Автор: Мартин

Скоро получих известие, че едно от независимите издателства, които следя (Mad Cave Studios), е създало свой импринт с името “Maverick”. Новината бе публикувана в Publishers Weekly и всъщност дори бе спонсорирана от тях, но реших да споделя и аз, тъй като наистина ме грабна тяхната идея. Това ще е независимо студио за графични новели, имащи фокус върху историите за порастването, набиращия популярност жанр “coming-of-age”, който е може би един от вълнуващите, когато говорим за литература за подрастващи (позната още като YA – young adult). 

Иска ми се да споделя някои от моите впечатления, както и да допринеса за популярността на тези хора. Представените проекти ми изглеждат наистина интересни и са положили труд, така че е редно да почетем това. Цялата информация, която имам е от материалите на PW, спокойно можете да влезете и да прочетете и вие, ако имате интерес. 

Идеята 

Това, което ме вдъхнови да напиша този кратък материал, е описанието, което е публикувано като целите на издателството: “да се разкажат автентични и универсални истории на личните изпитания, отразяващи се и в личния живот на читателите”. 

За мен лично това е доста завладяващо и със сигурност бих се доверил да разгледам тяхната продукция, както и да разбера какъв екип подготвя заглавията. Пазарът, разбира се, е международен, и това предразполага към привличането на читатели от всякакви видове. Отдавна литературата за юноши не е само за тях, смятам, че в момента тя се развива добре и със сигурност подготовката на заглавия в нейните поджанрове е добра идея. Аз лично съм най-много привлечен към историите от този специфичен вид ‘coming-of-age”, тъй като те за мен имат най-висок заряд на емоционално привързване. 

Чувствам задоволство, четейки думите на главния редактор, говорейки за това как смятат да покорят сърцата на читателите чрез изкуството на илюстрацията. Той говори за това как “бариерата” е много по-лесна за преодоляване именно заради това. Двете опорни точки, които той изтъква, са класически доказателства за силата на този тип издания: 

1. Изкусните картини и илюстрации грабват вниманието на читатели от всички възрастови групи.
2. Такъв тип издания са особено подходящи за вдъхновението на читателите, така че да четат повече проза, като тя е поднесена по един много по-достъпен начин.

Въпреки, че една цяла глава от прозаично произведение може да бъде поместена в десетина страници при графичните новели (и романи), то интереса и емоционалната връзка остава в читателите. Те могат постоянно да се връщат към любимите моменти, да преживяват отново срещите със своите любими герои.

Nightmare in Savannah

Очакваме тази книжка през Октомври тази година. В нея се разказва за Алекса, която се мести в Савана, бягайки от своето минало. Разбираме, че нейното минало е публично в Интернет, а нейните родители са опетнени от престъпления. Разбира се, това превръща момичето в отхвърлена от обществото. Тя се сприятелява с Фей, Хлои и Скай и те се превръщат в група приятели, които ще променят градчето, в което живеят. Наистина изглежда като интригуващ разказ, в който усещам елементи на трилър и на много драматични обрати. 

Needle & Thread

Историята за два персонажа, които искат да открият себе си и да изразят своята индивидуалност през хобито на косплей. Представянето на тази история ми се струва като израз на смелост, това в една определена възраст е много трудно. Давам си сметка, че имаме нужа точно от такива истории, да успеем да се преборим със статуквото на представите и да имаме куража да бъдем себе си. Очакваме издаването през Септември тази година. 

Бъдещите издания 

Добрите новини са, че имаме информация и за планирането издания. Все още за тях не е издадена датата на публикация, но вероятно те ще останат за края на годината, ако правилно подозирам. Първото издание се казва “Good Game, Well Played” и разказва за група от ученици, които трябва да спасят магазина за видео игри, в който работят, от разруха. Ако видите корицата и стилистиката, веднага ще познаете и някои препратки към някои съвременни идеи като “Stranger Things”.

Другото издание е “World Class” и е по-спортно насочено, разказвайки за главния герой Адриан Молина, който е колумбийски футболист, встъпващ в английско училище. Както разбирате, тук главните теми са толерантността, справянето с хулигански прояви, хормоните, както и собствената му несигурност в една чужда среда, където той трябва да докаже себе си. 

Прегледайте информационните материали, със сигурност това е едно много обещаващо начало. Ще следя развитието на тези хора, защото вярвам в успеха на такъв тип издания. Пожелавам успех! Връзки към всички важни места, където издателството развива своя общност, ще намерите тук.

Започвайки новата седмица с въпроса „Какво да науча сега?“, най-логичната стъпка бе да продължа по пътя на новите знания за писането. Разбира се, все повече ми се налага да пиша специално за потребителски интерфейси, затова и се разрових. Когато видях, че издателство O’Reilly има специално създаден наръчник по тази тема, тогава си казах, че не мога да го пропусна. Именно затова и започнах да чета внимателно това издание.

Ролята на съдържанието в рамките на организацията, която подготвя дадена услуга (или продукт), е от особено значение. От една страна информацията от различен вид се тълкува като най-мощния маркетингов инструмент за привличане на нови клиенти. Работи се чрез различни носители и жанрове като реклами, билбордове, банери и др., за да се стигне до успешния микс, който да реализира тези цели.

Но тази книга се фокусира върху другата роля на информацията: задържането и помагането на клиентите да използват продукта или услугата, така че да могат успешно да изпълнят своите цели. Вече в няколко публикации коментираме как техническата документация може да бъде изпълнена: какви начини на употреба има, по какъв начин може да напишем и структурираме съдържанието там, но се оказва, че средството „текст“ на ниво потребителски интерфейс е също толкова важно. Може и да не го съзнаваме, но ако нямаме конкретни и точни елементи, това би „разрушило“ абсолютно цялото изживяване от употребата на продукта. Текстът и правилното оформление е от най-голяма важност. Това е и предпоставката, с която започва книгата.

Но отвъд традиционните подходи към предоставяне на информация, в днешно време има и много интерактивни случаи, където е нужно да се планира: съобщения за грешки, допълнителни изскачащи прозорци и т.н. Обърнато е внимание на модела на „геймификация“, успешно внедрен в множество продукти – създаването на специални определители и названия също се вписва в задължението са описване на текстове.

Предпоставки за писане

Едно от важните условия за успешното написване на какъвто и да е текст е знанието за ограниченията. Писането започва заедно с дизайна и разработката, тъй като това е един от стълбовете на създаване на всеки един продукт: идентифицирането на целите, възможностите, но също и на ограниченията. Напълно съм съгласен с това становище. Винаги при планирането на каквото и да е, очертавам тези характеристики.

Направи ми впечатление много полезната илюстративна фигура, която е поместена в началото на книгата, показваща, че има цикличен модел на разработка със следните елементи: първоначално проучване, идентификация, представяне, избор, разработка, публикуване и постоянен анализ.

Тук се споменава и честия проблем за отговорността при организации, които нямат самостоятелно разработен екип. Там става много по-трудно разработването на информационни материали, тъй като няма единен съгласуван стандарт на изразяване. Няма определен професионалист, който да е натоварен с отговорността да спазва тези стандарти, което може да се окаже съществен проблем по време на разработването.

Дават се множество полезни примери, които илюстрират голяма част от принципите и проблемите. Новото, което научих, е съвета за създаване на графика на изказа в табличен вид, която да съдържа аспектите, които да ръководят изготвянето на терминология и текстове. Елементите изглеждат по този начин:

1. Продуктови принципи – основите, които дефинират изживяването, което искаме да предадем на нашите клиенти.
2. Концепции – Това са идеи и теми, които искаме да подчертаем като имащи важно място в предаденото изживяване. 
3. Речник – По какъв начин използване специфични думи и термини, за да представим някакъв принцип.
4. Многословие – Тази категория е свързана с използването на специфични термини, които са подходящи, когато са взети предвид определени предпоставки. Добър пример е случаи, когато е нужно да се използват само няколко думи за описването на сложен процес.
5. Граматика – Използването на достатъчно ясни и прости текстови конструкции, за да се придаде максимална ефективност на посланието.
6. Пунктуация – Следването на специфичен стил на писане, който да задава нормите при създаване на текстово съдържание.
7. Капитализация (в стилови смисъл) –  Спазването на утвърден стандарт при дефинирането на имена, както и заглавни елементи.

Използването на този подход тепърва ще изпитам в реалния живот, но ми се струва особено полезен. Логични са изводите за създаване на такива категории, а още повече те са защитени и чрез примери. Подготовката на текстовете следва да бъде на разбираем за потребителите ни език. Има две основни категории от потребители, които изграждат целевата ни аудитория: заинтересованите лица  от организацията и хората, които ще използват продукта – партньори и клиенти. Книгата продължава с описването на типичния творчески процес, вероятно това е полезно за хората, които прохождат в тази сфера.

Планиране на текстови шаблони за потребителски интерфейс

Има отделна глава, която описва подробно процеса по изграждане на специфични шаблони за текстове, когато става дума за потребителски интерфейси. Това включва и група от основни елементи: заглавия, бутони и интерактивен текст, описания, празни статуси, лейбъли, контролни елементи, полета за вмъкване на текст, текстове при промяна на състоянието, съобщения за потвърждение, известия и съобщения за грешки. Изданието прави подробен преглед на всеки един от тези елементи, което е особено полезно.

Заглавията има за цел да предоставят веднага разпознаваем текст, който да се вписва в контекста и необходимите действия, които могат да бъдат предприети. Това е и средство, което показва най-високото ниво в информационната архитектура. Важна особеност е и това, че повечето потребители четат единствено заглавията и затова те трябва да поднасят информация в контекст. Има поне четири вида заглавни елемента, които могат да бъдат определени като самостоятелни: име на съдържание, заглавия за неопределени цели, заглавия за единични цели, както и заглавни елементи за конкретен бранд.

Бутоните, връзките, и другите команди дават възможност на потребителите да продължат към изпълнението на някакво действие. По дефиниция бутоните обикновено са само няколко думи, но те трябва да бъдат много ясни: да изразяват концепциите ясно.

Описанията имат за цел да помогнат на потребителите да взаимодействат с представените изживявания, вмъкнати в текстовите единици. Добър пример е при използването на тялото от текст, вътре описанията могат да бъдат фрази, обособени части, както и носителите на параграфите.

Празните състояния имат основна цел да посочат очаквания, както и да спомогнат за изграждането им, посочвайки ги като умишлено създадени.

Лейбълите служат за минимализирането не усилията, за да се разбере цялостното преживяване. Те са обикновено фразеология и прилагателни имена за представянето на дадени концепции. Намират се най-често в текстовите единици като секции, категории, статус, прогрес, количества или конкретни обекти. Те трябва да бъдат избрани по начин, който да съответства на избрания стил.

Елементите за контрол информират потребителите за възможностите за взаимодействие с потребителския интерфейс и съответно за работа с определените функции. Важното е да се отбележи, че е важно текстовете да показват промяната в състоянията, които се появяват в системата. Уточнението, което може да дадем като автори, е това да помогнем на хората да взаимодействат ефективно.

Текстовите полета за въвеждане на данни дава възможност за поднасяне на данни към продукта. Част от текста, който може да попадне под тази категория обекти, има полета като лейбъли и елементи, които са част от тази част от преживяването.

Текстовете при промяна на състоянието показват обозначение, че дадено действие се случва. Подобна категория текстови елементи са и съобщенията за потвърждаване, които постановяват за приключване на взаимодействията. Информирането за статус

или процес на обработка се случва чрез текстове за уведомления.

Всички тези подробности смятам за полезни и това е причината да ги напиша в резюме.

