Why Information Grows: The Evolution of Order, from Atoms to Economies Ревю

Систематизиран поглед върху Теорията на информацията

Теорията на информацията винаги е била задължително познание, което всеки един студент от социалните науки, е трябвало да овладее. Да си призная освен Шанън не съм особено запознат с останалите трудове по темата. Именно през тези зимни дни реших да се посветя малко на тази интересна част от науката. Затова и избрах именно това издание – то не само дава много голям поглед върху проблематиката на тематиката, но също и дава възможност да разбера по какъв начин информацията е основната единица не само в математически, но също и икономически и дори биологичен план.

Информацията като част от всеобща система на структурирани единици е важно да бъде разбрана правилна, както и разграничена от други понятия като познание и „know-how”.

Множество примери и обобщения по системи

Макар и първите глави да са обвързани предимно с класическото разбиране, породено от математическата част на Теорията, в следващите има добре разработени примери как информацията е единица и в други системи, както е икономиката (и особено макроикономиката). Макар и да съм наясно с логичните обяснения, те са много полезни за онези хора, които не са сблъсквали с такъв тип размишления. Но кое прави примерите ценни? Именно тяхната практична насоченост – чрез прости и ясни примери от реалния свят.

Добър пример в това отношение е и създаването на ясни представи за това как тази теория се интерпретира от икономисти, социолози и други свързани науки. Книгата има подчертана насоченост към директните ефекти от употребата на информацията като ресурс и благо върху икономическите системи.

Няма да се впускам в излишни подробности, за мен четенето си струва и със сигурност би било много полезно не само за тесни специалисти, но и за по-широка аудитория.

Netflix at the Nexus: Content, Practice, and Production in the Age of Streaming Television Ревю

Желанието ми да продължа с темата за новите бизнес модели и променената медийна среда естествено продължава с един пример, който се дава вече хиляди пъти – дигиталната промяна при Netflix. Платформата е в основата на новата култура на преглед на поточно съдържание и за мен е много любопитно да се опитам да разгадая всяка една интересна подробност.

Уводът започва с факти и обстоятелства, които са ни добре известни, но за незапознатите това би било изключително интересно. За мен беше добре отбелязването за това в какви направления се концентрират изследователските опити, съотнесени в направления: алгоритмична култура, системата за автоматизирани предложения за нови заглавия, както и мястото на компанията в медийната индустрия. В тази връзка има и много силно влияние върху културата, икономиката и технологията.

Отбелязват се и подробния преглед върху съдържателните аспекти, които се асоциират с тази платформа: създаването на сериали и продукции, които могат да бъдат гледани в бърза последователност, което е обратно на традиционните начини за програмиране на съдържание. Оригиналните продукции също така предлагат теми, които не се засягат толкова често в масовите серии и филми.

Интересното е как също и се трансформират нагласите на зрителите – особено, когато това се комбинира с практиките на абонаментен достъп. Netflix като платформа се използва не само като основен източник на съдържание, но също и като допълнителен спомагателен източник на разнообразяване. Използването на данните за нагласите се използва не само за куриране на предлаганите заглавия, но също и като изследователски материал за бъдещо създаване и планиране на продукции.

Платформата

Хегемонията на услугата като платформа и доставчик на медийно съдържание се обуславя и поради факта, че в нея се акумулират заглавия от най-различни студия. Огромното разнообразие от възможности задържа потребителите, като допълнителен бонус за абонатите е постоянното допълване на списъка от възможности. Самата платформа стратегически акцентира върху задържането на вниманието и максимализиране на срока на абонамента. Това, естествено би довежда до многостранна конкуренция – едновременно със създателите, продуцентите, както и разпространителите на съдържание.

Отбелязва се обаче и факта, че все още някои класически разбирания за телевизия са все още налице – например при програмирането отново имаме работа по график, който наподобява предишните „поколения“ от похвати.

Индивидуалният профил на всеки един зрител се калкулира от сложен алгоритъм, който взима предвид множество фактори, включително какъв тип съдържание преглеждат, къде се задържа вниманието, както и профилиран на база на демографски показатели. Всичко това показва колко е важно да се създаде една адаптивна система, която постоянно да следи данните в реално време, създавайки възможност за постоянна оптимизация на предложенията.

Книгата разисква в големи подробности самия смисъл на гледането на съдържание наведнъж, консумирайки цялото съдържание в кратък период от време. Интересни са разсъжденията по тази тема, като те са подплатени и с конкретни примери. За мен беше важно и отбелязването, че самото отношение на платформата и дори самия замисъл на потребителския интерфейс (и като цяло изживяването) е специално разработено, за да може да задържи максимален брой зрители.

Чувството за контрол

Интересно е как с употребата на платформи като тази ние губим чувството на самоконтрол – системата автоматично „тегли“ данни за нашето ползване и ги използва за собствените си нужди. Проблематизирането на темата за контрола е важно, затова и тя заема обособено място в рамките на книгата.

Красноречив пример за желанието на платформата да държи „под контрол“ данните и достъпа е и нейната война с VPN услугите, които заобикалят географските ограничения, поставени от компанията.

Хипотезата за “мекото” овладяване на масите се придава и при Netflix — контролирането на общностите (или обществата) и тяхната необходимост от модулатори на поведението. Тези механизми лесно могат да бъдат създадени чрез ограничаването на някои свободи, както и на създаване на механизми за саморегулация, на базата на рецепция на такава необходимост.  Адаптирането към отделния абонат се случва чрез автоматичното предлагане на съдържание чрез функцията “Autoplay”, постоянно предлагаща съдържание. По подразбиране този механизъм ни приобщава към предварително зададени масиви от съдържание, според алгоритъма на услугата.

Изследователите посочват адаптирането на индивидуалния профил към колективните системни параметри – това създава изкуственото чувство за контрол в абонатите. Това служи и като средство за убеждаване на връзката (взаимоотношението) между потребителите и системата.

Алгоритъмът се превръща в силен агент не само за създаване на взаимовръзки между потребителските нужди и предлаганото съдържание, но също и за създаване на обособена културна общност. Интересно е също как комплексните алгоритми създават и индивидуални „типажи“ от потребители, създавайки необходимите описания и архетипни персонажи.

Трансформации

Интересно е подробното експозе за историята на кинематографската индустрия, това дава сведения за това как бизнеса се отнася към зрителите и по какъв начин големите студия функционират. Ключово е и отношението на този сектор към технологичните промени, създавайки определени принципни позиции.

Във връзка с представяне на конкурентно предимство Netflix създава огромно разнообразие от оригинални продукции, не само в тематично отношение, но също и като формат: серии, филми, адаптации и др. Ключово е и таргетирането на международната аудитория. Интересна е представата за създаването на специфични слоеве — виртуален такъв, който се използва за опосредстване на дигиталната информация от един източник към друг в рамките на една мрежа. Дигитализацията на съдържанието преминава през такъв тип качествени трансформации в цифровата икономика.

Създава се и чувство за “надмогване” на физическите връзки и необходимост от връзка с конкретен доставчик — услугата е дигитална и единственото, което е нужно е достъп до Световната мрежа.

Прозренията по отношение на пиратството, ремикс културата, както и създаването и за утвърждаването на онлайн общности е особено интересно. За разлика от другите книги, които наскоро представих, тук има и някои интересни забележки, които ми се струват много полезни.

Съдържанието

За мен лично прозренията по отношение на съдържанието са изключително интересни — особено за това какво се счита за успешна продукция. Важното е, че книгата в тази секция подчертава тези особености и специфични качества. Това, до голяма степен, е и причината да говорим за успешна платформа.

Филмът вече може да се опише като съдържание, подредено по линеен начин. Похватите, които се използват, за неговото “разбиране”, всъщност се дължат и на експериментирането с различни видове форми.

Благодарение на дигитализацията филмите вече са изгубили някои от своите “иконични” качества. Зрителите вече имат контрол над сюжета, имайки възможност свободно да контролират “линията на времето”, както и да гледат от различна перспектива. Това води до съвсем други усещания, както и свободата от погледа на режисьора, който предвижда начина на консумиране на съдържанието. Самите продукции вече създават по начин, който обединява телевизионния и филмовия език на кинематография и сюжет. Наративът е унифициран в една точна последователност, докато формата е сериализирана. Това създава един нов начин на изживяване и преживяване на сюжетните линии. Netflix поради тази своя специфика има възможност да експериментира с представянето на разказа, както и да създава собствени стилове на предаване на изживяването.

Собствените успехи

Подробен и интересен анализ на собствените продукции показва точно как платформата използва голямо разнообразие от нишови теми, за да повдигне интереса към тях. Това показва как компанията се цели във възможно най-разнообразна аудитория, като и се стреми свободно да разисква теми, извън широкомащабния „мейнстрийм“. Това не само е един смел ход, но и дава поле на реализирането на множество идеи и теми, които чакат да бъдат показани. Заслуженото внимание към тях е и стъпката към успеха. Пространните анализи за пост-феминизма и позиционирането на филмовите герои в една конкурентна среда на изобилие и тематични пространства са наистина ценни.

Медийната система

Харесва ми как се фокусира тезата за средата на медиите — разделението между “старите” масови медии, предназначени за пасивно употребяване и тяхната антитеза “новите” медии, които предоставят интерактивно съдържание. В днешно време парадигмата на медиите е изцяло променена: имаме новите преживявания и средствата на Web 2.0 , както и възможност за употреба на съдържание срещу абонамент, свободно манипулиране на линията на времето по време на гледане, както и възможност за комуникираме в реално време с активна аудитория.

В резултат на това класическите медийни модели са разбити — ролята на създатели и получатели на съобщението са почти на изчерпваме в техния изчистен вариант — в този смисъл има и премахване на индивидуалните форми на създатели и консуматори на съдържание.

Някои изследователи твърдят, че тази нова действителност налага създаването на нов вид медийна среда, която се изгражда от платформи и крайни устройства за преглед на съдържание, а не отделни единични създатели и техни преки консуматори. Когато става дума за телевизия гледането вече е много персонализиран акт и той вече не зависи от предварителното програмиране от страна на медията. В резултат на това зрителя (според мен) се овластява и може да предприема свои собствени решения по какъв начин и какви съобщения да възприема и получава на базата на собствените си индивидуални желания. Това е много по-добър начин за преодоляването на всякакви идеологически внушения, които някои видове продукции прилагат.

Друг голям плюс е преодоляването на националните и културни бариери, които съществуваха до този момент. Възможността за създаването на глобални общности от зрители дава възможност и за много по-голямо разнообразие от тенденции и комплексни наративи.

Преодоляването на културните бариери е много по-лесно, когато аудиторията е много добре запозната с представяните култури предварително. Именно благодарение на представеното съдържание този процес е много добре подкрепен.

В заключение

Книгата включва още множество интересни аспекти, но те биха направили тази публикация доста дълга, ако поместя всичко. Основните неща вече ги написах. Това е важно издание, което ще препрочитам още дълго време и вероятно с всеки един прочит някой определен аспект ще бъде прояснен допълнително. В книгата има редица любопитни примери и анализи върху съдържанието и програмирането, което е особено ценно за медийните изследователи.

Streaming Culture: Subscription Platforms and the Unending Consumption of Culture Ревю

Интересните четива продължават, любимите теми трябва да продължат да бъдат разглеждани, затова и книгата този път не е от голяма изненада. Хубавото е, че тя е съвсем „прясна“ (издадена е тази година) и има застъпен фокус върху популярната култура. Отраженията на културата на поточните медии са особено важни, именно поради факта, че те вече имат огромен дял от нашето внимание. Феномен в световен мащаб (по мое мнение) е „миграцията“ от програмно към поточно съдържание. Ползите за потребителите са многобройни.

За мен като читател е особено полезно да разбера двете основни парадигми, които са вплетени в „консумацията“ на медийно съдържание през този вид предаване – културата с която ние се идентифицирането, както и съответното символично значение, което ние придаваме и създаваме. Авторът задава посоката, че начина на консумиране на съдържание (независимо дали е видео, музика, видео игри или софтуер) има особена връзка със създаването на значение. Това и води до обособяването на специфична „поточна култура“.

Всяка глава на книгата се фокусира върху културните аспекти на специфичен вид медия. Не всичко започва и свършва с консумацията на съответната стока (или преживяване), то може свободно да бъде разпространявано и коментирано, благодарение на съвременните интернет технологии. Това задава допълнителни смислови пластове. Задават се комплексни взаимоотношения между културата и технологиите. Новите технологии се позиционират по творчески начини, които създават именно такова допълнително значение към културните носители и тяхното съдържание.

Поточна трансформация

От основно значение е промяната не само в технологичен, но и културен план. Довеждането на повсеместното поточно преживяване има своя ефект върху заобикалящия ни свят, също и върху устройствата и покупките, които правим. Хареса ми примера с твърдите дискове – много крайни потребители използват облачни библиотеки със съдържание вместо да складират своите файлове на локални носители.

На практика, достъпът ни до съдържание зависи до голяма степен от няколко основни фактора: абонамент към определен разпространител на съдържание, устройство за преглед и интернет достъп. Инфраструктурата вече е зависима от глобалната облачна мрежа, която преразпределя ресурсите и оптимизира изчислителната мощност, мрежовите заявки и другите фактори.

Потребителите като крайни клиенти на тези услуги, зависят от платформите, явяващи се като преносители на определени културни носители. Разбира се, платформите структурират и определят начина на консумация на културна продукция, но те също имат своите собствени социални, технологични, икономически и идеологически причини да съществуват по този начин. Определените модели на абонаментен принцип се променят с времето ,което и води до промяна на начина на приемане и консумиране на културно и медийно съдържание.

