Дроновете вече отдавна са част от нашето ежедневие като потребителски продукт. Използването им се използва не само от любители на пътуванията, но също и за представяне на дадени събития, както и във филмовото изкуство. Разбира се, всяко едно технологично нововъведение би могло да даде и своето отражение и в сферата на медиите, и по-точно в създаването на съдържание.
Ролята на дроновете в журналистиката
Именно чрез новите технологии в последните години се наблегна много повече и на термина „immersive content“ (поглъщащо съдържание), което има за цел да предложи нови възможности за предоставяне на „усещане“ за представената информация. Главно това се случва чрез способите на добавената и виртуалната реалност (AR и VR). Една от целите всъщност е даването на възможността на читателите (реципиентите) да имат възможност по някакъв начин да си взаимодействат с предложеното съдържание.
Създаването на такъв тип медиен продукт до голяма степен е в резултат и на употребата на дроновете и последващата им употреба от специалистите. Нека погледнем малко по-надълбоко в тази тема, защото дроновете все повече ще се налагат като норма в създаването на определен тип новини и продукции от медиите.
Много интересната и подробна статия по темата, публикувана в „Media and Communication“ от Джон Павлик, дава насоки как този феномен се развива в рамките на създаването на новинарско съдържание. Активната роля на дроновете и употребата им от журналистите дава възможност на медията да даде възможност на своите реципиенти да пресъздадат много по-ярко представената история чрез методите на добавената, виртуалната и смесена реалност. Това е новото поле на журналистика, което работи много по-ярко с комуникационните канали и дава възможност за наистина всепоглъщащо пресъздаване на дадено явление.
Ранните опити за употребата на дронове се използваха основно за получаване на т.нар. „въздушна перспектива“ – набиране на кадри от високо, за да се илюстрира някакво наземно събитие. Този подход е много ценен и дава възможност на зрителите да разберат как определено събитие на Земята рефлектира върху околността, както и да се получи представа за „частите от пъзела“. Разбира се, дроновете са и значително по-евтин и достъпен начин за получаването на такъв тип кадри от наемането на хеликоптери. С развитието на регулациите за използването им употребата им от журналистите нараства, за сметка на употребата им от други лица. Само част от съвременните приложения на дроновете са следните:
- Проследяване на спортни мероприятия
- Контрол на населението по време на безредици
- Заснемане на кадри за документални продукции
Дроновете не са само летателни апарати, вече се правят и експерименти за употребата на подводни и наземни модели. Те биха могли да дадат картина и видео за труднодостъпни места, където човешки оператор не би могъл да достигне. Т.нар. експериментална журналистика въвежда нови подходи при създаването на медийно съдържание, където се употребява цялата налична функционалност на тези устройства. При заснемането на едно събитие може да се получи не само картина и звук, но и цялостна палитра от данни, които да служат за предоставянето на подробна информация. Това е възможно чрез употребата на вградените сензори в конкретните устройства, които могат да дадат данни за дълбочина, движение, нощно заснемане и др.
Джон Павлик разглежда качествата на експерименталната журналистика и произведеното съдържание в шест направления:
- Взаимодействие – Реципиентите имат възможност динамично да избират данни и факти, които представляват интерес за тях.
- Потапяне – Използването на аудио и видео комуникационни канали за пресъздаване на атмосфера и среда, което има и допълнителен психологически ефект.
- Мултисензорно съдържание – Потребителите биха могли не само да чуят и видят фактите и събитията, но и да използват различен тип устройства, за да добият и друг вид усещания, например тактилни.
- Съдържание чрез данни и алгоритми – Някои видове новини могат да бъдат ясно разпознати чрез използването на съвременни техники за извличане на информация от бази от данни и услуги за управление на информация в реално време.
- Перспектива от първо лице – Дава възможност на зрителите реално да съпреживеят от нова перспектива събитието.
- Естествен потребителски интерфейс – Използването на нови форми на контрол над съдържанието като гласови команди и жестове.
Използването на добавена, виртуална и смесена реалност, заедно с новите технически възможности за видео запис и обработка дават възможност за този вид много по-задълбочено възпроизвеждане на събитията.
