Във втората глава имаме разкритие за структурата на Природата. Според древните предания материята се състои от три съставни единици:
- Тамас – Съответства на тъмнината или неактивност. Интерпретирам го като състояние на имобилност, застой.
- Раджас – Това е характера на активност. Свами го описва като движение на частици, тоест това е определението за движение и някакво действие.
- Саттва – В това състояние се състои баланса (еквилибриум) между Тамас и Раджас.
Дават се ясни примери и за реални ситуация, в които определеното състояние доминира при човека. Съгласен съм с тезата за това, че доминацията на конкретна композиционна част формира характера на отделния човек. Да, наистина може да разгледаме тези три състояния като градивни блокове на личността, може би на някакво базово ниво. Убеден съм, че по-сложни категоризации биха описали един определен индивид много по-точно, но като някаква базова класификация това ми се струва напълно достатъчно.
Учението на Карма Йога според Свами дава възможност да работим с всеки един от тези елементи, като ни разкрива тяхното наличие и съотношение. Тук, според мен, може да разпределим това твърдение в две основни фази:
- Откриване – Самото разпознаване, че тези композиционни елементи съществуват е първата стъпка, за да осмислим и последващите действия.
- Участие – Внедряването на волево действие и работата с тези материи е втората стъпка, която активно може да приложим в рамките на живота.
Интересни са поученията, свързани с максимата „Не противодействай на злото!“. Определено тук получих малко повече насоки по отношение на тази морална дилема, която дори клиширано се прокрадва в буквално всички религиозно-идеологически школи. И наистина, вярата в себе си може би наистина е първостепенна от тази към Бог/Богове. Определено няма универсално решение за този морален казус, действително няма как да се уеднаквят всички ситуации. Силата на съпротивата (срещу злото) е дилема, която заема важна част в тази глава. Не бих могъл от само един или два прочита да дам категорична позиция по тази тема, но смятам да заложа на това да пресея през ума си всички възможни ситуации, които изпитвам, за да направя необходимия самоанализ.
Впечатлен съм от доброто представяне на идеята за равноправие. Напълно съм съгласен, че няма как да има абсолютно единство между хората, а е всеки трябва да бъде насърчаван според своите способности. Това е максима, която е била защитавана от много хора, всеки със своите си доводи. Но тук представянето е много елегантно.
Тази глава повдига много въпроси, дава отговори на част от тях, но изисква и голяма доза самостоятелен размисъл. Ще оставя всеки от вас да постави своите собствени заключения. Продължавам нататък!