TRIGAIDA – ELATE Ревю

Изключително много се зарадвах, когато разбрах за този нов фолктроника проект. Не само поради факта, че в него участват някои от най-добрите български музиканти, но и защото по-голямата част от тези композиции са концептуални. Самият факт, че основната доза от вдъхновението за разработването на тези композиции е самата фолклорна музика, го прави много интересен за мен. Никога не съм имал влечение към „чистата“ народна музика, но пък затова имам уважение към нея. Такъв тип музика, която смесва „съвременно“ звучене с традиционни елементи, е особено подходяща за слушатели като мен. Припознах се в архетипен слушател, купих си албума (включително и на плоча) и започнах своето музикално приключение.

Разбира се, всеки един трак включва множество елементи от различни жанрове, но реших да фокусирам моя слушателски отзив по-скоро върху настроението, отколкото да давам пространни и (понякога дори и прекалено) дълги описания. Тъй като това по принцип не е музиката, в която съм добре запознат, би било добре да представя как всяка една композиция в емоционален план.

TRIGAIDA - ELATE

Моето собствено копие

Слънце грее

Едно от най-хубавите моменти на всяка композиция е началото. „Слънцето трепти“ започва с „воднист“ падов звук, който поетапно включва слоевете, както и прекрасната вокална линия. Харесва ми прогресивният леко дъбстеп ритъм, който хармонизира чудесно с цялостното настроение. Винаги съм смятал , че именно ритмичните стилове са особено подходящи за развиването на такъв тип звукови картини. Използвам този момент, за да подчертая и факта, че Иван Шопов е един от големите майстори на българската сцена. Още от ученическите си години той е доказал своите музикални заложби в създаването на невероятни композиции.

Не само, че музиката предава положителни послания, но те се преплитат в народните песни, олицетворение не само на музикална хармония ( и ритъм), но и съвкупност от преживяванията. Народните песни винаги са били колективен инструмент за съхраняване на родова памет. В тази връзка използването на всякакъв тип доработки, ремикси и др. подобни техники не само „обновяват“ историята с допълнителни послания, но и помагат на нея да оцелее в днешния свят, където паметта не се оценява както преди.

В този смисъл Sluntseto Trepti ни отпраща към една представа, която е далеч (отвъд) нашите ежедневни реалности. Това е имагинерната среда на свободата: слънчевите лъчи, природата и реещите се звуци в една безкрайна шир. Едва ли имало по-добро начало за албума.

Разбира се, следващата композиция продължава в този дух. За мен лично Zalibih Siе един шедьовър! Още от първият път се влюбих в прекрасната мелодия на гайдата, както и от прекрасното пеене. Напрежението, което се натрупва, с разгръщането на историята е ненадминато. Музиката не само подчертава прилагателните имена, сравненията и акцентите, но също и дава много ярка основа, върху която да изградим менталната картина.

В същият дух продължава и Vita Oro“, едно от произведенията, което ме насити със звука на диджеридото. Радвам се, че този инструмент придобива все по-широка популярност в нашите географски ширини. До преди няколко десетилетия той изобщо не беше използван в масовата музика, а вече се среща в разнообразни жанрове.

Страхотно попадение е Verba”, което поднася една прекрасна музикална идея през няколко стила и допълнения. Нейното пълно разгръщане не само помага да се създадат множество свързани звукови картини, но също и за да ни направи съпричастни с представите за българските традиции. Именно в тази композиция имаме много силно взаимодействие между съвременни стилове, както и народните инструменти, характерни за нашата музика. Разбира се, това е мотив, който се повтаря в по-голямата част от албума, но тук като че ли има нарочен фокус.

Втората половина продължава да изненадва

От прекрасният и лек бийт в началото на Maichinko” и поетапното въвеждане на повече слоеве от богати композиции, наистина имам чувството за „поглъщане“. Това е един от онези тракове, които могат да бъдат слушани по много пъти, дори и един след друг. Възхитен съм от прекрасните ефекти и семпли, които деликатно са вмъкнати, за да направят една наистина комплексна представа. Самите вокални партии са изключително въздействащи и са майсторски вплетени в цялостната композиция. Уникален ритъм и превъзходен мастеринг!

