Концепцията на злото е универсална парадигма, която е неизменна част от съществуването ни. Самото зло като своя собствена концепция е нещо много повече от нещо, то е отвъд обичайното състояние на нещата, то е и нещо много повече от персоннификация или аватар. Идеята и представянето на злото в различните култури, общности и вярвания, е много интересна тема, която се разгръща в настояшия труд.
Той е написан в хронологичен ред, проследявайки как злото се развива като концепция още от древните времена и преминава през развитието на човешката цивилизация. Това е направено не толкова от удобство, а от практичната гледна точка — идеята се развива и бива подчинявана от всяка следваща култура, приобщава се към начина на мислене и конкретния модел на вярване. Много ценно е да се види как точно архетипните персонификации се вливат от една в друга, запазвайки някои от своите отчетливи характеристики.
Главата, която е посветена на гностицизма е много интересна, тя разкрива част от този интересен дуализъм и се впуска в подробности, които не бях изучил. Смятам, че точно тази тематика би следвало да бъде много по-ясно представяна сред по-голяма общественост, със сигурност разкритите теми биха били полезни за дебатиране.
Много ценно е знанието и за Източните култури и съществуването на ясни паралели със Западните учения. Приятно съм изненадан с точното обрисуване и съпоставяне на ранното Християнство с култа към Митра, някои изследователи обичат да пропускат тази фактология. Има и ясни цитати, които потвърждават връзката между фигурата на Исус Христос и Митра, пример е превод от Йоан Златоуст, потвърждавайки фиксацията на раждането на Митра с това на Христос. Разбира се, основната тема си остава Злото, но то е разгледано наистина подробно, а всички свързани с него личности, трансформации, прояви, антагонисти, както и други събития и лица са подробно разяснени.
Злото и неговите превъплъщения
Злината, злото, злите прояви — всички тези проявления са подробно представени в контраст. Вземете например главата за Северните народи, там се сблъсква тяхната родна Митология с Християнското учение, когато то започва да се разпространява. Вземете цикличната онтологична представа, цялата вечна битка (Рагнарок), както и Новото начало, което следва след нея. Християнството, от своя страна, е със своята менталност на липса на съпротива, представено чрез противположната представа за съществуването – злото е тук на земята, доброто е на небето. Въпреки всичко последващата синхронизация по време на покръстването на северните народи е успешно, трансформацията между стария начин на мислене към новия създава един нов начин на мислене, който е повлиян едновременно от старото и от новото.
Превъплъщението на злото в тези култури се свързва със смъртта и възкръсването на Слънцето, даващо идеята за безсмъртност и Новия (очакван) живот. Ясно е как тези по-ранни персонификации се преплитат с Християнската онтологична реалност, водеща и до последващите примеси между старите езически вярвания, които биват адаптирани в християнска мисъл.
Реално, на ранните митологични системи, които се вливат в християнството ние дължим и някои от цялостните представи за това какво е добро и зло. Систематизираните трудове, които по-късно наричаме класически са обект на такива влияния. Дадени са ясни примери за това, включително и представянето на злия демон в “Ад”, който е ясно корелация от злите богове от келтите, теветонците, включително и от славяните.
Разбирането за злото, магията, вещерството и другите свързани практики, търпи своето развитие, но и зависи от културните разбирания. Не са спестени важните подробности и проучвания и в тази насока. Доволен съм, че се говори и за практиката на Екзорсизма, тази тема няма как да не бъде разгледана в рамките на изследваното поле.
В по-голямата си част от книгата фокуса е върху Западната представа на Злото (т.е. Демони, Сатаната, Дявола, Принца на Мрака и други архетипни фигури), което е очаквано. Много подробен преглед на някои важни развития са направени — например, духа на Реформацията и последващите представи в литературата, особено при Милтън и Шекспир. Тъй като те имат огромно влияние върху културата изобщо, напълно е очаквано да има отредено място и за тях.
Философският проблем на доброто и злото
Последната глава разглежда философския проблем за естеството на доброто и злото като най-съществения дебат не само в философията, но също и в религията и морала. Разсъжденията са не само подробни, но те взимат предвид цялото познание, което е изложено в книгата, за да се състави една цялостна представа за проблемното поле. Доволен съм от фактологията, от всичките изложени представи, както и многообразието от идеи. Разбира се, няма как да има еднозначен отговор, има множество определения, всяко от което заслужава внимание.
Наистина най-важното за всеки един читател би било да използва богатото съкровище от информация, за да подпомогне своето собствено търсене. В зависимост от всяка индивидуална култура, религиозна принадлежност, както и житейски опит, всеки би имал своето собствено мнение за това какво всъщност е злото – дали е идея, персонификация или е реално съществуваща личност или същество.
Смятам, че книгата заслужава вниманието не само на активно търсещите отговор на тези питания, но също и на по-широка аудитория. Цялостното изследване по темата има своите достойнства.