Културата на поточното употребяване е свързана с две основни тезиси, застъпени в книгата:

  1.  С промяната към употребата на културно съдържание на абонаментен и поточен принцип, се изменя и нашето взаимодействие със съдържанието.
  2. Промяната към поточно възпроизвеждане е действие на Капитализма – корпорациите се опитват да привлекат повече приходи от употребата на самите произведения.

Именно тези доводи показват, че този модел е особено полезен за големите корпорации, които създават такъв тип платформи. Това довежда до нов вид масова употреба, която повишава регулярните такси за достъп до съдържание.

 

Консуматорското поведение

Консумирането на културни произведения произлиза от консуматорската култура. Начинът на употреба на тези продукти в аналоговия свят не е по-добър или лош от този в „дигиталния“ сегашен период. Разбирането за това идва от превръщането на културни обекти в потребителски стоки (според мен дори бързооборотни). Твърдение в книгата е, че този нов употреба на култура, на практика, води до нови начини на взаимодействие със съдържанието – отвъд обичайните граници на потребителската стока.

Ясният пример е семейното гледане на телевизия, което вече е отживелица, всеки член на домакинството има свое устройство чрез което може да употребява индивидуално културен или медиен продукт. Самият акт на гледане е променен коренно. В ерата на социалните мрежи и груповото взаимодействие от самото преглеждане могат да се обособят общности от потребители.

В медийното поле се явява възможността на всеки един да конструира и да бъде част от определена общност, което е аргумент против мнението за нарастваща социална изолация – просто взаимоотношенията са строго опосредствани.

Разсъжденията по отношение на културната индустрия и капитализма са особено интересни. Съгласен съм с тезата за бързо растящия капитализъм – Интернет се е превърнал в огромен търговски център, в който постоянно се проявяват търговски съобщения и реклами, подбуждащи към покупка на растящ брой стоки. Колкото повече употребяваме стоки, толкова повече произвеждаме, съответно с ръста на консумация расте и този на производство. Дискутирането на комуникационен капитализъм показва, че медиите „завладяват“ своите потребители в огромни мрежи от удоволствие, производство на съдържание, но също и наблюдение. Следователно, нашето желание за консумиране на културни (медийно-опосредствани) произведения е свързано с нашето удоволствие от тяхната употреба. Това води до платформен капитализъм, който „задържа“ потребителите, давайки им възможност за бърз и непосредствен достъп до желани от тях продукти, но срещу необходимото заплащане.   

Авторът посочва своето становище, че е много трудно да се откаже някой и да излезе „изцяло“ от платформите. Компаниите собственици разчитат на абонаментите, които автоматично се подновяват на регулярни периоди, което допринася за техния плавен и предвидим (до голяма степен) растеж. Промените в остойностяването на продуктите също е налице – глобално компаниите правят културните продукти много по-достъпни чрез новите бизнес модели, така че да увеличат покупателната способност на възможно най-голям кръг от потенциални и настоящи клиенти.

Поточните решения за консумиране на съдържание дават данни в реално време, което дава огромни възможности на компаниите да представят максимално релевантно съдържание на своята аудитория. Смятам, че това е от особено значение – един културен продукт може да бъде „тестван“ в платформа за поточно потребление. На базата на неговия успех може да се заключи дали той може да бъде „пуснат“ в друг формат или на друг носител, което да доведе до оптимизация и контрол на приходните потоци. По този начин виждаме възможност на компаниите да имат директни взаимоотношения с тяхната аудитория, което е вече вид „разбиване“ на традиционните представи за търговия, търсене и предлагане.

Нови възможности на хоризонта

Днешната ера на свързаните технологии и взаимосвързаните платформи дават неповторими възможности за монетаризация и привличане на приходни потоци. Информацията и мета данните, които постоянно се събират, са ключови за успехите на компаниите.

Потребителите на различните платформи също така са част от „жизнения цикъл“. Добър пример е YouTube – разпространението на видео съдържание включва и задължителното поместване на различни видове данни, които съдържат подробна информация за потребителите. Те сами, според общите условия, дават възможност на платформата да използва тази информация, която от своя страна се предава на Google, които по-късно използват тези акумулирани „пакети“ за продажба на трети страни.

Изследване върху видовете споделяне на информация води до типологизирането на основни категории от данни, които най-често биват разпространявани в Интернет:

  1. Достъп на някой към определено съдържание, което не е свързано с изпращащото лице. Най-често става дума за файлове с разнородно съдържание.
  2. Разгласяване на информация, свързана със собствените преживявания и живот.
  3. Продажба „на едро“ на бази от данни от информация между компании.

Огромен проблем в това поле е споделянето на информация в социалните мрежи. До голяма степен, и според мен, това се дължи на специфични психологически нужди на потребителите, които свободно могат да бъдат запълнени в такива виртуални общности. Ние, като потребители на такива платформи, доброволно споделяме и лична информация, която в друг случай, би била неприкосновена. Има редица „подтиквания“, които създават тази „култура на споделяне“ на профанна информация – Facebook ни дава възможност да споделяме какво мислим по определена тема (реакция), Instagram е място за споделяне на „истории“, а в Twitter публикуваме всякакви размишления в кратки форми.

Именно чрез употребата на такъв тип данни тези компании огромни приходи. Колкото повече споделяме информация, толкова повече тези данни биват въвеждани в бази от данни, които могат да бъдат изкупувани от „заинтересовани“ страни. Най-често това са маркетинг и рекламни агенции.

Нашите данни са техните ресурси. Съществуват и множество теории всъщност какъв е основния фокус:

  1. Дали ние сме „разменната стока“ като потребители, регистрирани в платформите?
  2. Дали данните, които създаваме, са основната стока?
  3. Дали ние „работим“ за компаниите, създавайки релевантно съдържание за тяхно ползване?
  4. Дали срещу размяна на информация ние биваме „компенсирани“ с определени преживявания?

Във всички случаи ние се съгласяваме нашите данни да бъдат ползвани, продавани или заменяни с трети лица според общите условия на платформите. Допълнително, с развитието на технологиите, ние предаваме и разнороден тип данни – услугите могат да съберат най-различни мета данни като специфични демографски качества, отделено време за консумиране и т.н.

Технологичната промяна

Съгласен съм с твърдението, че още от ранните времена на Интернет, предприемачите са обещавали огромна промяна на обществено и социално ниво от трансформацията на електронните услуги. Разбира се, някои са се случили, а други в доста по-малък мащаб. По отношение на цялостни (според мен) културни изживявания би било много трудно да искаме Интернет да замени изцяло някакъв вид уговорено пространство, което се обитава от нашите духовни пориви. Типичен пример е обещаното „отпадане“ на грамофонната плоча срещу съвременните поточни платформи. Това със сигурност не се е случило, защото продажбите на плочи отбелязват рекорди от десетилетия през последните години.

Изглежда, че трансформационната сила на новите услуги не са съвсем угодни за цялото общество, може би само за част от него. Винаги начинът на възприемане на някаква култура има особено значение, защото то носи някакъв вид специфично удовлетворение и отговаря на специфични нужди. Това е и причината много хора да не могат да четат електронни книги по същия начин като хартиените.

Разбира се, като сложим тези изживявания настрана, има доста успешни практики, които имат своето място в света. Не отричам нововъведенията и добрите практики, които през годините се наложиха като правила на пазара. От особено значение е даването на възможност на авторите да могат да се самоиздават през новите платформи, което дава едно добро разнообразие в полето на всички жанрове.

Основен проблем в социалните мрежи, от друга страна, е нарастващите и противопоставящи се сили на свободата и цензурата. В един момент тези общности могат да сплотят хората, а в друг буквално да ги блокират тяхната свобода на изразяване.

Този израз на „овластяване“ е най-голямата заплаха на „традиционния“ (аналогов) пазар и обмен на стоки и услуги, защото по един наистина съвършено различен начин, платформи като YouTube преобръщат бизнес модела и определят нови правила на йерархична структура и управление. И макар тази платформа да дава свобода на своите потребители да споделят своето съдържание, в крайна сметка това дава повече контрол на корпорациите да управляват глобалните медийни системи.

Тези платформи събират данни за своите потребители, които се използват като средство за печалба. Разбира се, Google, не се интересува пряко от каченото съдържание, стига то да е съгласно политиките и общите условия за публикуване. Всичко това става един огромен ресурс, който се разгръща повече и повече. Дигиталните медии са подчертано средство за печалба, докато идеята за Интернет утопията през 90-те години на миналия век е било това да е платформа, където „информацията да е свобода“.

 

Промени в съзнанието

Особено ценно е, че тази книга дава фокус върху аспектите на промяна на навиците в потребителите, когато се касае за музикалните албуми. Очевидно е, че вече хората не купуват и колекционират музика на своите любими групи по предишния начин, това остана в сферата на колекционерите. Много по-лесно е да отидем в някоя музикална платформа и да изберем няколко песни от любимите албуми. Компаниите знаят това и продължават да работят в тази насока.

Тук идва и дебатът и разделението между собственост и употреба – купувайки музика на физически носител, тя може да бъде преслушвана безброй пъти (стига носителя да е здрав), докато при платформите това не е така. Музиката се достъпва, докато потребителя има достъп до съответния план.

Описаният цикъл на замяна на носителите има четири основни фактора: капацитет, качество, преносимост и удобство. Размишленията в тази насока са много логични и отговарят на множество въпроси, когато се анализира музикалната индустрия.

Краят на “download ерата“ започна с масовото „мигриране“ към слушането на музика в платформи като Spotify и Tidal. Техните бизнес модели привличат своите клиенти чрез множество услуги с добавена стойност – създаването на специфични плейлисти от подбрани произведения, подкасти, високо качество на съдържанието и др.

Книгата посочва интересни наблюдения върху по-младото поколение – понеже те не са изпитали „времето“ на пазаруването на музикални албуми, за тях е напълно естествено да употребяват музикално съдържание на абонаментен принцип. Проучванията показват, че за тях дори би било неестествено да се колекционират албуми по „класическия“ начин.

От особено значение е отразяването на специфичната култура на физическия носител. Музикалните магазини са като общности, където в определена социална среда, клиент може да обогати своя вкус, да участва в разговори, както и да преживява съдържанието чрез концерти и събирания. Той е изложен на мини общност, която не само го обогатява, но и придава допълнителна стойност към продаваните продукти.

Алгоритмите и приготвените плейлисти от новите платформи, макар и да се опитват, не могат да придадат същата емоционална стойност на това преживяване, поне според мен.

Потребителско-създадено съдържание

Любимата ми тема е засегната и тук – специално внимание е насочено върху проекти като Soundcloud и Bandcamp, където най-често независими творци ползват, за да публикуват своите творения. До голяма степен успешните примери за популярни лица, започнали от тях, се използват като добър пример за разбиването на обичайния гейткийпър – големите издателски компании. Разбиването на този монопол коренно промяна  музикалната индустрия, доказвайки, че човек може да спечели многомилионна аудитория и без финансовите инжекции на инвеститори и големи компании.

Обърнато е внимание и на модела за покупка на музика при Bandcamp, който множество пъти се използва като основен мотиватор за привличане на почитатели.

Поточно видео съдържание: похватите за мултиплатформено издаване, „инди“ филми и преодоляването на цензурата

Любим пример за много изследователи е платформата на Netflix, която (правилно) е отбелязана като революционна първо чрез своята система за разпространение на филми (медийно съдържание) чрез физически носители и сложна логистична система. Благодарение на промените в потребителските нагласи, както и използването на новите бизнес модели (за което вече съм писал), те вече са се трансформирали в компания за предоставяне на съдържание според личните вкусове и предпочитания. Добре са документирани сложните процеси, които се използват от платформата, за да дадат тази възможност на своите клиенти.

Безкрайната консумация, дадена от полето на (привидно) неограничените възможности се използва от компаниите, за да се поощри продължаващата употреба на видео съдържание. И понеже тези компании контролират достъпа, техните клиенти се прихващат „в капана“. Използва се също и носталгията като комплексна емоционална система.

Особено полезно за мен беше представата за „блокбъстъра“ – как един хитов филм въздейства върху клиентелата, важното в случая е създаването на връзката между конкретно заглавие и „бранд“, което поддържа огромни линии от „мърч“, давайки възможност за допълнителни доходи от „фендом“ аудиторията.

Всички тези неща са обект на проучване и внимателно планиране от страна на издателите и разпространителите, с цел да се обособят още повече печалби. От нашите лекции в университетите ние знаем точно как да предложим добре печеливша формула на трансмедийни продукти, поредици, серии и др. Като че ли като „обикновени“ консуматори, признавам си, понякога дори не подозираме как сами попадаме в такъв тип план.

Културните промени, обаче, са налице – промяната на физическото пространство, ликвидирането на необходимостта от посещение на кино салони е свързана и с преживяването. Новите дигитални платформи премахват и рекламното съдържание, давайки възможност да се фокусираме пряко върху продукцията.

Гледането на стрийминг програми дава възможност и за разпространението на независимото кино, благодарение на богатите библиотеки от съдържание. Това е един плюс, който не е за пренебрегване.

В медийният свят съществува и редица дискриминационни и цензурни политики, които са заложени от професионалния бранш. Радвам се ,че книгата споделя и подробна информация за това. Работата на тези механизми би следвало да бъде разгледана и дори в още по-разгърнат план.

Разгърнати възможности

За мен беше много полезно да разбера по-подробна информация и за „войните“ между различните доставчици на медийно съдържание. Очевидно е, че от наблюденията става ясно, че големите играчи виждат много по-голям потенциал от новите платформи, отколкото от традиционното наземно разпространение. Този факт, на практика, създава изцяло нови модели на изместване и позициониране.

