След дълга пауза, породена от грижите на ежедневието, реших да започна отново моето задълбочено четене на Антропософска литература. В този ред на мисли за мен беше важно да продължа с основните на това учение, естествено беше да избера „Теософия“ за следващо четиво. Интересно ми е какво ще открия този път и до какви разсъждения ще ме заведе философията на д-р Рудолф Щайнер. Няма да губя повече време, затова нека започнем напред.
В началото
Разсъжденията на д-р Щайнер започват с тезата, с която съм съгласен, че никой не може да а „напълно“ човек, ако не познава целокупността световете. А това включва знанието и по-точно съзерцанието на свръхсетивния свят. Д-р Щайнер отбелязва, че на всеки човек е дадена възможността и усета да разбира истината, а той, очаквано, се обръща към тази способност. В разбирането на нещата има и една сила, която е способна да ни отведе отвъд към висшите степени на познанието. По отношение на душата, тя самата не вижда нищо, а използва тези чувства, за да „схване“ силата на истината и постепенно да събуди „висшето сетиво“. Д-р Щайнер също така отбелязва, че това е индивидуална характеристика, която варира в зависимост от всеки един човек, по-точно от неговото развитие. Харесва ми този цитат:
Защото, ако не може да се оперира всеки, който е физически сляп, то всяко духовно око може да се отвори и само въпрос на време е когато ще се отвори.
Рудолф Щайнер
От това разбиране следва, че има вариации на интензитета на духовното познание. И тъй като това е отделно от традиционната наука, такава каквато се разбира от мнозинството, тези усещания не са предварителни условия за развитието на тези способности. Ако един човек развие до голяма степен своите познавателни способности, то тогава той ще може да се докосни до висшето познание. Според мен е напълно логично и твърдението, че нещата които преди едно такова развитие се намираха отвъд границите на познанието, то тогава те влизат напълно в тях, след като се пробудят способностите, които дремят във всеки един човек. Какво означава това за нас? Това твърдение означава, че тези способности, умението да докоснем свръхсетивния свят, тази сила е достъпна за абсолютно всеки, разбира се, стига той да развие тези умения.
Какъв е висшият идеал според въвеждащата глава? Това определено е „Божественото“, определено като върховно признание и съдба. Затова и „Божествената мъдрост“ Щайнер означава като „Теософия“. А за него и последователите на Антропософията изследването на духовните процеси в човешкия живот и Вселената се означава като Духовна наука.
За Естеството на Човека
Според д-р Щайнер вниманието ни се насочва към три основни неща в полето на нашето възприятие:
- Съществуването на предметите според нашите сетива.
- Впечатленията, които те предизвикват у нас и начина на характеризиране според нас.
- Познанието, което получаваме за тях. Щайнер ги определя като информацията, която се проявява към нас като към „божествени“ същества, за тяхното реално естество. Към тази категория спрягат и тайните на Битието и на действието на предметите.
По своята същност тези три сфери се различават много ясно в рамките на човешкия живот. Именно оттук и всеки един човек може да осъзнае как е „втъкан“ в живота по три различни начина: вродено (приемането непосредствено като сетивен факт), значение (правенето на света своето собствено достояние онова, което за него има значение) и целта (стремежите). Следователно от това, както и от показаните в книгата примери, се дава яснота, че човек е постоянно свързан със света по три различни начина, подобаващи на човешкото същество:
- Тяло – Разбирането за нещата от заобикалящия ни свят, които се откриват за нас. Тялото дава възможност за осъществяване на връзка с нещата във физическо измерение.
- Душа – Разбирането за това, чрез което човекът свързва нещата със своето съществуване. Щайнер по-точно дава примери с емоциите по отношение на нещата. Чрез Душата е възможно да се запазят и изпитат впечатленият и емоционалните въздействия.
- Дух – Разбирането на хората като към „божествено съществуване“. Според Щайнер чрез Духа реално може да се открие реално онова, което обектите пазят за себе си.
Физическото тяло
Рудолф Щайнер използва аналогия, за да ни обясни спецификите на физическото тяло, един от трите компонента, изграждащи човека. Според неговата теория физическото човешко съществуване може да се разглежда по подобен начин на минералите, растенията, животните. Тялото се изгражда чрез веществата, расте и се размножава като растенията, а също така подобно на животните той възприема предметите. Разбира се, тези три вида съществуване в рамките на физическото тяло не са еднакви, а всяка от тях има своята специфика. Тези три форми на съществуване водят и до приписването на четвъртата — според д-р Щайнер тя е просто “човешка”, от гледна точка на тялото, той го определя като “едно царство за себе си”.
