Категория: Трансхуманизъм

Една от основните задачи на трансхуманистичната философия в практичен план е създаването на технологичните предпоставки за еволюирането и подобрението на човешкия вид от сегашния си статус на ограничено биологично съществуване. Според тази позиция е напълно необходимо и важно да използваме всякакви средства, за да подобрим не само нашите тела, но също и всички аспекти свързани с тях, включително когнитивни способности, възможности за усещания, както и теоретичното овладяване на допълнителни способности. 

В днешно време това не е нещо ново или авангардно, вече имаме изкуствени стави, дори и стави, а много други медицински уреди се разработват и имплантиран, за да подпомогнат човешкия живот, в следствие на някакво заболяване или травма. 

Целите

Една от добрите обосновки на целите идва от военните разработки, които са едни от водещите пионери в областта. Конкретните цели от една такава перспектива произлизат от Военното Министерство на Обединеното Кралство, които са подготвили специален документ, който цели да представи стратегическите последици – “Human Augmentation – The Dawn of a New Paradigm”. Той е свободно достъпен от този адрес. Разделен е на шест части, с две приложения, като в основната си част съдържа преглед на следните аспекти: 

1. Разбирането за човешкото подобрение – Дефинира термина и представя концептуален модел за неговото прилагане. 
2. Технология за човешкото подобрение – Дава преглед на наличните технологии, както и представя свързаните сфери, в които текат активни разработки. 
3. Етични съображения – Разглежда ключови етични предпоставки и възможни проблеми, свързани с човешкото подобрение.
4. Правни съображения – Разглежда ключови правни предпоставки и възможни проблеми, свързани с човешкото подобрение.
5. Последици за обществото – Разглежда последици за обществото, задавайки контекста и за последващите последици от Военното дело. 
6. Последици за Отбраната – Разглежда последиците от човешкото подобрение във връзка с актуалните рамки в системата на отбраната. 

Още във въведението се отбелязва, че възможността да се подобри физическите, психологическите и/или социалните възможности на индивид е било източник на власт и надмощие в историята на човечеството, като епитома на тази динамика е именно военните действия. Парадоксът на войната се крие в това, че хората не само са в центъра на тези явления, но също и най-слабата страна. 

Новите открития и напредък в сферата на биологическите науки (науките за живота) и свързаните технологии са довели до създаването на една нова интердисциплинарна сфера, позната която назоваваме с човешкото подобрение — със своите възможности за постигане на съществени въздействия върху абсолютно всеки аспект на човешкия живот. Разбира се, тези отправни точки произлизат от естеството на документа, но есенцията е ясна — всеки един напредък би променил начина на живот, такъв какъвто го познаваме. 

Важно е да се уточни, че няма единна дефиниция на понятието човешко подобрение. В тази връзка публикацията посочва и своето предложение за работно определение: “употребата на наука и технология временно или постоянно да подобрят човешките възможности”. 

Човекът като платформа

Подобрението на човешкото тяло ще има все по-голямо значение за общественото развитие, поради директните последствия върху възможностите на подобрените индивиди. Документът посочва, че това е и свързващия агент между хората и машините. Отбелязва се, че бъдещите (евентуални) войни ще бъдат спечелени не от онези, които имат най-напреднала технология, а тези, които най-добре могат да внедрят технологичните решения в хората. 

Фундамент към успешното прилагане на средства и технологии за подобрение на човешкото тяло е мисленето на човека като платформа. Концептуализацията би могла да бъде разгледана в три основни направления: 

1. Физически способности — Ключови компоненти, където може да има подобрения включват сила, скорост и сръчност.
2. Психологически способности — Включва мисленето, емоциите и мотивацията. В този аспект влизат способностите за придобиване на знание, разбиране, както и обработка на информация, опит и сетива. Включва се също подобрение на паметта, обосноване, решаване на проблеми и вземане на решения. 
3. Социални способности — Дефиницията определена този тип способности като възможността на един индивид да бъде част от група или общност, както и готовността да участва като част от тази група. 

Подобряването на човешкото тяло използва арсенала от научно-технически прогрес, като цялостното дефиниране на това поле няма унифицирана цел. Всяка организация или организационна единица, която се стреми към това, има свои собствени виждания по темата. Именно поради тази причина в този стратегически документ се препоръчва въвеждането и следването на човеко-центричен модел — използването на физически, психологически и социални аспекти, концентрирани в човека като платформа. 

