth, който е свързан със сестрите Бронте. Няколко пъти самата авторка споменава и Джейн Остин, така че именно този тип градчета са били в главата ѝ по време на писането на романа.

Много е трудно да се избяга от клишето, от онези стереотипни развръзки, които са ни писнали до болка. Мога да кажа с ръка на сърцето, че тук това не се е случило. Историята макар и да следва някаква предполагаема логика, има своите обрати, а и е достатъчно динамична, за да ни държи в очакване. Има много положителни качества, например, изградените герои. Една от задачите на автора е да създаде личности, които отговарят на сюжета, а именно малка общност. Това наистина не е лесна задача, самите герои имат множество взаимовръзки, всеки се познава с всеки, а всеки един от тях трябва да е собствена и уникална личност. Много съм впечатлен от крайния резултат — персонажите са ярки, притежават своята собствена индивидуалност, а и се вписват чудесна във всяка една сцена. Това говори много за писателския талант. 

История, която ще ви стопли сърцето

Задоволството ми е продължително и очаквано, защото добрите черти не спират дотук. Прекрасно е да се четат реалистични пейзажи, думите говорят и рисуват, а героите говорят искрено и неподправено. Няма никакви изкуствени пълнежи, няма го чувството за писане насила. Цялата история върви плавно и естествено, майсторството се вижда във всяка една прелистена страница. Давам си сметка колко е трудно да се поддържа това в рамките на целия роман — не намерих нито една част, която да предизвиква дисбаланс в текста, а и си личи, че редакцията е наистина добре направена.

Имайте предвид, че цялата линия на времето е скъсена да разкаже събития, които все случват в рамките на няколко седмици. Целият роман трябва да се впише в тези граници, а това, повярвайте ми, не всеки умее. 

„The English Bookshop“ е наистина прекрасен пример за стойностен роман, който предизвиква любопитството, но грабва със своите оригинални персонажи, прекрасна и лека история, както и с всички очаквани обрати. Няма ги редовните клишета, има само топлота и усмивка от една наистина добре написана книга. Ще я посрещнете с усмивка и ще я затворите с прегръдка. Очаквам с нетърпение и следващата ми среща с творчеството на Janis Wildy.

Признавам си, че започнах да чета романа след като изгледах сериала по Netflix. Може би фактът, че прочетох книгата едва няколко месеца след като бях гледал всички епизоди, ми помогна да започна да премислям всичко на чисто. Честно казано исках да опитам различно четиво, затова и избрах това заглавие. 

Няма да се впускам в губене на време, а директно започвам с важното — това е книга за битката със зависимостите, за възможността да израснеш отвъд пределите на съдбата, буквално да надвиеш съдбата. Няма как да не симпатизирам на Бет, няма как да не я критикувам за някои от нейните избори, но това е разбираемо предвид факта, че тя няма ролеви модел. Единствената ѝ страст, единственото ѝ влечение е шахмата. В романът много (а и в сериала) много ясно се вижда как тя изглежда изгубена до момента, в който среща чистача, който я обучава в мазето на сиропиталището. Най-забележителното, разбира се, е нейната способност да разсъждава, да мисли, да успее да вложи цялата си сила в разгадаването на ходовете — тя е не само гениален играч, а дори пример за подражание. 

Гениалната, единствената, а и неповторимата Бет израства

Великото при Бет е нейното израстване, въпреки обстоятелствата тя е непоколебима в това да развие таланта си. Използва всякакви ситуации, за да задълбочи себе си. И макар да води борба със своите страхове, амбициите я повеждат. Тя знае какво иска да се случи, знае как да канализира себе си. Най-интересното, според мен, е и битката ѝ с пороците. Бавно и старателно те започват да я завладяват, в началото неусетно, но идва един момент, когато я изяжда. И тогава трябва да спре и да се фокусира отново. 

Какво по-интересно от една история за израстването? За постигането на една висша мечта, за трудния път. Разбира се, писателското перо не е пропуснало нито един детайл! В Интернет има дълги записи и анализи на всички изписани шахматни игри, всичките стратегии и хватки, както и много положителни коментари от удивителните и подробни описания. Аз като човек, който изобщо не играе шах, успях да разбера една част от въвеждащите атаки. Смятам, че това е изключително трудно да бъде написано, още повече да доведе до такъв положителен читателски наплив. Присъединявам се към тях. Майсторство е да пренесеш тази цяла вселена от неизвестното, от фантазията и въображението на Бет към видимия свят. 

