От няколко дни съм дарител и абонат на международното списание за научна фантастика „Clarkesworld Magazine”, ръководено от гениалния редактор Нийл Кларк. В момента това мястото, където се публикуват най-много разкази, отличени с награди за творчество. Тази информация е взета от публикацията на Ерик Шфицгебел, който е направил необходимото проучване.
Тъй като това е месечно списание, а искам да започна своите още от следващия месец, попитах в читателската общност за някои разкази от предишни издания, които се фокусират върху една от моите любими теми – трансхуманизма. Само след няколко часа имах вече списък от заглавия, които да прочета. Създавам обособена категория в блога, за да мога да подреждам тук мислите, които са обвързани от моите приключения с това списание.
Моето желание и план е не само да използвам празните страници на моя текстов редактор, за да споделя впечатленията си, но и също да популяризирам авторите, които заслужават това. Нийл Кларк като редактор е безупречен, той не само е един от живите експерти на научната фантастика, но има и много добро „око“ за световната литература по темата. Със сигурност всички тези творци биха имали нужда от популярност, нека и аз да допринеса за това.
Благодаря и на всички от общността на списанието, които ми предложиха заглавията, които са част от тази публикация. Радвам се да бъда част от това семейство от почитатели на качествена литература.
“Thirty-three Percent Joe” от Suzanne Palmer (Clarkesworld Magazine Брой 145 – Октомври 2018)
Обещаващо начало и страхотен замисъл! Това е моето встъпване в тази тематика, а още от първите редове знаех, че това ще е нещо интересно. Този разказ разказва за войника Джо (със сигурност името е тропа) и по-точно за неговите кибернетични импланти, които комуникират помежду си. Идеята за биомеханични подобрения изобщо не е нова, но да изследваме как изкуствения интелект говори с други части е особено интересно.
Впечатление ми направи как наистина „по човешки“ тези механични части свързват своята съдба и функция, в подчинение на своя собственик. Връзката между подчинен и господар не е нещо ново в литературата, но в тази трансхуманистична светлина, това е нещо, което си заслужава да бъде прочетено.
Представена е битката за човешкото надмощие. За това как всеки ден се борим, губи, продължаваме на следващия ден, а лимитите на нашите способности ни дърпат все надолу. Наистина, ако имахме възможност да подобрим себе си, да надмогнем нашите слабости, тогава бихме могли да издържим и на по-големи трудности. Но това понякога не винаги е така. Светът е труден, той е изпълнен с изпитания, които като че ли никога не свършват. И тогава разбираме, че е възможно да се радваме и на малките победи от деня. Поне докато не дойде утрешния ден.
Вечната борба, всяка загубена битка и несгодите, които се случват на Джо, както и неговите емоционални преживявания са ключа към спечелването на внимаието към неговата личност. А тук разбирам не само личността на човека, но и на неговите части, които дори демонстрират чувство за хумор в някои ситуации. Поредността на важност и значение са според класическите разбирания – от глава до пети, като контролния модул встъпва в длъжността на модератор.
Няколко пъти препрочитах първите параграфи, наистина майсторски разказ, който препоръчвам на всеки. Страхотно!
“Carouseling” от Rich Larson (Clarkesworld Magazine Брой 139 – Април 2018)
Един провален експеримент, смърт и една вечна любов. Триъгълник от важни свързани събития и истини, които се вплитат в тази фантастична история. Хубаво е, когато се създават разкази за сплотенността и истинската връзка, която в този случай е и отвъд реалността на нашия свят. Без да давам много подробности за сюжета, бих казал, че това е една история, която би резонирала с всеки един човек, ако той наистина се е влюбвал поне веднъж.
Фантастичното и сюреалистичното, но земно и съвсем точно се превръщат в една динамична картина, която накрая стига до такова положение, че е отвъд възможностите на хората да си обяснят ситуацията. Само се съзнава, че това е възможно, но не е ясно как. Този разказ е вдъхновяващ, защото посочва нещо изключително ценно – някои неща ясно са отвъд нашите разбирания, не е възможно да ги осъзнаем, но се радваме, че съществуват.
“Forever Bound” от Joe Haldeman (Clarkesworld Magazine Брой 130 – Юли 2017)
Споделянето на съзнанието е една наистина възхитителна тематика, която винаги е стояла като трудна за разказване в рамките на литературата. Има много подходи за нейното описване, а още по-трудно е това да стане в кратката форма на разказа. Но тук е постигнато, смея да кажа дори доста добре.
Разбира се, всичките емоционални въздействия, бих казал дори и шокиращата и трудна за разбиране реалност, в която трябва да се сподели съзнанието с други, е наистина интересна тема. Отново имаме война като „заден фон“, но това служи не само като сюжетен елемент, а като контраст между вътрешния и външния свят.
Разбирате ли, когато един човек позволи на друг да „проникне“ в неговото съзнание, тогава се случва и борба за надмощие над мислите, над тялото, над всичко, което може да влезе в описанието на съзнание. Наистина съм възхитен от тази тема, трудно ми е да спря да мисля, а да не го говорим, че идеята за сексуалната активност между хора, които споделят съзнанията си, е наистина зашеметяваща. Трудно е да се преразкаже, за това си има нужда от много наситена творческа енергия. Превъзходен разказ! Наистина!
„Meshed” от Rich Larson (Clarkesworld Magazine Брой 101 – Февруари 2015)
Имплантите, подобряващи човешкото тяло, това е темата тук. Биомеханични елементи, които се впиват в нас и не само по някакъв начин усъвършенстват нашите възможности, но и ни предоставят усещания и преживявания, които не биха били възможни по органичен начин. Тази тема винаги е била интересна, но тук има и допълнителен поглед върху нещата – ами, ако тези импланти се предлагат като днешните технологични продукти, на принципа на бързо оборотната стока? Ами, ако днес реша да си сложа най-новата биомеханична добавка на “Nike”, а друг някой реши да вземе “Adidas”? Това не са обувки, които да може да сменим с едно движение – а спомнете си как децата (особено) постоянно гледат едно от друго.
Концепцията за пазарно предлагане на такива импланти на принципа на днешните стоки, които остаряват само за няколко години, наистина тревожи. И макар това да не е част от основния сюжет, за мен това е темата, която има значение. Разбира се, както и при другите истории, тук сюжета е многопластов – визията за бъдещето е доста интересна, препоръчвам да се прочете. Но след този кратък разказ ми се искаше да споделя тези редове, наистина е тревожно. Особено с тези няколко изречения – може би имплантите могат да бъдат управлявани от някой друг, тогава вече ние губим властта над собственото си тяло. Защо някой друг да управлява (например) ръката ми? Още едно доказателство да останем органични, бих добавил „за всеки случай“.
“God Decay” от Rich Larson (Clarkesworld magazine Брой 138 – Март 2018)
Връзката между създател и създание, по подобие на много велики литературни творби, се преобразява и в сферата на научната фантастика. Един кратък, но съществен разказ за това как създадената личност едва ли би могла да бъде отличена от останалите, освен ако не знаем какво се крие в черупката. Идеите не са непознати, но са свързани в една цялостна творба, която също заслужава внимание.
Без да коментирам задълбочено достойнствата на творбата, а тя има такива, бих казал, че този разказ наистина се вписва добре в представената за мен извадка. Личи си, че има финес в изразяването, както и автентични чувства и тревоги, без да бъдем затормозявани от прекалено дълбоки атмосферни или диалогични пристрастия.