Категория: Медии

С огромно вълнение пиша тази публикация, която може би ще се окаже прекалено дълга и със сигурност ще бъде допълвана с времето. Но ерата на научната фантастика и епизодите на “Отвъд краен предел” вече не са само фикционални наративи. Едно от най-авторитетните научни списания Cell публикува пространно изследване, в което се показват резултатите от серия от експерименти, свързани със сънната комуникация. Не, не се шегувам, установено е, че е възможно да се комуникира със спящи хора, по време на фазата на бързо движение на очите (т.нар. REM). Статията е публикувана с отворен достъп и се нарича “Real-time dialogue between experimenters and dreamers during REM sleep”, може да бъде достъпена оттук. Цитиране по ISO-690:

Колкото и невероятно да звучи, това задава не само множество въпроси, но и напълно ще пренапише всички учебници и голяма част от философските търсения, свързани със съзнанието. Тъй като не съм експерт по когнитивни науки или други свързани специалности няма как да коментирам сложните психофизиологични процеси, но мога да коментирам някои от следствията от това откритие. Разбира се, че медиите ще бъдат преобразени и по този показател. 

“Не може да се отрече обаче, че понякога сънищата ни са белязани от приглушени отгласи с чужд, неземен, безтелесен характер, който не подлежи на обикновена интерпретация и чието тревожно въздействие ни загатва, че можем — макар и за миг — да надзърнем в сферата на менталното; сфера, която е не по-малко значима от физическия живот, макар и да е отделена от него с непреодолима (поне в повечето случаи) преграда.”

Х. Ф. Лъвкрафт

Експериментът

Сънищата не са добре изследвана област от човешкия опит, тъй като все още нямаме добри механизми за тяхното задълбочено изследване. Още във въведението авторите посочват, че до голяма степен възможностите за тяхното пространно разказване и описване е доста ограничено — след сън често спомените са изкривени или фрагментирани, поради не добре развитата способност за формиране на спомени в сънно състояние. 

Възможните неврологични сигнали на съдържанието на сънищата е придобито от няколко екипи от учени по време на проведени изследвания. Това се случва много скоро след пробуждането на респондентите. Използването на свобразна техника за “неврално декодиране” се случва благодарение на комбинация от анализ на електрически и хемодинамични промени, наблюдавани чрез методи. Статията говори за конкретното проследяване на моментите, когато има инициирани сънища. Това позволява на учените достъп до самите сънуващи хора. Възможно е хора да бъдат интервюирани по време на сън. 

Експерименталните цели са зададени ,така че да се говори директно с хората, които са пренесени в свят, който е изцяло “фабрикуван” от мозъка, на базата на спомени и създадени връзки между тях. Интересно е понятието за “интерактивен сън”, който се дефинира като възможност между интервюиращ и сънуващ човек да комуникират помежду си в реално време. 

Типичното сънуване се характеризира с липса на възможност за критика на реалността – много е трудно да се разграничат реални и нереални образи и преживявания, именно затова и участниците не могат да разберат, че всъщност сънуват. Противоположното състояние е т.нар. “Ясно сънуване”, където сънуващите ясно разбират, че сънуват. Това се случва най-често по време на REM фазата, съчетава се с ясни индикатори на движението на очите. Процентно това се случв рядко при повечето хора и затова е трудно да бъде волево изпълнено или репликирано в лабораторни условия при поискване. Но не е невъзможно!

Изумителни резултати

В статията се показват резултатите от четири екипа от учени във Франция, Нидерландия, Германия и САЩ, които са успели да документират двупосочна комуникация на базата на различни стратегии и методи. Участниците в експериментите са могли да пристъпят към следните действия: 

• Решаване на математически операции
• Да отговарят на въпроси с “ДА” или “НЕ”
• Различаване на стимули във визуален, тактилен или аудиторен канал. 

Три основни типа участници са разграничени от екипите: 

1. Опитни “ясно сънуващи” 
2. Здрави хора, които са обучени как да постигнат “ясно сънуване” 
3. Нарколептик 

И трите типа участници са демонстрирали комуникация и по време на нощен сън, както и по време на дневна дрямка. 