“Konyo” е едно от любимите ми парчета, представя в себе си толкова много елементи и вдъхновения, че изпитвам голяма трудност да ги назова всичките. Само едно мога да кажа – поставянето на слоя с акустичното пиано по този начин е едно от най-гениалните похвати, които съм чувал напоследък. Вслушайте се как песента ехти, а пианото подчертава (изключително точно) посланието. Няма как да не спомена и мелодията от струнните инструменти, великолепно!

За този трак мога да напиша отделна публикация, защото наистина служи като мощно вдъхновение за съвкупяване с музиката. И то по най-изразителният възможен начин. Толкова много вселени са нарисувани, толкова много чувства са изразени, а цялата тази вселена е вплетена в една почти пет-минутна композиция. За мен това е истинския шедьовър на албума.

“Kosovsko Horo” е най-яркият представител на фолктроника жанра, който може да бъде изведен от всички композиции. Ако харесвате гайда, динамика и неподправени мелодии, това е истинска магия. Наистина не мога да кажа нищо повече!

“Yano” е прекрасен пример за неземното съвършенство на българската народна песен. Заедно с леки инструментални фонове, се дава гласност (и глас) на тази красота. Вълнуващо е не само начина на пеене, но и всички съпровождащи елементи. Те не само декорират, но и също приканват повече слушатели към мистичното уединение, такова каквото е възможно само в душите и сърцата ни.

Силата на музиката е отприщена!

Чрез “Momina Myka” успях да изпитам нещо много странно в себе си. На ментално ниво успях да усетя колко дълбока е връзката ни с нашата родна култура. Макар това да е още една (със сигурност гениална) композиция, която е част от този проект, има нещо неземно в тази песен. Не мога да го обясня с конкретиката на думите, макар и да се опитвам, а единственото, което мога да кажа е, че точно тази композиция има някаква скрита сила. Усетете сами и пишете после на авторите! Споделете я и с тези около Вас. Сигурен съм, че сте достигнете до същото заключение.

Тъжно ми е като прекрасните албуми доближават своя край, но поне има достоен финал. Това е в лицето на по-меланхоличната “Nidelyo”, която е една прекрасна балада. Лиричен текст, нежна музика, честни чувства и инструментални партии, които не разочароват. Тази прекрасна комбинация от толкова много съвършени фактори истински изумява.

Имам молба към всеки един, който се докосне до този албум. Подкрепете музикантите, купете си собствен екземпляр и споделяйте това вълшебство. Но освен това направете и пътешествието на музиката в душата ви. Това ще ви обогати, ще разберете неща за себе си, които и не сте подозирали.

Музиката е любов, а тази е и с любов създадена. Божествено!

Fog Lake – Tragedy Reel Ревю

Чувствени пасажи, искрена емоция и мелодия на осъзнаването, това е моето впечатление от продължителното ми слушане на този албум. Радвам се, че случайно попаднах на него, ровейки се в безграничната вселена на Bandcamp. В следващите редове ми се иска да ви запозная със света, така както е отразен в “Tragedy Reel”.

Противно на очакванията на много, за мен лично това не е меланхоличен албум. Не усещам в него такъв тип усещания, а по-скоро завръщането към едно състояние на духа, което бих описал като „мир“. Макар и този албум да е съставен само от три песни, той съдържа в себе си богато многообразие от изповеди.

Мога да кажа своето собствено разбиране за смисъла и как цялостната музикална композиция рефлектира върху моето възприятие за света. Както всяко друго произведение, което е написано от сърцето, и тук имаме пренасяне на съзнанието някъде другаде. Отвъд един океан от преживявания, всяка една песен предлага конкретен спомен: едно собствено изживяване, подвластно на паметта.

