Категория: Clarkesworld Magazine

Пускам по-късно отзиви за брой №181 на Clarkesworld Magazine, поради натоварения месец. Въпреки това ще спазя обещанието си и ще продължа да пиша за всеки един брой, който получавам. През последно време доста теми, свързани с научната фантастика, отново станаха актуални покрай излизането на нови филми и сериали в този жанр. Именно с това се надявам и интереса към тази тематика да не изчезне. Затова да продължаваме заедно в тази посока. Както и преди ще се спря на всеки един разказ поотделно. 

“Paper of Elephants” от Brenda Cooper

Много приятна препратка към популярните напоследък NFT, които се търгуват в онлайн пространството. Разказът не само показва какви отношения бихме имали към нашата “виртуална” собственост, но също и как ние бихме си взаимодействали, ако това са “неща” до които може да се докоснем. 

Друго нещо – конкретно избора на слон е силно олицетворение, което има дълбоки корени в популярната култура и съживява специфични носталгични аспекти в читателите. Разказът е написан по начин, който умишлено ни кара да добием и ние представа за мястото и времето. Одобрявам и се радвам на включването на този разказ в настоящия брой. 

Връзка към разказа 

“The Answer Was Snails” от Bo Balder

Оценявам това като едно много вълнуващо приключение! Имах нужда от прочета нещо такова, тъй като тази история ни дава една изключително различна перспектива от това, което сме свикнали да четем. Ами, ако хората бъдем поставени в ограничения и в пространство подобно на зоопарк? Да, това е познат сценарий и от други места, но едва ли е поднесено по толкова добър начин. 

На мен ми направи впечатление усилието да се представи средата  – както я вижда самия автор. Въвличащо е, старанието е очевидно. Може би не винаги действието (както е разказано) следва най-добрия път, но според мен тази творба ще бъде положително оценена от много читатели. 

Връзка към разказа 

“Legend of the Giant” от Fei dao, превод на Ken Liu

Атмосферичен пост-апокалиптичен свят, останки от човечеството и размишления. Прекрасен разказ, който буквално ни пренася в един изгубен и далечен свят. Личните ми впечатления са особено положителни — много ми допадна как тази сложна обстановка е представена на читателите. Рядко въвличането в въображаемия свят се случва толкова добре, още от първите страници. 

Допълнителен бонус е, че това е преводен разказ, което го прави още по-интересен за нас. Имаме някои архетипни персонажа, които са особено полезни за създаването на наратива — компютъра, философа и гиганта. “Вечните” теми и въпроси също са загатнати — пътуването в пространството, погледа към звездите и “останките” от един вече загубен свят. Добър поглед към научната фантастика и прекрасно четиво, което не е за пренебрегване. 

Някои от въпросите, които се задават напомнят на Милтън, други на Данте. Определени прилагателни имена и генерични наименования ни служат като догадки за конкретните мест, които се назовават. Но ние интуитивно се досещаме за какво става дума. Тази приятна постановка наистина ми хареса. 

Връзка към разказа 

“Love Unflinching, at Low- to Zero-G” от M. L. Clark

Космически колонии, човешки представители и извънземни взаимодействия и отношения. Какво ли не съдържа точи прекрасен разказ? В центърът на събитията е един ветеринарен лекар, който показва едно спекулативно бъдеще, далеч по-различно от това, което бихме си представили. Въпреки обичайните научно-фантастични похвати и тропи, тук има една много интересна атмосфера, която едновременно е наситена с много градивни елементи, но не е натоварваща за съзнанието. 

Давам си сметка не само за решителността на автора да подходи към различни теми в рамките на едно произведение. Това е от онези произведения, които всеки може да оцени по достойнство спрямо неговите собствени интереси. 

Връзка към разказа 

“Rain Falling in the Pines” от Lavie Tidhar

Великолепна история, която напълно заслужава да бъде включена в този брой. Потопява ме напълно не само в една много истинска и автентична атмосфера, но и придава интересни “етнически” черти. Много приятно ми стана, когато интересните взаимовръзки са добре описани. Може би част от този фантастичен свят е прекалено фантастичен, но може аз напълно успях да се пренеса в него. 

Интересни са срещите с различните същества и напрегнатата динамика. Смятам, че ще се хареса на хората и е пример за добър редакторски подбор. 