Факт е, че независими екипи от различни държави са стигнали до един и същ краен резултат – сънна комуникация, която е доказана и описана в подробности. Макар и да се използват различни методи и способи за постигането на тази задача, това отваря вратата към множество допълнителни сфери, които могат да бъдат изследвани. Смятам, че този фундамент е първата крачка към цялостно ново поле, което тепърва ще бъде разкрито.  

Участниците в експериментите са могли да приемат и възприемат въпросите от анкетьорите, действайки като получател и изпращач. Предварително не са знаели за съдържанието на въпросите, което е важно уточнение. 

Обърнете внимание и на метода на изследване, след като учените са установили успешен контакт при субектите, те будят участниците, които (в повечето случаи) потвърждават своите спомени от въпросите и дадените отговори. 

Готови ли сме за медиите на съня?

Напредъкът тепърва ще може да се оцени, сигурен съм, че в близките десетилетия това ще дове до множество нови хоризонти и открития, които едва ли може да си представим за възможни и реални. 

В момента разполагаме със следното — двупосочна комуникация, предварително неизвестна за комуникаторите, която бива пренасяна в двете посоки под формата на своебразен разговор. Двата фактори, които са новост за нашето познание са, че те са проведени по време на сън, както и че следват умения, обикновено изискващи съзнателни усилия (математическите операции са пример).  Имаме и доказателството, че множество сложни когнитивни умения могат да се проявят в сънно състояние, както и те да бъдат съобщени в реално време. 

В момента има действителни трудности при установяването на комуникационен процес – има проблем със създаването на стандартизиран начин на обмен на информация. До голяма степен успехът се дължи на комбинация от фактори, включващи не само усилието на учените, но също и техниката на получателите, както и правилното разкодиране на съобщенията. 

Забележете, че някои от сигналите биват възприемани като “идващи отвън съня” или като въведени ‘над” преживяването. Някои думи са чувани от реципиентите като анонсирани от радио станция или някакъв друг медиум, който не е пряк човешки източник. Случва се също да има и объркване в зададените въпроси, вероятно в резултат от сложната среда, в която е поставено съзнанието. 

Важно е да отразим всички тези фактори, защото те допринасят за размиването на комуникационната среда. Реално няма директна връзка между участниците в комуникационния процес, а опосредстването е особено сложно. 

Посочват се и предишни случаи на подобни изследвания, където при пациенти са прилагани много кратковременни стимули за получаване на отговор. При тях има доста по-нисък резултат от диалогичност — отговор и размяна на информация. Някои от въпросите, до които стигат учените се опират до естеството на този процес — Доколко минималният трансфер на информация може да бъде възприет като комуникация? И дал има значение типа отговор за успешната реализация на ясно общуване. 

Следствия и възможности 

Сигурен съм, че с разработването на адекватен и много по-сигурен метод на комуникация, това би довело не само до използването на различни стимули и средства, но и до възможността за групово общуване. В момента моделът е насочен само между опосредствена комуникация между два участника. Засега. 

Напълно е възможно в бъдеще да видим устройства или методи, които да ни помогнат с трансфера на информация, дори и по време на сън. Предлагам да се замислим за теоретичната представа за медия на съня — изпращането на предварително създадено съдържание до хора в подобно състояние, които да могат адекватно да възприемат изпратената до тях информация. Още през 2014 г. представих на българските читател материал за бинауралните тонове. Възможно е използването на модулационни тонове, които да доведат до промяна на съзнанието. Защо да не е възможно да ги използваме като информационни носители? 

Множество електронни устройства, които използваме, могат да бъдат използвани като източници. Въпросът остава отворен, а ние ще следим за новостите. 

Скоро получих известие, че едно от независимите издателства, които следя (Mad Cave Studios), е създало свой импринт с името “Maverick”. Новината бе публикувана в Publishers Weekly и всъщност дори бе спонсорирана от тях, но реших да споделя и аз, тъй като наистина ме грабна тяхната идея. Това ще е независимо студио за графични новели, имащи фокус върху историите за порастването, набиращия популярност жанр “coming-of-age”, който е може би един от вълнуващите, когато говорим за литература за подрастващи (позната още като YA – young adult). 

