Започвам да пиша своите впечатления от Свами Вивекананда и събраните му съчинения от „The Complete Book of Yoga“. Неговото творчество е оказало влияние върху живота на милиони хора по света и според мен е важно да изуча и да обмисля някои важни особености на философията на (Адвайта) Веданта.
В първата глава се дискутира значението Карма, от санскрит „Кри“ означава „да направя“. Технически думата „Карма“ означава последствията от действията. Във връзка с метафизиката понякога това може и да се интерпретира като ефекта на онова, което се е случило в следствие на миналите действия.
Разбира се, това е много просто обяснение, което изисква допълнително задълбочаване. Точно затова и тази глава е предназначена точно, за да обясни в повече подробности идеята за Карма. Основният постулат на Свами е, че в Източната философия целта на човека, неговото Raison d’être, е знанието. Удоволствието не е целта на живот на човек, защото удоволствието и щастието имат край. Те са определени като състояния, които имат определен лимит. Гледната точка тук е, че в по-голям мащаб хората смятат, че удоволствието е идеално състояние. След определено време се осъзнава, че идеалното състояние не е и щастието, а всъщност познанието. Според тази гледна точка „учители“ могат да бъдат едновременно удоволствието и болката, следователно и дуалността на доброто на лошото.
Формирането на характера всъщност зависи от комбинирането на всички тези характеристики в рамките на индивидуалната душа на всеки един индивид. Доброто и злото имат еднакво значение, а дори в някои случаи страданието е дори по-добър учител от щастието.
По-интересното в тази глава е всъщност източника на познанието. Според Вивекананда познанието е вътрешно състояние и не е външно на човека. Според него откриването всъщност е откриване, но това откриване не се дължи на външния свят. Откриването на ново знание е всъщност откриването от собствената душа, която е изобилие от безкрайно знание. Според гледната точка на тази теза цялото познание, секуларно и духовно, се намира в човешкия ум. То може да не е изцяло открито, но е възможно да бъде открито. Знанието е откриването на това безкрайно познание.
Според Свами Вивекананда е имало всезнаещи хора в миналото, а и е напълно възможно да има много повече от тях в следващите епохи и цикли. Кармата като универсално действие действа през целия живот и последствията от това действие са измерими в физически и духовен план.
Интересно за мен е разсъждението за произхода на Карма. Според Свами Вивекананда всички манифестации в обществото са манифест от волята на човека и неговия характер. Кармата произвежда характера, който води волевите действия, изразени във физическия свят. Според мен това е напълно логично и намирам това обяснение за допустимо.
Тук следва и интересното, според тази доктрина би следвало някои хора да бъдат един вид по-извисени волево. Дава се пример с Буда и Исус, които наистина са надминали останалите със своето невероятно наследство.
Карма се явява като вечен закон, всеки човек получава онова, което е заслужил. Карма определя какво заслужаваме и какво може да асимилираме според нашите възможности. Карма Йога създава действие, което може реално да промени света. Цялостното действие събужда силата в човешкия ум, която така или иначе се намира там, за да се пробуди душата. Също така работата се осъществява с някакъв мотив и тук съм съгласен с изложените аргументи.
Извършването на деяния от безкористност предоставят повече блага за човека, да по-трудно е, но изисква много по-голямо търпение. Разбира се, това е универсална истина, която няма нужда от допълнителна валидация.
За мен тази встъпителна глава ми даде възможност да разбера много повече за Източната философия и за цялостната перспектива, която ще направлява четенето ми през следващите страници. Със сигурност се нагърбвам с една задача, която ще промени начина ми на мислене, ще ме накара да си задавам много въпроси, както и сигурно ще намирам конфликтни точки. Но ми се иска да разбера повече и продължавам напред!