Редактирането е основна дейност

Разбира се, че огромна част от изданието има специално създадена глава е отделена за този процес. В нея това е описано като “флуидно” занимание, което има множество променливи, в зависимост от “вдъхновението”. Не съм особено съгласен с това определение, защото то задава много по-голяма “тежест” върху творческата работа,  а когато това е професионална отговорност, тук е по-важното да се следват установените правила. Разбирам, че всеки редактор може би има свой различен поглед върху материалите, които работи, но все пак аз бих заложил много повече на последователното действие, а не на случайностите на въображението. Казвам това, с уговорката, че не съм против този подход, а по-скоро се старая да бъда систематизиран в работата си.

Четирите фази на създаване на текст, така както е предвидена в тази книга като подход, са свързани с изпълнението на тези цели: целенасоченост, стегнат вид, разбираем и недвусмислен начин на изразяване. Книгата подчертава, че е възможно да се следват тези правила в цикличен модел на разработка, но според мен може да се вмъкне бележка, че това важи за общия случай. Винаги ще има някои изключения от правилата.

В тази част от книгата ми хареса подхода към редактирането на известията, които са много важна част от всеки един програмен продукт – много ми се иска това да бъде разбрано от по-голям кръг от хора. Радвам се, че в организацията, за която работя в момента, проявява това разбиране.

За мен е особено важна уговорката, която споменава как да планираме краткия и разбираем текст – трябва да предприемем стъпките по подготовка на текста като не предполагаме, че всеки един потребител нарочно би прочел всички текстове, по-скоро те искат да пристъпят към безпроблемното използване на продукта. Текстовете имат основна спомагателна роля, като те могат да бъдат ограничени от дизайнерска гледна точка и до определени лимити за брой знаци. Имайки това предвид, работата не е чак толкова проста. Редактирането следва не само да оптимизира дължината, но и да запази значението на представената концепция – без да прави компромис с нея.

Ефективност и ефективност!

Интересно бе за мен да науча повече за подходите за ефективно писане на текстове. Точно тази книга ми се стори изключително полезна, защото резюмира цели шест начина за количествено и/или качествено измерване на възприемането на предадените текстове. Това се случва не само по време на специфични процеси, но също и като самостоятелно задание.

В тази връзка прави впечатление колко е важно да имаме познание за това как се възприема информацията, така че да може да я оптимизираме или коригираме своевременно, в изпълнението на нашите задачи.

Отново тук е мястото за постановяване на различни методики за проучване на необходимата информация. Както повечето водещи организации, аз също използвам методиката за определяне на отделна фаза за самостоятелно проучване. Харесва ми, че има обособена информация за конкретни методи, някои от тях са следните: анализи на въпросници, интервюта в малки групи или „1:1 сесии“, упражнения за оптимизиране на текстовете, тествания на ефективност на употребата и др.

Намирам за много полезно и предоставения шаблон за оценка на съдържанието, който е подготвен за читателите. Той е доста обширен и би било трудно да го копирам, но включва всичко най-необходимо, за да се прецени доколко е успешно изпълнена текстовата задача.

Работата с езика е особено важна – затова се обръща внимание на тези потребители, на които съответния език на продукта, който се разработва, не им е роден. Имаме възможност да обозначим читаемостта с показатели, така че да проследим доколко е ефективна комуникацията и последващата употреба на продукта и неговите разработени функции, там където е поставен самия текст.

Малко думи за инструментите

Създаването на различен тип съдържание, както казахме, се изпълнява на различни етапи. Разбира се, че има специфични инструменти, които са полезни не само в отделните фази, но и има и такива, които са специализирани. В тази част от книгата също имам някои забележки: според мен трябваше да бъдат създадени две категории: т.нар. “лидери в индустрията”, както и самостоятелно разработени инструменти за специфични цели. В тази връзка не трябва да се забравя, че има и добри решения с отворен код, както и безплатни такива.

Харесва ми предложеният метод за “рисуване” върху скрийншоти, както и огромния избор от примери, които са дадени за по-лесното подготвяне на черновите. Тук е и любимата ми Canva, която е много полезна за инфографики. Много добре е, че е поставен и практически пример за това как по-лесно да редактираме вече съществуващи съобщения. Това е на базата на слоеве: всеки, който някога е използвал повечето популярни редактори на изображения е запознат с концепцията.

Инструментите за колаборативна работа са полезни и за нас: практически пример е създаване на документ, който да илюстрира прегледа на създадените промени във фазата на тестване на промените, точно преди да встъпим в имплементирането на новия готов текст към продукта.

Работа или работен план

В рамките на практическите примери и конкретни идеи за повишаване на ефективността на работата, книгата има специално създадена глава за работните планове. Разделени са на различни типове, според нуждите, и илюстрират примерни фази на работа, както и конкретни задания, които могат да бъдат включени. Това, разбира се, е особено важно, когато тепърва работата на такъв екип или професионалист се определя. Методиката за професионална работа според мен би трябвало да се определя по строго индивидуален план. Същата уговорка е зададена и във въведението на главата.

За мен най-ключовото за определяне на работния план е съставянето на списъка за действие, който е изцяло в наша полза по време на срещите с другите екипи. Посочвам го тук в неговите основни категории:

1. Дефинирането на изживяването
2. Мотиви на клиентите
3. Приоритети на организацията
4. Приоритети на стратегията за изготвяне на съдържание
5. Екипи и заинтересовани лица
6. Списък от вече съществуващо съдържание
7. Рецензенти
8. Терминология

Създаването на множество ревизии, срещи, подобряване на целите и задачите, както и процеса на изпълнението, водят до цялостната представа за това какво трябва да се свърши като цялостна работа. Много съм доволен от илюстрирането на работните фази, както и от подробното описание на типичен процес ,разделен в рамките на тези времеви периоди. Доволен съм от реалистичното представяне, което е в съответствие с това на реални организации.

Приоритизирането на задачите е важна част от нашите задачи, затова и в книгата се споделя и конкретна стратегия за това чрез създаването на специална матрица. Можете да я откриете към края на изданието.

Заключение

Цялостното ми впечатление е добро, книгата определено попълва някои липси, които не са споменати в други такива издания. В никакъв случай не мога да кажа, че книгата може да бъде използвана като наръчник за работа, а по-скоро като илюстративен материал, който дава примери от реална работна среда.

Интересните концепции са свързани най-вече с полезните таблици и матрици, които представляват един много удобен инструмент за организирането на информацията в съответните етапи. Бих препоръчал тази книга като допълнителен материал, който е по-скоро практичен, отколкото теоретичен. Със сигурност някои от концепциите, които са разгледани, могат да бъдат допълнени с доста повече информация.

Но да не забравяме, че изданието е насочено главно към изготвянето на текстове за потребителски интерфейси и изживявания. Така че очаквам и повече хора да се изкажат по темата.

Изключително много се зарадвах, когато разбрах за този нов фолктроника проект. Не само поради факта, че в него участват някои от най-добрите български музиканти, но и защото по-голямата част от тези композиции са концептуални. Самият факт, че основната доза от вдъхновението за разработването на тези композиции е самата фолклорна музика, го прави много интересен за мен. Никога не съм имал влечение към „чистата“ народна музика, но пък затова имам уважение към нея. Такъв тип музика, която смесва „съвременно“ звучене с традиционни елементи, е особено подходяща за слушатели като мен. Припознах се в архетипен слушател, купих си албума (включително и на плоча) и започнах своето музикално приключение.

Разбира се, всеки един трак включва множество елементи от различни жанрове, но реших да фокусирам моя слушателски отзив по-скоро върху настроението, отколкото да давам пространни и (понякога дори и прекалено) дълги описания. Тъй като това по принцип не е музиката, в която съм добре запознат, би било добре да представя как всяка една композиция в емоционален план.

Слънце грее

Едно от най-хубавите моменти на всяка композиция е началото. „Слънцето трепти“ започва с „воднист“ падов звук, който поетапно включва слоевете, както и прекрасната вокална линия. Харесва ми прогресивният леко дъбстеп ритъм, който хармонизира чудесно с цялостното настроение. Винаги съм смятал , че именно ритмичните стилове са особено подходящи за развиването на такъв тип звукови картини. Използвам този момент, за да подчертая и факта, че Иван Шопов е един от големите майстори на българската сцена. Още от ученическите си години той е доказал своите музикални заложби в създаването на невероятни композиции.

Не само, че музиката предава положителни послания, но те се преплитат в народните песни, олицетворение не само на музикална хармония ( и ритъм), но и съвкупност от преживяванията. Народните песни винаги са били колективен инструмент за съхраняване на родова памет. В тази връзка използването на всякакъв тип доработки, ремикси и др. подобни техники не само „обновяват“ историята с допълнителни послания, но и помагат на нея да оцелее в днешния свят, където паметта не се оценява както преди.

В този смисъл „Sluntseto Trepti“ ни отпраща към една представа, която е далеч (отвъд) нашите ежедневни реалности. Това е имагинерната среда на свободата: слънчевите лъчи, природата и реещите се звуци в една безкрайна шир. Едва ли имало по-добро начало за албума.

Разбира се, следващата композиция продължава в този дух. За мен лично „Zalibih Si“ е един шедьовър! Още от първият път се влюбих в прекрасната мелодия на гайдата, както и от прекрасното пеене. Напрежението, което се натрупва, с разгръщането на историята е ненадминато. Музиката не само подчертава прилагателните имена, сравненията и акцентите, но също и дава много ярка основа, върху която да изградим менталната картина.

В същият дух продължава и „Vita Oro“, едно от произведенията, което ме насити със звука на диджеридото. Радвам се, че този инструмент придобива все по-широка популярност в нашите географски ширини. До преди няколко десетилетия той изобщо не беше използван в масовата музика, а вече се среща в разнообразни жанрове.

Страхотно попадение е „Verba”, което поднася една прекрасна музикална идея през няколко стила и допълнения. Нейното пълно разгръщане не само помага да се създадат множество свързани звукови картини, но също и за да ни направи съпричастни с представите за българските традиции. Именно в тази композиция имаме много силно взаимодействие между съвременни стилове, както и народните инструменти, характерни за нашата музика. Разбира се, това е мотив, който се повтаря в по-голямата част от албума, но тук като че ли има нарочен фокус.

Втората половина продължава да изненадва

От прекрасният и лек бийт в началото на „Maichinko” и поетапното въвеждане на повече слоеве от богати композиции, наистина имам чувството за „поглъщане“. Това е един от онези тракове, които могат да бъдат слушани по много пъти, дори и един след друг. Възхитен съм от прекрасните ефекти и семпли, които деликатно са вмъкнати, за да направят една наистина комплексна представа. Самите вокални партии са изключително въздействащи и са майсторски вплетени в цялостната композиция. Уникален ритъм и превъзходен мастеринг!

“Konyo” е едно от любимите ми парчета, представя в себе си толкова много елементи и вдъхновения, че изпитвам голяма трудност да ги назова всичките. Само едно мога да кажа – поставянето на слоя с акустичното пиано по този начин е едно от най-гениалните похвати, които съм чувал напоследък. Вслушайте се как песента ехти, а пианото подчертава (изключително точно) посланието. Няма как да не спомена и мелодията от струнните инструменти, великолепно!

За този трак мога да напиша отделна публикация, защото наистина служи като мощно вдъхновение за съвкупяване с музиката. И то по най-изразителният възможен начин. Толкова много вселени са нарисувани, толкова много чувства са изразени, а цялата тази вселена е вплетена в една почти пет-минутна композиция. За мен това е истинския шедьовър на албума.

“Kosovsko Horo” е най-яркият представител на фолктроника жанра, който може да бъде изведен от всички композиции. Ако харесвате гайда, динамика и неподправени мелодии, това е истинска магия. Наистина не мога да кажа нищо повече!

“Yano” е прекрасен пример за неземното съвършенство на българската народна песен. Заедно с леки инструментални фонове, се дава гласност (и глас) на тази красота. Вълнуващо е не само начина на пеене, но и всички съпровождащи елементи. Те не само декорират, но и също приканват повече слушатели към мистичното уединение, такова каквото е възможно само в душите и сърцата ни.