Иска ми се да споделя някои от моите впечатления, както и да допринеса за популярността на тези хора. Представените проекти ми изглеждат наистина интересни и са положили труд, така че е редно да почетем това. Цялата информация, която имам е от материалите на PW, спокойно можете да влезете и да прочетете и вие, ако имате интерес. 

Идеята 

Това, което ме вдъхнови да напиша този кратък материал, е описанието, което е публикувано като целите на издателството: “да се разкажат автентични и универсални истории на личните изпитания, отразяващи се и в личния живот на читателите”. 

За мен лично това е доста завладяващо и със сигурност бих се доверил да разгледам тяхната продукция, както и да разбера какъв екип подготвя заглавията. Пазарът, разбира се, е международен, и това предразполага към привличането на читатели от всякакви видове. Отдавна литературата за юноши не е само за тях, смятам, че в момента тя се развива добре и със сигурност подготовката на заглавия в нейните поджанрове е добра идея. Аз лично съм най-много привлечен към историите от този специфичен вид ‘coming-of-age”, тъй като те за мен имат най-висок заряд на емоционално привързване. 

Чувствам задоволство, четейки думите на главния редактор, говорейки за това как смятат да покорят сърцата на читателите чрез изкуството на илюстрацията. Той говори за това как “бариерата” е много по-лесна за преодоляване именно заради това. Двете опорни точки, които той изтъква, са класически доказателства за силата на този тип издания: 

1. Изкусните картини и илюстрации грабват вниманието на читатели от всички възрастови групи.
2. Такъв тип издания са особено подходящи за вдъхновението на читателите, така че да четат повече проза, като тя е поднесена по един много по-достъпен начин.

Въпреки, че една цяла глава от прозаично произведение може да бъде поместена в десетина страници при графичните новели (и романи), то интереса и емоционалната връзка остава в читателите. Те могат постоянно да се връщат към любимите моменти, да преживяват отново срещите със своите любими герои.

Nightmare in Savannah

Очакваме тази книжка през Октомври тази година. В нея се разказва за Алекса, която се мести в Савана, бягайки от своето минало. Разбираме, че нейното минало е публично в Интернет, а нейните родители са опетнени от престъпления. Разбира се, това превръща момичето в отхвърлена от обществото. Тя се сприятелява с Фей, Хлои и Скай и те се превръщат в група приятели, които ще променят градчето, в което живеят. Наистина изглежда като интригуващ разказ, в който усещам елементи на трилър и на много драматични обрати. 

Needle & Thread

Историята за два персонажа, които искат да открият себе си и да изразят своята индивидуалност през хобито на косплей. Представянето на тази история ми се струва като израз на смелост, това в една определена възраст е много трудно. Давам си сметка, че имаме нужа точно от такива истории, да успеем да се преборим със статуквото на представите и да имаме куража да бъдем себе си. Очакваме издаването през Септември тази година. 

Бъдещите издания 

Добрите новини са, че имаме информация и за планирането издания. Все още за тях не е издадена датата на публикация, но вероятно те ще останат за края на годината, ако правилно подозирам. Първото издание се казва “Good Game, Well Played” и разказва за група от ученици, които трябва да спасят магазина за видео игри, в който работят, от разруха. Ако видите корицата и стилистиката, веднага ще познаете и някои препратки към някои съвременни идеи като “Stranger Things”.

Другото издание е “World Class” и е по-спортно насочено, разказвайки за главния герой Адриан Молина, който е колумбийски футболист, встъпващ в английско училище. Както разбирате, тук главните теми са толерантността, справянето с хулигански прояви, хормоните, както и собствената му несигурност в една чужда среда, където той трябва да докаже себе си. 

Прегледайте информационните материали, със сигурност това е едно много обещаващо начало. Ще следя развитието на тези хора, защото вярвам в успеха на такъв тип издания. Пожелавам успех! Връзки към всички важни места, където издателството развива своя общност, ще намерите тук.

Дроновете вече отдавна са част от нашето ежедневие като потребителски продукт. Използването им се използва не само от любители на пътуванията, но също и за представяне на дадени събития, както и във филмовото изкуство. Разбира се, всяко едно технологично нововъведение би могло да даде и своето отражение и в сферата на медиите, и по-точно в създаването на съдържание. 

