Мартин Белтов

Така и така съм на тема хорър разкази, напълно е естествено моите читателски търсения да продължат с още един сборник. И този път се доверявам на новото бутиково издателство „LitDeSign“, което е под ръководството на Валентин Попов и неговия страхотен екип. Самите разкази са подбрани от конкурс, който е бил организиран за най-добър жанров разказ, така че това означава, че е имало и подходящ подбор. За повече информация по темата, можете да прочетете в предговора към изданието. Директно продължавам с бързи стъпки към включените заглавия, буквално нямам търпение.

„Нищо не е такова, каквото изглежда“ от Зорница Иванова Иванова

Разказът е добро начало за сборника и подготвя чисто емоционално за един мрачен сблъсък. Класическа история, която ни потапя в един свят, който без никакво съмнение, може да бъде и съвсем реален. Направи ми впечатление колко са живи описанията и колко искрена е самата главна героиня. Определено ми хареса и според мен има достойно място в това издание.

„Чудовището“ от Александър Парушев

Ето това е един прекрасен образец за типичен градски хорър, който наистина харесвам. Това е смразяващо четиво, което със сигурност би се харесал на всеки един читател. Според мен това е един от онези кратки истории, която би се харесала на всеки един, дори и да не е строг почитател на жанра. Определено много добро попадение, което ме накара да го препрочета няколко пъти. Адмирации!

„Живот с ръка върху релсата“ от Милен Нанков

Една доза мистерия и една доза студени тръпки, отлична комбинация от съставки, които са необходими за финалното оформяне на тази история. Основната идея е добра и ми допада начина на представяне. Макар и този разказ да се събира в рамките на няколко страници, убеден съм, че неговото прочитане ще доведе достатъчно ниво задоволство.

„Зъл, черен сняг“ от Моника Петрова

Прекрасна атмосфера и добри мотиви, този разказ започва наистина добре, особено за феновете на хеви метъл музиката. Допълнителен бонус е постоянната напрегната атмосфера, която дава възможност на всички ние да се насладим подобаващо на всичко, което се случва. Внимавайте с кръвта, внимавайте с писъците също, това е едно попълнение наистина.

„Огледален свят“ от Нора Пенчева

Време беше да прочета един добре написан разказ за тази деликатна тема, която е неизменна част от човешките отношения в някакъв момент. Поздравления за Нора Пенчева, която е успяла да хване точно онова, което е необходимо, за да ни представи тези сцени. Доволен съм от това, че е дадена светлина върху тази тема, а и наистина трябва да се чете внимателно. Защото който не внимава може да пострада.

„Това, което дебне“ от Елена Томолинова Генова

Смятам, че има някои разкази, които трябва да бъдат прочетени по няколко пъти. Това е един от тях. Причината да смятам така е,че тук има няколко наистина дълбоки емционални пласта, които изискват нужното внимание. Този разказ изисква от вас, но и дава подобаващо. Ето едно чудесно попълнение, което ще удовлетвори всякакъв вкус.

„Повелителят на безнадеждните“ от Але Горска

Много съм доволен от атмосферата и цялостната идея на този разказ. Много е хубаво да има изкусни разказвачи, които да могат да ни разкрият една такава история. Със сигурност това е един от най-впечатляващите разкази от сборника и бих го издигнал на едно по-високо ниво от някои други.

„Просто я пусни“ от Добрина Ташкова Ангелиева

Ето как може да се създаде една страхотна история, напълно съм убеден,че и умело би могла да се адаптира към епизод на някой страховит сериал. Много съм доволен от цялостното изпълнение, наистина грабва още от първите изречения. Браво!

„Съвършената защита“ от Кръстю Гошев Мушкаров

За първи път срещам такъв тип история, не винаги темата за оцеляването в трудни условия ми е харесвала, но тук е разказана много добре. Разказът включва множество добри елементи, които със сигурност ще задоволят читателите. Подобни разкази често срещам в антологии от водещи американски издателства, което говори за високото ниво на сборника.

„Ухапване от пеперуда“ от Кръстю Гошев Мушкаров

Такъв тип разкази създават напрежение, което постепенно се увеличава и увеличава, докато най-накрая всичко избухне в една добра кулминация. Макар и да няма някакви кой знае какви ужаси от космическо ниво, тук има достатъчно причини да ви затрепти сърцето. Супер!

„Сън за кост“ от Симона Радославова Якимова

Темата за нарушенията на съня ми е любима, обичам разкази, които се концентрират върху това. Особено при положение, че това е благоприятна почва за ужаси. Ами, тук има всичко необходимо. Има и препратки към някои класически похвати, което ми хареса. Препоръчвам!

„Ефедра“ от Стефан Минчев

Промяната на съзнанието, употребата на наркотични вещества и пейзажите на българската действителност и природата дават голямо поле за изява на творческата мисъл. Обичам и митологията, така че тук има всичко необходимо за едно страховито преживяване. Поздравления и за доброто име на главния герой.

„Момиченцето“ от Андрей Руменов Андреев

Класическа хорър история, която е идеална за тъмните дъждовни нощи, когато подобни сюжети са перфектни за четене. Макар и всичко да е предвидимо, аз все пак се насладих на разказа. Смятам, че и вие ще го харесате.

„Цената“ от Андрей Руменов Андреев

О, колко хубаво би било, ако повече такива истории се четат повече. На пръв поглед всичко е прекрасно и безобидно, но всъщност има невероятен финал, който разтърсва съзнанието не четящите. Много добър текст, който заслужава своето място в сборника.

„Отмъщението“ от Надежда Тодорова – НадиКа

Точно това имах предвид, когато говоря за изграждане на злокобна атмосфера и пълзящи ледени тръпки. Изключително доволен съм от това, че наистина се почувствах впуснат в него, някакси наистина въвлечен. Супер!

„Лес“ от Радина Христова Ангелова

Макар и да имах някакви очаквания четейки първите няколко параграфа, моето задоволство се усили многократно веднага щом стигнах до втората страница. Оттам нататък всичко започва да се развива по много страховит и благоприятен за мрачните души начин. Идеален разказ.

„12 Личности, 1 Бленуван Убиец“ от Катерина Кацарова

Разказът започва с ремарка, че той е носител на специална награда за млад талант, което напълно потвърждавам. Изключително съм впечатлен от прекрасните препратки, от описателния и богат изказ, както и от цялостното чувство, което остави в мен. Страхотна творба от един наистина талантлив творец.

„Кошмарът на Дани“ от Николай Тодоров Гешев (Един Скитник)

Превъзходен разказ, който е може би един от най-добрите в целия сборник. Невероятно въздействаща и (за съжаление) много реалистична история, която наистина ще ви накара да треперите и да се надявате на добър финал. Разбира се, има неочакван финал, а сюжета е перфектен за епизод от мини сериал. Страхотно!

„Артефактът“ от Николай Тодоров Гешев (Един Скитник)

Тук има всичко необходимо за едно преживяване, което да ви накара да настръхнете. Този разказ представя някои много строги емоционални състояния, които подсилват цялостно сюжета.

„Среднощна сянка“ От Галена Върбева

Много мразя змии, а този разказ наистина ме накара да настръхна. До такава степен ми хареса, а ме смрази, че смятам това попадение за наистина впечатляващо. Препоръчвам го на всеки.

