Нв съм чел прекалено много от Стивън Кинг, но наскоро издадения му нов роман „Fairy tale“ („Приказка“) предизвика моето внимание. Затова и без някакви особени предварителни очаквания се впуснах в него. Пиша тези редове с уговорката, че не съм голям фен на неговото творчество, но пък винаги давам шансове и на писатели, които се опитват да „разчупят“ баналните жанрови елементи.
Не искам да издавам от историята, защото смятам, че тя има своите достойнства и изисква адекватното читателско внимание. Целта ми не е да правя преразказ или съчинение върху текста, а да дам своята оценка – моите впечатления и усещания, които остави този роман в мен. За мен е важно да усетя способността на автора да изрази своята идея, да разгърне своите възможности и да покаже как умее да стои настрани от обичайните жанрови клишета. Дали се е справил? Нека разберем.
Романът отделя една значителна част на главния герой Чарли, който неусетно се впуска в приключение, за което дори не е подозирал. Бих казал, че тази първа главна част от книгата, в която се говори за неговия живот до голямата промяна, е по-скоро в духа на един хубав филмов сценарий. За моето читателско око всичките тези истории, тези изрисувани локации, дори и самите действия ми напомнят прекалено много на готовност за адаптация към филм или сериал. Не казвам, че това е лошо, или подценявам литературната стойност, но просто има нещо „в духа“ на писателя, което ми подсказва, че романа може би е бил замислян като някаква друга форма на съществуване.
Сюжетните линии в произведението едва ли биха били някаква изненада — израстването на един тийнейджър, неговата семейна история и една непредсказуема среща с непознатото. Към това прибавете едно дълбоко приятелство, едно добро куче, както и няколко мистерии, които бавно се разгръщат. Положителното за мен е изграждането на света — действително има необходимото количество от локации, предмети, персонажи, както и нужните им описания, за да се създаде представата, която да увлече читателя.
Но честно казано според мен книгата не е добре балансирана — сравнително голяма част е отделена за първата част от книгата, а именно израстването на Чарли (главния герой). Според мен би било много по-уместно някои глави да бъдат цялостно прескочени, за да има повече възможниости автора да разгърне фентъзи света.
А говорейки за него, той е достъпен чрез добре познатото средство на паралелните светове или т.нар. “Мултивселена” – същестуването на един фантастичен и приказен свят, който има свои собствени правила. Един жив и неузнаваем свят, който е досъпен единствено за малцина. Стивън Кинг е използвал вдъгновението си от популярните детски приказки, за да създаде свой собтвен вариант на един вълнуващ свят. Разбира се, очаквано тук има и една много мрачна и тъмна страна.
Втората част на книгата, именно приключението и въвличането в множество истории, е много по-вълнуваща и интересна. Изключително съм доволен от факта, че могат да се проследят най-различни герои, места, дори и ужасяващи същества (мразя тролове по принцпип). Още от първите стъпки отвъд познатия ни свят на Земята чувствам как оттук нататък започва наистина вълнуващата история.
Отвъд границите на очакваното
Книгата има своите неоспорими достойнства, тя включва внимателно преплетени нюанси и сюжети от познати популярни детски приказки, добре познати архетипни персонажи и сцени, както и множество обрати. Забележително е как дори и известни , на пръв поглед клиширани, истории могат да бъдат преосмислени и преобърнати в рамките на един роман. Изисква се въображение, но бих казал и смелост, за да се “пипне” тази толкова деликатна материя. За мен това е успешен опит, няма особени слабости в представянето, дори има и доста оригинални сцени, такива каквито мога да препрочитам множество пъти.
Най-доволен съм от създадената атмосфера в приказния свят, има прекрасни описания на улиците, на усещането за празнота и призрачност. Макар и привидно това да е доста обичайно за дарк фентъзи жанра, повярвайте ми, не е толкова лесно за постигане.
Цялостното изживяване е подчинено на изненадата и създаването на усещането зе една привидна линейна последователност. Но не! Има няколко преплетени линии, някои „артефакти“ от историята, които постоянно остават заключени в съзнанието и само чакат да бъда извикани обратно в историята.
Романът със сигурност не е някакъв magnum opus, но е точно една глътка свеж въздух, едно интересно преживяване, което заслужава вниманието на читателите. Не толкова от славата и авторитета на автора си, а колкото до опита да се направи нещо малко по-оригинално на базата на познатите ни вече истории от детството. Дайте му шанс. Поне от любопитство.