Както много пъти преди и тук композициите не са само пояснение или знак към конкретна ситуация, а цялостно пресъздават емоционално състояние и конкретни случки. Внимателното слушане ще ви отведе през времето и пространството в една друга реалност, където през множеството врати на въображението ще можете да вникнете в спомените на композитора.

Смятам, че цялостният албум е една завършена картини от много истории, затова и ще говоря общо за неговата цялост, а няма да се спирам на всяко произведение. Този подход намирам за успешен, когато коментирам концептуални композиции.

Най-важното в това да успееш да предадеш спомена е чрез използването на правилните изразни средства, в този случай това се случва чрез прекрасно избраните музикални инструменти и необходимата стилистиката, за да може това да се случи. Отделните песни имат точната динамика и съдържание, както и страстта, показвайки ни картините от имагинерното пространство. Всичко това е направено по изключително жив начин, така че аз като слушател спокойно преминах през множество състояния.

Вместо описания, предлагам цялостна интерпретация на усещането ми

Със сигурност мога да определя поне няколко вида състояния и впечатленията от тях, за да илюстрирам ефекта от албума върху мен:

  • Дом – Домът е онова място, което едновременно е близко до сърцето, но същевременно и толкова далеч физически. Песните проследяват движението на тялото, което се отдалечава, но мислите винаги ни завръщат към дома. Класическите представи за място на спокойствие и сигурност са много силен акцент тук. Очарован съм от представянето на тази идея, тя е изключително деликатна, но същевременно много важна.
  • Вяра – Алюзиите и препратките към религиозните теми са много близки до мен. Винаги внимавам, когато интерпретирам такъв тип съдържание, но тук е ясно, че това е в основата на съзнанието и на това преживяване. Според мен дори е добре те да бъдат засилени, защото външната проява на вяра показва вътрешния свят.
  • Копнеж – Основен акцент е копнежа, емоционалната връзка и заряда, който ни крепи, независимо къде се намираме. Но дали той може да ни бъде опорната точка или е само причината да страдаме?
  • Приятелство – Харесва ми, че приятелството е реалистично представено. Вероятно от житейски опит, тук се споменава не само силната връзка с другите, но и факта, че не винаги приятелството е розово. Ние като индивиди винаги може да сгрешим и да нараним другите. Или те да наранят нас. Но такъв е живота, приятелите отиват и идват. Малцина са тези, които са до нас дълго време.
  • Възприемането – Харесва ми как неразбирането се представя. Това е смел да бъде показано положението, че не винаги сме приети в определена общност или обществото като цяло.

Красивата музика оставя следи в съзнанието ни. Мисля често за този албум. Той ми дава не само начин да се пренеса на едно друго място, но също и да преживея пътуването надалеч, на това да бъдеш някъде там. Разбира се, всичко това е направено в съвсем човешки вид – не и без видимите емоционални причини за това „От какво бягам?“, които са наистина естествени. Въпреки този емоционален товар, според мен това си струва. Може би дори ще ни покаже и части от нашия собствен живот. Може би вече сме преживели някои от темите, които са засегнати тук, а може би те тепърва предстоят.

Cyberian – Dark Orphism (Amek #50) Ревю

Много завладяващото заглавие “Dark Orphism” ми направи впечатление още с неговото обявяване на официалната Фейсбук страница на българския лейбъл Amek. Веднага след първоначалните прослушвания знаех, че трябва да притежавам и съответната грамофонна плоча. Е, сега вече мога да започна да слушам на реален носител и съответно мога да дам още повече информация. Искам да споделям моите впечатления от този албум, защото вярвам, че е ценен и би се харесал на по-широка аудитория.

Има няколко причини да искате да го чуете: може би една от най-важните е изкусната работа с текстури: звуковия фон е прекрасно „изписан“ от добре мастерирани слоеве от звуци, които действително могат да пренесат слушателите в представената звукова среда. Трябва да знаете, че сюжетната линия има много задълбочен езически привкус, съвременно явление, което става все по-осезаемо и в електронната музика.

