С огромно вълнение пиша тази публикация, която може би ще се окаже прекалено дълга и със сигурност ще бъде допълвана с времето. Но ерата на научната фантастика и епизодите на “Отвъд краен предел” вече не са само фикционални наративи. Едно от най-авторитетните научни списания Cell публикува пространно изследване, в което се показват резултатите от серия от експерименти, свързани със сънната комуникация. Не, не се шегувам, установено е, че е възможно да се комуникира със спящи хора, по време на фазата на бързо движение на очите (т.нар. REM). Статията е публикувана с отворен достъп и се нарича “Real-time dialogue between experimenters and dreamers during REM sleep”, може да бъде достъпена оттук. Цитиране по ISO-690:
| KONKOLY, Karen R., APPEL, Kristoffer, CHABANI, Emma, MANGIARUGA, Anastasia, GOTT, Jarrod, MALLETT, Remington, CAUGHRAN, Bruce, WITKOWSKI, Sarah, WHITMORE, Nathan W., MAZUREK, Christopher Y., BERENT, Jonathan B., WEBER, Frederik D., TÜRKER, Başak, LEU-SEMENESCU, Smaranda, MARANCI, Jean-Baptiste, PIPA, Gordon, ARNULF, Isabelle, OUDIETTE, Delphine, DRESLER, Martin and PALLER, Ken A., 2021. Real-time dialogue between experimenters and dreamers during REM sleep. Current Biology. 12 April 2021. Vol. 31, no. 7, p. 1417- 1427.e6. DOI 10.1016/j.cub.2021.01.026. |
Колкото и невероятно да звучи, това задава не само множество въпроси, но и напълно ще пренапише всички учебници и голяма част от философските търсения, свързани със съзнанието. Тъй като не съм експерт по когнитивни науки или други свързани специалности няма как да коментирам сложните психофизиологични процеси, но мога да коментирам някои от следствията от това откритие. Разбира се, че медиите ще бъдат преобразени и по този показател.
“Не може да се отрече обаче, че понякога сънищата ни са белязани от приглушени отгласи с чужд, неземен, безтелесен характер, който не подлежи на обикновена интерпретация и чието тревожно въздействие ни загатва, че можем — макар и за миг — да надзърнем в сферата на менталното; сфера, която е не по-малко значима от физическия живот, макар и да е отделена от него с непреодолима (поне в повечето случаи) преграда.”
Х. Ф. Лъвкрафт
Експериментът
Сънищата не са добре изследвана област от човешкия опит, тъй като все още нямаме добри механизми за тяхното задълбочено изследване. Още във въведението авторите посочват, че до голяма степен възможностите за тяхното пространно разказване и описване е доста ограничено — след сън често спомените са изкривени или фрагментирани, поради не добре развитата способност за формиране на спомени в сънно състояние.
Възможните неврологични сигнали на съдържанието на сънищата е придобито от няколко екипи от учени по време на проведени изследвания. Това се случва много скоро след пробуждането на респондентите. Използването на свобразна техника за “неврално декодиране” се случва благодарение на комбинация от анализ на електрически и хемодинамични промени, наблюдавани чрез методи. Статията говори за конкретното проследяване на моментите, когато има инициирани сънища. Това позволява на учените достъп до самите сънуващи хора. Възможно е хора да бъдат интервюирани по време на сън.
Експерименталните цели са зададени ,така че да се говори директно с хората, които са пренесени в свят, който е изцяло “фабрикуван” от мозъка, на базата на спомени и създадени връзки между тях. Интересно е понятието за “интерактивен сън”, който се дефинира като възможност между интервюиращ и сънуващ човек да комуникират помежду си в реално време.
Типичното сънуване се характеризира с липса на възможност за критика на реалността – много е трудно да се разграничат реални и нереални образи и преживявания, именно затова и участниците не могат да разберат, че всъщност сънуват. Противоположното състояние е т.нар. “Ясно сънуване”, където сънуващите ясно разбират, че сънуват. Това се случва най-често по време на REM фазата, съчетава се с ясни индикатори на движението на очите. Процентно това се случв рядко при повечето хора и затова е трудно да бъде волево изпълнено или репликирано в лабораторни условия при поискване. Но не е невъзможно!