Ролята на дроновете в журналистиката 

Именно чрез новите технологии в последните години се наблегна много повече и на термина „immersive content“ (поглъщащо съдържание), което има за цел да предложи нови възможности за предоставяне на „усещане“ за представената информация. Главно това се случва чрез способите на добавената и виртуалната реалност (AR и VR). Една от целите всъщност е даването на възможността на читателите (реципиентите) да имат възможност по някакъв начин да си взаимодействат с предложеното съдържание. 

Създаването на такъв тип медиен продукт до голяма степен е в резултат и на употребата на дроновете и последващата им употреба от специалистите. Нека погледнем малко по-надълбоко в тази тема, защото дроновете все повече ще се налагат като норма в създаването на определен тип новини и продукции от медиите. 

Много интересната и подробна статия по темата, публикувана в „Media and Communication“ от Джон Павлик, дава насоки как този феномен се развива в рамките на създаването на новинарско съдържание. Активната роля на дроновете и употребата им от журналистите дава възможност на медията да даде възможност на своите реципиенти да пресъздадат много по-ярко представената история чрез методите на добавената, виртуалната и смесена реалност. Това е новото поле на журналистика, което работи много по-ярко с комуникационните канали и дава възможност за наистина всепоглъщащо пресъздаване на дадено явление. 

Ранните опити за употребата на дронове се използваха основно за получаване на т.нар. „въздушна перспектива“ – набиране на кадри от високо, за да се илюстрира някакво наземно събитие. Този подход е много ценен и дава възможност на зрителите да разберат как определено събитие на Земята рефлектира върху околността, както и да се получи представа за „частите от пъзела“. Разбира се, дроновете са и значително по-евтин и достъпен начин за получаването на такъв тип кадри от наемането на хеликоптери. С развитието на регулациите за използването им употребата им от журналистите нараства, за сметка на употребата им от други лица. Само част от съвременните приложения на дроновете са следните: 

• Проследяване на спортни мероприятия
• Контрол на населението по време на безредици
• Заснемане на кадри за документални продукции

Дроновете не са само летателни апарати, вече се правят и експерименти за употребата на подводни и наземни модели. Те биха могли да дадат картина и видео за труднодостъпни места, където човешки оператор не би могъл да достигне. Т.нар. експериментална журналистика въвежда нови подходи при създаването на медийно съдържание, където се употребява цялата налична функционалност на тези устройства. При заснемането на едно събитие може да се получи не само картина и звук, но и цялостна палитра от данни, които да служат за предоставянето на подробна информация. Това е възможно чрез употребата на вградените сензори в конкретните устройства, които могат да дадат данни за дълбочина, движение, нощно заснемане и др. 

Джон Павлик разглежда качествата на експерименталната журналистика и произведеното съдържание в шест направления: 

1. Взаимодействие – Реципиентите имат възможност динамично да избират данни и факти, които представляват интерес за тях.
2. Потапяне – Използването на аудио и видео комуникационни канали за пресъздаване на атмосфера и среда, което има и допълнителен психологически ефект. 
3. Мултисензорно съдържание – Потребителите биха могли не само да чуят и видят фактите и събитията, но и да използват различен тип устройства, за да добият и друг вид усещания, например тактилни. 
4. Съдържание чрез данни и алгоритми – Някои видове новини могат да бъдат ясно разпознати чрез използването на съвременни техники за извличане на информация от бази от данни и услуги за управление на информация в реално време. 
5. Перспектива от първо лице – Дава възможност на зрителите реално да съпреживеят от нова перспектива събитието. 
6. Естествен потребителски интерфейс – Използването на нови форми на контрол над съдържанието като гласови команди и жестове.

Използването на добавена, виртуална и смесена реалност, заедно с новите технически възможности за видео запис и обработка дават възможност за този вид много по-задълбочено възпроизвеждане на събитията. 