„Любов – Вечната“ от Стелиана Иванов Петкова

Понякога е трудно да се пише за табу теми, но тук има не само интригуваща история, която завършва с истински хорър финал. Добре написан кратък разказ, който впечатлява дори и заклетите фенове.

„Ламия“ от Венета Славкова

Хареса ми начина на писане, хареса ми цялостната представена атмосфера. Разказът е добре конструиран и дава възможност да се впуснем във въображението на автора.

„Мистерията на Туз Маара“ от Антон Цветанов Меляков

Разказите на Антон Меляков никога не разочароват. Тук са приключенските елементи, тук са интересните обрати, всичко е направено с наслоеност и дълбочина. Прекрасен разказ, който е задължителен за феновете на жанра.

„От моята ръка“ от Мариела Нанкова Нанкова

О, тук е изпълнено с интересни обрати, с наистина добре изрисувани герои, а отношението към тях всеки от вас може да реши за себе си. Прекрасен пример е за това как трябва да се навлиза в този тип разкази.

„Натрапникът“ от Мариела Нанкова Нанкова

Интересно е как този разказ е поставен накрая, вероятно за „десерт“. Но той наистина впечатлява със своята дълбочина, както и с начина по който е разказан на читателите. Тука има някои дяволски добри изречения, които създават истинско удоволствие. Много ми хареса и наистина с удоволствие ще го препрочитам.

Заключение

Този сборник има много смислени творби, които биха се харесали не само на почитателите на жанра, но също и на хора, които биха го взели, за да опитат нещо ново. Сигурен съм, че ще отчетете, че авторите са се постарали да избягат от клишетата, в голяма част от случаите, както и да представят своите идеи на бял свят.

Издателсвото е направило добър подбор, хареса ми разнообразието от теми, както и различните нюанси на емоционална откровеност. Някои разкази са силно наслоени от подбудите на героите и антагонистите, други са приключенски настроени и водят до тъмните и неочаквани ъгълчета на мрака.

Ако ме попитате за цялостна оценка ще кажа това — българската хорър литература е поне малко по-разнообразена и представена от „свежа кръв“, която тепърва ще разгръща своите постижения. Още веднъж едно голямо „Браво!“ на издателство „LitDeSign“.

„Мечтая за теб“ от младата българска авторка е един забележителен дебютен роман, посветен на любовните терзания, който наистина прави впечатление. От една страна, той не се подчинява на типичните жанровите конструкции, а напротив — задава една вълнуваща история, която остава трайни следи в съзнанието на нейните читатели. Спокойно мога да кажа, че макар и в книгата да има описани много силни емоции, в крайна сметка те се асоциират толкова силно със самите персонажи, така че те да остават като трайни отпечатъци, свързани с героите, местата и цялостната сюжетна линия. След първото прочитане имаше и второ, а това ми даде възможност и да размишлявам върху факта, че това всъщност е много повече от любовен роман. Това е съвременен разказ за живота на влюбената, може дори да бъде и дневник на някой, който познавате. Авторката се е постарала да включи максимална доза реализъм, което води и до моята силна ангажираност да напише не само моите впечатления от романа, но и последствията от това да бъда неин читател.

Една незабравима среща

Всяка вълнуваща история започва с едно събитие, което ще преобърне представите ни и ще задвижи колелата на въображението, усещанията, терзанията и цялостните преживявания. В този случай имаме една лична изповед за едно любовно влечение, което на пръв поглед е невъзможно да се осъществи. Една мечта, един космос на възможностите, който ни се струва толкова невъзможен, но същевременно толкова реален. Как да обясним на собствените си чувства, че те трябва да бъдат един вид потиснати? А и как да спрем собствените си чувства от това да се прояват? Проследявайки низа от събития обаче се случва нагледно невъзможното — един шанс започва да се прокрадва, една неосъществена мечта може би е на път да се сбъдне. И тогава мечтите най-накрая ще се пренесат в реалността.

Нищо не е сигурно, събитията се случват в своя естествен ход на събитията, но съдбата знае точно как да подреди живота на героите. А те са наистина добре обрисувани. Изграждането на света, техните решения и емоции, а дори и начина им на поведение е пряко обвързано със ситуацията, в която се намират. Намирам голямата доза реализъм в романа като нещо, което допълнително подчертава неговите качества. Смятам, че е много важно да се предава усещането за място и обстоятелство, по този начин наистина може да асоциираме персонажите с чертите на хора, които наистина познаваме. Дали това е хубаво или лошо всеки може сам да определи.

Но един от важните фактори, които смятам важни за отбелязване, е показването на надеждата — на искрените вопли на сърцето и душата да „превземат“ своите мечти и желания. Навярно всеки го е изпитвал. Но това, разбира се, е много трудно за представяне, а не всеки опит е толкова успешен. За това се изисква и смелост, струва ми се, че за да може една такава история да е максимално искрена, то тогава тя трябва да е написана с такъв заряд, че да ни направи съпричастни не само от трето лице, а и да съпреживеем събитията.

Съдбоносни избори

„Мечтая за теб“ от Емили Бел не само е една изповед за това как любовта може да заплени всички останали чувства, но също и за човешките отношения и как те биват поставяни в ситуация на криза. Виждаме как напълно човешките съдби се преплитат, по какъв начин изборите на персонажите влияят върху цялостното развитие на историята. Липсват баналните и вечно очаквани типични конструкции и постулати, а всички диалози са напълно реални и сякаш наистина взети от устата на истински хора.

Задоволството на читателя е да успее не само да асоциира да себе си с конкретни моменти от романа, но също и с постъпките и характера на героите. Това дава допълнителни възможности за визуализирането на постъпките и последствията от представените сцени.

Заключение

Навярно всеки би протегнал ръка към кориците на тази книга от любопитство, но в нея има много повече от онова, което вероятно подозирате. Втъканите чувства, излетите думи от устата на героите, а и самите реалности дават поле на въображението да визуализира представените сцени. “Мечтая за теб” от Емили Бел е не само роман, това е искрено преживяване за цената на любовта, за всичките трудности по пътя и към неочакваните обрати. 

Смятам, че би било особено обогатяващо за всеки един читател, независимо дали е почитател на жанра. Тук пределите на историята са отвъд границите на строите ограничения на жанра, тук говорим за една напълно възможна история, за една истинска и непоколебима мечта. 

Книгата може да се поръча от сайта на издателството.

Дойде време най-накрая да (пре)прочета този сборник, който държах настрана прекалено дълго време. Пазя го на рафта ми с книги и очаквам точния момент, когато ще имам необходимото време, за да започна този наистина велик труд. Няма смисъл да казвам, че в това безценно издание на любимото ми издателство „GAIANA“ са събрани едни от най-добрите български автори. Изключително много съжалявам, че те не присъстват в топ класациите на книжарниците, защото всички те имат много по-големи заложби от голяма част от изкуствено „бутаните“ автори. Разбира се, това е мое лично мнение. Ако прочетете този сборник или поне няколко разказа от тези хора, сигурен съм, ще се убедите в тези мои думи. Тук има шедьоври, които са на световно ниво, а тематиката е изключително подходяща за сезона, в който пиша тези редове. Разказите са резултат на литературен конкурс, така че това е допълнителна стимулация. Благодарен съм на екипа на издателството и на Явор Цанев, че реализира това издание за читателите.