Връзка към разказа 

“Through” от Eric Fomley и Rich Larson 

Още един прекрасен разказ на този чудесен автор. Много съм доволен от въвличащата история, както и неочаквания край. Такъв тип истории са особено ценни, защото показват как такъв свят би бил реализиран. Психологическите последствия от изолация са добре представени. Изкуството да се пишат такъв тип кратки текстове се крие именно в примери като точи — само в няколко страници да се създаде цялостно преживяване, което ме кара да го чета и препрочитам. 

Връзка към разказа 

“A Well-Worn Path” от AnnaMaria Curtis

Изживяванията, които някои от нас имаме в нереални ситуации остават отпечатъци в съзнанието. Тази история е като приключение от съновидение, едно пътуване надалеч, една друга и алтернативна реалност, където сме толкова далеч от дома. Тази история, макар и кратка, може да завладее сетивата, тъй като разказва по много фин начин едни различни преживявания, неочаквани и интересни. 

Връзка към разказа 

“The Mermaid Problem” от Carrie Sessarego

Това кратко представяне на идеята за русалките в литературата и изкуството ми се струва доста полезно, защото съдържа някои от основните начини чрез които тези същества се представят. Някои от подробностите не ми бяха известни и поради тази причина смятам,че това би следвало да се прочете от всеки един човек, който се интересува от фентъзи. 

Връзка към разказа 

“Breaking Out of the Box: A Conversation with Cadwell Turnbull” от Arley Sorg

Интервюто с този автор ми даде перспективата за тов как един нов и все още не толкова познат автор подготвя своите творби. Винаги ми е било интересно да вникна в начина на работа, който винаги има някаква интересна индивидуална черта. Хареса ми идеята за неговото участие в колаборативна разработка на наратив в мултивселена, такъв тип проекти винаги създават голям интерес. 

Връзка към разказа 

“The Freedom of Science Fiction: A Conversation with Tobias S. Buckell” от Arley Song

Интервюто с този прекрасен автор дава пример за трудностите и огромното поле на човешкото въображение – виждате в колко различни посоки той може да подготвя произведения на литературата. Със сигурност прочита на неговите размишления ще ви даде храна за душата. Приятен разговор с човек като него е винаги добре дошъл! 

Връзка към разказа 

След краят на лятната почивка дойде и момента за новия брой на Clarkesworld Magazine, номериран като 180-то поредно издание. С нетърпение чаках този момент, тъй като именно от него започна и моя личен абонамент. Интересно ми е какви ли ще бъдат първите ми впечатления като нов абонат, затова и без да крия своя ентусиазъм започвам и моя преглед на поместеното съдържание.

Yesterday’s Wolf от Ray Nayler

Преживянето беше вълнуващо, това е един приключенски по духа си разказ, който разкрива как една местна общност преживява в един пост-аполакиптичен свят. Всички сюжетни линии обозначават разрухата и човешката дейност, както и загубената надежда за цивилизацията, която познаваме ние.

Най-силно впечатление ми направи митологизирания кръговрат, който е възприет като начин на живот. Всеки, който се е занимавал да чете за различните общности от миналото, ще му се стори познат този похват – посрещането на ежегодните налози, лова, както и цеността на асоциираната общност. Любопитен разказ, който ни дава една интересна перспектива върху едно възможно бъдеще.

Това, което е ценно за мен и бих задържал като спомен от този разказ е стремежа към постигането на мечтите. Онези, които са извън нормите и против правилата. А правилата изглежда са онези закони, които сами създаваме за нашето собствено робство.

Връзка към разказа

It is a Pleasure to Receive You от Ziggy Schutz

Самота и изолация, но също и въображение и сила. Такива силни емоции, макар и противоположни, се преплитат в този кратък разказ. Направи ми силно впечатление как с лека ръка се разкриват дълбините на космоса, но когато става дума за съобщения и комуникации, тогава сякаш всичко е близо. Невероятното спокойствие на космоса е в притововес на ограниченото пространство и липса на физическа близост на протагониста с какъвто и да е друг човек. Там, на онзи сателит, той е оставен съвсем сам да изпълнява своя дълг.

Всичките реклами, съобщения, предавания, както и послания преминават през него като своебразен водовъртеж. Самият разказ е повече преживяване, отколкото история. Интересно е да се прочете!