И макар подобренията да бъдат на различни нива, разделени по условен принцип, се прокрадва и термина “оптимизация” на човешките възможности — при тях се наблюдава много по-ниска финансова инвестиция и риск за тялото на човека. Илюстративни примери за създаване на платформи за оптимизиране на личен спортен режим, сън, както и метаболизъм. Това може да бъде достигнато чрез носенето на мобилни устройства (ръкавици, очила, гривни и др.), които по някакъв начин да използват сензори и друг тип технологии, взаимодействащи си с човешкото тяло. По този начин индиректното им влияние спомага за принос към нашия живот, но без те да бъдат “интегрирани” директно в тялото. 

Някои от важни технологии, които могат да бъдат споменати включват разработки в следните направления: 

• Генетично инженерство — Обикновено говорим за промени при репродуктивните клетки или при клетките, свързани с растежа. Използването на такива технологии биха могли да доведат до добавяне на допълнителни сегменти в рамките на ДНК или премахване на определени отрязъци. Подобни промени се свързват с предотвратяването на нелечими болести или определени рискови фактори, които се свързват със състояния като рак и деменция. Генетичните промени са и първата стъпка към преодоляването на генерализираната медицина и създаване на персонализирани лекарствени агенти. И тук срещам мнението, че комбинацията между разработки на Изкуствен интелект и предложения за генетични промени могат радикално да променят медицината към едно много по-висше ниво. 
• Биоинформатика — Това е интердисциплинарна област, която използва изчислителни и аналитични инструменти, за да събере и интерпретира голямо количество от биологически данни. Свързана е с изучаването и разбирането на човешкото тяло, молекулярни взаимодействия и т.н. Това може да е ключово за “разгадаването” на причините защо някои фармако химически въздействия реагират различно при отделните индивиди.  
• Мозъчно-компютърен интерфейси — Това е една от любимите ми теми, използването на технологични средства за декодиране на сигналите от мозъка и тяхното транслиране в операции, реч и друг тип съдържание. Подобни устройства биха могли да дадат възможност за директна комуникация между човека и машината. Известен пример е кохлерания имплант, но разработките на бъдещето биха могли да предоставят възможност за трансфер на информация между човек и животно, например, или директна връзка мозък-мозък с други хора. Честа класификация на видовете са вътрешни и външни, като има постоянна разработка в тази сфера. Има огромни терапевтични възможности, които биха били безценни — лекуване на парализа, Алцхаймер, да не говорим за псхични смущения и т.н. 
• Фармацевтични продукти — Фармацевтичните продукти могат да променят начина на функциониране на човешкото тяло в различни аспекти: физически, когнитивно, емоционално, мотивационно и дори сетивно. Това е и едно от най-старите форми на човешко усъвършенстване. 

Какво следва? 

Разискваните дотук технологии и средства са само началото. На практика има неограничени идеи за тяхното оползотворяване, както и разработка. Голяма част от проектите са вече във фаза на създаване, така че се надявам скоро повечето идеи да бъдат осъществени. Цялата тази палитра от възможности би била особено полезна за развитието на човешкия вид и създава основата за нашата цялостна трансформация. 

Наскоро получих уведомление в моята електронна поща за създаването на нова организация, в сферата на развиващите се технологии – Център за управление на изкуствения интелект (Centre for Governance of AI).

Мисията на този институт е да създаде глобална общност от експерти, които да помогнат на човечеството към преминаване към свят с развит изкуствен интелект. Разбира се, всичко това е съобразено с пространна програма, която е достъпна от уебсайта на организацията.

Преди всичко е важно да се уточнят още веднъж многото предимства от усвояването на една такава технология – ИИ може да има ключова роля в разрешаването на глобални човешки конфликти, включително военни и политически проблеми, климатични промени и др. На базата на това разбиране напреднал ИИ би могъл също така да подобрим драстично нашето здраве(опазване), щастие, богатство, наука, оцеляване, както и някои въпроси на човешкото себепознание.