Приятно съм изненадан от началото, което започва с „Words Left”, въвеждащия трак, който ни въвлича в имагинерното пространство. Студените филтрирани текстури изпълват звуковата картина, но това е поднесено с достатъчно на брой слоеве, така че да не бъдем „затрупани“. Разнородни по вид звукови ефекти създават и необходимата представа, ефикасно се използват различни ефекти, подсилвайки чувството за пренасяне във времето и пространството.

Не толкова клавирните (пиано) елементите ми харесват, колкото прекрасно използваните струнни пасажи. Издърпването на струните в крайната част на изпълнението е наистина завладяващо и поднася с пълна сила целостта на представяната атмосфера. Противно (може би) на идеята на композитора, аз не намирам средата за напълно мрачна. По-скоро тя се поддържа меланхолична, но в никакъв случай с мрачни конотации. Причината за използването на такива определени е, че има няколко ключови елемента, които търпят малко разсъждение. Не бива автоматично да ги пренебрегваме, защото тогава няма как да се потопим изцяло в звуковата картина. Предлагам моята интерпретация на някои от основните елементи на този трак, така както ги разбирам през последните ми няколко сесии с албума:

Поддържащата атмосфера е равна на въздуха, който поемаме. Изпълването на средата с кислород ни дава сила да дишаме, за да може да оживеем в това мислено пространство.

Макар и минимални вмъкнатите странични шумове и конструкти ни задават, че света е динамичен и жив. За разлика от чистия dark ambient, тук имаме олицетворение на жив организъм.

Използването на добре познати инструменти като пиано звука ни дава връзката с познатото: баланса се крепи на изкуствените (синтезирани атмосфери), които са в хармония с натуралния звук на утвърдените инструменти.

Атмосферата продължава да се разгръща и в “Shades of Grey”, музикална композиция, имаща съвсем различен усет. Още в началото има няколко добре заглушени силни удара, както и нискочестотните елементи, всичко това създава усещането за една много по-динамична и “извисена” атмосфера. Много приятно съм изненадан от постепенното ускоряване на темпото при звуковите ефекти, така че да се постигне увеличаването на динамиката в тези слоеве, което влияе и на честотата.

Характерното в тази композиция е движението — въвличането на слушателите в тази леко по-напрегната ситуация обаче не е самотно изпитание. Към средата имаме включване на един пад, който темброво е много близък до човешкия хор. Това дава една много ясна опора, която може да използваме по време на нашето пътешествие.

Следващият трак “Poisoned” много добре отговаря и на своето заглавие. Тук вече имаме изпадане в една ситуация на затъване, усет за неспокойство, което се засилва. Вмъкването на леко изкривените звуци насред атмосферата от перкусионни удари, както и поддържащия пад се вписват чудесно в интерпретацията на комплексната емоционалност, въведена от композитора. Аналоговата бас линия е повече от приятна за слушане. Най-приятната изненада са филтрираните викове от отчаяние, които са миксирани с адекватна реверберация. Поздравления за това.

Ехтящите пасажи продължават в „Prince of the Abyss”, където вече започва да се усеща цялостното пренасяне в една друга имагинерна реалност. Тук цялостната атмосфера създава впечатление за завършеност на обкръжението. Слушателите имат възможност да прослушат интерпретацията на цялостната идея за пространство: изобилие от ефекти, перкусионни елементи, постоянен атмосферен пад, както и други характеристики, ни подсказват за намеренията на композитора.

Точно това конкретно произведение създава едно много по-голямо и разгръщащо се чувство на напрежение. Използването на филтрирания шум е любим мой похват и се радвам да го чуя във втората половина на произведението в един много по-завършен вид.

Началото на „Seeds of Death” със струнните пасажи и продължителното наличие на падовете, които са миксирани заедно, подсказват за продължение на сюжетната линия. Музикалният наратив разкрива по-дълбоки специфики. Аз лично съотнасям този трак като своеобразно продължение на предишния – в моите представи тук композитора се опитва да изгради динамични елементи, които да служат като допълнение на вече създадената атмосфера. Резултатът е повече от добър!