Душевната Същност
Очевидно душевната същност трябва да се различава от физическата. Сетивното усещане е това, което може да се определи като душевно явление. Чувствата са най-ярките представители на тези сетивни усещания. Д-р Щайнер посочва, че ярки представители са удоволствието и страданието, определяйки ги като “трептенията” на нашия вътрешен и духовен живот. Теорията му казва, че чрез тези чувства човек сътворява един втори свят, който се прибавя към физическия. По този начин се проявява и реално вторично (въз)действие на физическо ниво. Смятам, че логиката е правилна — според д-р Щайнер действията на човека се различават от събитията на външната природа по това, че те носят “печата” на вътрешния живот.
Именно в тази глава се проявява и Волята като механизъм за противопоставянето на външния свят. От това следва, че спрямо природата душата е присъща на човека. А именно благодарение на съчетаването на вътрешния и външния свят се изгражда един комплексен собствен свят. Важното, което се отбелязва тук е, че тялото е предпоставка за живота на душата.
Задълбочени Мисли
В допълнение на тези твърдения изясняването на собственото ни естество е правилно, ако открием значението на мисленето за нашата природа. В този ред на мисли д-р Щайнер извежда, че мозъка е физическия инструмент на мисленето. А неговата задача се състои в това, че той е и телесната основа на мислещия Дух. Според него съществуване и мислене, което може да ни отведе до „висшите области на съществуването“. Именно в следващото изречение се разглежда и една от основните постановки, които са в основата на тази книга:
Няма такова чувство и такъв ентусиазма, които могат да се сравнят с топлината, красотата и възвишеността, които събуждат в нас чистите, кристално ясни мисли, отнасящи се до висшите светове. Най-висшите чувства не са тези, които
Рудолф Щайнер
възникват от „само себе си“, а онези, които придобиваме от енергийната мисловна работа.
За мен беше особено полезна уговорката, че човек не възприема „проявленията“ на жизнената сила с обикновени сетива, тоест той разделя т.нар. „минерално“ от „жизненото“ тяло на обектите или веществата. Духовната форма на нещата се обозначава като етерно тяло или жизнено тяло. За да се види жизненото тяло и да се възприеме е необходимо „пробуждането“ на духовното око. Тоест, имаме аналогичен организъм като във физическото тяло.
Принадлежността на човек е в неговите тела, чрез физическото тяло той принадлежи на минералния свят, а чрез етерното на жизнения свят. След смъртта физическото тяло се разтваря в минералния свят (естествен процес), а етерното тяло в жизнения свят. Рудолф Щайнер прави уговорката, че думата „тяло“ може да се употреби за всичко, което е от душевно и духовно естество. И понеже сетивната душа е се издига много над физическото тяло, тя е много по-силна. Тук идва и един много важен елемент – между физическото и етерното тяло от една страна, и сетивната душа от друга, се разполага и душевното тяло, което алтернативно може да се нарече „тялото на усещанията“. Усещането е именно друг елемент на душевната същност.
Естествено нещата стават още по-сложни по отношение на душата. Сетивната душа е проводника между човека и животното. Следователно трябва да има и по-висша форма, която да е отговорна за мисленето. Рудолф Щайнер нарича тази по-висока степен „сърдечна душа“ или просто „сърце“. Чрез мисленето човек може да премине границите на собствения си личен живот и отвъд неговите душа. От това следва, че човек мое и да опознае истинското добро и светлината като реални категории, които могат да бъдат наблюдавани.
Много е комплексно всичко и понякога се затруднявам да „преведа“ всичките термини, които са въведени, но с повече четене и размишляване ще мога да стигна до сърцевината на идеята. Рудолф Щайнер пространно въвежда много понятия и компоненти, които изискват дълбок анализ, както и по-цялостна подготовка в сферата. Признавам си, че не съм напълно подготвен, за да опиша подробно неговите твърдения. Разбира се, с все по-активното четене по темата бих могъл да се задълбоча в следващи публикации.