Изразяване на надеждите, сбъдването на мечтите 

В светът на Бет няма случайности. Всяко едно събитие има своето последователно и градиращо място в линията на сюжета. Персонажите са запомнящи, локациите са иконични, а всички подробности , свързани с нейния живот, са описани до най-малкия детайл (дори и бутилката “Гибсън”). Изключително много съм впечатлен от романа, той дава не само задълбочена перспектива в света на гениалния шахматист, но също и в съзнанието на гения. Бет наистина е невероятна, но никой не е перфектен. Нейните слабости са изтъкнати, но тя успява да попадне в една “дупка”, от която успява и все пак накрая да излезе. 

Имам резерви към финала, бих казал, че е предвидим, но ми се искаше да разбера повече за Бет след края на голямото първенство. Със сигурност би било интересно да има продължение, но вероятно отворения край би се харесал на много хора. За мен е важно да разбера как тя би продължила своя живот след това, как ще израсте и в какви отношения ще се впусне. Но очевидно фокусът е нейното израстване. Историята е вдъхновяваща, тя е изключително интересна и е прекрасно да бъде прочетена. Силно препоръчвам за всеки — не е нужно да сте любител на шаха (както и аз), а просто да търсите невероятна книга. 

 

 

Концепцията на злото е универсална парадигма, която е неизменна част от съществуването ни. Самото зло като своя собствена концепция е нещо много повече от нещо, то е отвъд обичайното състояние на нещата, то е и нещо много повече от персоннификация или аватар. Идеята и представянето на злото в различните култури, общности и вярвания, е много интересна тема, която се разгръща в настояшия труд. 

Той е написан в хронологичен ред, проследявайки как злото се развива като концепция още от древните времена и преминава през развитието на човешката цивилизация. Това е направено не толкова от удобство, а от практичната гледна точка — идеята се развива и бива подчинявана от всяка следваща култура, приобщава се към начина на мислене и конкретния модел на вярване. Много ценно е да се види как точно архетипните персонификации се вливат от една в друга, запазвайки някои от своите отчетливи характеристики. 

Главата, която е посветена на гностицизма е много интересна, тя разкрива част от този интересен дуализъм и се впуска в подробности, които не бях изучил. Смятам, че точно тази тематика би следвало да бъде много по-ясно представяна сред по-голяма общественост, със сигурност разкритите теми биха били полезни за дебатиране.

Много ценно е знанието и за Източните култури и съществуването на ясни паралели със Западните учения. Приятно съм изненадан с точното обрисуване и съпоставяне на ранното Християнство с култа към Митра, някои изследователи обичат да пропускат тази фактология. Има и ясни цитати, които потвърждават връзката между фигурата на Исус Христос и Митра, пример е превод от Йоан Златоуст, потвърждавайки фиксацията на раждането на Митра с това на Христос. Разбира се, основната тема си остава Злото, но то е разгледано наистина подробно, а всички свързани с него личности, трансформации, прояви, антагонисти, както и други събития и лица са подробно разяснени. 

Злото и неговите превъплъщения 

Злината, злото, злите прояви — всички тези проявления са подробно представени в контраст. Вземете например главата за Северните народи, там се сблъсква тяхната родна Митология с Християнското учение, когато то започва да се разпространява. Вземете цикличната онтологична представа, цялата вечна битка (Рагнарок), както и Новото начало, което следва след нея. Християнството, от своя страна, е със своята менталност на липса на съпротива, представено чрез противположната представа за съществуването – злото е тук на земята, доброто е на небето. Въпреки всичко последващата синхронизация по време на покръстването на северните народи е успешно, трансформацията между стария начин на мислене към новия създава един нов начин на мислене, който е повлиян едновременно от старото и от новото. 

Превъплъщението на злото в тези култури се свързва със смъртта и възкръсването на Слънцето, даващо идеята за безсмъртност и Новия (очакван) живот. Ясно е как тези по-ранни персонификации се преплитат с Християнската онтологична реалност, водеща и до последващите примеси между старите езически вярвания, които биват адаптирани в християнска мисъл. 

Реално, на ранните митологични системи, които се вливат в християнството ние дължим и някои от цялостните представи за това какво е добро и зло. Систематизираните трудове, които по-късно наричаме класически са обект на такива влияния. Дадени са ясни примери за това, включително и представянето на злия демон в “Ад”, който е ясно корелация от злите богове от келтите, теветонците, включително и от славяните. 