Обръщам внимание на слоевете и фрагментите, както и тяхната цялост, когато имаме унисон на изпълненията. Усещам два момента, които се открояват в представите ми като слушател:

  1. Използването на доминиращ шум във втората част на трака според мен служи като една „завеса“, която не разкрива абсолютна цялото имагинерно пространство. Сякаш нарочно атмосферата е мрачна, но има някаква „сила“, която предпазва от срещата с ултимативната версия и по този начин създава една по-скоро мъглява действителност, отколкото да ни изправи пред цялата страна.
  2. Макар и слоевете да са ни вече добре познати от предишните тракове тук напрежението е малко по-отслабено: слушателите усещат тежестта на представената концепция, но те вече са „свикнали“ с това и могат да обърнат внимание на новите елементи, въведени в тази част на албума.

“Surgeons” е музикалната композиция, за която ми отне най-много време, за да мога да я осмисля напълно. Тя е изключително силно наслоена с множество елементи и на практика „разчупва“ модела на представяне на предимно големи пространства и оставянето на въображението да ни води. Тук, по-скоро, имаме възможност да проследим изграждането на множество елементи в създаденото виртуално пространство с много конкретни и ясни образи. Тази голяма съвкупност несъзнателно обрисува много предмети, персонажи, и дори локации, че изградения статичен образ на мрачната атмосфера бива изместен. Наистина, ако се заслушате няколко пъти в произведението, ще усетите дори и трудността да се преброят броя на нарисуваните обекти.

За мен лично тук и се откроява най-ясно окултния момент (както е описан в анотацията на албума) и той по-скоро се изразява в неспокойството и мистичното проявяване на различни характеристики и обекти в рамките на имагинерното пространство. Макар и като внушения те да са изцяло органични, все пак има някаква „извънчовешка“ намеса, която е привлечена към цялостната композиция.

Наситените вокални семпли, глич ефектите и филтрираните звуци, които започват още от началото на “Serenity” ни измъкват от тези пространства. Чрез въвличането ни отвъд конструираната затворена среда, ние имаме възможност да бъдем отнесени “на повърхността”. Много ясно разбирам, че този трак има за цел да представи един Катарзис от целия представен опит, от всичките емоционални усещания. Според мен това се явява като разделителната линия между константния мрак и светлата повърхност, която е наслоена от органичен живот, както и динамиката на ежедневието.

Ако пренасянето ни в една среда, където правилата се чертаят от композитора и внушенията, тук по-скоро имаме възможност да се освободим от наложените емоции и да дадем възможност на очистителната сила на звуците да ни помогне да преосмислим натрупаните идеи.

Финалният трак задоволително приключва нашето приключение с прекрасно темпо. Бийтът и звуковите ефекти съзнателно ни помагат да избягаме от имагинерния свят от една страна, а от друга могат да ни въвлекат още по-дълбоко. “The Hermit”  със своята комплексна натура може да има можество интерпретации, но за мен най-явната е тази за показването на пътя. Както се случва, вероятно имаме нужда точно от такова преживяване, което се описва в този албум. Усещанията са много индивидуални и смятам, че всеки трябва да прецени точно накъде би отишъл, слушайки тази композиция.

В заключение бих казал, че този диск е най-вече комплексен: трябваше да го прослушам поне няколко пъти, за да мога да доловя всичките нюанси. Може би “Dark Orphism” не би следвало да се разбира само като музикален диск с плътна концепция, а инструмент за проникване в нашето съзнание. Със сигурност можете да намерите отговори за себе си, ако последвате представените внушения.