Поточното гледане на съдържание в културните направления премахва гледане на програми по график, насърчава целокупното гледане на определени серии, както и създаването на динамичен начин на гледане, съобразен с текущите желания и нужди на консуматорите.

Интересни са и наблюденията по отношение на задържането на аудиторията – промененото поведение на аудиторията изисква корекции в това отношение.

Различните аудитории имат различни интереси и покупателна способност, следователно „мрежите“ трябва да направят максималното, за да ги задържат. Продуктово позициониране, персонализирано съдържание и други техники активно се използват за такива цели.

Няма да се спирам подробно на самите техники за привличане и задържане чрез абонаменти, това вече беше подробно обяснено в предишни книги, които споменах в този блог. Полезното е, че отново ни се напомня за богатството от разнообразни данни, които се записват и обработват по отношение на достъпа на съдържание.

Практиката и при видео игрите

Драматичните промени при покупката и използването на видео игри чрез подобни практики са особено интересни за изследователите. Някои от интересните феномени в тази връзка са платформите за абонамент на игри, както и културата около видео конзолите. Особено интересни са игрите, които включват платено съдържание като добавка, рекламирането в тях, както и създаването на отделна култура на електронните спортове, „дигиталното“ приятелство и др.

Резонна е причината за създаването на конзолите и игровите системи в началото – по подобие на принципа на грамофона, системата (или конзолата) е служила като притегателно средство за консумация на отделните игри. В днешно време развитието на една игра е разширено до създаването на множество възможности за създаване на множество канали на потенциална доходност.

Интересно е как създателите на конзоли и съдържание планират своите продукти имайки предвид въображаем модел на потенциалния потребител. Съществуват и два подхода по отношение на създаването на обновления към игрите – безплатни такива, които подобряват функционалността и оправят проблеми. Другата стратегия е да се обособят „допълнения“ срещу заплащане, които принуждават играчите да продължават да купуват добавки.

Създателите на видео игри създават всевъзможни начини за създаване на допълнителни потоци за печалба: абонамент, покупки в самата игра, както и преглеждането на специфично съдържание. Покупката на абонамент до бази от данни от игри също е популярен феномен, който е адекватно разгледан. Много подробно са разгледани стратегиите при MMORPG игрите, където всички тези модели се използват по един или друг начин.

Културата на видео игрите изглежда се развива в две основни направления, подвластни на интегрирането на поточните технологии:

  • Ежедневни игри – По своят характер те не са сложни, не изискват дълга инвестиция време и могат да бъдат играни в различни ситуации.
  • MMORPG игри – Този тип игри се обособяват в своя собствена категория, включвайки съвсем различна стратегия.

Логични са и изводите за обособяването на платформите като потребителски общности, които имат своя собствена идентичност. Смятам, че тази тема може да бъде и още повече задълбочена.

Новите културни форми

Последната глава дава възможност да разгледаме новите културни парадигми, произлизащи от новата парадигма. Използването на теорията на Реймънд Уилямс за трите вида култури е добър способ. Хубаво е да ни се припомни правилото, че в обществото цари мнението, че доминантната култура е равносилна на обичайната. Анализът в тази насока е особено ценен.

Смятам ,че последната глава, както и заключението могат да бъдат много ценни и разчупени през личните преживявания на всеки един читател. Именно поради тази причина ще пропусна да ги коментирам. Умишлено.

Прочетете тази книга, може би тя е една от най-цените заглавия, които съм чел през последно време. Благодарен съм за това преживяване!

Трите дъщери на Ева Ревю

Корицата на "Трите дъщери на Ева" от Елиф Шафак, издателство "Егмонт"

“Трите дъщери на Ева” са последователен мой опит да прочета някоя друга книга на Елиф Шафак, след като имах опит не само с “Любов” (която много харесах), но също и с “Дворецът на бълхите” (която не успях да дочета). Така вече имам някакво познанство с нейния специфичен и отличителен стил на писане, който завладява толкова много читатели по света.

Изправянето през трудни теми през перото на талантлив писател

Темата за Вярата, нейното религиозно овластяване и ефектите върху обществото — какво по-хубаво от лятно четиво? Разбира се, всичко това преминава през драматичната история на главната героиня Пери, нейното семейство, техните разбирания, както и множеството трудни моменти, които тя изпитва — не само в ранните си години, но в съзнателния си живот на възрастна студентка и майка.

Като типичен роман на Шафак има наистина голям фокус върху емоциите, не е изненадващо, но именно през тях се рисува автентичната представа за емоционалното израстване на Пери. Няма нищо по-хубаво от това ние (читателите) да разберем какво толкова много тревожи нейната душа.

Премеждията са много, но Шафак умело ни води от улиците на Истанбул и после през Оксфорд, разбира се историята се разказва в няколко времеви пространства, като през главите се преплитат детството, времето през студентството и по-късно зрелия период на Пери. Типично за писателката. Свикнах с това нелинейно представяне на сюжета, като си признавам, че е въздействащо, защото поставя живота като пъзел, който постепенно се нарежда и изгражда в една цялост.

Опитът на съзряване

За мен основната тема, обаче, не е Вярата и феминизма, както и свободата, а оформянето на човешката личност. Да, макар и тези фактори да имат огромно влияние, това е история по-скоро за порастването и осъзнаването на индивидуалното място в рамките на широкия свят. Начинът по който някой индивид заявява себе си и се вписва в обществото или определената общност. А в този случай, търсенето на себе си, на автентичния Аз, който би следвало да се утвърди в завършена индивидуалност, личност и характер.  Определям романа по-скоро като историята на порастването, на взимането на решения и полагането на последствията в живота.

За Вярата

Основна тема е свободата, феминизма и Вярата – такава каквато я чувства всеки индивид, но и тази която разграничава различните общности една от друга. Специфичният културен и индивидуален код на различието, което определя една група от вярващи от друга. Разбира се, леко хуманистичния прочит и идеите на атеизма и агностицизма, както и някои леки влияния на популярен мистицизъм се прокрадват също. Романът по-скоро има някаква екуменична позиция, опитвайки се не само да обедини различни вярвания, но и през погледа на автора да създаде място на мир и уравновесеност. Погледът на човешката трагедия и отношението са силни козове в тази история.

Любовната история

Опитах се, но не намерих любовната история за особено правдоподобна. Не вярвам, че такова влечение или любов може да се случи по този начин, но от друга страна не мога и да разсъждавам от позицията на описаните дами. Вероятно харизмата е наистина била толкова голяма, че господина да успее да завладее толкова много нежни сърца.

Отбелязвам два фактора: не само умелото държание и репутацията, но и цялостния поглед върху живота и начина на изказ играят важна роля, за да привлекат женското внимание. Без да навлизам навътре в тази тема, може би просто не го разбирам. Но не мога да кажа, че за мен това са реалистични чувства.

Лична комплексна история и изповед

Разбирам, че тази книга би се харесала не само на определената целева аудитория, но и на всеки любопитен читател, който би искал да се впусне в изследването и съпреживяването на една човешка драма, на една история. Образите и чувствата са написани много ясно, майсторството на Шафак буквално може да ни пренесе навсякъде, като тя изгражда умело всякакви атмосфери – рядко умение днес, когато все повече се залага на диалозите. Тук имаме възможност не само да чуем думите на героите, но и да го почувстваме, да скърбим с тях, но и да се радваме на успехите.

И макар това да е една много богат палитра от щастливи и трагични моменти, за мен е важно да кажа – да, това е книга, която бих препоръчал!

Infonomics Ревю

„Информацията е сила“, „Информацията е пари“ – това са често срещани фрази, които като че ли само гравитираха в масовото съзнание само като далечни метафори, но за мен бе важно да прочета по-задълбочено по тази тема, в контекст. Именно Infonomics предоставя тази важна възможност. Затова и без да губя повече време, искам да започна да пиша и моите отзиви за книгата.

Монетаризация на информацията

Основната тази, както подсказва заглавието, е възможността да се монетаризира информацията, но това идва и с всички останали процеси – управление, измерване и адаптиране (но не само!). Определено съм съгласен с тезата, че вече има специфични професии, които работят с информацията като с обективен и измерим ресурс, както и че имаме налице информационна логистична верига като отделен вид управляем продължителен процес.

По подобие на съвременният термин икономикс (както ми бе преподадено в Университета), тук Инфономикс се разглежда като съвкупен термин, включващ теорията, изучаването и управляването на икономическото влияние на информацията. Аз по-скоро бих го определил като икономическата равностойност, но това предполагам, че е въпрос на гледна точка. Изследователите посочват, че тази концепция за информацията в днешно време се посочва от бизнеса като ценен ресурс.

За мен бе важно да разбера основните модели – те са, на практика, неограничени и могат да бъдат структурирани и създадени на базата на уникалните характеристики и спрямо целевата стратегия на организацията.

Основните принципи, касаещи високата стойност на информацията като ресурс, се крие в някои от нейните основни характеристики, както са дефинирани в книгата:

  • Информацията може да бъде повторно използвана
  • Информацията може да бъде обособена в различен контекст
  • Информацията не се счита за капиталов ресурс
  • При размяна на информацията (като стока), тя не може да бъде таксувана
  • Информацията може лесно да бъде реплицирана (умножена, разпространена)
  • Информацията може лесно да бъде предадена на друг собственик
  • Информацията има експоненциален брой ползи

Моят интерес се крие именно в използването на знанието за инфономикс, когато това касае новите бизнес модели, особено тези, свързани с абонаментния принцип и достъпа до съдържание на базата на новите модели за ценообразуване.

Ясни концепции

От втората глава ми се иска да реферирам дванадесет на брой причини за монетаризиране на информацията, смятам, че този списък би могъл да бъде много полезен и вероятно към него ще се върна в някакъв определен период от време:

  1. Увеличаването на броя на привлечени и задържани клиенти
  2. Създаването на допълнителни приходни потоци
  3. Въвеждането на нови бизнес предложения
  4. Навлизане на нови пазари
  5. Създаване на конкурентно предимство
  6. Търгуване със стоки и услуги
  7. Установяване на по-изгодни предложения с партньори
  8. Оптимизиране на разходите по управление и анализ на информацията
  9. Намаляването на разходи по поддръжка
  10. Идентифицирането на рискове и измами
  11. Намаляване на възможни забавяния
  12. Подобряване на цялостното състояние на средата

Информацията има важна икономическа стойност, защото може да бъде преобразувана в стойност, главно чрез два начина: размяната му за стоки, услуги или валутна равностойност или използването ѝ за увеличаването на приходните потоци или намаляването на разходите и рисковете, свързани с цялостните бизнес операции.

Още веднъж се проявява и концепцията за предоставяне на конкретни предложения, на базата на лоялност – модел, който работи много добре при новите бизнес предложения. Радвам се, че дори и в това издание се споменава за огромната сила на използването на тактики като натрупване на имидж и потребителска общност, които да работят за утвърждаването на предлаганите продукти и/или услуги. Това е особено важно, когато имплементираме решения като SaaS, където често се използва пробен достъп и други тактики за привличане на потенциални клиенти. При задържането на потребителите могат да се изведат и множество други начини за работа.

Информацията като ценен ресурс

Един от малкото пъти, когато имаме споменаване за конкретна професия, в това издание се дава предложението организациите да имат конкретен служител, който да изпълнява ролята на информационен управител – да отговаря за информацията, идентифицирайки и подреждайки ресурсите, така че те да доведат до превръщането в икономически ресурс.

Интересни примери от практиката показват как такива специалисти се вписват в някои от най-големите компании по света. От особена радост за мен е създадената графика, която показва различните видове информационни ресурси, които могат да бъдат оползотворени в рамките на цялостната информационна стратегия.

Директното монетаризиране на информация може да се случи чрез транзакционен модел на заплащане. От друга страна индиректна монетаризация на информационни ресурси се използва основно за оптимизирането на текущите бизнес операции.

Пропускам коментарите по главата, която е съотнесена с анализирането на данните, тъй като там нямам достатъчно компетенции, за да дам аргументирано мнение.

Зрялост на информационните ресурси

Бизнес моделите и стратегиите за развитие разчитат на добре изградена информационна инфраструктура, която да служи като основа за взимането на решения и използването на всички налични ресурси. За мен едно от ценните неща от тази глава е създадената класификация на матуритет (зрялост) на наличните информационни ресурси – в точи случай, това е направено в 5 различни нива, които са пространно описани.

По отношение на лидерството, свързано с управлението на информацията, има предоставени конкретни проблеми, които са типични за днешния бизнес и произхождат от реални казуси. Наистина, съгласен съм с твърдението, че най-честата причина за проблеми е липсата на информираност за конкретна тематика.

Много добре постановени са петте категории на процеси, които са в основата на управлението на информацията. В книгата се открояват и заложени принципи, които са в основната си част приети от мнозинството бизнес лидери. В тях се крият различни отправни точки, които са особено полезни за анализа на ситуацията, както и за построяването на конкретни стратегии, които да повлияят в краткосрочен или дългосрочен план.

Адаптирането на модела на логистичната верига към информацията показва как всички процеси могат да бъдат въвлечени: планиране, снабдяване, създаване, доставяне, връщане и внедряване. Промененият модел наистина може да бъде обозначен като информационна верига на доставка, и тя е много добре въведена чрез своите отделни фази в удобен вид.

Екосистема от информация

Създаването на релевантна икономическа екосистема може е възможно чрез методи като последващи обратни връзки, икономически взаимовръзки и следването на този модел на информационно-базирана логистична верига. Съпоставката с реалните примери от практиката показват, че това не се ограничава само в теоретични постановки, а има реална представителност. Важен факт в тази насока е и екосистемата на огромни подразделения на компании и корпорации, които разчитат на постоянен поток от полезна информация. В тази връзка отново се осъзнава важната роля на управлението на информацията като ценен ресурс, който изисква задълбочено познаване.