Връзка към разказа

Xialongbao: Soup Dumplings от D. A. Xiaolin Spires

Ето един много по-особен разказ, който трудно бих характеризирал с един единствен етикет. Може би просто мога да го нарека „история“ – едно преживяване, което е толкова автентично азиатско и приказно, че ми напомня на някои от интересните филми от Изтока. Да, в Clarkesworld Magazine има разнообразие от стилове, а това е повече от добре дошло.

Може би просто рябва да го прочетете няколко пъти, за да се наситите на пълната атмосфера, която ни пренася в един коренно различен свят. Много съм благодарен, че е включен в този брой, защото ми помогна да прозра една друга перспектива върху живота. Забележете как тежката драма и трагедия някакси е прескочена като безкрайно труден и болезнен момент, по-скоро цялостната картина създава едно такова усещане на един свят, който не е както трябва.

Връзка към разказа

Dog and Pony Show от Robert Jeschonek

Чувството, което имам четейки този разказ, ми напомня на усещането от въвличането в .hack вселената – има цял свят, който изглежда толкова истински, но всъщност е илюзорен. А е толкова лесно да повярваш на авсичко, което е пред очите ти. Много ми е приятно, когато има толкова целенасочено силно послание иа изказ.

Винаги съм намирал такъв тип истории много вдъхновяващи, защото те поставят границата между реалността и фикцията, представяйки ни сливането на световете, а в случая не говорим за класическото изживяване, както ни е до болка познато. Показването на илюзията среща упорството, което още веднъж ни дава ценна поука – понякога сме свикнали прекалено много с онова, което ни изглежда като истинско. Отново, всичко е в представите ни. Чудесен разказ!

Връзка към разказа

The Winter Garden от Regina Kanyu Wang, превод от Emily Jin

Магнетичен разказ за пътуванията в алтернативни (паралелни) вселени, като в основата на сюжета имаме много интересна и драматична история. В този разказ се вплитат не само емоционалните вълнения, но също и много интерсни обрати. Може би това е една от тези истории, които най-много биха предизвикали емпатия от този брой.

Особено съм впечатлен от детайлите, от прекрасния изказ на това как хората могат да почувстват тъгата. Всички сме пропадали до дъното и не сме имали шанс да върнем назад някои от решенията си, съгласен съм. Но тук имаме начин да разберем какво би направил един наистина съсипан човек в неговия опит да избяга от света. Или дори от цялата вселена.

Това е наистина магнетичен разказ, който ме впечатли със своето послание, както и с трудността на човешките стремежи. Прочетете го!

Връзка към разказа

In a Net I Seek to Hold the Wind от Gregory Feeley

Точно от такова разнообразие имах нужда! Космически сюжети, водовъртеж от странни и непознати светове, както и невероятни структури, които се издигат към звездите. Страхотна комбинация от осъществени мечти и разнообразни участници. На фонът на такъв тип преживяване е особено приятно да прочета и задълбочените и наистина страхотни описания на създадения фикционален свят. Личи си, че писателското перо е много умело! Разбирам и защо точно този разказ се е откроил от редактора.

Интересно е, когато се впускаме в такъв тип творби, действително преживяването си заслужава. Характеризирам този тип разкази като приключение на въображението, защото наистина богатия език позволява на читателите да пресъздадат света и да се наситят на богатствата в неговото изобилие.

Връзка към разказа

Excerpt from the Text of an Explanatory Stele Erected for Our Edification by the Scholars of the Outer Orion Tendril от Timons Esaias

Страхотна сатира на човешкото съществуване, изпълнен не само с картина от един пост-апокалиптичен сценарий, който би бил възможен, но също така и разгърната критика на нашия всеобхватен и масов консумеризъм. Обожавам истории, които излагат вредоносното човешко набюдение, а тук има и някои от съвременните гърчове на човечеството – вманиачаването на хората със смарт устройства, социални мрежи, както и свръхзависимостта от тях.

Представете си как този свят била погълнат, какво би станало с всичко онова, което познаваме? Един интересен подход, нетрадиционен поглед върху тази страшна действителност, е изразен в този разказ.

Връзка към разказа

Нехудожествената част

Много ми беше интересно да прочета пространното изложение за възможностите на живот на Ганимед и други подобни спътници, озаглавено „Under Pressure: Life’s Last Dance?“ от Julie Novakova. Харесвам научно-популярни текстове от този вид, защото превеждат на разбираем език изключително любопитни хипотези. В този случай има и доста фактология, която ни дава възможност да приемем предложените възможности.