Оценка на рисковете

Въпреки положителните идеали, организацията е съставена най-вече от мислещи хора, затова при всяка една оценка се прилагат и рисковете. В програмата на Центъра, те са заложени като катастрофални и произлизащи от евентуалната употреба на една такава технология (ако е уместно да наречем ИИ с този термин). Споменавам четири от най-често споменаваните проблемни области:

1. Тоталитаризъм –  Обществото би могло да използва възможните технологични придобивки, благодарение на Изкуствения интелект, с користна цел. Говорим за възможни отлични детектори на лъжата, всевъзможни сензори (извличащи и обработващи данни в реално време), социална манипулация, автономни оръжия, както и проследяването на популацията чрез различни методи. Ако всичко това се инкорпорира и е подвластно на определени групи от хора, владеещи и движещи този ИИ, това би довело до огромни неравенства, контрол, както и консолидация на власт, граничеща с тоталитаризъм.
2. Опустошителна ядрена война – Един от известните апокалиптични сценарии, които често се споменават, когато се говори за напреднал ИИ е широкомащабната и опустошителна ядрена война. Спекулира се, че това би било възможно, ако ИИ е овластен да направи собствена преценка против Велика сила, отсъждайки първи или ответен удар.
3. Несъответствие с човешките ценности – Такъв проблем би бил възможен, ако не се предвиди поведението и цялостното проектиране на Изкуствения интелект още от етапите на планиране. Проблемът не е за подценяване, защото може да доведе до унищожаването на човечеството като вид, ако имаме враждебен ИИ.
4. Ерозия на стойност – Систематичен риск на стойността на продукти, услуги и блага, би довел до премахването на „човешката“ конкуренция.

Трансформативната сила на ИИ

Когато говорим за радикални технологични решения е редно да дефинираме полето на изразяваната идея. В контекста на целите на Центъра, тяхната принципна позиция е, че трансформативната сила на напреднал Изкуствен интелект би следвало да бъде иновация, която да доведе до радикална промяна. 

Промяната на света под въздействието на овластен Изкуствен интелект би довела до цялостна промяна на Световния ред — промяната при властовите структури, създаването на “раса на ИИ”, както и всички следствия от това.

Центърът работи по специфичен план за управлениа на Изкуствения интелект и свързаните разработки. Тяхната теория за въздействие е обоснована върху два основни принципа — решенията по отношение на работата и разработката на такъв вид технологии, както и тяхното внедряване и използване от институции и организации.

Това е дълбоко разгледано в няколко перспективи:

1. Перспективата за Суперинтелект — Отнася се до презумпцията, че напреднал Изкуствен интелект би могъл да бъде действащ агент в свят, в който той би доминирал със своите интелектуални способности над хората.
2. Екология и Технология в общ план — Подобни агенти биха могли да решат трайни проблеми, които човечеството е неспособно да координира.
3. Управление на риска — Водещ проблем при проектирането и цялостното създаване на интелигентни агенти се свързва с проблема за неправилна употреба.

Приканвам да разгледате подробно документите и възможностите, които се разглеждат в сайта на Центъра.

Стареенето е биологически процес, който е основен фактор, регулиращ човешкия живот. Следователно подлежи и на промяна, може да мислим за него като за променлива, която  се регулира чрез технологични способи. Този въпрос се разглежда не само от медиците, но и от специалистите по Биоетика, както и от последователите на Трансхуманизма. Важно е да се запознаем с опорните точки на тази тема, защото тя тепърва ще се развива. 

Възможно е! 

Добър аргумент в полза на позицията, че стареенето е полезно да бъде предотвратено, се крие в статията на Ник Бостром, озаглавена “Случаят против Стареенето” (връзка). Още в уводните изречения се излага тезата, че стареенето е по своята същност биохимичен процес, който в един момент хората ще научат как да спрат, на теория това е възможно. Следователно остава неизвестното “Кога?”, а не “Защо?”. 

