Започвам музикалното приключение с тази кратка, но невероятна компилация от Amek Collective. Запознаването с това произведение се случи след като видях в Bandcamp за новото издание, а непосредствено преди това се бях видял и лично с Ангел. Буквално нямах търпение да започна, но първо трябваше да подготвя. Винаги избирам точното време за определения тип жанр. За мен е важно да имам фокус върху музиката, затова и избрах същата вечер. Сложих слушалките и започнах да слушам, в следващите няколко реда ще ви разкажа и за моите впечатления. Важно уточнение е, че нямам много опит в писането на отзиви за този конкретен жанр, затова и с времето предполагам, че ще се връщам към тази публикация и ще я обновявам.
Първият трак е Koyu (Тъмно), който има няколко много характерни и въздействащи елемента. На първо място, това е щедрото използване на реверберация (ехо), което много ярко подсилва вокалния трак. Самото вокално изпълнение ми звучи като подводен шепот, в съзнанието ми изниква картината на морска нимфа или русалка, която *буквално* примамва пътешествениците. Самият пад, който поддържа атмосферата, на основата е много деликатен. Ако увеличите звука и се вслушате вероятно ще го познаете – използва се много често в арт филми и други жанрови произведения. Друг инструментален съпровод тук са и внимателно изсвирените разложени китарни акорди. Ясната представа, която изградих чрез това произведение е едно странно усещане. Ще се опитам да ви го нарисувам в следващия параграф.
Представете си един тунел ,един прост и обикновен тунел. Може би няма много светлина, но е ясно къде е неговия край. Тръгвате по него, навън е мокро, а вътре е сухо. Чувствате се притеснени, защото не ви достига времето, може би закъснявате за важна среща. Някой вече е вървял по този тунел, така че насред локвите има и отпечатъци от предишни пътешественици. Изведнъж, започвате да чувате този звънлив шепот, който идва от някъде, тъмно е и не знаем. Но гласът ни води, води ни извън тунела, там където светлината ще ни отведе към целта. Вътре ние усещаме колко е студено, лампите едвам светят, но ние се държим за този глас. Усещате ли присъствието на гласа? Не знаем какъв е този източник, но знаем че той е някъде там. Не го виждаме, но го усещаме.
Не особено близък по смисъл е следващия трак Vigor Halt, той започва много по-спокойно. Мога да свържа първите *звукови картини* с разходка в гората. Атмосферният пад с времето се модифицира от високочестотния филтър – винаги съм смятал, че тази техника има една конкретна цел. Винаги, когато някой направи това в музикално произведение, си мисля, че по този начин „разкрива“ заложения смисъл. Щом това вече се е случило (и то съвсем скоро, след като е изминала една минута), тогава ние имаме свободата да дадем възмоност на въображението ни да отлети. Но да се върнем към гората на Vigor Halt – оприличавам цялостната атмосфера като по-скоро светла, това е място за отдих. Покрай цялата зеленина се крие чувство на спокойствие. Ние знаем, че това е специално място и специален момент, възможност за отдих и отпускане от останалия свят. Препоръчвам дори преслушването няколко пъти, за да може всеки един от вас да разбере за себе си какво най-много му въздейства.
Третото произведение от списъка е „Fallow“ и е може би любимото ми до този момент (преслушал съм целия албум може би около 5-6 пъти). Смятам, че има много дълбок замисъл, който все още не мога да открия напълно. Има една чудесна бас линия, която излъчва топъл аналолог звук. Почти съм сигурен, че тук се използва похвата за „разходка“ из звуковата картина – слушателите биват повеждани от една инструментална писта, докато останалите елементи служат като фон. Произведението има малко по-динамично темпо и всички използвани зуци се вписват отлично, но всеки път откривам нови и нови впечатления. Дали това произведение служи като един вид „събуждане“ и ни позволява да се фокусираме или неговата функция е по-скоро да ни въведе в един имагинерен свят? Възможно е да е и двете! Наистина, в този конкретен момент на писане ми е трудно да преценя кое е вярното, но съм сигурен, че вие ще разберете за себе си. Мой съвет е да продължим да слушаме, докато тази представа ни стане по-ясна.
Последното заглавие от този албум „Life A Curse“ говори достатъчно за себе си. Това е и един от по-динамичните изрази на съзнанието, поставено в такава емоционална ситуация. Много по-разгръщащата се картина дава явно място на движещите се елементи да ни разкрият по-дълбокия замисъл. Слушайки това произведение имам чувството, че то играе две основни функции. Първата му роля е в това да бъде заключителен етап на историята на преживяното. Но това изобщо не е края. Всъщност, смятам, че това произведение може спокойно да измести първото и да се пренареди последователността на албума. Преслушах го няколко пъти и всеки път откривам нещо ново за мен – все ще не мога да кажа кое точно емоционално състояние доминира, но посоката е ясна – това е раздвижващ етап, който дава много възможности за размишление. Радвам се, че за мен дори има и функция на Катарзис – движещите се елементи разчистват досегашната обстановка. Като цяло смятам, че слушането няколко пъти един след друг на точно това произведение може да бъде изключително полезно за съзнанието. Може да се използва като средство за трениране на нашето разбиране – всеки път като че ли разбирам нещо повече за себе си.
В заключение смятам, че много хора вероятно биха пропуснали този албум, но за мен той се оказа изключително важен. Дадох шанс на талантливите изпълнители да *открехнат* една нова пътека, един нов разказ, който всъщност ме води обратно към мен. Смятам, че не само успях да се отпусна, но също и да проверя до каква степен могад а разчитам на способностите ми да анализирам съдържанието и да открия какво е важно за мен. Музиката винаги е имала скрит смисъл, просто понякога е трудно да го разгадаеш. Но това е индивидуална истина за всеки един. Радвам се, че бях на това пътуване, разбрах доста неща и за мен е истинско удоволствие. Може би следващите пъти ще открия и нови пътеки. Нямам търпение да разбера!