ДА 8:26-40: Филип и Етиопският евнух

Деяния на Апостолите 8:26-28
Откъс от книгата „Деяния на Апостолите“

Четейки ранната история на Църквата забелязах един много любопитен момент, който ме накара да се замисля. Това е срещата на Филип и Етиопецът, което се разказва в осма глава от Деяния на Апостолите. За мен лично това е една от онези разкази, които на пръв поглед не са нещо много важно, но всъщност имат едно много дълбоко послание и много слоеве от важна информация. Затова и ми се иска да дам малко повече яснота. 

Това е разказ за един пътуващ Етиопец, който се сблъсква с един апостол, дякон и евангелизатор от току-що сформираната църква – Филип. Разбира се, срещата е продиктувана от поръчението на ангел (пратеник от Бога), който казва на Филип да тръгне точно по този път, който ще го срещне с Етиопецът. Явно тази среща не е била случайна, а ще изиграе ключова роля в историята на човечеството в бъдещето. За последиците ще стане дума след малко. И Филип тръгва. Точно по време на своето пътуване той среща този Етиопски евнух (както е описан), който служи в армията на африканската кралица Кандакия. Този човек е заемал изключително важна роля – той е бил личния пазител на съкровището на тази царица, което означава, че той е имал и голям авторитет сред това общество. 

Етиопецът и неговата уникална роля в Писанието

Причината Словото да говори точно за този човек се крои в разкриването на неговата идентичност. Кой беше той и защо той е важен, така че да се появи в началото на една от най-важните книги в Библията? Съществуват няколко гледни точки и позиции, но всички те споделят, че той е човек с положение, който има отворено сърце и явно търси Бог. 

Фактите показват, че той се връща от поклонническо пътуване от Йерусалим и явно познава Писанията, цитирайки Пророк Исая. Най-вероятно той е бил езичник, който е повярвал в еврейската религия. Разбира се, ако това е вярно, тогава съществува и обстоятелството, че няма как той да е ортодоксален евреин. Причината за това е, че кастрираните мъже не са пригодни, за да влязат в Храма според Мойсеевия закон. За справка в Петокнижието това е отбелязано още в началото на 23 глава на книгата “Второзаконие”по този начин: 

“Онзи, който е скопен или му е отрязан детеродният член, не бива да влиза в обществото на Господа.” (ВТ 23:2)

Множество източници посочват, че е вероятно в “Деяния на апостолите” причината да се включи този пасаж е именно да се подчертае, че Християнската вяра показва, че всеки може да бъде част от Божието царство. Цитирането на Пророк Исая изобщо не е случайно, защото в книгата се съдържа пасаж, който е точно отреден за евнусите (Исая 56 глава): 

4Защото така каза Господ за скопците: „На онези, които спазват Моите съботи и избират това, което Ми е угодно, и се придържат здраво към завета с Мене, 5на тях ще дам място и по-добро име в дома Си и между стените Си, отколкото на синовете и дъщерите; ще им дам вечно име, което няма да се заличи.”

Смятам, че това може би леко парадоксално състояние би следвало да се интерпретира със съжденията в настоящия текст. 

Едно от горещите въпроси на евнуха е дали точно писанието от Исая говори за него или за някой друг? Именно в този момент Филип заема възможността да евангелизира и да му разкаже, че именно Вярата чрез Христос е освободителната истина. В тези пасажи виждаме как Филип изпълнява ролята на проповедник и доказва, както и вдъхновява този човек да приеме Християнството. Изобщо не е случайно и наличието на вода, за да може точи човек да приеме водното кръщение на вярата. Според мен това е и поредното доказателство, че Вярата е задължителното условие за спазване на Кръщение като акт на приемане към семейството на вярващите. 

Друг прочит, който ми се струва от изключително значение е смисъла на новата вяра. Очевидно е, че етиопеца е приел друга религия, за да може да намери смисъл в живота си. Вероятно не е случайно споменаването, че той е бил от онези хора, които търсят Бога. Естествено е човек да изпита криза на вярата и да търси най-подходящите за това. Но освен това той беше и добре осигурен, за да срещне Истината в тази съдбоносна среща. Забележете и някои от факторите, които имат голямо значение за личностното развитие на този човек:

  • Неговото образование му позволява да чете 
  • Очевидно е имал достъп до Свещенното Писание и е познавал Словото
  • Неговата висока позиция му е дала възможност да посети Йерусалим, идвайки от далечна земя
  • Очевидно е бил богат, за да може да си закупи свитък от текста на Исая

Но най-важната особеност и характеристика е, че той е бил разочарован от собствената се религия. Самата тя му е забранила да бъде пълноправен член от обществото на вярващи, тъй като му е забранила да влиза в Храма, поради своето състояние. Именно поради тази причина той е изпитвал духовен глад. Неговите търсения са един много силен вик на страдание, защото той не е бил спокоен при това негово състояние. 