Сравненията с биологичният модел на екосистемата ми се стори изключително релевантно към темата на книгата. Ще си позволя да сложа тук и основните органични функции, които разглеждат информацията като организъм, част от информационната екосистема. Дадените примери илюстрират много точно изказаната гледна точка до този момент: процеси на движение на организмите (свързани с постановяването на информацията на конкретно място), декомпозиция на материята (свързана с паралелите на промяна на съдържанието), репродуцирането на информация (създаване на идентични копия и разпространение на крайния информационен продукт), както и растежа (увеличаване на обема на информация), който се дължи от нутриенти (трансакции) и общ брой на енергийни ресурси. Всички тези прекрасни сравнения показват как може да се направи лесна съпоставка между привидно абстрактен теоретичен модел и реалния живот, описан от биологичните (природни) закони.

Но изследователите не спират до тук! Разбира се, че има още много заложени предпоставки на развитие, включително влиянията на останалите системи, това може да доведе до деривативни форми и други смесени видове. В тази „инфосфера“ управлението на екосистемата се случва по подобен начин на вече обособени техники от науката: реконфигуриране на моделите, почистване на определени масиви, промяна на съхранението и др.

Стандартизиран преглед

Очевидно е, че една такава комплексна система може да бъде предмет на по-широко обществено обсъждане, както и цялостния опит от управлението може да бъде систематизиран успешно. Именно затова има и обособена глава, която е свързана точно със световните стандарти, организации и сертификации.

Съществуват най-различни видове, няма да се спирам на всеки отделен вид, но е важна класификацията, която е постановена в управлението на услуги в информационните технологии: стратегия, дизайн, преход, операции и подобрения. Управлението на информационните технологии може да се постанови в рамките на тези отделни процеси. В този аспект е много важно да се отчете и важната роля на управлението на записите, които да съдържат не само контролни елементи, но също и мета данни.

В тази връзка има и специална част, отредена за управлението на знанието. Тук има и връзка с библиотечно-информационните науки, което е може би първото признание за тази наистина сериозна наука, която съм чел през последните седмици.

Остойностяване и собственост на информационните ресурси

От огромно значение за цялостната визия и стратегическа перспектива е обяснението за собствеността на информацията, както и всички важни подробности – например важността за физическото местоположение на съхранението ѝ. Важните законови предпоставки са описани, а някои от тях са наистина любопитни. Признавам си, че не бях запознат с цялостната юридическа рамка до момента на прочитането на книгата.

Сложността на тази материя може да бъде обособена в множество томове, но все пак има засегнати най-основните моменти. Наистина съм благодарен и впечатлен от коректния начин на споменаване на някои важни особености. Особено при представянето на мета данните като неизменна част от по-общия вид информационен ресурс.

Разгледани са и математически формули за изчисление на стойността на информацията, както и свързаните конкретни репрезентации като пазарна стойност, както и други принципи в световната икономика.

Изключително сериозно е представянето на всички тези постановки и затова смятам, че книгата е от огромно значение за всеки един професионалист, който работи с информацията като ресурс.

Накрая книгата продължава с полезни данни

За разлика от други подобни издания, тук книгата има за цел да продължи със своята полезност и да ни даде кратко обобщение на днешните тенденции, както и напомнянето за фигурата на CDO (Chief Data Officer), която става все по-необходима. Примерите за юридически казуси, библиографията и изведената терминология, както и кратък индекс, включително и приложения.

The Forever Transaction Ревю

Наскоро намерих още едно интересно издание, което дава още интересна информация за бизнеса на абонаментен принцип. Следя активно тази сфера и ми беше любопитно какво допълнително мога да науча от книгите, които се пишат на тази тема. Затова и естествено да продължа своите занимания, взимайки и това издание. Без да отнемам повече място, директно започвам да пиша по същество.

Новата концепция на бъдещето

Авторът посочва, че за него този вид концепция за заплащане се характеризира като „Икономика на членството“, термин, въведен чрез представения пример във въведението. Отново се дават някои от характерните белези, като се споменава, че това е в следствие на тенденциите да се изградят дълготрайни връзки между компаниите и клиентите на абонаментна основа. Преходът от заплащането на единични поръчки към заплащането на множествени „свързани порции“ за достъп до услугата представлява нов и успешен бизнес модел.

За тези от Вас, които пристъпват от предишните ми отзиви, вероятно ще ви се сторят някои от термините: клубове за лоялни клиенти, ценоразпис с абонамент, създаване на релевантна организация и други дейности. Харесва ми, че се дефинира термина „вечна трансакция“, определящ ценообразуването и процеса на достъп до предоставяните продукти.

Ценното, което може да вземем е сентенцията за успеха, изразяваща се в следното „Най-успешните организации започват своята трансформация като питат какво може да донесе (модела на) членството на техните клиенти, както и как това би променило организацията“.

Трансформирането на бизнеса започва с промяната на мисленето към центрирането към самите абонати, с цел да се създаде база на лоялност. Успешната реализация се крие в оценяването на готовността в тези области: подпомагане на лидерството, тийм лидърите, продължаващи формални отношения с клиентите, целевите клиенти, технологиите и утвърдената култура.

Специфични бизнес практики и планиране

При определянето на някои от основните цели и задачи има някои основни категории от критерии, които са разработени по-подробно. Интересното за мен беше при оценката на клиентите, едно от най-ключовите фактори, които са в постоянна динамика. Ако има нещо непредвидимо, то това са те. Важното се вписва в следните четири точки:

  1. Познаваме ли нашите целеви клиенти, както и дали служим на техните изисквания?
  2. Проследяваме ли най-ценните ни клиенти, както и техните модели на закупуване на стоки?
  3. Какъв тип данни събираме за нашите клиенти?
  4. Използваме ли силата на супер потребителите като посланици, източници на обратна връзка, както и менторите на новите потребители?

В другите издания, които вече разгледах, има подробна информация за технологичните промени, както и културните променливи: едновременно т.нар. „корпоративна“ култура, както и създаването на необходимия имидж, за да се създаде образ на качествен и доверен бранд. Подчертана е необходимостта от реорганизирането към подход, който да е централизиран спрямо желанията и нуждите на клиентите.

Съгласен съм с тези доводи, но разбирам, че това изисква огромна трансформация, но това е улеснено чрез избрани въпроси, които може да се зададем като представители на организацията. Следвайки техните отговори е лесно да разберем доколко сме готови за предприемането на тази стъпка. Първите няколко глави дават необходимите „знания“, така че да се подготвим ментално, както и практически за това. Най-важната промяна е тази в модела на мислене.

Ползите за потребителите и организациите могат да бъдат разделени в две основни категории, съответстващи на тези два типа ползватели на модела:

  • Организации – идентифицирането на лийдове, разработване на подробни анализи от данни, добиване на нови приходни потоци, оптимизиране на вече съществуващи приходи, както и допълнително средство за „защита от конкуренцията“.
  • Потребители – спестяване на време и пари, намаляване на риска, среща с общност от други потребители, получаване на експертни съвети, по-голяма наслада от използването на услугата, откриване на нови преживявания, по-голям избор от стоки и услуги, по-голяма гъвкавост, достъп до ексклузивно съдържание, постигане на статус и признание, както и приобщаването към значима общност.

Обещанието за промяна

Дефинирането на обещанието към потребителите е ключовото решение, което всяка организация трябва да подготви. Това се явява задължителното условие, което започва веригата на „вечната трансакция“. Правилото, което е изведено като съвет, е това обещание да таргетира сегмента от т.нар. „най-добрите клиенти“ – отговарящо на техните психологически профили, демографски показатели и цялостната представа, която сме анализира за тази група.

Хипотезата, която искаме да предложим, би следвало да бъде приоритет на постоянно плануване и оптимизиране, така че тя да създава нови предложения, наситени с висока стойност. Книгата дава много интересни и полезни примери от практиката, съгласен съм с изведените тезиси. Харесва ми разграничението между програма за лоялност, членски клуб, както и ценообразуване на стълбове като различни подходи.

Всяко начало е трудно

Разбира се, че планирането и започването на такъв тип бизнес според този иновативен модел няма как да е лесно за всички. Най-важното за мен като читател е да разбера, че този модел е универсално адаптивен, а правилата също могат да се променят. Една част от тях са взети от успешните бизнес практики, които са проследими не само от пазарните анализатори, но също и от експертите по иновации, но други могат да бъдат открити като специални само за определена индустрия. Но това е възможно и при представянето на някой определен тип продукт също!

Трудности се проявяват по време на първите етапи от развитието на бизнеса – става ясно, че множество стартъпи често се „губят“ между фазите на брейнсторминг и приоритизирането на задачи. Единствено доброто лидерство може да „избави“ екипите от това. Удачно е да се направят ранни тестове, които да проследят възможното развитие, като резултатите от тези действия са особено полезни за анализ.

Анализите на няколко нива могат да се използват за проследяването едновременно на критичната маса от клиенти, демонстрация на паричните приходни потоци, както и ангажираност към дългосрочното развитие.

Комуникацията е ключова

Развитието на добра комуникационна стратегия е едно от най-важните условия за успешна работа – не само насочена към клиентите, но и за целите на организацията (компанията). Към служителите и партньорите е важно да се изведе ясната визия и целите, така че всички участници да са наясно с това какво би следвало да се изгради. Самите клиенти би следвало да бъдат постоянно информирани за визията и концепцията на бизнеса – това би им дало увереността инвестират още на ранен етап със своя абонамент.

Важно подсещане е, че в началото има три основни категории на провали – комуникационни, продуктови и такива по изпълнението. Забележете, че именно комуникацията стои на първо място, това със сигурност не е случайно, а нарочно, за да ни зададе тон за това колко е важно това да се проумее.

Напълно е уместно да се създаде и суб бранд или отделна организация, която да „тества“ дадена концепция преди цялостното преминаване към новия трансформиран модел. Това е доста успешно, защото дава възможност да се направят необходимите тестове на новите предложения.

Книгата има подчертан акцент върху решенията за запазване на моментума – изначалния тласък, който е генериран от ранните успехи. Мисля, че описаните стратегии и опит ще бъдат много полезни за тези, които изследват този тип бизнес трансформации. Успешното „хващане“ би довело до по-нататъшното разширяване, което би помогнало като конкурентно предимство на пазара в съответната индустрия.

Емоционалните влияния не са за пренебрегване

Една от причините за силата на този бизнес модел се крие в успеваемостта да се привлекат клиенти, които залагат на репутацията и очакванията – все силни емоционални притегателни сили, които е необходимо да бъдат постоянно използвани. От важно значение е да разбираме психологическите нагласи на нашите клиенти, така че да имаме възможност да обвържем предложенията с техните липси и желания.

Важното значение тук е придържането към принципа на Северната звезда – очертаването на нещо, към което хората да се стремят, а начина да постигнат целите си е да използват предлагания продукт или услуга. Поддържането на успешното пътуване, на практика, означава постоянното подновяване на абонамента и постоянни приходни потоци.

Проблемите, обаче, могат да бъдат и от създадените емоционални блокажи от страна на самата компания. Дадени са примери, които са може би характерни за такъв тип случаи: колеги, които смятат, че това не е правилната посока на развитие; не искат да научат нови умения или пък не искат да поемат допълнителни отговорности.

Забележете, че има особени притеснения към служителите, защото те може би не биха се асоциирали с плановете и стремежите на компанията. Затова е важно да им се обясни цялостната визия и как те биха подпомогнали целия процес с техния труд и знания. За мен беше интересно да разбера за „рибния модел“ на променя на разходите и промяната на приходи, който е пряко обвързан с въздействието от трансформационната промяна. Полезната таблица, която може да се използва за самооценка, е много добър инструмент, който препоръчвам на всеки.

Привличане на успех

Съгласен съм с множеството тези и примери, че е добре да се вземат добрите примери, а това в бизнеса означава само едно – те да бъдат купени срещу съответната цена. В замяна големите компании придобиват малките, като взимат готовия опит и успех и могат спокойно да го приложат и в своята организация. Но това няма да реши проблема на променения начин на мислене – важното е концептуално да бъдат осъзнати разликите. Партньорствата не означават директното закупуване на бизнеси, но то може също да е полезно като помощно средство по време на трансформацията. Действително съм съгласен с формулираната теза, че придобиването често се ръководи от егото, а не от стратегически цели.

Има цяла глава, която дава сравнителни характеристики между това да се придобие една компания с работещ бизнес модел, на базата на абонамента, или създаването му „от нулата“. Обърнете внимание на това колко подробно са разработени тезите и в двете

Възможните проблеми

Приключението на трансформацията никога не е лесно, може би един от най-големите най-сложните и проблемни области е скалирането на процесите. Това се случва едновременно на ниво планиране, развитие и реална работа, защото дефинира краткосрочните и дългосрочни цели и обхвати. Огромна таблица указва къде са проблемните полета, както и дава перспектива от реални случаи.

 Обърнато е вниманието и на феномена на „канибализиране“ на печалбата, което е от особено значение в предлагането на съдържание под цифрова форма. Популярният пример с вестниците е подходящ за илюстриране.

От значение за развитието е и работата с посредниците – внимавайте с техните условия, интеграции, както и потенциалните рискове. Бих добавил тук и възможни злоупотреби. Неведнъж платформи за цифрово съдържание, например, са били жертва на чудовищни кибер атаки, които в крайна сметка са били за сметка на личните данни на клиентите им. Отговорността те са я поемали, което е огромен разход, а също и срив в репутацията.

