Съвсем наскоро Иван Шопов пусна новия си амбиент проект, който веднага прослушах. Може би от един от ключовете за това добре да се оцени подобна музика е да се направи кратка пауза между концептуалните албуми и другите жанрове – поне в моя случай това ми позволи да направя своята (изключително положителна) оценка.
Градските шепоти
И както всеки път при слушането на такива произведения е нужно да се „отърсим“ от обичайното ни слушане. И може би не съвсем очаквано трябва да приковем вниманието си към музика, която има за цел да направи точно обратното – да ни “обгърне” в своята атмосфера. И концептуално и коомпозиционно този албум ни ракрива градски живот. Такъв какъвто самия град, макар и неодушевен, би могъл да ни разкаже. Това е една звукова разходка из различните квартали, места, улици и булеварди, които ни дават акцент върху елементите и индивидуалните характеристики на тези имагинерни пространства.
От шахтите, които излъчват топла пара рано сутрин, до светлините и отраженията в архитектурата – от звуковите картини могат да бъдат осъзнати много и различни градски пейзажи. За мен най-интересното беше как различните състояния са представени – има много ясни дневни и ношни елементи, които се подсилват от характерните елементи. Асоциирам пиано звуците с по-мрачните картини или пък на тези, които са допълнени от пушек и сумрак. С огромно задоволство искам да подчертая и прекрасните атмосферни наслоения, които се преливат по много органичен начин.
Усет за пространство
Ценното в този албум е представянето на личното приключение през градската джунгла. Слушайки композираните мелодии и следвйки мисловната пътека може да достигнем до най-различни места. Пространствените лабиринти се вплитат от едно в друго и създават цялостната представа за една цялост. Тя е обитаема не само от отделните одухотворени личности, но и от самите сгради, от самия въздух, който е просмукал градската жлъч. Самият град има свой собствен живот, свое собствено съществуване, което заслужава да бъде показано. Целият този музикален съпровод всъщност е повече от един нюанс от цялостното, то е една отделна вселена – цял един свят, който може да бъде разгледан подробно. Музиката е една приказка, кояот ни дава възможност да се почувстваме като приключенци. Всеки един от нас трябва да си даде сметка до коя крайна точка ще бъде отведен. А пътищата са много.
В заключение бих искал да поздравя участниците в този проект – задоволен съм от сложната и многопластова композиция. Препоръчвам на всеки да открие за себе си своите собствени нюанси в рамките на града.