Разбирането за злото, магията, вещерството и другите свързани практики, търпи своето развитие, но и зависи от културните разбирания. Не са спестени важните подробности и проучвания и в тази насока. Доволен съм, че се говори и за практиката на Екзорсизма, тази тема няма как да не бъде разгледана в рамките на изследваното поле. 

В по-голямата си част от книгата фокуса е върху Западната представа на Злото (т.е. Демони, Сатаната, Дявола, Принца на Мрака и други архетипни фигури), което е очаквано. Много подробен преглед на някои важни развития са направени — например, духа на Реформацията и последващите представи в литературата, особено при Милтън и Шекспир. Тъй като те имат огромно влияние върху културата изобщо, напълно е очаквано да има отредено място и за тях. 

Философският проблем на доброто и злото 

Последната глава разглежда философския проблем за естеството на доброто и злото като най-съществения дебат не само в философията, но също и в религията и морала. Разсъжденията са не само подробни, но те взимат предвид цялото познание, което е изложено в книгата, за да се състави една цялостна представа за проблемното поле. Доволен съм от фактологията, от всичките изложени представи, както и многообразието от идеи. Разбира се, няма как да има еднозначен отговор, има множество определения, всяко от което заслужава внимание. 

Наистина най-важното за всеки един читател би било да използва богатото съкровище от информация, за да подпомогне своето собствено търсене. В зависимост от всяка индивидуална култура, религиозна принадлежност, както и житейски опит, всеки би имал своето собствено мнение за това какво всъщност е злото – дали е идея, персонификация или е реално съществуваща личност или същество. 

Смятам, че книгата заслужава вниманието не само на активно търсещите отговор на тези питания, но също и на по-широка аудитория. Цялостното изследване по темата има своите достойнства. 

Нв съм чел прекалено много от Стивън Кинг, но наскоро издадения му нов роман „Fairy tale“ („Приказка“) предизвика моето внимание. Затова и без някакви особени предварителни очаквания се впуснах в него. Пиша тези редове с уговорката, че не съм голям фен на неговото творчество, но пък винаги давам шансове и на писатели, които се опитват да „разчупят“ баналните жанрови елементи.

Не искам да издавам от историята, защото смятам, че тя има своите достойнства и изисква адекватното читателско внимание. Целта ми не е да правя преразказ или съчинение върху текста, а да дам своята оценка – моите впечатления и усещания, които остави този роман в мен. За мен е важно да усетя способността на автора да изрази своята идея, да разгърне своите възможности и да покаже как умее да стои настрани от обичайните жанрови клишета. Дали се е справил? Нека разберем.

Романът отделя една значителна част на главния герой Чарли, който неусетно се впуска в приключение, за което дори не е подозирал. Бих казал, че тази първа главна част от книгата, в която се говори за неговия живот до голямата промяна, е по-скоро в духа на един хубав филмов сценарий. За моето читателско око всичките тези истории, тези изрисувани локации, дори и самите действия ми напомнят прекалено много на готовност за адаптация към филм или сериал. Не казвам, че това е лошо, или подценявам литературната стойност, но просто има нещо „в духа“ на писателя, което ми подсказва, че романа може би е бил замислян като някаква друга форма на съществуване.

Сюжетните линии в произведението едва ли биха били някаква изненада — израстването на един тийнейджър, неговата семейна история и една непредсказуема среща с непознатото. Към това прибавете едно дълбоко приятелство, едно добро куче, както и няколко мистерии, които бавно се разгръщат. Положителното за мен е изграждането на света — действително има необходимото количество от локации, предмети, персонажи, както и нужните им описания, за да се създаде представата, която да увлече читателя. 

Но честно казано според мен книгата не е добре балансирана — сравнително голяма част е отделена за първата част от книгата, а именно израстването на Чарли (главния герой). Според мен би било много по-уместно някои глави да бъдат цялостно прескочени, за да има повече възможниости автора да разгърне фентъзи света. 

А говорейки за него, той е достъпен чрез добре познатото средство на паралелните светове или т.нар. “Мултивселена” – същестуването на един фантастичен и приказен свят, който има свои собствени правила. Един жив и неузнаваем свят, който е досъпен единствено за малцина. Стивън Кинг е използвал вдъгновението си от популярните детски приказки, за да създаде свой собтвен вариант на един вълнуващ свят. Разбира се, очаквано тук има и една много мрачна и тъмна страна. 

Втората част на книгата, именно приключението и въвличането в множество истории, е много по-вълнуваща и интересна. Изключително съм доволен от факта, че могат да се проследят най-различни герои, места, дори и ужасяващи същества (мразя тролове по принцпип). Още от първите стъпки отвъд познатия ни свят на Земята чувствам как оттук нататък започва наистина вълнуващата история. 