Последствия от употребата на дроновете в сферата на журналистиката
Наблюденията показват, че една от основните предимства на дроновете като начин за видеографиране и заснемане на събития, е възможността за създаване на 360-градусови панорамни изгледи. Това дава възможност за много по-всеобхватно препредаване, както и всякаква последваща обработка. Точно тази технология дава възможност и за създаване на новинарско съдържание, което се преживява чрез виртуалната реалност. При работа с труднодостъпни терени дроновете се явяват и една от единствените възможности за добиване на кадри за илюстриране на историята.
Обръща се внимание и на факта, че роботизираните дронове биха могли да бъдат дори още по-полезни. По дефиниция те са самостоятелни и не изискват човешка намеса, за да работят върху зададената задача. Практически ползи от тяхната употреба би било навлизането в опасна територия, която не би била достъпна за хората, поради съображения от сигурност или директна опасност за човешкия живот.
Подробното триизмерно заснемане чрез камерите и сензорите на устройствата води и до възможността за интегриране на подробен интерфейс за възпроизвеждане. В практически смисъл това би могло да позволи на реципиентите да могат да избират перспективата, от която да наблюдават, както и да манипулират гледната точка в рамките на предаването. При заснемане и предаване на важни събития това би било ключово за даване на по-всеобхватна информация.
Второ важно последствие и част от функционалния арсенал на устройствата е възможността за събиране на метаданни и географско позициониране в реално-време по време на заснемане. Това е от изключително важно значение, защото потоците от данни представляват отделен набор от събрана информация, която може последващо да бъде обработена и използвана за създаване на новини и разнообразно по вид медийно съдържание.
Събраните данни от множество дронове дори могат да бъдат използвани за генериране на компютърно-създадени графични и видео образи, които допълнително да подсилят възможността за „впускане“ през перспективата от първо лице. Едно от основните предимства на географските данни е, че те дават възможност за посочване в реално време на координатите по време на полета – това позволява на журналистите и редакторите да използват софтуер, който да „очертае“ пътя на карта. В практически случаи това дава възможност да се ограничи физически едно събитие от друго, както и да се представи даден феномен в съответните му физически измерения.
Създаването на обемни 360-градусови видео и аудио образи е практическото нововъведение в сферата на новинарството. Възможността за комбиниране на кадри и панорамни изображения, които могат дори да бъдат излъчени в реално време, както и работата с налично фотографско съдържание за дадено събитие, дава възможност за постигането на максимална по възможност точност при предаването на дадено събитие. Чрез модерните технологии всичко това може да бъде използвано в среда с виртуална, добавена или смесена реалност, за да пресъздаде картината към всеки един зрител. По този начин те могат да бъдат поставени на мястото на пряк свидетел и участник, което води до преобразената им позиция – те не са вече лица, на които им се преразказва случката, а могат лично да видят и да добият представа за случващото се.
Благодарение на съвременните дронове и фотографската техника журналистите могат да използват и възможностите на фотограметрията в създаването и проучването на своите материали – това е научната дисциплина, която позволява да се конкретизира форма, обем, размер и положение на обекти чрез използването на снимки и друг вид входящи данни. Дроновете заснемат определено събитие и чрез използването на специални обработки специалистите могат да пресъздадат точни планове и карти. При по-подробно заснемане е възможност и създаване на обемни и сложни образи, които да могат да бъдат използвани в рамките на съдържанието към реципиентите. Отбелязваме, че съвременните дронове са комплексни апарати, които имат множество камери, сензори, но също и микрофони. Важен фактор при пресъздаването на перспективата е също и записа на звуковите канали – когато това се прави чрез множество микрофони, това дава възможност за създаване на обемно пресъздаване на звуковата картина. При финалният монтаж, когато това се съчетава с видео данните, както и другите елементи от съдържанието, всички тези елементи дават почти точно пресъздаване на събитието.
Новите възможности в перспектива
Важно за нас като специалисти е новата парадигма на създаване на новинарско съдържание в четири измерения, което е основополагащо при използване на подходи при смесена, виртуална или добавена реалност. Новото съдържание не само дава възможност за преглед на дадена новина през двуизмерното представяне чрез определено устройство, а по изцяло нов начин. Четирите измерения са дефинирани както следва:
- Триизмерно обемно представяне.