Последствия от употребата на дроновете в сферата на журналистиката

Наблюденията показват, че една от основните предимства на дроновете като начин за видеографиране и заснемане на събития, е възможността за създаване на 360-градусови панорамни изгледи. Това дава възможност за много по-всеобхватно препредаване, както и всякаква последваща обработка. Точно тази технология дава възможност и за създаване на новинарско съдържание, което се преживява чрез виртуалната реалност. При работа с труднодостъпни терени дроновете се явяват и една от единствените възможности за добиване на кадри за илюстриране на историята. 

Обръща се внимание и на факта, че роботизираните дронове биха могли да бъдат дори още по-полезни. По дефиниция те са самостоятелни и не изискват човешка намеса, за да работят върху зададената задача. Практически ползи от тяхната употреба би било навлизането в опасна територия, която не би била достъпна за хората, поради съображения от сигурност или директна опасност за човешкия живот. 

Подробното триизмерно заснемане чрез камерите и сензорите на устройствата води и до възможността за интегриране на подробен интерфейс за възпроизвеждане. В практически смисъл това би могло да позволи на реципиентите да могат да избират перспективата, от която да наблюдават, както и да манипулират гледната точка в рамките на предаването. При заснемане и предаване на важни събития това би било ключово за даване на по-всеобхватна информация. 

Второ важно последствие и част от функционалния арсенал на устройствата е възможността за събиране на метаданни и географско позициониране в реално-време по време на заснемане. Това е от изключително важно значение, защото потоците от данни представляват отделен набор от събрана информация, която може последващо да бъде обработена и използвана за създаване на новини и разнообразно по вид медийно съдържание. 

Събраните данни от множество дронове дори могат да бъдат използвани за генериране на компютърно-създадени графични и видео образи, които допълнително да подсилят възможността за „впускане“ през перспективата от първо лице. Едно от основните предимства на географските данни е, че те дават възможност за посочване в реално време на координатите по време на полета – това позволява на журналистите и редакторите да използват софтуер, който да „очертае“ пътя на карта. В практически случаи това дава възможност да се ограничи физически едно събитие от друго, както и да се представи даден феномен в съответните му физически измерения. 

Създаването на обемни 360-градусови видео и аудио образи е практическото нововъведение в сферата на новинарството. Възможността за комбиниране на кадри и панорамни изображения, които могат дори да бъдат излъчени в реално време, както и работата с налично фотографско съдържание за дадено събитие, дава възможност за постигането на максимална по възможност точност при предаването на дадено събитие. Чрез модерните технологии всичко това може да бъде използвано в среда с виртуална, добавена или смесена реалност, за да пресъздаде картината към всеки един зрител. По този начин те могат да бъдат поставени на мястото на пряк свидетел и участник, което води до преобразената им позиция – те не са вече лица, на които им се преразказва случката, а могат лично да видят и да добият представа за случващото се. 

Благодарение на съвременните дронове и фотографската техника журналистите могат да използват и възможностите на фотограметрията в създаването и проучването на своите материали – това е научната дисциплина, която позволява да се конкретизира форма, обем, размер и положение на обекти чрез използването на снимки и друг вид входящи данни. Дроновете заснемат определено събитие и чрез използването на специални обработки специалистите могат да пресъздадат точни планове и карти. При по-подробно заснемане е възможност и създаване на обемни и сложни образи, които да могат да бъдат използвани в рамките на съдържанието към реципиентите. Отбелязваме, че съвременните дронове са комплексни апарати, които имат множество камери, сензори, но също и микрофони. Важен фактор при пресъздаването на перспективата е също и записа на звуковите канали – когато това се прави чрез множество микрофони, това дава възможност за създаване на обемно пресъздаване на звуковата картина. При финалният монтаж, когато това се съчетава с видео данните, както и другите елементи от съдържанието, всички тези елементи дават почти точно пресъздаване на събитието. 

Новите възможности в перспектива

Важно за нас като специалисти е новата парадигма на създаване на новинарско съдържание в четири измерения, което е основополагащо при използване на подходи при смесена, виртуална или добавена реалност. Новото съдържание не само дава възможност за преглед на дадена новина през двуизмерното представяне чрез определено устройство, а по изцяло нов начин. Четирите измерения са дефинирани както следва:

• Триизмерно обемно представяне.
• Измерение за време (включващо предаване в реално време).
• Пълна възможност за ротация на визуалното поле, благодарение на пълното пресъздаване на картината.
• Транслокационна възможност за „прелитане“ през цялото събитие.