За щастие имаме ясно разделение, което е описано по следния начин:
Рудолф Щайнер допълва, че Душевното тяло и Сетивната душа са едно цяло в земния човек, следователно същото се отнася и за Съзнаващата душа и Духът-Себе. По този начин земният човек реално съществува чрез седем елемента:
Прераждането на Духа и Съдбата
Разсъжденията са особено комплексни и няма как да бъдат резюмирани в едно изречение или параграф. По-скоро тази част от книгата изисква допълнително и задълбочено внимание, подозирам, че обясненията биха отнели поне няколко месеца работа, защото по тази тема дори би могло да се експериментира. Но за мен има голяма логика в основното изказване, а именно твърдението за това, че душата непрекъснато трупа богатства за Духа. А душата разширява кръгозора от настоящето и в миналото. От това следва, че Духът носи в себе си законите на доброто и истината заедно със спомените за миналите изживявания.
Да, логично е впечатленията в човека да избледнеят с времето, но техните „плодове“ остават. Мисля, че всеки един от нас би се съгласил. Ако човешкия дух израства чрез преработени изживявания, тогава би могло последствията да могат да се запазят и достъпват чрез определени способности.
Наистина интересното, което Рудолф Щайнер твърди е, че няма как ние да спрем да разглеждаме Духът и душата в дуалността на раждането и смъртта. Да, наистина съм съгласен с това, че чрез физическата си форма хората се различават от животните. Но духовните различия са още по-голямото разделение. Духовното наследство е ключово. Рудолф Щайнер подчертава, че преживяванията на душата не се съхраняват само в границите на живота и смъртта, а също и извън тях. Той показва взаимовръзката между времевите линии и душата, която има самостоятелен живот.
Духът е вечен; раждането и смъртта действуват в тялото според законите на физическия свят; животът на душата, който е подчинен на съдбата, свързва тези елементи в хода на едно земно въплъщение. Всяко по-нататъшно познание на човешкото същество предполага познанието на „трите свята“, на които той принадлежи
Рудолф Щайнер
Трите Свята
При всичките направени аналогии е ясно за последователите на цялата тази теория, че подобно на физическите умения, напълно е възможно да развием и духовните. Развитието на душата е подобно на развитието на тялото. Но Щайнер определя, че висшите органи не са подобни на физическите. Именно тези висши светове дават възможностза по-голяма яснота и осъзнатост. Хареса ми много твърдението, че не може да познаваме света само от физическите му измерения.
Наистина е трудно да се говори за висшите светове, Щайнер обяснява това с принципна на величие, че хората са свикнали с това да завладяват физическия свят. Всъщност, според него, първите контакти с духовния свят могат да бъдат много объркващи, поради огромните различия.
Важно уточнение за мен лично е във взаимодействието на процесите и по-скоро разликите на това ниво по отношение на различните светове. Щайнер обяснява това като дава аналогия на действията във физическия и духовния свят. Различните душевни формации са разгледани, като те реално са аналог на субстанцията, онова, което наричаме „материя“. Виждаме как по-високите качества на духовния свят реално възвисяват човешкото преживяване. Ако правилно разбирам теорията на Щайнер, би трябвало при по-висока степен на душевни формации би следвало да имаме по-високо преживяване. Това, което дава Щайнер като обяснение е, че душевните същества един вид се пробуждат за истински душевен живот при черпенето от тези по-високи субстанции. Но светът на душите е доста комплексен, състоящ се от три низши и три висши области, които са свързани помежду си чрез един „мост“ – четвъртата област.
„Картографията“ на световете изглежда по този начин:
- Областта на горещото желание
- Областта на лесноподвижната възбудимост
- Областта на желанията
- Областта на удоволствието и неудоволствието
- Областта на душевната светлина
- Областта на действената душевна сила
- Областта на душевния живот
Разбира се, че това не са области, които са изолирани една от друга. Душата реално се проявява като свързващ елемент между Духа на човека и неговото тяло. Духът е основното ядро на човека, тялото използва Духа за наблюдение и опознаване на света. Интересното следва по-нататък. И то е свързано със Смъртта.
Всъщност, Смъртта според Щайнер може да се разглежда като изменение в процесите на тялото. Погледнато през неговата призма реално смъртта нарушава посредничеството между душата и тяло във физически смисъл. Отделянето на духа от тялото не означава, че то се разделя с душата. По тази логика душевния свят вече приютява душата. Щайнер обяснява, че духа се освобождава тогава, когато душата му е предала всички възможни преживявания от тялото. Той и пространно разказва за процеса на „разпадане“, което е удоволствие за четене и не бих искал да резюмирам тук.