Отвъд границите на очакваното

Книгата има своите неоспорими достойнства, тя включва внимателно преплетени нюанси и сюжети от познати популярни детски приказки, добре познати архетипни персонажи и сцени, както и множество обрати. Забележително е как дори и известни , на пръв поглед клиширани, истории могат да бъдат преосмислени и преобърнати в рамките на един роман. Изисква се въображение, но бих казал и смелост, за да се “пипне” тази толкова деликатна материя. За мен това е успешен опит, няма особени слабости в представянето, дори има и доста оригинални сцени, такива каквито мога да препрочитам множество пъти. 

Най-доволен съм от създадената атмосфера в приказния свят, има прекрасни описания на улиците, на усещането за празнота и призрачност. Макар и привидно това да е доста обичайно за дарк фентъзи жанра, повярвайте ми, не е толкова лесно за постигане.

Цялостното изживяване е подчинено на изненадата и създаването на усещането зе една привидна линейна последователност. Но не! Има няколко преплетени линии, някои „артефакти“ от историята, които постоянно остават заключени в съзнанието и само чакат да бъда извикани обратно в историята.

Романът със сигурност не е някакъв magnum opus, но е точно една глътка свеж въздух, едно интересно преживяване, което заслужава вниманието на читателите. Не толкова от славата и авторитета на автора си, а колкото до опита да се направи нещо малко по-оригинално на базата на познатите ни вече истории от детството. Дайте му шанс. Поне от любопитство.

Съвсем наскоро Иван Шопов пусна новия си амбиент проект, който веднага прослушах. Може би от един от ключовете за това добре да се оцени подобна музика е да се направи кратка пауза между концептуалните албуми и другите жанрове – поне в моя случай това ми позволи да направя своята (изключително положителна) оценка.

Градските шепоти

И както всеки път при слушането на такива произведения е нужно да се „отърсим“ от обичайното ни слушане. И може би не съвсем очаквано трябва да приковем вниманието си към музика, която има за цел да направи точно обратното – да ни “обгърне” в своята атмосфера. И концептуално и коомпозиционно този албум ни ракрива градски живот. Такъв какъвто самия град, макар и неодушевен, би могъл да ни разкаже. Това е една звукова разходка из различните квартали, места, улици и булеварди, които ни дават акцент върху елементите и индивидуалните характеристики на тези имагинерни пространства. 

От шахтите, които излъчват топла пара рано сутрин, до светлините и отраженията в архитектурата – от звуковите картини могат да бъдат осъзнати много и различни градски пейзажи. За мен най-интересното беше как различните състояния са представени – има много ясни дневни и ношни елементи, които се подсилват от характерните елементи. Асоциирам пиано звуците с по-мрачните картини или пък на тези, които са допълнени от пушек и сумрак. С огромно задоволство искам да подчертая и прекрасните атмосферни наслоения, които се преливат по много органичен начин. 

Усет за пространство

Ценното в този албум е представянето на личното приключение през градската джунгла. Слушайки композираните мелодии и следвйки мисловната пътека може да достигнем до най-различни места. Пространствените лабиринти се вплитат от едно в друго и създават цялостната представа за една цялост. Тя е обитаема не само от отделните одухотворени личности, но и от самите сгради, от самия въздух, който е просмукал градската жлъч. Самият град има свой собствен живот, свое собствено съществуване, което заслужава да бъде показано. Целият този музикален съпровод всъщност е повече от един нюанс от цялостното, то е една отделна вселена – цял един свят, който може да бъде разгледан подробно. Музиката е една приказка, кояот ни дава възможност да се почувстваме като приключенци. Всеки един от нас трябва да си даде сметка до коя крайна точка ще бъде отведен. А пътищата са много.

В заключение бих искал да поздравя участниците в този проект – задоволен съм от сложната и многопластова композиция. Препоръчвам на всеки да открие за себе си своите собствени нюанси в рамките на града. 

Интересен материал ми попадна днес, който изследва една от придадените характеристики на Vaporwave музиката. Тъй като моята магистърска теза, която защиих, е пряко свързана с темата смятам, че е редно да обърна малко задълбочено внимание върху изводите. Материалът е от Lucy March и е поместен в списанието “Lateral”, издавано от “Journal of the Cultural Studies Association”ⁱ.

Vaporwave е истински феномен!