В исторически план продължителността на човешкия живот се показва с нарастването на качеството на живот. Възможно е да се приложат няколко различни методики, които да ни позволят да продължим своя живот, в определени случаи и възможности, това да бъде дори и без установен край (безсмъртие): 

• Стволови клетки — Човешките стволови клетки могат да се преобразуват в други видове клиенти, което води до същественото развитие на нов дял в науката, наречен регенеративна медицина. Такива терапии могат да бъдат използвани за лечението на тежки дегенеративни състояния като Паркинсон и Алцхаймер, деменция и други. При достатъчно добре развита технология бихме могли дори да “отгледаме” органи извън тялото, които после да бъдат имплантирани, замествайки вече отказващ или увреден орган. 
• Теломераза – Индивидуални клетки могат да бъдат направени “безсмъртни” чрез редактирането на техните теломери, които са крайните окончания на отделните хромозоми. Чрез това действие се премахва ограничението на делението на клетката. 
• Генна терапия — Телесната (соматична) генна терапия би могла да въведе “полезни” гени в клетките на възрастните, така че да премахне наследствени заболявания, както и да предотврати някои състояния. Някои изследователи правят и връзка с методите на евгениката, макар тя да не се споменав от трансхуманистите. 
• Наномедицина — Създаването на “молекулни машини”, които да бъдат въведени в човешкото тяло и лекуващи болни тъкани, клетки и структури, би могло да бъде трайно решение при някои заболявания. Това, на практика, би ни дало възможност да имаме контрол над биохимичните процеси в тялото. 

Един от основните гледни точки, изтъкнати от Бостром, по отношение на удължаването на човешкия живот, се свързва с това как този феномен би рефлектирало върху обществото. Според него отделните човешки същества биха могли да заменяттрадиционната линейна парадигма с циклична такава. Следователно, би било нормално 50-годишните да се завърнат в училище, а на 70  да се започне нова работа. Този нов “модел на живота” съществено би променил генерално навиците в обществото, но също и би допринесло с положителни черти — хората с дълготраен живот биха имали много по-голям опит и мъдрост и в контекста на това биха допринесли многократно за бъдещия напредък на обществото като цяло. 

Д-р Обри де Грей, един от героите на бъдещата революция

Обри де Грей е добре познат в световните и българските медии като един от най-изтъкнатите говорители на каузата за предотвратяването на стареенето. Той е съосновател на SENS, които си поставят за амбициозната цел да постигнат значителен принос в обособяването на регенеративната медицина. Тази фондация привлича талантливи учени, които споделят визията да работят в тази авангардна област. Според д-р де Грей щетите, нанесени върху отделните митохондрии, са причините за стареене. Неговото обяснение за всичко това е свързано с клетъчния метаболизъм — клетките с времето се увреждат, което води до патологични процеси и директно причинява стареене. Основното наблюдение на де Грей се крие в това, че сегашните начини за справяне с този процес не са достатъчно ефективни. 

Според него е нужно да се създаде инженерен подход, който да предотврати това “износване”. Той извежда седем причини за стареене, свързани с клетъчните повреди: 

1. Вътреклетъчни отпадъци
2. Междуклетъчни отпадъци
3. Ядрени мутации
4. Митохондриални мутации
5. Загуба на стволови клетки
6. Увеличаване на стареещите клетки
7. Увеличаване на междуклетъчните протеинови връзки

За всеки един тип проблем се предлага и конкретно решение, което е потенциално възможно да се постигне, ако разработката бъде възможна и доказана. 

Някои от тези подходи в момента се разработват активно и очакваме скоро да видим реални клинични изпитания, с надежда за успех. 

Етичният въпрос

Един от водещите трансхуманисти по темата Золтан Ищван в едно свое интервю изтъква позицията, че удължаването на човешкия живот не бива да се допуска да стане привилегия само за определени групи от хора (например, богатите). Обществото трябва да застане зад тази кауза, което би довело до обществена, културна, както и правителствена подкрепа. Това би извело подкрепящите отвъд тяхната затворена група и би направило тази възможност достъпна за (потенциално) всички. 

Едно от решенията, които се предлагат в тази посока, е свързано именно с разгласяването — чрез създаването и насърчаването на глобална награда за дълголетие. Смъртта и стареенето влияе на абсолютно всички хора — не само на богатите и образованите, но също и на бедните и онеправданите. Радикалното удължаване на живота би следвало да бъде също толкова всеобхватно, както и да бъде достъпно за всички. 