Вяра в Исус Христос

Спасителната Вяра е достъпна за всички

Реалността на цялата тази част от книгата е в показването на това, че всеки един човек може да бъде приет като част от Християните. Идентификацията с това общество става чрез акт на Вяра, изложено чрез приемането на Христос за Бог и Спасител, както и чрез акта на покръстване. Много е важно да се отбележи, че самото покръстване идва след като човек е повярвал, тоест вярата е необходимо условие. Всичките пасажи в Библията говорят, че покръстването идва като символичен акт и се използва като инструмент за идентификация на причисляване. Чрез него повярвалите хора публично изразяват своята вяра пред множеството. 

Разбира се, тук има множество различия по отношение на елементите на покръстването, но в Библията става ясно, че това се отъждествява чрез няколко основни момента: 

  1. Вярата мотивира хората да станат част от Царството Небесно, но също и да принадлежат към църквата – определението за това е връзката с Водното кръщение. 
  2. Водното кръщение има много силен символизъм, който е характеризиран с основните постановки от Библията: победата над смъртта и раждането за нов живот. Потапянето е символичното “умиране” на стария човек, а възраждането от водата е живота, който ни е даден от Христос. Новата вяра и новото начало следват от този момент. 
  3. Условията са покръстване са две: покаяние за греховете и вярата в Христос. 

Основна важна част за мен лично е характерния пример за Чужденеца — този, който не произхожда от страната на Исус, но този който активно го търси. Това е едно от най-явните доказателства в Библията, че Християнството е универсална религия. Тя не дели хората по националност, цвят на кожата или какъвто и да е друг признак. Всеки може да стане последовател на Христос и това може да се случи чрез Вярата. Не е необходимо да се дават материални жертви или да се следват сложни ритуали, за да може някой да бъде причислен към вярващите, към Църквата. 

Христос е универсален Бог и той е достъпен за абсолютно всеки, който има нужда от него. Именно в това се коренят и някои от основните учения на тази религия — тя е достъпна за всички. 

Нуждата от Евангелизация

Бог използва Филип като инструмент на евангелизацията, добавяйки още една душа към Небесното царство. Интересното тук е, че това поставя и въпроса за Вярата срещу Знанието. На практика, това са две различни парадигми: всеки, който е прочел Словото може да повярва, но не всички автоматично повярват. Съответно и не всички, които са се докоснали до Божието слово са спасени, защото те не са разпознали Бог (Исус) като спасител. Именно пораждането на Вярата се явява предпоставка за спасителната сила и осъществяването на връзката между творението и твореца — човек и Бог. 

Особено важно е да се разбере, че може и този, който чете, да не разбира в цялост Божието слово. В такива случаи той има нужда от обяснения от други хора, тоест някой, който е извървял пътя. Именно тук се появява и фигурата на проповедника, който може да предаде Благата вест и да помогне в това начинание. Според мен тук се акцентира и характеристиката на Свещеничество на всички вярващи — всеки един християнин може да заеме тази роля и да помогне на търсещите да намерят Светлината на спасението. 

Разбира се, по време на евангелизацията трябва да помним и централната идея на вярата — Христос е спасението и той трябва да е в центъра на всичко. Именно това е и в проповедта на Филип: Христос и никой друг не може да спаси човека. 

В заключение

Историята завършва с щастлив край, това е началото на едно наистина голямо покръстване в етиопските земи. За кратко време Етиопия става един от големи центрове на Християнството в африканските земи, а Етиопската църква е една от най-древните традиции. Тази библейска история е пример как един човек може да стане мощен инструмент и да предаде Божието слово на голямо множество от хора. 

И в днешно време съществуват много мисионерски организации и отделни личности, които са си поставили за цел да проповядват и да разпространяват Благата вест. Със сигурност тази история е един много силен мотиватор за тях. Но това би трябвало да е и за нас — ние също като християни би следвало да казваме истината на тези, които се колебаят или са в момент на духовна криза. 