Morwan – Zola Zemlya Ревю

Открих една новата звезда на пост-пънк музиката, украинската група Morwan и техния албум „Zola-Zemlya”.  От известно време търсих някой приятен албум, който да може да ме „пренесе“ в малко по-раздвижена паралелна сюжетна действителност. Макар и леко кратък, този албум има всичко, което мога да очаквам от амбициозен нов проект, който реално се вписва в множество жанрове. Всички произведения имат характерни ритми и линии от Славянски фолклор, действащи като „украса“. Наистина съм много впечатлен от цялостния мастеринг и представяне на албума. Намирам го за една много ценна придобивка към моята колекция. Всъщност, тук е и времето да спомена, че е много забавно и интересно сам да откривам и да пиша за интересна, нова и непозната (за голяма част от хората) музика.

Албуми като този са прекрасен опит да се направи достъпна идеята за обединяване на множество музикални течения, идеи и дори идеологии. В основата на този проект е възможността за създаване на едно много комплексно произведение, състоящо се не само от жанрово-дефинираните характеристики на пост-пънк (но не само!), но също и I страшно много други елементи. Ще обърна внимание на някои от тях, струва си. За да разберете какво точно намирам в него, ще разкажа подробно за всяко едно произведение поотделно.

Едно от най-важните моменти в цялостната композиция винаги е доброто и обещаващо начало, смятам това за изпълнено, слушайки „Все будто сон“. Много приятна атмосфера, тежка реверберация на вокала, както и динамичната бас линия разгръщат трака. Под всичко това има изявени народни инструменти, барабаните се развиват в почти „брейкбийт“ и имаме няколко смени на темпото по време на композицията. На мен лично най-много ми харесва как отделните композиционни елементи преливат една в друга, неусетен преход има между въведението и средата на албума. Като настроение успявам напълно да се потопя в имагинерното пространство, очертано от Morwan.

Заглавният трак „Зола-Земля“ има подчертана darkwave характеристика, но всичко това е украсено от фолклорните мотиви, преплитащи се между персийското и славянско „звучене“. Наличието на повтарящите се мотиви допълват изгражданата обстановка. Бих казал, че това е едно от тези композиции, които се „впиват“ в съзнанието, буквално мога да я слушам по 10 пъти един след друг и няма да ми омръзне. Въвличането в този световъртеж от музикални палитри и влияния създават настроение и дават перспектива за възможностите на групата – само от тези две изпълнения вече си личи, че хората са абсолютни професионалисти. Малко групи могат да се похвалят с толкова приятно и звучене, което едновременно е характерно, но също и вписващо се идеално в жанра. И въпреки всичко не мога да кажа, че албума е конкретно само и единствено в поставените му жанрови класификации – има доста влияния и елементи, които го отнасят в различни посоки.

Продължавам с „Черное солнце“, което буквално ме накара да си пея припева, което доведе до любопитни погледи. Това е може би едно от местата в албума, който „стъпва тежко“ и би се харесало на хората, които предпочитат по-тежката музика. Определено силното начало (с придаден климакс още във въвеждащите части) е едно нещата, с които бих запомнил целия албум като цяло. Правилното поведение за всеки един почитател би било веднага да участва в някое „пого“ – тази песен е много подходяща за този случай.

Отвъд първоначалните представи за поредната „ударна“ песен, всъщност си направих експеримент – пуснах си точно тази композиция в началото на работния ден, след което се върнах към нея по-късно. И познайте какво! Преоткрих много от елементите, които изграждат изпълнението и разбрах, че всъщност множеството от „слоеве“, които се добавят динамично по време на изпълнението изиграха правилно своите цели. Функциите на отделните елементи определям в няколко точки по този начин:

  • Поддържащи елементи – всички жанрово-типични елементи служат, за да се впишат в цялостната структура на произведението. Изпълненията и тайминга са безупречни!
  • Прогресивни елементи – Ключово в това произведение е използването на смяна на темпо, акцентиране върху определени линии и др.
  • Музикални влияния –  В основата на концепцията на албума е използването му като „платформа“ за развиване и задълбочаване на различни влияния, които произхождат отвъд традиционната „западна“ музика.

Точно в това произведение може да видим една завършена концепция за едно прекрасно изпълнение, което не само представя една идея в музикален вид, но и може да бъде използвано като „корица“ на цялостния албум. Изпълнителите често използват някое произведение като част от „визитната картичка“ на албума, смятам точно „Черное солнце“ за такъв пример. Но има и още, разбира се.