Изумителни резултати
В статията се показват резултатите от четири екипа от учени във Франция, Нидерландия, Германия и САЩ, които са успели да документират двупосочна комуникация на базата на различни стратегии и методи. Участниците в експериментите са могли да пристъпят към следните действия:
- Решаване на математически операции
- Да отговарят на въпроси с “ДА” или “НЕ”
- Различаване на стимули във визуален, тактилен или аудиторен канал.
Три основни типа участници са разграничени от екипите:
- Опитни “ясно сънуващи”
- Здрави хора, които са обучени как да постигнат “ясно сънуване”
- Нарколептик
И трите типа участници са демонстрирали комуникация и по време на нощен сън, както и по време на дневна дрямка.
Факт е, че независими екипи от различни държави са стигнали до един и същ краен резултат – сънна комуникация, която е доказана и описана в подробности. Макар и да се използват различни методи и способи за постигането на тази задача, това отваря вратата към множество допълнителни сфери, които могат да бъдат изследвани. Смятам, че този фундамент е първата крачка към цялостно ново поле, което тепърва ще бъде разкрито.
Участниците в експериментите са могли да приемат и възприемат въпросите от анкетьорите, действайки като получател и изпращач. Предварително не са знаели за съдържанието на въпросите, което е важно уточнение.
Обърнете внимание и на метода на изследване, след като учените са установили успешен контакт при субектите, те будят участниците, които (в повечето случаи) потвърждават своите спомени от въпросите и дадените отговори.
Готови ли сме за медиите на съня?
Напредъкът тепърва ще може да се оцени, сигурен съм, че в близките десетилетия това ще дове до множество нови хоризонти и открития, които едва ли може да си представим за възможни и реални.
В момента разполагаме със следното — двупосочна комуникация, предварително неизвестна за комуникаторите, която бива пренасяна в двете посоки под формата на своебразен разговор. Двата фактори, които са новост за нашето познание са, че те са проведени по време на сън, както и че следват умения, обикновено изискващи съзнателни усилия (математическите операции са пример). Имаме и доказателството, че множество сложни когнитивни умения могат да се проявят в сънно състояние, както и те да бъдат съобщени в реално време.
В момента има действителни трудности при установяването на комуникационен процес – има проблем със създаването на стандартизиран начин на обмен на информация. До голяма степен успехът се дължи на комбинация от фактори, включващи не само усилието на учените, но също и техниката на получателите, както и правилното разкодиране на съобщенията.
Забележете, че някои от сигналите биват възприемани като “идващи отвън съня” или като въведени ‘над” преживяването. Някои думи са чувани от реципиентите като анонсирани от радио станция или някакъв друг медиум, който не е пряк човешки източник. Случва се също да има и объркване в зададените въпроси, вероятно в резултат от сложната среда, в която е поставено съзнанието.
Важно е да отразим всички тези фактори, защото те допринасят за размиването на комуникационната среда. Реално няма директна връзка между участниците в комуникационния процес, а опосредстването е особено сложно.
Посочват се и предишни случаи на подобни изследвания, където при пациенти са прилагани много кратковременни стимули за получаване на отговор. При тях има доста по-нисък резултат от диалогичност — отговор и размяна на информация. Някои от въпросите, до които стигат учените се опират до естеството на този процес — Доколко минималният трансфер на информация може да бъде възприет като комуникация? И дал има значение типа отговор за успешната реализация на ясно общуване.
Следствия и възможности
Сигурен съм, че с разработването на адекватен и много по-сигурен метод на комуникация, това би довело не само до използването на различни стимули и средства, но и до възможността за групово общуване. В момента моделът е насочен само между опосредствена комуникация между два участника. Засега.
Напълно е възможно в бъдеще да видим устройства или методи, които да ни помогнат с трансфера на информация, дори и по време на сън. Предлагам да се замислим за теоретичната представа за медия на съня — изпращането на предварително създадено съдържание до хора в подобно състояние, които да могат адекватно да възприемат изпратената до тях информация. Още през 2014 г. представих на българските читател материал за бинауралните тонове. Възможно е използването на модулационни тонове, които да доведат до промяна на съзнанието. Защо да не е възможно да ги използваме като информационни носители?
Множество електронни устройства, които използваме, могат да бъдат използвани като източници. Въпросът остава отворен, а ние ще следим за новостите.