Йоан 12:47 и Универсалното Спасение

Размишлението ми върху този стих от Йоан вероятно би преобърнало представите на много хора, които не са чели Библията и не са се замисляли за мисията на Спасението. В целостта на Словото, както и в сърцето на всеки един от нас би следвало да споделяме Истината, която се съдържа точно тук. 

На първо място, тази глава показва гледната точка на безкрайната Милост и Любов, не се гледа на хората като на виновни първо, а по-скоро като на същества, нуждаещи се от помощ. Именно това е и разликата с други религии и духовни системи, независимо от всичко Исус Христос кани своите към него. Всеки може да се покае и да бъде спасен, това е уникално предложение, което е прекрасен пример за етоса на християнската религия – тя по своя характер е Спасителна вяра. Тук се вижда и доказателството за това. 

Особено полезно е да се знае, че Спасението е възможно за всеки и то във всеки един момент, в Библията има множество примери за това как се дава прошка и дори най-големите престъпници, ако приемат Вярата и последват светлия път, могат да получат Спасение и благодат. Именно затова трябва да познаваме Пътя и да знаем кой е истинския Бог – жив и любящ. 

Важно е също да се разбере, че този стих (според мен) потвърждава и доктрината за Универсалното спасение. Не съм сигурен дали всички са съгласни с тази идея, но според мен има реален резон да се съгласим с думите на Исус. Подчинявам тези размисли на неговите думи, а не на тълкуване от някаква гледна точка. 

Следователно, Христос спасява дори и хората, които незадължително наричат себе си Християни! Достатъчно е те да се впишат в дефиницията на повярвал и покаял се човек, за да могат да получат Спасението – да признаят греховете си и да приемат Христос за свой спасител. Това са двете изисквания, които реално могат да преобърнат живота на човек и по този начин той да започне да живее отново – променен и с радост. Именно в новият свят, този на Спасението, всички ще заемем нашите места във вечна радост.

Може би следващите редове биха предизвикали и несъгласие в мнозина от вас, но смятам, че Христос не се ограничава само до определена група от хора. Точно този стих потвърждава едно от моите лични убеждения – това е универсалната вяра на Спасението, която е доказано силна. Всеки един може да получи своето Спасение независимо от други обстоятелства, стига да може да признае пред своя Бог грешките и греховете. Покаянието е възможно и то се дава. Именно затова и говорим за цялостно “Ново раждане”, което може да е равносилно и на “Нов живот”. Много богослови и коментатори често използват тази гледна точка – човек е духовно мъртъв без Христос, той получава своя живот чрез изкуплението Му. 

Но кое е най-възхитителното? Той не иска нищо в замяна – не иска нашите пари, не иска нашата вярност, не иска нищо, освен нашето приемане. Той прощава и иска да ни бъде приятел. Сигурен съм,че всеки Християнин би се съгласил с мен, казвайки как живота е по-лесен, когато Бог му помага. А той го прави активно, много често дори и ние не забелязваме това.

Следва обаче един много логичен въпрос: “Ще бъда ли спасен, ако не приема Христос конкретно?” – означава ли, че вършейки добри дела, но без да познаваме Христос отново няма да бъдем спасени? Отговорът е, че не знаем. Но Бог няма да остави тези души, прочетете отново пасажа – не е казано, че тези които не го приемат автоматично ще бъдат погубени. Много бих искал да подчертая отново истината, че Бог не е някакъв съдия, който да отрежда само по почерка на повярвалия и неповярвалия. Той никога не би оставил добрата душа извън Небесното царство, защото има и хора, които поради някаква причина не са се докоснали до него. Но Той винаги може да се появи и да проработи в живота ни, понякога без дори да подозираме. Нима Христос е ограничен единствено до една телесна фигура, до едно човешко тяло, което е живяло преди 2000 години? Със сигурност не! Той продължава да бъде жив, той е Живия Бог и със сигурност ни помага и и ни чува. 

Исус умря от името на всички хора и всички народи, етноси, раси, полове и друг вид деление. Той никога не каза, че ограничава Спасението само до определена група от хора. Чрез Библията открива и универсалната истина, така както е записана: Всеки може да приеме Бог чрез Исус Христос и следователно всеки може да стане последовател и да пристъпи към Новия живот. Именно жертвата на Христос заплаща за греховете ни на Земята, затова и трябва да се надяваме на тази Божия милост, изграждайки нашата лична връзка.