Продължаваме с изпълнението на „Волны“, което също води с приятни изненади. Грабна ме още в началото с този дронов звук, който буквално завладява въведението. Цялото произведение е едно прекрасно пътуване към цялостната идея на група. Тук се концентрира толкова много енергия, че към средата на изпълнението насложените линии започват да се кръстосват и припокриват, създавайки усещането за преувеличение. Но в точно този момент настъпва кратка пауза, обогатена с реверберирания дронов фон отново, а след това започва следващия куплет. Всичко продължава по същия начин, а китарните рифове обогатяват цялостната атмосфера. Колкото повече слушате това произведение, толкова повече разбирате, че сте се пристрастили, поне при мен е така. Може би тези редове са твърде кратки, за да опишат цялостните ми впечатления конкретно за точно тази част от албума, но имам да кажа още нещо – и то е за следващата (и финална) композиция.

Албумът завършва с „Где-то там вдали“, което за мен звучи направо като химн, достоен за жанра. Уникална енергия и страхотен ритъм, който действително ме въвлича в дълбините на музиката. Динамичната структура и забързването на ритъма, на практика, довежда до едно наистина хипнотично слушане. Трудно бих казал, че мога да стоя на едно място – това е толкова танцувално и страхотно, че просто трябва да го чуете. Силното присъствие на това изпълнение вълнува, то е може би едно от скритите тайни на музикалните открития през последната седмица.

Колкото и да пиша за този албум все няма да стигне. Продължавам да си го въртя от начало до край и се наслаждавам истински. Вероятно в някой момент ще се върна да допиша този отзив. Пожелавам на всеки да открие своята нова надежда в музикално отношение – за мен Morwan категорично се доказаха като една прекрасна възможност да разчупите музикалните си вкусове. Приятно слушане на престрашилите се!

VA – An Embrace (Amek #053) Ревю

Започвам музикалното приключение с тази кратка, но невероятна компилация от Amek Collective. Запознаването с това произведение се случи след като видях в Bandcamp за новото издание, а непосредствено преди това се бях видял и лично с Ангел. Буквално нямах търпение да започна, но първо трябваше да подготвя. Винаги избирам точното време за определения тип жанр. За мен е важно да имам фокус върху музиката, затова и избрах същата вечер. Сложих слушалките и започнах да слушам, в следващите няколко реда ще ви разкажа и за моите впечатления. Важно уточнение е, че нямам много опит в писането на отзиви за този конкретен жанр, затова и с времето предполагам, че ще се връщам към тази публикация и ще я обновявам.


Първият трак е Koyu (Тъмно), който има няколко много характерни и въздействащи елемента. На първо място, това е щедрото използване на реверберация (ехо), което много ярко подсилва вокалния трак. Самото вокално изпълнение ми звучи като подводен шепот, в съзнанието ми изниква картината на морска нимфа или русалка, която *буквално* примамва пътешествениците. Самият пад, който поддържа атмосферата, на основата е много деликатен. Ако увеличите звука и се вслушате вероятно ще го познаете – използва се много често в арт филми и други жанрови произведения. Друг инструментален съпровод тук са и внимателно изсвирените разложени китарни акорди. Ясната представа, която изградих чрез това произведение е едно странно усещане. Ще се опитам да ви го нарисувам в следващия параграф.


Представете си един тунел ,един прост и обикновен тунел. Може би няма много светлина, но е ясно къде е неговия край. Тръгвате по него, навън е мокро, а вътре е сухо. Чувствате се притеснени, защото не ви достига времето, може би закъснявате за важна среща. Някой вече е вървял по този тунел, така че насред локвите има и отпечатъци от предишни пътешественици. Изведнъж, започвате да чувате този звънлив шепот, който идва от някъде, тъмно е и не знаем. Но гласът ни води, води ни извън тунела, там където светлината ще ни отведе към целта. Вътре ние усещаме колко е студено, лампите едвам светят, но ние се държим за този глас. Усещате ли присъствието на гласа? Не знаем какъв е този източник, но знаем че той е някъде там. Не го виждаме, но го усещаме.