Доволен съм от предложените примери, свързани с подбора на технологични средства. Този фактор далеч не се изчерпва само до избора на езици, среди и разработки, а обхваща и цялостната визия на правилен микс между библиотеки, код, процеси на работа и др. Моят коментар е, че тук бих добавил необходимостта от намесата на софтуерен архитект, който да има отговорността да поема такъв тип решения.

Отчетено е и като потенциален проблем промяната на приоритети, за което вече споменах, както и лошите изведени резултати след определените периоди на предвиждане. Не мисля, че трябва да се спирам конкретно върху тези фактори – те са универсални за всяка една компания, независимо от ползвания модел за печалба.

Технологични решения или технологични провали

Развитието на стотиците Software-as-a-Service (SaaS) решения дават възможност за лесна интеграция на услуги, както и използване на посредници и елементи, даващи възможност за участие в новия вид икономически модел. Този принцип е възприет не само чрез директното предлагане на продукти, но също и чрез използването на различни помощни системи, изискващи интеграция или пренасочване на данни към трети страни. В зависимост от желаната конфигурация има хиляди начини да се внедри или предостави някакъв вид услуга.

Забележките в специализираната глава за технологиите са удачни – не само става сложен избора на конкретните решения и похвати за постигане на целите, но също и управлението на риска става все по-сложно в днешните условия. Харесва ми как информацията е поднесена с целева аудитория: купувачи и клиенти.

Ценообразуването е от най-голямо значение

Моделите за ценообразуване и начините на избор са хиляди. Именно затова е много лесно да се предприемат стъпки от типа „проба и грешка“, заедно с анализирането на резултатите.

Има изведен съвет (като правило) за плащанията на принципа на единични плащания – всяко едно предстоящо плащане изисква някакъв вид решение от страна на клиента, което е потенциален риск то да не бъде осъществявано.

Признавам си, че ми отне малко време да разбера и да се съглася с подхода, че се предлагат „решения“, а не конкретни продукти или услуги, както и това има драстична разлика като преживяване и остойностяване. Практичните примери илюстрират прекрасно тази нова действителност, този нов модел, който дава нова перспектива. В тази връзка съм благодарен за стратегиите за ценообразуване, които дават добра подготовка.

От тях най-интересно за мен беше да прочета за т.нар. „freemium” модел, който ми се струва като най-успешен, поне в моя опит. Използвам много онлайн услуги, в личен и професионален план, и наистина това ми се струва като един много убедителен начин едновременно за привличане на клиенти, но също и на „превръщането“ на безплатни членове към абонамент или покупка на платения вариант. Съгласен съм, че това може да доведе и до успешен „органичен“ възход по отношение на рекламата, често давам за пример Mailchimp. Сигурен съм, че много колеги биха се съгласили с този мой пример.

Изчерпателни метрики за анализ

Наистина е важно да познаваме количествените методи за оценка, така че да може да инкорпорираме резултатите в нашите стратегии. Практическата част от книгата продължава сериозно и в тази насока. Ключови метрики, които могат да бъдат проследени са изложени в детайли, така че съветвам да прочетете внимателно за тях.

Извеждам ги от удобство в точи списък:

  • Цена за придобиване на клиент (Customer Acquisition Cost – CPA) – включва всички необходими усилия за придобиването на нов клиент: не само маркетинг разходите по неговото привличане, но също и всякакви пробни достъпи и услуги. Забележката в тази връзка е, че понякога пробните абонаменти директно се приравняват към разходката част на продадени единици стока (Costs of goods sold – COGS).
  • Целокупна стойност на клиента (Customer Lifetime Value – CLV) – Това е общия брой на всички приходи, генерирани от определен клиент през цялото време на неговия абонамент. Към тази метрика се добавя и частното “Очаквана стойност“ (също дефинирана като Expected CLV), което може да се използва при планирането.
  • Система за нетно промотиране (Net Promoter System – NPS) – Това е доста добре познат инструмент, който се познавам от средите на човешките ресурси. Не съм сигурен как точно се превежда, но концепцията е ясна – това е измерим показател, показващ до каква степен предлаганата от нас услуга или стока може да се препоръча от наш клиент на друг. Използва цифрова скала (в стойности от 0 до 10) и тя е от огромно значение, когато говорим за ценови модели на абонаментен принцип.

„Избутването“ и хората, които движат „избутването“ навън от покупката също е важно да бъдат установени. Това са реални пречки към развитието и намаляването на този процент е ключово за овладяването на криза, както и за постигане на стабилен растеж.

Конкретни метрики, свързани с разходната част, са свързани с приходните потоци, като примери са средните приходи към потребител и/или акаунт (Average Revenue per User – ARPU, Average Revenue Per Account – ARPA), както и времеви отчетности (Monthly Recurring Revenue – MRR и Annual Recurring Revenue – ARR). Освен това има един много ключов и важен процентов показател – Trial Conversion Rate, показващ процента на „конветирани“ клиенти от безплатния пробен период до платен достъп.

Четейки тази глава след това се стига до интерлюд, обясняващ възвръщаемостта на инвестициите при freemium модела. Направено е кратко и в три точки: формиране на нови навици, използването на потребителската маса като добавяне на стойност към услугата, както и маркетинговата тактика за убеждаване към конверсия.

Следват кохортни анализи (по определени фиксирани времеви периоди като месец, година или източник), както и всички направления на Клиентска ангажираност (честота, дълбочина и обща оценка). Най-накрая всичко това е систематизирано в табличен вид – удобен документ, който бих извел като един изключително полезен инструмент.

За да бъде разгледана в по-големи подробности тази тема има разгледани често срещани проблеми и грешки при използването на метрики при абонаментен достъп.

Третата част включва глави, които са насочени към насоки за последващ успех и оптимизация на вече създадени и работещи модели. В тази връзка има добре създадена бележка, подчертаваща важността на изграждането на организацията на принципа на „вечната трансакция“ – книгата посочва, че това всяко решение се прави, с мисълта, че никога бизнеса няма да бъде продаден. Интересното като наблюдение е, че организации с постановяване на приоритет върху „хакер култура“ често губят пари върху всеки един нов клиент.

Последваща мъдрост

Матрицата на растежа и споделянето разкрива в графичен вид как могат да бъдат позициониране възходите на компанията и съответния пазарен дял. Влиянието на обещанието също има съществен принос към успеха и достигането на целите от предвидената стратегия. Още веднъж се подчертава, че именно даденото обещание следват пътя на очакванията на клиентите – важно е предоставяните услуги и подпомагането на клиентите продължава. Добър ключов показател за постоянно подобряване на услугата е постановяването в микса между продукт и пазар.

Няма как да подложа на коментар абсолютно всичко от изложенията на книгата, затова се спирам само на нещата, които ми правят впечатление или си заслужава да бъдат записани в този блог пост. В тази връзка ми се иска да спомена за проблема с потребителската общност, която е сериозно засегната – в опита си да съсредоточим лоялност към нашите текущи потребители, е възможно да засегнем бъдещото ни развитие. Трябва да продължим да имаме фокус върху по-голям демографски и социален (кохорт) профил, така че да се възползваме максимално от всички потенциални клиенти.

От практична гледна точка има изведени четири ключови прозрения, свързани със създаването на добро впечатление и привличане към предлаганото преживяване:

  1. Предлагането на лесен и отворен достъп до релевантна информация.
  2. Колаборация за преодоляване на бариерите и изпитанията.
  3. Успешно навигиране в процеса на промяна и усложняване.
  4. Развитие на служителите.

Добрият съвет е този, който е практически и теоретически обоснован – затова и споменавам проблемите, свързани с това как да останем винаги „свежи“ на пазара. Свързана тема е и наблюдението върху проблема от „изтощението от абонаменти“ – за първи път срещам този проблем дискутиран в тази книга. Похвала към авторите, защото има значение и този критерий върху цялостната оценка на клиентите – както настоящи, така и бъдещи.

Културата на глобалното разрастване в своето обособено място – абонамента е глобален феномен, затова е нужно да се приложи общото разбиране на ефектите на глобализация. В последствие абонаментният модел Затова и всяко управленско решение може много лесно да бъде проследено, защото то би имало почти мигновен ефект върху крайните клиентите.

Възникващите тенденции

Към краят на книгата се задават и някои от важните тенденции, които определят пазара, както и основните играчи в различни индустрии, поне до момента на писането на книгата. Наистина е факт, че има експанзия към закупуването на дигитални развлекателни стоки вместо физически, но това смятам за общия случай. Има доста всеобхватен пазарен сегмент на колекционери и почитатели, които никога не биха предпочели дигитален носител, когато говорим за лимитирани физически издания.

Ефектът на Amazon Prime и Netflix са христоматийни примери, които вече бяха засегнати в много издания, както и множество статии. Сигурен съм, че няма нужда да споменавам повече подробности по темата.

Обещаващото e също и преминаването към пациентски-центрирано здравеопазване, което също изисква голяма доза персонализация на здравните грижи, съпоставимо с целите на повечето икономики и трансакционни бизнес модели. Създаването на общностен модел, използвайки средствата на IoT също е засегнато. Много съм благодарен за информацията по тази тема.

В заключение

До този момент това е най-доброто практично ръководство по темата. Макар и предишните книги по темата, които съм изложил в този блог, да дават много информация, тук има реална дълбочина по съществена част от трансформационния и организационен процес. Наистина е добре всичко по темата да се чете в систематичен вид, така че със сигурност това издание ще се чете и препрочита многократно.

Ако правя „топ“ класация за тази година, това издание със сигурност ще бъде със сериозна преднина пред други заглавия. Препоръчвам на всеки!

Master of Chaos Ревю

Най-накрая имах възможността и времето да прочета тази книга, която от много години стои на рафта, чакаща точно този момент. За мен е удоволствие да чета след толкова време отново Дейвид Хамблинг, когото познавам от един мой стар проект, в който писах за книги преди време. Дейвид бе така добър да ми изпрати тази книга, а също така и да кръсти един от героите на мен. Просто би било ужасно нелюбезно и непочтително да не обърна внимание на тази книга. Тя е от поредицата за детектив Хари Стъбс, като сюжета отново ми отвежда в началото на миналия век, пренасяйки ни в улиците на Лондон.

Завладяващ паранормален трилър

Разбира се, че една от причините да познавам Дейвид и неговата поредица за Стъбс е неговото умение да пише в жанра на паранормалния трилър, по-точно смесването на Лъвкрафтски ужаси с убийства, персонажа на детектива, както и прекрасните заплетени истории, които формират целостта на книгата. Със сигурност и този път не съм разочарован. Тъй като това е трилър, няма да изпадам в подробности за сюжета, за да не разкривам тайните, но ще ви представя моите впечатления и ще споделя какво ме накара наистина да препоръчам книгата. 

На първо място, това е цялостната атмосфера  – влюбен съм в мрачните улици на английската столица, но също и във всички локации, които са проследени по време на приключенията на Стъбс. Това са не само въздействащи места, където въображението и перото на Дейвид ни разкриват по един чуден начин, но са също и място на което може би реално може да искаме попадем, или избягаме от тях. Давам си сметка, че когато един опитен писател ни рисува такава действителност, на нас ни е много по-лесно да се пренесем в атмосферата. Няма да спра да пиша колко добре е постигнато това! 

Другата важна черта е изграждането на персонажите, което е ключово за реалистичното представяне на сюжета, в неговата цялост, както и в дребните детайли, които допринасят за подреждането на пъзела. Няма да намерите слабости, всичко е много точно изпипано, така че да представи героя в нужната му светлина, така че да се впише в момента, в главата, в даденото действие. Премерено е всичко, за да не бъде подвластно на неясните трепети на въображението, Дейвид ни води през приключението с увереност и чертаейки абсолютно цялата реалност. 

Тъмнината ни обгръща, неясни сенки завладяват съзнанието

Особено приятно съм изненадан от обратите, разбира се, те трябва да присъстват във всеки един добър трилър, но размяната на роли, както и въвеждането на всякакви места, както и тяхното просветляване в рамките на сюжета са много интересни. 

Може би една от причините да разбирам книгата като успешна се крие в много подробното действие, което се описва от Дейвид. Той има умението да не оставя празен ред, да бъде винаги в контрол на обстановката, по този начин изграждането на света е наистина комплексно. 

Характерно за владеещите имагинерните светове са не само вписването в един определен жанр, но също и връзките към множество идеи, други творци, както и влияния. Тук усещам топлите и слузести прояви на Лъвкрафтски митос, нео ноар филми, както и добрия вкус към приключение. 

Емоционалното въздействие е ключово

Няма как да не спомена и моя личен опит с книгата. Прочетох я в рамките на няколко дни, умишлено създавайки паузи между главите, така че да мога наистина да се впусна в романа. Имах нужда се разсея от действителността чрез тази книга, както и да се отдам на един различен прочит за паранормалния детективски роман. Но има и нещо друго – за мен беше от особено значение да усетя как взимайки книгата в ръка, съдържанието да може да ме “откъсне” от реалността на живота, който живея. И мога да ви кажа, че е наистина бързо и успешно. Това е един много важен критерий за добро художествено произведение – показва как имагинерния свят завладява съзнанието ни и ни дава възможност да се впуснем в цялост в него. 

Да, смятам, че успешно съпреживявам емоциите на представените герои, но също мога и да усетя присъствието на времето и пространството, как машинното масло тече по тръбите на машините в онова подземие или как всякакви парфюми на дами се смесват в кино салона. Именно за такъв тип въздействие говоря. 

В заключение

Може би едно от най-големите достойнства на романа се крие в неговата внимателно подбрана история. Вътре има препратки към множество теми, които аз смятам за интересни, а със сигурност те биха създали и задоволително мнение и в другите хора. Окултизъм, електричество и много паранормални явления, какво повече да поиска един читател? О, да – и атмосферата на един град, който е на път да обезумее, лудостта на героите, както и тайнствените убийства. Разбирате ли сега? Няма как да пропуснете тази книга. 

