Morwan – Zola Zemlya Ревю

Открих една новата звезда на пост-пънк музиката, украинската група Morwan и техния албум „Zola-Zemlya”.  От известно време търсих някой приятен албум, който да може да ме „пренесе“ в малко по-раздвижена паралелна сюжетна действителност. Макар и леко кратък, този албум има всичко, което мога да очаквам от амбициозен нов проект, който реално се вписва в множество жанрове. Всички произведения имат характерни ритми и линии от Славянски фолклор, действащи като „украса“. Наистина съм много впечатлен от цялостния мастеринг и представяне на албума. Намирам го за една много ценна придобивка към моята колекция. Всъщност, тук е и времето да спомена, че е много забавно и интересно сам да откривам и да пиша за интересна, нова и непозната (за голяма част от хората) музика.

Албуми като този са прекрасен опит да се направи достъпна идеята за обединяване на множество музикални течения, идеи и дори идеологии. В основата на този проект е възможността за създаване на едно много комплексно произведение, състоящо се не само от жанрово-дефинираните характеристики на пост-пънк (но не само!), но също и I страшно много други елементи. Ще обърна внимание на някои от тях, струва си. За да разберете какво точно намирам в него, ще разкажа подробно за всяко едно произведение поотделно.

Едно от най-важните моменти в цялостната композиция винаги е доброто и обещаващо начало, смятам това за изпълнено, слушайки „Все будто сон“. Много приятна атмосфера, тежка реверберация на вокала, както и динамичната бас линия разгръщат трака. Под всичко това има изявени народни инструменти, барабаните се развиват в почти „брейкбийт“ и имаме няколко смени на темпото по време на композицията. На мен лично най-много ми харесва как отделните композиционни елементи преливат една в друга, неусетен преход има между въведението и средата на албума. Като настроение успявам напълно да се потопя в имагинерното пространство, очертано от Morwan.

Заглавният трак „Зола-Земля“ има подчертана darkwave характеристика, но всичко това е украсено от фолклорните мотиви, преплитащи се между персийското и славянско „звучене“. Наличието на повтарящите се мотиви допълват изгражданата обстановка. Бих казал, че това е едно от тези композиции, които се „впиват“ в съзнанието, буквално мога да я слушам по 10 пъти един след друг и няма да ми омръзне. Въвличането в този световъртеж от музикални палитри и влияния създават настроение и дават перспектива за възможностите на групата – само от тези две изпълнения вече си личи, че хората са абсолютни професионалисти. Малко групи могат да се похвалят с толкова приятно и звучене, което едновременно е характерно, но също и вписващо се идеално в жанра. И въпреки всичко не мога да кажа, че албума е конкретно само и единствено в поставените му жанрови класификации – има доста влияния и елементи, които го отнасят в различни посоки.

Продължавам с „Черное солнце“, което буквално ме накара да си пея припева, което доведе до любопитни погледи. Това е може би едно от местата в албума, който „стъпва тежко“ и би се харесало на хората, които предпочитат по-тежката музика. Определено силното начало (с придаден климакс още във въвеждащите части) е едно нещата, с които бих запомнил целия албум като цяло. Правилното поведение за всеки един почитател би било веднага да участва в някое „пого“ – тази песен е много подходяща за този случай.

Отвъд първоначалните представи за поредната „ударна“ песен, всъщност си направих експеримент – пуснах си точно тази композиция в началото на работния ден, след което се върнах към нея по-късно. И познайте какво! Преоткрих много от елементите, които изграждат изпълнението и разбрах, че всъщност множеството от „слоеве“, които се добавят динамично по време на изпълнението изиграха правилно своите цели. Функциите на отделните елементи определям в няколко точки по този начин:

  • Поддържащи елементи – всички жанрово-типични елементи служат, за да се впишат в цялостната структура на произведението. Изпълненията и тайминга са безупречни!
  • Прогресивни елементи – Ключово в това произведение е използването на смяна на темпо, акцентиране върху определени линии и др.
  • Музикални влияния –  В основата на концепцията на албума е използването му като „платформа“ за развиване и задълбочаване на различни влияния, които произхождат отвъд традиционната „западна“ музика.