Силата на музиката е отприщена!

Чрез “Momina Myka” успях да изпитам нещо много странно в себе си. На ментално ниво успях да усетя колко дълбока е връзката ни с нашата родна култура. Макар това да е още една (със сигурност гениална) композиция, която е част от този проект, има нещо неземно в тази песен. Не мога да го обясня с конкретиката на думите, макар и да се опитвам, а единственото, което мога да кажа е, че точно тази композиция има някаква скрита сила. Усетете сами и пишете после на авторите! Споделете я и с тези около Вас. Сигурен съм, че сте достигнете до същото заключение.

Тъжно ми е като прекрасните албуми доближават своя край, но поне има достоен финал. Това е в лицето на по-меланхоличната “Nidelyo”, която е една прекрасна балада. Лиричен текст, нежна музика, честни чувства и инструментални партии, които не разочароват. Тази прекрасна комбинация от толкова много съвършени фактори истински изумява.

Имам молба към всеки един, който се докосне до този албум. Подкрепете музикантите, купете си собствен екземпляр и споделяйте това вълшебство. Но освен това направете и пътешествието на музиката в душата ви. Това ще ви обогати, ще разберете неща за себе си, които и не сте подозирали.

Музиката е любов, а тази е и с любов създадена. Божествено!

Дроновете вече отдавна са част от нашето ежедневие като потребителски продукт. Използването им се използва не само от любители на пътуванията, но също и за представяне на дадени събития, както и във филмовото изкуство. Разбира се, всяко едно технологично нововъведение би могло да даде и своето отражение и в сферата на медиите, и по-точно в създаването на съдържание. 

Ролята на дроновете в журналистиката 

Именно чрез новите технологии в последните години се наблегна много повече и на термина „immersive content“ (поглъщащо съдържание), което има за цел да предложи нови възможности за предоставяне на „усещане“ за представената информация. Главно това се случва чрез способите на добавената и виртуалната реалност (AR и VR). Една от целите всъщност е даването на възможността на читателите (реципиентите) да имат възможност по някакъв начин да си взаимодействат с предложеното съдържание. 

Създаването на такъв тип медиен продукт до голяма степен е в резултат и на употребата на дроновете и последващата им употреба от специалистите. Нека погледнем малко по-надълбоко в тази тема, защото дроновете все повече ще се налагат като норма в създаването на определен тип новини и продукции от медиите. 

Много интересната и подробна статия по темата, публикувана в „Media and Communication“ от Джон Павлик, дава насоки как този феномен се развива в рамките на създаването на новинарско съдържание. Активната роля на дроновете и употребата им от журналистите дава възможност на медията да даде възможност на своите реципиенти да пресъздадат много по-ярко представената история чрез методите на добавената, виртуалната и смесена реалност. Това е новото поле на журналистика, което работи много по-ярко с комуникационните канали и дава възможност за наистина всепоглъщащо пресъздаване на дадено явление. 

Ранните опити за употребата на дронове се използваха основно за получаване на т.нар. „въздушна перспектива“ – набиране на кадри от високо, за да се илюстрира някакво наземно събитие. Този подход е много ценен и дава възможност на зрителите да разберат как определено събитие на Земята рефлектира върху околността, както и да се получи представа за „частите от пъзела“. Разбира се, дроновете са и значително по-евтин и достъпен начин за получаването на такъв тип кадри от наемането на хеликоптери. С развитието на регулациите за използването им употребата им от журналистите нараства, за сметка на употребата им от други лица. Само част от съвременните приложения на дроновете са следните: 

• Проследяване на спортни мероприятия
• Контрол на населението по време на безредици
• Заснемане на кадри за документални продукции

Дроновете не са само летателни апарати, вече се правят и експерименти за употребата на подводни и наземни модели. Те биха могли да дадат картина и видео за труднодостъпни места, където човешки оператор не би могъл да достигне. Т.нар. експериментална журналистика въвежда нови подходи при създаването на медийно съдържание, където се употребява цялата налична функционалност на тези устройства. При заснемането на едно събитие може да се получи не само картина и звук, но и цялостна палитра от данни, които да служат за предоставянето на подробна информация. Това е възможно чрез употребата на вградените сензори в конкретните устройства, които могат да дадат данни за дълбочина, движение, нощно заснемане и др. 

Джон Павлик разглежда качествата на експерименталната журналистика и произведеното съдържание в шест направления: 

1. Взаимодействие – Реципиентите имат възможност динамично да избират данни и факти, които представляват интерес за тях.
2. Потапяне – Използването на аудио и видео комуникационни канали за пресъздаване на атмосфера и среда, което има и допълнителен психологически ефект. 
3. Мултисензорно съдържание – Потребителите биха могли не само да чуят и видят фактите и събитията, но и да използват различен тип устройства, за да добият и друг вид усещания, например тактилни. 
4. Съдържание чрез данни и алгоритми – Някои видове новини могат да бъдат ясно разпознати чрез използването на съвременни техники за извличане на информация от бази от данни и услуги за управление на информация в реално време. 
5. Перспектива от първо лице – Дава възможност на зрителите реално да съпреживеят от нова перспектива събитието. 
6. Естествен потребителски интерфейс – Използването на нови форми на контрол над съдържанието като гласови команди и жестове.

Използването на добавена, виртуална и смесена реалност, заедно с новите технически възможности за видео запис и обработка дават възможност за този вид много по-задълбочено възпроизвеждане на събитията. 

Последствия от употребата на дроновете в сферата на журналистиката

Наблюденията показват, че една от основните предимства на дроновете като начин за видеографиране и заснемане на събития, е възможността за създаване на 360-градусови панорамни изгледи. Това дава възможност за много по-всеобхватно препредаване, както и всякаква последваща обработка. Точно тази технология дава възможност и за създаване на новинарско съдържание, което се преживява чрез виртуалната реалност. При работа с труднодостъпни терени дроновете се явяват и една от единствените възможности за добиване на кадри за илюстриране на историята. 

Обръща се внимание и на факта, че роботизираните дронове биха могли да бъдат дори още по-полезни. По дефиниция те са самостоятелни и не изискват човешка намеса, за да работят върху зададената задача. Практически ползи от тяхната употреба би било навлизането в опасна територия, която не би била достъпна за хората, поради съображения от сигурност или директна опасност за човешкия живот. 

Подробното триизмерно заснемане чрез камерите и сензорите на устройствата води и до възможността за интегриране на подробен интерфейс за възпроизвеждане. В практически смисъл това би могло да позволи на реципиентите да могат да избират перспективата, от която да наблюдават, както и да манипулират гледната точка в рамките на предаването. При заснемане и предаване на важни събития това би било ключово за даване на по-всеобхватна информация. 

Второ важно последствие и част от функционалния арсенал на устройствата е възможността за събиране на метаданни и географско позициониране в реално-време по време на заснемане. Това е от изключително важно значение, защото потоците от данни представляват отделен набор от събрана информация, която може последващо да бъде обработена и използвана за създаване на новини и разнообразно по вид медийно съдържание. 

Събраните данни от множество дронове дори могат да бъдат използвани за генериране на компютърно-създадени графични и видео образи, които допълнително да подсилят възможността за „впускане“ през перспективата от първо лице. Едно от основните предимства на географските данни е, че те дават възможност за посочване в реално време на координатите по време на полета – това позволява на журналистите и редакторите да използват софтуер, който да „очертае“ пътя на карта. В практически случаи това дава възможност да се ограничи физически едно събитие от друго, както и да се представи даден феномен в съответните му физически измерения. 

Създаването на обемни 360-градусови видео и аудио образи е практическото нововъведение в сферата на новинарството. Възможността за комбиниране на кадри и панорамни изображения, които могат дори да бъдат излъчени в реално време, както и работата с налично фотографско съдържание за дадено събитие, дава възможност за постигането на максимална по възможност точност при предаването на дадено събитие. Чрез модерните технологии всичко това може да бъде използвано в среда с виртуална, добавена или смесена реалност, за да пресъздаде картината към всеки един зрител. По този начин те могат да бъдат поставени на мястото на пряк свидетел и участник, което води до преобразената им позиция – те не са вече лица, на които им се преразказва случката, а могат лично да видят и да добият представа за случващото се. 

Благодарение на съвременните дронове и фотографската техника журналистите могат да използват и възможностите на фотограметрията в създаването и проучването на своите материали – това е научната дисциплина, която позволява да се конкретизира форма, обем, размер и положение на обекти чрез използването на снимки и друг вид входящи данни. Дроновете заснемат определено събитие и чрез използването на специални обработки специалистите могат да пресъздадат точни планове и карти. При по-подробно заснемане е възможност и създаване на обемни и сложни образи, които да могат да бъдат използвани в рамките на съдържанието към реципиентите. Отбелязваме, че съвременните дронове са комплексни апарати, които имат множество камери, сензори, но също и микрофони. Важен фактор при пресъздаването на перспективата е също и записа на звуковите канали – когато това се прави чрез множество микрофони, това дава възможност за създаване на обемно пресъздаване на звуковата картина. При финалният монтаж, когато това се съчетава с видео данните, както и другите елементи от съдържанието, всички тези елементи дават почти точно пресъздаване на събитието. 

Новите възможности в перспектива

Важно за нас като специалисти е новата парадигма на създаване на новинарско съдържание в четири измерения, което е основополагащо при използване на подходи при смесена, виртуална или добавена реалност. Новото съдържание не само дава възможност за преглед на дадена новина през двуизмерното представяне чрез определено устройство, а по изцяло нов начин. Четирите измерения са дефинирани както следва:

• Триизмерно обемно представяне.
• Измерение за време (включващо предаване в реално време).
• Пълна възможност за ротация на визуалното поле, благодарение на пълното пресъздаване на картината.
• Транслокационна възможност за „прелитане“ през цялото събитие.

Това, разбира се, се явява и една от най-сериозните трансформации на професията, защото дава възможност за създаване на пространствено-обогатени репортажи. За разлика от традиционните репортажи, където се предава от мястото на събитието, тук самите зрители ще могат да се „пренесат“ там и да преживеят случилото се. 

Нововъведенията в тази област на журналистиката дават възможност за създаването на изцяло нов начин за предаването на дадено събитие или явление. Чрез използването на интерфейси, които позволяват реална обратна връзка към реципиентите по време на възпроизвеждането на съдържанието, журналистиката вече не само ще използва познатите ни досега комуникационни канали. Тези нововъведения позволяват съдържанието не само да бъде видяно и чуто, но също и усетено – новите потребителски устройства, които възпроизвеждат тактилна информация, могат да генерират допир, натиск, вибрации, температура (топло и студено), дори и болка и определено чувство за позиция на тялото (проприоцепция). 

Прилагането на тактилните усещания при консумацията на новинарско съдържание придава изцяло ново измерения на по-всеобхватно разбиране на историята – по този начин зрителите могат много по-ясно да разберат причините и ефектите , предизвикани от даден феномен. За първи път те ще могат директно да възпроизведат и усетят какво е реално да си на мястото на събитието, което е изцяло нова перспектива. Богатият набор от данни, които се генерират от различните видове устройства, дават възможност за цялостно обогатяване на новината – това може да включва интерактивни карти, реалистични триизмерни фигури и др. 

Този нов вид журналистика също така би могла да бъде много по-достъпна за хората а с увреждания, тъй като тя разчита не само строго на аудио и визуалния канал на комуникация, но също и на допир. Работат с множество сензори и нови технологии би направило съдържанието много по-лесно за възприемане за тях. Адаптирането на новините и информацията към техните специфични нужди е много по-лесно. 

Проучванията посочват, че въвличането във виртуалната реалност може да помогне на реципиентите да бъдат по-добре въвлечени в представената история. Поражда се емпатия с новината. Използването на такъв тип техники за продуциране са ключови към трансформацията от ползвател на информационно съдържание към виртуален участник в самото събитие. 