Никога не съм бил фен на Стивън Кинг, може би няма и да бъда, но скорошната му книга ме подтикна да се опитам да намеря произведения, които да са обрисувани от неговите идеи и творчески стремежи. Затова и сега съм тук. убеден съм, че хората тук могат (а и са) по-добри от своя вдъхновител. Ще напиша по няколко реда за всеки един разказ, така че да добиете представа за моите преживявания и впечатления от всяка една история. Няма да издавам подробности от сюжетите, за да можете и вие да се потопите от тях. Вместо това ще дам моите наблюдения като читател.

„Земята под хълма“ от Александър Драганов

Започваме с този впечатляващ разказ от Александър Драганов. Неговият опит като писател и преводач със сигурност му е дал възможност да изгради един свят на мистерии, както и история, която плавно се впива в съзнанието на четящия човек. Няколко неща ме впечатлиха, на първо място, как толкова лесно успях да се пренеса в съзнанието и представите на персонажите. Много ми харесаха препратките към митологията, това е бонус за всички нас, които обичаме да откриваме различни елементи от споделените вселени на ужасите и свръхестественото.

Разказът има стойност, той завладява въображението и слива в себе си няколко полета, които преплитат в себе си тъмните си злокобни манифестации. Почувствах се особено щастлив, когато прочетох за представеното тайнственото имение, наистина нямах търпение да разбера какви тайни крие то. Не съм разочарован!

„Завръщане“ от Александър Макелов

Самото заглавие подсказва, че това е директно продължение на една класическа история. Макар и да не бях чел самия роман не мисля, че това ми попречи да се насладя на разказа. Тук Александър Макелов е направил необходимото, за да ни представи една мрачна атмосфера, която много лесно може да си визуализираме, ако имаме кураж. Доброто тук не свършва само с надеждата да оцелеем, самата тревожност, дебнещия мрак и страха от неизвестното (а може би потиснатото зло), всичко това запълва целостта на един пъзел. Тази цялостност води и до крайните страници на разказа, те са дълбоко ужасяващи, изпълняващи своята мисия да представят на нашето съзнание образа на злото.

Радвам се, че се докоснах до тази история. Тя изпълни със съдържание и подчерта важността на един от архетипните персонажи от вселената на Стивън Кинг.

„Контакт“ от Андрей Велков

Абсолютно категорично заявявам още преди да кажа каквото и да е било друго, че това е един от най-оригиналните, най-запомнящите се и най-интересни разкази в целия сборник. Този литературен шедьовър блести не само със своя разказ, но и за прекрасния главен герой Григор Мамута. Много бих искал да помоля Андрей Велков, ако чете тези редове, да намери време и да ни напише цял сборник с разкази, които включват него като главно действащо лице. Не, дори роман!

Представете си, че имате възможност да представи под форма на сатиричен разказ някои от най-известните елементи от научната фантастика и ужасите, а в него да сложите и голяма доза от български национален абсурд, ето това е амалгамата на „Контакт“. Наистина, този шедьовър е на световно ниво и горещо го препоръчвам на всеки.

„5: Страх“ от Борислав Белдев

Напрежение, тъмни мисли, убийства. Този разказ изпълва тишината със страх, тръпките побиват по студената кожа на читателите. Затаете дъх, защото ще ви трябва въздух. Дишайте, защото все пак това е само разказ. Но трудностите и преживяванията са съвсем ужасяващи и реални. Хареса ми този разказ, той дава живот на натрапчивите мисли, на жаждата за свобода от мрачните мисли, а и ни дава перспективата на борбата.

Предполагам, че ще се хареса на всеки, защото началото му е много добро. Няколко пъти препрочитам първите страници, те наистина са написани така, че наистина да ни грабнат. Добра работа!

„Дневникът на един луд“ от Валентин Попов

Ето този разказ е пример защо трябва да имате този сборник, абсолютен шедьовър! Валентин Попов отново избухва със своя талантлив почерк, давайки ни възможност да вникнем в една незабравима история. Този прекрасен разказ ни дава възможност да съпреживеем доброто и злото, а както винаги с това идват неочаквани ситуации.

Сюжетът не само грабва, той ни завлича навътре в дълбините на човешките души, в сърцето на страдащите. Дава ни една друга перспектива, която в крайна сметка изобличава пъкленото зло. Дава светлина върху онова зло, което олицетворява и дава образ на натрапчивия страх. Този страх, който е толкова силен, че оживява и придобива ужасна и ужасяваща форма. Реална, неестествена, свръхестествена. Страхотно, страховито!

„Куклен Театър“ от Виктор Тодоров

Един наистина прекрасен трилър, едно проникване в мозъка на маниака. Изключително съм доволен, че точно този разказ е част от сборника. В него има незабравима атмосфера, особено сцената с къщата, тя придава точно това чувство на неспокойство, макар и нейната цел е точно да осигури такова. Винаги ми е било интересно как разсъждава човек, който е обзет от натрапчиви мисли, а идеята за куклите е наистина много добра. Признавам си, че имах някаква предварителна идея как би могъл се развие разказа, до някаква част познах и онова, което ще се случи. Много съм доволен от цялостното преживяване. Не е за пропускане.

„Далечните тъмни полета“ от Владимир Ангелов

Това е един от по-тежките разкази, които наложиха малко повече концентрация. Тук има насложени много слоеве от мрачната действителност, както и от фолклорната представа на персонажите за злото. Свръхестествените прояви са поднесени много подходящо, наистина успяват да грабнат вниманието. За момент може би дори е уместно да спрем за няколко секунди, за да почувстваме тревожността и всички онези чувства, които я съпровождат. Добро попадение, макар и не за всеки вкус.

„Пътят на Уил“ от Георги Връбчев

Една приятна изненада, която има и добър завършек. Обтегнатите семейни отношения, трудностите на ежедневието и борбата със собствените мрачни сенки. Тази приятна смесица от обстоятелства поднася един добър разказ, който ми допадна. Приятно е да се прочете как една такава история наистина грабва вниманието, повярвайте ми, няма да можете да пуснете сборника, ако започнете да четете. Това е от онези разкази, които спокойно бих чел в някоя дъждовна нощ под звуците на гръмотевици.

„Момичето на татко“ от Георги Христов

Впечатляващ разказ, който разкрива дълбините на човешките грехове и на мрачните последствия, които рано или късно застигат. Отмъщението, болката, а и неизвестността триумфират в едно тук. Най-добре е да се наситите на разказа наведнъж, защото той наистина може да ви погълне. Наистина ми хареса, има цветущи описания, голяма доза реализъм и реални местоположения, които го правят още по-добър.

„Органично бъдеще: Молекулярен Колизеум“ от Грандайзерн

Този разказ ми донесе огромна радост, защото включва в себе си елементи на дистопична фантастика. Моето задоволство бе допълнително подсилено от факта, че тук има някои любими мои елементи, характерни за жанра: роботи, органични маси, всичко това под тъмното и далечно небе. Прекрасно е да има и такива добри образци, бих се радвал да прочета повече от автора.

„Пишещата машина“ от Дамян Д. Рейнов

О, тук е темата за вдъхновението, за стреса от спазване на срокове, а и за една съдбоносна среща с един мрачен архетип, който познаваме от „Необходими неща“. Заинтригуващо, макар и още в началото някои от сюжетните линии да са ясни, но това в никакъв начин не попречи на това да се насладя.

