Перспективата върху това върху какво се работи и с каква цел извършваме нашите действия е от особено значение. Това е основна част от човешкия живот и според мен това гради и светогледа на всеки един индивид. Тук за мен важното беше да разбера, че не е важен привидния резултат или дори самото действие, а по-скоро към какво води реално извършването на някакво действие. Разбира се, с изнесените примери моя начин на мислене беше оспорен. Още в началото на главата имаме обособена и аргументирана йерархия на ценността на помощта: на първо място стои духовната помощ, на второ място интелектуалната, чак след това е физическата помощ.
Съгласен съм, че ако следваме тази логика наистина страданията на света не могат да бъдат излекувани единствено от физическо и интелектуално естество. Тук Свами наистина дава възможност да разберем това чрез простия пример на глада, а именно че решението на глада не се крие във еднократната физическа помощ към гладуващия. Ако реализираме, че глада ни прави нещастни, то тогава ние имаме възможност чрез по-висши ценности и сетива да го превъзмогнем. Примерът е много реален, защото в действителност знаем за много такива примери.
Но тук влизаме и на малко по-дълбоката тема за естеството на нашите действия, на нашата работа. Неизбежно е, че нашите действия ще произведат нещо добро за някого, но това винаги ще бъде и лошо за друго. Доброто и лошото (злото) винаги ще бъдат възпроизведени чрез действия, следователно и съответната карма. Добрите постъпки водят до положителни ефекти, лошите за отрицателни. Но Свами правилно разгадава и решението тук — и доброто и лошото са „окови“ за душите. Ако ние не сме захванати към доброто и злото, то тогава ние ще може да излезем от тази дуалност. Решението? Да бъдем отделени от нашите действия, да не очакваме лично за себе си някакво възнаграждение.
Това е пространно обяснено по перфектен начин в тази глава, но за мен остава тази главоблъсканица. Как така ние може напълно да се отделим от това. Това би означавало да загърбим нашето его, ако не бъркам? За мен това би било изключително трудно. Но тук може би трябва да осмисля малко-по-надълбоко примера с характера и съзнателната перцепция на нещата, което се случва в нашия свят.
Оставам такъв тип предизвикателства към своето бъдеще.