Новата парадигма в контекст 

За правилната употреба на този нов вид съдържание са необходими специфични технически средства под формата на оборудване за виртуална реалност. Добавената реалност от друга страна изисква специализирано устройство, което да служи като преносители на тази информация. 

Журналистите използват умело комбинациите от тези технологични възможности за създаването на сложни модели, репрезентации и визуализации, така че да могат да предадат сложна информация към своите зрители. В статията се споменава и процеса на работа с метода на фотограметрията за създаване на такъв тип модели. 

Съществена роля има и използването на триизмерно видео съдържание от дроновете, съчетано с фотографии и комбинирането им използването за продуцирането на новинарско съдържание. Основният информационен корпус се допълва чрез техниките на усъвършенстване и допълване, както следва: 

• Усъвършенстване на информацията чрез използването на техники за улавяне на движението и връзка с изображенията.
• Използване на GPS координати и събиране на метаданни.

Разбирането е, че различните консуматори на новини се фокусират върху различен аспект от историята, която те намират за привлекателно. При предлагането на повече и допълнителна информация по този начин се създават различни перспективи за едно и също събитие. Този плуралитет от гледни точки комбинира не само визуалното и звуково представяне на фактите, но също и позволява цялостно взаимодействие с представеното съдържание. Дава се възможност за комбинирането, допълването и подобряването на преживяването чрез поглъщащо разказване на историята. Поставени в такава среда, реципиентите могат да използват подбор на съдържанието чрез многоекранна селекция, добавена проектирана реалност, адаптивност на мястото и езика, канално и терминално-ориентирано възпроизвеждане, виртуална навигация и др. 

Статията е особено подробна и в този кратък пост рефлектирам само някои от важните предпоставки, със сигурност бихте могли да извлечете доста повече, ако се задълбочим още повече. За мен беше важно да представя някои от важните теоретични обосновки, показващи как този тип журналистика “работи”. 

Бях много развълнувам да започна да чета това издание. От доста препоръки от професионалните среди разбрах, че си струва да бъде прочетено. Написана е от екип от разработчици на техническа документация, което дава много полезен практически опит, свързан с реални казуси.

Изданието, което държа в ръцете си е второто и преработено, което е подобрено на базата на отзиви и коментари от професионалната потребителска общност „Write the Docs”, в която наскоро започнах да членувам. Именно оттам получих и едната препоръка. Литературният клуб създаде много подробни бележки, които са взети предвид от авторите и издателството. Това придава на книгата още по-голям авторитет. Надявам се, че прочетената информация ще ми бъде полезна. Въведението към второто издание включва и подробен списък на главите и нововъведенията в тях от преработката.  Разбира се, това включва и подробни стилистични подобрения, както и други редакции.

Предпоставки

Много важно за мен като професионалист в дадена сфера е винаги да намирам адекватни за времето обучителни материали. Изглежда, че именно хора като мен са целевата аудитория, защото има множество важни допълнения и включва информация, която е особено необходима, а е трудна за откриване и систематизиране. Във въведението се говори за целта за написването на изданието, а то е да представи как реално се работи „по стандарт“ – спазване на методологии на работа, стилистични правила, както и взаимодействие с други участници в процеса на разработка.

Практически това означава, че конкретно за някои глави от книгата е било нужно авторите да направят свои собствени проучвания, така че да задоволят цялостните изисквания на такава целева аудитория. Въведението конкретно посочва и някои от особеностите и разликите с други издания от тази категория:

• Книгата включва множество препоръки и примери за работа с екипите по качествен контрол (QA), които са неизменна част от всяка една компания, касаеща разработка на продукт
• Дискутира се подробно работата с колеги от отделите по продуктово управление и поддръжка на клиенти
• Създаването на техническа документация и информационни материали по реда на Agile методология
• Съвместна работа с дистанционни екипи

Разбира се, книгата не е изчерпателен учебник, а по-скоро наръчник за професионалиста, който е създаден на базата на реално работещи примери и създаден най-вече от необходимост.

Целта на това ревю е по-скоро да отбележа неща, които са ми направили впечатление и биха били общополезни за всякакви специалисти, които работят с информация. Не си поставям за цел да реферирам или да обобщавам книгата. Смятам, че всеки заинтересован от този тема би следвало сам да прочете книгата и да придобие представа за темите и опита, който се съдържа в нея. Няма и да се спирам върху всяка една глава, а само там, където смятам, че има необходимост от повече внимание. Със сигурност ще трябва сами да прочетете книгата, за да добиете пълната представа за дълбочината на материята. 

Agile

Работата по методология изисква от нас да следване някои специфични добри практики, така че да впишем в ролята си като създатели на съдържание. Професионалното ни задължение да създаване документация и други материали се определя и от някои супер важни характеристики, които трябва да притежаваме: адаптивност и проактивност. Причината за това е, че по принцип основния фокус винаги се залага върху самата разработка на продукта. Чест страничен ефект е не толкова добрата комуникация с екипа по разработка на документация. Затова и трябва да си поставяме за цел да се стремим да бъдем „интегрирани“ в цялостния процес.

Някои от добрите съвети и стъпки за по-добрата комуникация с другите колеги са създадени в този кратък списък:

• Да имаме достъп до всяка една дискусионна (чат) група, за да може да следим различните разговори по теми
• Да бъдем включени в електронните списъци
• Да преглеждаме таблата на Agile екипите
• Да участваме във възможно най-много дневни срещи, отчети, спринтове и планирания. Това включва също демонстрациите и сесиите по ретроспекция

Важна цел е да се създаде чувството в цялостната организация, че разработката на дадена функционалност или продукт не е завършена, докато няма готова документация. Авторите отбелязват, че една от добрите практики и правила на информационните е употребата на постоянен цикъл за обратна връзка. Това включва употребата на най-различни по вид комуникационни средства: форуми, чат стаи, директна и индиректна личностна комуникация, потребителски групи, конференции и др.

Хубаво припомняне е факта, че Agile методологията се списва най-добре при приложения, които са разработени за облака или Интернет средата. Причината е, че промени в програмния продукт могат да бъдат правени в работещата среда и това не обвързва клиентите към сваляне на обновления на тяхното локално устройство. Според авторите най-трудно се оказва разработването по тази методология при бизнес софтуера, който разчита на специално конфигуриране за определени индустрии и цели. Подробни примери за прилагането на Agile в различни по вид начини на доставка са представени в тази глава.

Книгата задава и списък от документация, която не е определена за конкретен екип и е универсална за компанията. Като създатели на съдържание тя се вписва в общите задължения: бележки по изданието, информация при възникнали проблеми, миграции към по-нова версия на програмния продукт, цялостно обновяване, добри практики, обучителни материали, документация към библиотеки и др.

В тази връзка се разглеждат и някои от задълженията, които имаме извън изработката на някакъв вид информация:  разработката на персони за потребителското изживяване, обучение на колеги и клиенти, редактиране, подобряване на съществуващото съдържание, както и работа с получената обратна връзка.

В Agile ключово се оказва и включването не само като директен участник в сесиите на различните екипи, но също и създаването на отделен Scrum, който да е отделен за авторите на техническа документация.

Авторите посочват, че работата в такава обстановка включва комплексни процеси, които могат да бъдат обяснени чрез кръгова диаграма:

Кръгов модел на Agile разработка 

Целева Аудитория

За разлика от някои други позиции в повечето технологични компании, авторите на техническа документация работят всъщност с два вида аудитория. Може би това не е толкова добре познато, затова и това се дискутира в подробности:

1. Аудитория – Това са потребители и клиенти, които могат да се различават в своя опит, знания, бизнес роля или специфична употреба спрямо документацията и съответно продукта.
2. Персона –  Това е изграден архетипен персонаж, който дефинира конкретен тип представител.

За мен лично факторите при създаване на техническа документация спрямо тези два типа целева аудитория е от съществено значение. Много често трябва да взимаме решения спрямо това как най-добре би се разбрала информацията от тези два основни типа ползватели.

Доброто познаване на аудиторията позволява да се подобри не само създаването на информация, но също и да доведе до добри практики при нейното разпространение и публикуване.

Хареса ми много подробния опит, който е описан при структурирането на съдържание. Книгата дава много добри разяснения как на базата на опита с аудиторията бихме могли да оптимизираме нашата документация.

Добрите практики мога да обобщя в два основни типа: тези, които засягат самата структура на документа (разбиването на параграфи, дължина и т.н.) и смислови решения. По втората точка има написано много, но само някои от идеите, които влизат тук включват фактори като запознатост с терминологията, дефинирането на термини, както и създаване на локализирани версии за дадени езици и региони.

Не е за пренебрегване и факта, че може да ползваме като източници на информация и опита на колеги, както и вътрешна документация, за да създадем най-оптимизирания и добър вариант, подходящ за клиентите.

В тази глава има и подробни съвети за колаборативното съавторство за целите на създаване на различни видове съдържание. Споменава се и как трябва да бъде създадена програма за проверка на качеството на документ през независимия прочит.

За мен лично беше много полезна и частта, свързана с работата с потребителската общност. Дадоха се много практически примери и съвети, които със сигурност смятам, че биха полезни за всеки един специалист. Именно от тази глава смятам, че мога да попрочета малко повече за управлението на общността. Има и такава професия „общностен мениджър“, която вече се реализира успешно в много компании. Страхотен пример е Jono Bacon, който дълго време заемаше такава позиция в Canonical.

Документация на продукти от трети страни

Тази глава е особено ценна за мен, тъй като дава много полезни насоки за една област, която не винаги е добре дискутирана сред специалистите. Сложните казуси по документиране на функционалности и продукти на трети страни, които по някакъв начин са свързани с нашите собствени проекти, са особен случай. Книгата разяснява в много подробности по планирането и осъществяването на този процес, но също и при какви условия и до каква дълбочина това би било най-ефективно.

Авторският колектив се е постарал и да създаде една изключително полезна диаграма, която веднага ще си сложа на бюрото. Систематизирането на такъв тип решения в алгоритъм наистина не е лека задача, а предлагането на този безкрайно полезен инструмент е незаменимо.

Учебни цели

Методите на работа чрез създаване на учебни цели и фокусирането върху необходимостта от информация е супер важно. Много ми харесва, че има създаден класификатор на видовете цели според типологията им. Струва ми се уместно да ги спомена тук:

• Осведоменост – Включва способността на потребителите да могат да опишат или перифразират дадена концепция, функция или списък от възможности.
• Разбиране – Това описва способността на потребителите да могат да правят информирани решения за това как дадена концепция или функция може да се приложен към техния собствен случай.
• Приложими умения – Това е придобиването на възможността на потребителите да следват инструкции, за да могат да изпълнят дадена задача.

Улесненията в създаването на информация, която се основават на тази платформа са описани подробно в следните направления: по-лесно проучване и писане, по-лесна организация, по-лесна поддръжка и по-лесна употреба. Именно в тази глава има и специално създадена матрица, която позволява по-лесното формулиране на критериите и планирането.

Разработка на информация според сценарий

Разработването на сценарий е от особено значение, когато става дума за документиране на определени теми. Това е метод на работа, който се подчинява на една специфична цел: създаването на списък от теми, които да предоставят цялостно разрешаване на конкретен проблем или изпълнението на някаква цел. Важното в този случай е необходимостта от представянето на проблем от реална ситуация, за да може максимално добре да се илюстрира тази необходимост.

В тази връзка трябва да се разграничи сценария от типичните инструкции, които имат основна цел да обяснят дадена концепция. Сценарият е точното впрягане на идеята и информацията за употребата на дадената концепция в точен и конкретен вид. Това е много полезно при представяне на функции от особено значение, защото дава работеща перспектива и как това се вписва в определения бизнес модел.