Strategic Writing for UX Ревю

Започвайки новата седмица с въпроса „Какво да науча сега?“, най-логичната стъпка бе да продължа по пътя на новите знания за писането. Разбира се, все повече ми се налага да пиша специално за потребителски интерфейси, затова и се разрових. Когато видях, че издателство O’Reilly има специално създаден наръчник по тази тема, тогава си казах, че не мога да го пропусна. Именно затова и започнах да чета внимателно това издание.

Ролята на съдържанието в рамките на организацията, която подготвя дадена услуга (или продукт), е от особено значение. От една страна информацията от различен вид се тълкува като най-мощния маркетингов инструмент за привличане на нови клиенти. Работи се чрез различни носители и жанрове като реклами, билбордове, банери и др., за да се стигне до успешния микс, който да реализира тези цели.

Но тази книга се фокусира върху другата роля на информацията: задържането и помагането на клиентите да използват продукта или услугата, така че да могат успешно да изпълнят своите цели. Вече в няколко публикации коментираме как техническата документация може да бъде изпълнена: какви начини на употреба има, по какъв начин може да напишем и структурираме съдържанието там, но се оказва, че средството „текст“ на ниво потребителски интерфейс е също толкова важно. Може и да не го съзнаваме, но ако нямаме конкретни и точни елементи, това би „разрушило“ абсолютно цялото изживяване от употребата на продукта. Текстът и правилното оформление е от най-голяма важност. Това е и предпоставката, с която започва книгата.

Но отвъд традиционните подходи към предоставяне на информация, в днешно време има и много интерактивни случаи, където е нужно да се планира: съобщения за грешки, допълнителни изскачащи прозорци и т.н. Обърнато е внимание на модела на „геймификация“, успешно внедрен в множество продукти – създаването на специални определители и названия също се вписва в задължението са описване на текстове.

Предпоставки за писане

Едно от важните условия за успешното написване на какъвто и да е текст е знанието за ограниченията. Писането започва заедно с дизайна и разработката, тъй като това е един от стълбовете на създаване на всеки един продукт: идентифицирането на целите, възможностите, но също и на ограниченията. Напълно съм съгласен с това становище. Винаги при планирането на каквото и да е, очертавам тези характеристики.

Направи ми впечатление много полезната илюстративна фигура, която е поместена в началото на книгата, показваща, че има цикличен модел на разработка със следните елементи: първоначално проучване, идентификация, представяне, избор, разработка, публикуване и постоянен анализ.

Тук се споменава и честия проблем за отговорността при организации, които нямат самостоятелно разработен екип. Там става много по-трудно разработването на информационни материали, тъй като няма единен съгласуван стандарт на изразяване. Няма определен професионалист, който да е натоварен с отговорността да спазва тези стандарти, което може да се окаже съществен проблем по време на разработването.

Дават се множество полезни примери, които илюстрират голяма част от принципите и проблемите. Новото, което научих, е съвета за създаване на графика на изказа в табличен вид, която да съдържа аспектите, които да ръководят изготвянето на терминология и текстове. Елементите изглеждат по този начин:

  1. Продуктови принципи – основите, които дефинират изживяването, което искаме да предадем на нашите клиенти.
  2. Концепции – Това са идеи и теми, които искаме да подчертаем като имащи важно място в предаденото изживяване. 
  3. Речник – По какъв начин използване специфични думи и термини, за да представим някакъв принцип.
  4. Многословие – Тази категория е свързана с използването на специфични термини, които са подходящи, когато са взети предвид определени предпоставки. Добър пример е случаи, когато е нужно да се използват само няколко думи за описването на сложен процес.
  5. Граматика – Използването на достатъчно ясни и прости текстови конструкции, за да се придаде максимална ефективност на посланието.
  6. Пунктуация – Следването на специфичен стил на писане, който да задава нормите при създаване на текстово съдържание.
  7. Капитализация (в стилови смисъл) –  Спазването на утвърден стандарт при дефинирането на имена, както и заглавни елементи.

Използването на този подход тепърва ще изпитам в реалния живот, но ми се струва особено полезен. Логични са изводите за създаване на такива категории, а още повече те са защитени и чрез примери. Подготовката на текстовете следва да бъде на разбираем за потребителите ни език. Има две основни категории от потребители, които изграждат целевата ни аудитория: заинтересованите лица  от организацията и хората, които ще използват продукта – партньори и клиенти. Книгата продължава с описването на типичния творчески процес, вероятно това е полезно за хората, които прохождат в тази сфера.

Планиране на текстови шаблони за потребителски интерфейс

Има отделна глава, която описва подробно процеса по изграждане на специфични шаблони за текстове, когато става дума за потребителски интерфейси. Това включва и група от основни елементи: заглавия, бутони и интерактивен текст, описания, празни статуси, лейбъли, контролни елементи, полета за вмъкване на текст, текстове при промяна на състоянието, съобщения за потвърждение, известия и съобщения за грешки. Изданието прави подробен преглед на всеки един от тези елементи, което е особено полезно.

Заглавията има за цел да предоставят веднага разпознаваем текст, който да се вписва в контекста и необходимите действия, които могат да бъдат предприети. Това е и средство, което показва най-високото ниво в информационната архитектура. Важна особеност е и това, че повечето потребители четат единствено заглавията и затова те трябва да поднасят информация в контекст. Има поне четири вида заглавни елемента, които могат да бъдат определени като самостоятелни: име на съдържание, заглавия за неопределени цели, заглавия за единични цели, както и заглавни елементи за конкретен бранд.

Бутоните, връзките, и другите команди дават възможност на потребителите да продължат към изпълнението на някакво действие. По дефиниция бутоните обикновено са само няколко думи, но те трябва да бъдат много ясни: да изразяват концепциите ясно.

Описанията имат за цел да помогнат на потребителите да взаимодействат с представените изживявания, вмъкнати в текстовите единици. Добър пример е при използването на тялото от текст, вътре описанията могат да бъдат фрази, обособени части, както и носителите на параграфите.

Празните състояния имат основна цел да посочат очаквания, както и да спомогнат за изграждането им, посочвайки ги като умишлено създадени.

Лейбълите служат за минимализирането не усилията, за да се разбере цялостното преживяване. Те са обикновено фразеология и прилагателни имена за представянето на дадени концепции. Намират се най-често в текстовите единици като секции, категории, статус, прогрес, количества или конкретни обекти. Те трябва да бъдат избрани по начин, който да съответства на избрания стил.

Елементите за контрол информират потребителите за възможностите за взаимодействие с потребителския интерфейс и съответно за работа с определените функции. Важното е да се отбележи, че е важно текстовете да показват промяната в състоянията, които се появяват в системата. Уточнението, което може да дадем като автори, е това да помогнем на хората да взаимодействат ефективно.

Текстовите полета за въвеждане на данни дава възможност за поднасяне на данни към продукта. Част от текста, който може да попадне под тази категория обекти, има полета като лейбъли и елементи, които са част от тази част от преживяването.

Текстовете при промяна на състоянието показват обозначение, че дадено действие се случва. Подобна категория текстови елементи са и съобщенията за потвърждаване, които постановяват за приключване на взаимодействията. Информирането за статус

или процес на обработка се случва чрез текстове за уведомления.

Всички тези подробности смятам за полезни и това е причината да ги напиша в резюме.

Редактирането е основна дейност

Разбира се, че огромна част от изданието има специално създадена глава е отделена за този процес. В нея това е описано като “флуидно” занимание, което има множество променливи, в зависимост от “вдъхновението”. Не съм особено съгласен с това определение, защото то задава много по-голяма “тежест” върху творческата работа,  а когато това е професионална отговорност, тук е по-важното да се следват установените правила. Разбирам, че всеки редактор може би има свой различен поглед върху материалите, които работи, но все пак аз бих заложил много повече на последователното действие, а не на случайностите на въображението. Казвам това, с уговорката, че не съм против този подход, а по-скоро се старая да бъда систематизиран в работата си.

Четирите фази на създаване на текст, така както е предвидена в тази книга като подход, са свързани с изпълнението на тези цели: целенасоченост, стегнат вид, разбираем и недвусмислен начин на изразяване. Книгата подчертава, че е възможно да се следват тези правила в цикличен модел на разработка, но според мен може да се вмъкне бележка, че това важи за общия случай. Винаги ще има някои изключения от правилата.

В тази част от книгата ми хареса подхода към редактирането на известията, които са много важна част от всеки един програмен продукт – много ми се иска това да бъде разбрано от по-голям кръг от хора. Радвам се, че в организацията, за която работя в момента, проявява това разбиране.

За мен е особено важна уговорката, която споменава как да планираме краткия и разбираем текст – трябва да предприемем стъпките по подготовка на текста като не предполагаме, че всеки един потребител нарочно би прочел всички текстове, по-скоро те искат да пристъпят към безпроблемното използване на продукта. Текстовете имат основна спомагателна роля, като те могат да бъдат ограничени от дизайнерска гледна точка и до определени лимити за брой знаци. Имайки това предвид, работата не е чак толкова проста. Редактирането следва не само да оптимизира дължината, но и да запази значението на представената концепция – без да прави компромис с нея.

Ефективност и ефективност!

Интересно бе за мен да науча повече за подходите за ефективно писане на текстове. Точно тази книга ми се стори изключително полезна, защото резюмира цели шест начина за количествено и/или качествено измерване на възприемането на предадените текстове. Това се случва не само по време на специфични процеси, но също и като самостоятелно задание.

В тази връзка прави впечатление колко е важно да имаме познание за това как се възприема информацията, така че да може да я оптимизираме или коригираме своевременно, в изпълнението на нашите задачи.

Отново тук е мястото за постановяване на различни методики за проучване на необходимата информация. Както повечето водещи организации, аз също използвам методиката за определяне на отделна фаза за самостоятелно проучване. Харесва ми, че има обособена информация за конкретни методи, някои от тях са следните: анализи на въпросници, интервюта в малки групи или „1:1 сесии“, упражнения за оптимизиране на текстовете, тествания на ефективност на употребата и др.

Намирам за много полезно и предоставения шаблон за оценка на съдържанието, който е подготвен за читателите. Той е доста обширен и би било трудно да го копирам, но включва всичко най-необходимо, за да се прецени доколко е успешно изпълнена текстовата задача.

Работата с езика е особено важна – затова се обръща внимание на тези потребители, на които съответния език на продукта, който се разработва, не им е роден. Имаме възможност да обозначим читаемостта с показатели, така че да проследим доколко е ефективна комуникацията и последващата употреба на продукта и неговите разработени функции, там където е поставен самия текст.

Малко думи за инструментите

Създаването на различен тип съдържание, както казахме, се изпълнява на различни етапи. Разбира се, че има специфични инструменти, които са полезни не само в отделните фази, но и има и такива, които са специализирани. В тази част от книгата също имам някои забележки: според мен трябваше да бъдат създадени две категории: т.нар. “лидери в индустрията”, както и самостоятелно разработени инструменти за специфични цели. В тази връзка не трябва да се забравя, че има и добри решения с отворен код, както и безплатни такива.

Харесва ми предложеният метод за “рисуване” върху скрийншоти, както и огромния избор от примери, които са дадени за по-лесното подготвяне на черновите. Тук е и любимата ми Canva, която е много полезна за инфографики. Много добре е, че е поставен и практически пример за това как по-лесно да редактираме вече съществуващи съобщения. Това е на базата на слоеве: всеки, който някога е използвал повечето популярни редактори на изображения е запознат с концепцията.

Инструментите за колаборативна работа са полезни и за нас: практически пример е създаване на документ, който да илюстрира прегледа на създадените промени във фазата на тестване на промените, точно преди да встъпим в имплементирането на новия готов текст към продукта.

Работа или работен план

В рамките на практическите примери и конкретни идеи за повишаване на ефективността на работата, книгата има специално създадена глава за работните планове. Разделени са на различни типове, според нуждите, и илюстрират примерни фази на работа, както и конкретни задания, които могат да бъдат включени. Това, разбира се, е особено важно, когато тепърва работата на такъв екип или професионалист се определя. Методиката за професионална работа според мен би трябвало да се определя по строго индивидуален план. Същата уговорка е зададена и във въведението на главата.

За мен най-ключовото за определяне на работния план е съставянето на списъка за действие, който е изцяло в наша полза по време на срещите с другите екипи. Посочвам го тук в неговите основни категории:

  1. Дефинирането на изживяването
  2. Мотиви на клиентите
  3. Приоритети на организацията
  4. Приоритети на стратегията за изготвяне на съдържание
  5. Екипи и заинтересовани лица
  6. Списък от вече съществуващо съдържание
  7. Рецензенти
  8. Терминология

Създаването на множество ревизии, срещи, подобряване на целите и задачите, както и процеса на изпълнението, водят до цялостната представа за това какво трябва да се свърши като цялостна работа. Много съм доволен от илюстрирането на работните фази, както и от подробното описание на типичен процес ,разделен в рамките на тези времеви периоди. Доволен съм от реалистичното представяне, което е в съответствие с това на реални организации.

Приоритизирането на задачите е важна част от нашите задачи, затова и в книгата се споделя и конкретна стратегия за това чрез създаването на специална матрица. Можете да я откриете към края на изданието.

Заключение

Цялостното ми впечатление е добро, книгата определено попълва някои липси, които не са споменати в други такива издания. В никакъв случай не мога да кажа, че книгата може да бъде използвана като наръчник за работа, а по-скоро като илюстративен материал, който дава примери от реална работна среда.