Царството на духовете
От особено значение за мен е тази част от книгата, която своевременно продължава пътя на духа. Тук сложността многократно се умножава, защото във водовъртежа от процеси на трансформация прибавяне и съществуването на първообразите на предметите и веществата, които обитават този домейн. Чисто философски може да кажем, че това реално е света на идеите, ако трябва да приложим древните конвенции. Напълно съм съгласен, че ако това са идеите де факто, тогава те видимо и съществено могат да се различават от техните образи във физическия свят. Именно защото физическият свят се явява проекция на прототипа (оригинала) е нормално в него да има различия. Да, но тук говорим за цялостно наличие на прототипите, не само за физическите вещи. Цялата тази конструкция създава едно много дълбока реалност.
За мен интересна е и структурата на царствата на душите. На първите три нива има различни души, а в четвъртата област Щайнер обяснява за Същества, които управляват първообразите на трите по-низши области. А именно в петата, шестата и седмата област се намират и съществата, които предават първообразите от но-низшите области и самите творящи сили и първообрази. Щайнер обяснява, че който може да се издигне до тези области може да се научи да познава онова, което той нарича „целите“.
Точно благодарение на възможностите да се проникне в този духовен свят ни дава възможност да се издигнем по един необикновен начин към първообразите. Последствията от един такъв преход е наистина неописуемо мощен.
Духът и царството на духовете след настъпването на смъртта
Особено важно в тази част е внимателното вникване в същността на тезата. Тук, разбира се, няма как да се „мине“ без да се намесва и древното Познание, а именно Ведите. Щайнер ни припомня за фигурата на „Мъдреца“ като онзи, който извлича по време на своя земен (физически) живот познанието, което другите ще имат едва след смъртта.
Съгласен съм, че чрез духовното съзерцаване е възможно да проникнем отвъд физическото. От особено значение са обстоятелствата на нашия живот, които съществено ни затрудняват да бъдем по-духовни поне според мен. Щайнер отбелязва, че в духовния свят отново откриване хората, с които сме живеели заедно във физическия свят. Това е възможно поради силната връзка между душите, която се е формирала. От тази гледна точка в ситуацията, когато човек е във физическия свят той наблюдава и преживява Живота като проява на отделни същества. Нали вече споменахме, че в духовния свят има други закони? И тук идва интересното, защото Щайнер споделя, че в духовния свят човек вече е освободен от отделните индивиди и става част от многообразието от същества и сили. Вероятно това е и причината малко по-надолу в текста да се сподели тезата, че отговора на въпроса „Какъв е смисъла на всичко?“ се изразява в това, че смисъла не се намира в единичното и преходното.
Споменава се прераждането, а „правилото“ е, че във всяка следваща инкарнация човек идва с укрепнали религиозни и морални качества. Това се случва точно поради факта, че Духа взаимодейства в духовния свят и се усъвършенства.
По-важното е, че във взаимодействието с третата област, там където са реалните първообрази, човека може наистина да даде израз на своя живот. Щайнер обяснява, че там се намират и истинските благодетели на човечеството. Благодарение на точно такива духовни импулси се раждат и произведенията на великите учени и творци.
На практика се получава, че един вид „мисията“ на човека е да осъзнае, че той е духовно същество, което периодично се въплъщава във видимия физически свят. Но в духовният свят той намира своята истинска същност, своето истинско Аз.
Много ясна е връзката между тази философия и източните вярвания, веднага мога да разбера от къде и по какъв начин се разглеждат тези сентенции. При Щайнер перспективата обаче е един вид по-достъпна за нас.
Смятам, че на основата на това, което аз съм разбрал до този момент, мога ясно да кажа, че това е силно повлияна философия, която едновременно е близка като идея, но и далечна, тъй като има своята наистина сериозна сложност.
Физическия свят и неговата връзка с царството на душите и царството на духовете
Влиянието на съществата от душевния свят оказват влияние върху човека през силите на симпатия и антипатия, това вече го установихме в предишните глави. Съгласен съм, че по тези постановки е напълно логично да имаме възможност да достигнем формите на този друг свят. Сетивата възприемат реалността в рамките на света, в който живеят. Щайнер дава подробни разяснения за видовете на царствата, за различните взаимодействия и възможности на съществата. Да, съгласен съм с поставените условности, че мисълта е форма на духовна същност. При животните това е просто „форма“, а при животните е „душата“. При дадените аналогии и обяснение става ясно за сложното напластяване на понятията, но и това избистря съзнанието за цялостната конфигурация.
