Започвайки новата седмица с въпроса „Какво да науча сега?“, най-логичната стъпка бе да продължа по пътя на новите знания за писането. Разбира се, все повече ми се налага да пиша специално за потребителски интерфейси, затова и се разрових. Когато видях, че издателство O’Reilly има специално създаден наръчник по тази тема, тогава си казах, че не мога да го пропусна. Именно затова и започнах да чета внимателно това издание.
Ролята на съдържанието в рамките на организацията, която подготвя дадена услуга (или продукт), е от особено значение. От една страна информацията от различен вид се тълкува като най-мощния маркетингов инструмент за привличане на нови клиенти. Работи се чрез различни носители и жанрове като реклами, билбордове, банери и др., за да се стигне до успешния микс, който да реализира тези цели.
Но тази книга се фокусира върху другата роля на информацията: задържането и помагането на клиентите да използват продукта или услугата, така че да могат успешно да изпълнят своите цели. Вече в няколко публикации коментираме как техническата документация може да бъде изпълнена: какви начини на употреба има, по какъв начин може да напишем и структурираме съдържанието там, но се оказва, че средството „текст“ на ниво потребителски интерфейс е също толкова важно. Може и да не го съзнаваме, но ако нямаме конкретни и точни елементи, това би „разрушило“ абсолютно цялото изживяване от употребата на продукта. Текстът и правилното оформление е от най-голяма важност. Това е и предпоставката, с която започва книгата.
Но отвъд традиционните подходи към предоставяне на информация, в днешно време има и много интерактивни случаи, където е нужно да се планира: съобщения за грешки, допълнителни изскачащи прозорци и т.н. Обърнато е внимание на модела на „геймификация“, успешно внедрен в множество продукти – създаването на специални определители и названия също се вписва в задължението са описване на текстове.
Предпоставки за писане
Едно от важните условия за успешното написване на какъвто и да е текст е знанието за ограниченията. Писането започва заедно с дизайна и разработката, тъй като това е един от стълбовете на създаване на всеки един продукт: идентифицирането на целите, възможностите, но също и на ограниченията. Напълно съм съгласен с това становище. Винаги при планирането на каквото и да е, очертавам тези характеристики.
Направи ми впечатление много полезната илюстративна фигура, която е поместена в началото на книгата, показваща, че има цикличен модел на разработка със следните елементи: първоначално проучване, идентификация, представяне, избор, разработка, публикуване и постоянен анализ.
Тук се споменава и честия проблем за отговорността при организации, които нямат самостоятелно разработен екип. Там става много по-трудно разработването на информационни материали, тъй като няма единен съгласуван стандарт на изразяване. Няма определен професионалист, който да е натоварен с отговорността да спазва тези стандарти, което може да се окаже съществен проблем по време на разработването.
Дават се множество полезни примери, които илюстрират голяма част от принципите и проблемите. Новото, което научих, е съвета за създаване на графика на изказа в табличен вид, която да съдържа аспектите, които да ръководят изготвянето на терминология и текстове. Елементите изглеждат по този начин:
- Продуктови принципи – основите, които дефинират изживяването, което искаме да предадем на нашите клиенти.
- Концепции – Това са идеи и теми, които искаме да подчертаем като имащи важно място в предаденото изживяване.
- Речник – По какъв начин използване специфични думи и термини, за да представим някакъв принцип.
- Многословие – Тази категория е свързана с използването на специфични термини, които са подходящи, когато са взети предвид определени предпоставки. Добър пример е случаи, когато е нужно да се използват само няколко думи за описването на сложен процес.
- Граматика – Използването на достатъчно ясни и прости текстови конструкции, за да се придаде максимална ефективност на посланието.
- Пунктуация – Следването на специфичен стил на писане, който да задава нормите при създаване на текстово съдържание.
- Капитализация (в стилови смисъл) – Спазването на утвърден стандарт при дефинирането на имена, както и заглавни елементи.
Използването на този подход тепърва ще изпитам в реалния живот, но ми се струва особено полезен. Логични са изводите за създаване на такива категории, а още повече те са защитени и чрез примери. Подготовката на текстовете следва да бъде на разбираем за потребителите ни език. Има две основни категории от потребители, които изграждат целевата ни аудитория: заинтересованите лица от организацията и хората, които ще използват продукта – партньори и клиенти. Книгата продължава с описването на типичния творчески процес, вероятно това е полезно за хората, които прохождат в тази сфера.
Планиране на текстови шаблони за потребителски интерфейс
Има отделна глава, която описва подробно процеса по изграждане на специфични шаблони за текстове, когато става дума за потребителски интерфейси. Това включва и група от основни елементи: заглавия, бутони и интерактивен текст, описания, празни статуси, лейбъли, контролни елементи, полета за вмъкване на текст, текстове при промяна на състоянието, съобщения за потвърждение, известия и съобщения за грешки. Изданието прави подробен преглед на всеки един от тези елементи, което е особено полезно.
