Четейки ранната история на Църквата забелязах един много любопитен момент, който ме накара да се замисля. Това е срещата на Филип и Етиопецът, което се разказва в осма глава от Деяния на Апостолите. За мен лично това е една от онези разкази, които на пръв поглед не са нещо много важно, но всъщност имат едно много дълбоко послание и много слоеве от важна информация. Затова и ми се иска да дам малко повече яснота.
Това е разказ за един пътуващ Етиопец, който се сблъсква с един апостол, дякон и евангелизатор от току-що сформираната църква – Филип. Разбира се, срещата е продиктувана от поръчението на ангел (пратеник от Бога), който казва на Филип да тръгне точно по този път, който ще го срещне с Етиопецът. Явно тази среща не е била случайна, а ще изиграе ключова роля в историята на човечеството в бъдещето. За последиците ще стане дума след малко. И Филип тръгва. Точно по време на своето пътуване той среща този Етиопски евнух (както е описан), който служи в армията на африканската кралица Кандакия. Този човек е заемал изключително важна роля – той е бил личния пазител на съкровището на тази царица, което означава, че той е имал и голям авторитет сред това общество.
Етиопецът и неговата уникална роля в Писанието
Причината Словото да говори точно за този човек се крои в разкриването на неговата идентичност. Кой беше той и защо той е важен, така че да се появи в началото на една от най-важните книги в Библията? Съществуват няколко гледни точки и позиции, но всички те споделят, че той е човек с положение, който има отворено сърце и явно търси Бог.
Фактите показват, че той се връща от поклонническо пътуване от Йерусалим и явно познава Писанията, цитирайки Пророк Исая. Най-вероятно той е бил езичник, който е повярвал в еврейската религия. Разбира се, ако това е вярно, тогава съществува и обстоятелството, че няма как той да е ортодоксален евреин. Причината за това е, че кастрираните мъже не са пригодни, за да влязат в Храма според Мойсеевия закон. За справка в Петокнижието това е отбелязано още в началото на 23 глава на книгата “Второзаконие”по този начин:
“Онзи, който е скопен или му е отрязан детеродният член, не бива да влиза в обществото на Господа.” (ВТ 23:2)
Множество източници посочват, че е вероятно в “Деяния на апостолите” причината да се включи този пасаж е именно да се подчертае, че Християнската вяра показва, че всеки може да бъде част от Божието царство. Цитирането на Пророк Исая изобщо не е случайно, защото в книгата се съдържа пасаж, който е точно отреден за евнусите (Исая 56 глава):
“4Защото така каза Господ за скопците: „На онези, които спазват Моите съботи и избират това, което Ми е угодно, и се придържат здраво към завета с Мене, 5на тях ще дам място и по-добро име в дома Си и между стените Си, отколкото на синовете и дъщерите; ще им дам вечно име, което няма да се заличи.”
Смятам, че това може би леко парадоксално състояние би следвало да се интерпретира със съжденията в настоящия текст.
Едно от горещите въпроси на евнуха е дали точно писанието от Исая говори за него или за някой друг? Именно в този момент Филип заема възможността да евангелизира и да му разкаже, че именно Вярата чрез Христос е освободителната истина. В тези пасажи виждаме как Филип изпълнява ролята на проповедник и доказва, както и вдъхновява този човек да приеме Християнството. Изобщо не е случайно и наличието на вода, за да може точи човек да приеме водното кръщение на вярата. Според мен това е и поредното доказателство, че Вярата е задължителното условие за спазване на Кръщение като акт на приемане към семейството на вярващите.
Друг прочит, който ми се струва от изключително значение е смисъла на новата вяра. Очевидно е, че етиопеца е приел друга религия, за да може да намери смисъл в живота си. Вероятно не е случайно споменаването, че той е бил от онези хора, които търсят Бога. Естествено е човек да изпита криза на вярата и да търси най-подходящите за това. Но освен това той беше и добре осигурен, за да срещне Истината в тази съдбоносна среща. Забележете и някои от факторите, които имат голямо значение за личностното развитие на този човек:
- Неговото образование му позволява да чете
- Очевидно е имал достъп до Свещенното Писание и е познавал Словото
- Неговата висока позиция му е дала възможност да посети Йерусалим, идвайки от далечна земя
- Очевидно е бил богат, за да може да си закупи свитък от текста на Исая
Но най-важната особеност и характеристика е, че той е бил разочарован от собствената се религия. Самата тя му е забранила да бъде пълноправен член от обществото на вярващи, тъй като му е забранила да влиза в Храма, поради своето състояние. Именно поради тази причина той е изпитвал духовен глад. Неговите търсения са един много силен вик на страдание, защото той не е бил спокоен при това негово състояние.