- Измерение за време (включващо предаване в реално време).
- Пълна възможност за ротация на визуалното поле, благодарение на пълното пресъздаване на картината.
- Транслокационна възможност за „прелитане“ през цялото събитие.
Това, разбира се, се явява и една от най-сериозните трансформации на професията, защото дава възможност за създаване на пространствено-обогатени репортажи. За разлика от традиционните репортажи, където се предава от мястото на събитието, тук самите зрители ще могат да се „пренесат“ там и да преживеят случилото се.
Нововъведенията в тази област на журналистиката дават възможност за създаването на изцяло нов начин за предаването на дадено събитие или явление. Чрез използването на интерфейси, които позволяват реална обратна връзка към реципиентите по време на възпроизвеждането на съдържанието, журналистиката вече не само ще използва познатите ни досега комуникационни канали. Тези нововъведения позволяват съдържанието не само да бъде видяно и чуто, но също и усетено – новите потребителски устройства, които възпроизвеждат тактилна информация, могат да генерират допир, натиск, вибрации, температура (топло и студено), дори и болка и определено чувство за позиция на тялото (проприоцепция).
Прилагането на тактилните усещания при консумацията на новинарско съдържание придава изцяло ново измерения на по-всеобхватно разбиране на историята – по този начин зрителите могат много по-ясно да разберат причините и ефектите , предизвикани от даден феномен. За първи път те ще могат директно да възпроизведат и усетят какво е реално да си на мястото на събитието, което е изцяло нова перспектива. Богатият набор от данни, които се генерират от различните видове устройства, дават възможност за цялостно обогатяване на новината – това може да включва интерактивни карти, реалистични триизмерни фигури и др.
Този нов вид журналистика също така би могла да бъде много по-достъпна за хората а с увреждания, тъй като тя разчита не само строго на аудио и визуалния канал на комуникация, но също и на допир. Работат с множество сензори и нови технологии би направило съдържанието много по-лесно за възприемане за тях. Адаптирането на новините и информацията към техните специфични нужди е много по-лесно.
Проучванията посочват, че въвличането във виртуалната реалност може да помогне на реципиентите да бъдат по-добре въвлечени в представената история. Поражда се емпатия с новината. Използването на такъв тип техники за продуциране са ключови към трансформацията от ползвател на информационно съдържание към виртуален участник в самото събитие.
Новата парадигма в контекст
За правилната употреба на този нов вид съдържание са необходими специфични технически средства под формата на оборудване за виртуална реалност. Добавената реалност от друга страна изисква специализирано устройство, което да служи като преносители на тази информация.
Журналистите използват умело комбинациите от тези технологични възможности за създаването на сложни модели, репрезентации и визуализации, така че да могат да предадат сложна информация към своите зрители. В статията се споменава и процеса на работа с метода на фотограметрията за създаване на такъв тип модели.
Съществена роля има и използването на триизмерно видео съдържание от дроновете, съчетано с фотографии и комбинирането им използването за продуцирането на новинарско съдържание. Основният информационен корпус се допълва чрез техниките на усъвършенстване и допълване, както следва:
- Усъвършенстване на информацията чрез използването на техники за улавяне на движението и връзка с изображенията.
- Използване на GPS координати и събиране на метаданни.
Разбирането е, че различните консуматори на новини се фокусират върху различен аспект от историята, която те намират за привлекателно. При предлагането на повече и допълнителна информация по този начин се създават различни перспективи за едно и също събитие. Този плуралитет от гледни точки комбинира не само визуалното и звуково представяне на фактите, но също и позволява цялостно взаимодействие с представеното съдържание. Дава се възможност за комбинирането, допълването и подобряването на преживяването чрез поглъщащо разказване на историята. Поставени в такава среда, реципиентите могат да използват подбор на съдържанието чрез многоекранна селекция, добавена проектирана реалност, адаптивност на мястото и езика, канално и терминално-ориентирано възпроизвеждане, виртуална навигация и др.
Статията е особено подробна и в този кратък пост рефлектирам само някои от важните предпоставки, със сигурност бихте могли да извлечете доста повече, ако се задълбочим още повече. За мен беше важно да представя някои от важните теоретични обосновки, показващи как този тип журналистика “работи”.