Инструменти и представяне на съдържание

В тази глава се дискутират някои от моите любими теми, а именно как ефективно могат да се представят различните изготвени информационни материали. Винаги съм се стремял да бъда добре информиран за различни подходи, както и добрите системи за управление на съдържание. Интересното е, че тук намерих много по-конкретна информация, специално направена за професионална употреба. Сведени са до абсолютния минимум типичните заучени фрази и се дават много задълбочени познания по темата.

В тази част от книгата се дискутират различните подходи към създаване на документация – от една страна това е работата в някаква определена среда, но това може да бъде и чрез използване на инструменти като Git. Не липсва и споменаването на XML-базираните формати като DITA, на маркъп езиците като Markdown и други начини. Всички те са посочени по начин, който да дава възможност на нас да изберем най-доброто съобразно нашите изисквания и нужди. Систематизирането на информацията по тази тема е практически безценно!

По време на цялата тази дискусия се говори и за конкретни метрики и SEO индикации, които също биха могли да бъдат използвани в цялостната стратегия и планиране. Книгата дава и съвети при някои определения решения, така че предварително да сме наясно с някои от опциите и възможностите при тях.

Някои от темите, които се дискутират тук са следните (правя този кратък списък като подсещане):

• Създаване на PDF изходни файлове
• Повторна употреба на готовото съдържание
• Управление на хипервръзки
• Употребата на маркъп езици срещу визуалното редактиране
• Интегриране на уики съдържание с други системи
• Дефиниране на роли за достъп

Тази глава дава и подробен преглед на това как уики-базираната структура може да бъде използвана за целите на създаване на цялостна документация.

Разработка на SaaS документация

За мен лично това е една от най-интересните глави от книгата. В днешният бум на всякакви софтуерни решения, които се развиват с изключително бързи темпове, документацията има огромна роля. От много години (още преди да се занимавам професионално с тази област) винаги съм харесвал т.нар. „rolling release” модел на разработка, който на практика се явява като отличителна характеристика на облачните услуги.

Точно заради тези характеристики има и глава, която специфично се занимава с тези въпроси. За справянето с тази трудна задача трябва да се имат предвид и някои от ограниченията на този тип платформи, най-вече свързани с конкретните нужди на техните клиенти. Някои от обособените компоненти, които са свързани с тoва включва и следните типове информация: вътрешна документация, материали за подготовка на нова версия, крос-функционални информационни материали и т.н.

Тази глава дава задава и три ключови компетенции, които са свързани с успешното създаване на информация:

1. Посрещането на очакванията на аудиторията
2. Гъвкавата роля на разработчика на информационни материали
3. Нуждата от създаване на подробна вътрешна документация

Изключително интересна част от книгата е това и си заслужава да бъде четена и препрочитана многократно, за да може да се усвоят всички важни особености. А те наистина имат значение.

В заключение

Съзнавам, че това е практическо много кратко и частично ревю, но се постарах да включа само това, което ми се струва важно и ново. Всеки човек има различен опит и затова смятам, че книгата би била подходяща за всеки един професионалист от сферата. Вие ще разберете нови неща за себе си.

За мен достойнството на това издание е, че препълва от реални и практически примери от ситуации, които аз самия съм преживял. Със сигурност поне половината диаграми и таблици ще принтирам и ще залепя на бюрото в офиса. Благодарен съм на авторския колектив за наистина положения труд. И макар книгата да не претендира да бъде учебник, за мен тя има изключително висока образователна стойност.

Чувствени пасажи, искрена емоция и мелодия на осъзнаването, това е моето впечатление от продължителното ми слушане на този албум. Радвам се, че случайно попаднах на него, ровейки се в безграничната вселена на Bandcamp. В следващите редове ми се иска да ви запозная със света, така както е отразен в “Tragedy Reel”.

Противно на очакванията на много, за мен лично това не е меланхоличен албум. Не усещам в него такъв тип усещания, а по-скоро завръщането към едно състояние на духа, което бих описал като „мир“. Макар и този албум да е съставен само от три песни, той съдържа в себе си богато многообразие от изповеди.

Мога да кажа своето собствено разбиране за смисъла и как цялостната музикална композиция рефлектира върху моето възприятие за света. Както всяко друго произведение, което е написано от сърцето, и тук имаме пренасяне на съзнанието някъде другаде. Отвъд един океан от преживявания, всяка една песен предлага конкретен спомен: едно собствено изживяване, подвластно на паметта.

Както много пъти преди и тук композициите не са само пояснение или знак към конкретна ситуация, а цялостно пресъздават емоционално състояние и конкретни случки. Внимателното слушане ще ви отведе през времето и пространството в една друга реалност, където през множеството врати на въображението ще можете да вникнете в спомените на композитора.

Смятам, че цялостният албум е една завършена картини от много истории, затова и ще говоря общо за неговата цялост, а няма да се спирам на всяко произведение. Този подход намирам за успешен, когато коментирам концептуални композиции.

Най-важното в това да успееш да предадеш спомена е чрез използването на правилните изразни средства, в този случай това се случва чрез прекрасно избраните музикални инструменти и необходимата стилистиката, за да може това да се случи. Отделните песни имат точната динамика и съдържание, както и страстта, показвайки ни картините от имагинерното пространство. Всичко това е направено по изключително жив начин, така че аз като слушател спокойно преминах през множество състояния.

Вместо описания, предлагам цялостна интерпретация на усещането ми

Със сигурност мога да определя поне няколко вида състояния и впечатленията от тях, за да илюстрирам ефекта от албума върху мен:

• Дом – Домът е онова място, което едновременно е близко до сърцето, но същевременно и толкова далеч физически. Песните проследяват движението на тялото, което се отдалечава, но мислите винаги ни завръщат към дома. Класическите представи за място на спокойствие и сигурност са много силен акцент тук. Очарован съм от представянето на тази идея, тя е изключително деликатна, но същевременно много важна.
• Вяра – Алюзиите и препратките към религиозните теми са много близки до мен. Винаги внимавам, когато интерпретирам такъв тип съдържание, но тук е ясно, че това е в основата на съзнанието и на това преживяване. Според мен дори е добре те да бъдат засилени, защото външната проява на вяра показва вътрешния свят.
• Копнеж – Основен акцент е копнежа, емоционалната връзка и заряда, който ни крепи, независимо къде се намираме. Но дали той може да ни бъде опорната точка или е само причината да страдаме?
• Приятелство – Харесва ми, че приятелството е реалистично представено. Вероятно от житейски опит, тук се споменава не само силната връзка с другите, но и факта, че не винаги приятелството е розово. Ние като индивиди винаги може да сгрешим и да нараним другите. Или те да наранят нас. Но такъв е живота, приятелите отиват и идват. Малцина са тези, които са до нас дълго време.
• Възприемането – Харесва ми как неразбирането се представя. Това е смел да бъде показано положението, че не винаги сме приети в определена общност или обществото като цяло.

Красивата музика оставя следи в съзнанието ни. Мисля често за този албум. Той ми дава не само начин да се пренеса на едно друго място, но също и да преживея пътуването надалеч, на това да бъдеш някъде там. Разбира се, всичко това е направено в съвсем човешки вид – не и без видимите емоционални причини за това „От какво бягам?“, които са наистина естествени. Въпреки този емоционален товар, според мен това си струва. Може би дори ще ни покаже и части от нашия собствен живот. Може би вече сме преживели някои от темите, които са засегнати тук, а може би те тепърва предстоят.

Четейки ранната история на Църквата забелязах един много любопитен момент, който ме накара да се замисля. Това е срещата на Филип и Етиопецът, което се разказва в осма глава от Деяния на Апостолите. За мен лично това е една от онези разкази, които на пръв поглед не са нещо много важно, но всъщност имат едно много дълбоко послание и много слоеве от важна информация. Затова и ми се иска да дам малко повече яснота. 

Това е разказ за един пътуващ Етиопец, който се сблъсква с един апостол, дякон и евангелизатор от току-що сформираната църква – Филип. Разбира се, срещата е продиктувана от поръчението на ангел (пратеник от Бога), който казва на Филип да тръгне точно по този път, който ще го срещне с Етиопецът. Явно тази среща не е била случайна, а ще изиграе ключова роля в историята на човечеството в бъдещето. За последиците ще стане дума след малко. И Филип тръгва. Точно по време на своето пътуване той среща този Етиопски евнух (както е описан), който служи в армията на африканската кралица Кандакия. Този човек е заемал изключително важна роля – той е бил личния пазител на съкровището на тази царица, което означава, че той е имал и голям авторитет сред това общество. 

Етиопецът и неговата уникална роля в Писанието

Причината Словото да говори точно за този човек се крои в разкриването на неговата идентичност. Кой беше той и защо той е важен, така че да се появи в началото на една от най-важните книги в Библията? Съществуват няколко гледни точки и позиции, но всички те споделят, че той е човек с положение, който има отворено сърце и явно търси Бог. 

Фактите показват, че той се връща от поклонническо пътуване от Йерусалим и явно познава Писанията, цитирайки Пророк Исая. Най-вероятно той е бил езичник, който е повярвал в еврейската религия. Разбира се, ако това е вярно, тогава съществува и обстоятелството, че няма как той да е ортодоксален евреин. Причината за това е, че кастрираните мъже не са пригодни, за да влязат в Храма според Мойсеевия закон. За справка в Петокнижието това е отбелязано още в началото на 23 глава на книгата “Второзаконие”по този начин: 

“Онзи, който е скопен или му е отрязан детеродният член, не бива да влиза в обществото на Господа.” (ВТ 23:2)

Множество източници посочват, че е вероятно в “Деяния на апостолите” причината да се включи този пасаж е именно да се подчертае, че Християнската вяра показва, че всеки може да бъде част от Божието царство. Цитирането на Пророк Исая изобщо не е случайно, защото в книгата се съдържа пасаж, който е точно отреден за евнусите (Исая 56 глава): 

“⁴Защото така каза Господ за скопците: „На онези, които спазват Моите съботи и избират това, което Ми е угодно, и се придържат здраво към завета с Мене, ⁵на тях ще дам място и по-добро име в дома Си и между стените Си, отколкото на синовете и дъщерите; ще им дам вечно име, което няма да се заличи.”

Смятам, че това може би леко парадоксално състояние би следвало да се интерпретира със съжденията в настоящия текст. 

Едно от горещите въпроси на евнуха е дали точно писанието от Исая говори за него или за някой друг? Именно в този момент Филип заема възможността да евангелизира и да му разкаже, че именно Вярата чрез Христос е освободителната истина. В тези пасажи виждаме как Филип изпълнява ролята на проповедник и доказва, както и вдъхновява този човек да приеме Християнството. Изобщо не е случайно и наличието на вода, за да може точи човек да приеме водното кръщение на вярата. Според мен това е и поредното доказателство, че Вярата е задължителното условие за спазване на Кръщение като акт на приемане към семейството на вярващите. 

Друг прочит, който ми се струва от изключително значение е смисъла на новата вяра. Очевидно е, че етиопеца е приел друга религия, за да може да намери смисъл в живота си. Вероятно не е случайно споменаването, че той е бил от онези хора, които търсят Бога. Естествено е човек да изпита криза на вярата и да търси най-подходящите за това. Но освен това той беше и добре осигурен, за да срещне Истината в тази съдбоносна среща. Забележете и някои от факторите, които имат голямо значение за личностното развитие на този човек:

• Неговото образование му позволява да чете 
• Очевидно е имал достъп до Свещенното Писание и е познавал Словото
• Неговата висока позиция му е дала възможност да посети Йерусалим, идвайки от далечна земя
• Очевидно е бил богат, за да може да си закупи свитък от текста на Исая

Но най-важната особеност и характеристика е, че той е бил разочарован от собствената се религия. Самата тя му е забранила да бъде пълноправен член от обществото на вярващи, тъй като му е забранила да влиза в Храма, поради своето състояние. Именно поради тази причина той е изпитвал духовен глад. Неговите търсения са един много силен вик на страдание, защото той не е бил спокоен при това негово състояние. 