Всъщност имам и да добавя нещо — всички тези емоции и цялото това напрежение е наистина реално. Навярно всеки един творец ще се стресне от историята, особено от последиците. Хареса ми.

„Неизбежно“ от Диана Петрова

Това е един от по-прочувствените разкази, които буквално запленяват още с първото изречение. Майсторство на изразяването на емоциите е на висота, избора на тематика също. Трудно е да се пише за такива травматични събития, още по-трудно е да се впишат в конкретните жанрови изисквания и да се получи добре. Ами, тук се е получило фантастично. Много съм впечатлен от тази история и смятам, че тя трябва да бъде прочетена от доста хора.

Диана Петрова е успяла да пресъздаде изключително чупливото съзнание и да ни даде една идея как привидно една травма може да има наистина много тежки последици. Прекрасно!

„В колата“ от Димитър Димитров

Прекрасно изпълнение, бързи обороти на добър трилър и студени тръпки побиват читателите. Според мен това е една от тези истории, които обичам да наричам „впиващи“, буквално те захапва и не те пуска до самия край. Това е един страхотен разказ, който би се харесал на всеки, който (до този момент) се е смятал за смел. Самите описания са толкова живи, самата нагнетена атмосфера е толкова тежка, че мога да усетя затаения си дъх. Много съм доволен от това преживяване. Наистина, четенето се превърна в едно изживяване, което ще задоволи читателските изисквания и на най-заклетите почитатели на жанра. Гарантирам!

„Антикварят“ от Димитър Цолов – Доктора

Още един разказ, който е директно вдъхновен от „Необходими неща“, което означава, че отново оставам с приятно добро впечатление. Има общи елементи с предишния разказ, който представих по-рано, но е и доста по-различен. Тук има много приятна и постепенна прогресия от мрак. И това се превръща в една последователност от събития, които имат наистина ужасяващи последици.

Описанията и използваните думи оставят ярки впечатления, а обрисуваните моменти са наистина представителни за жанра. Силно препоръчвам да се прочете!

„Нещото в нас“ от Ивайло Иванов

Този конкретен разказ има всичко, което да бих описал за приятна история — съвкупност от мрачна атмосфера, добре изградени персонажи, включително и така необходимите интересни развръзки и добре представен сюжет. Според мен това би служело като прекрасно въведение в сборника, ако някога би могло да бъде разместван по някакъв друг принцип.

Бих препоръчал на четящите да обърнат внимание на този разказ първо и след това да се насочат към другите. По този начин те ще са напълно обгърнати от мрака и ще се настроят още по-добре.

„Опашката на дявола“ от Иван Атанасов

Много, много хубав разказ. Буквално ме държа в плен, впи се в мозъка ми и не исках да го пусна, докато не разбера цялата истина до самия край. Страхотно и страховито преживяване, което действително заслужава своето внимание и място в тази антология. Обърнете внимание на това как прекрасно се борави със самите персонажи. Много въздействащо са представени, а това не е лесно.

„2013“ от Коста Сивов

Ето! Ето как се пише завладяващо, и това писане идва с една добре подготвена история. Разбирате ли, тук е много лесно да се отдадем на приятното четене, защото чрез този разказ е представена психиката на загубеняка, на алчния човек и как той ще направи всичко по силите си, за да задоволи своята почернена душа. В този напрегнат момент, разбира се, има и неочаквани обрати, както и велик завършек. Много силно препоръчвам!

„Убиец на дракони“ от Мария Вергова

Това е перфектно за мен, защото показва същината на психиката на увредените. Винаги сме се впечатлявали от психопатите, от това как те разсъждават и защо те са такива каквито са. Именно този разказ разкрива всички тези тъмни реалности и ни обрисува света, но през техните очи. Мисля, че това е много ценно. Разбира се, доволен съм и от самия сюжет, но тук има и за какво да се замислим. Самата визия, самите мисли на протагониста ме впечатлиха дълбоко. Чудесно е!

„Вкус(на) любов“ от Мартин Дж. Марти

Обърнете внимание на думите и на описанията. Много рядко може да се направи една такава кръвожадна история изключително завладяваща. Може би на някои от вас ще им се стори леко отвратително, но има чар в начина на поднасяне. Буквално и преносно. Трудно е да се пише на тази тема, трудно е дори да се представи, а самия факт, че това е направено прекрасно тук, говори за много добре развити писателски умения. Поздравления!

„Кристин“ от Нели Цветкова

Отново е време да кажа нещо, което вярвам — този сборник е бижу. Една от причините това да е така е именно включването на „Кристин“ в него. Този разказ е едно разтърсващо преживяване, което трудно би било описано (дори и от мен), затова ще ви помоля да отделите време и да се насладите както подобава. Разказът е невероятен.

„Точна бройка“ от Николай Николов

Както и други вече отбелязаха това е най-краткото произведение, което е включено в сборника. Но въпреки това и то има своите достойнства, обрисува една действителност, която не се различава много от нашия действителен свят. Инцидентите, травмата, загубата и яростта, всичко това е е събрано в няколко страници, от които бликат сурови емоции и преживявания. Смятам, че тази история е особена подходяща за отмора, защото ни показва, че винаги може да стане по-лошо. По-лошо и от по-лошото.

„Ще лакирам ноктите си с кръвта ви“ от Симеон Трифонов

Признавам си, че за този разказ мислих най-дълго какво да напиша. От една страна искам да напиша моите възхвали за всяко едно изречение, което е внимателно построено и вмъкнато в всеобщия сюжет, от друга си мисля, че би било невъзможно да напишеш нещо гениално за това, което вече е гениално. Симеон Трифонов само с един разказ доказа, че е един от най-талантливите хора, които съм чел в последно време. Трудно бих дал за пример някой, който може да му бъде конкурент. Вярвам, че именно затова и той е поставен в страниците на този сборник, където да бъде на подиума с други големи творци. 

Самият по себе си той е един от най-прекрасните разказвачи и истински повелител на ужасите. Това определено е един от най-добрите разкази не само в сборника, но и изобщо в света на българския хорър. 

„Последният зов на Зимбру“ от Слави Ганев

Това е един добър образец на разказвателното изкуство. Ето една добра идея, която е интересно развита и, бих казал, със запомнящи се персонажи. Макар и да не харесвам животинската тематика, с интерес проследих историята и съм доволен от цялостното преживяване, което ми беше доставено. Според мен това е един от онези разкази, които биха се били на по-широка аудитория.

„Джаспър, Алабама: Търси се помощ“ от Страхил Събев

О, тук със сигурност ще има похвали. Атмосферата на юга и драмата са перфектен пакет, който идва точно като по покана. Много си падам по такъв тип истории и смятам, че те са особено привлекателни, показвайки една по-мрачна страна на действителността, когато емоциите започнат да контролират душите, а те от своя страна и действията.

„Животът в къщата“ от Septembria

Мрачна и супер добра трилър история, която е достойна за този сборник. Бих характеризирал преживяванията като едно пътуване, като едно предизвикателство, даващо ни възможност да видим света по един друг начин. Тук има силни емоции на травма, на гняв, на страх. Радвам се да прочета как те са превърнати в елементите, които изграждат цялостната конструкция.