“Трансхуманизмът е философията на бъдещето”, по този начин обичам да обяснявам на мои познати с няколко простички думи основните ключови понятия. На първо място, това е съвременно философско движение, което е изключително популярно сред множество от най-големите академици, изобретатели и предприемачи. На второ място, това е може би най-сигурния път към нашето подобрено бъдещо развитие. Заинтригувах ли ви? Нека започнем отначало и по-подробно.

Исторически предпоставки: Стремежът ни към бъдещето винаги е бил част от човешката цивилизация

Едно от може би най-популярните определения за Трансхуманизъм се дава от Ник Бостром (един от водещите учени в това направление), който пише през 2005 г. една студия по темата, носеща името „A History of Transhumanist Thought“. В нея той започва с изначалното човешко желание за подобрението на уменията и възможностите на човека. В исторически план хората винаги са търсили нещо повече за себе си – дали това ще е завземането на нова територия от някаква племенна група, подобрени социални контакти, или дори ментални качества. В развитието на човешките цивилизации винаги е имало заложби за търсенето и преодоляването на препятствията във всички сфери на обществения живот. Оказва се, че има редица примери в историята, които изразяват стремежите и надеждите на хората да надмогват себе си под различна форма: 

• Алхимиците търсят Еликсир на живота, някои го наричат “Философския камък”.
• Източните култури създават сложни системи, които да ни донесат вечен (дори безсмъртен живот) чрез баланс на енергията и хармонията между тялото и душата.
• Митът за Прометей всъщност е ясен признак за желанието на хората радикално да изменят себе си – Той открадва огъня от Боговете, за да може човешкото общество трайно и завинаги да бъде технологично по-развито. 
• При Дедал изобретява способи, които да надмогнат човешките възможности. Реално, той има за цел да създаде своебразен вид екстензия на човешкото тяло – именно тя дава новите „суперсили“ на Икар. Въпреки, че много хора смятат този мит за първообраз на комиксите за X-Men, тук идеята е наистина изчистена и ясна за всички – търси се технологическо средство, което трайно да се интегрира в нашето тяло, давайки ни подобрена функционалност. 

Всъщност, по-късно по време на Просвещението една от най-важните характеристики на възникването на новия вид философия за света е изграждането на образа на Ренесансовия човек – този, който може да разчита на своите собствени наблюдения за света. Именно чрез тях развитието на човека може да бъде всестранно – колосите на тази епоха се развиват във всички възможни направления, за да дадат знак за своето надграждане над предишния модел на мислене. Това се случва в рамките на научни открития, морал, култура, и дори духовност. Изграждането на движението за рационален хуманизъм дава възможност за фокусирането на мисълта към емпиричната наука и критичния разум за изгражданео на света. 

Първите конкретни първообрази на трансхуманистичните идеи всъщност се зараждат през 18-ти и 19-ти век. Кондорсе, например, размишлява върху удължаването на човешкия живот чрез използването на медицината, а Бенджамин Франклин разказва за идеята Анабиоза (обратимото прекратяване на човешки живот), която по-късно прераства в движението за Крионика. С издаването и разпространението на идеята на „Произход на видовете“ се заражда и хипотезата, че Човечеството като вид не е крайната точка на развитието – това е само една фаза, която напълно естествено може да бъде подобрена. 

Френският философ Ламетри дава една доста любопитна концепция за Човека, излагайки аргументите, че той е като множество от части като зъбни колела, които взаимно се навиват. Ако се приложи тази концепция като модел на работата на този организъм, той би следвало да се подчинява на същите физични закони като всеки един обект. Това води до принципната позиция, че е възможно да се научим как да манипулираме човешката природа по същия начин, по който ремонтираме часовници. 

Джон Холдейн публикува през 1923 г. свое есе озаглавено „Дедал или Науката и Бъдещето“ (Daedalus; or, Science and the Future), в което той излага огромните ползи от възможността да контролираме своята собствена генетика, както и от употребата на наука в полза на човечеството. Той предрича едно бъдещето по-богато общество, в което има чиста енергия и науката дава възможност за генетичното подобрение на човешката раса, за да могат хората да бъдат по-високи, здрави и умни. Той дори предполага, че в бъдеще време е възможно хората да усвоят и внедрят идеята за ектогенетика: това е полагането на фетуси в изкуствени утроби, за едно по-безопасно износване на плода. 