Спасителната Вяра е достъпна за всички

Реалността на цялата тази част от книгата е в показването на това, че всеки един човек може да бъде приет като част от Християните. Идентификацията с това общество става чрез акт на Вяра, изложено чрез приемането на Христос за Бог и Спасител, както и чрез акта на покръстване. Много е важно да се отбележи, че самото покръстване идва след като човек е повярвал, тоест вярата е необходимо условие. Всичките пасажи в Библията говорят, че покръстването идва като символичен акт и се използва като инструмент за идентификация на причисляване. Чрез него повярвалите хора публично изразяват своята вяра пред множеството. 

Разбира се, тук има множество различия по отношение на елементите на покръстването, но в Библията става ясно, че това се отъждествява чрез няколко основни момента: 

1. Вярата мотивира хората да станат част от Царството Небесно, но също и да принадлежат към църквата – определението за това е връзката с Водното кръщение. 
2. Водното кръщение има много силен символизъм, който е характеризиран с основните постановки от Библията: победата над смъртта и раждането за нов живот. Потапянето е символичното “умиране” на стария човек, а възраждането от водата е живота, който ни е даден от Христос. Новата вяра и новото начало следват от този момент. 
3. Условията са покръстване са две: покаяние за греховете и вярата в Христос. 

Основна важна част за мен лично е характерния пример за Чужденеца — този, който не произхожда от страната на Исус, но този който активно го търси. Това е едно от най-явните доказателства в Библията, че Християнството е универсална религия. Тя не дели хората по националност, цвят на кожата или какъвто и да е друг признак. Всеки може да стане последовател на Христос и това може да се случи чрез Вярата. Не е необходимо да се дават материални жертви или да се следват сложни ритуали, за да може някой да бъде причислен към вярващите, към Църквата. 

Христос е универсален Бог и той е достъпен за абсолютно всеки, който има нужда от него. Именно в това се коренят и някои от основните учения на тази религия — тя е достъпна за всички. 

Нуждата от Евангелизация

Бог използва Филип като инструмент на евангелизацията, добавяйки още една душа към Небесното царство. Интересното тук е, че това поставя и въпроса за Вярата срещу Знанието. На практика, това са две различни парадигми: всеки, който е прочел Словото може да повярва, но не всички автоматично повярват. Съответно и не всички, които са се докоснали до Божието слово са спасени, защото те не са разпознали Бог (Исус) като спасител. Именно пораждането на Вярата се явява предпоставка за спасителната сила и осъществяването на връзката между творението и твореца — човек и Бог. 

Особено важно е да се разбере, че може и този, който чете, да не разбира в цялост Божието слово. В такива случаи той има нужда от обяснения от други хора, тоест някой, който е извървял пътя. Именно тук се появява и фигурата на проповедника, който може да предаде Благата вест и да помогне в това начинание. Според мен тук се акцентира и характеристиката на Свещеничество на всички вярващи — всеки един християнин може да заеме тази роля и да помогне на търсещите да намерят Светлината на спасението. 

Разбира се, по време на евангелизацията трябва да помним и централната идея на вярата — Христос е спасението и той трябва да е в центъра на всичко. Именно това е и в проповедта на Филип: Христос и никой друг не може да спаси човека. 

В заключение

Историята завършва с щастлив край, това е началото на едно наистина голямо покръстване в етиопските земи. За кратко време Етиопия става един от големи центрове на Християнството в африканските земи, а Етиопската църква е една от най-древните традиции. Тази библейска история е пример как един човек може да стане мощен инструмент и да предаде Божието слово на голямо множество от хора. 

И в днешно време съществуват много мисионерски организации и отделни личности, които са си поставили за цел да проповядват и да разпространяват Благата вест. Със сигурност тази история е един много силен мотиватор за тях. Но това би трябвало да е и за нас — ние също като християни би следвало да казваме истината на тези, които се колебаят или са в момент на духовна криза. 

Следващата книга в поредицата за дигиталната трансформация през икономиката на абонаментния принцип е „The Subscription Boom”. Разбрах за нея от читателите, които са прочели предишните книги, които описах в предишните публикации. Естествено е, че интереса ми към този тип е насочен към практическите и теоретични постановки, които изразяват този нов начин на мислене.

Както и в предишните случаи имаме множество примери, които отразяват в действителност до какви високи икономически мащаби могат да бъдат достигнати, използвайки тази методология и изключително ниска инвестиция. Любопитството ни като читателите са засилва, когато разбираме и как най-известните корпорации са доказали своята ефективност, прилагайки този модел.

Практическите ползи на потребителите е в комбинирането на няколко доказани метода на работа: абонаментния принцип на таксуване за услуга/продукт, както и автоматизацията на цикъла на покупка и доставка. Това ми се струва като особено ценен метод, който много лесно може да се реализира в почти всяко едно направление, благодарение на лесните за имплементация решения и платформи.

Важен фактор, който книгата доказва (още във въведението), е че в днешно време няма практическо разделение между предлагането на традиционен принцип и новия модел, по отношение на неговото позициониране. Продукти и услуги и от двата типа се предлагат на пазара като директни конкуренти и именно в такава среда могат да се наблюдават специфичните предимства на абонаментите. Те могат да бъдат анализирани от страна на компаниите, производителите, както и от всички участници във веригата.

Настоящото издание има за цел да представи в дълбочина успехите на различни успешни компании. Ключово предимство за фактора „успех“ се смята и набирането на „фенове“ вместо купувачи, добавяйки величината „доверие“ към уравнението. Този принцип се разисква в първата глава и ми се струва като логичен и полезен за разбиране.

Откроява се проблема на съвременната търговия: консумеризма вече не приоритизиране броя на покупките, а взаимоотношение (връзка), което трансформира бизнес средата. Говори се за отношението потребителско-центриран производител към потребителски-насочени брандове, които целево да предлагат стоки на своите заинтересовани клиенти.

Втората глава започва директно с напомнянето, че абонатния принцип не е нещо ново: първите масови опити са започнали още през седемнадесети век с продажбата на печатни произведения. Ясен пример е проекта за “Книга на месеца”, в който едно издателство публикува и разпространява книги именно чрез абонаментния принцип. Тази слуга се придружава с много висококачествен подбор и редакция, така че да се поддържа интереса и задоволството. По този начин не само се запазват съществуващите абонати, но също и да се набавят нови. Разбира се този модел може да бъде приложен за всеки един вид медия. Книгата дава и подробен преглед на модели на потребление, базирани на клубове, екслузивитет и “личен достъп”, които също биха могли да бъдат приравнени.

Третата глава се фокусира върху успехите на Amazon и по-специално тяхното специално отношение върху клиентите. Любопитни са причините, които са довели до създаването на най-успешната услуга с абонаментен достъп в света — Amazon Prime. Историята на успехите на компанията се излагат подробно, с оглед на причините за бързото израстване. Но реално това, което най-много ме заинтересова, е появата на Amazon AWS. Според мен това е наистина революционно и има потенциал да премине и сегашните представи за това какво е да си успешен. В момента няма много големи играчи на пазара на облачните услуги, а всички съвременни бизнес предприятия разчитат на поне някакъв вид дейност в интернет. С новата индустриална революция, която се опира на автоматизацията и повсеместната дигитализация и свързаност, с интерес следя и тази тема. Добавете към цялото уравнение и факта, че голямата част от световните компании са вече мигрирали своята инфраструктура и операции към някакъв вид облачни услуги, включително тези на Amazon. Автоматизацията и използването на изкуствения интелект за допълнително оптимизиране на задачите, ролята на изчисленията на големи обеми от данни и другите нововъведения правят цялото поле изключително интересно.

Следващата глава (четвърта по ред) е насочена към разискването на Netflix като лидер в поточното видео съдържание. Компанията е добре известна със своя иновативен подход, който през времето се е доказал за изключително успешен. Основната притегателна сила на предложението е смес от качествено съдържание и почти безграничен каталог от заглавия, които се получават срещу месечно заплащане. Ключов фактор за успех е въвеждането, ползването и отстояването на величината “ангажираност” — това води до задържане на абонати, и в крайна сметка все повече възможности.

Пета глава задълбочава познанията  по отношение на самите продажби и как цялостната организация се случва. Работата със специализирани платформи и прилагането на специфично знание ни дава възможност да разкрием най-подходящи и правилен подход за оптимизиране на приходите и намаляването на разходите. Използването на платформи като Salesforce и SAP, както и техните предимства е една стъпка към постигането на концепция за успех. Подобаващо към книгата, дадени са примери как такъв тип инструментариум се внедрява и като част от ежедневната работа на компаниите. В тази връзка и множеството иновации в този сектор са обект на допълнителни възможности, които още повече създават възможности за потенциален успех.

Шеста глава е ориентирана към представянето на случая с Shopify. Тук индустриалният фокус е върху сегмента на електронната търговия. Тук операцията е върху издигането на конкретното конкурентно предимство на сектора: всеки магазин се цели да създаде уникално преживяване. Разбира се, преди появата на комплексни решения и платформи като Shopify, не всеки уеб администратор е имал възможността да предложи подобно преживяване в своя вариант на магазин.

Именно тази платформа решава редица проблеми, свързани с скоростното развитие на цялостната индустрия. Ключово се оказва предлагането на програмни слоеве, които да дават възможност за интеграция с други продукти и услуги. Оказва се ключово и партньорството с други компании, така че да се предложи цялостно решение, което да трансформира бизнес средата.

Седма глава е посветена на любимата ни услуга Spotify. Предлага се и кратка история на музикалната индустрия в цифровата епоха, за да се докаже връзката с Napster. Според експертите без шума около нелегалното разпространение на музика под формата на MP3 файлове и последващото търсене на решение на този проблем, едва ли Spotify би бил възможен като успешен бизнес модел.

Едно от най-важните особености на Spotify е техния отговор на традиционния прочит на покупка на музикално съдържание: приходите идват от абонатите, но другата отлика е и самото заплащане към носителите на авторски права. Вместо да им се предлага фиксиран процент от продадените копия на тяхната музика, Spotify използват комплексна формула, която се определя от общия брой на прослушвания.

По тези тема има и няколко явления, които също могат да бъдат засегнати в детайли. Пример е „ефекта Спотифай“, който регулира изпълнителите да създават по-кратки изпълнения, съобразени с възможността да бъдат изслушани по-голям брой пъти. Това обстоятелство също така се свързва с постоянното „догонване“ на музикалните тенденции, за да се привлекат по-голям брой потенциални слушатели и съответно последователи.

Допълнителен плюс за ефективността на услугата е наличието на подкасти, позиционирайки и този тип развлечение към базата от ползватели. Това е още един стимул за използването на услугата (посредством множеството приложения). Аз бих добавил към тази глава и интеграцията на Spotify към някои от професионалните софтуери за миксиране (т.нар. „диджей програми“). Посредством лицензионна такса или абонамент потребителите на такъв софтуер могат да използват музиката за ползване.

Осмата глава е фокусирана върху един от моите любими примери: абонаментните кутии. Истинският бум на този тип предлагане е видим в множество интернет публикации за хиляди видове продукти от този вид, като съответно и интереса към тях постоянно се увеличава. Най-характерният пример, който служи като начало, е кутията с козметика Birchbox. Много любопитно е смесването на два бизнес модела чрез разнообразяването на типовете кутии, които могат да бъдат избирани: месечен абонамент за определен тип тематично представяне на продукти, както и единична покупка на предварително приготвена селекция. Това се появи и като директен конкурент и много силен противник на някои вече познати стратегии за маркетинг и разпространение като Avon и Oriflame. В тази глава се разглежда също силата на влиянието активния маркетинг за постигане на определените цели.