Заглавията има за цел да предоставят веднага разпознаваем текст, който да се вписва в контекста и необходимите действия, които могат да бъдат предприети. Това е и средство, което показва най-високото ниво в информационната архитектура. Важна особеност е и това, че повечето потребители четат единствено заглавията и затова те трябва да поднасят информация в контекст. Има поне четири вида заглавни елемента, които могат да бъдат определени като самостоятелни: име на съдържание, заглавия за неопределени цели, заглавия за единични цели, както и заглавни елементи за конкретен бранд.
Бутоните, връзките, и другите команди дават възможност на потребителите да продължат към изпълнението на някакво действие. По дефиниция бутоните обикновено са само няколко думи, но те трябва да бъдат много ясни: да изразяват концепциите ясно.
Описанията имат за цел да помогнат на потребителите да взаимодействат с представените изживявания, вмъкнати в текстовите единици. Добър пример е при използването на тялото от текст, вътре описанията могат да бъдат фрази, обособени части, както и носителите на параграфите.
Празните състояния имат основна цел да посочат очаквания, както и да спомогнат за изграждането им, посочвайки ги като умишлено създадени.
Лейбълите служат за минимализирането не усилията, за да се разбере цялостното преживяване. Те са обикновено фразеология и прилагателни имена за представянето на дадени концепции. Намират се най-често в текстовите единици като секции, категории, статус, прогрес, количества или конкретни обекти. Те трябва да бъдат избрани по начин, който да съответства на избрания стил.
Елементите за контрол информират потребителите за възможностите за взаимодействие с потребителския интерфейс и съответно за работа с определените функции. Важното е да се отбележи, че е важно текстовете да показват промяната в състоянията, които се появяват в системата. Уточнението, което може да дадем като автори, е това да помогнем на хората да взаимодействат ефективно.
Текстовите полета за въвеждане на данни дава възможност за поднасяне на данни към продукта. Част от текста, който може да попадне под тази категория обекти, има полета като лейбъли и елементи, които са част от тази част от преживяването.
Текстовете при промяна на състоянието показват обозначение, че дадено действие се случва. Подобна категория текстови елементи са и съобщенията за потвърждаване, които постановяват за приключване на взаимодействията. Информирането за статус
или процес на обработка се случва чрез текстове за уведомления.
Всички тези подробности смятам за полезни и това е причината да ги напиша в резюме.
Редактирането е основна дейност
Разбира се, че огромна част от изданието има специално създадена глава е отделена за този процес. В нея това е описано като “флуидно” занимание, което има множество променливи, в зависимост от “вдъхновението”. Не съм особено съгласен с това определение, защото то задава много по-голяма “тежест” върху творческата работа, а когато това е професионална отговорност, тук е по-важното да се следват установените правила. Разбирам, че всеки редактор може би има свой различен поглед върху материалите, които работи, но все пак аз бих заложил много повече на последователното действие, а не на случайностите на въображението. Казвам това, с уговорката, че не съм против този подход, а по-скоро се старая да бъда систематизиран в работата си.
Четирите фази на създаване на текст, така както е предвидена в тази книга като подход, са свързани с изпълнението на тези цели: целенасоченост, стегнат вид, разбираем и недвусмислен начин на изразяване. Книгата подчертава, че е възможно да се следват тези правила в цикличен модел на разработка, но според мен може да се вмъкне бележка, че това важи за общия случай. Винаги ще има някои изключения от правилата.
В тази част от книгата ми хареса подхода към редактирането на известията, които са много важна част от всеки един програмен продукт – много ми се иска това да бъде разбрано от по-голям кръг от хора. Радвам се, че в организацията, за която работя в момента, проявява това разбиране.
За мен е особено важна уговорката, която споменава как да планираме краткия и разбираем текст – трябва да предприемем стъпките по подготовка на текста като не предполагаме, че всеки един потребител нарочно би прочел всички текстове, по-скоро те искат да пристъпят към безпроблемното използване на продукта. Текстовете имат основна спомагателна роля, като те могат да бъдат ограничени от дизайнерска гледна точка и до определени лимити за брой знаци. Имайки това предвид, работата не е чак толкова проста. Редактирането следва не само да оптимизира дължината, но и да запази значението на представената концепция – без да прави компромис с нея.
Ефективност и ефективност!
Интересно бе за мен да науча повече за подходите за ефективно писане на текстове. Точно тази книга ми се стори изключително полезна, защото резюмира цели шест начина за количествено и/или качествено измерване на възприемането на предадените текстове. Това се случва не само по време на специфични процеси, но също и като самостоятелно задание.