Всъщност, спекулациите и идеите за надмогването на човека отвъд неговите биологични граници, до голяма степен, се свързва и с много други сфери от научната прогностика – колонизирането на Космоса, разнородни по вид устройства за развитие на човешката дейност, както и по-късното развитие на цели научни области. Забележете, че тук говорим не за негативните представи, които често се явяват като критика на движението, но положителната промяна, целяща се в преобразяването на Човека и достигането на Постчовека. 

Една от най-ярките контрасти на някои от идеи на философското движение се дават в класическата дистопия „Прекрасният нов свят“: биотехнологии и опиата „сома“ се използват за контролиране на човешката популация в един глобален конформизъм, който се контролира от световно управление. Децата се „произвеждат“ във фертилни клиники (подобно на фабрики) и тяхното развитие се определя по изкуствен път. Това, на практика, описва как една добра идея може да бъде дори и пагубна за човечеството, ако се приложи по неподходящ начин. До голяма степен научната фантастика изобилства от критики на Трансхуманизма и едни от най-големите шедьоври на филмовото и литературно изкуство са крайната форма на негативното представяне. 

Класиците, разбира се, се докосват до големия спектрум от идеи и създават свои собствени разбирания за един свят, преобразен от надмогнатия човек. За първи път и самата дума „трансхуманизъм“ се използва именно от брата на Олдъс Хъксли, който пише: „Човешкият вид може, ако пожелае, да надмине себе си – не само спорадично като един човек по един начин, друг по друг, а в цялостност като човечество. Имаме нужда от име за това ново убеждение. Може би трансхуманизъм е подходящо – човек остава човек, но надминал себе си, реализирайки нови възможности от и за своята човешка природа“. 

До този момент работната хипотеза и модел за философското движение Трансхуманизъм представлява именно това: Волевото развитие на човека отвъд неговите познати биологични и умствени предели. 

Напред към бъдещето

Ник Бостром ни напомня също, че човекоподобните автоматони винаги са удивлявали хората. Още от древни времена редица изобретатели са създавали самодвижещи се устройства, които да подпомагат човешките дейности. Идеята за големите и роботите като една по-зряла форма на простите устройства продължава и по-късно в развитието на концепцията за Изкуствен интелект. Възможността на машините да имат разум, подобен (или дори по-развит) от този на човека се превръща в една от най-спорните теми за дебати. Известният Тест на Тюринг е едно от най-познатите предизвикателства към машините. Той представлява следното: На човек се предоставя компютър и клавиатура като средство за комуникация с друг. Чрез писане на текстови съобщения и разговор той трябва да определи дали говори с човек или машина. Ако, в крайна сметка, той не може да каже дали разговаря с друг човек или машина, тогава машината е преминала теста. По този начин се доказва, че машината реално е успяла да размишлява, говори, и да аргументира своите отговори. Разбира се, това не изчерпва напълно и не е достатъчно, за да отсъдим, че машината има разум, който да е равностоен на човешкия, но дава една много сериозна заявка за самостоятелност и дори придаване на някакъв вид идентичност. 

Бързият темп на технологично развитие е експоненциално

Бързината на технологичното развитие и растеж на информационните технологии има огромен ефект върху човешкото общество. Именно този фактор е един от променливите, които съпътстват развитието на глобалното човечество. Гордън Мур, съосновател на Intel, през 1965 г. забелязва, че броя на транзистори на конкретен чип бързо се умножават с времето. Това и води до формулирането на т.нар. “Закон на Мур”, който гласи, че изчислителната мощност на компютрите (ориентировъчно) се удвоява през всеки 18 месеца до 2 години. В своята великолепна книга (“Сингулярността е близо”) Рей Курцвайл документира и доказва подобен растеж в голям брой други технологии. В измерими рамки се наблюдава експоненциален растеж и на глобалната възможност за производство на блага, което е движещата сила на икономиката, съответно и на възможностите, които нашата раса има. 

Разбира се, това се свързва и с друга важна тема на трансхуманистичната мисъл, която е все по-релевантна в днешни дни: Изкуствения интелект. Ако създаването на само подобряващ се изкуствен интелект е подвластен на Закона на Мур, тогава в определен момент, ще настъпи момент, когато ще се достигне точката на радикалната промяна. Достигането на ултраинтелигентни машини — всеобщото прието обяснение за това е машина, която може превъзхожда интелектуалните възможности на който и да е човек. 