Интересно е интервюто с Nina Allan, което е проведено от Arley Sorg. Дава въмозжност да погледнем върху начина на работа на един писател, както и перспективата върху жанра. Друг интересен разговор е този с Cat Rambo, който също ми се стори любопитен. Колкото повече мнения и коментари чета, толкова по-добре разбирам точн колко е възнаграждаващо да си писател в днешно време.

От лична гледна точка най-ценното за мен е и статията на самия Neil Clarke, в която той споделя своя опит с работа с преводен художествен текст. Това е практическа изповед, която според мен всеки би следвало да прочете внимателно. В него се съдържа важното прозрение, че никога не бива да ограничаваме писаното слово само до онова, което може да прочетем. Глобалният свят наистина може да ни предложи много качествна художествена литература.

Очаквам с нетърпение и следващия брой!

От няколко дни съм дарител и абонат на международното списание за научна фантастика „Clarkesworld Magazine”, ръководено от гениалния редактор Нийл Кларк. В момента това мястото, където се публикуват най-много разкази, отличени с награди за творчество. Тази информация е взета от публикацията на Ерик Шфицгебел, който е направил необходимото проучване.

Тъй като това е месечно списание, а искам да започна своите още от следващия месец, попитах в читателската общност за някои разкази от предишни издания, които се фокусират върху една от моите любими теми – трансхуманизма. Само след няколко часа имах вече списък от заглавия, които да прочета. Създавам обособена категория в блога, за да мога да подреждам тук мислите, които са обвързани от моите приключения с това списание.  

Моето желание и план е не само да използвам празните страници на моя текстов редактор, за да споделя впечатленията си, но и също да популяризирам авторите, които заслужават това. Нийл Кларк като редактор е безупречен, той не само е един от живите експерти на научната фантастика, но има и много добро „око“ за световната литература по темата. Със сигурност всички тези творци биха имали нужда от популярност, нека и аз да допринеса за това.

Благодаря и на всички от общността на списанието, които ми предложиха заглавията, които са част от тази публикация. Радвам се да бъда част от това семейство от почитатели на качествена литература.

“Thirty-three Percent Joe” от Suzanne Palmer (Clarkesworld Magazine Брой 145 – Октомври 2018)

Обещаващо начало и страхотен замисъл! Това е моето встъпване в тази тематика, а още от първите редове знаех, че това ще е нещо интересно. Този разказ разказва за войника Джо (със сигурност името е тропа) и по-точно за неговите кибернетични импланти, които комуникират помежду си. Идеята за биомеханични подобрения изобщо не е нова, но да изследваме как изкуствения интелект говори с други части е особено интересно.

Впечатление ми направи как наистина „по човешки“ тези механични части свързват своята съдба и функция, в подчинение на своя собственик. Връзката между подчинен и господар не е нещо ново в литературата, но в тази трансхуманистична светлина, това е нещо, което си заслужава да бъде прочетено.

Представена е битката за човешкото надмощие. За това как всеки ден се борим, губи, продължаваме на следващия ден, а лимитите на нашите способности ни дърпат все надолу. Наистина, ако имахме възможност да подобрим себе си, да надмогнем нашите слабости, тогава бихме могли да издържим и на по-големи трудности. Но това понякога не винаги е така. Светът е труден, той е изпълнен с изпитания, които като че ли никога не свършват. И тогава разбираме, че е възможно да се радваме и на малките победи от деня. Поне докато не дойде утрешния ден.

Вечната борба, всяка загубена битка и несгодите, които се случват на Джо, както и неговите емоционални преживявания са ключа към спечелването на внимаието към неговата личност. А тук разбирам не само личността на човека, но и на неговите части, които дори демонстрират чувство за хумор в някои ситуации. Поредността на важност и значение са според класическите разбирания – от глава до пети, като контролния модул встъпва в длъжността на модератор.

Няколко пъти препрочитах първите параграфи, наистина майсторски разказ, който препоръчвам на всеки. Страхотно!