„Чайлд Роланд кулата достигна“ от Робърт Браунинг

Признавам си, че не бях чел поемата до този момент. Още от първата страница си личи как тя може да вдъхнови творците в различни направления. Тя е изпълнена с толкова много сцени, че би било наистина трудно да се изгубим в многообразието от възможности, които тя ни дава, за да тръгнем към един тъмен път.

„Априлска жътва“ от Бранимир Събев

Бранимир Събев отново изненадва с един прекрасно написан разказ. Той прави впечатление, че ни въвлича в болните мозъци на двама убийци, които обрисуват своите мотиви на садизъм, но също и показват колко е опасно да се наслагват мрачните вдъхновители в ума на мъртвото съзнание. За да постигнеш такива зверства именно това е нужно — да нямаш ясно съзнание, то е силно увредено е вече не отговаря на тази дефиниция.

Прекрасен разказ, макар и наистина смутително, защото най-малкото предизвиква огромно неудобство в четящия. Наистина се ужасих от това какво е възможно, когато се даде оръжие на истински садисти.

„Мечето“ от Сибин Майналовски

Един от любимите ми български разказвачи ни представя една кратка и сладка история, която ще задоволи апетита и най-капризните познавачи на жанра. Много добра история, бързо и ясно изграждане на този трилър. Разбирам, че е останал „за десерт“ и това е добър избор. Защото поставя и една от последните съставки на цялостната компилация от ужасии и истории, които покоряват съзнанието ни.

„Endless Misery“ от Явор Цанев

Мрачният господар и повелител на сборника ни оставя и нещо свое. Аз наистина много харесвам разказите на Явор Цанев и смятам, че той е един от най-добрите в България, всепризнат е в писателските среди на жанра. Именно това е и причината да го видим и тук. А за почитателите на метъл музиката този разказ е истинско блаженство.

Историята наистина ме впечатли, малко е кърваво, дори и за моя вкус, но като цяло това се вписва прекрасно в цялостната атмосфера. Велико, велико!

В заключение

Отново ще повторя, и то след като прочетох няколко пъти голяма част от разказите, това издание е задължително за всеки един читател, който би искал да има наистина ценна колекция от стойностни литературни издания. Имената, събрани в него, са класици в жанра в България, а ако бъдат преведени, сигурен съм, и в световен мащаб. Благодарен съм на всички за изживяването.

С огромно задоволство и очакване започнах да чета невероятните разкази, поеми и стихотворения на този велик майстор. Кларк Аштън Смит (Clark Ashton Smith) е феномен и един от най-ярките примери за истински мрачен талант. Неговите творби са отвъд жанровото определение, а майсторството на неговото перо е наистина трудно достижимо. Много рядко мога бих посмял да сравня някой с Х. Ф. Лъвкрафт, но двамата са близки приятели, а в този сборник дори има и стихотворение посветено на него. Това влияние е видимо и благотворно.

Много съжалявам, че Кларк Аштън Смит не е толкова добре познат на българските читатели, особено ако не са запленени от жанровете на фентъзи и ужаси. Но според мен, ако някой дръзне да го прочете, тогава ще се влюби истински. Разбирате ли, не става дума само за добрия разказ, става дума за изключително високо ниво на писане. Всяка една дума, всяко едно изречение, всичко е толкова премерено, че да доведе до желаното емоционално състояние.

Този сборник е наистина доста пълен с огромна колекция от най-доброто от творчеството му, затова и няма да се спирам над всяка една творба. Ще говоря общо, за да добиете впечатление за мащабите на въображението и за силата на писателското изкуство.

Тъмнината в душите ни

Вярно е всичко, което може би сте чували — Кларк Аштън Смит е повелител на въображението. Той твори с цялата си душа, съживява цели сънища, съгражда цели светове, които черпят вдъхновение от най-тъмните кътчета на нашето съзнание и подсъзнание. Доволен съм да кажа, че голяма част от разказите споделят една обща вселена, правейки изживяванията още по-интензивни. Разбирате ли, вие може би бихте оцелели в един разказ, но живота ви може би ще виси на тънък конец над дълбока и бездънна яма. Вълнуващо е да препускаме между редовете, да бъдем гонени от зли демони и същества, но и да гоним злото. Всеки един разказ е приключение, но не всяко приключение може да гарантира нашето завръщане.

След като затворя страниците след прочетения разказ си казвам, че това просто не е възможно да се случи с всеки. Обичам да си представям как бих могъл да участвам в някой от имагинерните светове, какво бих направил в тази ситуация. Разбира се, това би било най-малко глупаво, вероятно бих си загубил разсъдъка още след третата страница. Но именно тези силни емоции, тези искрени преживявания от страх и от вълнение, точно те ни поддържат в четенето. Нужно е също и смелост и търпение, защото ужасите леко и по-леко, по-тихо, но същевременно силно и старателно, се впиват в съзнанието ни. А и винаги идва един момент, когато вече няма връщане назад — те вече са ни завладели.

Бъдете смели, докоснете един прекрасен свят, едно неземно съкровище от дълбините на мрачното фентъзи, на ужасите, но и на един от литературните великани. Кларк Аштън Смит е недостижим, но ние читателите заслужаваме удоволствието от това да го четем. Силно го препоръчвам за прочитане, препрочитане, както и за един безлимитен източник на вдъхновение.

Случайно или не, но попаднах на този шедьовър, а сега ще ми се наложи и да разкажа за него. Може би малко хора в България са чували за Менахем Мендел Шмеерсон, но той е един от най-великите духовни учители на миналия век. Този велик равин е в основата на разрастването на движението „Хабад“, а то в момента изпитва наистина огромен разцвет. Много ми се иска да се впусна в мислите и разсъжденията на един такъв велик лидер, както и да почерпя мъдрост от традицията на Юдаизма. Затова нека сега ви разкажа повече.

Впечатляваща проницателност

Признавам си, че нямах някакви предварителни очаквания, а с чисто сърце и любопитство започнах да чета. И познайте какво – още при първите страници има приятна изненада, рави Шмеерсон започва да ни разказва мъдростите си още от началните етапи на развитието – още от детската възраст. Какво е да си дете? Бях просто изумен, зададените въпроси, а и самите отговори наистина провокираха не само със своята дълбочина, но и със смелост. Всъщност, оказва се, че дори не съм очаквал някога да си задам подобно питане. Виждате ли, дори и самата мисъл, че някой би си помислил да си зададе едно наистина трудно за определяне съждение говори за достигането на едно наистина високо интелектуално ниво. После се сетих, че всъщност всички тези въпроси и отговори са продиктувани от реални срещи с реални хора, с хиляди часове на дискусии и четене на дълбоките източници. Може би най-точната дума, за да опиша всичко това е да кажа, че книгата е само една малка част от съкровищницата на знание, която е Менахем Шмеерсон.

Перспективата на една жива традиция

Давам си сметка, че нямам особено много задълбочени познания в Юдаизма, но съм благодарен за възможността да почерпя знания от тази велика традиция. Още повече от едно от най-известните негови движения, една жива и движеща сила на промяната. Много други читатели споделят и моето мнение – не е нужно да си евреин, за да вникнеш и приемеш истините и съветите, които са посочени от рави Шмеерсон. Дори бих казал следното – книгата е абсолютно подходяща и за невярващи и агностици, защото тя може да вдъхнови. Казвам го съвсем честно, самите послания, самата дълбочина на изказа, на мисълта, логическата последователност и дълбочината на отговорите пленяват сетивата и ума. Те предизвикват емоции, създават впечатление, правят връзки между истини и традиции, свързват старото с новото, а и успяват да помогнат във всякакви ситуации.