Авторът започва с въведението от музиколога Адам Харпър, който посочва противоречивата роля на жанра във връзка с корпоративно-спонсорираната глобализаця. Това естествено е един от водещите твърдения, които много изследователи споделят – макар и чисто идейно и естетически жанра да е създаден като пародия и един вид изкривяванена представите за капитализма, той е станал толкова популярен, че води своите последователи да водят до определен тип чисто пазарни прояви – създаване на съдържание на различни носители, мърчъндайз и т.н.

По отношение на естетиката е повече от видно, че жанра изобилства от представи, семпли, изображения и препратки към източно-азиатски култури (предимно Япония, Китай и Корея). Статията правилно посочва, че паратекстовете, сързани с Vaporwave, имат разнообразни форми: картинки, анимации, видеа, интерактивни елементи и др.

Да, правилна е и връзката, която показва Ken McLeod между Vaporwave и използването на препратки към източна Азия, както и термина „Техно-Ориентализъм“, съответстващ към параноята около Японското икономически развитие през ХХ век, представено през погледна на европейските и американските културни продукции. Според McLeod огромното наслагване на тези елементи показва и представите на японското технологично обособено развитие, което се ръководи от принципа на просперитет. Това, разбира се, води и до стереотипната представа на запад за страната на роботите и консумеризма.

Именно тази теза е и една от водещите представи за жанра – чрез музикалното и естетическо представяне на този Техно-ориентализъм слушателите могат да изпитат чувствата на носталгия и удоволствие, свързвани с консуматорската култура на тези общества, най-вече чрез половите стереотипи.

Есето продължава с кратка история на жанра, подчертавайки неговия произход, както и факта, че вече има не малко на брой жанрове, които са деривативни на него. Хубавото е, че се задава и стереотипното забавяне и разтегляне във времето на използваните семпли, което е характерен елемент на Vaporwave, заедно с други обработки като реверберацията. Визуалната естетика също е представена през най-често използваните примери: непопулярни анимирани сериали, стари софтуерни лога, изображения от отдавна забравени вече операционни системи, видеозаписи от изоставени търговски центрове и др.

Силата на въздействието

За мен като изследовател и любител на жанра е важно и споменаването на ключови компании, които биват използвани като обекти във визуалната естетика – добър пример е „Atari“, компанията, която развива най-бурно аркадните игри.

Ключов въпрос, който е представен тук е именно идентификацията на жанра – тъй като композиторите и последователите разчитат на дигитални „артефакти“ за „конструирането“ на виртуалното пространство. Тук, със сигурност, идва ролята, според мен, на цялостното културно въвличане.

Много е трудно да се възприеме музиката, ако слушателите не са запознати с материала и тематиката на „използвания материал“. До голяма степен критиката срещу капитализма и консумеризма се усеща именно чрез използването точно на такива свръх обработени ярки примери, взети от семплите. Те имат за цел да оставят трайно въздействие използвайки именно разтягането във времето като обработка.

Характерната реверберация, която е особено силно акцентирана, има за цел да създаде голямо виртуално пространство, давайки възможност на слушателите да се „изгубят“ в разнообразието от препратки. Като слушател много добре мога да кажа, че е много вероятно да бъда „изгубен“ в свръхнатоварения пейзаж, който потиска слушателя, така че той да усети натиска и напрежението.

Съгласен съм с тезата, че централно място има меланхоличната носталгия, подробно съм изследвал и доказал това в моята магистърска теза. Особено важно е подчертаването и на факта, че това е специфичен стил, който играе умело с паметта. Това е и една от характерните отлики, които се използва, за да се отличи от други ретрофутуристични жанрове.

Струва си да се прочете цялата статия, защото тя дава допълнителни интересни заключения и според мен може да бъде обект на цяла серия от изследвания и последващи коментари.

iMarch, L. (2022, June 2). Lucy March, „Satisfaction guaranteed: Techno-orientalism in vaporwave“. Lateral. Retrieved August 31, 2022, from https://csalateral.org/issue/11-1/satisfaction-guaranteed-techno-orientalism-vaporwave-march/

View this post on Instagram

A post shared by Ólafur Arnalds (@olafurarnalds)

За мен е истинска радост всеки път като слушам музиката на Ólafur Arnalds, може би един от най-добрите композитори на нашето време. Не всеки ден чуваме за толкова добър мулти-инструменталист, който може да пренесе всякакви жанрове през всякакви инструменти. Работата му със синтезаторите безспорно трудно може да се надмине. Причината ми да напиша тази кратка публикация е желанието ми да извлека част от мисловния ми поток, слушайки последния му албум. Но вместо традиционното ревю, по-скоро бих искал да оценя как музиката му въздейства върху мен. В тази връзка вероятно обхватът ще се удължи и около други негови произведения, както и неговата музикална селекция, която е част от Late Night Tales. 