Девета глава говори за променената бизнес среда, днешната действителност е много благоприятна за предприемачество и развиване на бизнес. Обръща се внимание на евтините решения, които позволяват на всеки един с минимална инвестиция да може да създаде свой работещ бизнес.

Технологичните решения, базирани на облачни технологии, дават възможност да се създадат комплексни операционни вериги, както и на използването на съвременни технологии като изкуствен интелект, имплементиране на комплексни аналитични системи, връзка с платформи за цялостен контрол на процесите и т.н.

Прави се и връзката и на това какво може да привлече потенциални клиенти към нови продукти и услуги. Книгата отбелязва, че един от успешните и доказани начини е предлагането на уникални истории: хората са склонни да последват и да прочетат за дадено явление чрез привлекателно и интересно представяне. Именно затова и компаниите инвестират средства във визуален дизайн и текст, така че да се привлекат повече потенциално заинтересовани личности.

Обособяването на цялостна концепция за бизнес модела на абонаментния принцип включва следните ключови предимства:

• Възможността за създаване на лоялност
• Поддържането на постоянен поток от приходи
• Създаване на подробни профили на клиентите
• Ефективен маркетинг, основан върху профилираните и таргетирани клиенти

Примери и доказателства в тази насока са дадени в главата с покупката на Dollar Shave Club на Unilever. Анализирането на този случай дава възможност за обследването на „задържането на потребителите“ като ключов фактор в развитието и приоритизирането в рамките на плановете на компаниите.

Една от моите любими теми е заложена в десета глава, тази за революцията в сферата на изхранването: доставки до дома от супермаркета (като концепцията на Blue Apron),  както и някои от тенденциите (например масовото търсене на „органик“ храни). До голяма степен успеха на всички начинания от този род зависят до голяма степен от конкуренцията помежду тях: по проследяването на тенденциите и желанията на потребителите, могат да се оптимизират до голяма степен предложенията. Разбира се, в условията на всичко това стои някакъв вид модел на покупка, основаващ се на абонаментен принцип.

При предлагането на хранителни продукти най-ключовото се оказва подбора и предлагането на качество, затова и тук услугите приоритизират този фактор. При голяма част от дадените примери планирането на концепцията зависи до голяма степен и от добре организирана логистична верига. По този признак бих казал, че тези идеи и планове са и едни от най-комплексните за изпълнение.

В тази глава се дава и ясна представа за важността на интеграцията между платформите: обработването на събраните данни може да даде задълбочена представа за желанията на потребителите, както и да подпомогне изпълнението на крайните цели, така както са заложени. Тук се дава пример за платформата на Amazon, но също и нещо много важно: работата с нея дава възможност предоставяните услуги да бъдат използвани и посредством виртуалния асистент Alexa. Това прави услугите в пъти по-достъпни, отколкото преди, именно заради богатата екосистема от поддържани устройства. С израстването на инфраструктурата от IoT-свързани устройства, прехода към умни жилища, както и другите технологични нововъведения, тази индустрия все повече ще увеличава своите възможности.

Единадесета глава дава подробен преглед на огромната промяна в пазаруването на мода. Огромните възможности се акцентират и поради глобалното намаляване на цените на тези стоки още от 90-те години на миналия век. Разбира се, традиционното предлагане чрез онлайн магазини продължава, но нов тип иновативни подходи и бизнес стратегии, използвайки абонаментния принцип се зараждат.

Абонаментният принцип фокусира не толкова върху развиването на огромни капиталови печалби, а върху създаване и поддържане на лоялност към бранда, както и към продажби, базирани на обновяване на заплащанията. Използването на проучване на аудиторията, както и персонализирани предложения са едни от най-често използваните инструменти.

Тъй като до голяма част облеклото в днешно време се категоризира като бързо оборотни стоки, наличието на голямо проучване на събраните данни и тяхната обработка води до взимане на решения за провеждане на оптимизирана маркетингова политика. Комплексни алгоритми, които се базират на постоянно развиващи се бази от данни, помагат на собствениците да вземат решение какво да предложат на всеки един клиент. А с използването на днешните технологични възможности, всякакви идеи и предложения са възможни. Примерите и проблемите, които са представени в тази глава, са много любопитни и биха били полезни за всеки един предприемач днес.

Дванадесета глава разисква интересни примери, свързани с преминаването към омни-канална комуникация и създаване на физическо присъствие от страна на традиционно електронните магазини. Това създава още допълнителни възможности за развитие, ако се планират правилно. Както и при другите бизнес модели, настоящия фокус върху абонаментния достъп до продукт/услуга също се възползва от този фактор. Разкритията довеждат и до създаване на множество успешни хибридни модели, които са разгледани.

Заключението още веднъж потвърждава колко полезни и всеобхватни могат да бъдат удивителните концепции, свързани с този бизнес модел. Книгата като цяло беше изключително полезна, защото даде реални примери от буквално всякакви индустрии и сфери. Имплементирането му би могло не само да трансформира едно предприятие, но и да доведе до успех, който (вероятно) не би бил възможен по някакъв друг начин.  Доказателство за това е, че абонаментния принцип на покупка (изначално) разчита и събира много повече информация за клиентите, отколкото традиционни и други тип взаимоотношения. Именно поради това, компаниите имат много по-ясна представа какво би било успешно като предложение.

Другите важни свойства и фактори, които бяха разгледани (като например лоялност), също би следвало да бъдат пресметнати като „част от уравнението“. Обвързването с новите технологични възможности също играе важна роля – много от цитираните примери използват именно някакъв вид облачна услуга по отношение на операциите си.

Много съм доволен от книгата, даде ми много полезни съвети, както и обогати познанието ми в тази сфера. Убеден съм, че в съвкупност с другите книги по тази тема, все повече ще се пишат и обогатяват издания като това. Имаме нужда да научаваме как работи света и как добрите идеи реално заработват. Ще продължа внимателно да следя как се развива света в тази посока.

Много завладяващото заглавие “Dark Orphism” ми направи впечатление още с неговото обявяване на официалната Фейсбук страница на българския лейбъл Amek. Веднага след първоначалните прослушвания знаех, че трябва да притежавам и съответната грамофонна плоча. Е, сега вече мога да започна да слушам на реален носител и съответно мога да дам още повече информация. Искам да споделям моите впечатления от този албум, защото вярвам, че е ценен и би се харесал на по-широка аудитория.

Има няколко причини да искате да го чуете: може би една от най-важните е изкусната работа с текстури: звуковия фон е прекрасно „изписан“ от добре мастерирани слоеве от звуци, които действително могат да пренесат слушателите в представената звукова среда. Трябва да знаете, че сюжетната линия има много задълбочен езически привкус, съвременно явление, което става все по-осезаемо и в електронната музика.

Приятно съм изненадан от началото, което започва с „Words Left”, въвеждащия трак, който ни въвлича в имагинерното пространство. Студените филтрирани текстури изпълват звуковата картина, но това е поднесено с достатъчно на брой слоеве, така че да не бъдем „затрупани“. Разнородни по вид звукови ефекти създават и необходимата представа, ефикасно се използват различни ефекти, подсилвайки чувството за пренасяне във времето и пространството.

Не толкова клавирните (пиано) елементите ми харесват, колкото прекрасно използваните струнни пасажи. Издърпването на струните в крайната част на изпълнението е наистина завладяващо и поднася с пълна сила целостта на представяната атмосфера. Противно (може би) на идеята на композитора, аз не намирам средата за напълно мрачна. По-скоро тя се поддържа меланхолична, но в никакъв случай с мрачни конотации. Причината за използването на такива определени е, че има няколко ключови елемента, които търпят малко разсъждение. Не бива автоматично да ги пренебрегваме, защото тогава няма как да се потопим изцяло в звуковата картина. Предлагам моята интерпретация на някои от основните елементи на този трак, така както ги разбирам през последните ми няколко сесии с албума:

Поддържащата атмосфера е равна на въздуха, който поемаме. Изпълването на средата с кислород ни дава сила да дишаме, за да може да оживеем в това мислено пространство.

Макар и минимални вмъкнатите странични шумове и конструкти ни задават, че света е динамичен и жив. За разлика от чистия dark ambient, тук имаме олицетворение на жив организъм.

Използването на добре познати инструменти като пиано звука ни дава връзката с познатото: баланса се крепи на изкуствените (синтезирани атмосфери), които са в хармония с натуралния звук на утвърдените инструменти.

Атмосферата продължава да се разгръща и в “Shades of Grey”, музикална композиция, имаща съвсем различен усет. Още в началото има няколко добре заглушени силни удара, както и нискочестотните елементи, всичко това създава усещането за една много по-динамична и “извисена” атмосфера. Много приятно съм изненадан от постепенното ускоряване на темпото при звуковите ефекти, така че да се постигне увеличаването на динамиката в тези слоеве, което влияе и на честотата.

Характерното в тази композиция е движението — въвличането на слушателите в тази леко по-напрегната ситуация обаче не е самотно изпитание. Към средата имаме включване на един пад, който темброво е много близък до човешкия хор. Това дава една много ясна опора, която може да използваме по време на нашето пътешествие.

Следващият трак “Poisoned” много добре отговаря и на своето заглавие. Тук вече имаме изпадане в една ситуация на затъване, усет за неспокойство, което се засилва. Вмъкването на леко изкривените звуци насред атмосферата от перкусионни удари, както и поддържащия пад се вписват чудесно в интерпретацията на комплексната емоционалност, въведена от композитора. Аналоговата бас линия е повече от приятна за слушане. Най-приятната изненада са филтрираните викове от отчаяние, които са миксирани с адекватна реверберация. Поздравления за това.

Ехтящите пасажи продължават в „Prince of the Abyss”, където вече започва да се усеща цялостното пренасяне в една друга имагинерна реалност. Тук цялостната атмосфера създава впечатление за завършеност на обкръжението. Слушателите имат възможност да прослушат интерпретацията на цялостната идея за пространство: изобилие от ефекти, перкусионни елементи, постоянен атмосферен пад, както и други характеристики, ни подсказват за намеренията на композитора.

Точно това конкретно произведение създава едно много по-голямо и разгръщащо се чувство на напрежение. Използването на филтрирания шум е любим мой похват и се радвам да го чуя във втората половина на произведението в един много по-завършен вид.

Началото на „Seeds of Death” със струнните пасажи и продължителното наличие на падовете, които са миксирани заедно, подсказват за продължение на сюжетната линия. Музикалният наратив разкрива по-дълбоки специфики. Аз лично съотнасям този трак като своеобразно продължение на предишния – в моите представи тук композитора се опитва да изгради динамични елементи, които да служат като допълнение на вече създадената атмосфера. Резултатът е повече от добър!

Обръщам внимание на слоевете и фрагментите, както и тяхната цялост, когато имаме унисон на изпълненията. Усещам два момента, които се открояват в представите ми като слушател:

1. Използването на доминиращ шум във втората част на трака според мен служи като една „завеса“, която не разкрива абсолютна цялото имагинерно пространство. Сякаш нарочно атмосферата е мрачна, но има някаква „сила“, която предпазва от срещата с ултимативната версия и по този начин създава една по-скоро мъглява действителност, отколкото да ни изправи пред цялата страна.
2. Макар и слоевете да са ни вече добре познати от предишните тракове тук напрежението е малко по-отслабено: слушателите усещат тежестта на представената концепция, но те вече са „свикнали“ с това и могат да обърнат внимание на новите елементи, въведени в тази част на албума.