Спасителната Вяра е достъпна за всички
Реалността на цялата тази част от книгата е в показването на това, че всеки един човек може да бъде приет като част от Християните. Идентификацията с това общество става чрез акт на Вяра, изложено чрез приемането на Христос за Бог и Спасител, както и чрез акта на покръстване. Много е важно да се отбележи, че самото покръстване идва след като човек е повярвал, тоест вярата е необходимо условие. Всичките пасажи в Библията говорят, че покръстването идва като символичен акт и се използва като инструмент за идентификация на причисляване. Чрез него повярвалите хора публично изразяват своята вяра пред множеството.
Разбира се, тук има множество различия по отношение на елементите на покръстването, но в Библията става ясно, че това се отъждествява чрез няколко основни момента:
- Вярата мотивира хората да станат част от Царството Небесно, но също и да принадлежат към църквата – определението за това е връзката с Водното кръщение.
- Водното кръщение има много силен символизъм, който е характеризиран с основните постановки от Библията: победата над смъртта и раждането за нов живот. Потапянето е символичното “умиране” на стария човек, а възраждането от водата е живота, който ни е даден от Христос. Новата вяра и новото начало следват от този момент.
- Условията са покръстване са две: покаяние за греховете и вярата в Христос.
Основна важна част за мен лично е характерния пример за Чужденеца — този, който не произхожда от страната на Исус, но този който активно го търси. Това е едно от най-явните доказателства в Библията, че Християнството е универсална религия. Тя не дели хората по националност, цвят на кожата или какъвто и да е друг признак. Всеки може да стане последовател на Христос и това може да се случи чрез Вярата. Не е необходимо да се дават материални жертви или да се следват сложни ритуали, за да може някой да бъде причислен към вярващите, към Църквата.
Христос е универсален Бог и той е достъпен за абсолютно всеки, който има нужда от него. Именно в това се коренят и някои от основните учения на тази религия — тя е достъпна за всички.
Нуждата от Евангелизация
Бог използва Филип като инструмент на евангелизацията, добавяйки още една душа към Небесното царство. Интересното тук е, че това поставя и въпроса за Вярата срещу Знанието. На практика, това са две различни парадигми: всеки, който е прочел Словото може да повярва, но не всички автоматично повярват. Съответно и не всички, които са се докоснали до Божието слово са спасени, защото те не са разпознали Бог (Исус) като спасител. Именно пораждането на Вярата се явява предпоставка за спасителната сила и осъществяването на връзката между творението и твореца — човек и Бог.
Особено важно е да се разбере, че може и този, който чете, да не разбира в цялост Божието слово. В такива случаи той има нужда от обяснения от други хора, тоест някой, който е извървял пътя. Именно тук се появява и фигурата на проповедника, който може да предаде Благата вест и да помогне в това начинание. Според мен тук се акцентира и характеристиката на Свещеничество на всички вярващи — всеки един християнин може да заеме тази роля и да помогне на търсещите да намерят Светлината на спасението.
Разбира се, по време на евангелизацията трябва да помним и централната идея на вярата — Христос е спасението и той трябва да е в центъра на всичко. Именно това е и в проповедта на Филип: Христос и никой друг не може да спаси човека.
В заключение
Историята завършва с щастлив край, това е началото на едно наистина голямо покръстване в етиопските земи. За кратко време Етиопия става един от големи центрове на Християнството в африканските земи, а Етиопската църква е една от най-древните традиции. Тази библейска история е пример как един човек може да стане мощен инструмент и да предаде Божието слово на голямо множество от хора.
И в днешно време съществуват много мисионерски организации и отделни личности, които са си поставили за цел да проповядват и да разпространяват Благата вест. Със сигурност тази история е един много силен мотиватор за тях. Но това би трябвало да е и за нас — ние също като християни би следвало да казваме истината на тези, които се колебаят или са в момент на духовна криза.