В тази връзка прави впечатление колко е важно да имаме познание за това как се възприема информацията, така че да може да я оптимизираме или коригираме своевременно, в изпълнението на нашите задачи.
Отново тук е мястото за постановяване на различни методики за проучване на необходимата информация. Както повечето водещи организации, аз също използвам методиката за определяне на отделна фаза за самостоятелно проучване. Харесва ми, че има обособена информация за конкретни методи, някои от тях са следните: анализи на въпросници, интервюта в малки групи или „1:1 сесии“, упражнения за оптимизиране на текстовете, тествания на ефективност на употребата и др.
Намирам за много полезно и предоставения шаблон за оценка на съдържанието, който е подготвен за читателите. Той е доста обширен и би било трудно да го копирам, но включва всичко най-необходимо, за да се прецени доколко е успешно изпълнена текстовата задача.
Работата с езика е особено важна – затова се обръща внимание на тези потребители, на които съответния език на продукта, който се разработва, не им е роден. Имаме възможност да обозначим читаемостта с показатели, така че да проследим доколко е ефективна комуникацията и последващата употреба на продукта и неговите разработени функции, там където е поставен самия текст.
Малко думи за инструментите
Създаването на различен тип съдържание, както казахме, се изпълнява на различни етапи. Разбира се, че има специфични инструменти, които са полезни не само в отделните фази, но и има и такива, които са специализирани. В тази част от книгата също имам някои забележки: според мен трябваше да бъдат създадени две категории: т.нар. “лидери в индустрията”, както и самостоятелно разработени инструменти за специфични цели. В тази връзка не трябва да се забравя, че има и добри решения с отворен код, както и безплатни такива.
Харесва ми предложеният метод за “рисуване” върху скрийншоти, както и огромния избор от примери, които са дадени за по-лесното подготвяне на черновите. Тук е и любимата ми Canva, която е много полезна за инфографики. Много добре е, че е поставен и практически пример за това как по-лесно да редактираме вече съществуващи съобщения. Това е на базата на слоеве: всеки, който някога е използвал повечето популярни редактори на изображения е запознат с концепцията.
Инструментите за колаборативна работа са полезни и за нас: практически пример е създаване на документ, който да илюстрира прегледа на създадените промени във фазата на тестване на промените, точно преди да встъпим в имплементирането на новия готов текст към продукта.
Работа или работен план
В рамките на практическите примери и конкретни идеи за повишаване на ефективността на работата, книгата има специално създадена глава за работните планове. Разделени са на различни типове, според нуждите, и илюстрират примерни фази на работа, както и конкретни задания, които могат да бъдат включени. Това, разбира се, е особено важно, когато тепърва работата на такъв екип или професионалист се определя. Методиката за професионална работа според мен би трябвало да се определя по строго индивидуален план. Същата уговорка е зададена и във въведението на главата.
За мен най-ключовото за определяне на работния план е съставянето на списъка за действие, който е изцяло в наша полза по време на срещите с другите екипи. Посочвам го тук в неговите основни категории:
- Дефинирането на изживяването
- Мотиви на клиентите
- Приоритети на организацията
- Приоритети на стратегията за изготвяне на съдържание
- Екипи и заинтересовани лица
- Списък от вече съществуващо съдържание
- Рецензенти
- Терминология
Създаването на множество ревизии, срещи, подобряване на целите и задачите, както и процеса на изпълнението, водят до цялостната представа за това какво трябва да се свърши като цялостна работа. Много съм доволен от илюстрирането на работните фази, както и от подробното описание на типичен процес ,разделен в рамките на тези времеви периоди. Доволен съм от реалистичното представяне, което е в съответствие с това на реални организации.
Приоритизирането на задачите е важна част от нашите задачи, затова и в книгата се споделя и конкретна стратегия за това чрез създаването на специална матрица. Можете да я откриете към края на изданието.
Заключение
Цялостното ми впечатление е добро, книгата определено попълва някои липси, които не са споменати в други такива издания. В никакъв случай не мога да кажа, че книгата може да бъде използвана като наръчник за работа, а по-скоро като илюстративен материал, който дава примери от реална работна среда.
Интересните концепции са свързани най-вече с полезните таблици и матрици, които представляват един много удобен инструмент за организирането на информацията в съответните етапи. Бих препоръчал тази книга като допълнителен материал, който е по-скоро практичен, отколкото теоретичен. Със сигурност някои от концепциите, които са разгледани, могат да бъдат допълнени с доста повече информация.
Но да не забравяме, че изданието е насочено главно към изготвянето на текстове за потребителски интерфейси и изживявания. Така че очаквам и повече хора да се изкажат по темата.