Това, разбира се, се явява и една от най-сериозните трансформации на професията, защото дава възможност за създаване на пространствено-обогатени репортажи. За разлика от традиционните репортажи, където се предава от мястото на събитието, тук самите зрители ще могат да се „пренесат“ там и да преживеят случилото се. 

Нововъведенията в тази област на журналистиката дават възможност за създаването на изцяло нов начин за предаването на дадено събитие или явление. Чрез използването на интерфейси, които позволяват реална обратна връзка към реципиентите по време на възпроизвеждането на съдържанието, журналистиката вече не само ще използва познатите ни досега комуникационни канали. Тези нововъведения позволяват съдържанието не само да бъде видяно и чуто, но също и усетено – новите потребителски устройства, които възпроизвеждат тактилна информация, могат да генерират допир, натиск, вибрации, температура (топло и студено), дори и болка и определено чувство за позиция на тялото (проприоцепция). 

Прилагането на тактилните усещания при консумацията на новинарско съдържание придава изцяло ново измерения на по-всеобхватно разбиране на историята – по този начин зрителите могат много по-ясно да разберат причините и ефектите , предизвикани от даден феномен. За първи път те ще могат директно да възпроизведат и усетят какво е реално да си на мястото на събитието, което е изцяло нова перспектива. Богатият набор от данни, които се генерират от различните видове устройства, дават възможност за цялостно обогатяване на новината – това може да включва интерактивни карти, реалистични триизмерни фигури и др. 

Този нов вид журналистика също така би могла да бъде много по-достъпна за хората а с увреждания, тъй като тя разчита не само строго на аудио и визуалния канал на комуникация, но също и на допир. Работат с множество сензори и нови технологии би направило съдържанието много по-лесно за възприемане за тях. Адаптирането на новините и информацията към техните специфични нужди е много по-лесно. 

Проучванията посочват, че въвличането във виртуалната реалност може да помогне на реципиентите да бъдат по-добре въвлечени в представената история. Поражда се емпатия с новината. Използването на такъв тип техники за продуциране са ключови към трансформацията от ползвател на информационно съдържание към виртуален участник в самото събитие. 

Новата парадигма в контекст 

За правилната употреба на този нов вид съдържание са необходими специфични технически средства под формата на оборудване за виртуална реалност. Добавената реалност от друга страна изисква специализирано устройство, което да служи като преносители на тази информация. 

Журналистите използват умело комбинациите от тези технологични възможности за създаването на сложни модели, репрезентации и визуализации, така че да могат да предадат сложна информация към своите зрители. В статията се споменава и процеса на работа с метода на фотограметрията за създаване на такъв тип модели. 

Съществена роля има и използването на триизмерно видео съдържание от дроновете, съчетано с фотографии и комбинирането им използването за продуцирането на новинарско съдържание. Основният информационен корпус се допълва чрез техниките на усъвършенстване и допълване, както следва: 

• Усъвършенстване на информацията чрез използването на техники за улавяне на движението и връзка с изображенията.
• Използване на GPS координати и събиране на метаданни.

Разбирането е, че различните консуматори на новини се фокусират върху различен аспект от историята, която те намират за привлекателно. При предлагането на повече и допълнителна информация по този начин се създават различни перспективи за едно и също събитие. Този плуралитет от гледни точки комбинира не само визуалното и звуково представяне на фактите, но също и позволява цялостно взаимодействие с представеното съдържание. Дава се възможност за комбинирането, допълването и подобряването на преживяването чрез поглъщащо разказване на историята. Поставени в такава среда, реципиентите могат да използват подбор на съдържанието чрез многоекранна селекция, добавена проектирана реалност, адаптивност на мястото и езика, канално и терминално-ориентирано възпроизвеждане, виртуална навигация и др. 

Статията е особено подробна и в този кратък пост рефлектирам само някои от важните предпоставки, със сигурност бихте могли да извлечете доста повече, ако се задълбочим още повече. За мен беше важно да представя някои от важните теоретични обосновки, показващи как този тип журналистика “работи”.