Майсторство на изпълнението

Няма да правя интро на Арналдс, всичко е налично в Уикипедия и други източници. Спомняте ли си, че ви казах за синтеза на аналогово и дигитално звучене – имам предвид създаването на органична връзка между традиционните инструменти, миксирането на семпли, както и добавянето на необходимата атмосфера и дълбочина. Той използва много умело съвременните ефекти, усещам много добре контролирана реверберация, но също и много прецизен контрол над основните инструменти. Може би една от характерните черти в неговата музика е използването на пианото – то е много добре смесено по много елегантен начин със струнните инструменти. В един момент може да чуем отчетливия звук на удара на чукчетата в горните октави, а в ниските тона да преминава в пад. Преминаването между звуковите форми е изключително плавно. 

Атмосферата на привличане 

Фината употреба на реверберация е завладяваща! Рядко мога да назова музикант, който по такъв умел начин да е успял да бъде истински магьосник на този ефект. Но освен това за мен е важно това да не доминира в цялостния микс, за да може да се постигне някаква плътна цялост. Разбира се, това може да е търсен ефект в други жанрове, но не и в тази лирична музика. 

Композиторът е изкусен пианист и успява да задържи вниманието по такъв начин, че наистина да ни пренесе в едно друго състояние на ума – медитативно и успокояващо. Избягвайки от прекалените условности в музиката, Ólafur успява да постигне нещо много трудно – чрез използването само на единични писти от пиано и струнни инструменту, той успява да създаде цялостна атмосфера, която се подчинява едновременно на ембиънт и минимализма. 

Създаването на цялостни произведения и композиции, следвайки този модел, е не само предизвикателство, но също е и важна стъпка към обогатяването на музиката на световно ниво. За мен лично това е едно съкровище. 

Поучителна медитация 

Чувството да бъдеш част от аудиторията на Arnalds е не само привилегия, но и огромно удоволствие. Аз съм абсолютно убеден, че за всеки един човек е необходимо само няколко минути, за да се “потопят” в музикалното приключение, което е композирал той. Определям съвкупността от тези произведения като много поучителна медитация, съставяща няколко основни части:

• Въвличане – Създаването на атмосферата не е достатъчно. Единствено, когато се получи емоционална връзка между композицията и слушателя, тогава може да говорим за въвличане и “синхронизирането”, което води до онова състояние, което аз наричам “музикална медитация”. 
• Разрастване – Концепцията, която е вкоренена в конкретното музикално произведение, се разгръща постепенно. В случаят на Arnalds дори не е нужен текст или вокални изпълнения, музиката е достатъчно въвличаща, макар и често да се вписва в жанровата класификация на еклектичен минимализъм. 
• Удоволствие – Попадайки в такава сложна и приятна атмосфера несъмнено нашите усещания попадат в състояние на удоволствие. 

Прекрасно и неустоимо 

Със сигурност всеки един човек би се обогатил не само музикално, но и душевно въвличайки се в приключенията на неговите албуми. Те са не само едно пътуване, извън времето, но и начин да разберем един друг и непонятен свят, който ни отвежда отвъд реалността. 

Една от основните задачи на трансхуманистичната философия в практичен план е създаването на технологичните предпоставки за еволюирането и подобрението на човешкия вид от сегашния си статус на ограничено биологично съществуване. Според тази позиция е напълно необходимо и важно да използваме всякакви средства, за да подобрим не само нашите тела, но също и всички аспекти свързани с тях, включително когнитивни способности, възможности за усещания, както и теоретичното овладяване на допълнителни способности. 

В днешно време това не е нещо ново или авангардно, вече имаме изкуствени стави, дори и стави, а много други медицински уреди се разработват и имплантиран, за да подпомогнат човешкия живот, в следствие на някакво заболяване или травма. 