Всеки един аспект от човешкия живот е дълбоко изследван, разкрит и обмислен. Когато говорим за духовно лице може би едно от несъзнателните притеснения са свързани с откровеността – дали те не са просто мотиватори, които винаги намират начин да ни покажат само добрата страна на монетата (тяхната традиция) и това е просто опит за привличане на нови вярващи и поклонници? Отговарям ви, в този случай категорично не е така. И това е продиктувано от самия факт, че Юдаизма не е просто религия – това е идентичност, това е принадлежност към потеклото на евреите и спазването на Завет, който е между Б-г и тях. Разбира се, изключвам обществото на Бней Ноах, защото това е отделна тема, в която не искам да се пускам. Искам да кажа, че не е нужно да сте евреи, за да приемете и спазвате истината и съветите посочени тук, те са човешки и универсални.

Ако мога да направя някакъв паралел, то тогава бих сравнил някои от изложените теми с разговорите с Гурудев Шри Шри Рави Шанкар, който също е един наистина забележителен човек. И двамата имат таланта да преведат многовековна и изключително богата духовна традиция на разбираем език, за да прегърнем словото на мир и човешко единение, както и да се докоснем до Божественото. А имаме нужда от това сега, бих казал повече от всякога. Направете нещо добро за себе си и прочетете тази книга. Отворете си очите, ще видите колко много светлина може да ви обгърне. А тя е топла, защото носи топлотата на Божествената прегръдка.

Дойде време за прочитане и на нещо малко по-различно — религиозна научна фантастика! Със сигурност това ще е нещо вълнуващо, така че директно се впускам в прекрасния роман “Our Lady of the Artilects” от Andrew Gillsmith. Историята преплита една смесица от прекрасни сюжетни линии и елементи, които въздействат неочаквано добре: Трите тайни на Фатима, трансхуманизъм, роботи, както и глобална конспирация. Този микс е съграден в едно алтернативно бъдеще, където има съживена Свещената Римска империя и световен Калифат. Бонус факт, това е дебютен роман за автора, а той се е справил наистина отлично! 

Вълнуващ и вдъхновяващ технотрилър

Особено много се радвам, когато всичко върви гладко. Атмосферата е описана по един прекрасен начин, всички необходими елементи са налице, а сюжета се разкрива постепенно, старателно и внимателно. С всяка една прочетена страница се задвижва колелото на конспиративната машина. 

Уютът на сигурното, страх от ужасяващото минало, както и несигурността на бъдещето — всичко това се пропива в атмосферата. Смес от неудобни чувства, лепкав микс от неудобство и трудности, всичко това съпровожда героите по време на романа. Всяка една несигурност, всяка една подминаваща сянка, всички те се преплитат в мрежата от тайни и загадки. Мистериозните събития, трудностите, Вярата, а и вътрешните убеждения на всеки един съграждат и съдбоносните решения.

Красотата в майсторството на писането се крие в цялостната перспектива, изграждането на света. Разбирате ли, не е чак толкова лесно да се съчетае сложната религиозна тематика (конкретно в този роман Римокатолическа деноминация на Християнството) с една добра научна фантастика. Има много теми, има много социални каузи и специфики, които са изконно човешки и въздействат върху читателите. 

Елементите, които показват личното отношение на автора, закодирани в сюжета, са много силни и според мен изискват уважение. Съпротивата срещу контрола, срещу геноцида и срещу насилието. Има много теми, има много социални каузи и специфики, които са изконно човешки и въздействат върху читателите. 

Прекрасно е показано личното отношение на автора, закодирани в сюжета, са много силни и според мен изискват уважение.

Романът е прекрасен пример и повод за предприемане на едно пътуване в това спекулативно бъдеще. Точно затова и катаклизмите и мистериозните събития се случват и се завърта едно колело, една поредица от неочаквани случки. Като читател за мен е особено приятно да съм част от тази история. Пиша го точно така, защото книга въвлича максимално, дотолкова, че дори мога да усетя студа от леда, изгарящото слънце от пустинята и напрежението. Действително, това е наистина вълнуващ роман, който е предизвикателство не само за опитния и взискателен читател, но и за всеки един, който търси своето ново приключение.

Започнах да чета тази книга в момент, когато имах нужда да си изместя съзнанието от напрегнатото напрежение. Предполагам, че е това е стереотипно поведение, но много исках да се впусна в едно приключение в далечни страни, както и да изпитам терзанията на герои, които имат свои собствени битки за водене. Преди да започна да пиша по-задълбочено искам да кажа следното — каквито и очаквания да имах, те бяха изцяло разрушени. Разбрах, че това е една много дълбока и многопластова история, един разказ за уважението и успеха, както и за следването на мечтите. Много съм впечатлен, останах много впечатлен от дълбочината, от лекия изказ, и срещите с тези впечатляващи герои. Но нека ви разкажа повече. 

Мечти, неочаквани обрати и глътка свеж въздух

Целият разказ се фокусира върху Люси от Сиатъл, която в труден за нея момент трябва да намери начин да спаси своя бизнес. Самата тя наскоро е претърпяла тежка загуба на своя втори баща, а и динамиката в нейното семейство създава допълнителни емоционални трудности. Точно в тежък момент тя получава неочаквано обаждане от Англия, далечна страна, разбирайки, че нейния биологичен баща е починал, а тя получава тайнствено наследство. А наследството е една невероятна приказна книжарница в прекрасния малък град Wakeby, в който е почти невъзможно да не се влюбиш.

Люси предприема пътуването в труден момент, за да успее да разбере повече, надявайки се да може да продаде този имот, за да използва средствата за спасението на своя бизнес. Разбира се, не точно това се случва. Тя дори и не подозира какви личности ще срещне, как ще се влюби в това невероятно място, а и най-важното – какъв е бил нейния биологичен баща и какъв наистина е бил.

Именно от този тип романи може да се очаква едновременно много лошо, но и много добро. Според мен това е един изключителен разказ, достоен и неповторим. Успя да ме грабне, въпреки че не съм фен на този жанр. Този роман успя да разсмее, да ме разплаче, да ме накара да се усмихна, да почувствам толкова много чувства, а и да следя с интерес. Определено Janis Wildy умее да твори. Но нека споделя още, имам пресен запас от прекрасни впечатления.

Вятърът на промените

Хубавите отзиви започват още с първите прочетени глави. Историята върви гладко, героите са добре пресъздадени, да не говорим за прекрасно изградената атмосфера. Сиатъл със своя индустриален облик е представен много добре. Разбира се, истинското удоволствие идва при представянето на английското градче. Почти съм сигурен, че то е заимствано от Haworth, който е свързан със сестрите Бронте. Няколко пъти самата авторка споменава и Джейн Остин, така че именно този тип градчета са били в главата ѝ по време на писането на романа.