Точно в това произведение може да видим една завършена концепция за едно прекрасно изпълнение, което не само представя една идея в музикален вид, но и може да бъде използвано като „корица“ на цялостния албум. Изпълнителите често използват някое произведение като част от „визитната картичка“ на албума, смятам точно „Черное солнце“ за такъв пример. Но има и още, разбира се.

Продължаваме с изпълнението на „Волны“, което също води с приятни изненади. Грабна ме още в началото с този дронов звук, който буквално завладява въведението. Цялото произведение е едно прекрасно пътуване към цялостната идея на група. Тук се концентрира толкова много енергия, че към средата на изпълнението насложените линии започват да се кръстосват и припокриват, създавайки усещането за преувеличение. Но в точно този момент настъпва кратка пауза, обогатена с реверберирания дронов фон отново, а след това започва следващия куплет. Всичко продължава по същия начин, а китарните рифове обогатяват цялостната атмосфера. Колкото повече слушате това произведение, толкова повече разбирате, че сте се пристрастили, поне при мен е така. Може би тези редове са твърде кратки, за да опишат цялостните ми впечатления конкретно за точно тази част от албума, но имам да кажа още нещо – и то е за следващата (и финална) композиция.

Албумът завършва с „Где-то там вдали“, което за мен звучи направо като химн, достоен за жанра. Уникална енергия и страхотен ритъм, който действително ме въвлича в дълбините на музиката. Динамичната структура и забързването на ритъма, на практика, довежда до едно наистина хипнотично слушане. Трудно бих казал, че мога да стоя на едно място – това е толкова танцувално и страхотно, че просто трябва да го чуете. Силното присъствие на това изпълнение вълнува, то е може би едно от скритите тайни на музикалните открития през последната седмица.

Колкото и да пиша за този албум все няма да стигне. Продължавам да си го въртя от начало до край и се наслаждавам истински. Вероятно в някой момент ще се върна да допиша този отзив. Пожелавам на всеки да открие своята нова надежда в музикално отношение – за мен Morwan категорично се доказаха като една прекрасна възможност да разчупите музикалните си вкусове. Приятно слушане на престрашилите се!

VA – An Embrace (Amek #053) Ревю

Започвам музикалното приключение с тази кратка, но невероятна компилация от Amek Collective. Запознаването с това произведение се случи след като видях в Bandcamp за новото издание, а непосредствено преди това се бях видял и лично с Ангел. Буквално нямах търпение да започна, но първо трябваше да подготвя. Винаги избирам точното време за определения тип жанр. За мен е важно да имам фокус върху музиката, затова и избрах същата вечер. Сложих слушалките и започнах да слушам, в следващите няколко реда ще ви разкажа и за моите впечатления. Важно уточнение е, че нямам много опит в писането на отзиви за този конкретен жанр, затова и с времето предполагам, че ще се връщам към тази публикация и ще я обновявам.


Първият трак е Koyu (Тъмно), който има няколко много характерни и въздействащи елемента. На първо място, това е щедрото използване на реверберация (ехо), което много ярко подсилва вокалния трак. Самото вокално изпълнение ми звучи като подводен шепот, в съзнанието ми изниква картината на морска нимфа или русалка, която *буквално* примамва пътешествениците. Самият пад, който поддържа атмосферата, на основата е много деликатен. Ако увеличите звука и се вслушате вероятно ще го познаете – използва се много често в арт филми и други жанрови произведения. Друг инструментален съпровод тук са и внимателно изсвирените разложени китарни акорди. Ясната представа, която изградих чрез това произведение е едно странно усещане. Ще се опитам да ви го нарисувам в следващия параграф.


Представете си един тунел ,един прост и обикновен тунел. Може би няма много светлина, но е ясно къде е неговия край. Тръгвате по него, навън е мокро, а вътре е сухо. Чувствате се притеснени, защото не ви достига времето, може би закъснявате за важна среща. Някой вече е вървял по този тунел, така че насред локвите има и отпечатъци от предишни пътешественици. Изведнъж, започвате да чувате този звънлив шепот, който идва от някъде, тъмно е и не знаем. Но гласът ни води, води ни извън тунела, там където светлината ще ни отведе към целта. Вътре ние усещаме колко е студено, лампите едвам светят, но ние се държим за този глас. Усещате ли присъствието на гласа? Не знаем какъв е този източник, но знаем че той е някъде там. Не го виждаме, но го усещаме.