Тъй като самият дизайн и създаване на машина е един вид интелектуална дейност, тогава тези ултра интелигентни машини ще могат да създадат свои собствени машини, което би довело до верижна реакция на изкуствена (небиологична) форма на интелигентност, която превъзхожда човешката раса. Тази точка на Сингулярност е огромен проблем, който има редица технологични и етични конфликти, за които няма единно разбирателство. Съществуват множество гледни точки — от вярването за това, че това е възможен сценарий, както и пълното отричане на тази хипотеза. 

Да имаме пълен контрол 

Волевото подобряване на човешкото съществуване е, на практика, главна цел на движението. Практичен начин това да се случи е да се използват налични технологични способи, както и проактивно да се търсят нови разработки.  Две от (в момента невъзможни) предложенията са предмет на научната фантастика, но и от възможната бъдеща реалност: 

• Производство на наноботи — Създаването на биотехнологични единици, които да имат възможност да репликират или създават нови машини, даващи възможност за “поправка” на човешкото тяло. Използването на такива технологии би дало възможност за преборване с редица заболявания, както и контрола на организма. Разбира се, извън медицинските цели, тази технология би могла да има и безброй други последствия. По своята същност това е реаранжирането на атомната структура на съединенията, което би могло да доведе до трансформация на субстанции и елементи. Само някои от възможните са премахването на стареенето, “съживяването” на пациенти в крионично състояние, както и нов виж оръжия. 
• Пренос на Съзнание — Почти утопичното и напълно хипотетично представяне на тази идея е трансфера (преноса) на Съзнанието от човешкото тяло към друг медиум (преносител), най-често небиологична информационна мрежа. Това е сложен философски и етичен въпрос, който е редно да бъде разгледан в отделна тема. Но постигането на тази цел е теоретично възможно.

Именно чрез такъв тип технологии може да се получи радикалната трансформация на човека към Постчовек, защото по революционен начин ще бъде променен начина на съществуване. Преходни технологии и социален прогрес също допринасят за постепенното изменение на  човека. Технологиите и предпоставките за взимането на контрол включват също: виртуална реалност, генетични тестове, специфични таргетни терапии, козметични операции, операции по промяна на пола, био интерфейси за връзка с машини, протези, медицински устройства и т.н.

 

Да мислим като трансхуманисти – поле от идеи и философски търсения 

Движението има редица последователи, както и свои обособени области, в които всеки отделни организации и личности намират своите собствени приоритети. Трансхуманистичната философия е тази на плурализма и на своето собствено търсене на решение — за изход от проблемите, които произлизат от сегашното състояние на човешката природа. 

От чисто морален и онтологичен аспект, това се превърна в глобална революция на мисленето, привличайки големи имена в своите търсения. В днешно време дефинирането включва множество сфери и се описва не само като философия, но и като социално и философско движение. Прилагам превод на определението, дадено от Енциклопедия Британика: 

Трансхуманизъм е социално и философско движение, посветено на насърчаването на изследванията и разработването на мощни технологии за подобряване на човека. Тези технологии биха променили подобрили или увеличили сензорните способности на човека, неговите емоционални възможности, познавателния капацитет, както и биха подобрили радикално неговото здраве, включително удължаването на неговия живот. Такива промени, в резултат на добавянето на биологични или изкуствени технологии, биха били повече или по-малко постоянни и интегрирани в човешкото тяло. 

Енциклопедия Британика

Радикалната ни трансформация, разбира се, би следвало да бъде и последвана от развитие и на изграждащия се свят. Затова и много трансхуманисти са привлечени от идеята за достигането на машинната Сингулярност — Създаването на свръхинтелигентен Изкуствен интелект, който да бъде част от нашия свят. А защо не и част от нас самите? 

Това би дало възможност за конвергенция на Човешкото съзнание и това на този ИИ, което би довело до невероятен ръст на нашите възможности. 

Има множество аспекти, гледни точки и дори отделни направления в цялостното движение, но тези редове дават общата представа. 

Като активен пропонент на тези мисли, имам за цел да представя тези идеи на по-широката общественост.