Целите

Една от добрите обосновки на целите идва от военните разработки, които са едни от водещите пионери в областта. Конкретните цели от една такава перспектива произлизат от Военното Министерство на Обединеното Кралство, които са подготвили специален документ, който цели да представи стратегическите последици – “Human Augmentation – The Dawn of a New Paradigm”. Той е свободно достъпен от този адрес. Разделен е на шест части, с две приложения, като в основната си част съдържа преглед на следните аспекти: 

1. Разбирането за човешкото подобрение – Дефинира термина и представя концептуален модел за неговото прилагане. 
2. Технология за човешкото подобрение – Дава преглед на наличните технологии, както и представя свързаните сфери, в които текат активни разработки. 
3. Етични съображения – Разглежда ключови етични предпоставки и възможни проблеми, свързани с човешкото подобрение.
4. Правни съображения – Разглежда ключови правни предпоставки и възможни проблеми, свързани с човешкото подобрение.
5. Последици за обществото – Разглежда последици за обществото, задавайки контекста и за последващите последици от Военното дело. 
6. Последици за Отбраната – Разглежда последиците от човешкото подобрение във връзка с актуалните рамки в системата на отбраната. 

Още във въведението се отбелязва, че възможността да се подобри физическите, психологическите и/или социалните възможности на индивид е било източник на власт и надмощие в историята на човечеството, като епитома на тази динамика е именно военните действия. Парадоксът на войната се крие в това, че хората не само са в центъра на тези явления, но също и най-слабата страна. 

Новите открития и напредък в сферата на биологическите науки (науките за живота) и свързаните технологии са довели до създаването на една нова интердисциплинарна сфера, позната която назоваваме с човешкото подобрение — със своите възможности за постигане на съществени въздействия върху абсолютно всеки аспект на човешкия живот. Разбира се, тези отправни точки произлизат от естеството на документа, но есенцията е ясна — всеки един напредък би променил начина на живот, такъв какъвто го познаваме. 

Важно е да се уточни, че няма единна дефиниция на понятието човешко подобрение. В тази връзка публикацията посочва и своето предложение за работно определение: “употребата на наука и технология временно или постоянно да подобрят човешките възможности”. 

Човекът като платформа

Подобрението на човешкото тяло ще има все по-голямо значение за общественото развитие, поради директните последствия върху възможностите на подобрените индивиди. Документът посочва, че това е и свързващия агент между хората и машините. Отбелязва се, че бъдещите (евентуални) войни ще бъдат спечелени не от онези, които имат най-напреднала технология, а тези, които най-добре могат да внедрят технологичните решения в хората. 

Фундамент към успешното прилагане на средства и технологии за подобрение на човешкото тяло е мисленето на човека като платформа. Концептуализацията би могла да бъде разгледана в три основни направления: 

1. Физически способности — Ключови компоненти, където може да има подобрения включват сила, скорост и сръчност.
2. Психологически способности — Включва мисленето, емоциите и мотивацията. В този аспект влизат способностите за придобиване на знание, разбиране, както и обработка на информация, опит и сетива. Включва се също подобрение на паметта, обосноване, решаване на проблеми и вземане на решения. 
3. Социални способности — Дефиницията определена този тип способности като възможността на един индивид да бъде част от група или общност, както и готовността да участва като част от тази група. 

Подобряването на човешкото тяло използва арсенала от научно-технически прогрес, като цялостното дефиниране на това поле няма унифицирана цел. Всяка организация или организационна единица, която се стреми към това, има свои собствени виждания по темата. Именно поради тази причина в този стратегически документ се препоръчва въвеждането и следването на човеко-центричен модел — използването на физически, психологически и социални аспекти, концентрирани в човека като платформа. 

И макар подобренията да бъдат на различни нива, разделени по условен принцип, се прокрадва и термина “оптимизация” на човешките възможности — при тях се наблюдава много по-ниска финансова инвестиция и риск за тялото на човека. Илюстративни примери за създаване на платформи за оптимизиране на личен спортен режим, сън, както и метаболизъм. Това може да бъде достигнато чрез носенето на мобилни устройства (ръкавици, очила, гривни и др.), които по някакъв начин да използват сензори и друг тип технологии, взаимодействащи си с човешкото тяло. По този начин индиректното им влияние спомага за принос към нашия живот, но без те да бъдат “интегрирани” директно в тялото. 

Някои от важни технологии, които могат да бъдат споменати включват разработки в следните направления: 