Много е трудно да се избяга от клишето, от онези стереотипни развръзки, които са ни писнали до болка. Мога да кажа с ръка на сърцето, че тук това не се е случило. Историята макар и да следва някаква предполагаема логика, има своите обрати, а и е достатъчно динамична, за да ни държи в очакване. Има много положителни качества, например, изградените герои. Една от задачите на автора е да създаде личности, които отговарят на сюжета, а именно малка общност. Това наистина не е лесна задача, самите герои имат множество взаимовръзки, всеки се познава с всеки, а всеки един от тях трябва да е собствена и уникална личност. Много съм впечатлен от крайния резултат — персонажите са ярки, притежават своята собствена индивидуалност, а и се вписват чудесна във всяка една сцена. Това говори много за писателския талант. 

История, която ще ви стопли сърцето

Задоволството ми е продължително и очаквано, защото добрите черти не спират дотук. Прекрасно е да се четат реалистични пейзажи, думите говорят и рисуват, а героите говорят искрено и неподправено. Няма никакви изкуствени пълнежи, няма го чувството за писане насила. Цялата история върви плавно и естествено, майсторството се вижда във всяка една прелистена страница. Давам си сметка колко е трудно да се поддържа това в рамките на целия роман — не намерих нито една част, която да предизвиква дисбаланс в текста, а и си личи, че редакцията е наистина добре направена.

Имайте предвид, че цялата линия на времето е скъсена да разкаже събития, които все случват в рамките на няколко седмици. Целият роман трябва да се впише в тези граници, а това, повярвайте ми, не всеки умее. 

„The English Bookshop“ е наистина прекрасен пример за стойностен роман, който предизвиква любопитството, но грабва със своите оригинални персонажи, прекрасна и лека история, както и с всички очаквани обрати. Няма ги редовните клишета, има само топлота и усмивка от една наистина добре написана книга. Ще я посрещнете с усмивка и ще я затворите с прегръдка. Очаквам с нетърпение и следващата ми среща с творчеството на Janis Wildy.

Признавам си, че започнах да чета романа след като изгледах сериала по Netflix. Може би фактът, че прочетох книгата едва няколко месеца след като бях гледал всички епизоди, ми помогна да започна да премислям всичко на чисто. Честно казано исках да опитам различно четиво, затова и избрах това заглавие. 

Няма да се впускам в губене на време, а директно започвам с важното — това е книга за битката със зависимостите, за възможността да израснеш отвъд пределите на съдбата, буквално да надвиеш съдбата. Няма как да не симпатизирам на Бет, няма как да не я критикувам за някои от нейните избори, но това е разбираемо предвид факта, че тя няма ролеви модел. Единствената ѝ страст, единственото ѝ влечение е шахмата. В романът много (а и в сериала) много ясно се вижда как тя изглежда изгубена до момента, в който среща чистача, който я обучава в мазето на сиропиталището. Най-забележителното, разбира се, е нейната способност да разсъждава, да мисли, да успее да вложи цялата си сила в разгадаването на ходовете — тя е не само гениален играч, а дори пример за подражание. 

Гениалната, единствената, а и неповторимата Бет израства

Великото при Бет е нейното израстване, въпреки обстоятелствата тя е непоколебима в това да развие таланта си. Използва всякакви ситуации, за да задълбочи себе си. И макар да води борба със своите страхове, амбициите я повеждат. Тя знае какво иска да се случи, знае как да канализира себе си. Най-интересното, според мен, е и битката ѝ с пороците. Бавно и старателно те започват да я завладяват, в началото неусетно, но идва един момент, когато я изяжда. И тогава трябва да спре и да се фокусира отново. 

Какво по-интересно от една история за израстването? За постигането на една висша мечта, за трудния път. Разбира се, писателското перо не е пропуснало нито един детайл! В Интернет има дълги записи и анализи на всички изписани шахматни игри, всичките стратегии и хватки, както и много положителни коментари от удивителните и подробни описания. Аз като човек, който изобщо не играе шах, успях да разбера една част от въвеждащите атаки. Смятам, че това е изключително трудно да бъде написано, още повече да доведе до такъв положителен читателски наплив. Присъединявам се към тях. Майсторство е да пренесеш тази цяла вселена от неизвестното, от фантазията и въображението на Бет към видимия свят. 

Изразяване на надеждите, сбъдването на мечтите 

В светът на Бет няма случайности. Всяко едно събитие има своето последователно и градиращо място в линията на сюжета. Персонажите са запомнящи, локациите са иконични, а всички подробности , свързани с нейния живот, са описани до най-малкия детайл (дори и бутилката “Гибсън”). Изключително много съм впечатлен от романа, той дава не само задълбочена перспектива в света на гениалния шахматист, но също и в съзнанието на гения. Бет наистина е невероятна, но никой не е перфектен. Нейните слабости са изтъкнати, но тя успява да попадне в една “дупка”, от която успява и все пак накрая да излезе. 

Имам резерви към финала, бих казал, че е предвидим, но ми се искаше да разбера повече за Бет след края на голямото първенство. Със сигурност би било интересно да има продължение, но вероятно отворения край би се харесал на много хора. За мен е важно да разбера как тя би продължила своя живот след това, как ще израсте и в какви отношения ще се впусне. Но очевидно фокусът е нейното израстване. Историята е вдъхновяваща, тя е изключително интересна и е прекрасно да бъде прочетена. Силно препоръчвам за всеки — не е нужно да сте любител на шаха (както и аз), а просто да търсите невероятна книга. 

 

 

Концепцията на злото е универсална парадигма, която е неизменна част от съществуването ни. Самото зло като своя собствена концепция е нещо много повече от нещо, то е отвъд обичайното състояние на нещата, то е и нещо много повече от персоннификация или аватар. Идеята и представянето на злото в различните култури, общности и вярвания, е много интересна тема, която се разгръща в настояшия труд. 

Той е написан в хронологичен ред, проследявайки как злото се развива като концепция още от древните времена и преминава през развитието на човешката цивилизация. Това е направено не толкова от удобство, а от практичната гледна точка — идеята се развива и бива подчинявана от всяка следваща култура, приобщава се към начина на мислене и конкретния модел на вярване. Много ценно е да се види как точно архетипните персонификации се вливат от една в друга, запазвайки някои от своите отчетливи характеристики. 

Главата, която е посветена на гностицизма е много интересна, тя разкрива част от този интересен дуализъм и се впуска в подробности, които не бях изучил. Смятам, че точно тази тематика би следвало да бъде много по-ясно представяна сред по-голяма общественост, със сигурност разкритите теми биха били полезни за дебатиране.

Много ценно е знанието и за Източните култури и съществуването на ясни паралели със Западните учения. Приятно съм изненадан с точното обрисуване и съпоставяне на ранното Християнство с култа към Митра, някои изследователи обичат да пропускат тази фактология. Има и ясни цитати, които потвърждават връзката между фигурата на Исус Христос и Митра, пример е превод от Йоан Златоуст, потвърждавайки фиксацията на раждането на Митра с това на Христос. Разбира се, основната тема си остава Злото, но то е разгледано наистина подробно, а всички свързани с него личности, трансформации, прояви, антагонисти, както и други събития и лица са подробно разяснени. 