Интересните концепции са свързани най-вече с полезните таблици и матрици, които представляват един много удобен инструмент за организирането на информацията в съответните етапи. Бих препоръчал тази книга като допълнителен материал, който е по-скоро практичен, отколкото теоретичен. Със сигурност някои от концепциите, които са разгледани, могат да бъдат допълнени с доста повече информация.

Но да не забравяме, че изданието е насочено главно към изготвянето на текстове за потребителски интерфейси и изживявания. Така че очаквам и повече хора да се изкажат по темата.

The Product is Docs Ревю

Бях много развълнувам да започна да чета това издание. От доста препоръки от професионалните среди разбрах, че си струва да бъде прочетено. Написана е от екип от разработчици на техническа документация, което дава много полезен практически опит, свързан с реални казуси.

Изданието, което държа в ръцете си е второто и преработено, което е подобрено на базата на отзиви и коментари от професионалната потребителска общност „Write the Docs”, в която наскоро започнах да членувам. Именно оттам получих и едната препоръка. Литературният клуб създаде много подробни бележки, които са взети предвид от авторите и издателството. Това придава на книгата още по-голям авторитет. Надявам се, че прочетената информация ще ми бъде полезна. Въведението към второто издание включва и подробен списък на главите и нововъведенията в тях от преработката.  Разбира се, това включва и подробни стилистични подобрения, както и други редакции.

Предпоставки

Много важно за мен като професионалист в дадена сфера е винаги да намирам адекватни за времето обучителни материали. Изглежда, че именно хора като мен са целевата аудитория, защото има множество важни допълнения и включва информация, която е особено необходима, а е трудна за откриване и систематизиране. Във въведението се говори за целта за написването на изданието, а то е да представи как реално се работи „по стандарт“ – спазване на методологии на работа, стилистични правила, както и взаимодействие с други участници в процеса на разработка.

Практически това означава, че конкретно за някои глави от книгата е било нужно авторите да направят свои собствени проучвания, така че да задоволят цялостните изисквания на такава целева аудитория. Въведението конкретно посочва и някои от особеностите и разликите с други издания от тази категория:

  • Книгата включва множество препоръки и примери за работа с екипите по качествен контрол (QA), които са неизменна част от всяка една компания, касаеща разработка на продукт
  • Дискутира се подробно работата с колеги от отделите по продуктово управление и поддръжка на клиенти
  • Създаването на техническа документация и информационни материали по реда на Agile методология
  • Съвместна работа с дистанционни екипи

Разбира се, книгата не е изчерпателен учебник, а по-скоро наръчник за професионалиста, който е създаден на базата на реално работещи примери и създаден най-вече от необходимост.

Целта на това ревю е по-скоро да отбележа неща, които са ми направили впечатление и биха били общополезни за всякакви специалисти, които работят с информация. Не си поставям за цел да реферирам или да обобщавам книгата. Смятам, че всеки заинтересован от този тема би следвало сам да прочете книгата и да придобие представа за темите и опита, който се съдържа в нея. Няма и да се спирам върху всяка една глава, а само там, където смятам, че има необходимост от повече внимание. Със сигурност ще трябва сами да прочетете книгата, за да добиете пълната представа за дълбочината на материята. 

Agile

Работата по методология изисква от нас да следване някои специфични добри практики, така че да впишем в ролята си като създатели на съдържание. Професионалното ни задължение да създаване документация и други материали се определя и от някои супер важни характеристики, които трябва да притежаваме: адаптивност и проактивност. Причината за това е, че по принцип основния фокус винаги се залага върху самата разработка на продукта. Чест страничен ефект е не толкова добрата комуникация с екипа по разработка на документация. Затова и трябва да си поставяме за цел да се стремим да бъдем „интегрирани“ в цялостния процес.

Някои от добрите съвети и стъпки за по-добрата комуникация с другите колеги са създадени в този кратък списък:

  • Да имаме достъп до всяка една дискусионна (чат) група, за да може да следим различните разговори по теми
  • Да бъдем включени в електронните списъци
  • Да преглеждаме таблата на Agile екипите
  • Да участваме във възможно най-много дневни срещи, отчети, спринтове и планирания. Това включва също демонстрациите и сесиите по ретроспекция

Важна цел е да се създаде чувството в цялостната организация, че разработката на дадена функционалност или продукт не е завършена, докато няма готова документация. Авторите отбелязват, че една от добрите практики и правила на информационните е употребата на постоянен цикъл за обратна връзка. Това включва употребата на най-различни по вид комуникационни средства: форуми, чат стаи, директна и индиректна личностна комуникация, потребителски групи, конференции и др.

Хубаво припомняне е факта, че Agile методологията се списва най-добре при приложения, които са разработени за облака или Интернет средата. Причината е, че промени в програмния продукт могат да бъдат правени в работещата среда и това не обвързва клиентите към сваляне на обновления на тяхното локално устройство. Според авторите най-трудно се оказва разработването по тази методология при бизнес софтуера, който разчита на специално конфигуриране за определени индустрии и цели. Подробни примери за прилагането на Agile в различни по вид начини на доставка са представени в тази глава.

Книгата задава и списък от документация, която не е определена за конкретен екип и е универсална за компанията. Като създатели на съдържание тя се вписва в общите задължения: бележки по изданието, информация при възникнали проблеми, миграции към по-нова версия на програмния продукт, цялостно обновяване, добри практики, обучителни материали, документация към библиотеки и др.

В тази връзка се разглеждат и някои от задълженията, които имаме извън изработката на някакъв вид информация:  разработката на персони за потребителското изживяване, обучение на колеги и клиенти, редактиране, подобряване на съществуващото съдържание, както и работа с получената обратна връзка.

В Agile ключово се оказва и включването не само като директен участник в сесиите на различните екипи, но също и създаването на отделен Scrum, който да е отделен за авторите на техническа документация.

Авторите посочват, че работата в такава обстановка включва комплексни процеси, които могат да бъдат обяснени чрез кръгова диаграма:

Кръгов модел на Agile разработка

Кръгов модел на Agile разработка 

Целева Аудитория

За разлика от някои други позиции в повечето технологични компании, авторите на техническа документация работят всъщност с два вида аудитория. Може би това не е толкова добре познато, затова и това се дискутира в подробности:

  1. Аудитория – Това са потребители и клиенти, които могат да се различават в своя опит, знания, бизнес роля или специфична употреба спрямо документацията и съответно продукта.
  2. Персона –  Това е изграден архетипен персонаж, който дефинира конкретен тип представител.

За мен лично факторите при създаване на техническа документация спрямо тези два типа целева аудитория е от съществено значение. Много често трябва да взимаме решения спрямо това как най-добре би се разбрала информацията от тези два основни типа ползватели.

Доброто познаване на аудиторията позволява да се подобри не само създаването на информация, но също и да доведе до добри практики при нейното разпространение и публикуване.

Хареса ми много подробния опит, който е описан при структурирането на съдържание. Книгата дава много добри разяснения как на базата на опита с аудиторията бихме могли да оптимизираме нашата документация.

Добрите практики мога да обобщя в два основни типа: тези, които засягат самата структура на документа (разбиването на параграфи, дължина и т.н.) и смислови решения. По втората точка има написано много, но само някои от идеите, които влизат тук включват фактори като запознатост с терминологията, дефинирането на термини, както и създаване на локализирани версии за дадени езици и региони.

Не е за пренебрегване и факта, че може да ползваме като източници на информация и опита на колеги, както и вътрешна документация, за да създадем най-оптимизирания и добър вариант, подходящ за клиентите.

В тази глава има и подробни съвети за колаборативното съавторство за целите на създаване на различни видове съдържание. Споменава се и как трябва да бъде създадена програма за проверка на качеството на документ през независимия прочит.

За мен лично беше много полезна и частта, свързана с работата с потребителската общност. Дадоха се много практически примери и съвети, които със сигурност смятам, че биха полезни за всеки един специалист. Именно от тази глава смятам, че мога да попрочета малко повече за управлението на общността. Има и такава професия „общностен мениджър“, която вече се реализира успешно в много компании. Страхотен пример е Jono Bacon, който дълго време заемаше такава позиция в Canonical.

Документация на продукти от трети страни

Тази глава е особено ценна за мен, тъй като дава много полезни насоки за една област, която не винаги е добре дискутирана сред специалистите. Сложните казуси по документиране на функционалности и продукти на трети страни, които по някакъв начин са свързани с нашите собствени проекти, са особен случай. Книгата разяснява в много подробности по планирането и осъществяването на този процес, но също и при какви условия и до каква дълбочина това би било най-ефективно.

Авторският колектив се е постарал и да създаде една изключително полезна диаграма, която веднага ще си сложа на бюрото. Систематизирането на такъв тип решения в алгоритъм наистина не е лека задача, а предлагането на този безкрайно полезен инструмент е незаменимо.

Учебни цели

Методите на работа чрез създаване на учебни цели и фокусирането върху необходимостта от информация е супер важно. Много ми харесва, че има създаден класификатор на видовете цели според типологията им. Струва ми се уместно да ги спомена тук:

  • Осведоменост – Включва способността на потребителите да могат да опишат или перифразират дадена концепция, функция или списък от възможности.
  • Разбиране – Това описва способността на потребителите да могат да правят информирани решения за това как дадена концепция или функция може да се приложен към техния собствен случай.
  • Приложими умения – Това е придобиването на възможността на потребителите да следват инструкции, за да могат да изпълнят дадена задача.

Улесненията в създаването на информация, която се основават на тази платформа са описани подробно в следните направления: по-лесно проучване и писане, по-лесна организация, по-лесна поддръжка и по-лесна употреба. Именно в тази глава има и специално създадена матрица, която позволява по-лесното формулиране на критериите и планирането.

Разработка на информация според сценарий

Разработването на сценарий е от особено значение, когато става дума за документиране на определени теми. Това е метод на работа, който се подчинява на една специфична цел: създаването на списък от теми, които да предоставят цялостно разрешаване на конкретен проблем или изпълнението на някаква цел. Важното в този случай е необходимостта от представянето на проблем от реална ситуация, за да може максимално добре да се илюстрира тази необходимост.

В тази връзка трябва да се разграничи сценария от типичните инструкции, които имат основна цел да обяснят дадена концепция. Сценарият е точното впрягане на идеята и информацията за употребата на дадената концепция в точен и конкретен вид. Това е много полезно при представяне на функции от особено значение, защото дава работеща перспектива и как това се вписва в определения бизнес модел.

Инструменти и представяне на съдържание

В тази глава се дискутират някои от моите любими теми, а именно как ефективно могат да се представят различните изготвени информационни материали. Винаги съм се стремял да бъда добре информиран за различни подходи, както и добрите системи за управление на съдържание. Интересното е, че тук намерих много по-конкретна информация, специално направена за професионална употреба. Сведени са до абсолютния минимум типичните заучени фрази и се дават много задълбочени познания по темата.

В тази част от книгата се дискутират различните подходи към създаване на документация – от една страна това е работата в някаква определена среда, но това може да бъде и чрез използване на инструменти като Git. Не липсва и споменаването на XML-базираните формати като DITA, на маркъп езиците като Markdown и други начини. Всички те са посочени по начин, който да дава възможност на нас да изберем най-доброто съобразно нашите изисквания и нужди. Систематизирането на информацията по тази тема е практически безценно!

По време на цялата тази дискусия се говори и за конкретни метрики и SEO индикации, които също биха могли да бъдат използвани в цялостната стратегия и планиране. Книгата дава и съвети при някои определения решения, така че предварително да сме наясно с някои от опциите и възможностите при тях.

Някои от темите, които се дискутират тук са следните (правя този кратък списък като подсещане):

  • Създаване на PDF изходни файлове
  • Повторна употреба на готовото съдържание
  • Управление на хипервръзки
  • Употребата на маркъп езици срещу визуалното редактиране
  • Интегриране на уики съдържание с други системи
  • Дефиниране на роли за достъп

Тази глава дава и подробен преглед на това как уики-базираната структура може да бъде използвана за целите на създаване на цялостна документация.

Разработка на SaaS документация

За мен лично това е една от най-интересните глави от книгата. В днешният бум на всякакви софтуерни решения, които се развиват с изключително бързи темпове, документацията има огромна роля. От много години (още преди да се занимавам професионално с тази област) винаги съм харесвал т.нар. „rolling release” модел на разработка, който на практика се явява като отличителна характеристика на облачните услуги.

Точно заради тези характеристики има и глава, която специфично се занимава с тези въпроси. За справянето с тази трудна задача трябва да се имат предвид и някои от ограниченията на този тип платформи, най-вече свързани с конкретните нужди на техните клиенти. Някои от обособените компоненти, които са свързани с тoва включва и следните типове информация: вътрешна документация, материали за подготовка на нова версия, крос-функционални информационни материали и т.н.

Тази глава дава задава и три ключови компетенции, които са свързани с успешното създаване на информация:

  1. Посрещането на очакванията на аудиторията
  2. Гъвкавата роля на разработчика на информационни материали
  3. Нуждата от създаване на подробна вътрешна документация

Изключително интересна част от книгата е това и си заслужава да бъде четена и препрочитана многократно, за да може да се усвоят всички важни особености. А те наистина имат значение.

В заключение

Съзнавам, че това е практическо много кратко и частично ревю, но се постарах да включа само това, което ми се струва важно и ново. Всеки човек има различен опит и затова смятам, че книгата би била подходяща за всеки един професионалист от сферата. Вие ще разберете нови неща за себе си.

За мен достойнството на това издание е, че препълва от реални и практически примери от ситуации, които аз самия съм преживял. Със сигурност поне половината диаграми и таблици ще принтирам и ще залепя на бюрото в офиса. Благодарен съм на авторския колектив за наистина положения труд. И макар книгата да не претендира да бъде учебник, за мен тя има изключително висока образователна стойност.