• Генетично инженерство — Обикновено говорим за промени при репродуктивните клетки или при клетките, свързани с растежа. Използването на такива технологии биха могли да доведат до добавяне на допълнителни сегменти в рамките на ДНК или премахване на определени отрязъци. Подобни промени се свързват с предотвратяването на нелечими болести или определени рискови фактори, които се свързват със състояния като рак и деменция. Генетичните промени са и първата стъпка към преодоляването на генерализираната медицина и създаване на персонализирани лекарствени агенти. И тук срещам мнението, че комбинацията между разработки на Изкуствен интелект и предложения за генетични промени могат радикално да променят медицината към едно много по-висше ниво. 
• Биоинформатика — Това е интердисциплинарна област, която използва изчислителни и аналитични инструменти, за да събере и интерпретира голямо количество от биологически данни. Свързана е с изучаването и разбирането на човешкото тяло, молекулярни взаимодействия и т.н. Това може да е ключово за “разгадаването” на причините защо някои фармако химически въздействия реагират различно при отделните индивиди.  
• Мозъчно-компютърен интерфейси — Това е една от любимите ми теми, използването на технологични средства за декодиране на сигналите от мозъка и тяхното транслиране в операции, реч и друг тип съдържание. Подобни устройства биха могли да дадат възможност за директна комуникация между човека и машината. Известен пример е кохлерания имплант, но разработките на бъдещето биха могли да предоставят възможност за трансфер на информация между човек и животно, например, или директна връзка мозък-мозък с други хора. Честа класификация на видовете са вътрешни и външни, като има постоянна разработка в тази сфера. Има огромни терапевтични възможности, които биха били безценни — лекуване на парализа, Алцхаймер, да не говорим за псхични смущения и т.н. 
• Фармацевтични продукти — Фармацевтичните продукти могат да променят начина на функциониране на човешкото тяло в различни аспекти: физически, когнитивно, емоционално, мотивационно и дори сетивно. Това е и едно от най-старите форми на човешко усъвършенстване. 

Какво следва? 

Разискваните дотук технологии и средства са само началото. На практика има неограничени идеи за тяхното оползотворяване, както и разработка. Голяма част от проектите са вече във фаза на създаване, така че се надявам скоро повечето идеи да бъдат осъществени. Цялата тази палитра от възможности би била особено полезна за развитието на човешкия вид и създава основата за нашата цялостна трансформация. 

От доста време следя изданията на “No Problema Tapes”, същевременно никога нямам достатъчно време, за да изслушам каталога им. Оказа се, че все пак успях да отделя време за точно това издание. Бях си го набелязал преди време и си купих копие. Още преди да започна да пиша подробно по темата, бих искал да ви кажа – заслужава си!

Прекрасна атмосфера

Особено много ценя доброто изграждане на атмосферата, като никога не съм харесвал прекалено ритмични секции ,а по-скоро съм се доверявал на композиторите да използват ръчно-изработени звуци, а не готови семпли. Със сигурност тук този подход е спазен, улавям много приятна работа с грануларен синтез, почти съм убеден, че долавям и много експертна обработка на крайния микс.

Това е особено видимо в началните изпълнения, забележете как сложността на всички слоеве е много добре „овладявана“. Искам да ви кажа, че за мен “Chamber Song” е едно от бижутата на албума. Страхотна композиция, която много бих искал да бъде прослушана от повече хора.

„Acid Leak” впечатлява със своите дълги и модулирани пасажи, изключителни детайлни в своето надграждане, както и с прекрасни хармоники. Би се вписало идеално в всеки един саундтрак, а като част от едно цяло, умело успява да бъде „мост“ между двете основни „арки“ в музикалния наратив.

Майсторство на изпълнението

Обръщам внимание и на факта, че всички партии в композициите са изпълнени брилянтно – може би не са въведени чрез тракер, защото си личи динамиката на истински музикант. Макар и повечето от началните изпълнения да са по-скоро разтеглени пасажи, отново тази разлика може да бъде доловена.

Ефектите и допълнителните семпли, които се използват за усилването на музикалната картина са особено добре вмъкнати. Особено добро впечатление ми направи „Floating Shrine”, там съчетанието на такова прекрасно многообразие от техники и слоеве, на практика, довежда слушателите до възможност да интерпретират повече от един наратив. Това е „история в историята“, която оживява под звуците на музиката. Едва ли би било лесно постижимо за всеки музикант. Истинска радост за ухото!

Наративи и музикални форми

Най-доброто нещо в тези жанрове е надграждането и създаването на комплексни и сложни наративи, използвайки неограниченото разнообразие от множество музикални форми. Мисля, че е постигнато с огромен финес. На практика всички възможни настроения са обхванати, като за всеки един момент са използвани характерни похвати, овладявани до майсторство.

Този албум е показателен пример за това как в една такава колекция могат да бъдат събрани сложни в музикално-композиционно отношение, богати в наративно и поднесени в една цялостна „опаковка“. Може би затова и слушането му поне 3-4 пъти е наложително – само по този начин ще можем да се насладим на сложните структури и ще имаме възможност да обърнем внимание на всяка една идея.