Злото и неговите превъплъщения 

Злината, злото, злите прояви — всички тези проявления са подробно представени в контраст. Вземете например главата за Северните народи, там се сблъсква тяхната родна Митология с Християнското учение, когато то започва да се разпространява. Вземете цикличната онтологична представа, цялата вечна битка (Рагнарок), както и Новото начало, което следва след нея. Християнството, от своя страна, е със своята менталност на липса на съпротива, представено чрез противположната представа за съществуването – злото е тук на земята, доброто е на небето. Въпреки всичко последващата синхронизация по време на покръстването на северните народи е успешно, трансформацията между стария начин на мислене към новия създава един нов начин на мислене, който е повлиян едновременно от старото и от новото. 

Превъплъщението на злото в тези култури се свързва със смъртта и възкръсването на Слънцето, даващо идеята за безсмъртност и Новия (очакван) живот. Ясно е как тези по-ранни персонификации се преплитат с Християнската онтологична реалност, водеща и до последващите примеси между старите езически вярвания, които биват адаптирани в християнска мисъл. 

Реално, на ранните митологични системи, които се вливат в християнството ние дължим и някои от цялостните представи за това какво е добро и зло. Систематизираните трудове, които по-късно наричаме класически са обект на такива влияния. Дадени са ясни примери за това, включително и представянето на злия демон в “Ад”, който е ясно корелация от злите богове от келтите, теветонците, включително и от славяните. 

Разбирането за злото, магията, вещерството и другите свързани практики, търпи своето развитие, но и зависи от културните разбирания. Не са спестени важните подробности и проучвания и в тази насока. Доволен съм, че се говори и за практиката на Екзорсизма, тази тема няма как да не бъде разгледана в рамките на изследваното поле. 

В по-голямата си част от книгата фокуса е върху Западната представа на Злото (т.е. Демони, Сатаната, Дявола, Принца на Мрака и други архетипни фигури), което е очаквано. Много подробен преглед на някои важни развития са направени — например, духа на Реформацията и последващите представи в литературата, особено при Милтън и Шекспир. Тъй като те имат огромно влияние върху културата изобщо, напълно е очаквано да има отредено място и за тях. 

Философският проблем на доброто и злото 

Последната глава разглежда философския проблем за естеството на доброто и злото като най-съществения дебат не само в философията, но също и в религията и морала. Разсъжденията са не само подробни, но те взимат предвид цялото познание, което е изложено в книгата, за да се състави една цялостна представа за проблемното поле. Доволен съм от фактологията, от всичките изложени представи, както и многообразието от идеи. Разбира се, няма как да има еднозначен отговор, има множество определения, всяко от което заслужава внимание. 

Наистина най-важното за всеки един читател би било да използва богатото съкровище от информация, за да подпомогне своето собствено търсене. В зависимост от всяка индивидуална култура, религиозна принадлежност, както и житейски опит, всеки би имал своето собствено мнение за това какво всъщност е злото – дали е идея, персонификация или е реално съществуваща личност или същество. 

Смятам, че книгата заслужава вниманието не само на активно търсещите отговор на тези питания, но също и на по-широка аудитория. Цялостното изследване по темата има своите достойнства. 

Нв съм чел прекалено много от Стивън Кинг, но наскоро издадения му нов роман „Fairy tale“ („Приказка“) предизвика моето внимание. Затова и без някакви особени предварителни очаквания се впуснах в него. Пиша тези редове с уговорката, че не съм голям фен на неговото творчество, но пък винаги давам шансове и на писатели, които се опитват да „разчупят“ баналните жанрови елементи.

Не искам да издавам от историята, защото смятам, че тя има своите достойнства и изисква адекватното читателско внимание. Целта ми не е да правя преразказ или съчинение върху текста, а да дам своята оценка – моите впечатления и усещания, които остави този роман в мен. За мен е важно да усетя способността на автора да изрази своята идея, да разгърне своите възможности и да покаже как умее да стои настрани от обичайните жанрови клишета. Дали се е справил? Нека разберем.

Романът отделя една значителна част на главния герой Чарли, който неусетно се впуска в приключение, за което дори не е подозирал. Бих казал, че тази първа главна част от книгата, в която се говори за неговия живот до голямата промяна, е по-скоро в духа на един хубав филмов сценарий. За моето читателско око всичките тези истории, тези изрисувани локации, дори и самите действия ми напомнят прекалено много на готовност за адаптация към филм или сериал. Не казвам, че това е лошо, или подценявам литературната стойност, но просто има нещо „в духа“ на писателя, което ми подсказва, че романа може би е бил замислян като някаква друга форма на съществуване.

Сюжетните линии в произведението едва ли биха били някаква изненада — израстването на един тийнейджър, неговата семейна история и една непредсказуема среща с непознатото. Към това прибавете едно дълбоко приятелство, едно добро куче, както и няколко мистерии, които бавно се разгръщат. Положителното за мен е изграждането на света — действително има необходимото количество от локации, предмети, персонажи, както и нужните им описания, за да се създаде представата, която да увлече читателя. 

Но честно казано според мен книгата не е добре балансирана — сравнително голяма част е отделена за първата част от книгата, а именно израстването на Чарли (главния герой). Според мен би било много по-уместно някои глави да бъдат цялостно прескочени, за да има повече възможниости автора да разгърне фентъзи света. 

А говорейки за него, той е достъпен чрез добре познатото средство на паралелните светове или т.нар. “Мултивселена” – същестуването на един фантастичен и приказен свят, който има свои собствени правила. Един жив и неузнаваем свят, който е досъпен единствено за малцина. Стивън Кинг е използвал вдъгновението си от популярните детски приказки, за да създаде свой собтвен вариант на един вълнуващ свят. Разбира се, очаквано тук има и една много мрачна и тъмна страна. 

Втората част на книгата, именно приключението и въвличането в множество истории, е много по-вълнуваща и интересна. Изключително съм доволен от факта, че могат да се проследят най-различни герои, места, дори и ужасяващи същества (мразя тролове по принцпип). Още от първите стъпки отвъд познатия ни свят на Земята чувствам как оттук нататък започва наистина вълнуващата история. 

Отвъд границите на очакваното

Книгата има своите неоспорими достойнства, тя включва внимателно преплетени нюанси и сюжети от познати популярни детски приказки, добре познати архетипни персонажи и сцени, както и множество обрати. Забележително е как дори и известни , на пръв поглед клиширани, истории могат да бъдат преосмислени и преобърнати в рамките на един роман. Изисква се въображение, но бих казал и смелост, за да се “пипне” тази толкова деликатна материя. За мен това е успешен опит, няма особени слабости в представянето, дори има и доста оригинални сцени, такива каквито мога да препрочитам множество пъти. 

Най-доволен съм от създадената атмосфера в приказния свят, има прекрасни описания на улиците, на усещането за празнота и призрачност. Макар и привидно това да е доста обичайно за дарк фентъзи жанра, повярвайте ми, не е толкова лесно за постигане.

Цялостното изживяване е подчинено на изненадата и създаването на усещането зе една привидна линейна последователност. Но не! Има няколко преплетени линии, някои „артефакти“ от историята, които постоянно остават заключени в съзнанието и само чакат да бъда извикани обратно в историята.

Романът със сигурност не е някакъв magnum opus, но е точно една глътка свеж въздух, едно интересно преживяване, което заслужава вниманието на читателите. Не толкова от славата и авторитета на автора си, а колкото до опита да се направи нещо малко по-оригинално на базата на познатите ни вече истории от детството. Дайте му шанс. Поне от любопитство.