Не особено близък по смисъл е следващия трак Vigor Halt, той започва много по-спокойно. Мога да свържа първите *звукови картини* с разходка в гората. Атмосферният пад с времето се модифицира от високочестотния филтър – винаги съм смятал, че тази техника има една конкретна цел. Винаги, когато някой направи това в музикално произведение, си мисля, че по този начин „разкрива“ заложения смисъл. Щом това вече се е случило (и то съвсем скоро, след като е изминала една минута), тогава ние имаме свободата да дадем възмоност на въображението ни да отлети. Но да се върнем към гората на Vigor Halt – оприличавам цялостната атмосфера като по-скоро светла, това е място за отдих. Покрай цялата зеленина се крие чувство на спокойствие. Ние знаем, че това е специално място и специален момент, възможност за отдих и отпускане от останалия свят. Препоръчвам дори преслушването няколко пъти, за да може всеки един от вас да разбере за себе си какво най-много му въздейства.


Третото произведение от списъка е „Fallow“ и е може би любимото ми до този момент (преслушал съм целия албум може би около 5-6 пъти). Смятам, че има много дълбок замисъл, който все още не мога да открия напълно. Има една чудесна бас линия, която излъчва топъл аналолог звук. Почти съм сигурен, че тук се използва похвата за „разходка“ из звуковата картина – слушателите биват повеждани от една инструментална писта, докато останалите елементи служат като фон. Произведението има малко по-динамично темпо и всички използвани зуци се вписват отлично, но всеки път откривам нови и нови впечатления. Дали това произведение служи като един вид „събуждане“ и ни позволява да се фокусираме или неговата функция е по-скоро да ни въведе в един имагинерен свят? Възможно е да е и двете! Наистина, в този конкретен момент на писане ми е трудно да преценя кое е вярното, но съм сигурен, че вие ще разберете за себе си. Мой съвет е да продължим да слушаме, докато тази представа ни стане по-ясна.


Последното заглавие от този албум „Life A Curse“ говори достатъчно за себе си. Това е и един от по-динамичните изрази на съзнанието, поставено в такава емоционална ситуация. Много по-разгръщащата се картина дава явно място на движещите се елементи да ни разкрият по-дълбокия замисъл. Слушайки това произведение имам чувството, че то играе две основни функции. Първата му роля е в това да бъде заключителен етап на историята на преживяното. Но това изобщо не е края. Всъщност, смятам, че това произведение може спокойно да измести първото и да се пренареди последователността на албума. Преслушах го няколко пъти и всеки път откривам нещо ново за мен – все ще не мога да кажа кое точно емоционално състояние доминира, но посоката е ясна – това е раздвижващ етап, който дава много възможности за размишление. Радвам се, че за мен дори има и функция на Катарзис – движещите се елементи разчистват досегашната обстановка. Като цяло смятам, че слушането няколко пъти един след друг на точно това произведение може да бъде изключително полезно за съзнанието. Може да се използва като средство за трениране на нашето разбиране – всеки път като че ли разбирам нещо повече за себе си.


В заключение смятам, че много хора вероятно биха пропуснали този албум, но за мен той се оказа изключително важен. Дадох шанс на талантливите изпълнители да *открехнат* една нова пътека, един нов разказ, който всъщност ме води обратно към мен. Смятам, че не само успях да се отпусна, но също и да проверя до каква степен могад а разчитам на способностите ми да анализирам съдържанието и да открия какво е важно за мен. Музиката винаги е имала скрит смисъл, просто понякога е трудно да го разгадаеш. Но това е индивидуална истина за всеки един. Радвам се, че бях на това пътуване, разбрах доста неща и за мен е истинско удоволствие. Може би следващите пъти ще открия и нови пътеки. Нямам търпение да разбера!