Всеки е велик на своето си място

Във втората глава имаме разкритие за структурата на Природата. Според древните предания материята се състои от три съставни единици:

  1. Тамас – Съответства на тъмнината или неактивност. Интерпретирам го като състояние на имобилност, застой.
  2. Раджас – Това е характера на активност. Свами го описва като движение на частици, тоест това е определението за движение и някакво действие.
  3. Саттва – В това състояние се състои баланса (еквилибриум) между Тамас и Раджас.

Дават се ясни примери и за реални ситуация, в които определеното състояние доминира при човека. Съгласен съм с тезата за това, че доминацията на конкретна композиционна част формира характера на отделния човек. Да, наистина може да разгледаме тези три състояния като градивни блокове на личността, може би на някакво базово ниво. Убеден съм, че по-сложни категоризации биха описали един определен индивид много по-точно, но като някаква базова класификация това ми се струва напълно достатъчно.

Учението на Карма Йога според Свами дава възможност да работим с всеки един от тези елементи, като ни разкрива тяхното наличие и съотношение. Тук, според мен, може да разпределим това твърдение в две основни фази:

  1. Откриване – Самото разпознаване, че тези композиционни елементи съществуват е първата стъпка, за да осмислим и последващите действия.
  2. Участие – Внедряването на волево действие и работата с тези материи е втората стъпка, която активно може да приложим в рамките на живота.

Интересни са поученията, свързани с максимата „Не противодействай на злото!“. Определено тук получих малко повече насоки по отношение на тази морална дилема, която дори клиширано се прокрадва в буквално всички религиозно-идеологически школи. И наистина, вярата в себе си може би наистина е първостепенна от тази към Бог/Богове. Определено няма универсално решение за този морален казус, действително няма как да се уеднаквят всички ситуации. Силата на съпротивата (срещу злото) е дилема, която заема важна част в тази глава. Не бих могъл от само един или два прочита да дам категорична позиция по тази тема, но смятам да заложа на това да пресея през ума си всички възможни ситуации, които изпитвам, за да направя необходимия самоанализ.

Впечатлен съм от доброто представяне на идеята за равноправие. Напълно съм съгласен, че няма как да има абсолютно единство между хората, а е всеки трябва да бъде насърчаван според своите способности. Това е максима, която е била защитавана от много хора, всеки със своите си доводи. Но тук представянето е много елегантно.

Тази глава повдига много въпроси, дава отговори на част от тях, но изисква и голяма доза самостоятелен размисъл. Ще оставя всеки от вас да постави своите собствени заключения. Продължавам нататък!

Карма и нейното значение за характера

Започвам да пиша своите впечатления от Свами Вивекананда и събраните му съчинения от „The Complete Book of Yoga“. Неговото творчество е оказало влияние върху живота на милиони хора по света и според мен е важно да изуча и да обмисля някои важни особености на философията на (Адвайта) Веданта.

В първата глава се дискутира значението Карма, от санскрит „Кри“ означава „да направя“. Технически думата „Карма“ означава последствията от действията. Във връзка с метафизиката понякога това може и да се интерпретира като ефекта на онова, което се е случило в следствие на миналите действия.

Разбира се, това е много просто обяснение, което изисква допълнително задълбочаване. Точно затова и тази глава е предназначена точно, за да обясни в повече подробности идеята за Карма. Основният постулат на Свами е, че в Източната философия целта на човека, неговото Raison d’être, е знанието. Удоволствието не е целта на живот на човек, защото удоволствието и щастието имат край. Те са определени като състояния, които имат определен лимит. Гледната точка тук е, че в по-голям мащаб хората смятат, че удоволствието е идеално състояние. След определено време се осъзнава, че идеалното състояние не е и щастието, а всъщност познанието. Според тази гледна точка „учители“ могат да бъдат едновременно удоволствието и болката, следователно и дуалността на доброто на лошото.

Формирането на характера всъщност зависи от комбинирането на всички тези характеристики в рамките на индивидуалната душа на всеки един индивид. Доброто и злото имат еднакво значение, а дори в някои случаи страданието е дори по-добър учител от щастието.

По-интересното в тази глава е всъщност източника на познанието. Според Вивекананда познанието е вътрешно състояние и не е външно на човека. Според него откриването всъщност е откриване, но това откриване не се дължи на външния свят. Откриването на ново знание е всъщност откриването от собствената душа, която е изобилие от безкрайно знание. Според гледната точка на тази теза цялото познание, секуларно и духовно, се намира в човешкия ум. То може да не е изцяло открито, но е възможно да бъде открито. Знанието е откриването на това безкрайно познание.

Според Свами Вивекананда е имало всезнаещи хора в миналото, а и е напълно възможно да има много повече от тях в следващите епохи и цикли. Кармата като универсално действие действа през целия живот и последствията от това действие са измерими в физически и духовен план.

Интересно за мен е разсъждението за произхода на Карма. Според Свами Вивекананда всички манифестации в обществото са манифест от волята на човека и неговия характер. Кармата произвежда характера, който води волевите действия, изразени във физическия свят. Според мен това е напълно логично и намирам това обяснение за допустимо.

Тук следва и интересното, според тази доктрина би следвало някои хора да бъдат един вид по-извисени волево. Дава се пример с Буда и Исус, които наистина са надминали останалите със своето невероятно наследство.

Карма се явява като вечен закон, всеки човек получава онова, което е заслужил. Карма определя какво заслужаваме и какво може да асимилираме според нашите възможности. Карма Йога създава действие, което може реално да промени света. Цялостното действие събужда силата в човешкия ум, която така или иначе се намира там, за да се пробуди душата. Също така работата се осъществява с някакъв мотив и тук съм съгласен с изложените аргументи.

Извършването на деяния от безкористност предоставят повече блага за човека, да по-трудно е, но изисква много по-голямо търпение. Разбира се, това е универсална истина, която няма нужда от допълнителна валидация.

За мен тази встъпителна глава ми даде възможност да разбера много повече за Източната философия и за цялостната перспектива, която ще направлява четенето ми през следващите страници. Със сигурност се нагърбвам с една задача, която ще промени начина ми на мислене, ще ме накара да си задавам много въпроси, както и сигурно ще намирам конфликтни точки. Но ми се иска да разбера повече и продължавам напред!