The Subscription Boom Ревю

Следващата книга в поредицата за дигиталната трансформация през икономиката на абонаментния принцип е „The Subscription Boom”. Разбрах за нея от читателите, които са прочели предишните книги, които описах в предишните публикации. Естествено е, че интереса ми към този тип е насочен към практическите и теоретични постановки, които изразяват този нов начин на мислене.

Както и в предишните случаи имаме множество примери, които отразяват в действителност до какви високи икономически мащаби могат да бъдат достигнати, използвайки тази методология и изключително ниска инвестиция. Любопитството ни като читателите са засилва, когато разбираме и как най-известните корпорации са доказали своята ефективност, прилагайки този модел.

Практическите ползи на потребителите е в комбинирането на няколко доказани метода на работа: абонаментния принцип на таксуване за услуга/продукт, както и автоматизацията на цикъла на покупка и доставка. Това ми се струва като особено ценен метод, който много лесно може да се реализира в почти всяко едно направление, благодарение на лесните за имплементация решения и платформи.

Важен фактор, който книгата доказва (още във въведението), е че в днешно време няма практическо разделение между предлагането на традиционен принцип и новия модел, по отношение на неговото позициониране. Продукти и услуги и от двата типа се предлагат на пазара като директни конкуренти и именно в такава среда могат да се наблюдават специфичните предимства на абонаментите. Те могат да бъдат анализирани от страна на компаниите, производителите, както и от всички участници във веригата.

Настоящото издание има за цел да представи в дълбочина успехите на различни успешни компании. Ключово предимство за фактора „успех“ се смята и набирането на „фенове“ вместо купувачи, добавяйки величината „доверие“ към уравнението. Този принцип се разисква в първата глава и ми се струва като логичен и полезен за разбиране.

Откроява се проблема на съвременната търговия: консумеризма вече не приоритизиране броя на покупките, а взаимоотношение (връзка), което трансформира бизнес средата. Говори се за отношението потребителско-центриран производител към потребителски-насочени брандове, които целево да предлагат стоки на своите заинтересовани клиенти.

Втората глава започва директно с напомнянето, че абонатния принцип не е нещо ново: първите масови опити са започнали още през седемнадесети век с продажбата на печатни произведения. Ясен пример е проекта за “Книга на месеца”, в който едно издателство публикува и разпространява книги именно чрез абонаментния принцип. Тази слуга се придружава с много висококачествен подбор и редакция, така че да се поддържа интереса и задоволството. По този начин не само се запазват съществуващите абонати, но също и да се набавят нови. Разбира се този модел може да бъде приложен за всеки един вид медия. Книгата дава и подробен преглед на модели на потребление, базирани на клубове, екслузивитет и “личен достъп”, които също биха могли да бъдат приравнени.

Третата глава се фокусира върху успехите на Amazon и по-специално тяхното специално отношение върху клиентите. Любопитни са причините, които са довели до създаването на най-успешната услуга с абонаментен достъп в света — Amazon Prime. Историята на успехите на компанията се излагат подробно, с оглед на причините за бързото израстване. Но реално това, което най-много ме заинтересова, е появата на Amazon AWS. Според мен това е наистина революционно и има потенциал да премине и сегашните представи за това какво е да си успешен. В момента няма много големи играчи на пазара на облачните услуги, а всички съвременни бизнес предприятия разчитат на поне някакъв вид дейност в интернет. С новата индустриална революция, която се опира на автоматизацията и повсеместната дигитализация и свързаност, с интерес следя и тази тема. Добавете към цялото уравнение и факта, че голямата част от световните компании са вече мигрирали своята инфраструктура и операции към някакъв вид облачни услуги, включително тези на Amazon. Автоматизацията и използването на изкуствения интелект за допълнително оптимизиране на задачите, ролята на изчисленията на големи обеми от данни и другите нововъведения правят цялото поле изключително интересно.

Следващата глава (четвърта по ред) е насочена към разискването на Netflix като лидер в поточното видео съдържание. Компанията е добре известна със своя иновативен подход, който през времето се е доказал за изключително успешен. Основната притегателна сила на предложението е смес от качествено съдържание и почти безграничен каталог от заглавия, които се получават срещу месечно заплащане. Ключов фактор за успех е въвеждането, ползването и отстояването на величината “ангажираност” — това води до задържане на абонати, и в крайна сметка все повече възможности.

Пета глава задълбочава познанията  по отношение на самите продажби и как цялостната организация се случва. Работата със специализирани платформи и прилагането на специфично знание ни дава възможност да разкрием най-подходящи и правилен подход за оптимизиране на приходите и намаляването на разходите. Използването на платформи като Salesforce и SAP, както и техните предимства е една стъпка към постигането на концепция за успех. Подобаващо към книгата, дадени са примери как такъв тип инструментариум се внедрява и като част от ежедневната работа на компаниите. В тази връзка и множеството иновации в този сектор са обект на допълнителни възможности, които още повече създават възможности за потенциален успех.

Шеста глава е ориентирана към представянето на случая с Shopify. Тук индустриалният фокус е върху сегмента на електронната търговия. Тук операцията е върху издигането на конкретното конкурентно предимство на сектора: всеки магазин се цели да създаде уникално преживяване. Разбира се, преди появата на комплексни решения и платформи като Shopify, не всеки уеб администратор е имал възможността да предложи подобно преживяване в своя вариант на магазин.

Именно тази платформа решава редица проблеми, свързани с скоростното развитие на цялостната индустрия. Ключово се оказва предлагането на програмни слоеве, които да дават възможност за интеграция с други продукти и услуги. Оказва се ключово и партньорството с други компании, така че да се предложи цялостно решение, което да трансформира бизнес средата.

Седма глава е посветена на любимата ни услуга Spotify. Предлага се и кратка история на музикалната индустрия в цифровата епоха, за да се докаже връзката с Napster. Според експертите без шума около нелегалното разпространение на музика под формата на MP3 файлове и последващото търсене на решение на този проблем, едва ли Spotify би бил възможен като успешен бизнес модел.

Едно от най-важните особености на Spotify е техния отговор на традиционния прочит на покупка на музикално съдържание: приходите идват от абонатите, но другата отлика е и самото заплащане към носителите на авторски права. Вместо да им се предлага фиксиран процент от продадените копия на тяхната музика, Spotify използват комплексна формула, която се определя от общия брой на прослушвания.

По тези тема има и няколко явления, които също могат да бъдат засегнати в детайли. Пример е „ефекта Спотифай“, който регулира изпълнителите да създават по-кратки изпълнения, съобразени с възможността да бъдат изслушани по-голям брой пъти. Това обстоятелство също така се свързва с постоянното „догонване“ на музикалните тенденции, за да се привлекат по-голям брой потенциални слушатели и съответно последователи.

Допълнителен плюс за ефективността на услугата е наличието на подкасти, позиционирайки и този тип развлечение към базата от ползватели. Това е още един стимул за използването на услугата (посредством множеството приложения). Аз бих добавил към тази глава и интеграцията на Spotify към някои от професионалните софтуери за миксиране (т.нар. „диджей програми“). Посредством лицензионна такса или абонамент потребителите на такъв софтуер могат да използват музиката за ползване.

Осмата глава е фокусирана върху един от моите любими примери: абонаментните кутии. Истинският бум на този тип предлагане е видим в множество интернет публикации за хиляди видове продукти от този вид, като съответно и интереса към тях постоянно се увеличава. Най-характерният пример, който служи като начало, е кутията с козметика Birchbox. Много любопитно е смесването на два бизнес модела чрез разнообразяването на типовете кутии, които могат да бъдат избирани: месечен абонамент за определен тип тематично представяне на продукти, както и единична покупка на предварително приготвена селекция. Това се появи и като директен конкурент и много силен противник на някои вече познати стратегии за маркетинг и разпространение като Avon и Oriflame. В тази глава се разглежда също силата на влиянието активния маркетинг за постигане на определените цели.

Девета глава говори за променената бизнес среда, днешната действителност е много благоприятна за предприемачество и развиване на бизнес. Обръща се внимание на евтините решения, които позволяват на всеки един с минимална инвестиция да може да създаде свой работещ бизнес.

Технологичните решения, базирани на облачни технологии, дават възможност да се създадат комплексни операционни вериги, както и на използването на съвременни технологии като изкуствен интелект, имплементиране на комплексни аналитични системи, връзка с платформи за цялостен контрол на процесите и т.н.

Прави се и връзката и на това какво може да привлече потенциални клиенти към нови продукти и услуги. Книгата отбелязва, че един от успешните и доказани начини е предлагането на уникални истории: хората са склонни да последват и да прочетат за дадено явление чрез привлекателно и интересно представяне. Именно затова и компаниите инвестират средства във визуален дизайн и текст, така че да се привлекат повече потенциално заинтересовани личности.

Обособяването на цялостна концепция за бизнес модела на абонаментния принцип включва следните ключови предимства:

  • Възможността за създаване на лоялност
  • Поддържането на постоянен поток от приходи
  • Създаване на подробни профили на клиентите
  • Ефективен маркетинг, основан върху профилираните и таргетирани клиенти

Примери и доказателства в тази насока са дадени в главата с покупката на Dollar Shave Club на Unilever. Анализирането на този случай дава възможност за обследването на „задържането на потребителите“ като ключов фактор в развитието и приоритизирането в рамките на плановете на компаниите.

Една от моите любими теми е заложена в десета глава, тази за революцията в сферата на изхранването: доставки до дома от супермаркета (като концепцията на Blue Apron),  както и някои от тенденциите (например масовото търсене на „органик“ храни). До голяма степен успеха на всички начинания от този род зависят до голяма степен от конкуренцията помежду тях: по проследяването на тенденциите и желанията на потребителите, могат да се оптимизират до голяма степен предложенията. Разбира се, в условията на всичко това стои някакъв вид модел на покупка, основаващ се на абонаментен принцип.

При предлагането на хранителни продукти най-ключовото се оказва подбора и предлагането на качество, затова и тук услугите приоритизират този фактор. При голяма част от дадените примери планирането на концепцията зависи до голяма степен и от добре организирана логистична верига. По този признак бих казал, че тези идеи и планове са и едни от най-комплексните за изпълнение.

В тази глава се дава и ясна представа за важността на интеграцията между платформите: обработването на събраните данни може да даде задълбочена представа за желанията на потребителите, както и да подпомогне изпълнението на крайните цели, така както са заложени. Тук се дава пример за платформата на Amazon, но също и нещо много важно: работата с нея дава възможност предоставяните услуги да бъдат използвани и посредством виртуалния асистент Alexa. Това прави услугите в пъти по-достъпни, отколкото преди, именно заради богатата екосистема от поддържани устройства. С израстването на инфраструктурата от IoT-свързани устройства, прехода към умни жилища, както и другите технологични нововъведения, тази индустрия все повече ще увеличава своите възможности.

Единадесета глава дава подробен преглед на огромната промяна в пазаруването на мода. Огромните възможности се акцентират и поради глобалното намаляване на цените на тези стоки още от 90-те години на миналия век. Разбира се, традиционното предлагане чрез онлайн магазини продължава, но нов тип иновативни подходи и бизнес стратегии, използвайки абонаментния принцип се зараждат.

Абонаментният принцип фокусира не толкова върху развиването на огромни капиталови печалби, а върху създаване и поддържане на лоялност към бранда, както и към продажби, базирани на обновяване на заплащанията. Използването на проучване на аудиторията, както и персонализирани предложения са едни от най-често използваните инструменти.

Тъй като до голяма част облеклото в днешно време се категоризира като бързо оборотни стоки, наличието на голямо проучване на събраните данни и тяхната обработка води до взимане на решения за провеждане на оптимизирана маркетингова политика. Комплексни алгоритми, които се базират на постоянно развиващи се бази от данни, помагат на собствениците да вземат решение какво да предложат на всеки един клиент. А с използването на днешните технологични възможности, всякакви идеи и предложения са възможни. Примерите и проблемите, които са представени в тази глава, са много любопитни и биха били полезни за всеки един предприемач днес.

Дванадесета глава разисква интересни примери, свързани с преминаването към омни-канална комуникация и създаване на физическо присъствие от страна на традиционно електронните магазини. Това създава още допълнителни възможности за развитие, ако се планират правилно. Както и при другите бизнес модели, настоящия фокус върху абонаментния достъп до продукт/услуга също се възползва от този фактор. Разкритията довеждат и до създаване на множество успешни хибридни модели, които са разгледани.

Заключението още веднъж потвърждава колко полезни и всеобхватни могат да бъдат удивителните концепции, свързани с този бизнес модел. Книгата като цяло беше изключително полезна, защото даде реални примери от буквално всякакви индустрии и сфери. Имплементирането му би могло не само да трансформира едно предприятие, но и да доведе до успех, който (вероятно) не би бил възможен по някакъв друг начин.  Доказателство за това е, че абонаментния принцип на покупка (изначално) разчита и събира много повече информация за клиентите, отколкото традиционни и други тип взаимоотношения. Именно поради това, компаниите имат много по-ясна представа какво би било успешно като предложение.

Другите важни свойства и фактори, които бяха разгледани (като например лоялност), също би следвало да бъдат пресметнати като „част от уравнението“. Обвързването с новите технологични възможности също играе важна роля – много от цитираните примери използват именно някакъв вид облачна услуга по отношение на операциите си.

Много съм доволен от книгата, даде ми много полезни съвети, както и обогати познанието ми в тази сфера. Убеден съм, че в съвкупност с другите книги по тази тема, все повече ще се пишат и обогатяват издания като това. Имаме нужда да научаваме как работи света и как добрите идеи реално заработват. Ще продължа внимателно да следя как се развива света в тази посока.