Връзка към разказа

“Carouseling” от Rich Larson (Clarkesworld Magazine Брой 139 – Април 2018)

Един провален експеримент, смърт и една вечна любов. Триъгълник от важни свързани събития и истини, които се вплитат в тази фантастична история. Хубаво е, когато се създават разкази за сплотенността и истинската връзка, която в този случай е и отвъд реалността на нашия свят. Без да давам много подробности за сюжета, бих казал, че това е една история, която би резонирала с всеки един човек, ако той наистина се е влюбвал поне веднъж.

Фантастичното и сюреалистичното, но земно и съвсем точно се превръщат в една динамична картина, която накрая стига до такова положение, че е отвъд възможностите на хората да си обяснят ситуацията. Само се съзнава, че това е възможно, но не е ясно как. Този разказ е вдъхновяващ, защото посочва нещо изключително ценно – някои неща ясно са отвъд нашите разбирания, не е възможно да ги осъзнаем, но се радваме, че съществуват.

Връзка към разказа

“Forever Bound” от Joe Haldeman (Clarkesworld Magazine Брой 130 – Юли 2017)

Споделянето на съзнанието е една наистина възхитителна тематика, която винаги е стояла като трудна за разказване в рамките на литературата. Има много подходи за нейното описване, а още по-трудно е това да стане в кратката форма на разказа. Но тук е постигнато, смея да кажа дори доста добре.

Разбира се, всичките емоционални въздействия, бих казал дори и шокиращата и трудна за разбиране реалност, в която трябва да се сподели съзнанието с други, е наистина интересна тема. Отново имаме война като „заден фон“, но това служи не само като сюжетен елемент, а като контраст между вътрешния и външния свят.

Разбирате ли, когато един човек позволи на друг да „проникне“ в неговото съзнание, тогава се случва и борба за надмощие над мислите, над тялото, над всичко, което може да влезе в описанието на съзнание. Наистина съм възхитен от тази тема, трудно ми е да спря да мисля, а да не го говорим, че идеята за сексуалната активност между хора, които споделят съзнанията си, е наистина зашеметяваща. Трудно е да се преразкаже, за това си има нужда от много наситена творческа енергия. Превъзходен разказ! Наистина!

Връзка към разказа

„Meshed” от Rich Larson (Clarkesworld Magazine Брой 101 – Февруари 2015)

Имплантите, подобряващи човешкото тяло, това е темата тук. Биомеханични елементи, които се впиват в нас и не само по някакъв начин усъвършенстват нашите възможности, но и ни предоставят усещания и преживявания, които не биха били възможни по органичен начин. Тази тема винаги е била интересна, но тук има и допълнителен поглед върху нещата – ами, ако тези импланти се предлагат като днешните технологични продукти, на принципа на бързо оборотната стока?  Ами, ако днес реша да си сложа най-новата биомеханична добавка на “Nike”, а друг някой реши да вземе “Adidas”? Това не са обувки, които да може да сменим с едно движение – а спомнете си как децата (особено) постоянно гледат едно от друго.

Концепцията за пазарно предлагане на такива импланти на принципа на днешните стоки, които остаряват само за няколко години, наистина тревожи. И макар това да не е част от основния сюжет, за мен това е темата, която има значение. Разбира се, както и при другите истории, тук сюжета е многопластов – визията за бъдещето е доста интересна, препоръчвам да се прочете. Но след този кратък разказ ми се искаше да споделя тези редове, наистина е тревожно. Особено с тези няколко изречения – може би имплантите могат да бъдат управлявани от някой друг, тогава вече ние губим властта над собственото си тяло. Защо някой друг да управлява (например) ръката ми? Още едно доказателство да останем органични, бих добавил „за всеки случай“.

Връзка към разказа

“God Decay” от Rich Larson (Clarkesworld magazine Брой 138 – Март 2018)

Връзката между създател и създание, по подобие на много велики литературни творби, се преобразява и в сферата на научната фантастика. Един кратък, но съществен разказ за това как създадената личност едва ли би могла да бъде отличена от останалите, освен ако не знаем какво се крие в черупката. Идеите не са непознати, но са свързани в една цялостна творба, която също заслужава внимание.

Без да коментирам задълбочено достойнствата на творбата, а тя има такива, бих казал, че този разказ наистина се вписва добре в представената за мен извадка. Личи си, че има финес в изразяването, както и автентични чувства и тревоги, без да бъдем затормозявани от прекалено дълбоки атмосферни или диалогични пристрастия.

Връзка към разказа