Щайнер разказва и за троичен свят, който подрежда царствата. Той е доста сложен и не бих искал да го резюмирам тук. Прочетете го, заслужава си. Важното, което аз запомних за себе си, е извода за това, че една от основните съставни части на човека е именно духовната му същност. Другите елементи като физическо тяло и астрално тяло са реално сгъстени първообрази в царството на духовете. Тук концепцията стана малко трудна за разбиране. Но при едно по-подробно прочитане има наистина голяма логика. Замислям се, че наистина физическото тяло се проявява като резултат от факта на сгъстяване на сетивно явление. Ако погледнем през призмата на теорията на Щайнер всичко има смисъл. По-важното е друго, има определени свръхсетивни същества, които може да открием в царството на духовете. Ако човек „отвори“ за тях своето духовно око и ухо (по този начин Щайнер разказва за духовните способности), човек може да се превърне в техен спътник. Интересното е това, че Щайнер разказва и за суеверията по отношение на превъплъщенията на тези същества. Според него е суеверие, че те могат да приемат физическата форма (материално тяло), а не че не съществуват, а дори напротив. За мен това е интересната част от теорията, за това, че действително имаме възможност за такъв тип „свързване“ с тях. Според Щайнер човек по този начин може и да изпълни мисията на живота си, като получи проникване във висшите области на съзнанието и разбере за тези свръхсетивни процеси и същества.
За Мисловните форми и за човешката аура
Темата с аурите винаги ми се е струвала като някаква страшно глупава измишльотина, но сега разбирам, че има един доста по-дълбок смисъл и значение. Теорията на Рудолф Щайнер разисква (естествено) и аурата, като тя се явява една естествена „обвивка“ на човешкото тяло, той я определя като наистина една неразделна част от нашето съществуване. Натрупването на опит, темперамент, както и цялостното отношение на човека изменят аурата. Аз си я представям като един жив организъм, който реално може да ни каже повече за нас самите. Щайнер подробно разяснява смисъла и значението на тези измерения под формата на цветовете. Това е и логично, защото аз правя аналогия със светлината, която се пречупва през призмата, получава се определен цвят от дифракцията. Ако кажем, че светлината е нашия опит и темперамент, значи наистина теорията „кликва“.
Беше ми интересно да разбера за троичната аура, за този свръхсетивен израз, който отговаря на човешката същност: тяло, душа и дух. Изглежда, че философията на Рудолф Щайнер е дълбоко вкоренена в структури, организации и закономерности. Според мен целенасочено той е искал да построи един такъв комплексен организъм от взаимно свързани понятия, за да може да ни улесни в разбирането ни.
Пътят на Познанието
Във финалната част на книгата се излагат реалните възможности и начини, които дават възможност на всеки един индивидуален човек да тръгне по пътя на познанието. Няма как да не отбележа и препратките към Гносис, към древногръцките идеали.
Пътят изобщо не е лесен, изпълнен е с много трудности, като че ли най-сложното е самото осъзнаване на нещата. Отделният човек трябва да осъзнае и да преживее чрез своя опит реалността, да оцени всички тези светове, които могат да бъдат достигнати. От това следва, че тази система също като много популярни други такива представя и възможността на едно (на пръв поглед) ограничено същество да достигне до неограниченото.
В цялостната философия на Рудолф Щайнер има синтез на древни истини, но те са допълнени, защитени, както и наистина разкрити в цялост.
Аз разбирам, че тук идеята за духовен път, който води до върховно усъвършенстване, е добре позната и примамлива. Но при Рудолф Щайнер сякаш има нещо повече. В моето съзнание и разсъждение по темата аз виждам един добре създаден конструкт на идеи и подреждане на световете. Очевидно е, че при състояние на хармония, баланс, както и на засилено духовно усещане за Реалността, отвъд материалното, ни дава възможност да продължим напред.
Виждам и разлики от някои други идеи, например, повелята да се държи в подчинение не само мисленето, но и волята. Това е в противовес на модерните окултни практики, които са така добре познати от някои сподвижници по времето на Теософското общество. И тук реално виждам разликата между тях и Антропософската мисъл. Духовният живот трябва да бъде съзерцан, но и изживян.
Книгата е цялостно преживяване. Да, трудна е за четене, трудна е за разбиране, отне ми наистина много време, за да вникна (дори и повърхностно). Мисля, че ще обогати всеки, който дръзне да се докосне до нея.