Не особено близък по смисъл е следващия трак Vigor Halt, той започва много по-спокойно. Мога да свържа първите *звукови картини* с разходка в гората. Атмосферният пад с времето се модифицира от високочестотния филтър – винаги съм смятал, че тази техника има една конкретна цел. Винаги, когато някой направи това в музикално произведение, си мисля, че по този начин „разкрива“ заложения смисъл. Щом това вече се е случило (и то съвсем скоро, след като е изминала една минута), тогава ние имаме свободата да дадем възмоност на въображението ни да отлети. Но да се върнем към гората на Vigor Halt – оприличавам цялостната атмосфера като по-скоро светла, това е място за отдих. Покрай цялата зеленина се крие чувство на спокойствие. Ние знаем, че това е специално място и специален момент, възможност за отдих и отпускане от останалия свят. Препоръчвам дори преслушването няколко пъти, за да може всеки един от вас да разбере за себе си какво най-много му въздейства.


Третото произведение от списъка е „Fallow“ и е може би любимото ми до този момент (преслушал съм целия албум може би около 5-6 пъти). Смятам, че има много дълбок замисъл, който все още не мога да открия напълно. Има една чудесна бас линия, която излъчва топъл аналолог звук. Почти съм сигурен, че тук се използва похвата за „разходка“ из звуковата картина – слушателите биват повеждани от една инструментална писта, докато останалите елементи служат като фон. Произведението има малко по-динамично темпо и всички използвани зуци се вписват отлично, но всеки път откривам нови и нови впечатления. Дали това произведение служи като един вид „събуждане“ и ни позволява да се фокусираме или неговата функция е по-скоро да ни въведе в един имагинерен свят? Възможно е да е и двете! Наистина, в този конкретен момент на писане ми е трудно да преценя кое е вярното, но съм сигурен, че вие ще разберете за себе си. Мой съвет е да продължим да слушаме, докато тази представа ни стане по-ясна.


Последното заглавие от този албум „Life A Curse“ говори достатъчно за себе си. Това е и един от по-динамичните изрази на съзнанието, поставено в такава емоционална ситуация. Много по-разгръщащата се картина дава явно място на движещите се елементи да ни разкрият по-дълбокия замисъл. Слушайки това произведение имам чувството, че то играе две основни функции. Първата му роля е в това да бъде заключителен етап на историята на преживяното. Но това изобщо не е края. Всъщност, смятам, че това произведение може спокойно да измести първото и да се пренареди последователността на албума. Преслушах го няколко пъти и всеки път откривам нещо ново за мен – все ще не мога да кажа кое точно емоционално състояние доминира, но посоката е ясна – това е раздвижващ етап, който дава много възможности за размишление. Радвам се, че за мен дори има и функция на Катарзис – движещите се елементи разчистват досегашната обстановка. Като цяло смятам, че слушането няколко пъти един след друг на точно това произведение може да бъде изключително полезно за съзнанието. Може да се използва като средство за трениране на нашето разбиране – всеки път като че ли разбирам нещо повече за себе си.


В заключение смятам, че много хора вероятно биха пропуснали този албум, но за мен той се оказа изключително важен. Дадох шанс на талантливите изпълнители да *открехнат* една нова пътека, един нов разказ, който всъщност ме води обратно към мен. Смятам, че не само успях да се отпусна, но също и да проверя до каква степен могад а разчитам на способностите ми да анализирам съдържанието и да открия какво е важно за мен. Музиката винаги е имала скрит смисъл, просто понякога е трудно да го разгадаеш. Но това е индивидуална истина за всеки един. Радвам се, че бях на това пътуване, разбрах доста неща и за мен е истинско удоволствие. Може би следващите пъти ще открия и нови пътеки. Нямам търпение да разбера!