“Surgeons” е музикалната композиция, за която ми отне най-много време, за да мога да я осмисля напълно. Тя е изключително силно наслоена с множество елементи и на практика „разчупва“ модела на представяне на предимно големи пространства и оставянето на въображението да ни води. Тук, по-скоро, имаме възможност да проследим изграждането на множество елементи в създаденото виртуално пространство с много конкретни и ясни образи. Тази голяма съвкупност несъзнателно обрисува много предмети, персонажи, и дори локации, че изградения статичен образ на мрачната атмосфера бива изместен. Наистина, ако се заслушате няколко пъти в произведението, ще усетите дори и трудността да се преброят броя на нарисуваните обекти.

За мен лично тук и се откроява най-ясно окултния момент (както е описан в анотацията на албума) и той по-скоро се изразява в неспокойството и мистичното проявяване на различни характеристики и обекти в рамките на имагинерното пространство. Макар и като внушения те да са изцяло органични, все пак има някаква „извънчовешка“ намеса, която е привлечена към цялостната композиция.

Наситените вокални семпли, глич ефектите и филтрираните звуци, които започват още от началото на “Serenity” ни измъкват от тези пространства. Чрез въвличането ни отвъд конструираната затворена среда, ние имаме възможност да бъдем отнесени “на повърхността”. Много ясно разбирам, че този трак има за цел да представи един Катарзис от целия представен опит, от всичките емоционални усещания. Според мен това се явява като разделителната линия между константния мрак и светлата повърхност, която е наслоена от органичен живот, както и динамиката на ежедневието.

Ако пренасянето ни в една среда, където правилата се чертаят от композитора и внушенията, тук по-скоро имаме възможност да се освободим от наложените емоции и да дадем възможност на очистителната сила на звуците да ни помогне да преосмислим натрупаните идеи.

Финалният трак задоволително приключва нашето приключение с прекрасно темпо. Бийтът и звуковите ефекти съзнателно ни помагат да избягаме от имагинерния свят от една страна, а от друга могат да ни въвлекат още по-дълбоко. “The Hermit”  със своята комплексна натура може да има можество интерпретации, но за мен най-явната е тази за показването на пътя. Както се случва, вероятно имаме нужда точно от такова преживяване, което се описва в този албум. Усещанията са много индивидуални и смятам, че всеки трябва да прецени точно накъде би отишъл, слушайки тази композиция.

В заключение бих казал, че този диск е най-вече комплексен: трябваше да го прослушам поне няколко пъти, за да мога да доловя всичките нюанси. Може би “Dark Orphism” не би следвало да се разбира само като музикален диск с плътна концепция, а инструмент за проникване в нашето съзнание. Със сигурност можете да намерите отговори за себе си, ако последвате представените внушения.

Живеем в една наистина променяща се среда, щастлив съм, че точно в момента преминаваме  във времето на трансформация на бизнес моделите. Съзнателно или не ние като клиенти и консуматори сме част от успеха на компаниите, които вече изцяло променят начина, по който предлагат своите продукти – вече ние не купуваме стоки ,а ги употребяваме на принципа на абонамента. Тази радикална промяна от собственост (притежание) към употреба (абонамент) някакси се случи плавно и постепенно и дори не съм се замислял кога точно това започна да е основния начин на работа. Може би фактът, че това е така в много индустрии, не само в сферата на информационните технологии.

Парадоксално е, че дори и в професионалния си живот винаги ми е било трудно да следя всички стъпки, решения, идеи и иновации, които големите компании предприемат, за да бъдат винаги в максимално водещо положение. Конкуренцията е много жестока. Трудно е, в тази лавина от информация и възможности, да можеш да изплуваш с точно това предложение, което да завладее клиентите. Имах нужда от повече информация по темата, имах нуждата да разбера повече от един от източниците на тази промяна. Затова и реших да обърна внимание на точно това заглавие.

Авторът е не само успешен писател, но и визионер, предприемач , който има какво да каже и споделя какъв е пътя. Това е не бъдещата посока, а времето е сега, когато имаме толкова много възможности. Перспективата е наистина много благодатна.

Въведението е много надъхващо и се радвам, че започва с това какво може да бъде постигнато. Дават се много идеи, дават се примери, както и очертанията, че трябва цялостно да преосмислим бизнес модела, ако искаме да бъдем успешни в днешната ситуация.

Самите глави, на тематичен принцип, представят различните подходи и усилия, които компаниите предприемат, за да постигнат тази трансформация. Даде се и пример с моята любима компания Fender, един от най-добрите производители на музикални инструменти в света. Тяхната стратегия не е вече да продават инструменти (вещи), а цялостното преживяване и създаване на платформи, които да мотивират своите клиенти реално да станат музиканти. Книгата ми даде възможност да разбера всъщност в каква дълбочина хората са направили проучване ,за да създадат работещо решение. В крайна сметка това е увеличило продажбите и е спомогнало на компанията да остане пазарен лидер, докато някои техни конкуренти вече фалираха.

Книгата не е толкова технически богата, колкото има за цел да ни вдъхнови към технологична трансформация, но също и промяна на начина ни на мислене. Като читател в главата ми се получават две цялостни перспективи:

1. Въвеждането на цялостно нов модел като трансформация на вече съществуващ бизнес, така че да се запази конкурентоспособността.
2. Осмисляне на текущата реалност като вече изцяло променена, в нея съществуващите бизнес практики вече не са валидни.

За мен лично бе изключително полезно споменаването и разглеждането на “freemium” модела на абонамент при медиите, книгата специално отдава внимание на The New York Times, които успешно го прилагат. Предлага се подробен преглед на ефективността на това решение, което е и доказателство за успеха на този модел. В тази връзка се споделя и инициативата и бизнес решението на големите компании да сключват помежду си съгласия за споделяне на съдържание, което да обогатява техните платформи. В крайна сметка това води до по-голям избор от страна на абонатите и задържа плащащите потребители в рамките на техния абонамент, като същевременно и популяризира концепцията и предлаганите услуги. Важното решение е успеваемостта и да се привличат нови клиенти, така че да може да се разраства бизнеса.

Оказва се, че е валидно правилото, че търсещия качествена информация би могъл да си плати. Добре свършената журналистическа работа може да потърси своето честно заплащане чрез използване на такива канали за финансиране.

Изключително полезно беше представянето на познати компании, които са направили промяната към икономиката на абонамента, трансформирайки цялостно бизнес структурите и следователно са оптимизирали разходите, както и са довели до много по-големи приходи. Именно със случай като Adobe започва и една от главите. Вероятно всички ние, които си спомняме тази промяна, сме се чудели защо изведнъж такава голяма корпорация прави тази стъпка. Именно тази книга дава доста яснота, така че да се разбере ясно причината.

Една от движещите причини за промяна се оказва и промяната в технологическо отношение на възможностите. В началото на миналото десетилетие голяма част от цифровата инфраструктура става изключително достъпна: съхранение на данни, широколентов достъп, както и ресурси за обработка на данни. Това прави средата още по-благоприятна за разработване на подобни софтуерни решения, които вече могат да работят в облачна среда.

Отчита се спецификата, че днешните иновативни компании наблягат на модели, залагащи на модел с периодични плащания, включващи всички необходими технологични трансформации. По този начин може и да говорим за класифициране на компании на два типа: „традиционни“  и „иновативни“, в зависимост от предпочитания модел.

Бизнес логиката на нещата става доста интересна – ИТ купувачите предпочитат да правят капиталови разходи за технологична инвестиция, давайки им възможност да се възползват от отчитане на амортизация. Разбира се, с промяната на модела говорим вече и за фокус върху облачно разполагане на продукти и услуги. Новите модели залагат на модели, които се възползват от модели като „pay-as-you-go”, където има много по-малък процент първоначална инвестиция.  С

Разбира се, примерите не са само от чисто софтуерните компании, но също и от пазарни лидери, които доставят хардуер. Добър пример е Cisco, които предлагат решения в областта на мрежовото оборудване.

Важно място прави и главата, която е предназначена за въведение на IoT инфраструктурата – това, което и според мен цялостно ще промени света ни към нов вид живот. Услугите и възможностите, които тези устройства придават на ежедневието ни, ще става все по-осезаемо с тяхното повсеместно внедряване. Главата, дори книгата е малка, за да предскаже колко голям е обхвата на тези технологии, както и удобството от тяхното използване.

Акцентът, който се поставя чрез тази книга, е преосмислянето на идеята за собственост – вече не говорим за индивидуална собственост, а за право на достъп до някакъв ресурс. Промяната в начина на мислене се определя от новата бизнес логика. Доказателство за бърз растеж и напредък в тази област е и статистическата информация, че компаниите с новата концепция имат 8 пъти по-бързо развитие от тези от списъка на S&P 500. Макар и звучащо на пръв поглед невъзможно, това са фактите. И те са подкрепени от данни, така че това реално работи.  

Да постигнем успех с този нов модел

Втората част от книгата е свързана с практически съвети и детайли около възможността за постигане на реална трансформация. Започвайки с конкретна идея, тук авторите говорят за това как могат да бъдат постигнати целите от преминаване от традиционен към този нов модел, основаващ се на нови отношения от клиента към компанията.

Ключово тук е промяната от йерархичната структура на доставка от продукт към канал към клиент към кръговата система на предлагане на различни активности, които да са част от цялостния абонамент. Предлагането на гама от продукти и услуги, които постоянно се обновяват и създават множество възможности за взаимодействие е много по-печелившо в днешните условия.

Разбира се, условията на планиране на подобни услуги и продукти, е коренно различно. Например, това включва употребата на нови техники и модели на работа, както и въвеждането на изцяло нови термини. Във финансовата част примери за това са цената за придобиване на клиенти, оценка на стойност на клиента, годишни абонаментни приходи и др.

В частта за технологиите в книгата е отделено и специално внимание за принципа на „вечната бета“ – предлагането на продукт или услуга на пазара, който е в процес на постоянно подобряване и разработка. Макар и на пръв поглед това да ни се струва като невъзможност за успех, авторите ни подсещат за един от най-явните примери за това – електронната поща Gmail. Тя е била определена като в бета статус за цели 5 години! Факт, който често забравяме.

Тук се появява и принципа за динамично разработване на софтуер, който е много приложим за такъв тип услуги. Той съдържа четири прости, но много силни сравнителни сравнения, които имат пряко отношение към дебата за стойността:

1. Отделните личности и взаимодействието с процеси и инструменти
2. Работещи софтуерни продукти и необходима документация
3. Колаборация с клиентите и преговори по договорните процеси
4. Възможност за динамична промяна срещу следването на стриктен план

Маркетинг специалисти, внимавайте! Новата трансформация променя погледа ни през четирите П-та(Product, Price, Promotion, Place) като фундаментално измества Продукта, заменяйки го с услуга. И това прави следенето на показателите много по-различно, защото вече традиционните техники не са валидни.

Много съм щастлив, че има и отделна глава само и единствено за стратегии за разрастване на продажбите. Множество полезни съвети се дават, така че да се постигне максимална ефективност: растеж чрез придобиване, въвличане на талантливи служители, оптимизиране на ценообразуването и др.

В главата за финанси има и специално обособена формула за изчисляване на приходите от въведена икономика на абонамента, препоръчвам да се разгледа, тъй като тя обхваща всички променливи и величини, които се въвеждат с трансформирания бизнес модел.

Преминаването към новата реалност изисква и значителна промяна в ИТ инфраструктурата – преминаване от тежките статични системи към облачни системи, които да могат да поемат динамично товара, както и да са съвместими с всички предвидени технологични изисквания. Имам чувството, че по тази тема дори и цяла книга би била кратка. Все пак има отделна глава за тази тема, което е все пак някакво въведение в темата.

В краят на книгата има наистина богат материал от приложения, които не само дават солидни доказателства в подкрепа на тезата, но и са добър пример за онагледяване на концепциите и представените примери.

Смятам, че наистина се обогатих от четенето на тази книга. Но това не е просто едно четиво, което се чете еднократно. Всеки един момент заслужава своето задълбочено преглеждане. Така че със сигурност ще се връщам към нея. Благодарен съм за това заглавие.